Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260009 20.01.2023 година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, ХVІІІ граждански състав, в публично заседание на двадесети
декември две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието на секретаря Радка Цекова
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12698 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* против П.С.В.,
с ЕГН **********, с която е предявен установителен иск по чл. 422, ал.1, вр.
с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 274, ал.2, КЗ /отм/.
В исковата молба се твърди, че на 17.07.2015 г. в гр. П., на ул. ***срещу №*,
ответникът управлявайки лек автомобил „Шевролет“, модел „Авео“, с рег.№ *****,
предприема маневра – обратен завой и навлиза от дясна в лява лента, без да
пропусне движещият се в лентата лек автомобил „БМВ“ модел „316 И“, с рег.№ *****,
собственост на Т.С.И., вследствие на което настъпило ПТП.
Бил съставен протокол за ПТП № ****/17.07.2015г., в който било отразено, че
ответникът е управлявал автомобила без свидетелство за правоуправление.
Към датата на събитието, автомобилът на ответника - „Шевролет“, модел „Авео“,
с рег.№ ***** бил застрахован при дружеството – ищец по застраховка Гражданска
отговорност, съгласно полица № ****със срок на валидност от 30.04.2015г. до
29.04.2016г.
В резултат на настъпилото ПТП бил увреден лек автомобил „БМВ“ модел „316
И“, с рег.№ *****, собственост на Т.С.И.. При дружеството – ищец била
образувана ликвидационна преписка по щета № ****. След установяване по вид и степен на щетите,
по силата на сключен договор за застраховка Гражданската отговорност съгласно
полица № ****със срок на валидност от 30.04.2015г. до 29.04.2016г., дружеството –
ищец изплатило застрахователно обещетение в
размер на 530.00 лева, с платежно нареждане от 03.09.2015г. Твърди се, че с
изплащане на застрахователното обезщетение ищецът е придобил право на регрес
срещу ответника, до размера на застрахователно обезщетение от 530.00 лева и
10.00 лева за ликвидационни разходи по щетата № ****.
Тъй като виновното лице не изпълнило задължението си за заплащане на посочените по-горе суми, ищецът подал
заявление по чл. 410 ГПК срещу ответника, по което било образувано ч.гр.д. №
6816/2020 г. по описа на РС-Пловдив, XVІІ гр.с. Длъжникът бил уведомен за заповедта по реда
на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за ищеца се породил правен интерес да
предяви настоящите искови претенции в срока по чл. 415 ГПК.
Моли се исковете да бъдат уважени. Претендират се законна лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението – 17.06.2020г. до окончателното
погасяване, както и разноските за заповедното и настоящото производство.
В срока по чл.
131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител, е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените исковете по основание и размер.
Твърди наличие
на несъответствие в дата, време, място на ПТП и участниците в него, между
описаното в исковата молба и обстоятелствата, посочени в заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, както и представените към тях документи.
Оспорва
представения Протокол за ПТП № ****/17.07.2015
г. и истинността на отразените в него факти и обстоятелства. Твърди се, че
същият е официален свидетелстващ документ и има обвързваща доказателствена сила
само за факти, осъществени от или в присъствието на длъжностно лице, като
последният не е участник или очевидец на ПТП-то, поради което протоколът не се
ползвал с обвързваща сила, относно описаните в него обстоятелства. Отразените
факти и обстоятелства се опровергавали и от участник в ПТП-то, в декларирано от
него пред застрахователя настъпило събитие на 26.06.2015г., за което същият е
изплатил обезщетение. Не ставало ясно колко ПТП-та се твърди да има и след като
било изплатено обезщетение за застрахователно събитие от 26.06.2015г., какви са
обстоятелствата и участниците в него.
Моли за
отхвърляне на исковете.
Съдът, след като обсъди събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
изявленията на страните, намира следното:
По допустимостта:
Видно от
приложеното ч.гр.д. № 6816/2020 г. по описа на ПРС, ХVІІ гр.с., в полза на ищцовото дружество е
издадена Заповед № 2967/18.06.2020 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника, за сумата от 540 лева - главница,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ в полза на Т. И. С. в качеството му на собственик на
лек автомобил БМВ с рег. № ****за причинените от длъжника щети, възникнали на
17.07.2015 г., в гр. П., на ул. ***срещу № *, при управление без свидетелство
за правоуправление на лек автомобил „Шевролет Авео“ с рег. № ****, при което е
била предприета маневра обратен завой и навлизане от дясна в лява лента, без да
пропусне движещия се в нея лек автомобил „БМВ“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението - 17.06.2020 г. до окончателното й погасяване.
Заповедта е
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е
образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК
и съответстват на вземанията по заповедта за изпълнение.
Ето защо и съдът намира, че
предявените установителни искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като
са предявени в срок, имащо за предмет същите вземания, възраженията в отговора
на исковата молба – не се споделят.
Относно основателността:
За успешното
провеждане на предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че
в причинна връзка с противоправното поведение на ответника е настъпило събитие
- ПТП, което съставлява покрит риск по договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, за което ищецът в качеството си на застраховател по нея носи
риска; че поради причиняване на описаните в исковата молба имуществени щети, е заплатил обезщетение на увреденото
лице в размер, не по-голям от действителните вреди; твърдения механизъм на ПТП,
в причинна връзка с който са нанесени описаните повреди на автомобила и размера
на обезщетението, както и, че ответникът е причинил събитието, управлявайки
автомобил без свидетелство за правоуправление.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да установи,
че към датата на ПТП е притежавал валидно СУМПС за кат. МПС, което е
управлявал, а при установяване на горните факти от ищеца – следва да докаже, че
е погасил търсената сума.
При така
разпределената доказателствена тежест, съдът счита предявения иск за
основателен по следните съображения:
Видно от протокол за ПТП
№ ****, на 17.07.2015 г. около 11:40 часа, в гр. П. на кръстовището на ул. „Л.“
срещу № *, ответникът като водач на л.а. „Шевролет Авео“ с рег. № ***** –
предприел маневра „обратен завой“ от дясна пътна лента, навлезнъл в лява пътна
лента, без да пропусне движещият се направо в същата посока, в лявата пътна
лента л.а. „БМВ“, с рег. № *****. Били нанесени материални щети. А според
отразеното в протокола – ответникът бил с отнето СУМПС.
Протоколът е съставен след посещение от длъжностното лице на мястото на
произшествието. По отношение на възприетите от съставителя факти, а именно
разположението на автомобилите в пространството и щетите по МПС, както и
относно липсата на представено свидетелство за управление на МПС, документът
има характер на официален удостоверителен по смисъла на чл. 179 ГПК.
Длъжностното лице е удостоверило факти, които лично е възприел при посещението
си на мястото на ПТП, поради което в свидетелстващата си част документът
обвързва съда с материална доказателствена сила.
Обстоятелството относно липсата на документ за управление на МПС се
установява по категоричен начин – както от съставения АУАН /в който е отразено,
че след справка в АНР, същото е отнето на 09.01.2013 г. със ЗППАМ по чл. 121,
т. 1, б. „д“ ЗДвП/, така и от НП – с последното е наложена санкция за виновно
нарушение на чл. 150 ЗДвП /който
управлява МПС, след като СУМПС е отнето по реда на 171, т. 1 в условията на
повторност/ във връзка с процесното ПТП. Двата акта са връчени на ответника и
не са обжалвани. Поради това и възраженията в отговора на исковата молба в обратна насока са неоснователни. Тежестта на
доказване положителния факт на притежаване на СУМПС към датата на ПТП е за
ответника, но той не ангажира доказателства, като напротив – налице са
категорични такива в обратна насока – че същият към датата на произшествието е управлявал
МПС, без да притежава СУМПС, тъй като му е било отнето по законоустановения
ред.
Протоколът за ПТП - не се ползва с обвързваща доказателствена стойност
относно самия механизъм на ПТП, защото произшествието не се е осъществило в
присъствието на съставителя на акта. Това обаче не означава, че ПТП не се е
осъществило, именно на датата и по начина, описан в протокола, тъй като
приобщените доказателства са именно в тази насока.
Действително, в Уведомлението от 17.07.2015 г. /л.7/ за настъпило
застрахователно събитие от водача на л.а. „БМВ“ – Х. С. И., е посочил, че
застрахователното събитие е настъпило на 26.06.2015 г., около 11:40 ч. Обстоятелството, че процесното ПТП е настъпило именно: на
17.07.2015 г., около 11:40 ч., а не на посочената в Уведомлението дата
26.06.2015 г. се подкрепя от целия, събран по делото доказателствен материал,
вкл. от Протоколът за ПТП /който е подписан, без възражения и от водача на л.а.
„БМВ“/, Декларация, подписана от водача на л.а. „БМВ“ – Х. С. И., /приложена
към административната преписка, образувана във връзка с Протокол за ПТП № ****/
и др. От съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства относно
процесното ПТП, следва да се направи изводът, че е допусната техническа грешка
от водача на л.а. „БМВ“ в датата на настъпването на застрахователното събитие,
посочена в подаденото от него уведомлението до ищцовото дружество за
настъпилото застрахователно събитие.
Ответникът е подписал без забележки АУАН и НП, в които ясно е описан
твърденият механизъм на ПТП и извършените от него нарушения на правилата за
движение, като не е обжалвал същите и наложените му санкции. Това обстоятелство
следва да бъде взето предвид и ценено с оглед всички останали данни по делото.
По делото е прието и не е оспорено заключение на съдебно-автотехническа
експертиза, което се кредитира като компетентно и обективно изготвено. След
подробен анализ, експертът е дал становище, че от техническа гледна точка,
между механизма, описан в протокола за ПТП, и повредите по МПС л.а. „БМВ“ има
пряка причинно – следствена връзка. Пазарната стойност, необходима за
ремонтно-възстановителните дейности, възлизала на сумата от общо 1064.17 лева.
Предвид горното и след
цялостна преценка на събраните доказателства, анализирани поотделно, в тяхната
съвкупност и взаимовръзка, съдът намира направените в отговора на исковата
молба оспорвания относно механизма на произшествието, датата на настъпване на ПТП,
вината при настъпването му, както и стойността на вредите, за неоснователни.
Всички данни са в подкрепа на твърденията на застрахователя, като оспорванията
са недоказани.
Безспорно е, че ищецът е платил на собственика на увредения автомобил
твърдяното обезщетение. Установява се и от представените – доклад по щета
/л.10/, опис-заключение /л.13-14/, Свидетелство за регистрация – част ІІ /л.15/
и преводно нареждане /л.17/.
От приетата по делото – Застрахователна полица № ****от 29.04.2015 г.
/л.9/, се установява, че към датата на събитието за управлявания от ответника
автомобил, е била налице валидна и действаща застраховка „Гражданска отговорност”
при ищцовото дружество. Съгласно чл. 257, ал.2, вр. с ал. 1 КЗ /отм./ –
застраховката покрива и отговорността на ползващия МПС ответник, макар да не е
бил негов собственик.
Ето защо се установява - да е настъпил застрахователен риск, носен от
ищеца, като в изпълнение на договорното си задължение по ГО, същият е заплатил
застрахователно обезщетение в размер на претендираната сума.
Доказва се, че към датата на ПТП ответникът е бил
неправоспособен водач, нямал е СУМПС, тъй като същото му е било отнето и
въпреки това е управлявал МПС. Освен, че е бил неправоспособен – е нарушил и
правилата за движение по пътищата, като е предприел маневра – обратен завой
и е навлезнъл от дясна в лява лента, без да пропусне движещият се в лентата лек
автомобил „БМВ“ на ул. Л. срещу № * в гр. П.. Не е съобразил поведението си с
изискването на чл. 25, ал. 2 ЗДвП, при което са му наложени и санкции за
противоправно поведение, вкл. за нарушение по чл. 150 ЗДвП – управление на МПС,
след като СУМПС е отнесно по реда на чл. 171, т. 1 в условията на повторност.
Извършеното нарушение и предизвикване на ПТП от ответника, неговата вина и
липсата на СУМПС, са категорично установени. Няма данни, които да противоречат
на тези изводи. Възраженията на особения представител, макар и принципно
резонни и изразяващи обяснима защитна позиция, не се споделят, тъй като
ангажираните в процеса доказателства са изцяло в полза твърденията на ищеца.
Налице са предпоставките за
възникване правото на регрес. Съгласно чл. 274, ал. 2 КЗ /отм./ -
застрахователят има право да получи платеното обезщетение от лицето,
управлявало моторното превозно средство без свидетелство за управление. Обемът
му се определя от закона – правото се ограничава до размера на това, което той
е платил в изпълнение на задължението си да носи застрахователния риск.
Вземането възниква в размер на по-малката от двете суми – на извършеното
плащане и на действителните вреди. Според съдебно-автотехническата експертиза,
последните възлизат на сума в много по – висок размер от плащането.
Обемът на регресното вземане се
определя от размера на действителните вреди, но не повече от извършеното
застрахователно плащане. Ето защо, в полза на ищеца е възникнало вземане в
размер на 530 лева.
Следва да се
присъди и претендираната сума от 10 лева - обичайни ликвидационни разноски /чл.
410, ал.1, пр.2 КЗ/. Съдът намира, че те съставляват обичаен разход за
приключване на застрахователната щета, предвид свързаната с дейността работа на
застрахователя, при което подлежат на присъждане. Този извод се подкрепя и от
експерта по съдебно – автотехническата експертиза, който при изслушването му, в
открито съдебно заседание, заявява, че застрахователните разноски на различните
застрахователни компании, са в порядъка на 10-15 лева.
Предвид изложеното,
искът следва да бъде изцяло уважен изцяло, като се присъди и законната лихва,
считано от постъпване на заявлението в съда до погасяването.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора
при настоящото му разглеждане, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, разноски следва
да се присъдят в полза на ищеца. Направено е съответно искане, представени са
списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива в размер на: 25 лева – ДТ; 250
лв. – депозит САТЕ и 300 лв. – възнаграждение за особен представител, като се
претендира и юрисконсултско
възнаграждение. Следва да се присъдят и разноските в заповедното производство
/25 лв. – ДТ и юрисконсултско възнаграждение/, съобразно т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.
Разноските за
юрисконсултско възнаграждение по заповедното и настоящото дело следва да бъдат
определени съобразно чл. 78 ал. 8 ГПК /ДВ бр. 8/2017г./, вр. с чл.37 от ЗПрП,
вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, при което се
дължи такова от 100 лева за настоящото и 50 лева за заповедното, предвид
конкретната фактическа и правна сложност на спора.
За исковия процес, на ищеца се дължат разноски от
общо 675 лева, а за заповедното производство – 75 лева.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П.С.В., с ЕГН **********, дължи на ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК *********, сумата: общо 540 лева /петстотин и
четиридесет лева/ - главница, представляваща сбор от регресно
вземане от 530 лева за изплатено застрахователно обезщетение за вреди от ПТП,
реализирано на на 17.07.2015 г., в гр. П., на ул. ***срещу № *, по вина на ответника като
водач на МПС „Шевролет Авео“, с рег. № *****, управлявал без свидетелство за
управление, по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, по ЗП № ****от
29.04.2015 г., за причинени щети на лек автомобил „БМВ“, с рег. № ****, ведно с 10 лева – ликвидационни разноски; ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението в
съда – 17.06.2020 г. до окончателното погасяване, за които е издадена Заповед
по чл. 410 ГПК № 2967/18.06.2020 г. по ч.гр.д. № 6816/2020 г. на ПРС, ХVІI
гр.с.
ОСЪЖДА П.С.В., с ЕГН ********** да заплати на ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК *********, следните суми: общо 75 лева /седемдесет и пет лева/ -
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 6816/2020 г. на ПРС, ХVІI
гр.с. и общо 675 лева /шестстотин седемдесет
и пет лева/ - разноски за настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Кристина Табакова
Вярно с оригинала!
РЦ