Решение по дело №112/2022 на Районен съд - Хасково

МОТИВИ към Решение № 42 от 24.02.2022 г. на Районен съд – Х.,
постановено по АНД № 112 по описа за 2022 година.

С Постановление за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание от 25.01.2022 г. на прокурор при
Районна прокуратура – Х. е внесено в съда предложение, обвиняемият ХР. Д.
Н. от град Х. да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл. 78а от Наказателния кодекс, за
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1, вр. чл. 130, ал. 2 от НК, за това, че на
10.10.2020 г. в град Х., като нанесъл удар с юмрук в областта на лицето,
причинил лека телесна повреда на длъжностно лице, а именно на Я.Е.Е от
гр.Х. в качеството му на „сътрудник охрана“ в бар „Джой“, град Х., при
изпълнение на службата му, изразяваща се в причиняване на болка без
разстройство на здравето.
В съдебно заседание пред Районен съд – Х., РП – Х., редовно призовани,
не изпращат представител, който да заяви становище по внесеното
предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
Защитникът на подсъдимия ХР. Д. Н. от град Х. – адв. Д.Г. от АК – Х.,
заявява, че ще се ползва изцяло и само от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства. В хода на съдебните прения счита обвинението
за доказано и пледира за прилагане на чл. 78а от НК с налагане на
предвиденото в разпоредбата наказание „глоба” в минимален размер.
Подсъдимият ХР. Д. Н. от гр. Х., редовно призован, не се явява, за да
заяви становище по повдигнатото му обвинение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност и взе предвид становищата на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият ХР. Д. Н. е ***************************, същият е
*********, собственик на капитала и управител е на „Добромир 2015“ ЕООД,
град Х., с постоянен адрес и адрес за призоваване: град Х., *********.
Видно от приложената по делото Справка за съдимост, рег. № 281,
издадена от Районен съд – Х. на 08.02.2021 г., подсъдимият ХР. Д. Н. от град
Х., към инкриминираната дата не е е осъждан, след като е реабилитиран на
основание чл.86, ал.1, т.1 от НК за осъждането си по НОХД №178/2002 г. на
Районен съд-гр.Х., по което му е наложено наказание „лишаване от свобода“,
чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от 3 години, изтекъл на
27.03.2005 г., на основание чл.88а, ал.1 от НК след изтичане на сроковете,
предвидени в цитираната норма по отношение наложеното наказание
„пробация“ – за осъждането му по НОХД № 500/2008 г. по описа на Районен
съд-Х.. По отношение наложеното по реда на чл.78а от НК, административно
1

наказание „глоба“ в размер на 500 лв. с Присъда № 343 от 25.10.2001 г. по
дело № 539/2001 г. на Районен съд-Димитровград, влязло в сила на 27.11.2001
г. има образувано изпълнително производство за събиране на глобата,
прекратено по давност на 19.08.2016 г. с Разпореждане за частично
прекратяване на производство по принудително изпълнение съгласно чл. 225
от ДОПК. От събраните за подсъдимия характеристични данни се установява,
че за него има данни за заявителски материали и криминалистически
регистрации, има данни същият да контактува с лица от криминалния
контингент и че лицето употребява алкохол, но не е нарушавал обществения
ред. От приложената декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние, подписана от подс. ХР. Д. Н. се установява, че същият
реализира доходи от трудова дейност в размер на 650 лева, месечно,
притежава недвижимо имущество – апартамент в град Х. от 70 кв.м. и
регистрирано на негово име моторно превозно средство – лек автомобил
марка „Сузуки“.
Установено в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното
следствие е, че Я.Е.Е работел на длъжност „сътрудник охрана“ в „СОТ Аркус
сигурност България“ ЕООД, град София, офис – град Х., с ЕИК: *********.
По силата на Договор за физическа охрана на обект № 11/13.04.2018 г. „Джой
комерс“ ЕООД, град Х., ул. „Зайчар“ № 68, с ЕИК: ********* (възложител)
възложило на „СОТ Аркус сигурност България“ ЕООД-гр.София, с гр.Х.
6300, ЕИК:********* (изпълнител), нощна невъоръжена физическа охрана на
стопанисван от възложителя обект, а именно бар „Джой“, находящ се в
Комплекс „21 -ви век“, град Х., пл. „Градска болница I“, като дейността се
осъществявала по план за охрана, изготвен от изпълнителя, със сили и
средства на последния. По силата на договора, изпълнителят носел
отговорност за охраната и опазването на имуществото, находящо се в обекта,
в т.ч. опазване на имуществото от повреди и/или унищожаване, и/или
неправомерни или недобросъвестни действия на трети лица. В длъжностната
характеристика на лицата на длъжност „сътрудник охрана“ към „СОТ Аркус
сигурност България“ ЕООД влизали задължения да осъществяват охрана на
физически и юридически лица, на сгради, помещения и стопански обекти,
съобразно сключените от фирмата договори, да следят за недопускане на
кражби, злоупотреби, разбивания, повреди и пожари в охранявания обект. По
силата на цитирания договор, Я.Е.Е., който от 07.12.2018 г. бил назначен на
длъжност „сътрудник охрана“ към „СОТ Аркус сигурност България“ ЕООД,
давал нощни дежурства в бар „Джой“, находящ се в Комплекс „21-ви век“-
гр.Х., пл. „Градска болница I“. С оглед изложеното, на Я.Е.Е., назначен на
длъжност „сътрудник охрана“ към „СОТ Аркус сигурност България“ ЕООД,
била възложена работа, свързана с пазене на чуждо имущество в юридическо
лице.
На 09.10.2020 г. срещу 10.10.2020 г., Я.Е.Е бил на работа по график като
„сътрудник охрана“ в бар „Джой“, находящ се в комплекс „21 -ви век“ – град
Х., пл. „Градска болница I“ заедно с колегите си, също на длъжност
2

„сътрудник охрана“, а именно Т. Ф. Д. и Т. Д. М., всички разпитани в
качеството на свидетели. Дежурството минавало безпроблемно, до около
05:30 часа на 10.10.2020 г., когато Я.Е.Е започнал да уведомява клиентите в
заведението, сред които подс. ХР. Д. Н., че заведението затваря в 06:00 часа и
следвало да допият питиетата си и да са готови да напуснат заведението. Било
около 05:50 часа на 10.10.2020 г., подсъдимият ХР. Д. Н. бил прав до маса със
столове тип „щъркели“ в близост до бара на заведението, а друг клиент бил на
стол, тип „щъркел“ до същата маса и разговарял с подсъдимия ХР. Д. Н., като
и двамата били във видимо нетрезво състояние, и отказали за пореден път на
поканата на Я.Е.Е да напуснат заведението. В един момент, когато Я.Е.Е бил с
лице към подсъдимия и другия клиент, без предупреждение и непредизвикан
по никакъв начин подсъдимият ХР. Д. Н. нанесъл удар с юмрук в областта на
лицето на Я.Е.Е. Ударът бил неочакван за Я.Е.Е, той не могъл да се предпази
по никакъв начин от удара, залитнал назад, но не паднал, след което извел
ХР. Д. Н. извън заведението. От удара изпитал болка и краткотрайно
главозамайване.
От заключението на вещото лице по назначената съдебномедицинска
експертиза се установява, че вследствие инцидента Я.Е.Е същият получил
червенина в областта на устата и носа /зачервяване на кожата/, което било
напълно възможно да бъде причинено от удар с ръка, свита в юмрук.
Причинена била болка на пострадалия.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин
от събраните на досъдебната фаза и приобщени по реда на чл. 283 от
Наказателно – процесуалния кодекс писмени материали, съдържащи се в
досъдебното производство, а именно: протоколи от действия по
разследването и други процесуални действия, справка за съдимост,
заключение на вещо лице по назначената съдебномедицинска експертиза, от
заключението на вещото лице видео – техническа и лицево –
идентификационна експертиза, всяко от които съдът възприема като
обективно, компетентно и безпристрастно изготвено, както и от
ангажираните гласни доказателствени средства, чрез проведените в хода на
разследването разпити на обвиняемия и на свидетели, обективирани в
съответните протоколи за разпит. Така изброените доказателства са
категорични, липсват противоречия, поради и което се кредитират изцяло от
съда.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че при така
констатираната фактическа обстановка и след обсъждане на направените
доводи относно съставомерността и правната квалификация на престъпното
деяние, представителят на държавното обвинение е направил законосъобразен
извод, че подсъдимият Е. Д. Н. от град Х. е осъществил деяние, което да бъде
субсумирано под състава на престъплението по чл. 131, ал.1, т. 1, вр. чл. 130,
ал. 2 от НК, поради следните доводи от правна страна:
За да бъде осъществен съставът на престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК,
3

за което на подсъдимия е било повдигнато обвинението в досъдебна фаза,
респ. за да бъде довършено изпълнителното деяние е необходимо и
достатъчно да бъдат извършени от дееца такива действия, с които без да бъде
увредено здравето на друг човек, е причинено на пострадалия болка или
страдание, в което се изразява и съставомерният резултат, квалифициращ
деянието като попадащо в категорията резултатни престъпления.
В настоящия случай, по делото е несъмнено установено, че
подсъдимият ХР. Д. Н. е извършил от обективна страна твърдяните в акта на
държавното обвинение действия, като на посочената дата – 10.10.2020 г. в
град Х., нанесъл удар с юмрук в лицето на Я.Е.Е, който бил неочакван за
пострадалия и в резултат, по отношение на последния било осъществено
физическото въздействие, описано в изложението на фактическата
обстановка. В случая тези действия на подсъдимия са възприети от
свидетелите по делото, а така също на практика не се отричат, а потвърждават
и от останалите доказателствени източници – от заключението на вещото
лице видео – техническа и лицево – идентификационна експертиза, от
обясненията, дадени от самия подсъдим, съдебно – медицинското
удостоверение и от заключението на вещото лице по назначената съдебно –
медицинска експертиза, от които се установяват и закрепят по делото и
обективните находки, свързани с получените в резултат на деянието
зачервяване в областта на устата и носа и причинената бола. С това не буди
спор, че е причинено нараняване на пострадалия, което макар и да не е довело
конкретно до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129
НК, е причинило болка, обосноваващо извода, че деянието следва да се
квалифицира като лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2 от Наказателния
кодекс, както правилно е възприето и прокурора в постановлението.
От субективна страна, деянието е извършено при форма на вината - пряк
умисъл. Вината е неюридическо свойство на престъплението, защото нейното
наличие не зависи от закона, а от установените в процеса факти за
поведението на дееца. Поради това, изводите за субективната страна на
престъплението се основават именно на събраните обективни данни по делото
в хода на проведеното разследване. При решаването на въпроса за вината
следва да се отчете обстоятелството, че подсъдимият целенасочено, и без
провокация или насрещно упражнено насилие, е нанесъл неочакван за
пострадалия удар, станало при и по повод изпълнение на възложената му
работа. Това води до единствения възможен извод, че деецът е съзнавал и
целял настъпването на съставомерния резултат.
На следващо място, в конкретната хипотеза следва да се приеме, че е
налице специалното качество “длъжностно лице” по смисъла на чл. 93, ал.1,
б. „б“ от НК, по отношение на пострадалия Я.Е.Е, доколкото установено от
цитираните на съответното място по – горе документи, на същия е възложена
работа, свързана с пазене на чуждо имущество в юридическо лице и при
нейното изпълнение е получил процесното нараняване. Поради това, правната
квалификация на престъплението, предложена от прокурора в
4

постановлението, съдържащо предложение за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание е дадена в
съответствие с установените факти и при правилно приложение на
материалния закон.
За извършеното от подсъдимия ХР. Д. Н. от гр. Х. престъпление е
предвидено наказание „лишаване от свобода” до три години при лека телесна
повреда по чл. 130, ал. 1 и до една година лишаване от свобода или пробация
по чл. 130, ал. 2 НК. Липсва обвинение за причинени съставомерни
имуществени вреди. Подсъдимият до момента не е осъждан, след като е
реабилитиран, на основание чл.86, ал.1, т.1 от НК, за осъждането си по НОХД
№178/2002 г. на Районен съд-гр.Х. и на основание и чл.88а, ал.1 от НК по
отношение на осъждането му по НОХД № 500/2008 г. по описа на Районен
съд-Х.. Що се касае до наложеното му по реда на чл.78а от НК,
административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв. с Присъда № 343 от
25.10.2001 г. по дело № 539/2001 г. на Районен съд-Димитровград, влязло в
сила на 27.11.2001 г. следва да се отбележи, че действително, за събирането
на глобата има образувано изпълнително производство, но то е прекратено по
давност на 19.08.2016 г. с Разпореждане за частично прекратяване на
производство по принудително изпълнение съгласно чл. 225 от ДОПК.
Съгласно дадените разяснения в т. 7 на TP №2/2018 г. на ОСНК на ВКС,
институтът на чл.78а от НК е приложим повторно по отношение на лице,
което вече е било освобождавано от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, ако не е заплатило наложената глоба и за
събирането й е образувано изпълнително производство, но вземането е
погасено по давност. В този случай, освен давностният срок, следва да е
изтекъл и срок, равен на този по чл.86, ал.1, т. 3 от НК. Тези предпоставки
към деянието на подс. ХР. Д. Н. по н. дело № 539/2001 г. по описа на РС –
Димитровград са налице, защото съгласно TP №2/2018 г. на ОСНК на ВКС,
т.7 (също и ППВС №7/85 г., т.4), лицата, неизплатили глобата, наложена като
административно наказание, не могат да бъдат поставяни в по-
неблагоприятно положение от лицата, неизплатили глобата, наложена им като
углавно наказание. След като осъдените, чието наказание глоба не е
изпълнено поради изтекла давност, могат да бъдат реабилитирани, то те могат
да бъдат и освободени от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание - повторно. Фактът на неизтърпяване на
наказанието не съставлява отрицателна предпоставка по чл.78а, ал.1, б. „б“ от
НК. Глобата, налагана на основание чл.78а от НК, представлява
административно наказание и давностните срокове, с изтичане на което се
погасява възможността за принудително изпълнение са посочени в чл.82 от
ЗАНН, като ал. 1, б. „а“ на посочената разпоредба, сочи, че
административното наказание не се изпълнява ако са изтекли две години, ако
е глоба, а ал.2 сочи, че давността започва да тече от влизане в сила на акта, с
който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните
органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След
5

завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече
нова давност (2 години за глобата). Съгласно цитираното тълкувателно
решение образуването на изпълнително производство по своята същност е
действие, което прекъсва давността, но след осъществяването му започва да
тече нов 2-годишен срок, в случая по чл.82, ал.1, б. „а“ от ЗАНН. Ако в този
срок не се предприемат никакви изпълнителни действия, наказанието глоба
става неизпълнимо по принудителен ред. В случая тази дата е 19.08.2017 г. - 1
година след изтичане на давността за принудително събиране на глобата.
Поради изложеното, Съдът счита, че са налице предпоставките за
приложението на чл. 78а от НК, като същевременно не се установи наличието
на визираните в ал. 7 на чл. 78а НК законови пречки за това.
При индивидуализацията на административното наказание, което
следва да бъде наложено на дееца, съдът намира, че определянето на „глоба”
в размер, съобразно законовия минимум, а именно – 1 000 лева, ще бъде в
съответствие с данните за личността на подсъдимия. Същият е в относителна
млада възраст и неосъждан, като цитираните записи в справката за съдебното
му минало следва обаче да се отнесат като негативен атестат за личността му.
Така също в досъдебна фаза дава обяснения по случая, и макар да не се явява
пред съда, не е станал причина за забавяне на производството и цялостното
му процесуално поведение може да бъде окачествено като положително. Не
следва да бъдат пренебрегвани и събраните характеристични данни, които
окачествяват личността му положително в определени аспекти, свързани с
трудовата ангажираност, семейно положение. По изложените съображения,
административното наказание по вид „глоба”, определено съобразно
установения минимум при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства се явява в синхрон с изискванията на закона от гледна точка на
доказателствения материал по делото и житейската справедливост, както и с
оглед обществената опасност на деянието и дееца, във връзка с
горепосочените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,
преценени в тяхната съвкупност. Така определеното административно
наказание е обосновано и справедливо и с него в най – пълна степен биха се
постигнали целите на личната и генералната превенция, заложени в закона.
По аргумент от разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК направените по
делото на досъдебното производство разноски следва да бъдат възложени на
подсъдимия чрез осъждането му да заплати по сметка на Районен съд – Х.
сумата в размер на 263.40 лева, представляваща направени по делото
разноски в досъдебна фаза, а по сметка на Районен съд – Х. – сумата в размер
на по 5.00 лева, при всяко служебно издаване на изпълнителен лист за
наложеното административно наказание „Глоба“ и/или присъдените
разноски.
Приобщеният като веществено доказателство по делото 1 бр. DVD – R с
марка „Verbatim“ бе прието от съда да остане приложен по делото.
Мотивиран така Хасковският районен съд постанови решението си.
6

Съдия: /П/ НЕ СЕ ЧЕТЕ.
ВЯРНО С ПРИГИНАЛА!!!
СЕКРЕТАР:/П.Н./

7

Номер на акта:	42
Дата:	24 февруари 2022 г. (в сила от 11 март 2022 г.)
Съдия:	Пламен Стоянов Георгиев

Дело:	20225640200112
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	26 януари 2022 г.

Решение по дело №112/2022 на Районен съд - Хасково

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите