Р Е Ш Е Н И Е
№ 24.11.2014г., гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишки районен съд, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет
и четвърти октомври две хиляди и четиринадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря И.П., като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 323
по описа на съда за 2014 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с
правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, във връзка с чл.225,
ал.1 КТ, чл.128, т.2 КТ и чл.86 ЗЗД, както и чл.220 КТ и чл.224, ал.1 КТ.
В исковата молба от М.П.П. против ЕТ „Г.П. – Т.” се твърди, че съгласно Трудов
договор № 07 от 17.01.2007г., ищцата
работила на длъжност „магазинер в хранителен магазин”, собственост на ЕТ
„Г.П. ***, като мястото на работа и изпълненията на трудовите задължения се
осъществявали в хранителен магазин, находящ се в гр.с., бул. "с." №
114. Твърди, че на 01.01.2013г. ответникът представил Допълнително споразумение
към Трудов договор №7 от 17.01.2007г., с което на основание чл.118 КТ било
изменено трудовото възнаграждение на
ищцата в размер на 310.00 лв., с основен платен годишен отпуск 20 дни, със срок
на предизвестие за прекратяване на трудовия договор - 30 дни и допълнително
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит - 0.6%. В
исковата молба се твърди, че ключ от хранителния магазин, в
който работила ищцата притежавали тя и
майката на Г.С.П.. Ключът, който се намирал у майката на Г.С.П. ищцата била ползвала само веднъж, за
да отключи магазина, когато нямала ключ за него, тъй като съпругът й по
погрешка бил взел нейните ключове.
Сочи, че на 30.11.2013г., в събота, ищцата била на работа в магазина и към 10:00 часа дошла съпругата на работодателя й - Г.С.П., която казала, че ще дойдат бившата счетоводителка на фирмата и още една жена, за да броят стоката в магазина. Ищцата се притеснила, защото до момента не й се било случвало да идва друга жена в магазина, за да броят стоката, не й казали нищо друго и не й дали да подписва документи. Преброили стоката с новата жена на име Н.К. и бившата счетоводителка и когато приключили, Н.К. се обадила на съпругата на управителя, че били приключили, след което дошъл работодателят на ищцата, който не казал нищо, погледнал само какво било написано, след което излезли всички от магазина и Н.К. взела ключа и заключила магазина. Ищцата твърди, че не й било казано нищо от страна на ответника, на била подписала и документи, твърди, че се притеснила, като предполагала, че ответникът я освобождавал от работа, тъй като ключът останал у Н.К., но не казала нищо. Твърди, че когато минала същия ден вечерта покрай магазина видяла, че Н.К. и съпругата на управителя били в магазина. Предполагала, че в понеделник щели да й се обадят, за да й съобщят дали да отиде на работа или да не ходи, защото била освободена от работа, но до края на деня никой не й се бил обадил.
Във вторник - на 03.12.2013г. също никой не й се обадил, поради което с дъщеря й отишли в НАП гр.Пазарджик, за да провери трудовия си договор, като след издадено от НАП Удостоверение за ПИК, с което да провери по електронен път в страницата на НАП, какво било актуалното състояние на трудовите й договори, и след справка установила , че трудовият й договор с ЕТ „Г.П. *** е прекратен на 29.11.2013г. Сочи, че след проверката в НАП, на 03.12.2013 след обяд ищцата се обадила на работодателя Г.П. и му казала, че искала да се срещне с него, за да й върне трудовата книжка. Отишла с дъщеря си у тях, като ги посрещнала съпругата му, която показала листовете с извършеното броене от събота в магазина и казала, че имало липси и затова няма да й върнат трудовата книжка.
На другия ден - на 04.12.2013г. сутринта ищцата и дъщеря й отишли пак в дома на Г.П., като съпругата му тръгвала за работа и казала, че не може да й даде документи. Дъщерята на ищцата, предложила да се видят в обедната почивка, за да дадат документите, при което тя се съгласила, но когато отишли на обяд при нея, тя пак отказала да й даде документите.
На следващия ден - 05.12.2013г. ищцата заедно с дъщеря й отишли отново в магазина, като били написали и молба, с която ги молела да й върнат трудовата книжка. Управителят Г.П. ги видял и излезнал отвън пред магазина. Били показали молбата и казали, че искат да я входират и го попитали кога ще върне трудовата книжка на ищцата, защото щяла да изпусне сроковете за регистрация в Бюрото по труда и в НОИ. Той прочел молбата и отговорил, че не е нужна молба за да се върнат документите на ищцата и че ще й дадат трудовата книжка. Били обяснили, че ищцата не била получавала и трудовото възнаграждение от март до октомври включително, не била ползвала и отпуск, след като я изслушал й казал, че трябвало да изчака още няколко дни, за да направят справка за кои месеци не била получавала трудово възнаграждение, като отново не получила никакви документи. Ищцата твърди, че се била притеснила, за да не изпусне срока за регистрация като безработна и сутринта на 06.12.2013г. отишла в Националния осигурителен институт Районно управление „Социално осигуряване" гр.с., за да се регистрира, но й отказали, тъй като нямала Трудова книжка и Заповед за прекратяване на трудовия договор. Всички опити, които направила ищцата, за да си получи трудовата книжка и прекратителната заповед били неуспешни.
На 06.12.2013г., когато около обяд получила писмо от Г.П., в което пишело, че знае, че е освободена от заеманата от нея длъжност в ЕТ „Г.П. - Т." като „магазинер" и че не била пожелала да си получи заповедта за освобождаване, ищцата останала изумена. Твърди, че до настоящия момент не била получила Заповед за прекратяване на трудовия й договор и трудовата книжка от работодателя ЕТ „Г.П. - Т.", въпреки непрекъснатите й молби, отправени до него. Твърди, че до настоящия момент не знаела на какво основание е било прекратено трудовото й правоотношение, не бил и представян и не била подписвала никакъв документ. Сочи, че от 01.03.2013г. до 31.10.2013г. не била получавала от работодателя си уговореното трудово възнаграждение. До прекратяването на трудовото й правоотношение не била ползвала отпуск. Не била получила обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и за неспазен срок за предизвестие.
Моли за постановяване на решение, с което да се признае уволнението за незаконно и да бъде отменена заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение на ищцата като незаконосъобразна, да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и да бъде осъден ответникът да й заплати обезщетение за неспазен срок за предизвестие на основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ и чл.220 КТ в размер на 321.16 лв., на основание чл.242, във вр. с чл.270, във вр. с чл. 128 КТ да й заплати неизплатеното трудово възнаграждение за периода 01.03.2013г. до 31.10.2013 г. в размер на 2 569.28 лв., на основание чл.224 КТ да заплати обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 3 179 лв. за периода 01.01.2013г. до 29.11.2013г., да й заплати обезщетение на основание чл.225, ал.1 КТ за времето на оставането й без работа поради незаконосъобразното уволнение за шест месеца, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение - 29.11.2013г. в размер на 1 927 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждането на иска до окончателното изплащане на същата. С исковата молба са претендирани разноските по делото. Приложени са писмени доказателства и са направени доказателствени искания.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, със становище за неоснователност, недоказаност и необоснованост на предявените искове. Безспорно ищцата била назначена по трудов договор на длъжността „магазинер" в хранителен магазин в гр. с., собственост на ЕТ „Г.П.-Т.", като със Заповед № 27/29.11.2013г. било прекратено трудовото й правоотношение, на основание чл. 328, ал.1, т.5 КТ, считано от 29.11.2013 г., като се твърди, че заповедта е мотивирана и обоснована. Ищцата отказала да подпише същата, като не била съгласна с правното основание за прекратяване на договора й. Отказът според ответника бил направен в присъствието на свидетелите Стоянка Киримова и Спаска П. В отговора се сочи, че исковете по чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ са неоснователни поради законосъобразност на издадената заповед за уволнение. Мотиви за прекратяване на трудовия договор били неефективно изпълнение на трудовите задължения, изразяващо се в трайно състояние на работника да изпълнява резултатно възложената трудова функция. Ищцата била допускала неоснователно и неправилно да дава стоки от магазина, без да са били платени, което било недопустимо. Тези действия, които не били единична проява довели до трайни материални загуби на работодателя, които били установени в Протокол от 03.03.2013г. за липси, според служителката „версия" в размер от 383,10 лв., който протокол бил подписан от ищцата. Освен това, с Протокол от 30.11.2013 г., подписан от ищцата, било установено дадени стоки на „версия" в размер от 45.80 лв.; с протокол от 18.11.2013г. било установено в присъствието и при подпис на ищцата отново дадени стоки без да са платени в размер на 58.65 лв.; с протокол от 26.06.2013г. било установено раздаване на стоки без да са били платени в размер от 122.50 лв. отново в присъствието на служителката и с положен подпис от нея; с протокол от 26.10.2013г. са били установени отново в присъствието на ищцата липси на пари, като твърдяла, че отново са били дадени на „версия” в размер на 107.10 лв.; с протокол от 28.08.2013г. била установена липса, в размер от 152.40 лв. Според ответника общият размер на установените липси бил за сумата от 869.55 лв. Поради това и ответникът бил издал Заповед № 27/29.11.2013 г. на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ.
С отговора се оспорва изцяло и иска по чл. 128, ал.1 КТ, относно претенцията за неизплатени трудови възнаграждения на ищцата за периода от 01.03.2013г. до 31.10.2013г. в размер на 2 569.28 лв. Ищцата редовно била получавала договорената работна месечна заплата, в подкрепа на което ответникът представя разчетно-платежни ведомости на ЕТ ”Г.П.-Т." за периода от месец януари 2013г. до месец ноември 2013г., като според ответника, ищцата била получила претендираните работни заплати, като била положила подписи във ведомостите за заплати.
Оспорва изцяло и иска по чл. 224, ал.1 КТ, с който се претендира обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 3 179лв. за периода от 01.01.2013г. до 29.11.2013г., като според разчетно-платежна ведомост за месец юни 2013г. бил начислен полагащия се платен годишен отпуск за 2013 г. в размер от 20 работни дни, като ведомостта била подписана от служителката.
Относно иска по чл. 220, ал.1 КТ за неспазено предизвестие в размер на брутното трудово месечно възнаграждение на ищцата от 321.69 лв. се сочи, че действително не било спазено предизвестието, тъй като видно от представените доказателства ищцата в качеството на продавач-консултант в предходните месеци преди уволнението била нанесла вреди, установени като липси в горепосочените протоколи в нейно присъствие в общ размер на 869.55 лв., за да не се нанесат нови финансови вреди в срока на същото.
Прави се искане с писмения отговор във връзка с иска по чл. 220, ал.1 КТ за изплащане на неспазено предизвестие в размер от 321.69 лв. да се приеме възражение за прихващане до размера на исковата претенция - 321.69 лв., тъй като безспорно били установени липси на пари при проверка на налични стоки в магазина в присъствието на ищцата и срещу положен подпис от ищцата за установените такива в общ размер от 869.55 лв. Направено е искане за отхвърляне на исковете по чл. 344, ал.1, т.1, т.1,т.2, т.3 КТ, по чл.128 КТ, по чл.224, ал.1 КТ, като са претендирани разноските по делото. Към писмения отговор са представени писмени доказателства и са направени доказателствени искания.
Съдът, като прецени всички събрани по
делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за
установено от фактическа страна следното:
Видно
от трудов договор № 07 от 17.01.2007г., сключен между страните по делото,
ищцата е приела да изпълнява при ответния едноличен търговец длъжността
магазинер, с място на работа хранителен магазин, находящ се на ул. „с.“ в гр.с.,
с месечно трудово възнаграждение в размер на 205 лв., при осемчасов работен
ден. Представени са по делото допълнителни споразумения от 01.02.2009г., според
което работният ден на ищцата е уговорен като четиричасов, при възнаграждение
от 167.50 лв.; от 31.01.2011г., с договорено възнаграждение от 200 лв.; от
01.09.2011г., с договорено възнаграждение от 400 лв.; с допълнително
споразумение от 01.01.2013г. страните са се съгласили, считано от 01.01.2013г.,
трудовото възнаграждение на ищцата да стане 310 лв.
По
делото е представена заповед № 27 от 29.11.2013г., издадена от ЕТ „Г.П. – Т.“,
в която е посочено, че на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ се прекратява
трудовото правоотношение с М.П., като са изложени мотиви за неефективно
изпълнение на работата, изразяващо се в раздаване на стоки от търговския
оборот, без да се заплащат, допускане на грешки при броенето и отчитането на
парите, непроявяване на необходимото търпеливо отношение към клиентите.
Извършено е отбелязване, че е налице отказ да се получи заповедта, като са
отразени подписите на двама свидетели – Спаска Тенева и С.К..
В
писмо до М.П. от 04.12.2013г., изготвено от работодателя, се сочи, че същата
знае, че от 29.11.2013г. е освободена от заеманата от нея длъжност, като след
няколко срещи, същата не е пожелала да получи заповедта за освобождаване. С
писмото е приканена ищцата да подпише необходимите документи. Приложена е и
обратна разписка, видно от която писмото е връчено на ищцата на дата
06.12.2013г.
Представена е молба от М.П.П., до ЕТ „Г.П.
– Т.“ от 05.12.2013г., с която е направено искане да й бъде предадена трудовата
книжка.
По
делото са представени от страна на работодателя протокол от 30.11.2013г.,
18.11.2013г., 26.10.2013г., 28.08.2013г., 03.03.2013г., относно броене на
стокит, намиращи се в търговския обект на бул. „с.“ № 114 в гр.с., както и
разчетно-платежните ведомости за месеците януари – ноември 2013г.
В
цялост по делото е представена трудова книжка на М.П.П., серия Б, № 898250,
видно от която на стр.9 е поставен правоъгълен печат за прослужено време при ЕТ
„Г.П. – Т.“, за периода от 17.01.2007г. до 29.11.2013г. – 6 години, 10 месеца и
12 дни, като на следващите страници не се съдържат други отбелязвания.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на св.П., Щ., К., П. Св.П.,
дъщеря на ищцата, изяснява, че майка й работи почти от 7 години при ответника,
като през първите години всичко било наред, но при направена през 2013г.
инвентаризация всичко тръгнало наопаки, нищо не излизало. Разяснява, че поради
това майка й не получавала трудовите си възнаграждения месеци наред, като през
периода никога не била ползвала отпуск или болничен. Сочи, че майката на Г.П.,
вече покойница, също имала ключ от хранителния магазин. Разяснява, че на
30.11.2013г. в магазина идва бившата счетоводителка на ответника С.К. да прави
инвентаризация, с друга непозната жена, като след броенето, взели ключа от
майка й и тя разбрала, че е уволнена. След това ищцата и дъщеря й отишли при
ответника, но ги посрещнала жена му, показала оформената трудова книжка и
заповедта за прекратяване, като те поискали поне трудовата книжка, за да може
ищцата да се регистрира в бюрото по труда, но нищо не било връчено, с
оправданието, че ако се връчи, как ще се върнат липсващите пари. Изяснява, че
на 03.12. ищцата и дъщеря й отишли в НАП да направят справка за трудовите
договори, дали са внасяни осигуровките през годините, при което се установило,
че трудовият й договор е прекратен на 29.11.2013г. – преди инвентаризацията. Последвали няколко
срещи с работодателя, при които ищцата си искала трудовата книжка, затова се учудили
като видели, че ответникът им писал писмо, че не искала ищцата да си получи
документите. Свидетелства, че ходила с майка си навсякъде – и в БТ, и в НОИ,
като на 06.12. им било обяснено, че никаква регистрация не може да си направи
ищцата, тъй като няма нужните документи. Сочи, че са се запознали със заповедта
за прекратяване, с отговора на ответника, като към момента на завеждане на
исковата молба не са знаели какво е действителното основание за прекратяване на
трудовото правоотношение. Разяснява, че не били ходили в Инспекцията по труда
или в друга институция, за да се оплачат, че не се допуска ищцата до работа,
тъй като тя не знаела, че й е прекратен договорът – това се разбрало при
справката в НОИ.
Св.Щ. свидетелства, че познава М.П. като магазинерка в
кварталния магазин, като тя винаги била коректна, вежлива, нямала никога
никакви проблеми с нея. Сочи, че не е имала пререкания с други клиенти, даже с
много търпение се отнасяла към възрастните хора. Свидетелства, че се случвало,
да се сети през време на пазаруване, че й е нужно и нещо друго и не й достига
сума, като се разбирала с М., че ще й занесе остатъка от сумата след няколко
часа или на другия ден. М. си записвала колко се дължи и след занасяне на
сумата, задрасквала записаното. Изяснява, че не само в този магазин, но и в
други в с. било практика да се пазарува на вересия, тъй като хората се
познавали и си имали доверие.
Св.К. изяснява, че е била счетоводител на едноличния
търговец близо 15-16 години – до 2011г., след която година била викана много
пъти в търговския обект за извършване на ревизии и проверка на стоката.
Последният път била повикана на 29 или 30 октомври 2013г., като на проверката
присъствали Н.К. – жената, която поела магазина, свидетелката и М.. Дошла и
г-жа Т., която донесла хартия да пишат и заповедта за прекратяване на договора
с М., но последната не я приела. Разяснява, че останали трите и продължили
работа през целия ден, преброили всичко и го описали, след което дошъл
собственикът и казал на М., че е освободена вече. Разяснява, че при тази
проверка била констатирана липса на парична сума, но свидетелката не помни
точно колко. Сочи, че познава М. и винаги двете са правили ревизиите, а последният
път присъствала и новата жена, която се подписала като приела. Свидетелства, че
М. отказала да вземе заповедта, дори не я прочела. След приключването
собственикът Г. взел ключа от М. и тя си отишла, а той казал, че тя вече няма
да бъде магазинерка. Сочи, че до 2011г., докато е била счетоводител, никога не
е имало проблеми между М. и работодателя й, като почти винаги имало вересии, но
не може да каже дали работодателят е забранявал на М. да работи по този начин.
Свидетелства, че в посочения ден дошла г-жа Т. и казала на М., че това е
заповедта за прекратяване, като М. нито я приела, нито я прочела, нито я
видяла, при което г-жа Т. я взела и излязла. Свидетелства, че видяла само лист,
не видяла текста и не е чела документа. Сочи, че е присъствала при отказа на М.
да получи заповедта, като не я е подписала веднага, а впоследствие. М. не
присъствала, когато свидетелката подписала заповедта, като не си спомня по
какъв начин се свързали с нея, за да подпише.
Св.Пенева, съпруга на собственика на търговеца,
разяснява, че познава добре М., която от около 6 години работи във фирмата на
съпруга й. Разяснява, че М. имала много вересии, при всяка проверка, като свидетелката
я питала защо има такива, тъй като не искала да има вересии и не й разрешавала
да работи така, доколкото били нужни пари за зареждане на магазина със стоки.
Разяснява, че на 29.11.2013г. свидетелката говорила със съпруга си, че ще
освободят магазинерката, тъй като не можело да продължава така – той наливал
каца без дъно, вкарвал стока, а нямало оборот. Решили, че ще я освободят още
същия ден и се обадили на счетоводителката да подготви заповедта, като на 30-ти
слезли сутринта в магазина. Свидетелката предупредила М., че ще броят, дошли
новата жена Н.К. и счетоводителката С.К., като свидетелката казала на М. да
почват да броят и че тя от днес е свободна, това била й заповедта. М. казала,
че нищо не подписва, а свидетелката й отговорила хубаво да помисли. След
приключване на броенето в магазина дошъл собственикът и казал на М., че е
освободена, на което тя се учудила, после оставила ключовете. Свидетелката
изяснява, че това станало в събота, като в неделя ищцата не потърсила
свидетелката нито веднъж, макар че членове на нейното семейство минавали цял
ден. В понеделник ищцата минала и свидетелката я повикала да си получи
трудовата книжка и заповедта, я М. й отговорила, че не знае и си отишла. След
това свидетелката предположила, че ще има спор и написана на четвърто число
писмо, с което поканила ищцата да си вземе книжата, получено от нея на 5-ти.
Разяснява, че на 30-ти е казала на М., че ще се брои стоката и че ще бъде
освободена, а М. се е обърнала на другата страна и е заявила, че нищо няма да
подписва, при което свидетелката отишла на работа и оставали да се брои
стоката. Свидетелства, че се подписала на заповедта след обяд, като приключила
работа. Заповедта била оставена в магазина, заедно с всички листове, като
свидетелката не помни дали М. присъствала, когато свидетелите подписали
заповедта.
Според приложеното по делото заключение на изготвената съдебно-почеркова
експертиза подписът, положен срещу името на М.П. в разчетно-платежна ведомост
за месец юли 2013г. е положен от нея, а подписите срещу името на това лице за
месеците март, април, май, юни, август и с. 2013г. не са положени от М.П..
При така възприетата фактическа
обстановка съдът направи следните правни изводи:
По делото не се спори, установява се и от приложения договор № 07 от 17.01.2007г., че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което ищцата М.П. е заемала при ответния едноличен търговец длъжността магазинер. Няма спор относно това, че работодателят е постановил заповед № 27 от 29.11.2013г., с която е прекратил трудовото правоотношение с ищцата, като отразеното в заповедта основание за това е чл.328, ал.1, т.5 КТ – липса на качества за ефективно изпълнение на работата.
Основен спорен въпрос между страните е този по връчването на процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, като според изложените в исковата молба обстоятелства, до момента на подаване на молбата ищцата не е получавала заповедта, а според възраженията на ответника, заповедта е редовно връчена на ищцата, при оформен отказ. За изясняване на обстоятелствата по връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение съдът е допуснал по реда на чл.176 ГПК ищцата, както и собственикът на ответния едноличен търговец да дадат обяснения, по искане на пълномощниците на всяка от тези страни. Съдът намира обаче, че не следва да поставя на обсъждане така дадените обяснения, тъй като приема, че те представляват само твърдения на съответната страна по фактите и обстоятелствата, доколкото по този процесуален ред е допустимо да се иска изслушване на ответната страна /в този смисъл определение № 386 от 14.07.2009г. на ВКС по гр.д. № 1713/2008г., ІІ г.о./. От приложената по делото в заверено копие заповед № 27 от 29.11.2013г. е видно, че същата съдържа израза „Отказ да получи заповедта”, след който израз се съдържат имената и подписите на две лица – Спаска Пенева и С.К.. Според разпоредбата на чл.335, ал.1 КТ трудовият договор се прекратява писмено, а според т.3 на ал.2 на същия законов текст, приложим в случая според настоящия съдебен състав, договорът се прекратява от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването – при прекратяване без предизвестие. Съдът намира, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се налага извод, че ищцата е отказала да получи заповедта, като отказът е надлежно оформен, с подписите на двамата свидетели. Датата на извършване на ревизията в хранителния магазин, находящ се в гр.с., бул. „с.” № 114 – 30.11.2013г., се установява по безспорен начин както от твърденията на ищцовата страна, така и от гласните доказателства по делото, чрез разпита на св.П. От показанията на св.К. се установява, че на посочената дата в магазина са дошли свидетелката, Н.К. – жената, която е поела магазина и г-жа Т. – съпругата на Г. Т., като г-жа Т. е донесла заповедта за освобождаване на М., но тя не я е приела. Според свидетелката ищцата отказала да вземе заповедта, дори не я прочела и не я видяла, като св.К. се разписала върху заповедта под № 2. Съдът възприема показанията на посочената свидетелка, като обективно дадени и незаинтересовани. Макар и бивш счетоводител на едноличния търговец – страна по делото, няма основания да се приеме, че същата би свидетелствала в полза на ответника, тъй като понастоящем тя не работи при него, а освен това, видно от показанията й, тя добронамерено разясни, че познава добре ищцата М.П., тъй като много пъти е правила ревизии в магазина и докато е работила при ответника, не знае М. да е имала проблеми със своя работодател. Показанията й кореспондират с показанията на св.Пенева, според която при представяне от нейна страна на заповедта за освобождаване, ищцата е заявила, че нищо няма да подписва. Действително св.К. не даде конкретни показания дали се е подписала на заповедта на същия или на следващия ден, но това обстоятелство според съда е без съществено значение, тъй като същата категорично заяви, че е присъствала, когато М. е отказала да я получи. За да формира изводите си в насока, че заповедта е била издадена на посочената в нея дата и връчена при условията на отказ на дата 30.11.2013г. съдът отчита и обстоятелството, че работодателят своевременно е подал уведомление в ТД на НАП, тъй като от твърденията на самата ищца се установи, че същата е установила, че трудовият й договор е прекратен на 29.11.2013г., след справка по електронен път в сайта на НАП по нейния ЕГН за актуалното състояние на трудовите й договори.
В исковата молба не са изложени никакви конкретни основания за незаконосъобразност на издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. С оглед диспозитивното начало в процеса съдът няма правомощия да се произнася по законосъобразността, извън наведените от ищеца основания, като без значение в тази насока са твърденията, че ищцата твърди да не знае какво е основанието, на което е прекратено трудовото й правоотношение. Това, че работникът по-късно е прочел или изобщо не е прочел съдържанието на връчен лично или при отказ документ е без значение за последиците по чл.335 КТ. Независимо от това, следва да се отбележи, че в процесната заповед, с оглед посоченото в нея основание за прекратяване на трудовия договор по чл.328, ал.1, т.5 КТ, работодателят е изпълнил задължението си в самата заповед да посочи точно и конкретно какви според него качества липсват на работника, за да изпълнява трудовите си задължения.
При тези данни и при липса на други наведени в исковата молба доводи съдът намира, че издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е законосъобразна, поради което и предявените искове за нейната отмяна, както и за възстановяване на ищцата на заеманата длъжност и за осъждане на ответника за заплащане на обезщетение за оставеното без работа, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Следва да се отбележи, че в петитума на исковата молба е заявено искане за отмяна на заповед № 2384/27.11.2012г., но съдът, макар и да не е допуснато в хода на съдебното производство уточнение в тази насока приема, че искането на ищцата касае отмяна на процесната заповед № 27 от 29.11.2013г., доколкото по делото няма никакъв спор между страните, че заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение с ищцата е под горния номер и е издадена именно на дата 29.11.2013г.
По отношение на исковата претенция за заплащане на трудовото възнаграждение ищцата твърди, че не й е заплащано такова за периода от 01.03.2013г. до 31.10.2013г., като в съдебно заседание на 24.10.2014г. претенциите за неизплатено трудово възнаграждение за месеците юли и октомври 2013г. бяха оттеглени и производството по делото в тази му част беше прекратено. Според разпоредбата на чл.128, т.2 КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа, а според разпоредбата на чл.270, ал.3 КТ трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя – на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочена от него банка. Доказателствената тежест за изпълнение на задължението за плащане на уговореното трудово възнаграждение е на работодателя, като се осъществява чрез представяне на оригинален или производен писмен документ, евентуално с помощта на експертиза. Съдът намира, че исковата претенция е доказана по своето основание, като липсват надлежни доказателства за неговото плащане. По делото се установи, от заключението на изготвената съдебно-графологическа експертиза, че подписът срещу името на М.П. в разчетно-платежна ведомост за месеците март, април, май, юни, август и с. 2013г., не са положени от М.П., като самото изготвяне на ведомостите е счетоводна дейност и не установява наличието на плащане. Поради това съдът намира, че ответният едноличен търговец следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 1 926.96 лв., при размер на брутното трудово възнаграждение на ищцата от 321.16 лв., който не се оспорва от ответника, видно от становището му по предявения иск по чл.220, ал.1 КТ. Над посочения размер до пълната претендирана сума от 1 949.28 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен, като сумата се присъди ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.01.2014г. до изплащането й.
Съдът намира за основателна заявената искова претенция за неизползван платен годишен отпуск. Установи си, че трудовото правоотношение между страните е прекратено. Не са ангажирани от ответната страна доказателства за извършено плащане. От допълнителното споразумение към трудов договор № 7 от 17.01.2007г., сключено на 01.01.2013г. е видно, че М.П. има право на 20 дни платен годишен отпуск, а за периода от 01.01.2013г. до 29.11.2013г. се полагат според съда 18 дни платен годишен отпуск. Размерът на обезщетението следва да се изчисли по реда на чл.177 КТ и според направените изчисления възлиза на сумата от 275.22 лв., до който размер искът следва да се уважи, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащане на сумата, а за разликата до пълния претендиран размер от 3 179 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
С исковата молба е заявена и претенция по чл.220 КТ, като според ал.1 на посочения законов текст страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Така предявеният иск не се оспорва от ответника в процеса, като размерът на брутното трудово възнаграждение от 321.16 лв. не се оспорва от ответника /в отговора на исковата молба е изразено становище, че искът е основателен за по-висока сума – 321.69 лв./, поради което и предявеният иск следва да се уважи в претендирания размер.
Ответникът е предявил възражение за прихващане със сумата от 321.16 лв. – за обезщетението по чл.220, ал.1 КТ, заявено е с отговора на исковата молба, което съдът намира за неоснователно. По делото са представени протокол от 03.03.2013г., в който е посочено, че при проверката се установила разлика от 1 655.74 лв., която е липса; от 28.08.2013г., в който е посочено, че при проверка е установена липса от 522 лв.; протокол от 26.10.2013г., в който липси не са отразени и протокол от 18.11.2013г., в който е посочено, че при наличната проверка е установена разлика от 356.34 лв., която се смята за липса. Съдът намира, че от представените писмени доказателства, представляващи по своята същност частни документи, не може да се направи обоснован извод, че са налице липси и то точно в претендирания от ответника размер. В различните времеви периоди е отразено, че са констатирани липси на различна стойност, като от ангажираните от ответника доказателства не става ясно защо посочените от работодателя липси от по-ранна дата са с по-висок размер от тези с по-късна. Не може да се направи извод, че претендираните от работодателя суми представляват разлика между налично при предходната и следващите ревизии стоки и пари, поради което според съда няма основание възражението да бъде уважено.
При този изход на делото, на страните следва да се присъдят разноски съобразно уважените и отхвърлени искови претенции. Отхвърлени са три обективно съединени искове, поради което според съда на ответника следва да се присъди сумата от 300 лв. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, от общо договорената сума от 600 лв. На ищцовата страна според съда разноски не следва да се присъждат, тъй като според разясненията, дадени по т.1 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013г. по тълк.дело № 6 по описа на ОСГТК на ВКС за 2012г. в договора за правна помощ следва да бъде указан видът на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път, като в случаите на заплащане в брой договорът служи като разписка за получената сума, а в приложения договор за правна защита и съдействие е отразено договореното възнаграждение, но не се съдържа отразяване относно начина на плащане. Ответникът следва да бъде осъден според съда да заплати по сметка на Пазарджишки районен съд следващата се държавна такса – по исковете с правно основание чл.128 КТ, чл.224 КТ и чл.220 КТ, които са уважени или сума в общ размер от 177.08 лв., както и сумата от 180 лв., представляваща изплатеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице, тъй като експертизата имаше за предмет изясняване на въпроса относно подписите по разчетно-платежни ведомости, относим към исковете с правно основание чл.128 КТ и чл.224 КТ, които съдът уважи.
На основание чл.242, ал.1 ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението, в частта относно присъденото трудово възнаграждение.
Поради това съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.П.П., ЕГН ********** *** П. – Т.”, ЕИК *********, със собственик Г.С.П. обективно съединени искове за признаване за незаконно на уволнението и отмяна на заповед № 27 от 29.11.2013г., за възстановяване на заеманата длъжност магазинер и за заплащане на обезщетение за времето на оставане без работа в размер на 1 927 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 27.01.2014г.
ОСЪЖДА ЕТ „Г.П. – Т.”, ЕИК *********, със собственик Г.С.П. да заплати на М.П.П., ЕГН ********** *** сумата от 1 926.96 лв., брутно трудово възнаграждение за месеците март, април, май, юни, август и с. 2013г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 27.01.2014г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск до пълния претендиран размер от 1 949.28 лв.; сумата от 275.22 лв. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 18 дни за 2013г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 27.01.2014г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 3 179 лв.; сумата от 321.16 лв., обезщетение за неспазено предизвестие, със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 27.01.2014г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА М.П.П., ЕГН **********
*** да заплати на ЕТ „Г.П. – Т.”, ЕИК *********, със собственик Г.С.П. сумата
от 300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЕТ „Г.П. – Т.”, ЕИК *********, със собственик Г.С.П. да
заплати по сметка на Пазарджишки районен съд сумата от 180 лв. разноски за
възнаграждение за вещо лице, както и сумата от 177.08 лв. дължима държавна
такса по обективно съединените искове по чл.128 КТ, чл.224 КТ и чл.220 КТ.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото трудово възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: