Р Е Ш Е Н И Е
№ 260953
гр. Пловдив, 09.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти
граждански състав, в открито заседание на двадесет и трети септември през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН
при секретаря МАРИЯ
ПЕЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 2896 по описа за 2012 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно
съединени искове с правно основание чл. 45 и сл. от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищците М.С.С., ЕГН **********,***; В.С.Л., ЕГН **********,***, и Л.А.П., ЕГН **********,***,
всички със съд. адрес:*** ***, чрез адв. В.Т. - Б., са предявили срещу
ответника И.Д.Т. обективно кумулативно и активно субективно съединени искове за
обезщетяване на имуществени вреди в размер на общо 47 192,37 евро с левова
равностойност 92 300,25 лв., както и обезщетение за забава за периода от
18.03.2012 г. до завеждане на делото на 21.09.2012 г. в размер на 49 386,60
лв., ведно със законните последици.
Твърдят, че са наследници по закон на А.Т.С., ЕГН **********, б.ж. на
гр. ***, починала на ** ** ****г., при квоти по 1/4 ид.ч. за М.С. и за В.Л. и
1/2 ид.ч. за Л.П..
След смъртта на А.С.. ответникът И.Т. се снабдил с
Протокол за обявяване на саморъчно завещание от **.**.****г., вписан с Акт № *,
том *, дело № 18/2008 г. на АВ - ***, по силата на което ответникът се е
легитимирал като заветник на 2 недв. имота и на движимо имущество - паричните
суми по банковите сметки на А.Т.С. в „Първа инвестиционна банка” АД, в която
към 12.12.2008 г. са били налични 44 082 евро, и в „Банка ДСК” АД, в която
към ** ** ****г. са били налични 3 069 евро, като е изтеглил тези суми и е
причинил на ищците имуществени вреди.
С влязла в сила на 14.06.2011 г. Присъда № 266/27.05.2011
г. по н.о.х.д.№ 3805/2010 г., ПРС, ХVІ н.с., ответникът И.Д.Т. е признат за
виновен в това, че на **.**.****г. в гр. *** съзнателно се е ползвал пред
нотариус И.В.Д., рег.№ *** на НК, от неистински частен документ - саморъчно
завещание, на което е придаден вид, че е изготвено и подписано от А.Т.С., за да
докаже, че за него съществува право на наследяване, поради което на основание
чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 от НК и чл. 55, т. 2, б. „б” от НК е осъден на
пробация.
С решение от 05.04.2012 г. по гр.д.№ 46258/2009 г., СРС,
ІІ ГО, 66 с., е признато за установено, че саморъчното завещание с дата **.**.****г.,
съставено от името на А.Т.С., починала на ** ** ****г., обявено на **.**.****г.
по реда на чл. 27, ал. 1 от ЗН от нотариус рег.№ *** на НК, е нищожно на
основание чл. 42, б. „б” от ЗН, тъй като не е написано собственоръчно и не е
подписано от посоченото в него лице като завещател - А.Т.С..
Ето защо, молят съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да им заплати исковите претенции, както следва: на М.С. и на В.Л.
– по 1/4 ид.ч. от наследството или по 23 075,06 лв. - главница и по
12 346,66 лв. – лихви, а на В.П. – 1/2 ид.ч. или 46 150,12 лв. –
главница и 24693,32 лв. – лихви, ведно със законните последици.
Подробни съображения в тези насоки излагат в исковата
молба и по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажират писмени
доказателства и експертиза.
Ответникът И.Д.Т., ЕГН **********,***, не е подал отговор
и не е ангажирал доказателства. В първото съдебно заседание е заявил, че искът
е неоснователен.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост на предявените искове, събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и като обсъди доводите на страните, съгласно чл. 235 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори за
факти, а и от приложеното
удостоверение за наследници изх.№ ***/**.**.****г., издадено от Район ** ******–
***, въз основа на Акт за смърт № ****/** ** ****г., се установява, че А.Т.С., ЕГН **********, б.ж. на гр. ***, е починала на ** ** ****г. и е
оставила за свои наследници по закон тримата ищци - нейните племенници, които
я наследяват при квоти: 1/4 ид.ч. за М.С.; 1/4 ид.ч. за В.Л. и
1/2 ид.ч. за Л.П..
С влязла в сила на 14.06.2011 г. Присъда № 266/27.05.2011 г. по н.о.х.д.№
3805/2010 г., ПРС, ХVІ н.с., ответникът И.Д.Т. е признат за виновен в това, че
на **.**.****г. в гр. *** съзнателно се е ползвал пред нотариус И.В.Д., рег.№ ***
на НК, от неистински частен документ - саморъчно завещание, на което е придаден
вид, че е изготвено и подписано от А.Т.С., за да докаже, че за него съществува
право на наследяване, като от него за самото съставяне не може да се търси
наказателна отговорност, поради което на основание чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1
от НК и чл. 55, т. 2, б. „б” от НК е осъден на пробация, видно от приложеното
дело.
Съдът е констатирал, че преюдициалното съдебно производство по чл. 42,
б.“б“, вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН за нищожност на саморъчното завещание - гр.д.№
10403/2016 г., СГС, ГО, І-4 с., е приложено към гр.д.№ 2898/2012 г., ПОС, 4 гр.с., поради което след служебна справка по последното дело с Определение № 972/26.06.2020 г. е приел за установено
следното:
С решение от 19.07.2013 г. по в.гр.д.№ 12519/2012 г., СГС, ГО, ІІ-д състав, е обезсилено
решението, постановено на 05.04.2012 г. по гр.д.№
46258/2009 г., СРС, ІІ ГО, 66 гр.с., като по иска с правно основание чл.
42, б.“б“ от ЗН е образувано ново първоинстанционно производство пред СГС –
гр.д.№ 10403/2016 г., СГС, ГО, І-4 състав, което е приключило с влязло в сила на 24.04.2020 г. съдебно
решение. С него са уважени предявените от Л.А.П., ЕГН **********,***, и от С.Т.Л..,
починал на **.**.****г. и заместен от своите правоприемници: М.С.С., ЕГН **********,***,
и В.С.Л., ЕГН **********,***, срещу И.Д.Т., ЕГН **********,***, искове, като с Решение № 6064/22.08.2017 г. по гр.д.№ 10403/2016 г., СГС, ГО, І-4 с., е признато за
установено, че саморъчното завещание с посочена дата **.**.****г. и посочен
автор А.Т.С., ЕГН **********, починала на ** ** ****г., което завещание е
обявено на **.**.****г. по реда на чл. 27, ал. 1 от ЗН от нотариус И.Д., рег.№ ***
на НК, е нищожно на основание чл. 42, б.“б“, вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН, поради
това, че не е написано собственоръчно и подписано от посоченото в него като
автор завещател лице – А.Т.С., и И.Д.Т. е осъден да заплати на Л.А.П., на М.С.С.
и на В.С.Л. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 530 лв. – направени по
делото разноски, а по сметка на СРС – сумата 50 лв., възнаграждение за вещо лице.
Решението е потвърдено от
въззивната инстанция с Решение № 1484/19.06.2019 г. по гр.д.№ 4871/2018 г.,
САС, ГО, 2 с., което не е допуснато до касационен контрол с Определение №
180/24.04.2020 г. по гр.д.№ 4497/2019 г., ВКС, ІІ ГО.
Видно от
представеното удостоверение за наследници изх.№ ***/**.**.**** г., издадено от
Район * *******– ***, въз основа на Акт за смърт № ****/**.**.****г., ищецът Л.А.П., ЕГН **********,***, е
починал на **.**.****г. и е оставил за свой наследник по закон съпругата си В.Л.П.,
ЕГН **********,***, която е конституирана като ищец по делото с протоколно
определение от 03.12.2020 г.
От приложените към исковата
молба 3 бр. банкови извлечения от разплащателната сметка в „ПИБ“ АД и от
депозитната сметка в „Банка ДСК“ ЕАД на А.Т.С. се установява, че към **.**.****г.
по първата сметка е имало 44 087,07 евро, а към ** ** ****г. по втората
сметка е имало 3 069,60 евро.
От заключението
на съдебно-счетоводната експертиза с вещо лице В.М.Ш., което съдът възприема като
компетентно, безпристрастно изготвено и неоспорено от страните, се установява,
че по разплащателната сметка в евро в
„Първа Инвестиционна Банка“ АД с IBAN: ***, с титуляр А.Т.С., от датата на смъртта на последната - **
** ****г. до **.**.****г. - датата на закриване на сметката от И.Т., е
начислявана месечна лихва върху салдото по нея.
При закриване на сметката наличността по нея към **.**.****г.
е била 44 087,07 евро, а изтеглената от И.Т. на **.**.****г. сума от тази
сметка е 44 086,92 евро или 86 226,52 лв.
По срочен
депозит в евро с № **/***************в „Банка ДСК“ АД с титуляр А.Т.С., от датата
на смъртта ѝ - ** ** ****г. до **.**.****г. - датата на закриване на
сметката от И.Т., е начислена лихва. Наличността по тази сметка към **.**.****г.
е била 3 105,45 евро, а изтеглената от И.Т. на **.**.****г. сума е 3 105,45
евро или 6 073,73 лв. Левовата равностойност на изтеглените от И.Т. суми
от сметките в „ПИБ“ АД и в „Банка ДСК“ АД, с титуляр А.Т.С., е общо 92 300,25
лв.
С Постановление
М 72 на МС от 8 април 1994 г. за определяне на законната лихва по просрочени
задължения във валута, годишният размер на законната лихва за просрочени
задължения в конвертируема валута се определя като равен на тримесечния Либор
за съответната валута плюс 10 пункта, а с Постановление № 100 на МС от 29 май
2012 г. законната лихва по просрочени задължения в евро се определя като процент,
равен на лихвения процент, прилаган от Европейската централна банка по
основните операции по рефинансиране, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на
текущата година плюс 10 процента.
Мораторната лихва за забава в размер на законната лихва
върху главниците от общо 47 192,37 евро (92 300,25 лв.), изчислена за
просрочени задължения в конвертируема валута, респ. в евро, за периода от **.**.****г.
до 21.09.2012 г. (20.09.2012г. включително), е 25 250,99 евро с левова
равностойност 49 386,64 лева.
Мораторната лихва за забава върху главниците от общо 92 300,25
лева, изчислена за просрочени задължения в лева, за периода от **.**.****г. до **.**.****
г. (20.09.2012г. включително), е 48 843,86 лева.
При така установените
фактически обстоятелства съдът направи следните изводи от правна страна:
Предявените активно субективно съединените искове с
правно основание чл. 45 и сл. от ЗЗД са предявени пред компетентния съд, от
надлежни страни и са процесуално допустими, а разгледани по същество са
ОСНОВАТЕЛНИ.
За да е налице
фактическият състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 и сл. ЗЗД е
необходимо да е налице деяние /действие или бездействие/, това деяние да е
противоправно и в резултат на него да са настъпили вреди, които са пряка и
непосредствена последица от деянието, като вината на дееца се предполага до
доказване на противното, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
В случая, от приложените към исковата молба
3 бр. банкови извлечения и от неоспореното заключение на ССЕ се установява, че
след смъртта си на ** ** ****г. А.Т.С., ЕГН **********, б.ж. на гр. ***,
е имала налични суми по
разплащателната си сметка в „ПИБ“ АД в размер на 44 082 евро, а по срочен
депозит в „Банка ДСК“ ЕАД – 3 069 евро, върху които са начислявани от
банките съответни лихви. Според приетите удостоверения за наследници, ищците са
наследници по закон – племеници на А.Т.С., и я наследяват съгласно чл. 8, ал. 1
и чл. 5, ал. 1 от ЗН при следните квоти: 1/4 ид.ч. за М.С.; 1/4 ид.ч. за В.Л. и 1/2 ид.ч. за Л.П., респ. за съпругата му В.П.,
съгласно чл. 9, ал. 3
от ЗН, тъй като последният е починал на **.**.****г. в
хода на делото.
Ето защо, за тримата ищци са
налице имуществени права при посочените квоти от наследството на А.Т.С., и в
частност от посочените по-горе суми по банковите сметки на наследодателката.
Според събраните писмени
доказателства и неоспорената ССЕ, на **.**.****г. ответникът И.Т. е прехвърлил
чрез вътрешнобанков превод от разплащателната сметка
на А.Т.С. в „ПИБ“ АД по собствената си сметка в същата банка сумата от 44 086,92
евро, а на **.**.****г. е изтеглил от срочния депозит на същата в „Банка ДСК“
ЕАД сумата 3 105,45 евро. Тези действия на ответника са противоправни
деяния, тъй като саморъчното завещание, с което той се е легитимирал пред
съответните банки като наследник по завещание на А.Т.С., е обявено за нищожно
на основание чл. 42, б.“б“, вр. чл. 25, ал. 1
от ЗН с влязло в сила на 24.04.2020 г. съдебно решение по гр.д.№ 10403/2016 г.,
СГС, ГО, І-4 с., а нищожните
завещателни разпореждания не произвеждат предвидените в чл. 16 от ЗН правни последици и не легитимират
ответника Т. като наследник по завещание. Ето защо, той не е придобил права върху
имуществото, притежавано от А.Т.С. към
момента на нейната смърт, а употребеното от него нищожно завещание пред двете
банки, за да набави за себе си имотна облага, съставлява
противоправно деяние по смисъла на чл. 309, ал. 1, респ. чл. 316 от НК.
В резултат на противоправните действия на ответника, който въз основа на
неистински частен документ е придобил исковите суми, на тримата ищци са
причинени имуществени вреди в посочените от ССЕ размери при определените квоти за всеки от
тях, като е налице пряка причинно-следствена връзка между деянията на ответника
и настъпилите вреди в патримониумите на ответниците.
Не се опроверга при условията
на пълно и главно доказване законовата презумпция на чл. 45, ал. 2 от ГПК
относно вината на ответника, поради което съдът намира, че са налице всички
кумулативни елементи на деликтната отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД, поради
което предявените искове за обезщетяване на имуществени вреди от деликт се
явяват доказани и основателни и следва да се уважат, като се осъди ответника И.Т.
да заплати на ищците исковата сумата от общо 47 192,37 евро с левова
равностойност 92 300,25 лв., както следва: на М.С. и на В.Л. – по
11 798,09 евро или по 23 075,06 лв. на всеки от тях, и
23 596,18 евро или 46 150,12 лв. на В.П., ведно със законната
лихва върху тези суми, считано от завеждане на иска на 21.09.2012 г. до
окончателното плащане.
Предявените искове с правно основание чл. 86, вр. чл. 84,
ал. 3 от ЗЗД са предявени пред компетентния съд, от надлежни страни и са
процесуално допустими, а разгледани по същество са ОСНОВАТЕЛНИ.
Тъй като главните искове за имуществени вреди от деликт са
основателни, то и акцесорните претенции за лихви за забава са основателни, като
съгласно чл. 86 и чл. 84, ал. 3 от ЗЗД се дължи обезщетение за забава в размер
на законната лихва от датата на деликта. Съдът възприема първия вариант от
заключението на ССЕ, тъй като притежаваните от наследодателката суми са били в
чуждестранна валута – евро, поради което за главницата от общо 47 192,37 евро се дължи
за периода **.**.****г. – 20.09.2012 г. включително, лихва в размер на общо
25 250,99 евро с левова равностойност 49 386,64 лв., от които на М.С. и на В.Л. – по 12 346,66 лв. на всеки от тях, а на В.П. –
24 693,32 лв., поради което следва да се осъди ответника да им заплати на
основание чл. 86 от ЗЗД и посочените мораторни лихви.
На основание чл. 78,
ал. 1, вр. чл. 80 от ГПК ответникът следва да заплати на ищците М.С. и В.Л. направените
от тях разноски по съд. производство в размер на общо 1 150 лв., от които
1 000 лв. - платено адв. възнаграждение и 150 лв. – за ССЕ. Няма данни за
направени разноски от ищцата В.П., поради което такива не се присъждат.
На основание чл. 78,
ал. 6, вр. чл. 83 от ГПК ответникът следва да заплати на Държавата по сметка на
ОС – Пловдив сумата 5 667,48 лв. - дължима държавна такса.
Предвид гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА И.Д.Т., ЕГН **********,***, да заплати на основание чл. 45 и сл. от ЗЗД
общо сумата 47 192,37
евро (четиридесет и седем хиляди сто деветдесет и две евро и 37 евроцента) с
левова равностойност 92 300,25 лв. – обезщетение за имуществени вреди от
деликт, причинен от разпореждане с влогове на наследодателката А.Т.С. чрез
използване на завещание, което е признато за нищожно на основание чл. 42, б.“б“, вр. чл. 25, ал. 1
от ЗН с влязло в сила на 24.04.2020 г. съдебно решение по гр.д.№ 10403/2016 г.,
СГС, ГО, І-4 с., от която сума:
- на М.С.С., ЕГН **********,***, и на В.С.Л., ЕГН **********,***, и
двамата със съд. адрес:*** ***, чрез адв. В.Т. - Б., по 11 798,09 евро
(единадесет хиляди седемстотин деветдесет и осем евро и 9 евроцента) или по 23 075,06 лв. на всеки от тях;
- на В.Л.П., ЕГН **********,***, със съд. адрес:*** ***, чрез адв. В.Т. - Б., сумата 23 596,18 евро (двадесет
и три хиляди петстотин деветдесет и шест евро и 18 евроцента) или 46 150,12 лв.,
ведно със законната лихва
върху тези суми, считано от 21.09.2012 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА И.Д.Т., ЕГН **********,***, да заплати на основание чл. 86, вр. чл. 84,
ал. 3 от ЗЗД общо сумата 49 386,64 лв. (четиридесет и девет хиляди триста осемдесет и шест
лева и 64 ст.), равностойност на 25 250,99 евро – мораторна лихва за
забава върху обезщетението за имуществени вреди от 47 192,37 евро през
периода **.**.****г. – 20.09.2012 г., от която сума:
- на М.С.С., ЕГН **********,***, и на В.С.Л., ЕГН **********,***, и
двамата със съд. адрес:*** ***, чрез адв. В.Т. - Б., по 12 346,66 лв. (дванадесет хиляди триста
четиридесет и шест лева и 66 ст.) на всеки от тях;
- на В.Л.П., ЕГН **********,***, със съд. адрес:*** ***, чрез адв. В.Т. - Б., сумата 24 693,32 лв. (двадесет и четири хиляди шестстотин деветдесет и три лева и 32 ст.).
ОСЪЖДА И.Д.Т., ЕГН **********,***, да заплати на основание чл. 87, ал. 1, вр.
чл. 80 от ГПК на М.С.С., ЕГН **********,***, и на В.С.Л., ЕГН **********,***, и
двамата със съд. адрес:*** ***, чрез адв. В.Т. - Б., общо сумата 1 150 лв.
(хиляда сто и петдесет лева) – разноски по съдебното производство.
ОСЪЖДА И.Д.Т., ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83 от ГПК да заплати на Държавата по сметка на Окръжен съд – Пловдив сумата
5 667,48 лв. (пет хиляди шестстотин шестдесет и седем лева и 48 ст.) –
дължима държавна такса.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд - Пловдив в 2-седмичен срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: …………………
/М. Б./