Р
Е Ш Е Н И Е №
Гр.Ловеч,……..2020
г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав в открито заседание на двадесет и четвърти
септември две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
при секретаря Г. Аврамова като разгледа докладваното
от председателя т.д. № 22 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по чл.432, ал.1 от КЗ.
Съдът е сезиран с искова молба от Й.Г.Б., ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез адв. Г.И. против ЗК”***”АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „***с посочено пр.основание чл.493, ал.1 КЗ, вр. чл.497, ал.1, т.1 от КЗ.
Твърди, че на
04.12.2017 г. при управлението на собствения му автомобил марка „Рено”, модел
”Меган Сценик” с peг. № ***, внезапно насрещно движещият се лек автомобил марка
„Хюндай” с peг. № ***навлязъл в неговото платно за движение, в резултат на
което настъпило ПТП. В резултат на същото получил телесни увреждания, от които
търпял значителни болки и страдания - охлузвания по лицето, гърдите и много
силна болка в дясна тазобедрена става, а за кратко и загуба на съзнание. За ПТП
е съставен констативен протокол с
пострадали лица № 84, подписан от Й.В.Й. - дежурен ПТП в сектор „Пътна
полиция" при ОДМВР гр. Ловеч. Излага, че получените увреждания наложили спешното му хоспитализиране в
отделението по ортопедия и травматология в МБАЛ „Проф. д-р П. Стоянов".
След извършен преглед му е поставена диагноза „Счупване на ацетабулума,
закрито", като същия ден му е извършена оперативна интервенция. Изтъква,
че заплатил стойността на медицинско изделие „Киршнерова игла" на стойност
40.00 лв., за което е издадена фактура № **********/05.12.2017 г.
Предвид тежката травма, която получил вследствие на ПТП и раздробяването на
тазобедрената става, се наложило
транспортирането му от гр. Ловеч до гр. София в болница УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов" със специализиран транспорт, за което заплатил сумата от 400
лв., за което му е издадена фактура № ********** от 13.12.2017 г. След
приемането му в болничното заведение на 08.12.2017 г. и извършен преглед, му
била назначена спешна операция. За престоя и лечението в УМБАЛСМ „Н.И.
Пирогов" му е издадена епикриза с изх. № 41981/2017 г. и амб. № 36638. За
заплатената сума от 2 600 лв. за консумативите, свързани с операцията, му е
издадена фактура № **********/20.12.2017 г. За заплатените суми за лекарства
са му издадени фактури с №
**********/21.12.2017 г. на стойност 101.10 лв. и с № **********/21.12.2017 г.
на стойност 13.23 лв.
Твърди, че на 27.02.2018 г.
уведомил застрахователното дружество на виновния водач, което уведомление е
входирано с вх. № L - 681 от 27.02.2018 г. Получил
отговор от застрахователното дружество с изх. № L - 661 от 07.03.2018г., с който е уведомен, че във
връзка с претенцията е заведена щета № 0000-1000-03-18-7166/27.02.2018г., както
и за изискуемите от застрахователя документи, които следва да представи.
Излага, че след представяне на
всички изискуеми документи, на 05.04.2018 г. с писмо с изх. № 6237/20.06.2018 г.
относно щета № 0000-1000-03-18-7166/27.02.2018 г., бил информиран за размера на
определеното застрахователно обезщетение от 28189,73 лв., от които 25 000 лв.
за неимуществени вреди и 3 189,73 лв. за имуществени вреди. Счел същото за
крайно недостатъчно, предвид преживените болки и страдания, както и
продължаващите ограничения от социално-битов характер, които му се налага да
търпи вследствие на настъпилото ПТП. Ищецът твърди, че има трайна невъзможност
за пълно сгъване на крака и въпреки рехабилитацията, продължава да се предвижва
с помощта на патерица и не може дълго време да стои в седнало положение, не
може да стои и повече от 10 – 15 минути изправен. Изкачването на стълби и
слизане по наклон или стълби и към момента за него е изключително трудно.
На следващо място ищецът изтъква,
че в резултат на болките и затрудненията във всяко движение, свързано с ходене
и седене, търпи ограничения и във финансовото си състояние, т.к. същият е
счетоводител, който всяка седмица трябва да отива при клиентите си, за да
събира счетоводни документи, но в резултат на травмите вече е невъзможно и
трябва да заплаща на друго лице, за да извършва неговата ежедневна трудова
дейност. През месец октомври
Посочва, че входирал искане с вх.
№ 11038/03.08.2018 г. за преразглеждане размера на определеното обезщетение и
неговото увеличаване на 45000 лева, но не получил отговор.
Моли съда да постанови решение, с
което осъди ЗК "***" АД, да му заплати дължимо, но неизплатено
застрахователно обезщетение за нанесени неимуществени и имуществени вреди в
размер на сумата от 70 000 лв.,
представляваща частичен иск от дължимото обезщетение в размер на 120 000 лв. за
претърпените неимуществени вреди, настъпили вследствие от застрахователното
събитие (ПТП) от 04.12.2017 г., сумата 3189.73 лв. претърпени имуществени
вреди, представляващи заплатени разходи за медицинско лечение и консумативи,
ведно с лихва за забава, на основание чл. 84, ал.3 от ЗЗД до окончателното
изплащане на сумата, както и направените разноски по делото и адвокатско
възнаграждение в размера и по реда на чл.38, ал.2 от ЗА във връзка с чл.7, ал.2
от Наредбата за минимални адвокатски възнаграждения.
В срока по чл.чл.367, ал.1 от ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от ответното дружество ЗК "***" АД чрез адв. З.Т.,
в който оспорва предявените искове по основание и размер.
Потвърждава валидността на застрахователна полица № BG/22/117000835089
за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
сключена по отношение на лек автомобил марка "Хюндай", модел
"Купе", с peг. № ***към
датата на ПТП. В отговора на ИМ прави възражение за съпричиняване
от
страна на пострадалия, който е управлявал лек автомобил марка "Рено",
модел "Меган Сценик", с peг. № *** без
поставен обезопасителен колан, в нарушение на разпоредбата на чл. 137а от
Закона за движението по пътищата.
На основание чл.219 от ГПК моли
да бъдат конституирани като трети лица - помагачи на страната на ЗК "***"
АД законните наследници на П.П. Х., с ЕГН **********, който е управлявал лек
автомобил "Хюндай", модел "Купе", с peг. № ***под
въздействието на наркотици или други упойващи вещества. Правният интерес от
тяхното привличането основава с разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т.1 от Кодекса
за застраховането
С определение № 589/11.12.2019 г.
на основание чл.219, ал.1 от ГПК като трети
лица – помагачи на страната ответника са привлечени наследниците на П.П. Х. - П.Х.П. и Д.П.М..
По делото е постъпил отговор от П.Х.П.
и Д.П.М. чрез пълномощника адв.В.А., в който оспорват
исковата молба. Излагат, че синът им няма вина за настъпването на ПТП. Твърдят,
че вина за настъпване на ПТП има водачът К.Д.Х., който управлявал лек автомобил
„Дачия" с peг. № ***, но
той не е отразен в констативния протокол.
Постъпил е отговор на ИМ от
привлечения като трето лице – помагач на страната на ответника П.П. Х. в
качеството му на законен наследник на П.П. Х., чрез пълномощника адв.Г.П.. В
него изразява становище, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е
определен от ЗК в рамките на трайно установената съдебна практика и съобразен с
получените травми, а предявеният иск е прекомерно завишен по размер. Не
оспорва, че за ищеца са настъпили тежки увреждания, но счита, че техният размер
е справедливо определен от ЗК „***" АД София. От епикриза от 20.12.2017 г.
на Пирогов се установява, че няма настъпили усложнения, от предприетите
оперативни действия няма данни за изключително тежко състояние. Препоръчано е
домашно лечение, ненатоварване на крайника и ход с петерици без чужда помощ. От
епикриза от 08.12.2017 г. на МБАЛ Ловеч е видно, че е направена операция на
04.12.2017 г., но е налице наместване на фрактура без вътрешна фиксация.
Изразява становище, че по отношение на причинените имуществени вреди в тежест
на ищеца е да докаже, че те са пряка и непосредствена последица от ПТП и техния
размер с разходни документи.
В срока по чл.372 от ГПК от ищеца не е постъпила
допълнителна искова молба.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и чрез
процесуалния си представител адв.Г.И. от САК
поддържа предявените искове. Подробни съображения излага в представените
писмени бележки.
Ответникът чрез
упълномощения адв.З.Т. поддържа направените в отговора възражения и моли съда
да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Алтернативно
моли съда да намали претенцията, като определи процент съпричиняване от страна
на ищеца, като му се присъдят направените по делото разноски. Доводите си в
тази насока излага в представените писмени бележки.
Третите лица-помагачи редовно призовани за съдебните
заседания не се явяват.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства, показанията
на св.Н.Б., С.Б. и Б.Б., заключението на автотехническата и двете съдебно -
медицински експертизи, намира за установено следното от фактическа страна:
От приложения по
делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 84 от 04.12.2017 г. е
видно, че на 04.12.2017
г. около 16.20 ч. на път ІІІ-301 км.45 + 400 е настъпило ПТП между лек
автомобил марка „Рено”, модел ”Меган Сценик” с peг. № ***, управляван от ищеца Й.Б.
и насрещно движещия се лек автомобил марка „Хюндай” с peг. № ***, управляван от
П.П. Х., който е починал.
Образуваното ДП №
794/2017 г. по описа на РУ МВР – Ловеч е
прекратено с Постановление от 12.03.2018 г. на ОП – Ловеч на основание чл.243,
ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.4 от НПК поради смъртта на дееца П.П. Х..
Между страните по делото не се спори, че
към момента на настъпване на ПТП л.а. марка
„Хюндай” с peг. № ***, собственост на Б.П.Д.и управляван от П.П. Х.,
е бил застрахован по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” в
Застрахователна компания „***“АД със застрахователна полица № 22117000835089.
С уведомление вх. № L- 681от 27.02.2018 г. до ответното
дружество, ищецът чрез пълномощника си адв.Г.И. е направил искане на осн.чл.380
от КЗ да му бъде заплатено обезщетение
за неимуществени и имуществени вреди в резултат на ПТП в размер на 100 000
лв.
С писмо изх. № L - 661 /07.03.2018 г. „***“АД е уведомило ищеца, че във връзка с
неговата претенция е образувана щета с № 0000-1000-0318-7166 и следва да
представи посочените в него документи. С последващо писмо изх. №
6237/20.06.2018 г. ответното дружество е уведомило пълномощника на ищеца и
неговия пълномощник адв.И., че след разглеждане на представените по преписката документи,
дружеството е определило застрахователно обезщетение общо в размер на
28 189.73 лв., от които 25 000.00 лв. за неимуществени вреди и
3 189.73 лв. за имуществени вреди.
С
молба до ответното дружество вх. № 11038/03.08.2018 г., ищецът е поискал да се
преразгледа определеното му обезщетение и се увеличи неговия размер на
45 000.00 лв., което отговаря на претърпените от него болки и страдания,
както и на съпътстващите го последствия. По делото липсва отговор от
Застрахователна компания „***“АД на тази молба.
От
ответника не са представени доказателства за изплащане на застрахователно
обезщетение, поради което предявеният иск е допустим.
От приетото като доказателство
заключение на автотехническата
експертиза, допълнено в съдебното заседание на 24.09.2020 г. се установява, че пътният
участък в района на ПТП е прав и равен с добра пряка видимост в двете посоки.
Платното е разделено на две пътни ленти с непрекъсната разделителна линия и с
наклон спускане към гр.Левски. Пътната лента в посока гр.Левски е с гладка
асфалтова настилка, а лявата пътна лента за движения към гр.Ловеч е с
неравности и коловози от тежките ППС. В двете посоки на движение на около 100
м. от ОР е поставен пътен знак „В24“ – „Забранено изпреварването на МПС“.
Според заключението на вещото лице инж.Н.К. от повредите по двата автомобила
може да се направи извод, че деформациите на управлявания от ищеца лек автомобил
са характерни за челен удар с друг автомобил, а при лекия автомобил марка „Хюндай” с peг. № ***в
задната част.
След запознаване с доказателствата по
делото, експертът дава заключение, че по време на удара ищецът е бил с поставен
обезопасителен колан. Този извод вещото лице прави от факта, че еърбегът при
водача е сработил и се е отворил само при него. Предпазните колани са
инерционния и самозатягащи, като при удар блокират, като задържат тялото на
водача/пътника. Когато няма удар, те се прибират до съответната колона. В
случая коланът е блокирал след удара и отварянето на еърбега, като при
откачането му от ключалката от ищеца, остава изтеглен и не се прибира до лявата
колона. Според заключението на автотехническата експертиза при удара на автомобила
на ищеца от въртящия се около вертикалната си ос по часовника и едновременното
транслиране напред лек автомобил „Хюндай“, се получава ударен импулс, насочен
по диагонала на лекия автомобил „Рено“ от едновременното постъпателно и
въртеливо движение на л.а. „Хюндай“. Тялото на ищеца полита напред и надясно
вследствие инерционните сили, като същевременно е задържано от предпазния
обезопасителен колан , а след това главата е посрещната от отворилата се
въздушна възглавница, намираща се във волана и носът му е бил разбит от
еърбега. Вещото лице дава заключение, че от стремежа на тялото да се измести
надясно, счупването в тазобедрената става е възможно да е от притискането на
колана вдясно до седалката.
След
изслушване на св.Б.Б. в с.з. на 24.09.2020 г., която е очевидец на ПТП,
потвърждава заключението си. Пояснява, че ищецът не е могъл да избегне удара,
тъй като управлявания от починалия П.Х. автомобил се е занесъл и застанал
напречно на пътното платно. Последният не е довършил предприетата маневра
изпреварване вследствие неправилно боравене с уредите за управление, предната
част на управлявания от него л.а. “Хюндай“ е навлязла в лентата за движение на
ищеца и заела част от банкета. Ищецът Б. не е имал възможност да предприеме
маневра надясно, а л.а“Хюндай“ е ударен отзад, тъй като се завъртял. Ищецът е
намалил скоростта, но дори и да е спрял, ударът е бил неизбежен,тъй като
автомобилът, управляван от П.Х. се е носил странично.
От
заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещото лице
ортопед-травматолог се установява, че вследствие на ПТП Й.Б. е получил
раздробено счупване в зоната на дясната тазобедрена става, като е приет в
ортопедичното отделение на МБАЛ “Проф.д-р Параскев Стоянов“ – Ловеч. В същото е
извършено закрито наместване на счупването на ацетабулума и синтеза с една
игла. Поради незадоволителния резултат се е наложила оперативна интервенция в
„Пирогов“ - София. Касае се за сложна операция, която е направена след отваряне
и синтезиране с метална остеосинтеза. Експертът пояснява, че този вид
счупвания, макар и добре наместени и синтезирани, водят до много бързо
износване на тазобедрената става, тъй
като ставните повърхности са с хрущялно покритие и не могат да поемат функциите
си. Получава се коксартроза и по-късно необходимост от протезиране. Вещото лице
д - р В. дава заключение, че ищецът е търпял остра силна болка в първите 35-40 дни. В момента при движение и
натоварване също има болка, защото се търка кост в кост поради липса на ставна
течност, търпи ограничения в движението и неудобства в ежедневието си. При тази
операция в първите 6 месеца пациентът се придвижва с патерици, след което се
разрешава по-свободен режим на придвижване с една патерица. В първите 6 месеца
ищецът е имал нужда от чужда помощ, тъй като не е могъл да се обслужва
самостоятелно. След направена снимка експертът е установил, че при ищеца на
този етап няма усложнения вследствие на направената в „Пирогов“ операция и има
срастване на костта след поставената метална остиосинтеза. Следващата стъпка е
извършване на нова операция за демонтаж и поставяне на изкуствена става. В
съдебно заседание вещото лице д-р В. пояснява, че и след ендопротезиране с
изкуствена става не може да се възстанови пълния обем на движение, но след
поставянето на ставата болките намаляват чувствително. Протезирането на
тазобедрена става е една от най-сложните операции с голяма травматичност и
кръвозагуба, а оперативният и следоперативен риск са големи. Възстановителният
период е дълъг и най-често болните имат оплаквания от ставни болки
следоперативно при промяна на времето и претоварване.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена
от вещото лице д-р М.А.Г. и извършена по писмени данни се установява, че в
кръвта на водача на л.а. “Хюндай“ П.П. Х. е доказано наличието амфетамин,
метамфетамин и тетрахлорканабиол. Експертът пояснява, че амфетаминът и
метамфетаминът са наркотични вещества с изразено стимулиращо действие върху
психиката на човека и бързо развиваща се зависимост. Самостоятелната употреба
води до изявена възбудна симптоматика, повишаване на сърдечната чистота и налягане, еуфория, създава чувство на
задоволство, прилив на енергия, освобождаване на социалните норми, чувство за
съвършенство и компетентност, сила. При употреба на алкохол, тяхното
въздействие се подсилва. Вещото лице дава заключение, че метамфетаминът може да
предизвика халюцинации и невъзможност за реално възприятие на обективната
действителност, но това не прави починалия П.Х. недееспособен и ако е
възприемал реално пътната обстановка, е бил в състояние да предотврати
произшествието.
От показанията на разпитаната по делото св.Н.Б. и С.Б.,
които съдът на основание чл.172 от ГПК преценява с оглед всички други данни по
делото се установява, че след инцидента ищецът се е обадил на сина си св.С.Б.,
който подал сигнал на тел.112. Когато
пристигнал на мястото на ПТП, линейката тръгвала и той отишъл след нея до
болницата в гр.Ловеч. Св.Б. твърди, че тогава видял баща си, който бил много
зле и зашеметен. И двамата свидетели дават показания, че в болницата в гр.Ловеч
ищецът бил четири дни, ябълката му била извън таза, много го боляло, само лежал
и не можел да се грижи за себе си. На петия ден бил транспортиран с линейка до
„Пирогов“ - гр.София, където му била направена операция, която продължила около
8 часа и половина и сложени импланти. Св.Н.Б. и С.Б. обясняват, че в „Пирогов“
бил 10 дена, след което го докарали в гр.Троян. И двамата свидетели, които са
полагали грижи за него в периода на възстановяване твърдят, че около месец и
половина – два ищецът бил на легло, не можел да става и постоянно за него
трябвало да се грижи човек във връзка с ежедневното обслужване, а той се
изнервил. След като минали 5 месеца, ищецът започнал да ходи с патерици и чужда
помощ, но не се отпускал на крака си и изпитвал страх. Двамата свидетели
излагат, че и в момента движенията му са ограничени, не може да се наведе,
трудно сяда и става, а влизането и излизането от кола продължава около няколко
минути. Преди ПТП ищецът работил като счетоводител, но поради получената травма
не можел да ходи до офисите и фирмите започнали да си търсят други
счетоводители, което довело и до загуба на доход. В показанията си св.Н.Б. и С.Б.
твърдят, че лекарите казали след направена рентгеново снимка, че е наближило
времето за смяна на имплантите с изкуствена става, което е свързано с нови
финансови разходи. В показанията си св.С.Б. посочва, че от лекар разбрал, че
след смяната на едната става се натоварва здравата и след време и тя трябва да
се смени. След време ищецът им обяснил за катастрофата и казал, че срещу него
някаква кола се завъртяла. Някакво момче изпреварвало друга кола и при
прибирането си в неговата лента се завъртяло и го ударило челно.
От показанията на св.Б.Б., на които съдът дава вяра
като обективни и безпристрастни се установява, че в края на 2017 г. била
свидетел на ПТП, което се случило близо до с.Умаревци. Било м.декември, но
нямало сняг, а по пътя имало коловози от тежки коли. Двамата с К.Х. пътували по
посока с.Дойренци и видяла, че колата, която била зад тях, тръгнала да
изпреварва. Отсреща идвал възрастният човек с „Реното“, който се движел в
своето платно, който не видяла да намалява или отбива в дясно. Свидетелката не
видяла как станала катастрофата, а след като вече се били блъснали. След
инцидента слязла и се опитала да отвори вратата на колата, в която бил П., но
не могла. Твърди, че той бил зле, а възрастният човек казал, че е добре.
При така приетите за установени факти,
настоящата инстанция прави следните правни
изводи:
Съдът е сезиран с осъдителен
иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, съгласно който „Увреденият, спрямо
който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя”. За да се породи това право, следва да бъдат изпълнени
изискванията на нормата на чл.380 от КЗ, а именно отправена писмена претенция
до застрахователя по риска „ГО” и изтичане на срока за окончателно
произнасяне на застрахователя, визиран в
разпоредбата на чл.496, ал.1 КЗ – 3 месеца, считано от датата на предявяване на
претенцията пред него. В настоящето производство са ангажирани доказателства за
заявена от ищеца писмена претенция пред застрахователното дружество - ответник
на 27.02.2018 г. и 03.08.2018 г. Към
датата на подаване на исковата молба в съда срокът по чл.496, ал.1 от ЗК
е изтекъл и застрахователят не е изплатил на ищеца застрахователно обезщетение,
т.е. заявеният иск е допустим.
По силата на
сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на
застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Страните не оспорват съществуването на валидно застрахователно правоотношение по отношение собствеността и ползването на л.а. марка „Хюндай” с peг. № ***по силата на застрахователна полица, сключена със ЗК ”***" АД към момента на настъпване на процесното ПТП.
В хода на процеса се установи, че ищецът е
пострадал при пътен инцидент, представляващ резултат от противоправното и
виновно поведение на водача П.П. Х., който е нарушил правилата за движение по
пътищата. По-горе беше посочено, че образуваното ДП № 794/2017 г. на РУ МВР –
Ловеч е било прекратено с Постановление от 12.03.2018 г. на ОП – Ловеч на
основание чл.243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.4 от НПК поради смъртта на
дееца П.Х.. Същото не е обжалвано и е влязло в законна сила на 27.04.2018 г.
На следващо място от прието и допълнено в
с.з. на 24.09.2020 г. заключение на съдебно авто-техническата експертиза, което
съдът приема като компетентно и убедително депозирано се установява, че вина за
настъпване на ПТП има починалият водач на л.а. марка „Хюндай“. Управляваният от
него автомобил се е занесъл вероятно поради неправилно боравене с уредите за
управление – волан и спирачка, и е застанал напречно на пътното платно. Той не
е довършил маневрата изпреварване поради занасянето, а колата на ищеца е
изместена от пътното платно вследствие на удара. Според експерта предната част
на л.а. марка „Хюндай“ се е движела
извън неговото платно вляво в лентата за движение на автомобила, управляван от
ищеца, като е заела част от банкета. Затова ищецът не е имал никаква възможност
да предприеме маневра, като избяга вдясно. Дори ищецът Й.Б. да е намалил
скоростта и натиснал спирачка, вещото лице е категорично, че ударът е бил
неизбежен. Според инж.Н.К. водачът на л.а. марка „Рено“ е възприел л.а. марка
„Хюндай“ с поднасянето му, а колата на пострадалия П.Х., която се е носила
странично, е спряна само от удара. От събраните по делото доказателства следва
извод, че от страна на П.Х. са нарушени правилата за движение – чл.15, ал.1 от ЗДвП, съгласно който водачът на МПС след като е длъжен, не се е движил възможно
най-вдясно по платното за движение и е навлязъл в насрещната пътна лента,
където е последвал удар с насрещно движещия се лек автомобил марка „Рено“,
управляван от ищеца. Същият е в нарушение и на чл.20, ал.1 от ЗДвП, който
задължава водачите да контролират непрекъснато ППС, които управляват. При тези
данни съдебният състав счита, че вина за настъпилото на 04.12.2017 г. ПТП има
единствено водачът на л.а. марка „Хюндай“ П.Х.. Поради изложените съображения
настоящата инстанция приема, че с поведението си ищецът не е допринесъл за
настъпване на ПТП и направеното от ответното дружество възражение в тази насока
е неоснователно. Недоказано в хода на процеса остана и
твърдението на ответника, че ищецът е бил без поставен обезопасителен колан.
Анализирайки събраните по делото доказателства, вещото лице инж.К. е
категоричен, че ищецът Й.Б. е бил с предпазен колан при настъпване на ПТП.
На следващо
място причинената на ищеца травма, обусловила влошаване на здравето,
съпътствано с болки и страдания и наложило изразходването на парични средства
за лечение, се намират в пряка причинна връзка от виновното и противоправно
поведение на починалия водачна л.а. марка „Хюндай“ П.Х..
Изложените
правни констатации обосновават извода за наличие на предпоставките на чл.45 и
чл.52 от ЗЗД, а именно: вреди, виновно противоправно деяние от страна на
причинителя на вредата, причинна връзка между това деяние и причинените на
ищците имуществени и неимуществени вреди.
Претенцията на ищеца е за обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 70 000.00 лв., предявени като частичен иск от
120 000.00 лв. Обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде
определено от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД.
Понятието "справедливост" по смисъла на тази разпоредба не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид при определяне
размера на това обезщетение. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания, които съдът преценява при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди, са характера и тежестта на увреждането, претърпени
медицински интервенции, продължителността на възстановителния период,
интензивността и продължителността на претърпените през този период болки,
страдания, затруднения в движението и дискомфорт, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др., както и произтичащите от това психологически последици за
увредения (Постановление № 4 от 23. XII.
По размера на неимуществените вреди, претендирани от ищеца Й.Б., съдът приема
следното:
В резултат на
настъпилото на 04.12.2017 г. пътно-транспортно произшествие, на ищецът е
причинено раздробено счупване в зоната на дясната тазобедрена става, което е
наложило оперативна интервенция и нарушение функцията на дясна тазобедрена
става за дълъг период от време. Според
заключението на вещото лице д-р В., през първите 35 - 40 дни търпените от ищеца
болки са били с най - силни. До
момента на Б. е направена една операция в УМБАЛ“Пирогов“ – София, където е
извършено открито наместване и синтеза на счупването с две спринг плакии, една
реконструктивна и винтове, с което е възстановена анатомията на ставата. След изписването му от болницата, в
продължение на няколко месеца Б. е бил на легло, а след 5 месец започнал да
ходи с две патерици и помощ от страна на съпругата и сина му. Вещото лице
ортопед-травматогол изтъква, че през период от 6 месеца след операцията ищецът не е
могъл да се самообслужва и се е нуждаел от чужда помощ. Този извод се подкрепя
и от показанията на разпитаните св.Н.Б. и С.Б., които са полагали непрекъснато
грижи за него. И в момента ищецът продължава да търпи ограничения в обема на
движения, болки и неудобства в ежедневието си. От заключението на
съдебно-медицинската експертиза, изготвено от д-р В. и показанията на св. Н.Б.
и С.Б. се установява безспорно, че предстои извършването и на втора операция за
поставяне на изкуствена става, който факт следва да се отчете при определяне
размера на обезщетението. Тази операция е една от най-сложните, оперативният и
следоперативен риск са големи, а възстановителният период – дълъг. Предстоящата
нова оперативна интервенция ще причини на Б. нови болки и страдания, които
следва да търпи. Според експерта след тази операция болните имат оплаквания от
ставни болки следоперативно, при промяна на времето и претоварване. От
събраните по делото гласни доказателства се установява, че вследствие на
получената при ПТП травма и продължителния възстановителен период, някои от
фирмите, които е обслужвал ищеца, са започнали да търсят други счетоводители. На
следващо място следва да бъдат отчетени причинените неудобства в бита,
преживения стрес, както и отражението
върху психиката му във връзка с претърпяното ПТП.
Съдът, след като съобрази всички тези
обстоятелства, възрастта на пострадалия, продължителността на лечението,
интензитета на изпитваните от него болки, предстоящата нова операция, отражението
върху психическото му състояние и начина на живот, икономическите условия към
момента на увреждането, застрахователните лимити, съдебната практика и с оглед
на критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД
намира, че за обезщетяване на неимуществените вреди е необходима сума в размер
на 35 000.00 лв., за която сума искът е основателен и доказан, а за
разликата над 35 000 лв. до пълния
претендиран размер от 70 000 лв.,
представляваща частичен иск от дължимото обезщетение в размер на 120 000 лв., искът
като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
Ищецът Й.Б. е предявила и иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в
размер на 3 189.73 лв., представляващи сторени разходи за лечение на причинената травма от
ПТП. От приложените по делото
оправдателни документи, които не са оспорени от ответното дружество и са
издадени във връзка с проведеното лечение на получените увреждания, се
установява размера на тези разходи и съдът прави извод, че същият е основателен
и доказан и следва да бъде уважен в този размер.
По отношение на лихвата съдът приема следното:
Съгласно чл. 496, ал.1 от КЗ срокът за окончателното произнасяне по претенция по задължителна
застраховка „ГО” не може да бъде по-дълъг от три месеца, считано от нейното
предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя. В настоящия случай не се
спори по делото, а това се установява и от представените доказателства, че
претенцията е предявена от ищеца на 07.02.2018 г. и след представяне на
изискуемите от застрахователя документи на 05.04.2020 г., ЗК“***“АД е уведомило
Й.Б. с писмо от 20.06.2018 г., че е определило застрахователно обезщетение в
размер на 25 000.00 лв. за неимуществени вреди и 3189.73 лв. за
имуществени вреди. С нова молба от 03.08.2018 г. ищецът е поискал
преразглеждане на определеното обезщетение за неимуществени вреди и увеличаване
на неговия размер на 45 000.00, като до момента на постановяване на
решението не се ангажираха доказателства за произнасяне на ответното дружество
по тази молба или плащане по извънсъдебните претенции за застрахователно
обезщетение. Следователно лихвата върху присъдените главници е дължима от
03.11.2018 год. до окончателното
изплащане.
По отговорността за разноски:
Направените от ищеца разноски за настоящето
производство са в размер на 6176.16 лв., включващи внесена държавна такса,
депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата в размер на 3369.45
лв. съобразно уважената част от предявените искове.
Ответникът по делото е направил разноски за
настоящето производство в размер на сумата от 370.00 лв., включваща депозити за
вещи лица и призоваване на свидетел. За платено адвокатско възнаграждение в
размер на сумата 2725.00 лв. доказателства не са представени и такова на следва
да се присъжда. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът дължи на ответника сторените по делото разноски съобразно
отхвърлената част от иска в общ размер на 168.00 лв.
Или ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направени по делото разноски по съразмерност и компенсация в
размер на сумата 3201.45 лв.
Мотивиран от горното, Ловешкият окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК”***”АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „***да заплати на Й.Г.Б.,
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Г.И. на основание чл. 432, ал.1 КЗ сумата от 35 000.00 лв. /тридесет
и пет хиляди лева/ обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
настъпило на 04.12.2017 г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от
03.11.2018 год. до окончателното изплащане на сумата, като искът за разликата
над сумата от 35 000.00 лв. до 70 000.00 лв., представляваща частичен иск от дължимото обезщетение
в размер на 120 000 лв., като неоснователен и недоказан отхвърля.
ОСЪЖДА ЗК”***”АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „***да заплати на Й.Г.Б.,
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Г.И. на основание чл. 432, ал.1 КЗ сумата от 3 189.73 лв.
/три хиляди сто осемдесет и девет лв. и 73 ст./ обезщетение за претърпени имуществени
вреди в резултат на настъпило на 04.12.2017 г. ПТП, ведно със законната лихва,
считано от 03.11.2018 год. до окончателното изплащане на сумата,
ОСЪЖДА ЗК”***”АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „***на основание
чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на Й.Г.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
адв. Г.И. направените по делото разноски по съразмерност и
компенсация съобразно уважената част от иска в размер на сумата 3201.45 лв.
Решението е
постановено при участието на третите лица помагачи П.Х.П. и Д.П.М..
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – Велико Търново.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: