№ 14002
гр. София, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20251110110654 по описа за 2025 година
Предявени са при условията на обективно евентуално съединяване
искове с правно основание чл.22 от ЗПК,вр.чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК и
чл.26,ал.1,предл.1 от ЗЗД,вр.чл.143,ал.2,т.5 от ЗЗП от В. Ц. И.,ЕГН
**********,с настоящ адрес гр.С,с пълномощник адв.Д. Г.,против „С“АД,ЕИК
*****,със седалище и адрес на управление гр.Ш,с искане да бъде прогласена
недействителност на сключен между страните договор за паричен заем,а при
условията на евентуалност,ако главният иск бъде отхвърлен – за прогласяване
недействителност на договорна клауза,с която се уговаря неустойка.
Ищецът твърди,че на 26.03.2024 г. между страните е сключен договор за
потребителски кредит с предоставена заемна парична сума от 950 лева при
лихвен процент от 36 % и годишен процент на разходите от 42,58 %. Ищецът
И. сочи,че договорът за кредит се явява недействителен,защото посоченият в
договора за кредит годишен процент на разходите не съответства на
действителния годишен процент на разходите,твърди се,че при включване
размера на неустойката годишният процент на разходите значително би
надхвърлил размера на ГПР,предвиден съгласно чл.19,ал.4 от ЗПК. Изтъква
се,че неточното посочване размера на ГПР е равнозначно на липса на
посочване размера на ГПР. Ако не бъде възприето,че договорът за заем е
недействителен,то ищецът сочи,че договорната клауза,регламентираща
дължимост на неустойка поради непредставяне на обезпечение представлява
неравноправна клауза по смисъла на чл.143,ал.2,т.5 от ЗЗП,тъй като размерът
на неустойката значително надвишава размера на дължимата мораторна
лихва. Ищецът сочи,че така уговорената неустойка не съответства на
типичните на неустойката функции. Моли съда да уважи исковата претенция.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от ответника
1
„С“АД чрез пълномощника адв.Х. М. със становище за неоснователност на
исковете – твърди се,че недействителността на неустоечната клауза не влече
като последица недействителност на целия договор за потребителски
заем,твърди се,че при сключване на договора са спазени изискванията на
ЗПФУР,оспорва се твърдението ГПР да не съответства на законовите
изисквания,твърди се,че ГПР се определя при сключване на договора,поради
което липсва основание за включване на неустойката в размера на ГПР.
Изложени са съображения,че клаузата за неустойка е действителна,защото
законът допуска при предоставяне на кредит заемодателят да поиска
обезпечение. Твърди се,че ищецът е разполагал с възможност да се откаже от
договора в срок от 14 дни. Твърди се,че размерът на неустойката е съобразен с
периода,в рамките,на който заемополучателят не изпълнява задълженията си.
Моли съда да отхвърли исковата претенция.
Софийският районен съд, първо гражданско отделение, 42 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното:
Приет е договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние №
681220, сключен на 26.03.2024 г., между „С“ АД, като заемодател, и В. Ц. И.,
като заемополучател, съгласно който дружеството се задължава да предостави
под формата на кредитна линия сумата от 950 лева, а заемополучателят
приема да върне сумата от 1046.61 лева. Съгласно чл. 1, т. 11 от договора
страните са уговорили предоставяне на обезпечение -поръчител или банкова
гаранция. Съгласно чл. 19, ал. 1 от договора в случай, че страните са
уговорили предоставяне на обезпечение, то потребителят следва в срок до три
дни от сключване на договора да осигури действието на трето лице
/физическо лице/, което да сключи с кредитораответник договор за
поръчителство или да предостави банкова гаранция. Третото лице - поръчител
и банковата гаранция трябва да отговарят на изискванията, посочени в общите
условия на дружеството, и да бъдат одобрени от кредитора. Изрично е
посочено, че одобрението се извършва единствено по преценка на кредитора
(заемодателя). Съгласно чл. 17, ал. 1 от договора при неизпълнение на това
задължение заемателят следва да заплати неустойка в размер на 0,9% дневно
от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е
предоставено обезпечението. Според ал. 2 при настъпване на дължимостта на
неустойката заемателят заплаща периодично начислената такава заедно с
всяка погасителна вноска по кредита. Видно от представения погасителен
план, начислената неустойка по кредита възлиза на общо 609.29 лева.
Като доказателства по делото са приети стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, както
и Общи условия на „С“ АД относно потребителски кредит, предоставен от
разстояние.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
2
следните правни изводи:
Уважаването на иск за прогласяване недействителност на договор за
потребителски кредит е обусловено от доказване наличието на обстоятелства,
при които договорното правоотношение не би могло валидно да породи
правни последици. Недействителността на договора представлява най-
тежкият порок, който би могъл да бъде проявен при сключване на договора
като недействителният договор не може да породи нито права, нито
задължения за страните. В настоящия случай сключеният между страните
договор е със страна заемополучател физическо лице, поради което при
съобразяване легалната дефиниция на понятието потребител, уредена
съгласно § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП следва да се счете, че са приложими
разпоредбите на Закона за потребителския кредит ( ЗПК ). Съгласно
разпоредбата на чл. 22 от ЗПК са регламентирани хипотезите, когато договор
за потребителски заем се счита недействителен, а една от тези хипотези е
когато е допуснато нарушение при определяне размера на годишния процент
на разходите. Цитираната разпоредба предвижда, че е недействителен договор
за паричен заем, при който не са спазени предвидените изисквания на чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 11, ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът следва да съдържа годишния
процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. Софийският районен съд приема за
основателни доводите на ищеца И. чрез процесуалния му представител
относно това, че е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Целта
на регламентиране разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е потребителят
към сключване на договора за заем да е наясно с общия размер на
задължението по договора за заем, а с оглед това при неточно посочване на
ГПР или при липса на посочване на ГПР договорът за заем се явява
недействителен. Софийският районен съд приема, че в хипотезата, когато при
изчисляване годишния процент на разходите не е включена парична сума,
представляваща задължение за заемополучателя, посочването на годишния
процент на разходите се явява неточно и има като последица
недействителност на договорното правоотношение по договора за заем.
Поради изложеното, Софийският районен съд приема за неоснователен
доводът на ответното дружество, че недействителността на неустоечната
клауза не влече като последица недействителност на целия договор за
потребителски заем. С оглед това,че непосочването или неточното посочване
на годишния процент на разходите има като последица недействителност на
целия договор съдът е длъжен да изследва въпроса дали ГПР е посочен при
включване на всички разходи по договора за кредит и ако констатира,че има
разходи,които не са включени,съдът следва да прогласи договора за
недействителен. Неоснователен се явява и доводът на ответното дружество, че
ГПР се определя при сключване на договора,поради което липсва основание за
3
включване на неустойката в размера на ГПР. Съдът намира, че при
съобразяване императивния характер на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
нарастването на дълга над посочения в разпоредбата максимум не се допуска
чрез начисляване на парични суми по договора за заем. С оглед
обстоятелството, че чрез включване на клаузата за неустойка за
заемополучателя възниква задължение в размер, равен на повече от
половината от размера на заемната парична сума, обстоятелство, за което
между страните не съществува спор, то предвид това, че посоченият ГПР в
договора за заем е 42,58 %, както и при съобразяване дължимата сума по
договора при начисляване на неустойка /1655.90 лв./, се достига до
нарушаване на императивна правна норма, следва да се приеме, че ГПР е
посочен неточно. Легалната дефиниция на понятието общ разход по кредита
за потребителя е регламентирана съгласно § 1, т. 1 от Допълнителните
разпоредби на Закона за потребителския кредит. Според легалната дефиниция
общ разход са всички разходи, вкл. лихви, комисиони, такси, възнаграждение
за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагане на търговски клаузи или условия. Макар ответникът да
твърди, че договорната клауза за осигуряване на обезпечение се явява
индивидуално договорена, а предвид индивидуалната й уговореност
задължението не се включва в общия разход по кредита, ответникът не е
провел доказване, че клаузата е индивидуално уговорена. Софийският
районен съд счита, че посочената договорна клауза не е индивидуално
уговорена – ответникът не е ангажирал доказателства клаузата да е уговорена
между страните по конкретното заемно правоотношение, а същевременно тази
клауза е предвидена в договора, поради което съдът намира, че дружеството
ответник обичайно предлага тази договорна клауза на лицата, кандидатстващи
за отпускане на паричен заем, респективно договорната клауза, при която
задължение за заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение не
е предмет на индивидуално договаряне. В тази насока съдът намира, че следва
да бъде отчетено, че съгласно чл. 146, ал. 2 от Закона за защита на
потребителите клаузи, които са включени в общите условия не се явяват
индивидуално договорени, а ако тези клаузи бъдат счетени за неравноправни
същите се явяват нищожни – чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, т. е. не биха могли да
породят правни последици. Доводите на ответника, че клаузата за неустойка е
действителна,защото законът допуска при предоставяне на кредит
заемодателят да поиска обезпечение, както и че потребителят е могъл да се
откаже от договора, също се явяват неоснователни, тъй като дори и да не е
спорно, че поначало кредиторът има право на обезпечение, то следва да се
посочи, че уговарянето дължимост на неустойка,която се заплаща поради
4
неосигуряване на поръчител,без да бъде отчитано дали задълженията по
договора за заем се изпълняват точно или се допуска
неизпълнение,противоречи на присъщите на неустойката функции.
Обстоятелството, че потребителят е разполагал с възможността да се откаже
от договора, не означава,че потребителят заемополучател е лишен от правото
да претендира прогласяване недействителност на договора,ако счита,че към
сключването му този договор противоречи на изискванията,регламентирани
съгласно чл.22 от ЗПК. По изложените съображения и като взе предвид, че
при изчисляване годишния процент на разходите не е включена парична сума,
представляваща разход за заемополучателя, а именно неустойка при
непредоставено обезпечение, съдът приема, че годишният процент на
разходите е изчислен неточно, което поражда като правна последица
недействителността на договорното правоотношение по договора за заем, т. е.
предявената от ищеца И. искова претенция за прогласяване недействителност
на договор за потребителски кредит № 681220 от 26.03.2024 г. се явява
доказана по основание и подлежи на уважаване. Както беше посочено, при
включване на паричната сума, представляваща неустойка поради
непредставено обезпечение, размерът на годишния процент на разходите
значително надвишава поставения от закона императивен максимум съгласно
чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Предвид това, че се достига до нарушаване на правна
норма с императивен характер, съдът счита, че договорът за заем следва да
бъде прогласен като недействителен, тъй като не се явява допустимо от гледна
точка на закона императивна правна норма да бъде нарушена, което
нарушение се състои в невключване в ГПР на уговорени по договора за заем
задължения. Така мотивиран, съдът намира, че искът за прогласяване
недействителност на договора за заем подлежи на уважаване, а с оглед
уважаването на главния иск не е настъпила процесуалната предпоставка за
допустимост на разглеждане на предявения при условията на евентуалност
иск. С оглед това,че искът за прогласяване недействителност на договорната
клауза за неустойка би могъл да бъде разгледан единствено ако главният иск
бъде отхвърлен,а в настоящия случай главният иск е уважен,то исковата
претенция по евентуалния иск следва да бъде оставена без разглеждане.
При този изход на делото и като съобрази, че ищецът В. И. претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът намира, че следва да
бъдат присъдени такива в размер от 66,24 лева – внесена държавна такса.
Съдът, съобразявайки обстоятелството, че ищецът е представляван от адвокат
по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА чрез предоставяне на безплатна правна помощ,
както и като отчете фактическата и правна сложност на казуса, разглеждането
на делото в едно съдебно заседание, в което ищецът не е представляван, както
и при отчитане цената на иска, а и предвид постановеното решение на СЕС по
дело С-438/2022 г., намира, че в полза на адв. Д. Г. следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
5
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 22 от ЗПК,
вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договор за потребителски кредит № 681220,
сключен на 26.03.2024 г., между В. Ц. И.,ЕГН **********,с настоящ адрес
гр.С, и „С“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.Ш.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявената при условията на
евентуалност искова претенция за прогласяване недействителност на
договорната клауза, с която се уговаря неустойка от договор за потребителски
кредит № 681220, сключен на 26.03.2024 г.
ОСЪЖДА „С“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.Ш
да заплати на основание чл. 81 от ГПК, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК на В. Ц. И.,ЕГН
**********,с настоящ адрес гр.С сумата от 66,24 (шестдесет и шест лева и
двадесет и четири стотинки) лева сторени съдебноделоводни разноски.
ОСЪЖДА „С“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.Ш
да заплати на адв. Д. Г., с адрес гр.Т възнаграждение в размер на 360 ( триста и
шестдесет ) лева за предоставена безплатно правна помощ по реда на чл. 38,
ал. 2 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6