№ 309
гр. Сливен, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Свилена Ст. Давчева
при участието на секретаря Марияна Ст. Семкова
като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Административно
наказателно дело № 20222230200323 по описа за 2022 година
Производството е по повод жалба от Х.Л.ов В. против НП № 21-0804-000328
от 10.03.2022 г., издадено от началник група към ОДМВР Сливен, сектор
Пътна полиция Сливен, упълномощен с МЗ № 8121з-515/14.05.2018 год. с
което на жалбоподателя за нарушение на чл. 25, ал.1 от ЗДвП на основание
чл. 179, ал.2, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП, е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 200.00 лева.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично и
с процесуален представител по пълномощие. Моли обжалваното наказателно
постановление да бъде отменено. Претендира разноски.
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител. Въз
основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
На 27.02.2022 год. жалбоподателят В., в качеството си на полицейски
служител при РУ Сливен управлявал служебен автомобил марка „Шкода“,
модел „Рапид“, собственост на „УССД“ –МВР. На посочената дата, около
23.30 ч., при извършване на маневра завой надясно ударил разположено на
пътнато платно бетонно заграждение На място полицейският служител С.Ч.
съставил АУАН на жалбоподателя за нарушение на чл. 25, ал.1 от ЗДвП. Въз
основа на съставения АУАН на В. било съставено обжалваното наказателно
1
постановление, с което за нарушение на чл. 25, ал.1 от ЗДвП Х.В. било
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 лева на
основание чл. 179, ал.2, вр. ал. 1, т.2 от ЗДвП.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото съдът изведе следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима - подадена в законоустановения срок
и от лице имащо правен интерес от обжалването, като разгледана по същество
се явява и основателна.
Както в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да е
описано нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и
доказателствата, които го потвърждават. В наказателното постановление
следва да бъдат посочени и точно законовите разпоредби, които са били
нарушени, т.е. описаното деяние следва да може да се подведе под конкретна
правна норма, съдържаща състав на административно нарушение. Следва,
съгласно разпоредбата на чл. 57, ал.1, т. 5 и 6 от ЗАНН да има единство
между описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено
и законните разпоредби, които са били нарушени.
И в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно
постановление е посочено, че жалбоподателят, извършвайки маневра
заобикаляне на бетонно съоражение не се е съобразил с местоположението му
и го е блъснал. Посочено е също, че виновно е нарушена разпоредбата на чл.
25, ал.1 от ЗДвП, тъй като водачът преприемайки маневрата е създал опасност
за участниците в движението без да се съобразява с тях и е настъпилото ПТП.
Видно от събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал
обаче, не се установи описаната в акта и НП фактическа обстановка и
съответно и твърдяното като извършено административно нарушение. В хода
на съдебното следствие се установи, че предприемайки маневра завой
надясно жалбоподателят В. е ударил с лекия автомобил поставено
необозначено и несигнализирано бетонно заграждение, което не е било и
видимо предвид факта, че инцидентът се е случил в тъмната част на
денонощието. Не се установи също така при така настъпилите събития да е
създадена опасност за останалите участници в движението и той да не се е
съобразил с тях, тъй като не се установи да е имало други участници в
2
движението освен автомобила, управляван от самия жалбоподател. Ето защо
съдът намира, че последният не е осъществил състава на нарушението по чл.
25, ал.1 от ЗдВП.
Установи се и неправилно приложена и разпоредбата на чл. 179, ал.2,
вр. ал.1, т.5 от ЗдВП, съгласно която се наказва с 200 лева глоба водач, който
не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите
средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за
изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена
опасност за движението, доколкото както бе посочено по-горе не се установи
с извършеното от В. да е създадена непосредствена опасност на движението.
С оглед гореизложеното, доколкото от една страна в хода на съдебното
следствие се установи фактическа обстановка различна от тази отразена в
АУАН и НП, а и не се установи жалбоподателят да е извършил вмененото му
нарушение на разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДвП, съдът намира, че
издаденото НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че в случая
жалбоподателят като полицейски служител е бил поставен в неблагоприятно
положение спрямо гражданите участници в движението, доколкото не е били
налице която и а е от представките на чл. 125, ал.1 от ЗДвП, регламентираща
случаите, когато службите за контрол на МВР посещават задължително
мястото на пътнотранспортното произшествие, а именно - 1. при
произшествието има убит или ранен човек; 2. произшествието е предизвикало
задръстване на платното за движение; 3. в произшествието участва пътно
превозно средство, което превозва опасен товар или товар, който се е
разпилял на пътя и в резултат на това създава опасност за движението; 5.
има съмнение, че участник в произшествието е с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни
аналози, или не притежава необходимите права за управление на моторно
превозно средство; 6. произшествието е с участието на пътно превозно
средство на Министерството на отбраната или на Българската армия, както и
на съюзнически и/или чужди въоръжени сили, преминаващи през
територията на Република България или пребиваващи на нея; в този случай се
уведомява служба "Военна полиция" към министъра на отбраната; 7. между
участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата,
3
свързани с него; 8. произшествието е с един участник и моторното превозно
средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради
причинените му от произшествието вреди.
С оглед изхода на спора, съдът намира, че следва да осъди въззимаевата
страна да заплати на жалбоподателя направените в хода на производството
разноски за адвокатско възнаграждение, които са дори под предвидения в чл.
18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. на Висшия
адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минимален размер, а именно 100.00 лева.
Предвид всичко гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление НП № 21-0804-000328 от 10.03.2022
г., издадено от началник група към ОДМВР Сливен, сектор Пътна полиция
Сливен, упълномощен с МЗ № 8121з-515/14.05.2018 год. с което на Х.Л.ов В.
ЕГН ********** за нарушение на чл. 25, ал.1 от ЗДвП на основание чл. 179,
ал.2, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП, е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 200.00 лева. като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР Сливен ДА ЗАПЛАТИ на Х.Л.ов В. ЕГН
********** сумата от 100.00 лева, представляваща сторени разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд-гр. Сливен в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4