Решение по дело №773/2015 на Районен съд - Враца

         РЕШЕНИЕ

                               №

 

гр. В., 18.09.2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД           ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публичното заседание на    14.09.2015 год. /четиринадесети септември, две хиляди и петнадесета година /, в състав:

 

      Председател : КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

          

При секретаря                 В.В.             като разгледа докладваното  от          СЪДИЯТА         НАХ дело № 773 по описа за 2015 год.

               ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

Р   Е   Ш   И   :

     

    ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 133339-0140389 от 15.01.2015 год. на Директор на Дирекция „КОНТРОЛ” при на ТД на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр.Велико Търново, П.Б.Т.,с което на фирма „ЕКОМЕТАН”ЕООД-гр.В. с БУЛСТАТ ***, е наложена имуществена санкция в размер на 4 144.83 лв. /четири хиляди сто четиридесет и четири лева, и осемдесет и три стотинки/ - за нарушение по чл.86 ал.1 т.2 и т.3 вр. чл.180 ал.3 от ЗДДС – на основание чл.63 ал.1от ЗАНН, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

      РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 – дневен срок, считано от уведомяването, чрез РС-В., пред Административен Съд – гр.В..

 

 

                РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

 

 

 

 

                 М О Т И В И :

  Фирма „ЕКОМЕТАН”ЕООД-гр.В., с БУЛСТАТ ***,  и адрес на управление гр.В., ул.”***” № 1, чрез Управителя М.Х.Е., е обжалвала НП № 133339-0140389 от 15.01.2015 год. на Директор на Дирекция „КОНТРОЛ” при на ТД на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр.Велико Търново, с което  на ЮЛ е наложена имуществена санкция -  за нарушение по чл.86 ал.1 т.2 и т.3 вр. чл.180 ал.3 от ЗДДС. В жалбата и чрез двама процесуални представители пред съда – адв.Б.Т. и адв. П.П. от АК-В., както и в писмена защита от същите, се излагат съображения за незаконосъобразност и необоснованост на НП, като се иска отмяната му.

Ответникът по жалбата, ТД на НАП-Велико Търново, също чрез процесуален представител – ст.юрисконсулт Д.М., изразява становище за потвърждаване на обжалваното НП.

Производството по делото е по реда на чл.59 – чл.63 от ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ /ЗАНН/ във връзка със ЗАКОН ЗА ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ /ЗДДС/.

Настоящето производство е второ по ред пред РС-В.. Първоначално с Решение № 155/23.04.2015 г. по НАХд № 233/2015 г. на ВРС обжалваното НП е било потвърдено. По жалба на фирма „ЕКОМЕТАН”ЕООД-гр.В. е образувано КНАХд № 269/2015 г. на Врачанския Административен Съд, като с Решение № 354/09.07.2015 г. решението на ВРС е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда с дадени указания.

Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното :

          На 13.12.2014 год. в гр.В., била извършена проверка от служител на ТД на НАП – гр.В.Търново, Офис-В., св.Ц. Н. Г. – „гл.инспектор по приходите” отдел „Проверки”, на жалб. „ЕКОМЕТАН”ЕООД-гр.В.. Проверката се извършила по документи представени от фирмата, в офиса на счетоводната къща обслужваща фирмата – счетоводна къща „Информа – 2002” и в при-съствието на служител на счет.къща, счетоводителя св.В.Б.Р.. Проверката била възложена с резолюция от 27.11.2014 г. на Н-ка на ТД на НАП-В.Търново, М.В.. Към резолюцията имало приложено писмо от 20.11.2014 г. Преди да бъде извършена проверката св.Ц.Г. отправила Искане за представяне на документи от 01.12.2014 г. до жалб. „ЕКОМЕТАН” ЕООД-гр.В., в което Искане били посочени конкретно с номера, дати и контрагенти общо 60 бр. фактури. При проверката на св.Цв. Г. били представени тези фактури за продажба 60 бр., както и справка за издадените и декларирани фактури. Бил съставен Протокол от 13.12.2014 г. за проверката, подписан от св.Цв. Г. и св.В.Р..

        Св.Ц.Г. след преценка на представените й документи, съставила по-късно на жалб. „ЕКОМЕТАН” ЕООД-гр.В., десетина Акта, в т.ч. и Акт за установяване на адм. нарушение /АУАН/ сер. АА № 01400389 от 22.12.2014 г. за нарушение по чл.86 ал.1 т.2 и т.3 от ЗДДС. В този Акт е отразено, че по две фактури от 31.01.2014 г. на обща стойност 16 579.31 лв., дължимия ДДС е начислен в период следващ периода в който е трябвало да се начислят - м.януари на 2014 г., а именно през м.февруари на 2014 г., като нарушението е извършено на 14.02.2014 г. АУАН бил съставен в присъствието на св.В.Р. и св.В.Г.Е., У-л на счетоводната къща. АУАН бил връчен на У-ля  на жалб. „ЕКОМЕТАН”ЕООД-гр.В., М.Х.Е., същия ден, който го подписал без възражения и с отбелязване – „Ще представя възражение”. По делото няма данни за подадено по-късно възражение против АУАН.

          Последвало издаването на обжалваното НП № 133339-0140389 от 15.01.2015 год. на Директор на Дирекция „КОНТРОЛ” при на ТД на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр.Велико Търново,   год., което било връчено на жалб. У-ля на жалб. „ЕКОМЕТАН”ЕООД-гр.В., М.Е. на 17.02.2015 год. В НП била повторена фактическата обстановка описана в АУАН, без обаче да се посочи датата на нарушението. Жалбата срещу НП е заведена с вх.№ от 23.02.2015 г. в ТД на НАП - Велико Търново, Офис-В..

 

     Горната фактическа обстановка се установява от показа-нията на свидетелите – св.Ц. Н. Г., В.Б.Р. и В.Г.Е., както и от писмените доказателства приложени и приети по делото.

     Съдът на първо място прие, че жалбата е допустима,  подадена в срок и от правоимащо лице, а обжалваното НП № 133339-0140389 от 15.01.2015 год. на Д-р на Дирекция „КОНТРОЛ” при на ТД на НАП – гр.Велико Търново,  е издадено от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия.

           На следващо място и при така събраните доказателства, съдът намира, че не се установи безспорно, че жалб. „ЕКОМЕТАН” ЕООД-гр.В., е извършил визираното адм.нарушение по чл.86 ал.1 т.2 и т.3 от ЗДДС – като регистрирано по ДДС лице, е начислило дължимия ДДС в данъчен период, следващ периода, в който е следвало да бъде начислен по 2 бр. фактури № 4846/ 31.01.2014 г. и № 4854/31.01.2014 г., на обща стойност 16 579.31 лв., като тези две фактури са отразени в дневника за продажби през м.февруари на 2014 г.

            Допуснати са и от административно-наказващия орган съществени нарушения на процесуалните правила, които в своята цялост водят до нарушаване съществено правото на защита на санкционираното ЮЛ – жалб. „ЕКОМЕТАН” ЕООД-гр.В..

            Съдът приема,че обжалваното НП № 133339-0140389 от 15.01.2015 год. на Д-р на Дирекция „КОНТРОЛ” при на ТД на НАП – гр.Велико Търново, е издадено в нарушение на чл.34 ал.1 изр.2-ро от ЗАНН. Това е така, тъй като в продължение на 3/три/ месеца от откриване на нарушителя не е съставен АУАН. Действително в АУАН е посочено, че нарушението е констатирано при проверката на 13.12.2014 г., но има достатъчно данни, че това нарушение е било известно на ТД на НАП-В.Търново значително по-рано.  Посочените две фактури от 31.01.2014 г. са включени в следващия месец Февруари на 2014 г. и са подадени в справката-декларация за този месец, която се подава до 14.02.2014 г. Тази справка-декларация е получена в ТД на НАП-В.Търново на 13.03.2014 г. и съдът приема, че именно от този ден тече 3/месечния/ срок за съставяне на АУАН, който срок е изтекъл на 13.06.2014 г. Обстоятелството, че наруше-нието е открито по-рано, се установява и от приложеното към Резолюцията от 27.11.2014 г. писмо от 20.11.2014 г., което обаче не уточнява кога точно е установено нарушението. Относно нарушителя в документите представени пред органите на НАП има достатъчно данни, че това е жалб. „ЕКОМЕТАН” ЕООД-гр.В.. В искането за представяне на документи от 01.12.2014 г. до жалб. „ЕКОМЕТАН” ЕООД-гр.В., са били посочени конкретно с номера, дати и контрагенти общо 60 бр. фактури, в т.ч. и двете фактури от 31.01.2014 г., като св.Ц.Г. заяви пред съда, че тази информация за тези фактури я имат служебно в техните регистри.  В подкрепа на тази позиция и на жалб. „ЕКОМЕТАН” ЕООД-гр.В., е представил при писмената защита пред ВрАС и 3 бр. съд.решения. 

            На следващо място съдът приема, че при съставянето на АУАН и НП са допуснати съществени нарушения на чл.18 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. В АУАН и НП е отбелязано, че нарушението е по две фактури, за две доставки на 31.01.2014 г. Тези две доставки са за различни фирми – „Монделийз България Продакшън” ЕООД-София и „МБАЛ Бяла Слатина”ЕООД, което ги характеризира, фактически, като отделни две нарушения. За всяка едно от тези две нарушения е следвало да се наложи едно самостоятелно наказание, което не е сторено. Нарушението е по чл.18 от ЗАНН във връзка с чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като фактически са описани две нарушения, а е наложено едно наказание.

            Съществено нарушение в НП е неотбелязването на датата на извършване на нарушението – също нарушение по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. В АУАН е отбелязана датата на нарушението 14.02.2014 г., докато в НП липсва дата на извършване на нарушението или по-скоро същото е посочена неясно. В НП е отбелязано, че нарушението е извършено в счетоводството на дружеството в гр.В. при изготвяне на дневника за продажби и СД за ЗДДС за м.януари на 2014 г. Съгласно чл.125 ал.5 от ЗДДС обаче,  важна е датата на подаване, а не на съставяне на справката-декларация по чл.125 от ЗДДС  и дневник за покупките. Нарушение представлява неподаването им в този срок, т.е. решаващия момент е подаването или неизгот-вянето на тези документи. Тези нарушения водят до невъзможност за жалб. „ЕКОМЕТАН” ЕООД-гр.В., а и за съда да прецени, с кой момент административно-наказващия орган свързва извършването на нарушението. Налице е явно противоречие относно датата на извършване на нарушението в АУАН и НП.

       На следващо място, съдът приема изцяло възражението на жалб.”ЕКОМЕТАН” ЕООД-гр.В., че в случая извършеното не съставлява административно нарушение на разпоредбите на чл.86 ал. 1 т.2 и т.3 ЗДДС. В случая става въпрос за периодични доставки, за което са представени доказателства пред касационната инстанция и което бе посочено в показанията на свидетелките св.В.Р. и св.В.Е. дадени пред съда. Това е важно, тъй като според чл.180 ал.3 във вр. с ал.1 ЗДДС съставът на адм.нарушение изисква регистрирано лице, което е длъжно да начисли ДДС в предвидените в ЗДДС срокове да не го стори в техните рамки, но да го начисли в периода  следващ този, през който данъкът е следвало да се начисли.За да се прецени дали от обективна страна са налице признаците на такова нарушение би следвало за всяка отделна доставка на стока да се изследва какъв е бил срокът по ЗДДС, в които жалб.”ЕКОМЕТАН” ЕООД-гр.В. е бил длъжен да начисли данъка, за да се прецени на тази основа спазен ли е този срок и ако е пропуснат, то начислен ли е данъкът в следващия период, следващ този, през който данъкът е следвало да се начисли. Според чл.86 ал.1 ЗДДС задължението на начисляване на ДДС възниква, когато данъкът е станал изискуем. Следователно преди да изследва въпросите дали той е правилно начислен, чрез изпълнение на поре-дицата от действия по чл.86 ал.1, т. 1-3 ЗДДС, актосъставителят е бил длъжен първо да установи дали и кога е възникнало задължението за начисляване, т.е. да установи за всяка доставка поотделно на коя дата данъкът е станал изискуем. Кога данъкът става изискуем определят разпоредбите на чл.25 ал.6 т.1 ЗДДС. Според нея на датата на възникване на данъчното събитие по ал. 2, т.3 и т.4 данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли. Предвид тези норми от изключително значение е да се установи за всяка конкретна доставка датата на възникване на данъчното събитие. Последната може да бъде установена по различен начин в зависимост от това дали става дума за еднократна доставка по чл.25 ал.2 ЗДДС, за някоя от особените хипотези, очертани в чл.25 ал.2 т.1-6 вкл. ЗДДС или за доставка с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение по смисъла на чл.25 ал.4 ЗДДС.Нито в АУАН, нито в НП е обсъдено коя конкретна хипотеза на данъчно събитие по чл.25 ал.2,3 или 4 ЗДДС се има предвид и то по отно-шение на всяка една от двете спорни доставки. В съдебно заседание разпитаната като св.Ц.Г. изрично подчерта, че не е изследвала въпроса за настъпване на данъчното събитие, а само е използвала информацията за датите на издаване на фактурите и включването им в дневника за продажби на жалб.”ЕКОМЕТАН” ЕООД-гр.В.. Не е искала и не се е интересувала от други съпътстващи всяка доставка документи –договори,приемо-предавателни протоколи, транспортни документи, установяващи на коя конкретно дата е прехвърлена собствеността върху родово-определените стоки (гориво), предмет на доставките. При родово определените вещи, каквото е и горивото моментът на прехвърляне на собствеността е моментът на фактическото им предаване (чл.24 ал.2 ЗЗД). Моментът на прехвърляне на собствеността в стандартния случай е и момент на настъпване на данъчното събитие, освен за периодичните доставки и доставки с поетапно изпълнение. За последните според чл.25 ал.4 ЗДДС всеки период или етап, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо. За да се установи това обаче е следвало да се проверят и други документи, а не само изисканите фактури. Индикация, че става дума за доставки с периодично изпълнение се съдържат и в отправеното до жалб.”ЕКОМЕТАН” ЕООД-гр.В. искане за представяне на доку-менти и писмени обяснения. Конкретно към получателя „Монделийз България Продакшън” в самото искане са посочени 7 фактури в 7 различни данъчни периоди. Както се изясни от показанията и на трите разпитани свидетелки всички фактури са за гориво. При наличие на 7 фактури за идентична по вид стока между едни и същи страни в 7 различни данъчни периода, най-малкото е трябвало да се изследва дали е налице хипотеза на трайни търговски отношения между страните и периодичност на доставките между тях. Подобно изследване не е правено.Без да е изяснен този въпрос не може да се стигне до еднозначен извод кога е възникнало за жалб. ”ЕКОМЕТАН” ЕООД-гр.В. задължение да начисли дължимия ДДС по всяка от двете фактури, респективно до кой краен момент той е длъжен да стори това. Неизясняването на този въпрос впрочем е в противоречие с нормата на чл.52 ал.4 ЗАНН, изискваща преди да се произнесе по преписката наказващият орган да извърши разследване на спорните обстоятелства. При него, с оглед ежемесечно пода-ваните справки-декларации и дневници за продажби по ЗДДС от страна на жалб.”ЕКОМЕТАН” ЕООД-гр.В., е имало повече от достатъчно данни за всяка извършвана от него доставка. При наличие на повтарящи се всеки месец контрагенти с отразени в дневниците за продажби доставки към тях, обективирани в издадени от жалб.”ЕКОМЕТАН” ЕООД-гр.В. фактури, административно-наказ-ващият орган е следвало да изясни въпроса дали двете процесни фактури, обективират еднократни доставки по чл.25 ал.2 ЗДДС или с тях са документирани данъчни събития в хипотезата на чл.25 ал.4 или 5 ЗДДС. Според чл.25 ал.4 ЗДДС при доставка с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение, с изключение на доставките по чл.6 ал.2, всеки период или етап, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо. В последната хипотеза, в която попадат спорните доставки, видно от приложените фактури и счетоводни справки с оглед конкретните договорни отношения между страните консумираните стоки през текущия месец се фактурират в неговите рамки, като плащането се дължи до определена дата на следващия месец. В последната хипотеза датата на данъчно събитие за всека от двете спорни доставки е била в месеца, следващ месеца на издаване на фактурата, респективно именно в този следващ месец възниква задължението да се начисли ДДС и фактурите да посочат в дневника за продажби и да се включат в съответната справка-декларация, отнасящи се за месеца, следващ този, в който са издадени фактурите, в рамките на които е уговорено да се извърши плащането по тях.

            Допълнително съдът приема,че ако нарушението действи-телно е извършено от жалб. „ЕКОМЕТАН” ЕООД-гр.В. е налице явно „маловажен случай” на административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Нарушението е за „първи път”, както е и отбелязано в НП, извършено е от служител в счетоводната къща обслужваща фирмата – св.В.Р., явно поради незнание или недоглеждане, поради големия оборот на фирмата и обстоятелството, че докумен-тите са носени периодично. Преценката за „маловажност” следва да се прави на база фактическите данни за всеки конкретен случай - вид на нарушението, начин на извършването му, вида и стойността на предмета му, вредоносните последици, степента на обществена опасност и т.н., при съобразяване характера и целите на адм. наказателната отговорност. Предвид горните критерии, фактите установени по делото сочат, че безспорно са налице предпоставките на чл.93 т.9 от НК, във вр. с чл.11 от ЗАНН, за определяне на извършеното адм. нарушение, като маловажно. Двете фактури са от последния ден на януари – 31.01.2014 г. и са отразени в следващия месец – февруари на 2014 г.,до 14.02.2014 г. Няма безспорни данни с това забавяне с един месец, да е причинена някаква щета на бюджета. Следвало е да не се налага административно наказание, а жалб. „ЕКОМЕТАН” ЕООД-гр.В., чрез У-ля М.Е. бъде предупреден, че при повторно нарушение ще бъде наложено на фирмата административно наказание – съгласно чл.28 б.”а” от ЗАНН.

           Относно възражението в жалбата, че е налице нарушение на чл.182 от ЗДДС, а не такова по чл.180 ал.3 от ЗДДС, съдът не го възприема. При действително извършено адм.нарушение по чл.86 ал.1 т.2 и т.3 от ЗДДС, същото се санкционира именно по текста на чл.180 ал.3 от ЗДДС, като при това положение имуществената санкция е правилно определена – сумата от 4 144.83 лв.

   Действително от една страна целта на административните наказания е да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани – чл.12 от ЗАНН. От друга страна обаче не бива да се забравя целта на самия закон установяващ общите правила за административните нарушения и наказания, за реда за установяването им, за налагането и изпълнението им, за осигуряване на необходимите гаранции за защита правата и законните интереси на гражданите и организациите – чл.1 от ЗАНН, при което едно първоначално предупреждение за спазване на нормативните актове, ще има също възпитателно и предупредително въздействие. По този начин в пълна степен ще бъдат защитени правата и законните интереси на гражданите и ЮЛ. 

            Следва обжалваното НП № 133339-0140389 от 15.01.2015 год. на Директор на Дирекция „КОНТРОЛ” при на ТД на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр.Велико Търново, се отмени изцяло с оглед допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до ограничаване правото на защита на санкционираното ЮЛ, също и поради неустановяване по един безспорен и несъмнен начин, че жалб. „ЕКОМЕТАН” ЕООД-гр.В. е извършил нарушението,  както и от друга страна алтернативно - поради маловажността на случая на адм.нарушение. Горното е и с оглед Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 год. по Тълкувателно н.д. № 1/2005 год. на Върховния Касационен Съд /ВКС/на Република България, относно преценката на административно - наказващият орган за „маловажност” на случая съгласно чл.28 от ЗАНН. Същия се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. В тази насока жалбата се явява основателна.

             Затова и съдът ОТМЕНИ обжалваното НП № 133339-0140389 от 15.01.2015 год. на Директор на Дирекция „КОНТРОЛ” при на ТД на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр.Велико Търново, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН.

             По горните съображения, съдът постанови решението си.

 

 

 

Гр.В.                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :

18.09.2015 г.                      /КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ /