№ 167
гр. Габрово, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на десети март през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Боян Хр. Косев
при участието на секретаря Елисавета Б. Илиева
като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело №
20234210100220 по описа за 2023 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по искова молба, вх. № 36029/05.05.2022 г. (по вх. рег. на РС
Пловдив) на „ВЕЛМАКС ЛУКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „София” № 9, ет. 3, предявена срещу И. И. В., ЕГН
**********, с адрес: гр. Габрово, ул. „*********” № 26, вх. Б, ет. 1, ап. 1, за признаване
за установено, че в патримониума на ищеца съществува вземане за 1610 лева,
представляваща неизплатения остатък от цена по договор за продажба извън търговски
обект № 004451 от 12.04.2018 г., за която сума в производството по частно гр. д. №
154/2022 г. на РС Габрово е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че на 12.04.2018 г. сключил договор за продажба извън
търговски обект № 004451 с И. И. В., по силата на който му прехвърлил правото на
собственост върху 1 брой перяща прахосмукачка „Turbo Power Cleaner”, срещу
заплащане на цена в размер на 3300 лева. Ищецът изпълнил задължението си по
договора, като от уговорената цена на вещта била заплатена част (означена в договора
като задатък/капаро, но без да са уговорени последици в правнотехническия смисъл на
термина) в размер на 1000 лева, като остатъкът от 2300 лева следвало да бъде заплатен
на 10 равни погасителни вноски, всяка в размер на 230 лева, в срок до 10.02.2019 г.
Ответникът освен авансовата част от цената заплатил и сума в размер на още 690 лева,
като остатъкът от продажната цена 1610 лева не бил заплатен в уговорения краен срок
- 10.02.2019 г..
В отговора на исковата молба ответникът, чрез назначения му особен
представител оспорва допустимостта и основателността на иска. Излага възражения за
ненадлежно извършена процедура по връчване на съдебните книжа на ответника по
реда на чл. 47 и сл. ГПК. На следващо място излага, че в договора било предвидено
задължение на страните да уреждат всички спорове чрез преговори и предвид липса на
доказателства за проведени такива, предявеният иск се явявал недопустим.
1
Възраженията са неоснователни.
Наличие на евентуални процесуални нарушения във връзка с призоваване на
страната ответник не водят до недопустимост на производството, а от друга страна
упражняването на правото на защита от ответника се осъществява от назначения му
особен представител, което е предпоставено именно от връчване на съдебните книжа
на ответника по реда на чл. 47 и сл. ГПК.
На следващо място страните не могат да договарят процесуални предпоставки за
допустимост на исково производство, тъй като правото на иск и неговото упражняване
са регламентирани от императивни правни норми, затова и липсата на преговори
между страните за доброволно уреждане на отношенията между тях не може да е
условие за допустимост на предявения иск.
По същество ответникът оспорва фактическите твърдения на ищеца относно
обстоятелствата, на които се основават иска – че страните са били обвързани от
облигационно отношение по сключен договор за покупко-продажба, че ищецът е
предал на ответника стоката, предмет на договора. Оспорва подписа, положен в
представения договор и приемо-предавателен протокол с твърдение да не е изпълнен
от ответника.
Оспорва представителната власт на лицето, представлявало дружеството при
сключването на договора, доставката на стоката и подписването на приемо-
предавателния протокол. Отделно от горното излага съображения, че процесният
договор е нищожен като били нарушени разпоредби на ЗЗП, включително съдържал
неравноправна клауза, касаеща дължимата неустойка в случай на разваляне на
договора, което обаче е напълно неотносимо за настоящото производство, което има за
предмет единствено иск за реално изпълнение на поето задължение за заплащане на
остатък от продажна цена.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
От приложеното за послужване частно гр. дело № 154/2022 г. по описа на ГРС,
се установява, че на 27.01.2022 г. ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, като издадената такава е връчена при условията на чл. 47,
ал. 5 ГПК, което обуславя наличието на правен интерес за „ВЕЛМАКС ЛУКС“ ЕООД
от провеждане на установителен иск за съществуването на вземането.
По отношение установителния иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл. 200, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска се обуславя от кумулативното наличие на
предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение, елемент от
съдържанието, на което да са задълженията за предаване на определена движима вещ
(прахосмукачка) срещу заплащане на парична сума – нейна цена; настъпила
изискуемост на задължението за плащане на цената и релевирано неизпълнение от
страна на задълженото лице – купувача. Липсата на една от предпоставките води до
неоснователност на претенцията за установяване съществуването на породено у
ответника задължение за престиране цена на доставената стока.
С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за
установяване на фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер на
положителни такива, се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно
доказване. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от
действителността – а именно неосъществяване на дължимо поведение за престиране на
съответната парична сума, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна
носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва –
2
точно изпълнение.
В случая, ответникът изрично оспорва да е възникнала облигационна връзка
между страните, както и да е предадена на ответника стоката, предмет на договора. В
тази връзка е оспорен автентичността на подписа, положен в представения договор за
продажба извън търговки обект № 004451 от 12.04.2018 г. и приемо-предавателен
протокол от 12.04.2018 г. с твърдение да не е изпълнен от ответника. Във връзка с
направеното оспорване на ищеца е дадена възможност в срок до първо съдебно
заседание да заяви дали ще се ползва от оспорените документи, с разясняване на
последиците при неизразяване на становище – изключване на оспорените документи от
доказателствата по делото. В дадения срок ищецът не е изразил становище, ето защо,
доколкото по смисъла на чл.193, ал.2 ГПК, желанието на страната да се ползва от
доказателствената сила на документа следва да е заявено изрично и следователно
мълчанието сочи липса на такава воля, то с протоколно определение от 10.03.2023 г.
оспорваните документи - договор за продажба извън търговски обект №
004451/12.04.2018 г. и приемо-предавателен протокол от 04.12.2018 г. са изключени от
доказателствата по делото.
С оглед изложеното в производството не са събрани доказателства, които
подкрепят извод, че твърдяното от ищеца договорно правоотношение между страните е
възникнало. По дефиниция, извлечена от разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗЗД, договорът е
съглашение между две или повече лица за създаване, изменение или прекратяване на
правоотношение между тях. Съглашението предполага да са налице взаимни,
противоположни по посока (насрещни) и припокриващи се по съдържание
волеизявления на страните, насочени към пораждане на правни последици, чието
съдържание е определено от волеизявленията. Договорът е източник на (поражда)
правоотношението в момента на сключването му, т. е. при постигане на съгласие на
страните относно съществените му елементи.
В случая предвид изключените от доказателствата по делото документи ищецът
не доказа да е сключил с ответника на 12.04.2018 г. договор за продажба по силата на
който да е прехвърлил правото на собственост върху 1 брой перяща прахосмукачка
„Turbo Power Cleaner”, срещу заплащане на цена в размер на 3300 лева. При липсата
доказателства за сключен между страните договор за продажба, няма как да се приеме,
че в правната сфера на ответника е породено задължението за заплащане на
продажната цена за движима вещ. С оглед изключения от доказателствата по делото
приемо-предавателен протокол остана недоказано и твърдението, че ищецът е предал
на ответника стоката, предмет на договора.
Но за да се обсъжда въпросът за предаване на вещта от продавача на купувача и
за размера на продажната цена е необходимо да е сключен договор за продажба, а
такъв, както вече се изложи, не е доказано да е налице. Предмет на иска е вземане,
основано на сключен договор. При липсата на такъв този иск е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
При този изход на спора право на присъждане на направените по делото
разноски възниква за ответника, който не претендира извършени такива и съответно не
му се следват.
При тези мотиви, СЪДЪТ,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ВЕЛМАКС ЛУКС“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „София” № 9, ет. 3, срещу И. И. В.,
3
ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „*********” № 26, вх. Б, ет. 1, ап. 1,
установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
1610 лева – главница, представляваща неизплатен остатък от цена по договор за
продажба извън търговски обект № 004451 от 12.04.2018 г., за която сума в
производството по ч. гр. д. № 154/2022 год. по описа на РС Габрово, е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Габрово в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
4