РЕШЕНИЕ
№ 308
гр. Карлово, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Дарина Ил. Попова
при участието на секретаря Ангелина Ст. Господарска
като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело
***225320100333 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 124 от ГПК
във вр. с чл. 240 от ЗЗД във вр. с чл. 79 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД,
разглеждано по реда на чл. 422 от ГПК.
Ищецът „Б.П.П.Ф.“ ЕАД, чрез процесуалния си представител
твърди, че със съобщение по ЧГрД № 1884/2021 г. по описа на Районен съд -
Карлово, на „Б.П.П.Ф.“ С.А. чрез „Б.П.П.Ф.“ СА., клон Б. била предоставена
възможност за предявяване на иск за установяване дължимостта на
вземането, обективирано в издадената по ЧГрД № 1884/2021 по описа на
Районен съд - Карлово заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предвид това обстоятелство и с оглед санкцията по чл. 415 ГПК за
„Б.П.П.Ф.“ С.А. чрез „Б.П.П.Ф.“ С.А., клон Б. бил налице правен интерес от
предявяването на иск за установяване съществуването на изискуемо вземане
по договор за потребителски кредит № ************* в общ размер на 817.74
лева, от които 652.91 лева - главница по договора за кредит, 117.49 лева
възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от 01.02.2021
г. до 01.01.2022 г., 47.34 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата
за 01.03.2021 до 16.11.2021, ведно със законната лихва, считано от постъпване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.
Вземането на ищеца се основавало на договор за кредит №
*************, сключен на 04.01.2021 г. между „Б.П.П.Ф.“ като кредитор и Т.
1
С. Д. като кредитополучател. Договорът бил сключен за закупуването на
стоки и услуги на изплащане за срок от 12 месеца, обхващащ периода
сключване на договора до 01.01.2022 г., съгласно погасителен план,
включващ падежните дати на месечните погасителни вноски, размер на
вноската и размера на оставащата главница.
След сключване на договора сумата за закупуване на стоки била
преведена по сметка на упълномощения търговски партньор. Извършването
на плащането по посочения начин съставлявало изпълнение на задължението
на кредитора да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на
процесния договор, съставляващ плащане, извършено от името на кредитора
и за сметка на кредитополучателя по дължимо и платимо вземане на
горепосочения търговски партньор от кредитополучателя и създава
задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора 12 месечните
погасителни вноски всяка в размер на 64.20 лева. Въз основа на
индивидуалния кредитен профил на ответника бил определен годишен
процент на разходите, като била посочена и общата стойност на плащанията.
Месечните погасителни вноски съставлявали изплащане на
главницата по кредита, ведно с надбавка, съставляваща печалбата на
кредитора (чл. 2). Надбавката (възнаградителна лихва) се формирала
съобразно приложимите по договора ГЛП и ГПР.
ГЛП бил лихвеният процент, изразен като фиксиран или като
променлив процент, който се прилагал на годишна основа към сумата на
усвоения кредит.
ГПР показвал действителното оскъпяване на всеки кредит, като към
лихвения процент по кредита се добавяли всички останали разходи, настоящи
и бъдещи, свързани с него. ГПР бил общата цена на кредита за потребителя,
изразена като годишен процент от сумата на отпуснатия и редовно обслужван
кредит. При изчисляването му се включвали всички задължителни такси за
сметка на клиента, свързани с отпускането на кредита. Лихвеният процент по
кредита бил фиксиран за срока на договора, като началната дата за
изчисляване на ГПР била датата на подписване на договора при допускането,
че годината има 365 дни, независимо дали е високосна и договорът е валиден
за целия срок като страните изпълняват точно задълженията си по него.
На основание на чл. 2 във връзка с чл. 3 от договора за ответника
възниквало задължението да погаси заема на 12 месечни вноски, всяка по
64.20 лева, като в чл. 3 от договора било предвидено, че при забава на една
или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
забавата.
На основание чл. 3 от договора при забава на една или повече
месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху
всяка погасителна вноска.
2
Обезщетението за забава било равно на ОЛП, обявен от Българската
народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година
плюс 10%. Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година били
приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените
проценти в сила от 1 юли - приложими за второто полугодие. Обезщетението
за забава се изчислявало на дневна база като дневният й размер за просрочени
задължения бил равен на 1/360 част от годишния размер, определен в
предходното изречение.
Т. С. Д. преустановил редовното обслужване на стоковия
потребителски кредит на 01.02.2021 година, към която дата са били заплатени
0 броя погасителни вноски.
На основание чл. 3 от договора, вземането на „Б.П.П.Ф.“ С.А., клон
Б. ставало изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две
или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната
месечна вноска, която в настоящия случай била на 01.03.2021 г., от която дата
вземането станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което от
страна на кредитора било изпратено изрично уведомление до длъжника на
07.07.2021г.
Предвид изложеното кредиторът подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в Районен съд -
Карлово за следните дължими суми по договор за отпускане на
потребителски кредит № ************* както следва: 652.91 лева - главница;
117.49 лева - възнаградителна лихва за периода от 01.02.2021 г. до 01.01.2022
година; 47.34 лева-мораторна лихва за периода от 01.03.2021 г. до 16.11.2021
г., законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за
издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на вземането.
Със съобщение по ЧГрД № 1884/2021 г. по описа на Районен съд -
Карлово „Б.П.П.Ф.“ С.А., клон Б. била уведомена за възможността да предяви
установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК за установяване на
обективираното в издадената по ЧГрД № 1884/2021 г. заповед вземане, което
обуславя правния интерес на „Б.П.П.Ф.“ С.А., клон Б. от предявяване на
настоящата искова претенция.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че Т. С. Д. с ЕГН **********, настоящ адрес: с. К., обл. П., ул.
„И.Р.“ *** дължи на Б.П.П.Ф. С.А., Париж рег. № **********, чрез Б.П.П.Ф.
С.А клон Б., ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: град С., ЖК
М., Б.П. С., ***, със законен представител: Д. Т. Д., сумата 652.91 лева,
представляваща главница по договор за потребителски кредит; сумата 117.49
лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.02.2021г. до
01.01.2022г., сумата 47.34 лева, представляваща мораторна лихва за периода
от 01.03.2021г. до 16.11.2021г., ВЕДНО със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявление по чл. 417 от ГПК - 26.11.2021 г., до
3
изплащане на вземането, за които суми е била издадена заповед № 918 от
01.12.2021 г. за бавно изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ЧГрД № 1884/2021 г. по описа на Районен съд Карлово. Претендира за
разноските в исковото и заповедното производство.
ПРИ УСЛОВИЯТА на евентуалност предявява осъдителен иск за
същото вземане.
Ответникът Т. С. Д. не е подал отговор в срока по чл. 131 от ГПК. В
насроченото съдебно заседание се явява и заявява, че някакви хора са го
излъгали, че му дават телевизор и че няма да има никакви последствия. Не
сочи доказателства. Не взема конкретно становище по иска.
От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната
съвкупност съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
На 04.01.2021 г. в село Р., страните сключили договор за
потребителски кредит № *************, по силата на който ответникът
закупил стока на стойност 599 лева, и на същия била отпусната сума в размер
на 652.21 лева за покупка на стоки в размер на 599 лева (телевизор). Страните
уговорили връщане на кредита на 12 равни месечни погасителни вноски,
всяка в размер на 64.20 лева. Общата стойност на плащанията възлиза на
770.40 лева. В договора е посочен лихвен процент в размер на 32.23% и ГПР в
размер на 35.54%. Посочено е също, че стойността на закупената стока е в
размер на 599 лева и е заплатена застрахователна премия за застраховка по
групова полица № 5/2008 г. в размер на 53.91 лева. Договорът съдържа и
погасителен план, от който се установява, че връщането на сумата е следвало
да се извърши в периода от 01.02.2021 г. до 01.01.2022 г. Договорът е
сключен на български език, подписан е от ответника – кредитополучател, към
него е приложено съгласие за обработка на лични данни. Т.е. изпълнени са
изискванията на чл. 10, ал.1 от Закона за потребителския кредит (ред. ДВ
бр.35/2014 г.), действаща към момента на сключването му - сключен е в
писмена форма, на хартиен носител, като не се спори, че е бил сключен в два
екземпляра - по един за всяка от страните по договора. От извлечението по
кредита, представено от ищеца се установява, че по договора няма заплатени
погасителни вноски. На ответника е била изпратена покана от 07.07.2021г. за
доброволно плащане на задълженията. Съдът намира, че е изпълнено е
условието по чл. 11, ал.1, т.8 от ЗПК и в договора е посочена услугата и
нейната цена в брой - когато кредитът е под формата на разсрочено плащане
за стока или услуга или при свързани договори за кредит. В чл. 3 е уговорено,
че при забава на една или повече месечни погасителни вноски,
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва за периода на забавата. Посочено е, че при просрочие на две
или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
погасителна вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в
целия му размер ведно с дължимото обезщетение за забава. При това
4
положение, ищецът доказва изпълнение на задълженията си по договора в
пълен обем. В конкретния случай договорът не е бил обявяван за предсрочно
изискуем, а изискуемостта на цялото вземане е настъпила на 01.01.2022
година, падежната дата на последната погасителна вноска.
Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК и по образуваното
ЧГрД № 1884/2021 г. по описа на КрлРС е била издадена заповед за
изпълнение. Същата е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК.
Ответникът – при лежаща върху него доказателствена тежест, не твърди и не
установява да е погасил дължимият остатък. Ищецът не може и не следва да
доказва, че не му е платено, тъй като това е отрицателен факт, който не
подлежи на доказване. При това положение исковете се явяват основателни и
доказани в пълните предявени размери, доколкото погасителния план и
извлечението за размер на дълга не е оспорено от ответника.
При уважаване на главния иск, съдът не следва да се произнася по
евентуално предявения.
ОТНОСНО разноските по делото:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед изхода на спора, на ищеца
следва да присъдят сторените в настоящото производство деловодни разноски
съобразно представения списък на разноски по реда на чл. 80 ГПК в размер на
125.00 лева за заплатена държавна такса и 100 лева за възнаграждение на
юрисконсулт, или общо разноски в размер на 225.00 лева. С оглед
задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на
ОСГТК, на ищеца следва да присъдят сторените в заповедното производство
разноски в размер на 25.00 лева за внесена държавна и 50 лева за
възнаграждение на юрисконсулт или общо разноски в размер на 75.00 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124 от ГПК във
вр. с чл. 240 от ЗЗД във вр. с чл. 79 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД, че Т. С. Д. с
ЕГН **********, настоящ адрес: с. К., обл. П., ул. „И.Р.“ *** дължи на
Б.П.П.Ф. С.А., Париж рег. № **********, чрез Б.П.П.Ф. С.А клон Б., ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: град С., ЖК М., Б.П. С., ***,
със законен представител: Д. Т. Д., сумата 652.91 лева (шестстотин петдесет и
два лева деветдесет и една стотинки), представляваща главница по договор за
потребителски кредит ************* от 04.01.2021 г., сумата 117.49 лева (сто
и седемнадесет лева четиридесет и девет стотинки), представляваща
възнаградителна лихва за периода от 01.02.2021г. до 01.01.2022г., сумата
47.34 лева (четиридесет и седем лева тридесет и четири стотинки),
представляваща мораторна лихва за периода от 01.03.2021г. до 16.11.2021г.,
ВЕДНО със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по
чл. 417 от ГПК - 26.11.2021 г., до изплащане на вземането, за които суми е
5
била издадена заповед № 918 от 01.12.2021 г. за бавно изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 1884/2021 г. по описа на Районен
съд Карлово.
ОСЪЖДА Т. С. Д. с ЕГН **********, настоящ адрес: с. К., обл. П.,
ул. „И.Р.“ *** да заплати на „Б.П.П.Ф.“ ЕАД, ЕИК *********** със седалище
и адрес на управление: град С., ж.к. М., Б.П. С., ***, законен представител:
Н.Н. и Д. Д. направените по настоящото производство разноски в размер на
225.00 (двеста двадесет и пет) лева и разноските по ЧГрД № 1884/2021 г. по
описа на Районен съд Карлово в размер на 75.00 (седемдесет и пет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
К.Ш.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
6