№ 237
гр. София , 25.01.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание
на двадесет и пети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно частно гражданско
дело № 20211000500111 по описа за 2021 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
С определение №266845 от 29.12.2020г., постановено по гр.д.№ 10053/2015г. по
описа на СГС производството по делото е прекратено и същото е изпратено на СРС по
компетентност. Градският съд е счел, че исковете не попадат в никоя от хипотезите на
чл.104 от ГПК е приел, че родово компетентен да разгледа същите е СРС.
Недоволна от така постановеното определение е останала ищцата И. К. З. и поради
това е подала частна жалба против същото. Прави оплаквания за незаконосъобразност на
атакувания съдебен акт като счита, че съдът не е преценил рамките на предмета на делото.
Ставало въпрос за взаимосвързани действия, извършени по един и същ повод, относно едно
правоотношение и претенциите се възприемали като един иск. Претендираните суми
следвало да се сумират като цена на този иск. Поддържа, че липсва основание отделните
суми да бъдат считани като цени на искове, защото те не покривали отделни предмети и
чрез тях не можело да се очертаят рамките на отделни предмети.
Посочва се, че са допуснати и процесуални нарушения- съдът не се е произнесъл по
редовността на исковата молба и съответно не е изяснил и очертал предмета на иска.
липсвали съображения, относими към фактическата обстановка.
Софийският апелативен съд намира, че частната жалба се явява процесуално
допустима – същата е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна,
имаща правен интерес от обжалването и подлежи на разглеждане по същество. При
преценка на правилността на постановеното определение настоящият състав намира
следното:
1
Производството по гр.д.№10053 /20г. по описа на СГС,е образувано по повод
подадена искова молба от И. К. З. против Министерство на вътрешните работи с искане да
й бъдат присъдени суми по т.1-4 от исковата молба. Всяка една от тях е под 25 000лв., а
общият им сбор е 45 000лв.
В обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че са създадени документи,
чието съдържание е насочено към ищцата и които съдържали „Неверни, унизителни и
злепоставящи характеристики“ по отношение на същата. Изготвени били документи, които
накърнявали правата и законните й интереси и които я злепоставяли. Като увреждащо
действие е посочено и обстоятелството, че с конкретно посочена заповед З. е задължена да
се яви в инспектората на МВР , а с друга такава – в МИ. Последната заповед поставила
ищцата в зависима ситуация и дала възможност лица да извършат престъпни действия
спрямо нея
Било съставено и писмо до болница, с което същата била уличена в патология. В
него били посочени неверни твърдения относно действия на ищцата. Посочва се, че
длъжности лица са създали документи ,които увреждат личността на ищцата.
Наведени са твърдения за „унизителни думи“ спрямо нея от длъжностни лица и
„увреждане на личността“ й също от длъжностни лица на ответника.
Така предявената искова молба е нередовна .
За да може един иск да бъде квалифициран и да бъде преценено какъв и неговият
предмет и цена е необходимо да има ясни и конкретни твърдения относно
обстоятелствата, от които ищецът черпи правата си. В случая е очевидно, че се иска да бъде
присъдено обезщетение за неимуществени вреди, причинени от длъжностни лица на
ответника, но е необходимо описаните в молбата обстоятелства да бъдат конкретизирани.
Следва да бъдат уточнени фактическите твърдения относно правопораждащите
факти, на които ищцата основава претенцията си, а именно: какви са конкретните
фактически действия- посочените справки и други документи за какво точно се отнасят и
как увреждат ищцата; защо тяхното изготвяне представлява противоправно поведение,
какви конкретни „унизителни думи“ са отправени спрямо нея и какви действия,
накърняващи личността й са извършени и от кого. Само при редовна искова молба може да
бъде преценено дали става въпрос за един или за няколко отделни обективно съединени
иска и дали същите са допустими.
Предвид на това към настоящия момент не може да бъде съобразено дали става
въпрос за един или за няколко обективно съединени иска и съответно, не може да бъде
решено кой съд е родово компетентен да ги разгледа. Ето защо обжалваното определение
ще следва да бъде отменено и делото върнато на СГС, който да остави исковата молба без
движение и едва след като същата бъде уточнена, да направи преценката по чл. 118 от
2
ГПК.
Водим от гореизложеното и същия смисъл, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №266845 от 29.12.2020г., постановено по гр.д.№ 10053/2015г.
по описа на СГС, ГО, І- 27 състав, с което производството по делото е прекратено и
същото е изпратено на СРС по компетентност.
ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия като
остави исковата молба без движение до уточняване на фактическите твърдения в същата.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3