Р Е Ш Е Н И Е
№ 73
гр. Перник, 09.02.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд – гражданска
колегия, в публично съдебно
заседание на седемнадесети
януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Районен съдия: Адриан
Янев
като
разгледа гражданско дело № 05527 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото e образувано по искова молба на П.Е.М. срещу
«Мини Открит Въгледобив»
ЕАД, с която иска
ответното дружество да заплати сумата от 23 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди (болки, страдания и стрес), получени от
уврежданията от трудова злополука на 15.09.2014 г., ведно със законната лихва
от деня на уврежането 15.09.2014 г. до окончателното
изплащане, сумата от 1007 лева, представляваща обезщетение
за имуществени вреди, изразяващи
се в разликата между ищцата
трудово възнаграждение и паричното обезщетение за времето на отпуска при временна неработоспособност
за периодите от 15.09.2014 г. до
31.12.2014 г. и от 01.01.2015 г. до 24.07.2015 г., сумата
от 301,56 лева – лихва за забава, считано от 15.09.2014 г. до датата на подаване на исковата
молба, както и сумата от 2120 лева, представляваща
обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в пропуснато
трудово възнаграждение поради неплатен отпуск за периода
от 15.09.2015 г. до 23.01.2016 г. Претендират се
разноски.
В исковата молба се посочва, че страните по делото се намирали в трудови отношения. На 15.09.2014 г. около 06:30 часа ищцата се придвижавала пеша до местоработата си, но по пътя от автобусната спирка за квартал «Тева» към Обогатителната
фабрика в гр. Перник, се подхлъзнала
и паднала на стълбите, водещи към металния
мост. В резултат на това получила травма
на гръбначни стълб (*****).
На 29.09.2014 г. постъпила на лечение в клиниката по неврология в УМБАЛ «Св. Иван Рилски» АД, където установили дискови протрузии на нива *****.
На 24.10.2014 г. отново постъпила
в болницата, където
посредством ядрено – магнитен резонанс било установено наличието на *****, *****
и *****. След това
ищцата провела
два курса на лечение с ампули в инжекционна форма. Ищцата твърди за наличието на болки в областта на левия крак, които
ограничавали свободното
движение на тялото. Твърди,
че изпитвала болки и
страдания от получените увреждания,
които били резултат от злополуката. С разпореждане № 32
от 20.11.2014 г. на ТП – Перник на НОИ на основание чл. 60, ал. 1 КСО злополуката
била призната за трудова по
смисъла на чл. 55, ал. 2, т. 1 КСО. Пояснява, че в резултат на злополуката била в отпуск при временна
нетрудоспособност за период от 15.09.2014 г. до
24.07.2015 г., а от 15.09.2015 г. до 23.01.2016 г. била в неплатен
отпуск.
Ответното дружество е подало отговор на исковата молба. Не оспорва, че е налице трудова злополука по чл. 55, ал. 2, т. 1 КСО, за което е постановено
влязло в сила разпореждане
№ 32 от 20.11.2014 г. на ТП – гр. Перник на НОИ. Оспорва изцяло претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в пропуснато трудово възнаграждение поради неплатен отуск за периода от 15.09.2015 г. до 23.01.2016 г. Прави възражение за съпричиняване, поради проявена груба небрежност от страна на пострадалата,
но се сочи в какво се изразява
същата.
Пернишкият районен съд, след като
прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Страните
не спорят, че се намирали в трудови правоотношения към 15.09.2014 г., както и
впоследствие към дата 23.01.2016 г.
Не се
спори, че на 15.09.2014 г. П.Е.М. е претърпяла злополука, придвижвайки се към работното си място, а с влязло в сила разпореждане
№ 32 от 20.11.2014 г. на ТП – гр. Перник на НОИ злополуката била призната за трудова.
По делото не е спорно, че за период от 15.09.2015
г. до 23.01.2016 г. ищцата се е намирала
в неплатен отпуск, което се
подкрепя и от приложениет
по делото заявления.
По
делото са представени два броя болнични листове № 6182046 от 16.09.2014 г. и №
6182050 от 23.09.2014 г., от които се установява, че П.Е.М. се е намирала
в отпуск поради временна нетрудоспособност
за периода от 15.09.2014 г. до 28.09.2014 г., при домашен
режим на лечение. От тези два документа се установява още, че на ищцата е била поставена диагноза «***** на гръбначния
стълб», а причината – трудова злополука.
По делото
е представен болничен лист № 0135215 от 06.10.2014 г., от който се прави извод
за наличието на временна нетрудоспособност на ищцата
за периода от 29.09.2014 г. до 24.10.2014 г., с диагноза «*****», а причината – общо заболяване.
По
делото са представени десет броя болнични листове както следва: №0135450 от
30.10.2014 г.; № 0264625 от 01.12.2014 г., № 0277194 от 29.12.2014 г., №
Е20151614836 от 28.01.2015 г.; № Е20151615149 от 27.02.2015 г., № Е 20151919767
от 16.03.2015 г., № Е20151920015 от 14.04.2015 г., № Е20152372959 от 19.05.2015
г., № Е20152373181 от 12.06.2015 г. и № Е20152798167 от 24.07.2015 г., от които
се установява, че ищцата се е намирала в отпуск поради временна нетрудоспособност
за периода от 24.10.2014 г. до 24.07.2015 г. От тези документи се установява още, че на ищцата е била поставена диагноза
«Друга първична коксартроза»,
а причината – общо заболяване.
По делото е изслушано
заключение на съдебно – медицинската
експертиза, което не е
оспорено от страните. Видно
от същото, както и дадените пояснения на вещото лице
в съдебно заседание, се установява,
че преди датата на злополуката (15.09.2014 г.) ищцата
е имала дегенеративни общи заболявания на гръбначния стълб и тазобедрената става. Съобщава за извършвани оперативни намеси, които са по повод общите заболявания. Експертът пояснява, че в резултат на злополуката ищцата е получила
травма в лумбосакралната област,
която е връзката между таза
и гръбнака и се намира на около 10 сантиметра от тазобедрената
става. Вещото лице определя травмата като контузия, а не като изкълчване, тъй като последното състояние се установявало с рентгенологично изследване, а
такова не било извършвано. Според
вещото лице болките от травмата преминават за период от около 3 седмици (около 20 дни),
но този период може да е по
- продължителен при наличие на общи заболявания. Експертът дава мнение, че е възможно траматичното увреждане да увеличи болките от общите заболявания на гръбначния стълб. Вещото лице не може с категоричност да каже каква част от болките
и ограниченията в движенията
се дължат на травмата и на общите заболявания. В съдебно заседание се пояснява, че
само два броя болнични листове имат отношение към травмата от злополуката, а осталите болнични листове по делото се отнасяли за общите заболявания на гръбнака.
Съдът кредитира
изцяло заключението на вещото лице, тъй като същото е подробно
обосновано. В съдебно заседание вещото
лице даде допълнителни
пояснения, които съдът намира за аргументирани, тъй като съответстват
на медицинската документация, приложена по делото.
По делото е разпитан
свидетеля Д., който е син
на ищцата, поради което неговите показания следва да се преценяват съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК. От неговите показания се установява,
че след инцидента на 15.09.204 г. ищцата е изпитвала болки в тазобедрената става и е ползвала помощни средства за придивжване. Съдът кредитира показанията на свидетеля в тази му част, тъй
като същите кореспондират с медицинските документи и заключението на съдебно – медицинската експертиза.
Предвид изложеното
съдът намира, че преди инцидента от 15.09.2014 г. ищцата
е имала общи заболявания на гръбначния стълб и тазобедрената става, при което е изпитвала болки. Тези заболявания
са налице и към настоящия момент. Съдът приема за установено, че в резултат на злополуката ищцата е претърпяла травма на лумбосакралната област, при което в продължение на около 20
дни е изпитвала болки в тази част. Освен
това, съдът намира, че травмата е довела до
по – голям интензитет на болки и страдания от общите заболявания, доколкото вещото лице посочва, че това е възможно, тъй като мястото
на травмата се намира (връзката) между тазобедрената
става и гръбначния стълб.
Съдът приема, че в резултат на травмата ищцата се е намирала в отпуск за временна нетрудоспособност
за периода от 15.09.2014 г. до 28.09.2014 г., а за периода след това (29.09.2014 г. до 24.07.2015 г.) ищцата
се е намирала също в отпуск
за временна нетрудоспособност, но заради
наличието на общите заболявания на тазобедрената
става и грбначния стълб.
До този извод се достига, тъй като в болничните
листове, касаещи първия период е посочена следната диагноза «***** на гръбначния
стълб», а причината – трудова злополука. В останалите болнични листове се сочи друга причина – общо
заболяване. Тези изводи се подкрепят и от приетото
заключение на съдебно – медицинската
експертиза.
По
делото е изслушано заключение на съдебно – икономическа експертиза, което не е
оспорено от страните по делото. От същото се установява, че начисленото трудово
възнаграждение от ищцата за периода от 15.09.2014 г. до 24.07.2015 г. е в
размер на 4478,11 лева, а полученото обезщетение за същия период възлиза на
4991,49 лева. От заключението на експертизата се установява още, че начисленото
трудово възнаграждение за 10 дни от месец септември 2014 г. (15.09.2014 г. до
30.09.2014 г.) е размер на 198,13 лева, а полученото обезщетение за
неработоспособност за този период е в размер на 188,36 лева.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вреди от трудова
злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или
смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо
от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им.ю
Съгласно
чл. 200, ал. 3 КТ работодателят дължи обезщетение за разликата между
причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропусната полза ,
и обезщетението и/или пенсията по обществено осигуряване.
Както
по – горе се отбеляза безспорно по делото е, че страните се намират в трудови
правоотношения. Съдът счита, че е налице трудова злополука по смисъла на чл.
55, ал. 1 КСО, която е установена за такава по съответния ред, видно от
представените по делото доказателства (разпореждане № 32 от 20.11.2014
г. на ТП – Перник на НОИ). Освен това, страните не спорят, че е налице
влязъл в сила административен акт, който да признава злополуката за трудова.
Настоящият
състав намира, че е налице увреждане на неимуществени права на П.Е.М.. В случая неимуществните вреди се изразяват в
причинени болки, страдания и стрес, тъй като ищцата е изпитвала такива за
период от около 20 дни след настъпване на трудовата злополука на 15.09.2014 г.
Разпитаният свидетел дава информация, че ищцата е чувствала силни болки в
областта на тазобедрената става, което се намира в близост до мястото на
травмата (лумбосакралната област).
Освен това полученото нараняване е в състояние да повиши интензитета на болките от общите заболявания. В този смисъл съдът
приема, че получените болки
в тазобедрената става, както
и в лумбосакралната област
се дължат на трудовата злополука, но само за период от
около 20 дни, т. е. налице е
причинно – следствена връзка между злополуката и изпитаните болки, страдания и стрес.
Обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД. В т. ІІ от
Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС са определени критериите за
понятието “справедливост”. Постановено е, че то не е абстрактно, свързано е с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
За обезщетение на така понесените неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
страдания и стрес, съдът приема за достатъчна сумата от 3 000 лева.
При
определяне на размера на обезщетението съдът отчита най – вече вида, мястото
на увреждането и въздействието
върху други органи. Съъдт приема, че в слуая не се касае за изкълчване, а по –
конкретно за контузия, тъй като
в съдебно заседание вещото
лице пояснява, че изкълчването
се установява само с рентгенографско
изследване, а такова не било направено.
Съдът намира, че травмата се намира в лумбосакралната област, която се намира в непосредствена близост до тазобедрената става и гръбначния стълб, за които органи е налице общо заболяване. В този смисъл изпитаните
болки от травмата са с по – голям интензитет от такива, които биха се изпитали
при липсата на общи заболявания.
По същите причини съдът намира, че е по – голям интензитетът на болките от общите заболявания. Не без значение е периодът, за който са отнасят
болките от злополуката, който е около 20 дни. От значение
е изпитаното
неудобство в ежедневието. Чрез посоченото обезщетяване в размер на 3000 лева
ищецът ще получи парично удовлетворение, с което да компенсира отрицателните и
неприятни емоции, свързани с инцидента.
Съдът
не споделя възражението на ответната страна за наличието на съпричиняване,
тъй като не са ангажираха абсолютно никакви доказателства в тази насока.
На
следващо място трудовата злополука е причинила нетрудоспособност на ищцата за периода от 15.09.2014 г. до 28.09.2014 г., за което са издадени болнични листове № 6182046 от 16.09.2014 г. и №
6182050 от 23.09.2014 г. Видно тези два документа и заключението на съдебно –
медицинската експертиза се установява, че нетрудоспособността се дължи на
травматичното увреждане от 15.09.2014 г., т. е. съдът приема наличието на
причинна връзка между злополуката и увреждането. Вещото лице е посочило, че за периода от 15.09.2014
г. до 30.09.2014 г. е начислено за получаване трудово възнаграждение в размер
на 198,13 лева, а полученото обезщетение за неработоспособност е в размер на
188,36 лева. Съдът констатира, че през този период има 11 работните дни (22-ри
септември – почивен), което означава, че среднодневното
трудово възнаграждение е 18,01 лева, а среднодневното
обезщетение за неработоспособност е 17,12 лева. В същото време през периода от 15.09.2014 г. до 28.09.2014 г. (времето на нетрудоспособността от злополуката)
работните дни са 9, което означава, че ищцата би получила трудово
възнаграждение от 162,09 лева, а полученото обезщетение за нетрудоспособност
възлиза на 154,08 лева.
Тъй
като нетрудоспособността се дължи на трудовата злополука, то ищцата има право
на обезщетение за търпените имуществени вреди от загуба на трудов доход, който
представлява разликата между полученото обезщетение за временна
неработоспособност и размера на възнаграждението, което би получила, ако не
беше претърпяла трудова злополука. Тази разлика за периода от 15.09.2014 г. до 28.09.2014 г.
е в размер на 8,01 лева, за която сума исковата претенция е основателна и следва да се уважи.
Исковата
претенция за разликата от 8,01 лева до предявения
размер от 1007 лева е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Това е така, тъй като нетрудоспособността
за периода от 28.09.2014 г. до 24.07.2015 г.) се е дължала
на общо заболяване, т. е. съдът намира, че за обсъждания период е липсвала причинна връзка между неработоспособността и злополуката.
Съдът намира за неоснователна
исковата претенция за сумата от 2120 лева, представляваща
обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в пропуснато
трудово възнаграждение поради неплатен отпуск за периода
от 15.09.2015 г. до 23.01.2016 г. По делото не е
спорно, че за този период ищцата
се е намирала в неплатен
отпуск, което се подкрепя и
от приложениет по делото
заявления. Съгласно чл. 160, ал. 1 КТ работодателят по искане на
работника може да му разреши неплатен
отпуск. Това означава, че работникът по свое усмотрение инициира
искане за ползване на
отпуск, който няма да му бъде
заплатен. В този смисъл ищцата не може да претендира заплащане на пропуснато трудово възнаграждение за времето на неплатения отпуск. Съдът не споделя доводите на ищцовата страна, че същата поради здравословни причини се е наложило да ползва неплатения отпуск. Това е така, тъй като
ищцата е била работоспособна,
доколкото по делото липсват издадени от съответните медицински органи документи, установяващи противното. Нещо повече, съдът
намира за ирелевантна причината за ползване на неплатен отпуск.
Съдът намира
за частично основателна исковата претенция за 301,56 лева
– лихва за забава, считано от 15.09.2014 г. до датата на подаване на исковата молба. Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съдът намира, че мораторна лихва следва да се начилсява за следното парично задължение - 8,01 лева, представляваща разликата между полученото обезщетение за временна неработоспособност и
размера на начисленото възнаграждение. В случая падежът на тази сума не е
датата на трудовата злополука, а от 01.10.2014 г., тъй като същата се отнася за
пропуснат трудов доход за месец септември на 2014 г. Предвид изложеното мораторната лихва за периода от 01.10.2014 г. до 25.08.2017
г. е в размер на 2,36 лева, за която сума претенция е основателна, а в останалия
размер – неоснователна.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал.
1 ГПК ищецът има право да
получи разноски съобразно
уважената част на исковите претенции, а именно – 149,44 лева.
Съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество следва да заплати
държавна такса и разноски за експертизи съобразно уважената част на исковите
претенции. Предвид изложеното ответникът следва да заплати сумата от 170 лева
по сметка на съда.
Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право
да търси разноски съответни на отхвърлената част. В случая се претендира сумата
от 1000 лева за юрисконсултско възнаграждение, а ищецът е направил възражение
за прекомерност. Съдът намира за основателно възражението до сумата от 300 лева
с оглед фактическата и правна сложност на делото, както материалния интерес. В
този смисъл ищецът следва да заплати на ответника сумата от 265,86 лева.
Водим
от горното, Пернишкият районен съд,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА «Мини Открит Въгледобив» ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, пл. «Св. Иван рилски», представлявано от Васил Стоев – изпълнителен
директор ДА ЗАПЛАТИ на П.Е.М., ЕГН **********, с адрес ***
сумата в размер на 3000 (три хиляди)
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки,
страдания и стрес), получени от уврежданията от трудова злополука на 15.09.2014
г., ведно със законната лихва от деня на уврежането
15.09.2014 г. до окончателното изплащане, сумата от 8,01 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди
за пропуснат трудов доход, изразяващи
се в разликата между трудовото
възнаграждение на ищцата и полученото от нея обезщетение за временна нетрудоспособност за периода от 15.09.2014 г. до 28.09.2014 г., както и сумата от 2,36
лева, представляваща мораторна лихва, считано от 01.10.2014 г. до 25.08.2017 г.
и ОТХВЪРЛЯ като неоснователна исковата претенция за разликата от 3000
лева до предявения размер от 23 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди
(болки, страдания и стрес), получени от уврежданията от трудова злополука на
15.09.2014 г., ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковата претенция за разликата от 8,01 лева до предявения размер от
1007 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди за пропуснат трудов доход, изразяващи
се в разликата между трудовото
възнаграждение на ищцата и полученото от нея обезщетение за временна нетрудоспособност за периода от 29.09.2014 г. до 24.07.2015 г., ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна
исковата претенция за разликата от 2,36 лева до предявения размер от 301,56
лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2014 г. до 25.08.2017 г., както и ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна исковата претенция за осъждане на ответника да заплати
на ищцата сумата от 2120 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в пропуснато трудово възнаграждение поради неплатен отпуск за периода от 15.09.2015 г. до 23.01.2016
г.
ОСЪЖДА «Мини Открит
Въгледобив» ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Перник, пл. «Св.
Иван рилски», представлявано
от Васил Стоев – изпълнителен директор ДА ЗАПЛАТИ на П.Е.М., ЕГН **********,
с адрес *** сумата в размер на 149,44 лева,
представляваща направени разноски за адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА П.Е.М., ЕГН **********, с адрес
*** ДА ЗАПЛАТИ на «Мини Открит Въгледобив»
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, пл. «Св. Иван рилски», представлявано от Васил Стоев – изпълнителен
директор сумата в размер на 265,86 лева, представляваща
направени разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА «Мини Открит
Въгледобив» ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Перник, пл. «Св.
Иван рилски», представлявано
от Васил Стоев – изпълнителен директор ДА ЗАПЛАТИ по банкова
сметка *** – държавна
такса върху уважената част на исковите претенции.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: