Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 261606 31.05.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IV граждански състав, в открито
съдебно заседание на осми април две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЯН ВЪТОВ
при
участието на секретаря Елица Колибаровска,
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 536 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е във фазата по
извършване на съдебна делба, като предмет на повторно разглеждане от
първоинстанционния съд са предявените по реда на чл. 346 ГПК искове по сметки на
Ц.Д.Г., ЕГН ********** и Р.В.Г., ЕГН ********** против Й.Д.Д., ЕГН **********
за извършени подобрения в делбения жилищен имот, в частта, с която исковете са
отхвърлени за разликата над присъдения размер от 179,75 лева до сумата от
3951,53 лева.
За да се достигне до повторно
разглеждане на делото в тази част, са осъществени следните процесуални
действия:
С постановеното в първата фаза на
делбения процес решение № **** от ***** г. е допусната съдебна делба по отношение
на следните недвижими имоти: втори жилищен етаж от двуетажна масивна
жилищна сграда, с площ от 116,12 кв.м., ведно с ½ идеална част от общите
части от сградата и избите, както и прилежащата ½ идеална част от
дворното място, съставляващо УПИ № **-**** по плана на гр. С., одобрен
със заповед №***/**** г. и гараж, находящ се в североизточната
част на дворно място, която да се извърши между: Й.Д.Д., Х.Д.Г., Ц.Д.Г.
и Р.В.Г., при квоти: от по 1/8 идеална част от втория жилищен етаж и
прилежащите му части и по 1/16 идеална част от гаража за Й.Д., Х.Г. и Ц.Г. и
5/8 идеални части от втория жилищен етаж и 13/16 идеални част от гаража за Д.Г.
и Р.Г. при режим на съпружеска имуществена
общност/СИО/.
Делбата е допусната при тези квоти,
тъй като е прието за установено, че съсобствеността между съделителите е
възникнала на смесени основания. Й.Д.Д., Х.Д.Г., Ц.Д.Г. са придобили по 1/8
идеална част от жилищния етаж по наследствено правоприемство от своя баща – Д.Г.,
починал през **** г., след което през 2017 г. майката на съделителите-наследници
се е разпоредила с притежаваните от нея права, като е продала придобитите по
наследство и прекратена СИО – общо 5/8 идеални части от етажа в полза сина
си Ц.Д.Г. по време на брака му с Р.В.Г.,
поради което и за тези идеални части е възникнала съпружеска имуществена
общност.
Във втората фаза на делбения процес,
в рамките на преклузивния срок до първото по делото редовно открито съдебно
заседание, са предявени искове по сметки от съпрузите Ц.Д.Г. и Р.В.Г. против
другите двама съделители за извършени подобрения в допуснатия до делба жилищен
етаж, осъществени през годините: 2007, 2010 , 2015 и 2018, уточнени по пера в
молби от ***** г. и молба, находяща се на л. *** от делото, като в проведеното
на *** г. открито съдебно заседание исковете по сметки окончателно са приети за
съвместно разглеждане, както следва: приет е иск по сметки на Ц.Д.Г. и Р.В.Г. за
сумата от 4325 лева против Й.Д.Д. за извършени подобрения в съсобствения имот
със знанието и съгласието на
съсобствениците в периода от 2010 г. до 2018 г.; приет е и напълно идентичен по
своя предмет иск против съделителя Х.Д.Г..
Правната квалификация на исковете по
сметки е прието да е по чл. 30, ал. 3 ЗС; в съдебното заседание е отделен за
безспорен и ненуждаещ се от доказване фактът, че наследниците Ц.Д.Г. и Р.В.Г.
са живели с наследодателя към момента на неговата смърт. Още тук следва да се
отбележи, че не е установено по делото Р.Г. да е придобила права в
собствеността по наследство, тъй като тя е съпруга на сънаследник, който е
придобил права от своята майка по силата на договор за покупко-продажба. Съделителката
Й.Д.Д. е възразила за изтекла погасителна давност на исковете по сметки, а
другият ответник по искoвете по сметки Х.Д.Г. е взел
становище в молба от **** г., че Ц. и Р. Г. живеят в процесния жилищен имот
считано от **** г., когато е починал баща му Д., че не оспорва направените
подобрения в имота, но не счита, че дължи суми, тъй като ищците и до ден днешен
живеят в имота заедно с трите си деца. По делото е приета експертиза за оценка
на подобренията и увеличената стойност на имота, както и свидетелски показания
на ищците по исковете по сметки.
С решението на първата съдебна
инстанция по извършване на делбата № *** от **** г. допуснатият до делба
имот е изнесен на публична продан, частично са уважени исковете по сметки и са
присъдени разноски по делото. По
исковете по сметки Й.Д.Д. е осъдена да заплати общо на Ц.Д.Г. и Р.В.Г. сумата
от 179,75 лева, като исковете са отхвърлени за разликата над присъдения размер до
сумата от 4325 лева, а Х.Д.Г. е осъден да заплати общо на Ц.Д.Г. и Р.В.Г., сумата
от 3 951.53 лева, като искът е отхвърлен до пълният му предявен размер от 4325
лева.
За да постанови този резултат съставът
на РС-Пловдив, който е разгледал исковете по сметки, е приел в мотивите си, че
е сезиран с иск по чл. 30, ал. 3 ЗС, като подобренията са извършени със
знанието и съгласието на съсобствениците. Приел е, че подобренията възлизат
съобразно квотите на ответниците на сумата от по 3 951.53 лева за всеки от тях,
като е уважил наведеното от ответницата Й.Д.Д. възражение за изтекла погасителна
давност за извършените подобрения през 2007 г., 2010 г. и е присъдил само стойността
на извършените през 2018 г. подобрения. Подобренията от 2015 г. не са обсъдени
в мотивите на съда.
Решението на първата съдебна
инстанция е обжалвано по реда на чл. 258 и сл. ГПК, като след частично
оттегляне на въззивната жалба в частта ѝ по способа на извършване на
делбата, предмет на делото пред въззивния съд е останала правилността на
решението в частта му, с която са отхвърлени предявените по реда на чл.
346 ГПК искове по сметки на Ц.Д.Г. и Р.В.Г. против Й.Д.Д. за извършени
подобрения в делбения жилищен имот, в частта за разликата над присъдения размер
от 179,75 лева до сумата от 3951,53 лева. Във всички останали части
постановеното първоинстанционно решение е влязло в сила.
С решение № ***** от ***** г по
в.гр.д № ***/**** г. на ОС-Пловдив е
обезсилено решение № *** от **** г. по гр.д. №***/*****г. на РС-Пловдив,
в обжалваната му част, като делото е върнато за ново разглеждане и произнасяне
по предявените искове. Въззивният съд е приел, че исковете по сметки не са
индивидуализирани по какъвто и да било начин в диспозитива на обжалваното
решение, тъй като не е посочен имотът, както видът и размерът на всяко едно от
различните подобрения, като е развита тезата, че всяко едно подобрение има
характер на отделен облигационен иск. Оттам въззивният съд е аргументирал, че
районният съд не се е произнесъл по предявените пред него искове по сметки, без
обаче да конкретизира какви искове счита че са предявени, поради което е приел,
че е налице произнасяне по непредявен иск, което е довело до постановяването на
недопустим съдебен акт. Въззивното съдебно решение е влязло в сила като
неподлежащо на касационно обжалване, с оглед цената на предявените искове.
Съдът, като съобрази наведените от
страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото,
преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, в предметната рамка на правния спор, приема, че исковите претенции
на Ц.Д.Г. и Р.В.Г. против Й.Д.Д. за извършени подобрения в делбения жилищен
имот в размер над присъдената сума от 179,75 лева до сумата от 3951,53 лева, са
частично основателни, като съображенията за това са следните:
Най-напред следва да се подчертае,
че по мнение на настоящия съдебен състав с произнасянето на първата съдебна
инстанция по исковете по сметки не е постановен недопустим съдебен акт, както е
приел въззивният съд. Въззивният съд не е констатирал нередовност на исковата
молба, нито пък такава се констатира от настоящия съдебен състав. За да е
налице недопустимо произнасяне, е необходимо да е разгледан непредявен иск на
база твърдения, стоящи извън предмета на правния спор, т.е. такива, които не са
наведени като фактическо основание на исковата претенция. В случая исковете по
сметки са разгледани на посочените от ищците фактически основания. Предмет на
делото са конкретизираните в приложените по делото уточняващи молби подобрения
в допуснатия до делба имот, а не друг вид подобрения, отнасящи се до различен
имот или за различен период. Диспозитивът на решението по извършване на делба изразява
волята на съда относно способа по който следва да се извърши делбата и за това
как следва да се уредят облигационните отношения между съделителите. Ако предмет
на делбата е един недвижим имот и са предявени искове по сметки, не е налице
порок на съдебния акт, ако в диспозитива, при произнасянето на съда по сметките,
имотът не е описан повторно. Това е така защото имотът вече е индивидуализиран при
произнасянето на съда относно способа по извършване на делбата. Между двете
произнасяния, обективирани в един съдебен акт, е налице връзка и препращане,
като приетия за разглеждане в делбата иск по сметки очевидно има за предмет
подобренията в делбения, а не в друг имот. Не може да бъде споделена и тезата,
че при извършени подобрения в един и същ имот в определен период, всяко едно
подобрение, схванато като конкретна строително-ремонтна дейност, е предмет на отделен
облигационен иск. Нито пък, че това задължително следва да се отрази в
диспозитива на съдебния акт. В този смисъл са произнасянията на Върховният
касационен съд, обективирани в диспозитивите на решение № 65 от 18.05.2015 г. по гр. д. № 7088
/ 2014 г. на ВКС, II г.о., решение № 156 от 30.10.2017 г. по
гр. д. № 5111/2016 г. на ВКС, I г.о. и др., в
които не фигура разбивка по пера на отделните суми в рамките на общата искова
претенция за подобрения. Искът за извършени подобрения е един иск, а не
множество обективно съединени искови претенции. Предмет на този иск са не
подобренията, а облигационното вземане между съсобствениците, възникнало
вследствие на извършените в имота подобрения. Искът винаги е за определена по
размер и основание парична сума. Доказването на подобренията, техният вид и
стойност, е въпрос по основателността на иска, като ищецът следва да изложи
твърдения за времето и вида на извършените подобрения. Действително всяко едно подобрение,
изразяващо се в относително обособени ремонтни дейности, би могло да бъде
предмет и на отделна искова защита, така както и всяка една наемана вноска, или
пък вземане за лихва, може да бъде също предмет на отделна искова претенция. Това
обаче не означава, че ищецът следва да индивидуализира подобренията до степен това
какви суми са разходвани конкретно за всяка една дейност, в рамките на предприетия
ремонт, нито пък, че съдът има задължение да опише по пера и стойност всяка
една сума за строителни материали и труд в диспозитива на съдебния акт. Изписването
на диспозитива, с или без посочване на подобренията по пера, е въпрос на
оформление, като, ако е налице разминаване между формираната и изявената воля, това
може да се отстрани по реда на чл. 247 ГПК.
Необходимо е да се посочи общата
стойност на строителните дейности, в кой имот са извършени, времето на
извършването им и най-общо в какво се изразяват, за да се приеме исковата молба
за редовна. Ако ищецът не твърди даден разход в рамките на исковия период, то
той не може да предяви нов иск за този разход в друг съдебен процес. Съдът се
произнася по съществуването на заявеното с исковата молба облигационното
вземане, чийто размер се определя на база доказаните по делото, вложени от
съсобственика суми за подобрения за конкретен имот. Постановеното по иска по сметки
съдебно решение формира сила на пресъдено нещо досежно размера на
облигационното вземане. Искът се доказва с доказване на направените от ищеца
разходи, но отделните разходи за строителни материали и труд не са отделни
искови претенции. Това е така, тъй като преценката на съда по основателността
на иска по сметки винаги включва и преценка дали на присъждане подлежи
по-голямата или по-малката от двете суми измежду вложените разходи и
увеличената стойност на имота, в зависимост от това в коя законова разпоредба намира своето
правно основание претенцията по сметки. Увеличената стойност на имота не се
отнася до конкретен разход за труд или материали, а изразява резултата от
вложените такива. Ето защо не може да се приеме, че при предявен иск по сметки,
диспозитивът на съдебния акт следва да съдържа количествено-стойността разбивка
на извършените строително-ремонтни дейности, тъй като всяка от тях била предмет
отделен иск.
В разглежданата хипотеза съпрузите Ц.Д.Г.
и Р.В.Г. са предявили иск по сметки против Й.Д.Д. за извършени подобрения в
делбения имот – втори жилищен етаж от къща, съразмерно на притежаваната от
ответницата 1/8 идеална част от правото на собственост. Производството е
висящо в частта за разликата над
присъдения размер от 179,75 лева до сумата от 3951,53 лева. Претенцията е
базирана на твърденията, че съпрузите – ищци живеят в делбения имот считано от 2002 г.,
след смъртта бащата на Ц.Д.Г., който факт е отделен за безспорен по делото.
През това време твърдят, че имотът е поддържан и подобряван от тях, като исковият
период обхваща периода от 2007г. до 2018г., а направата подобрения се твърди да
е извършена в годините 2007 г., 2010г., 2015г. и 2018 г. През 2007 г. се твърди подмяна да
дограмата на жилището с нова PVC дограма и поставянето на отоплителна
система; през 2010г. - ремонт на кухнята, дневния тракт, тоалетната и банята, изразяващ
се в кухненско обзавеждане, изолация на стени поставяне на теракот, тапети
обединяване на кухнята и дневния тракт, изолация на тавана, монтаж на бойлер и
смяна на плочки и топлоизолация по стени; през 2015 г. – монтаж на нова входна
врата; през 2018 г. - ремонт на водопровода, подобрения в коридора спалната и
детската стая и дневният тракт, с полагане на декоративни изолационни елементи
и подмяна на тапети. В проведеното на *** г. открито съдебно заседание,
процесуалният представител на ищците е заявил, че разноските имат характер на полезни разноски, като те са осъществени със знанието и
съгласието на останалите съсобственици. Неправилно в протокола от съдебното
заседание, поради техническа грешка, е отразено, че исковият период е от 2010
г. до 2018 г., тъй като това не кореспондира със заявено от ищците. Периодът
обхваща и 2007 година. Исковете по сметки са квалифицирани по чл. 30, ал. 3 ЗС.
Настоящият съдебен състав не споделя
така приетата по делото правна квалификация. Как ще бъде квалифициран искът по
сметки - по чл. 72, чл. 74 ЗС, чл.30, ал. 3 ЗС, чл. 61 ЗЗД или чл. 59 ЗЗД,
зависи от твърденията на ищците, като няма пречка с оглед проведеното доказване
искът да бъде уважен на различно правно основание, макар дадената му от съда
правна квалификация да е била правилна. В случая ищците по исковете по сметки
не твърдят да са били владелци на чуждите идеални части, напротив оспорвания на
собствеността, що се касае до идеалните части на ответниците, не са налице. Ето
защо и исковете по сметки не могат да бъдат квалифицирани по чл. 72 или чл. 74
от ЗС, за да се разсъждава дали давността тече от датата на исковата молба за
делба, в който смисъл са разясненията на ППВС № 6/1974 г.
Правната квалификация по чл. 30, ал.
3 ЗС също е неприложима. Според
разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик участва в ползите и
тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Тежест по смисъла на закона са
необходимите разноски по поддържането на общата вещ. Вземането има облигационен
характер и може да се предяви спрямо съсобствениците, участвали в
съпритежанието на общия имот по времето, когато са извършени необходимите
разходи. Съсобствениците, направили подобни разноски не се нуждаят от
съгласието на останалите съсобственици, които дължат възстановяване на
направените разноски. Хипотезата е частен случай на забраната за неоснователно
обогатяване. На доказване подлежи само това, че тези разноски са предпазили
вещта от развала, но не и дали са увеличили нейната стойност. Достатъчно е те
да са били действително необходими и извършени с грижата на добър стопанин, тъй
като се касае до самото запазване на общия имот и/или до съхранението на
неговата стойност, дял от която имат и всички други съсобственици.
Извършените от ищците подобрения
нямат характер на тежест по смисъла на закона, тъй като не са необходими
разноски по поддържането и запазването на общата вещ. Претендират се разходи,
които съпрузите-ищци са вложили в имота, в който живеят със съгласието на
останалите съсобственици. Това са разходи по неговото облагородяване и по-добра
енергийна ефективност, т.е. полезни разноски, както правилно е посочил
процесуалният представител на ищците. Без подобренията вещта не би загубила или
влошила своите свойства, нито пък би погинала. Другото и също толкова
съществено съображение, по което искът не може да бъде квалифициран по чл. 30
ЗС, е това, че Р.В.Г. е придобила права в съсобствеността считано от 2017 г., а
по-голямата част от подобренията са извършени преди това. Искът по чл. 30, ал.
3 ЗС може да бъде предявен единствено от съсобственик против друг съсобственик,
като те следва да са имали тези качества към датата на направата на разноските.
Искът, базиран на изложените от
ищците фактически твърдения, следва да бъде квалифициран по чл. 61, ал. 2 ЗЗД,
тъй като се твърдят подобрения в имот със съгласието на съсобствениците, предприети
както в чужд, така и в собствен интерес. Фактът, че ответниците по исковете по
сметки са знаели за ремонтите е признат от ответника Х.Д.Г. и се подкрепя от разпита
на ангажираните от ищцовата страна свидетелски показания, поради което съдът
приема този факт за доказан. Ищците по сметките са държатели, а не владелци на
чуждите идеални части. Следва да се подчертае, че при воденето на чужда работа
без мандат е ирелевантно дали гесторът е съсобственик, както и че при предявен
иск за заплащане на обща сума от съпрузи за вземане по иск по сметки, е налице
субективно съединяване на искове, тъй като вземането е в режим на разделност.
Паричните задължения към съпрузите са делими, а активна солидарност възниква, по
арг. от чл. 121, ал. 1 ЗЗД, само в предвидените от закона случаи или когато е
договорена. При съпрузи-подобрители на чужд имот, всеки от тях има право на
разноските, които той е вложил, тъй като вземането произтича от извъндоговорен
източник, а законът не предвижда солидарност. При липса на наведени твърдения, по
аргумент от чл. 32, ал. 1 СК, се предполага равно участие във вложените от
съпрузите средства за подобрения. В случая увеличената стойност на имота е
по-малка от стойността на извършените със съгласието на останалите
съсобственици разходи за строително-ремонтни дейности. Настоящият съдебен
състав приема, на база заключението на **** *** Р., че искът би бил основателен
за сумата от 3951,53 лева.
С оглед приетото по-горе, съдът
следва да се произнесе по наведеното от ответницата Й.Д.Д. възражение за
изтекла погасителна давност. Възражението за давност е винаги в условията на
евентуалност, тъй като по давност се погасяват само съществуващи вземания.
Възражението е основателно що се касае до извършените през 2007 г., 2010 г. строително-ремонтни
дейности. Давността при исковете за неоснователно обогатяване и гестия, тече от
изискуемостта на вземането, която е обусловена от възникване на вземането, а не
от отправената от до длъжника покана. В този смисъл решение № 41 от
24.02.2014 г. по гр. д. № 6652/2013 г. на ВКС, I г.о., с което е разгледан идентичен на
настоящия правен спор казус, при който искът по сметки е преквалифициран от
касационния съд от иск по чл. 12, ал. 2 ЗН на иск по чл. 61, ал. 2 ЗЗД, и е
отхвърлен като погасен по давност. Прието е, че давността тече от направата на
подобренията. Относно началото на давността следва да се вземат предвид и
разясненията на ТР № 5/2017 г. на ОСГТК
на ВКС и ППВС 1/1979 г., с които
е прието, че началото на изискуемостта е начало и на погасителната давност, на
основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД, но то автоматично не води до забава на длъжника,
за което е необходима покана. Поканата при вземанията за неоснователно
обогатяване и гесция поставя длъжника в забава, а не е начало на погасителната
давност, тъй като вземанията по тези искове са изискуеми и без отправяне на
покана. В тази връзка следва да се почертае, че посочената от ищците съдебна
практика е в противоречие с приетото в разясненията
на ТР № 5/2017 г. на ОСГТК на ВКС и ППВС 1/1979 г., поради което и не се
споделя от настоящия съдебен състав.
В случая давността е прекъсната с
предявяването на исковете по сметки на **** г., поради което и исковата
претенция е основателна в обема на извършените през 2015 г. и 2018 г. разходи за строително-ремонтни
дейности. С решение № **** от **** г. по гр.д. №***/**** г. на
РС-Пловдив за тези разходи е присъдена сумата от 179,75 лева, като не става
ясно от мотивите на съда как точно е определена. Например не е обсъдено
твърдението, че през 2015г. е подменена входната врата, като е поставена нова
на стойност 600 лева. В тази връзка следва да се изтъкне, че ищците поддържат,
че през 2015 г. и 2018г. са направили разходи на обща стойност 4200 лева, като
не представят разходно-оправдателни документи за тези суми. Направата на
разходите се доказва от приетите по делото свидетелски показания, а и не се
оспорва от ответниците по исковете по сметки като факт. **** *** сочи, че тези
разходи по стандартни цени биха били на по-висока стойност от посочената от
ищците, като определя по-ниска стойност на направените през 2007 г. и 2010 г.
ремонтни дейности.
При това положение съдът приема, че,
за да се определи размерът на непогасената по давност сума, следва да се изходи
от посочената от ищците сума. **** *** е оценило подобренията от 2015 г. и 2018
г. по тяхната стандартна стойност. Ищците признават по-ниска от тази стойност,
което следва да се цени като признание на неизгоден за страната факт. Когато се
твърди, че е осъществен ремонт на по-ниска стойност от оценката на вещото лице,
размерът му следва да се приеме за установен. Това е приложимо в случаите, при
които ищецът не разполага с разходно-оправдателни документи за размера на действителните
плащания, но доказва тяхната направата като факт с други доказателствени
средства. Следователно от сумата от 4200 лева ищците имат право на общо 525
лева. С влязлото в сила решение № **** от ***** г. по гр.д. №***/**** г. на
РС-Пловдив са им присъдени общо 179,75 лева, поради което следва да им се
присъди допълнително разликата от 345,25 лева.
При този изход на правния спор,
отговорността за разноски следва да се разпредели по следния начин:
Решението по извършване делбата е
частично обезсилено в обжалваната му част по иска по сметки против Й.Д.Д.,
поради което и първоинстанционният съдът следва да се произнесе, в частта за
разноските по сметките, като вземе за изходна база глобално степента на
уважаване на иска. Следва да се произнесе и по отговорността за разноските във
въззивната инстанция, тъй като въззивният съд е обезсилил решението и е върнал
делото за ново разглеждане.
Искът в крайна сметка е уважен за
сумата от 525 лева и е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 4325
лева. Държавната такса възлиза на 173 лева, от която ищците по сметките следва
да заплатят сумата от 152 лева, а ответницата сумата от 21 лева по сметка на РС-Пловдив. В решение
№ ****от **** г. по гр.д. №***/**** г. на РС-Пловдив отговорността за
разноски за държавни такси по исковете по сметките е определена общо, но от
мотивите е видно, че за отхвърлените искове по сметки против Й.Д.Д., ищците са осъдени да заплатят сумата от 165,81
лева, а дължат сумата от 152 лева, т.е. разноските следва да се редуцират с
13,81 лева или вместо 215,81 лева, ищците следва да бъдат осъдени на сумата от
202 лева. Ответницата Й.Д.Д. следва да заплати сумата от 21 лева, тъй като
неправилно е осъдена да заплати сумата от 50 лева. Разноските за държавна такса
се определят на база отхвърлената и уважената част на иска, а не по друг
начин. Следва да се подчертае, че решението
в частта за разноските спрямо Х.Г. е влязло в сила. Й.Д.Д. има право на
разноски за адвокат по исковете по сметки за първата инстанция в размер на
351,44 лева, като за повторното разглеждане на делото не доказва направата на
разноски, тъй като не може да претендира допълнително половината от вече
направените. Ищците имат право на 36,41 лева за разноски за адвокат за първата
съдебна инстанция, които се доказват от приложения по делото договор за правна
защита и съдействие и на 9,10 лева – разноски за оценителна експертиза, изчислени
на база половината от стойността на експертизата, тъй като исковете са насочени
против двама ответници.
Отговорността за разноски пред
въззивната инстанция следва да се определи на база обжалваемия интерес, който е
в размер на 3771, 78 лева, от които ищците са постигнали позитивен правен
резултат за сумата от 345,25 лева. Внесената държавна такса възлиза на 76 лева,
от която ищците имат право на 6,95 лева и на
27,46 лева – разноски за адвокат. Ответницата има право на 272,53 лева –
разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивния съд, с оглед постигнатия
благоприятен изход на делото при повторното му разглеждане.
Така мотивиран, РС-Пловдив
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА по реда на чл. 346 ГПК Й.Д.Д., ЕГН **********
да заплати разделно в
равни части на Ц.Д.Г., ЕГН ********** и Р.В.Г., ЕГН ********** допълнително
сумата от 345,25 (триста четиридесет и пет лева и 25
ст.) лева, извън вече присъдената с
решение № **** от ***** г. по гр.д. №****/****
г. на РС-Пловдив сума от 179,75 лева, представляваща вземане,
по предявен иск по чл. 61, ал. 2 ЗЗД, в общ
глобален размер от 525 лева, за извършени строително-ремонтни дейности през
2015 г. и 2018 г. в съсобствения между страните недвижим имот: втори жилищен
етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, построена в УПИ № **-*** по плана
на гр. С., одобрен със заповед №***/****г.,
в обема на притежаваната от ответницата Й.Д.Д. 1/8 (една осма) идеална част от
правото на собственост, като ОТХВЪРЛЯ иска на Ц.Д.Г. и Р.В.Г. против Й.Д.Д.
за разликата над сумата от 525 (петстотин двадесет и пет) лева до сумата
от 3951,53 (три хиляди деветстотин
петдесет и един лева и 53 ст.) лева, в обема на стойността на извършените
строително-ремонтни дейности за 2007 г . и 2010 г. в гореописания имот, като погасен
по давност.
ОСЪЖДА Й.Д.Д., ЕГН ********** да заплати по сметка на РС-Пловдив сумата от 21
(двадесет и един) лева – държавна такса по исковете по сметки, вместо присъдената
с решение № *** от **** г. по гр.д. №***/***
г. на РС-Пловдив сума от 50 лева.
ОСЪЖДА Ц.Д.Г., ЕГН ********** и Р.В.Г., ЕГН ********** да заплатят солидарно
по сметка на РС-Пловдив сумата от общо 202 лева (двеста и два) лева –
държавна такса по исковете по сметки, вместо присъдената с решение № *** от **** г. по гр.д. №***/**** г. на
РС-Пловдив сума от 215,81 лева.
ОСЪЖДА Й.Д.Д., ЕГН ********** да заплати на Ц.Д.Г., ЕГН ********** и Р.В.Г.,
ЕГН ********** следните суми:
-
36,41 ( тридесет и
шест лева и 41 ст.) лева - разноски за
адвокат за първата съдебна инстанция;
-
9,10 ( девет лева и
10 ст.)лева – разноски за оценителна експертиза;
-
6,95 ( шест лева и
95 ст.) лева за държавна такса и 27,46 (двадесет и
седем лева и 46 ст.) лева – разноски
за адвокат за производството по в.гр.д. № 2587/2020 г. на ОС-Пловдив.
ОСЪЖДА Ц.Д.Г., ЕГН ********** и Р.В.Г., ЕГН **********
да заплатят Й.Д.Д., ЕГН ********** сумата от 351,44 (
триста петдесет и един лева и 44 ст.) лева – разноски за адвокат за първата
съдебна инстанция, вместо присъдената с решение
№ **** от **** г. по гр.д. №***/*** г. на РС-Пловдив сума от 383,38 лева и сумата от 272,53 ( двеста
седемдесет и два лева и 53 ст.) лева – разноски за адвокатско
възнаграждение за производството по в.гр.д. № ****/**** г. на
ОС-Пловдив.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
пред ОС-Пловдив.
СЪДИЯ:/П/
Вярно с
оригинала.
ЕК