Решение по дело №4173/2016 на Районен съд - Плевен

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

№…………….........

гр. Плевен, 23.01.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІI-ми граждански състав, в публично съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА БАНКОВА

 

при секретаря В.А. като разгледа докладваното от съдията  Банкова гр.дело №4173 по описа за 2016година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

             Пред ПлРС е депозирана ИМ от В.Д.П. против Прокуратура  на РБ, в която се твърди, че  ищецът е собственик на * в гр.*Твърди се, че на 3.07.2014. т. * е образувала ДП срещу неизвестни извършители за извършено престъпление но *.Посочва се, че на 07.07.2011г. е бил  задържан след акция на полицейските органи, като *.  е бил привлечен и като обвиняем за извършено престъпление по *, затова че на неустановен ден през периода м. * г. в гр.*, в съучастие, като извършители с П. И*К. ***, с цел да набавят за себе си имотна облага, са принудили С* Д* К*ог гр.П*,чрез заплашване с физическа саморазправа и разгласяване на неверни за дейността на фирмата й обстоятелства извърши нещо противно на волята си-да се разпореди в техен интерес със сумата от около 5 000 лв.,и с това й причинили имотни вреда в посоченият размер.Твърди се, че на същата дата ми бе взета мярка, за неотклонение „Задържане под стража", като с определение на ОС-Плевен,мярката е  замененана „* в размер па *.". Посочва се, че на *. дъсъдебното производство е прието по компетентност за доразследване с Постановление на Специализираната Прокуратура и е възложено на следовател при СО на СП.Твърди се, че с постановление от 15.06. 2015г. на СП, Досъдебното производство спрямо него е прекратено поради липса на доказателства за извършване на престъплениего.Постановлението е влязло в сила на 23.09.2015г. Излага се становище, че със спортна дейност се занимава от дълги години.Никога не се  е поставял в конфликт, нито е колегите си, нито с гражданнте, които посещават фитнес-залата.Никога не е  подвеждан под наказателна отговорност ,не му се  е налагало да отговаря дори и по граждански дела.Твърди че в случая ,с лицето С* К*имали договорни отношения й тя не е пожелала да ги изпълни.Имали уговорка за размера на наема на фитнес-залата,който е следвало да му заплати.пориди неплащане от нейна страна и за да предотвратия пряк конфликт е нея, е потърсил съдействието на адвокат,а така също и посредничеството на близък член на семейството на К*а-* П.К.,с който са  приятели.Твърди се, че вместо това , е бил задържан при полицейска акция, по жалба на К*, за което се е дало гласност в медиите.Твърди , че е бих изключително унизен пред колегите,обществото и близките .В следственият арест  е пребивавал 3 денонощия.Посочва , че се наложило да взема заеми за заплащане на паричната гранация.Твърди , че унижението е било безкрайно и е трудно било да убеди близки и колеги в правотата си. Мотивите,въз основа на които счита,че ИМ е основателна,са следните:Съгласно разпоредбата на чл 2, ад. 1, т. 3, предл.2 от ЗОДОВ,  държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда сч незаконно обвинение ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието пе е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. В случая е безспорно,че е обвинен в извършване на тежко умишлено престъпление, като досъдебното производство спрямо него, е прекратено поради липсата на доказателства, че това деяние е извършено.Счита, че в случая е налице хипотезата на незаконно повдигнато обвинение против мен,  осъществено с действията на органите на прокуратурата, поради което са налице условията за ангажиране отговорността на държавата за репарирште па вредите от предприетите от прокуратурата незаконосъобразни действия.Ето защо, счита че за него е възникнал правен интерес от предявяване на настоящата ИМ,  като моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да  заплати сумата от 20000лева, представляваща обезщетение за причинени  неимуществени вреди, вследствие на привличането му  в качеството на обвиняем  по ДП№ 32/2014 г. по описа на СО при СИ за престъпление по  чл. 214 ал.2 т. I, вр. чл.213а, ал.1, т.5 вр.чл.142 ал.2 т.6 вр.чл.20 ал.2 от НК с

постановление за привличане на обвиняем от 8.07.2014 г. и наложена мярка за неотклонение „*"’,която мярка за неотклонение е изменена с Определение на ОС-Плевен -в * в размер на * лв., за което престъпление досъдебното производство спрямо него е прекратено с постановление на СП от 23.09.2015г.считано от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяванещедно със законната лшша върху сумата до окончателното й изплащане.Моли да му присъдят и разноските в настоящото производство.

         

За ответника-Прокуратура на РБ-представителят взема становище, че предявения иск е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли като такъв, като развива подробни съображение в отговора и писмената защита.

 За контролираща страна РП-Плевен, процесуалният представител  не се явява и не взема становище.

          Съдът, като прецени доказателствата по делото,  взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:

           Безспорно по делото е, а и видно от приложеното ДП №32/2014г.по описа на СО при Специализирана прокуратура,пр.пр.№312/2014г.се установява,че с постановление от 03.07.2014г.на прокурор от Окръжна прокуратура Плевен е образувано ДП срещу неизвестни извършители,за това,че в периода м.март 2014г.-03.07.2014г. в гр.Плевен,с цел да принудят С* Д* К* от гр.Плевен,ЕГН **********, да поеме имуществено задължение в размер на 5 000лв.,  я заплашили с разгласяване на позорящи обстоятелства и противозаконни действия с тежки последици, като деянието е извършено от две и повече лица и с участието на длъжностно лице -престъпление по чл.213а ал.3,т.5 във вр.с ал.2 т.4 вр.с ал.1 НК.Със същото постановление разследването е възложено на следовател от ОСлО на ОП Плевен.С постановление на ОП Плевен от 08.07.2014г.по ДП №С-143/14  лицето В.Д.П., е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.214 ал.1вр.чл.20 ал.2 НК,затова,че през периода от неустановен ден през м.06.2014г.до 07.07.2014г.,в съучастие,като извършител с П. И* К., от с гр.с цел да набавят за себе си имотна облага,принудили С*Д* К* от гр.П*,чрез заплахи за физическа саморазправа и разгласяване на неверни за дейността на фирмата й обстоятелства да извърши нещо противно на волята си  и да се разпореди в техен интерес със сумата от 5000лв.и с това й причинили вреда в горепосочения размер. Двамата обвиняеми са разпитани в това си качество на същата дата-08.07.2014г.

         От данните по ДП е безспорно,че постановление от 08.07.2014г.на прокурор от ОП Плевен, ищецът е задържан за 72 часа. ОП Плевен е внесла искане в ПОС за вземане на постоянна мярка за неотклонение “*“.С определение на ПОС №434 от 10.07. 2014г. постановено по ЧНД №577/2014г.по описа на ПОС е оставено без уважение искането на ОП Плевен и на осн.чл.64 ал.4 ГПК спрямо  ищецът и  е взета мярка за неотклонение“*“ в размер на 1000лв. Определението на ПОС е влязло в сила на 14.07.2014г. Поради обстоятелството,че един от обвиняемите- П.К. е длъжностно лице-*, с Постановление на прокурор от ОП от 22.07.2014г.ДП №С-143/2014г.по описа на ОП Плевен, е изпратено по компетентност на Специализирана прокуратура гр.София,като е образувано ДП №32/2014г.по описа на СО при СП. С постановление от 23.03.2015г.на прокурор от Специализирана прокуратура  по ДП №32/2014г.по описа на СО при СП, пр.пр.№312/2014г., частично е прекратено наказателното производството, водено срещу П. И* К. за престъпление по чл.214 ал.2т.1 ,вр.с чл.213а ал.2т.5 вр.с чл.142 ал.2т.6 вр.с чл.20 ал.2 НК,а в останалата част спрямо В.П. материалите са изпратени за доразследване по компетентност на РП Плевен.Видно от материалите по делото, че с  Постановление от 15.06.2015г., на Прокурор при РП-Плевен, е че  е прекратено наказателното производство срещу ищеца и същото е влязло в сила на 23.09.2015г., като в мотивите е отразено,че спрямо ищеца не са налице достатъчно доказателства,които да обосновават извода за извършено престъпление. 

         От приложеното по ДП свидетелство за съдимост на същия  е видно,че не е осъждан.Не е спорно, че е позната като собственик на * в гр.*, посещаван от полицейски служители.    

          Спорни в настоящото производство са въпросите налице ли са предпоставките на чл.2 ал.1т.3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Държавата за вреди от действия на правозащитни органи- Прокуратурата на РБ , дължи ли се на ищеца обезщетение за причинени  неимуществени  вреди и в какъв размер.

         По делото са събрани гласни доказателства .Свидетелят И.Д., който работи като *, посочва, че ходи да тренира в залата на ищеца и го познава от 2009г.Посочва, че след случая рязко е намаляло посещението на хората във фитнеса около три- четири месеца и са го сочили като изнудвач, мутра.Заявява, че ищеца е бил постоянно умислен, разтревожен, притеснен.Свидетелят П.К., който също работи в полицията, заявява, че ищецът е изживял много тежка ситуацията, не се е хранел, не е спял.Посочва, че голяма част от клиентите са се отдръпнали, като се има предвид, че залата се посещава от много негови колеги/ на свидетеля/.Заявява, че е имало изявления на прокуратурата по медиите.Свидетелката З.П., * на ищеца, посочва, че всички са разбрали за * и дори в селото, където живее тя.Посочва, че е имала разговори с приятелката му, за да я успокоява и обяснява, че е невинен.Посочва, че много от клиентите са се отдръпнали.Заявява и че към настоящия момент В. още преживява случая.Посочва, че разчитат на Владо като родители – пенсионери , да ги подпомага финансово.

               Показанията на разпитаните свидетели съдът кредитира като обективни, доколкото се основават на непосредствените им впечатления за състоянието на ищеца и начина, по който му се е отразило воденото срещу него наказателно производство.

          Съгласно чл.2 ал.1 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди ,причинени на граждани от органите на дознанието,следствието,прокуратурата и съда в посочените в закона хипотези,като в т.3 от цитираната разпоредба е предвидена отговорност в хипотезата на прекратено наказателно производство,поради това,че деянието не е извършено от лицето,каквато е и конкретната хипотеза.Тази отговорност на правозащитните органи е обективна и възниква при наличие на изчерпателно посочените в закона основания.Предпоставка за ангажиране на отговорността по чл. 2, ал.1  т.3 от ЗОДОВ е обективният факт, че ищецът е уличен в извършване на престъпление по чл.214 ал.1 вр.с чл.20 ал.2 НК,привлечен е като обвиняем за това престъпление,а  впоследствие с влязло в сила на 23.09.2015г. постановление на прокурор от  Районна прокуратура,  наказателното производство срещу него е прекратено,поради това, че липсват доказателства ищецът да е извършил престъплението ,за което е обвинен. При наличие на тази хипотеза, законодателят квалифицира обвинението като незаконно, независимо от обстоятелството, че отделните процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със закона и правомощията на разследващия орган.Действията или бездействията на държавните органи   по смисъла на чл. 1 и чл. 2 от ЗОДОВ  са  презумптивно правилни,поради което, за разлика от деликта, вината не се предполага.  При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът приема, че са налице предпоставките на чл.2 ,ал.1 т.3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Държавата от дейността на Прокуратурата на РБ като правозащитен орган.Искът се явява доказан по основание.Установено бе ,че в хода на досъдебното производство за период от 3 дни-от 08.07.2014г.до 10.07.2014г. ищецът , е бил задържан под стража,с прокурорско постановление за 72 часа. Съгласно дадените разяснения в ТР №3 от 22.04.2004г.на ОСГК на ВКС-т.13 от същото, обезщетението за неимуществени вреди,в хипотезата ,когато лицето е оправдано или образуваното наказателно производство е прекратено,обхваща  и вредите от незаконно задържане под стража.

         При съвкупна  преценка на събраните по делото гласни доказателства,съдът приема,че ищецът е претърпял неимуществени вреди , в резултат на образуваното срещу него и впоследствие прекратеното наказателно производство.За период от 72 часа същият е бил задържан под стража в следствения арест ,през което време е търпял ограничения на личната си свобода и контакти,бил е притеснен и стресиран,тъй като не е знаел в какво престъпление е обвинен.Наказателното производство срещу ищеца е продължило над година,когато постановлението за прекратяване е влязло в сила. За този период ищецът е преживял негативни емоции, свързани с притеснения и стрес от начина, по който ще приключи наказателното производство.От показанията на свид.П.К., става ясно, че задържането и  повдигнатото срещу него и ищеца обвинение в извършване на престъплението изнудване са получили широка медийна разгласа и са станали достояние ,както на  обществеността в гр.* и с. П*,така и на неограничен  кръг лица,доколкото публикациите в интернет са не само от местни, но  и от национални медии. Повдигнатото обвинение и задържането на ищеца под стража е довело до накърняване на доброто му име и уронване на авторитета му, особено сред клиентите му, повечето от които са полицаи и приятелката му, като в някои от тях е останало съмнението,че той е виновен,независимо от последващото прекратяване на наказателното производство.Тези негативни последици върху личността на ищеца,според съда са пряка и непосредствена последица от образуваното срещу него и прекратено наказателно производство. Нормално е обвинението да се е отразило негативно върху психиката и личния живот и съответно, да е  станал по затворен и необщителен. От показанията на свидетелите  става ясно, че е имало негативни коментари от приятелите му, което допълнително води до стрес и неудобство.Съгласно чл.52 ЗЗД размерът  на дължимото обезщетение се определя от съда по справедливост. Справедливостта не е абстрактно понятие, като следва да се преценят всички конкретни обстоятелства. При определяне размера на обезщетението съдът съобрази периода,в който ищецът е бил задържан под стража-за 72 часа,факта,че нак.производство срещу него е приключило за период-малко над година, характера и вида на обвинението-на ищеца е повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление по 214 ал.2 т.1 вр.с чл.213а ал.2т.5 НК за изнудване.При преценка на  тези обстоятелства съдът приема,че с оглед критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД  обезщетение в размер на 6000лв. е достатъчно да компенсира претърпените от ищеца  неимуществени вреди.До този размер искът с правно осн.чл.2 ал.1  т.3  от  ЗОДОВ, се явява основателен,доказан и следва да бъде уважен.Върху сумата се дължи и законна лихва,считано от 23.09.2015г.,когато е влязло в сила постановлението за прекратяване на нак.производство до окончателното й изплащане, в съответствие с възприетото в т.4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС.За разликата до 20 000лв.искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, доколкото не са доказани неимуществени вреди с такъв интензитет и размер и претендираното обезщетение е прекомерно завишено.

           При този изход на процеса и на осн.чл.10 ал.3 ЗОДОВ във вр. с чл.78 ал.1 ГПК,Прокуратурата на РБ  следва да заплати на ищеца внесената ДТ в размер на 10лв.и разноски за адвокат,съобразно уважената част от иска в размер на 300 лв. или общо деловодни разноски в размер на 310 лв.

            Водим от горното,съдът

 

Р     е     ш     и:

 

ОСЪЖДА на основание чл.2 ал.1 ,т.3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България   ДА ЗАПЛАТИ  на В.Д.П., ЕГН**********, сумата от 6000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди ,в резултат на обвинение срещу ищеца в извършване на престъпление по чл.214 ал.2т.1 вр. с чл.213а ,ал.2,т.5 вр.с чл.142 ал.2т.6 вр.с чл.20 ал.2 НК, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 23.09.2015г. до окончателното й изплащане, като за разликата до 20 000лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА на основание чл.10 ал.3 от ЗОДОВ във вр.чл.78 ал.1 ГПК Прокуратурата на Република България ДА  ЗАПЛАТИ на В.Д.П., ЕГН**********, деловодни разноски в размер на 310 лв., съобразно уважената част от иска.

          Решението подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: