Определение по дело №849/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260152
Дата: 7 септември 2023 г.
Съдия: Нейко Симеонов Димитров
Дело: 20203100100849
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 април 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./07.09.2023 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ, в закрито съдебно заседание на 07.09.2023 г., в състав:

 

                      СЪДИЯ: НЕЙКО ДИМИТРОВ

 

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 849 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Постъпили са молби вх. № 264 433 от 28.08.2023 г. от адв. Н., като пълномощник на ответника С.Т.Р. и вх. № 264 434 от 28.08.2023 г. от адв. С.Н. за допълване на определение № 260 130, постановено на 16.08.2023 г. по гр. д. № 849 по описа за 2020 г. на ВОС, ХІІ-ти състав чрез присъждане на разноските, сторени от ответника и възнаграждение за безплатна адвокатска помощ на ответницата Т.П.Р..

Ищецът оспорва исканията за присъждане на разноски.

Излага, че причина за отказа от иска е тълкуването, дадено с ТР № 4 от 18.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 4/2021 г., ОСГК и намира, че ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото, поради което няма право на разноски.

Съдът, като съобрази доказателствата намира следното:

Присъждането на разноски е поискано още при прекратяването от 2022 г. (молбата и доказателствата са неправилно пришити към частната жалба).

В съдебната практика се приема, че когато отказът е породен от факти, настъпили след предявяването на иска, като ищецът веднага след това се е отказал от иска си, отговорността за разноски ще следва да се понесе от ответника, т. е. на него не се дължат разноски от ищеца, ако ответникът с поведението си е станал причина за предявяването на иска (определение № 843 от 17.11.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6176/2014 г., IV г. о., ГК).

Повдигането на обвинение е повод за предявяване на искането.

Към момента на предявяване на искането съдебната практика допуска трайно предявяване на искания за отнемане на имущество, което не е налично.

Тълкуването в обратния смисъл е дадено едва с решение № 263 от 18.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1293/2020 г., IV г. о., ГК.

Разрешаването на противоречието в практиката с ТР № 4 от 18.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 4/2021 г., ОСГК в този случай има действие занапред (така мотиви ТР № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК).

Поради това в процесния случай ответникът няма право на разноски, а адв. Н. – на възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ.

Воден от горното съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ДА СЕ ПРИШИЕ КЪМ ДЕЛО отговор вх. № 264483 от 01.09.2023 г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молби вх. № 264 433 от 28.08.2023 г. от адв. Н., като пълномощник на ответника С.Т.Р. и вх. № 264 434 от 28.08.2023 г. от адв. С.Н. за допълване на определение № 260 130, постановено на 16.08.2023 г. по гр. д. № 849 по описа за 2020 г. на ВОС, ХІІ-ти състав чрез присъждане на разноските, сторени от ответника и на възнаграждение за безплатна адвокатска помощ, оказана на ответницата Т.П.Р..

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването на преписи на страните пред ВАпС.

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: