М О Т
И В И към
Присъда № 112/12.12.2019г., постановена по
НОХД № 1781/2019г. по описа на Пловдивски окръжен
съд
ОП П. е повдигнала обвинение
срещу Д.Д.Т. – роден на ***г***, обл. П., българин, български гражданин,
неженен, със средно образование, работещ, неосъждан, ЕГН ********** за това, че
на 11.12.2017г. в с. Й., обл. П., на път *** при управляване на моторно
превозно средство – товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „****“ с
регистрационен номер ***е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно:
-чл.5 ал.2 т.1 от ЗДП –
„Водачът на пътно превозно средство е длъжен: т.1 да бъде внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са водачите на
двуколесни пътни превозни средства“;
-чл.20 ал.1 от ЗДП – „Водачите
са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват“;
-чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДП –
„Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението“,
като по непредпазливост е
причинил смъртта на Т.В.Р., ЕГН ********** *** – престъпление по чл.343 ал.1
б.в вр. чл.342 ал.1 от НК.
Производството
е по реда на чл.372 ал.4 от НПК.
Прокурорът поддържа
повдигнатото срещу подс. Т. обвинение, като моли съда да го признае за виновен
в извършване на престъплението и му наложи наказание при условията на чл.54 от НК, а именно около три години лишаване от свобода, което да се редуцира по
чл.58а от НК и изпълнението на същото на основание чл.66 от НК да се отложи с
изпитателен срок, като наред с това подсъдимият да бъде лишен от право да
управлява МПС за срок не по-малък от срока на наказанието лишаване от свобода. Относно
приобщените веществени доказателства прокурорът предлага велосипедът да се
върне на пострадалите лица, товарният автомобил – на „***“ ЕАД гр. С.,
компактдискът – да остане приложен по делото, а направените разноски на
основание чл.189 ал.3 от НПК – да се възложат на подс. Т.
По делото като частните
обвинители срещу подс. Т. във връзка с повдигнатото му обвинение за престъпление
по чл.343 ал.1 б.в вр. чл.342 ал.1 от НК са конституирани пострадалите П.Т.Т.
/лично и като майка и законен представител на малолетните И.Г.Т. и Б.Г.Т./, И.В.Р.,
В.В.Р., И.В.Т., М.Д.Р. и А.В.Т..
Частните обвинители И.В.Р. и В.В.Р.,
лично и чрез повереника им адв. Т.Й., молят съда да признае подс. Т. за виновен
в извършване на престъплението, във връзка с което му е повдигнатото обвинение,
и да му наложи наказание в размера, поискан от прокурора. Солидаризират се и с
предложението на последния относно приобщените по делото веществени
доказателства.
Частните обвинители П.Т.Т.
/лично и като майка и законен представител на малолетните И.Г.Т. и Б.Г.Т./, И.В.Т.,
М.Д.Р. и А.В.Т., чрез повереника им адв. Г.Т., молят съда да признае подс. Т.
за виновен и да му наложи справедливо наказание, като също подкрепят
предложението на прокурора относно веществените доказателства по делото.
Защитникът на подс. Т. – адв. В.С.
моли съда моли съда да преквалифицира деянието като такова по смисъла на
чл.343а от НК с оглед на това, че подсъдимият е направил всичко, зависещо от
него за оказване помощ на пострадалия и да му бъде наложено наказание при
превес на смекчаващите вината обстоятелства, изпълнението на което да се
отложи.
Подс. Т. се признава за виновен
и поддържа казаното от неговия защитник.
На основание чл.373 ал.3
от НПК, съдът приема за установена следната, изложена в обвинителния акт,
фактическа обстановка:
Подс. Д.Д.Т. е роден на ***г***,
обл. П., българин, български гражданин, неженен, със средно образование,
работещ, неосъждан, ЕГН **********.
Подс. Т. притежава свидетелство
за управление на МПС № ****, издадено от ОДМВР гр. П. на 14.06.2017г., и е
правоспособен водач на МПС с категории „В“ и „М“. Към 11.12.2017г. подсъдимият
работел в „***“ ЕАД гр. С. като шофьор на МПС – т. а. марка „Мерцедес“, модел „****“
с рег. № ***, собственост на дружеството. Категорията на водача съответствала
на управляваното от него МПС.
На 11.12.2017г. подс. Т.
управлявал т. а. марка „Мерцедес“, модел „****“ с рег. № ***, пътувайки от гр. П.
към гр. С., като автомобилът му бил оборудван със записващо устройство „джи пи
ес“, което следяло за местонахождението на превозното средство, скорост на
движение и престой. Около 07.00ч. на 11.12.2017г. подсъдимият се движел по
северната лента на платното за движение в с. Й., обл. П., на път ***, в посока от
изток на запад, със скорост около 55 км/ч. Платното за движение на път *** било 8 м.
широко, състоящо се от две пътни ленти, с разделителна линия, като движението
било двупосочно. Подс. Т. се движел в дясната, северната пътна лента, като на
известни интервали от време имало насрещно движещи се МПС.
Времето било сухо, а пътната
настилка била асфалтова, без дупки и неравности. Видимостта била намалена предвид
ранния времеви час за м. декември, като движението се осъществявало на
изкуствена светлина. Товарният автомобил се движел с включени светлини и тъй
като пътният участък бил прав и открит, подс. Т. имал дължина на осветената
зона пред автомобила си около 70-80 м. при включени къси светлини и около 150
м. при включени дълги светлини.
В същото време пострадалият
велосипедист Т.Р. се движел по северната лента за движение на същия път, в
същата посока, пред т. а. „Мерцедес 308“, управляван от подс. Т.. Пострадалият Р.
бил облечен със светлоотразителна жилетка, а велосипедът му бил оборудван със
светещ фар отпред и с мигаща светлина отзад, по спиците му имало поставени светлоотразителни
елементи. Велосипедът бил бял на цвят, с височина на лявата ръкохватка 96 см.
от земята. Пострадалият Р. управлявал двуколесното пътно превозно средство –
велосипед в най-дясната част на северната лента, в права линия, със скорост
около 12 км/ч.
Подс. Т. имал техническа
възможност да забележи велосипедиста, тъй като същият попадал в осветената зона
на фаровете на товарния автомобил. Пътната обстановка, климатичните условия и
установената скорост на движение на товарния автомобил позволявали на подсъдимия
да забележи и да следи непрекъснато велосипедиста като опасност на пътното
платно.
Подс. Т. имал възможност и бил
длъжен да възприеме като опасност за движението намиращия се пред автомобила му
велосипедист, но не бил концентриран върху управлението и съсредоточен върху
пътната обстановка и разположението на другите участници, поради което
продължил да управлява товарния автомобил без да променя траекторията си на
движение и без да осигури безопасна странична дистанция до велосипедиста, с
което нарушил нормата на чл.20 ал.1 от ЗДП.
Въпреки че велосипедистът се
движел в същата пътна лента пред товарния автомобил и се намирал извън опасната
зона за спиране на автомобила, подс. Т. не реагирал на възникналата опасност за
движението – движещият се пред автомобила му велосипедист чрез задействане на
спирачната система на автомобила, а продължил движението си с непроменена
скорост от 55 км/ч. При наближаване на велосипеда, когато разстоянието между
двете превозни средства било 38 м., подсъдимият не реагирал чрез намаляване на
скоростта си до тази на велосипедиста, за да изостане зад него, а продължил
движението си с непроменена скорост от 55 км/ч, с което нарушил нормата на
чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДП. Подс. Т. продължил да управлява товарния автомобил в
същата пътна лента без да премине в съседната пътна лента дори и частично, с
непроменена скорост от 55 км/ч. и без да осигури безопасно странично разстояние
до велосипедиста, при което го настигнал и последвал удар в предната дясна част
и страна на т. а. „Мерцедес 308“ и велосипедиста. Ударът бил между предното
дясно огледало за обратно виждане на т. а. „Мерцедес 308“ , управляван от подс.
Т. и тилната част на главата на пострадалия Р., след което последвало завиване
на дясно и удар на лявата част на гърба и лявото седалище в каросерията на
товарния автомобил и последващо падане на пострадалия напред и надясно на
пътната настилка.
Ударът настъпил в северната
лента на платното за движение в конфликтна точка на първоначален контакт, която
приблизително се намирала по дължина на около 4 - 5 м. източно от ориентира,
приет в протокола за оглед, и по ширина на около 0.5 – 1.0 м. южно от северната
граница на платното за движение.
Видно от протокола за оглед за
ориентир № 1 бил приет второто вертикално колче на мантинелата на моста на река
„Въча“ от южната страна в източната част на мантинелата.
Вследствие на удара настъпили
деформации по автомобила – от дясната му страна, по предния десен вертикален
ръб на каросерията се получило отслояване /охлузване/ с тъмен цвят, което било
на 96 см. от земята, в резултат на съприкосновението с лявата ръкохватка на
велосипеда, която била на височина 96 см. от земята, а рамката на страничното
дясно огледало се счупила, като две черни парчета от нея паднали на
местопроизшествието.
В резултат на удара на
пострадалия Р. били причинени множество травматични увреждания: многофрагментно
счупване на черепа; кръвоизлив под твърдата и меката мозъчни обвивки; кръв в
мозъчните стомахчета; охлузвания по главата; кръвонасядания по горния и долен
клепач на лявото око; счупване на множество ребра по няколко фрактурни линии
вляво с кръвонасядания на меките тъкани; счупване на две ребра вдясно с
кръвонасядане на меките тъкани; разчленяване на четвърти гръден прешлен без
засягане на гръбначномозъчното вещество; кръвонасядания на гръдния кош, пояса и
седалището с кръвонасядане на подлежащите меки тъкани; кръвонасядане на опоръка
на слезката и левия бъбрек; хипертрофия на сърцето; коронаросклероза; охлузване
и кръвонасядане по левия лакът.
Непосредствено след деянието в
07.05.12ч. подс. Т. сигнализирал на тел.112 за настъпилото пътнотранспортно
произшествие, наличието на пострадало лице и необходимостта от оказване на
спешна медицинска помощ.
На местопроизшествието
пристигнал екип от автоконтрольори към РУ Стамболийски в състав свидетелите Т.
М. и Д. А.. Те обезопасили мястото и изпробвали подс. Т. с техническо средство
за употреба на алкохол, което показало отрицателен резултат.
На място пристигнал и
медицински автомобил на ЦСМП гр. Стамболийски, който откарал по спешност
пострадалия Р. ***, където в 09.30ч. бил приет по спешност в „Клиника по
анестезиология и интензивно лечение“ в крайно тежко общо състояние, в
травматичен шок след ПТП, в резултат на което в 11.30ч. на 11.12.2017г. починал
от причинените му травматични увреждания.
В рамките на производството бил
предаден компактдиск CD-R, марка „Verbatim“, 700 MB, 80 min с фабр. № *****, с ръкописно обозначение „ДП 450/2017 ПТП
11.12.2017г.“, съдържащ 2
бр. видеофайла от видеозаписи от камерите, разположени на търговски обект,
стопанисван от св. М.Д., който бил в непосредствена близост до настъпилото ПТП.
Впоследствие съдържанието на
приобщения като веществено доказателство диск станало обект на
съдебно-техническа експертиза, в резултат на която били прегледани файловете,
съхраняващи записите от камерите, отнасящи се до инкриминираните събития и
проследяващи от съответното разположение на записващото устройство поведението
и реакциите на участниците в пътното произшествие.
Съгласно заключението на
изготвената химическа експертиза в кръвта на пострадалия Р. не се доказва
наличие на алкохол.
Съгласно заключението на
съдебномедицинската експертиза при огледа и аутопсията върху трупа на Т.Р. се
установило: многофрагментно счупване на черепа; кръвоизлив под твърдата и
меката мозъчни обвивки; кръв в мозъчните стомахчета; охлузвания по главата;
кръвонасядания по горния и долен клепач на лявото око; счупване на множество
ребра по няколко фрактурни линии вляво с кръвонасядания на меките тъкани;
счупване на две ребра вдясно с кръвонасядане на меките тъкани; разчленяване на
четвърти гръден прешлен без засягане на гръбначномозъчното вещество;
кръвонасядания на гръдния кош, пояса и седалището с кръвонасядане на
подлежащите меки тъкани; кръвонасядане на опоръка на слезката и левия бъбрек;
хипертрофия на сърцето; коронаросклероза; охлузване и кръвонасядане по левия
лакът.
Причината за смъртта на Т.Р. е
тежка черепно-мозъчна травма, изразена с многофрагментно счупване на черепните
кости; кръвоизлив под твърдата и меката мозъчни обвивки и кръв в мозъчните стомахчета.
Установените травматични
увреждания по трупа са причинени по най-общия механизъм на удар и или върху
твърд тъп предмет или неговото тангенциално действие е и възможно да са
получени така, както се съобщава в предварителните сведения, а именно при ПТП – велосипедист, блъснат от товарен
автомобил и последващо падане на пътната настилка.
Налице е причинна връзка както
между получените травматични увреждания и смъртта, така и между смъртта и
настъпилото на 11.12.2017г. ПТП.
Съгласно заключението на
изготвената автотехническа експертиза ударът е настъпил в северната лента на
платното за движение в конфликтна точка на първоначален контакт, която
приблизително се намира по дължина на около 4 - 5 м. източно от ориентира,
приет в протокола за оглед, и по ширина на около 0.5 – 1.0 м. южно от северната
граница на платното за движение.
Видно от протокола за оглед за
ориентир № 1 е приет второто вертикално колче на мантинелата на моста на река
„Въча“ от южната страна в източната част на мантинелата.
Скоростта на т. а. „Мерцедес
308“ преди произшествието и в момента на удара е била около 55 км/ч. Скоростта
на велосипедиста Т.Р. най-вероятно е било около 12 км/ч.
Водачът на т. а. „Мерцедес 308“
е имал техническата възможност да забележи велосипедиста Т.Р. на около 38 м.
преди автомобила си и при своевременна реакция и задействане на спирачната
система е имал техническа възможжност да избегне удара като намали скоростта си
до тази на велосипедиста. Водачът на т. а. „Мерцедес 308“ е имал техническа
възможност да избегне произшествието със скоростта, с която се е движел при
своевременна реакция и задействане на спирачната система.
В случая технически
съобразената скорост с атмосферните условия и конкретните условия на видимост –
движение на къси светлини, е била 73 км/ч. Скоростта на движение на т. а.
„Мерцедес 308“ от 55 км/ч е била технически съобразена в конкретната
пътно-климатична обстановка при движение на къси светлини.
Изследвайки механизма на
възникналото ПТТ, вещото лице възприема като най-вероятна от техническа гледна
точка обстановка, при която водачът Д.Т. е управлявал т. а. „Мерцедес 308“ по
платното за движение на пътя гр. П. – гр. С. в посока от изток на запад. През
това време велосипедистът Т.Р. се е движил по платното за движение на същия
път, в същата посока, пред т. а. „Мерцедес 308“. Водачът на т. а. „Мерцедес
308“ е настигнал велосипедиста и така е настъпил удар в предната дясна част и
страна на т. а. „Мерцедес 308“. След удара т. а. „Мерцедес 308“ е спрял на мястото
и в положението, отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на
местопроизшествието, а велосипедистът е паднал на мястото и в положението,
отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието.
Основната причина за настъпилото
ПТП от техническа гледна точка е, че водачът на т. а. „Мерцедес 308“ Д.Т. не е
реагирал своевременно на опасността от удар с велосипедиста Т.Р..
Съгласно заключението на
съдебно-техническата експертиза на компактдиск CD-R, марка „Verbatim“, 700 MB, 80 min с фабр. № N115NB062D831374С1, с ръкописно
обозначение „ДП 450/2017 ПТП 11.12.2017г.“, съдържащ 2 бр. видеофайла, при която от
съдържащите се в него видеофайлове били експортирани кадри от инциденнта във
вид на фотокопия, при изследването на записи не са били установен следи от
манипулация.
Съгласно заключението на
изготвената комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза ударът е
настъпил в северната лента на платното за движение в конфликтна точка на
първоначален контакт, която приблизително се намира по дължина на около 4 - 5
м. източно от ориентира, приет в протокола за оглед, и по ширина на около 0.5 –
1.0 м. южно от северната граница на платното за движение.
Видно от протокола за оглед за
ориентир № 1 е приет второто вертикално колче на мантинелата на моста на река
„Въча“ от южната страна в източната част на мантинелата.
Скоростта на т. а. „Мерцедес
308“ преди произшествието и в момента на удара е била около 55 км/ч. Скоростта
на велосипедиста Т.Р. най-вероятно е било около 12 км/ч.
Водачът на т. а. „Мерцедес 308“
е имал техническата възможност да забележи велосипедиста Т.Р. на около 38 м.
преди автомобила си и при своевременна реакция и задействане на спирачната система
е имал техническа възможност да избегне удара като намали скоростта си до тази
на велосипедиста.
В случая технически
съобразената скорост с атмосферните условия и конкретните условия на видимост –
движение на къси светлини, е била 73 км/ч. Скоростта на движение на т. а.
„Мерцедес 308“ от 55 км/ч е била технически съобразена в конкретната
пътно-климатична обстановка при движение на къси светлини.
Най-вероятен от техническа
гледна точка, е следният механизъм на анализираното ПТП: водачът Д.Т. е
управлявал т. а. „Мерцедес 308“ по платното за движение на пътя гр. П. – гр. С.
в посока от изток на запад. През това време велосипедистът Т.Р. се е движил по
платното за движение на същия път, в същата посока, пред т. а. „Мерцедес 308“.
Водачът на т. а. „Мерцедес 308“ е настигнал велосипедиста и така е настъпил
удар в предната дясна част и страна на т. а. „Мерцедес 308“. След удара т. а.
„Мерцедес 308“ е спрял на мястото и в положението, отразени в протокола за
оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието, а велосипедистът е паднал
на мястото и в положението, отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума
на местопроизшествието.
Основната причина за
настъпилото ПТП от техническа гледна точка е, че водачът на т. а. „Мерцедес
308“ Д.Т. не е реагирал своевременно на опасността от удар с велосипедиста Т.Р..
Не се забелязва т. а. „Мерцедес
308“ да е преминал в съседната пътна лента дори и частично и не е осигурил
странична дистанция до велосипедиста Т.Р..
Водачът на т. а. „Мерцедес 308“
не е осигурил безопасна странична дистанция до велосипедиста Т.Р..
Безопасното странично
разстояние при преминаване покрай велосипедист е около 1,20 м. Водачът на т. а.
„Мерцедес 308“ не е осигурил безопасна странична дистанция до велосипедиста Т.Р..
Вещите лица са дали заключение,
че уврежданията по дясното огледало за обратно виждане са получени в резултат
на удар леко тангенциален на същото в централна тилна област, при което на
кожата се е получило дълбоко петнисто охлузване в окосмената част на главата
срединно над тилното възвишение с размери 10/9 см., покрито от червеникава
коричка под нивото на околната здрава кожа. Меките черепни покривки от челно
към тилно са кръвонаседнати на площ с размери 20/10 см. с червен цвят.
Установява се многофрагментно счупване на черепния покрив и черепната основа,
което започва над тилното възвишение и преминава челно, теменно двустранно и
тилно, както и към черепната основа и преминава през задна черепна ямка. След
това е последвало завиване на дясно и удар на лявата част на гърба и лявото
седалище в каросерията на товарния автомобил и последващо падане напред и
надясно на банкета.
Налице е удар между предното
дясно огледало за обратно виждане и тилната част на главата на Р., след което е
последвало завиване надясно и удар на лявата част на гърба и лявото седалище в
каросерията на товарния автомобил и последващо падане напред и надясно на
банкета.
По този начин с поведението си
като водач на МПС подс. Т. е нарушил нормативно установените и задължителни за
спазване правила за движение, регламентирани в чл.20 ал.1 от ЗДП и чл.20 ал.2
изр.2 от ЗДП, в резултат на което е настъпило процесното ПТП, причинило като
пряка последица смъртта на пострадалия Р..
Описаната фактическа обстановка, съдът приема
за установена на основание направеното от страна на подс. Т. самопризнание и на
доказателствата, събрани в досъдебното производство. В подкрепа на фактическата
обстановка са показанията на свидетелите – Т. Д. М., М. И. Д., А. А. А., Г. П П,
И В.Р., П.Т.Т., В.В.Р., И.В.Т., М.Д.Р., А.В.Т. и частично от показанията на св.
М Д Д, разпитани в хода на досъдебното производство, които съдът кредитира като
обективни, логични, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи както
помежду си, така и с останалите доказателства по делото. Както самопризнанието
на подсъдимия, така и показанията на свидетелите са в подкрепа на приетите за
установени от съда факти и обстоятелства.
В подкрепа на приетата за
установена фактическа обстановка са показанията на св. Т М. - служител в РУ
„Полиция“ гр. С, който след получен сигнал за възникнало ПТП с пострадало лице посетил
местопроизшествието заедно с колегата си Д. А. При пристигане на място
установили, че ПТП-то е възникнало между т. а. „Мерцедес 308“ с рег. № ***,
управляван от подс. Т. и велосипедиста Т.Р.. Полицейските служители запазили
местопроизшествието, като подс. Т. бил изпробван с техническо средство,
резултатът от което изследване бил отрицателен.
Фактите по делото се подкрепят
и от показанията на свидетелите А. и Г.
П., които са участвали като поемни лица в извършения оглед на
местопроизшествие, като от показанията им се установява, че на мястото на
инцидента са били намерени две черни на цвят парчета от пластмаса, както и
това, че рамката на страничното дясно огледало на товарния автомобил е била
счупена.
Св. Д. е управителят на „****“
ООД с. З., в близост до стопанисвания от което дружество търговски обект е
настъпило ПТП-то и на който са били разположени камерите, видеозаписите от
които впоследствие са предадени на разследващите органи и същите са били
обект на съдебно-техническа експертиза.
По делото в качеството на свидетел
е разпитан и управителят на „***“ ЕАД – св. М. Д., от показанията на който се
установява, че в деня на инцидента подс. Т. е управлявал т. а. „Мерцедес Спринтер“
с рег. № ***. В показанията си св. Д. посочва, че е разбрал, че при управление
на автомобила водачът е предприел изпреварване на движещия се по пътя
велосипедист, в резултат на което се получило съприкосновение между тях и
велосипедистът паднал. В тази им част показанията на св. Д. не следва да се
кредитират, тъй като те от една страна са в противоречия с останалите, събрани
по делото доказателства относно механизма на ПТП-то, а от друга, както и самият
свидетел посочва това му е било разказано, като дори не става ясно от
кого.
Фактическата обстановка се подкрепя
частично и от обясненията, дадени от подс. Т. в досъдебното производство в
разпита след привличането му като обвиняем, като същите не следва да бъдат
кредитирани в частта им относно заявеното, че след като е видял движещия се на
пътното платно пред него велосипедист е тръгнал да го изпреварва, в който
момент велосипедистът „кръшнал“ наляво, при което подсъдимият се опитал да го
избегне, като дори допълнително завил наляво, но въпреки това с дясното си
огледало го ударил в гърба. Тези обяснения на подсъдимия се опровергават от
доказателствата по делото и най-вече от заключенията на изготвените
съдебномедицинска, автотехническа и комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза, от които се установяват причинените на пострадалия
травматични увреждания и механизма на тяхното получаване. Така от заключението
на комплексната експертиза се установява, че е имало удар между предното дясно
огледало за обратно виждане и тилната част на главата на пострадалия, за
разлика от заявеното от подсъдимия, че ударът с дясното огледало е бил в гърба.
Едва след завиване на автомобила надясно е последвал удар на лявата част на
гърба и лявото седалище в каросерията на товарния автомобил. Наред с горното от
заключението на същата тази експертиза се установява и това, че водачът на т.
а. „Мерцедес 308“ не е преминал в съседната пътна лента дори и частично и не е
осигурил безопасна странична дистанция до велосипедиста Т.Р.. Предвид горното и
с оглед направеното от подс. Т. самопризнание на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, следва обясненията му в посочената
им част да не се кредитират. Следва да се отбележи и това, че чрез
самопризнанието си по чл.371 т.2 от НПК, придружено и с информирано съгласие да
не се събират доказателства за признатите факти, подсъдимият фактически е
отрекъл частично обясненията си, дадени в хода на досъдебното производство,
което не внася съмнение в самопризнанието, тъй като се подкрепя от други
доказателства.
В подкрепа на описаната
фактическа обстановка са и заключенията на изготвените по делото химическа, съдебномедицинска,
автотехническа, съдебно-техническа и комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертизи, които съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвени, с нужните знания и опит в съответната област.
От обективна страна, фактите по
делото се подкрепят и от събраните писмени доказателства: от досъдебното
производство – протокол за оглед на местопроизшествие от 11.12.2017г. /л.2-л.3/,
албум за посетено местопроизшествие: ПТП /л.5-л.14/, протокол за оглед на
веществени доказателства от 11.12.2017г. /л.15/, албум оглед на веществено
доказателство /л.16-л.19/, протокол за оглед на веществени доказателства от
05.01.2018г. /л.20/, албум оглед на веществено доказателство /л.21-л.26/,
протокол за оглед на веществени доказателства от 16.01.2018г. /л.27/, албум
оглед на веществено доказателство /л.28-л.30/, протокол за оглед на веществени
доказателства от 31.01.2019г. /л.31/, албум оглед на товарен автомобил с рег. №
***/л.32-л.34/, протокол за доброволно предаване от 11.12.2017г. /л.36/,
препис-извлечение от акт за смърт /л.167/, удостоверение за наследници изх. №
28.05.01.2018г. /л.168-л.169/,писмо изх. № 24-00-493/12.11.2018г. на Директора
на ОПУ П. с приложена към него схема /л.171, л.172/, писмо рег. №
10585р-2769/14.12.2017г. на Началника на РЦ 112 – Кърджали /л.174/, документ
рег. № 3286р-47953/17.11.2017г. /л.176/, справка за нарушител/водач /л.177/,
полица за „задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите“
/л.179, л.180/, свидетелство за регистрация – част II /л.181/, справка в централна
база – КАТ /л.182/, справка за съдимост /л.188-л.189/, медицински документи на
лицето Т.В.Р. /л.191-л.197/, писмо изх. № 24/19.04.2018г. на представляващия „***“
ЕАД, с което приложено е изпратено заверено копие от записващо устройство на т.
а. „Мерцедес 308 ЦДИ“, модел „Спринтер“ ***/л.200-л.206/, справки НБД Население
/л.211-л.212, л.213-л.215/, справки за лице – АИС „Български документи за
самоличност“ /л.217, л.218, л.219, л.220, л.221, л.222/, справка за товарен
автомобил „Мерцедес ****“ /л.224/, справка за лице – АИС „Български документи за
самоличност“ /л.225, л.226, л.227, л.228, л.229/, характеристична справка /л.246/;
от НОХД № 1781/2019г. – справка за съдимост /л.22-л.23/, заверено ксерокопие от
студентска книжка на подс. Т..
В подкрепа на фактическата
обстановка са и приобщените по делото веществени доказателства – велосипед –
бял на цвят с черна кошница, разположена отпред на кормилото, две черни
парчета, поставени в бял хартиен плик, товарен автомобил марка „Мерцедес“,
модел „****“ с рег. № ***и компактдиск CD-R, марка „Verbatim“, 700 MB, 80 min с фабр. № N115NB062D831374С1, с ръкописно
обозначение „ДП 450/2017 ПТП 11.12.2017г.“.
При така описаната фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна, че подс. Т. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343 ал.1 б.в вр.
чл.342 ал.1 от НК за това, че на 11.12.2017г. в с. Й., обл. П., на път *** при
управляване на моторно превозно средство – товарен автомобил марка „Мерцедес“,
модел „****“ с регистрационен номер ***е нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно:
-чл.20 ал.1 от ЗДП – „Водачите
са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват“;
-чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДП –
„Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението“,
като по непредпазливост е
причинил смъртта на Т.В.Р., ЕГН ********** *** – престъпление по чл.343 ал.1
б.в вр. чл.342 ал.1 от НК.
От обективна страна, подс. Т. е
осъществил състава на посоченото престъпление, тъй като при управление на МПС е
нарушил правилата за движение, в резултат на което е причинил смъртта на друго
лице.
Подс. Т. е правоспособен водач с
издадено от ОДМВР гр. П. на 14.06.2017г. свидетелство за управление на МПС № ****за
категории „В“ и „М“. На 11.12.2017г. около 07.00ч. подсъдимият се движел по
северната лента на платното за движение в с. Й., обл. П., на път *** в посока от
изток на запад, управлявайки т. а. „Мерцедес ****“ с рег. № ***, при което
нарушил правилата за движение, регламентирани в чл.20 ал.1 от ЗДП, съгласно което
водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват и в чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДП, което задължава водачите да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението, при което настъпило ПТП с движещия се пред автомобила велосипедист Т.Р.,
пряка последица от което била смъртта на пострадалия.
Скоростта на движение на
управлявания от подс. Т. товарен автомобил както преди произшествието, така и в
момента на удара, е била около 55 км/ч, като същата е била технически
съобразена с атмосферните условия, конкретната пътно-климатична обстановка и конкретните
условия на видимост при движение на къси светлини. От доказателствата по делото
се установява, че подсъдимият се е движел с включени светлини и тъй като
пътният участък бил прав и открит имал дължина на осветената зона пред
автомобила си около 70-80 м. при включени къси светлини и около 150 м. при
движение с включени дълги светлини. В настоящия случай технически съобразената
скорост с атмосферните условия и конкретните условия на видимост – движение на
къси светлини е била 73 км/ч. Подс. Т., движейки се със съобразена с
конкретните пътни условия скорост, позволяваща му предприемане на мерки за
безопасност, като не е имало фактори, утежняващи пътната обстановка, е имал
възможност да забележи движещия се в неговата пътна лента велосипедист и да
реагира своевременно. Подсъдимият обаче не реагирал на възникналата опасност за
движението – движещия се пред автомобила му велосипедист чрез намаляване на
скоростта до тази на велосипедиста, когато разстоянието между двете превозни
средства било 38 км/ч или спиране на моторното превозно средство, а продължил
движението си с непроменена скорост от 55 км/ч. По този начин подсъдимият е нарушил разпоредбата
на чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДП, която урежда т.н. „непредвидима опасност“,
въвеждаща задължение водачите да намалят скоростта или да спрат, когато
възникне опасност за движението. Опасността е внезапна и в границите на
установената избрана съобразена скорост се въвежда задължение за намаляване или
спиране с оглед избягване настъпването на ПТП.
Продължавайки да управлява
автомобила си в същата пътна лента с непроменена скорост от 55 км/ч, без да
премине в съседната пътна лента дори и частично и без да осигури безопасно
странично разстояние до велосипедиста, подсъдимият го настигнал и последвал
удар между предното дясно огледало за обратно виждане на автомобила и тилната
част на главата на пострадалия. След последвалото завиване на автомобила
надясно и удар на лявата част на гърба и лявото седалище в каросерията на
автомобила, пострадалият паднал напред и надясно на пътната настилка. Така
подс. Т. нарушил и разпоредбата на чл.20 ал.1 от ЗДП, която възлага на водачите
задължение да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват,
което включва в своето съдържание не само боравене с уредите на автомобила, но
и внимателното и всеобхватно наблюдение на пътната обстановка, респ. нейното
изменение, разположението на другите участници, както и поведението им по време
на движение и задължението на водача да бъде концентриран в максимална степен
върху управлението и движението на автомобила по пътя, като не отклонява
вниманието си. Въпреки обективната възможност да забележи велосипедиста, който
попадал в осветената зона от фаровете на товарния автомобил, като пътната
обстановка, климатичните условия и установената скорост на движение, също са му
позволявали да го следи непрекъснато, подсъдимият не бил концентриран върху
управлението и съсредоточен върху пътната обстановка и разположението на
другите участници, поради което продължил да управлява товарния автомобил, без
да променя траекторията си на движение и без да осигури безопасно странично
разстояние до велосипедиста.
В резултат на нарушението на
посочените разпоредби от ЗДП настъпило ПТП-то и се стигнало до противоправния
резултат – смъртта на пострадалия.
Съдът намира, че при управление
на автомобила подс. Т. не е нарушил правилото за движение, регламентирано в
чл.5 ал.2 т.1 от ЗДП, което е общо правило за поведение на участниците в
движението по пътищата, поради което приложението му е изключено с оглед
наличието на нарушени специални разпоредби – тези на чл.20 ал.1 от ЗДП и чл.20
ал.2 изр.2 от ЗДП. Ето защо и на основание чл.304 от НПК подсъдимият следва да
бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение в този смисъл.
От субективна страна,
престъплението е извършено по непредпазливост под формата на небрежност. Подс. Т.
не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и
е могъл да ги предвиди. Непредпазлива ще е вината на дееца и тогава, когато е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е мислил да ги
предотврати, в който случай ще е налице самонадеяност. При управление на
автомобила подсъдимият е бил длъжен да спазва правилата за движение,
регламентирани в чл.20 ал.1 от ЗДП и чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДП. Същият обаче ги е
нарушил и така се е отклонил от дължимото поведение, като не е проявил
дължимата грижа, в резултат на което за него възниква задължение да предвиди и
предотврати общественоопасните последици от своето деяние. При небрежността не
се изискват конкретни представи за престъпния резултат, а деецът да има някакви
най–общи представи за това, което върши, за обстановката и за възможните
опасности. На следващо място, за да е налице небрежност, трябва деецът да е
могъл да предвиди и предотврати общественоопасните последици. Възможността за
предвиждане и предотвратяване на резултата зависи от конкретните обективни
условия за извършване на деянието и от индивидуалните особености на личността
на дееца. В случая са съществували всички обективни условия, за да се предвиди
и предотврати настъпването на престъпния резултат. Подс. Т. е могъл да предвиди,
че нарушавайки правилата за движение, регламентирани в чл.20 ал.1 от ЗДП и
чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДП, е възможно настъпването на ПТП и причиняването на
общественоопасни последици. Същият притежава свидетелство за управление на МПС
с придобити от него категории „В“ и „М“. Налице са били всички условия за възприемане
на велосипедиста и за реагиране на възникналата опасност от страна на
подсъдимия. В случая става въпрос за непредпазливост под формата на небрежност,
а не на самонадеяност, тъй като, за да е налице такава трябва у деецът да е
формирана една субективна увереност, че общественоопасните последици въобще
няма да настъпят, която увереност обаче е обективно необоснована. За наличието
на такава субективна увереност се съди по това, че деецът е взел известни мерки
за предотвратяване на престъпния резултат, а не разчита само на случайността. В
случая не се установява предприемането на каквито и да било мерки от страна на
подсъдимия за предотвратяване на общественоопасните последици.
Неоснователно е направеното от
защитника искане за преквалифициране на деянието по смисъла на чл.343а ал.1 б.б
вр. чл.343 ал.1 б.в вр. чл.342 ал.1 от НК, като се приеме, че подсъдимият е
направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия.
Действително непосредствено след удара пострадалият е бил все още жив.
Установява се от доказателствата по делото и това, че именно подс. Т. след
деянието е сигнализирал на тел.112 за настъпилото ПТП. За да се приложи обаче
привилегированият състав на
чл.343а от НК е
необходимо извършените от дееца действия обективно да са насочени към спасяване
живота на пострадалото лице и субективно същият да съзнава, че оказва такава
помощ. Намалена отговорност е налице и тогава, когато виновният е оказал помощ
на пострадалия заедно с други лица. Необходимо е обаче неговото пряко участие. С обаждането
си на тел.112, за да сигнализира за случилото се, подс. Т. е изпълнил гражданският
си дълг, като това е най-малкото, което е следвало да направи в една такава,
предизвикана от неговото виновно поведение ситуация, и това негово действие не
е достатъчно, за да се ползва същият от привилегията на закона. Действително в
обясненията си, дадени в хода на досъдебното производство, подсъдимият посочва,
че наред с горното се е опитал да окаже първа помощ на пострадалия и съдействал
на медицинския екип, за да го качат в линейката. Това обстоятелство обаче не се
установява от останалите доказателства по делото. Факти в тази връзка не са
изложени и в обстоятелствената част на обвинителния акт, именно които се
обхващат от самопризнанието на подсъдимия и следва да бъдат коментирани.
С оглед на посочената и приета
по–горе правна квалификация за извършеното от подс. Т. престъпление, като се
съобрази с целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и обществената
опасност на деянието и на дееца, съдът е на становище, че на същия следва да
бъде определено наказание при условията на чл.54 от НК. Съдът намира, че няма
основания за определяне на наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, тъй
като не са налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи обстоятелства.
При определяне размера на наказанието лишаване от свобода, съдът отчита всички
обстоятелства по делото, както смекчаващите - съжалението за стореното, чистото
съдебно минало, добрите характеристични данни, трудовата ангажираност на
подсъдимия, това, че същият е студент, така и отегчаващите такива –
обстоятелството, че подсъдимият е бил освобождаван от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание глоба за престъпление по чл.343в ал.2 вр.
ал.1 от НК, след като е бил наказан по административен ред за същото деяние.
Не следва да се отчита като
смекчаващо обстоятелство направеното от подсъдимия самопризнание по реда на
чл.371 т.2 от НПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1/06.04.2009г. по т. д. № 1/2008г.
на ВКС – н. к. при определяне на наказанието съгласно правилата на чл.373 ал.2
от НПК, признанието по чл.371 т.2 от НПК не следва да се третира като
допълнително смекчаващо обстоятелство, освен ако съставлява елемент на
цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение,
спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител.
В случая самопризнанието на подс. Т. не е негово изначално процесуално
поведение, а е направено само при искането за разглеждане на делото по реда на
съкратеното съдебно следствие.
Предвид горното съдът намира,
че на подсъдимия следва да бъде определено наказание при превес на смекчаващите
вината обстоятелства, а именно три години лишаване от свобода, което се явява
справедливо и би постигнало целите на специалната и генералната превенция на
наказанието. Така определеното наказание следва да бъде намалено с една трета съгласно
чл.58а ал.1 от НК и на подс. Т. да бъде наложено наказание две години лишаване
от свобода.
На основание чл.343г вр. чл.343
ал.1 б.в вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК подс. Т. следва да бъде лишен от право да
управлява МПС. При определяне размера на това наказание съдът отчита посочените
по–горе обстоятелства, взети предвид при определяне наказанието лишаване от
свобода, както смекчаващите, така и отегчаващите такива и с оглед характера и
обществената опасност на извършеното престъпление и данните за личността на
подсъдимия намира, че същият следва да бъде лишен от това право за срок от две
години, считано от влизане в сила на присъдата, което наказание се явява
справедливо и би постигнало целите на специалната и генералната превенция,
визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.
Съдът намира, че за постигане
целите на наказанието, визирани в чл.36 ал.1 от НК и преди всичко за
поправянето и превъзпитанието на подс. Т. не е наложително същият да изтърпи
така наложеното му наказание две години лишаване от свобода, поради което и на
основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на същото следва да бъде отложено с
изпитателен срок от четири години, считано от влизане в сила на присъдата.
Вещественото
доказателство по делото – велосипед – бял на цвят с черна кошница, разположена
отпред пред кормилото, находящ се на съхранение в РУ „Полиция“ гр. С. при ОДМВР
гр. П., следва да се върне на наследниците на Т.В.Р., след влизане
на присъдата в сила.
Веществените
доказателства по делото – две черни парчета, поставени в бял хартиен плик,
находящи се на съхранение в РУ „Полиция“ гр. С. при ОДМВР гр. П., следва
да се унищожат като вещи без стойност, след влизане на присъдата в сила.
Вещественото
доказателство по делото – т. а. марка „Мерцедес“, модел „****“, с рег. № ***,
находящ се на съхранение в РУ „Полиция“ гр. С. при ОДМВР гр. П., следва да се
върне на „***“ ЕАД, гр. С., ЕИК ***, след влизане на присъдата в
сила.
Вещественото доказателство по
делото – компактдиск CD-R, марка „Verbatim“, 700 MB,80 min с фабр. № N115NB062D831374С1, с
ръкописно обозначение „ДП 450/2017 ПТП 11.12.2017 г.“, следва да остане по
делото, след влизане на присъдата в сила.
На основание чл.189 ал.3 от НПК
подс. Т. следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОДМВР гр. П. направените
разноски на досъдебното производство в размер на 1 638.10
лв. /хиляда шестстотин тридесет и осем лева и десет стотинки/.
Причини за извършване на
деянието – незачитане на установения в страната правов ред.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: