Решение по дело №347/2024 на Районен съд - Габрово

Жалбоподателя Р.К.Р. в качеството си на представляващ „БУК 2000” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, булевард „Хемус” № 6, е
обжалвал Наказателно постановление № 92-02-21, издадено на 19.04.2024 година от
Главен секретар на Агенция по вписванията, с което за нарушение по чл. 63, ал. 6 от
ЗМИП във вр. с §9, ал. 2 от ПЗР на този закон, на представляваното от него дружество
е наложена имуществена санкция в размер на сумата от 1000 лева, на основание чл.
118, ал. 1, т. 2 от ЗМИП. По съображения, подробно изложени в подадената жалба,
жалбоподателя е счел посоченото постановление за незаконосъобразно, и го е
обжалвал като такова с искания за неговата отмяна заедно с всички законни
последици, които произтичат от това.
Ответната по жалба страна е била редовно призована, но не е изпратила
упълномощен процесуален представител за разглеждането на делото. В писмото, с
което жалбата е изпратена до съда, от същата се поддържат искания не само за
оставяне на жалбата без уважение, но и за потвърждаване на атакуваното чрез нея
постановление като правилно и законосъобразно.
След като съпостави събраните при производството писмени и гласни
доказателствени материали, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателя е управител на търговско дружество, регистрирано на
територията на страната, свързаната с което информация се съхранява в партида,
открита в информационната система на ТР и регистъра на ЮЛ с нестопанска цел. Тъй
като в нея не е имало данни за отделни съдружници и/или еднолични собственици,
притежаващи целия дружествен капитал или част от него, които биха позволили да се
определи действителния собственик на същото според критериите, посочени в §2 от
ДР на ЗМИП, за „Бук 2000” АД е възникнало задължение да посочи действителен
собственик съобразно изискванията на чл. 63, ал. 6 от ЗМИП. Това задължение е било
свързано с определен срок – в рамките на четири месеца, който (съгласно §9, ал. 2 от
ПЗР на същия закон) е започнал да тече от изтичането на срока по ал. 1 – 31.01.2019 г.,
и е продължил до 31.05.2019 г. включително. Дружеството не е изпълнило това
задължение не само в рамките на определения срок, но и към 13.03.2024 година –
датата за съставяне на констативен протокол от служител на Агенцията по
вписванията, приложен на л. 8-9 от делото. Поради изложеното на 21.03.2024 година в
личното присъствие на упълномощено представляващо дружеството лице, против
„БУК 2000” АД е бил съставен акт за установяване на административно нарушение,
квалифицирано като такова по чл. 63, ал. 6 от ЗМИП във вр. с §9, ал. 2 от ПЗР на този
закон. Представляващото дружеството лице се е запознало с отразените в акта
констатации и го е подписало на датата за неговото съставяне, на която му е бил
връчен и препис от самия акт. Въз основа на този акт и на останалите приложени
материали по административно - наказателната преписка, на 19.04.2024 година от Гл.
секретар на Агенцията по вписванията е издадено и посоченото по-горе наказателно
постановление, което се явява предмет на обжалване по настоящото дело.
При така описаната фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
От данните, които се съдържат в приложените на л. 37-41 по делото писмени
материали, е видно, че препис от обжалваното постановление е бил връчено на
упълномощено от дружеството лице на 22.04.2024 година. Жалбата против същото
(според отразените в нея входящ номер и дата) е постъпила при наказващия орган на
30.04.2024 година, или в рамките на определения с чл. 59, ал. 2 от ЗАНН
1

четиринадесет дневен срок, започнал (съобразно указаното в чл. 84 от ЗАНН и чл. 183,
ал. 2 от НПК) да тече от деня, следващ този за получаване на препис от него. С оглед
на изложеното и на обстоятелството, че е подадена от правоимащо лице, тя следва да
се приеме за процесуално допустима, а разгледана по същество – и за основателна по
отношение на направеното искане за отмяна на това постановление.
Законосъобразността на всяко едно наказателно постановление се предпоставя
преди всичко от тази на акта за установяване на съответното нарушение, което се
санкционира въз основа на него. Последния трябва да отговаря на определени
изисквания и е необходимо да бъде съставен преди изтичането на конкретни срокове,
посочени в нормата на чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН. В настоящия случай изискванията
във връзка с тези срокове са спазени, тъй актът е бил съставен преди изтичане на пет
години от датата (01.06.2024 г.) за извършване на самото (проявено под форма на
бездействие) нарушение, обусловена от крайния момент за изтичане на определения
по закон срок за изпълнение на задължението за посочване на действителен
собственик на дружеството, както и преди края на съответния шестмесечен срок,
започнал да тече от деня (13.03.2024 г. – датата за съставяне на констативния протокол
на л. 8-9), в който автора на това нарушение се явява открит. Актът е съставен от
компетентно (съгласно указаното в чл. 123, ал. 2 от ЗМИП) лице и съдържа всички
реквизити, които са предвидени като задължителни в нормата на чл. 42 от ЗАНН.
Описаното в него нарушение е установено според нормативно предвидения в този
закон ред, като от компетентен (по смисъла на указаното в чл. 123, ал. 2 от ЗМИП и
посочената заповед РД-01-402/29.06.2022 г. на изпълнителния директор на АВ)
административно-наказващ орган е издадено и обжалваното наказателно
постановление, чрез което то е санкционирано впоследствие от него. В
постановлението са вписани данни за датата и мястото за извършване на нарушението.
Поради това и доколкото в него и акта (въз основа на който е издадено) се съдържа не
само описание на обстоятелствата, при които то е било осъществено, но и съответните
разпоредби, за които се счита, че се явяват нарушени чрез него, то също съдържа
онези реквизити, визирани като задължителни в чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Извода за
наличието на описаното в акта и НП нарушение също следва да се оцени като
обоснован от фактическа страна. Меродавния начален момент за изчисляване на срока
за изпълнение на регламентираното по закон задължение е предварително определен и
след като по делото не е спорно, че до 31.05.2019 г. то не е било изпълнено при
предвидените условия по чл. 63, ал. 6 от ЗМИП във вр. с §9, ал. 2 от ПЗР на този закон,
то нарушението очевидно е осъществено от обективна страна. Конкретната
квалификация на последното също следва да се приеме за правилно определена, тъй
като кореспондира на предвиденото в нормативната база, която е действала към датите
на неговото извършване и установяване, а свързаните с нея фактически обстоятелства
са безспорно установени от събраните доказателства.
Макар да намери нарушението не само за извършено, но и за установено
според предвидения за това ред, съдът прие, че искането за отмяна на наказателното
постановление следва да се уважи. От данните, които се съдържат в приложените
доказателствени материали е видно, че се касае за едно формално нарушение, което
законодателно не е обвързано с настъпване на определен вредоносен резултат.
Доколкото това е така, а по делото липсват данни, които да установяват, че
дружеството е било санкционирано за други сходни нарушения по ЗМИП до
настоящия момент, може да се приеме, че осъществяването на конкретното нарушение
се дължи по-скоро на пропуск във връзка със своевременното изпълнение на
2

установеното по закон задължение за подаване на заявление с данни за действителен
собственик по предвидения ред, а не на поведение, свързано с целенасочено или
умишлено неспазване на установените във връзка с това срокове. Това обстоятелство
не е отчетено от наказващия орган, който (предвид отделеното конкретно внимание
само на голямата продължителност на закъснението) явно не е извършил в пълен обем
необходимата преценка относно смекчаващите и отегчаващи обстоятелства по
същество, след като не е обърнал внимание на факта, че (независимо от
продължителността на това закъснение) заявлението с данни за собствеността все пак
е било подадено на 19.03.2024 г. и вписано в електронната система на 25.03.2024 г.,
както и че първото от тези действия (според приложените на л. 10 материали) е
извършено на дата, която е предхождала тази за съставяне на акта и за образуването на
административно-наказателното производство въз основа на него. Изложените до
момента обстоятелства установяват една по-ниска степен на опасност на конкретно
извършеното нарушение в сравнение с тази при други такива от неговия вид, която се
допълва и от факта, че (дори в нейния минимален размер) определената за
нарушението санкция от 1000 лева се явява прекомерно завишена с оглед на тях. При
тези обстоятелства и при изминалия значителен период между датата за извършване и
установяване на нарушението, които са обосновавали наличие на маловажен случай на
такова, наказващия орган е следвало да приложи нормата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН и да
предупреди нарушителя, че при повторен случай ще го накаже. След като не го е
сторил, същият е издал едно незаконосъобразно НП, което подлежи на отмяна именно
поради това.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ..............................

3

Номер на акта:	116
Дата:	29 юли 2024 г.
Съдия:	Пламен Пантев Денев

Дело:	20244210200347
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	14 май 2024 г.

Решение по дело №347/2024 на Районен съд - Габрово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите