РЕШЕНИЕ
№ 753
гр. Варна, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мартин Стаматов
при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело №
20213110108286 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава „ХVІІІ-та” ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от „****“ Е. с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „В.“ № ***, с която се претендира да бъде
осъдена А. „П. и.“, с ЕИК **** и адрес гр. С., пл. „М.“ №**, чрез О. п. у. – В., адрес гр. В.,
ул. „*****“ №**, да му заплати сумата от 150,26 лева, представляваща платено
застрахователно обезщетение – 135,26 лв. и обичайни разноски за определяне на
обезщетението – 15 лв., по преписка/щета № ****** образувана при ищцовото дружество
във връзка с договор за застраховка „К.“ от 02.06.2020г., за причинени на л.а. „Б.“, модел . с
ДК № **** вреди, следствие на настъпило на 11.08.2020г. застрахователно събитие –
попадане на автомобила в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно по пътя
В.– З. п.ъ., след т.нар. „Д“.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават
претендираните права: на 11.08.2020г. по пътя В. – З., след т.нар. „Д.т“ Г. П. В., като водач
на собствения си л.а. „****“, модел **с ДК № *****, попаднал в необезопасена и
необозначена дупка на пътното платно. Между ищеца по делото и собственика на
автомобила бил сключен договор за застраховка „К.“ със застрахователна полица № ******,
материализираща и удостоверяваща възникването на застрахователно правоотношение за
срок от 12 месеца, и обвързваща страните за период 07.06.2020 – 06.06.2021г. Щетите
нанесени на **** с марка „Б.“, модел ** с ДК № **** са подробно описани въз основа на
претенция заявена от неговия собствник в опис заключение по щета № *****. На
1
12.08.2020г. ищецът превел на Г. П. В. – собственик на увреденото МПС застрахователно
обезщетение в размер на 135,26 лв. За ликвидацията на щетата в „*****“ Е. са сторени
ликвидационни разноски в размер на 15 лева. Отговорността за настъпилото ПТП и за
вредите от същото била на АПИ гр. С., поради задължението му да поддържа пътното
платно в изправност.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
редовно уведомения ответник А. „П.“ гр. С., с който оспорва предявения иск по основание и
размер. Счита, че са опорочени законосъобразността и валидността на застрахователното
правоотношение, както и законосъобразността на процедурата по изплащането на
застрахователното обезщетение и встъпването в правата на увреденото лице, поради което
ги оспорва. Ответникът смята, че застрахователят въобще не е следвало да изплаща
обезщетение за нанесените щети по автомобила. Посочва, че не са предоставени
доказателства, че са изпълнени изискванията за регистриране, уведомяване, и доказване на
застрахователното събитие и, че за ПТП не е съставен протокол от компетентните органи.
Сочи, че от представените с исковата молба доказателства не може да се направи обоснован
извод за пътната обстановка и скоростта, с която се е движил автомобилът. Твърди също
така, че в посочения пътен участък към дата на ПТП не е съществувало необозначено и
необезопасено препятствие по пътя- изрязан участък, който е довел до процесното ПТП. В
заявлението на пострадалото лице също така липсва посочване на свидетел при реализиране
на ПТП. Счита, че претендираните щети не са настъпили в резултат на процесното ПТП.
Твърди, че с поведението си водачът е допринесъл в изключителна степен за настъпване на
вредоносния резултат. Спазвайки разпоредбата на чл.20 от Закона за движението по
пътищата, водачът е бил длъжен да съобрази скоростта на движение на автомобила си с
пътната обстановка и атмосферните условия и да го владее, така че да може да спре пред
всяко препятствие на пътя. Твърди, че е налице груба небрежност от страна на водача, което
от своя страна следва да доведе до отпадане на отговорността на АПИ, в условията на
евентуалност - до намаляване размера на претендираната сума. Твърди се още, че
процесният участък от Път I-9, ок. км. 94+477, като част от републиканската пътна мрежа на
територията на**** е поддържан от *** „****“ ЕИК *****, съгласно Договор за обществена
поръчка №******г. с предмет: „Определяне на изпълнител за извършване на поддържане
(превантивно, текущо, зимно и ремонтно възстановителни работи при аварийни ситуации)
републиканските пътища на Североизточния район, стопанисвани от *******, съгласно
чл.19, ал.1, т.1 от Закона за пътищата, сключен между АПИ и **** „П****“ гр.В..
Гражданското дружество е образувано от „И.“ ***** гр. В. с ЕИК ****, „Х*“ ** гр. С.с ЕИК
*****, „Автомагистрали“ С. Е. с ЕИК **** и „И.“ ** гр. С. с ЕИК *****. Предявен е за
съвместно разглеждане обратен иск срещу третото лице „И.“ ****, в качеството му на
солидарно отговорен съдружник в гражданското дружество, под условието на уважаване на
главния иск за присъждане на претендирана сума на основание чл. 28 от Договор за
обществена поръчка №****г.
С определение от 11.08.2021г. съдът е конституирал „И.“ *** като трето лице помагач
2
на страната на ответника А. „П.“ гр. С., на основание чл. 219, ал.1 от ГПК.
В законоустановения срок е постъпил отговор от третото лице- помагач „И.“ Е., с
който оспорва предявеният спрямо него иск като неоснователен и недоказан. Излага, че за
ангажиране отговорността на ответника по обратния иск следва да бъде установен
фактическия състав на нормата на чл.79 от ЗЗД -неизпълнение по договора за поддържане
на републиканската пътна мрежа. Оспорва наличието на предпоставките за изплащане на
застрахователно обезщетение, тъй като няма данни какво е съпричиняването за вредите от
страна на водача. Твърди, че при изпълнение на поетите ангажименти дружеството-
изпълнител се съобразявало изцяло с възложените от А. „П.“ задачи. Сочи, че е възможно на
датата, на която се е случило процесното ПТП да са били извършвани отделни видове
дейности по пътното платно, но че е била създадена организация за сигнализиране на
участниците в движението. Предвид гореизложеното третото лице „И.“ Е. счита, че е
изправна страна и не следва да носи каквато и да била отговорност за неизпълнение на
задължения по Договор за обществена поръчка с предмет поддържане на републиканските
пътища, стопанисвани от ****, нито отговорност за настъпили щети и изплащане на
обезщетения, които изобщо не е следвало да бъдат изплащани, поради което моли да се
отхвърли предявеният от А. „П.“, чрез Областно пътно управление- В., обратен иск срещу
„И.“ Е**** като съдружник в *** „П****“ гр. В., като неоснователен и недоказан.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
От писмените доказателства – заверени за вярност застрахователна полица „К*** №
*****; уведомление-претенция ****0г. с опис-заключение и снимков материал, калкулация,
опис представени документи по щета № *****, ликвидационен акт по щета № ****;
регресна покана относно щета с изх. № *****г. с обратна разписка-товарителница ****г.,
се установява, че: На 02.06.2020г. между Г. П. В. и „Д.“ Е. бил сключен договор за
застраховка „К.“ относно *** с марка „***“, модел * с ДК № **** за период 07.06.2020 –
06.06.2021г. На 12.08.2020г. Г. П. В. уведомил писмено „Д.“ Е**, че на 11.08.2020г. по пътя
В., след т.нар. „Д.“ управлявайки собствения си л.а. „Б.“, модел ** с ДК № ***** попаднал в
необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, при което била увредена задната му
лява гума. Вредите са описани от застрахователя в опис- заключение и на 12.08.2020г. били
остойностени от него в размер на 135,26лв. За изплатено обезщетение в този размер Д.“ Е.
изпратило на 02.11.2020г. писмена покана до А. „П.“, чрез О.- В. да му бъде възстановено,
което било отказано с писмо от 18.11.2020г.
От писмените доказателства – заверени за вярност договор за обществена поръчка №
***г. по обособена позиция № 1: О***–В., ведно с възлагателно писмо; договор за
създаване на гражданско дружество; списък на републиканските пътища на територията на
О***; извадка от програмата за километриране на републиканските пътища на територията
на О. –В.; протокол № 19.1 за установяване на завършените и подлежащи на планиране
СМВР за м. август 2020г.; протокол за установяване завършването на натурални видове
СМР към 31.08.2020г., ведно с подробна ведомост; опис на експедиционните бележки за
3
доставка на плътна асфалтова смес за път I-9, ведно с кантарни бележки №****г. № *****г.
и № ****г.; сертификат обр. 19 за действително изпълнение и приети ремонтни работи към
31.08.2020г. ведно с гаранционен протокол, се установява, че: на 30.03.2020г. между А.
„П.“ като възложител и *** „П.“ гр.В. като изпълнител бил сключен Договор за обществена
поръчка №*****г. с предмет: извършване на поддържане (превантивно, текущо, зимно и
ремонтно възстановителни работи при аварийни ситуации) на териоторията на О***-В. -
обособена позиция № 1. *** „П.“ гр.В. е образувано от „И.“ Е. гр. В. с ЕИК *****, „Х.“ ***
гр. С. с ЕИК ******, „Автомагистрали“ С. Е. с ЕИК **** и „И.“ ** гр. С. с ЕИК *****. В
списъка на пътищата към обособена позиция № 1 към договра е посочен път З*** – Св.
К***– В. от км. 83+200 до 99+970 и от 116+070 до 170+200. От страните по договора бил
съставен протокол за извършени през месец август 2020г. СМР, сред които е и изкърпване
на повредени площи по път I-9 вкл. фрезоване, оформяне, почистване, полагане и
уплътняване. В участъка на този път от км. 93+471 до км. 94+477 са включени девет
позиции /л.68 от делото/, на обработени повредени площи с различна повърхнина - от 2,4 до
18,72 кв.м. и дълбочина 5 см. На 10.,11. и 12.08.2020г. са били доставени общо 61,5 тона
асфалтова смес за ремонтите дейности на път I-9.
От показанията на свидетеля Г. П. В. се установява, че си спомня за случая, при който
през месец август 2020г. управлявайки собствения си лек автомобил „****” минал през
необезопасена и несигнализирана изрязана за предстоящ ремонт дупка в пътното платно по
пътя В. - З. п. Усетил удара, но не спрял. На следващия или по следващия ден установил, че
колата има увреждане и тогава уведомил застрахователя. Гумата не се спукала, имала
увреждане-балон. Карал бавно според ограничението на пътя, но не видял дупката преди
удара, не видял и други изрязани дупки. По принцип по пътя имало много дупки от
различно естество. Било вечер, нямало валеж или мъгла. Други дупки и бордюри не е
блъскал. Само и единствено той управлявал автомобила и според него тази дупка е причина
за увреждането.
Според неоспореното заключение на вещото лице по допуснатата по делото съдебна
автотехническа експертиза, описаните от застрахователя повреди по автомобила, за които е
заплатено застрахователно обезщетение, практически е възможно да бъдат получени в
резултат на посочения механизъм за настъпване на произшествието, както и че стойността
на разходите за отстраняване на щетите – труд и материали, според вещото лице е 150,94 лв.
с ДДС, а сумата от 15 лева за оглед и експертиза съответстват на обичайните разходи за
такъв тип дейност. Вещото лице лично е въприело изрязването в път З. п. – С. К. – В. към
11.08.2020г., тъй като живее в близост до местопроизшествието и често е минавал оттам.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният главен осъдителен иск е с правно основание 410 ал. 1 т.3 КЗ, а
обратният иск - с правно основание чл. 79 ЗЗД.
Съобразно с горепосочената материалноправна норма и разпределението на
доказателствената тежест в процеса, уважаването на иска е обусловено от доказаното от
4
ищеца кумулативно съществуване на следните предпоставки: наличие на валидно
застрахователно правоотношение, по силата на което е поел задължение за репариране на
причинени на застрахования вреди, обстоятелството, че последните са настъпили от
собствена на ответника вещ, както и действителното плащане на застрахователно
обезщетение на правоимащото лице. От своя страна в тежест на ответника е да установи
твърденията си за съпричиняване от собственика при увреждането на МПС, изправността
на собствената си вещ– пътно платно, а като ищец по обратния иск – наличието на валидно
облигационно правоотношение с третото лице, по което последното е поело задължение да
поддържа в изправност вещта – пътно платно. Третото лице-помагач на ответника следва
установи правоизключващите си твърдения, а в качеството си на ответник по обратния иск,
при успешно доказване от ищеца по него, следва да установи изправността си по договора
за поддръжка от 30.03.2020г. – вкл. че е изпълнил всички правно и договорно уредени свои
задължения.
Отговорността на деликвента в хипотезата на чл. 50 ЗЗД е обективна, поради което
не е необходимо наличието на вина. Тя произтича от принадлежността на правото на
собственост или на задължението да се осъществява надзор над вещта, т.е чл. 50 ЗЗД е
приложим и в хипотезата, когато увреждането не е следствие на допуснати нарушения на
предписани и/или общоприети правила при ползването на вещта, а е пряко проявление на
вътрешни качества, свойства или недостатъци на вещта. В тази насока е и трайната съдебна
практика, включително задължителната обективирана в ППВС № 7/59 г., допълнено с ППВС
№ 17 от 18.XI.1963 г. и ППВС № 4 от 30.X.1975 г., и решения по реда на чл. 290 ГПК – пр.
Решение № 107 от 11.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 895/2010 г.
В процесния случай, съдът намира за установено, че между дружеството ищец и
собственика на увредения автомобил, към момента на настъпване на пътния инцидент, е
налице валидно сключен договор за застраховка „К.“, обективиран в застрахователна полица
№ ***** с валидност от 07.06.2020 – 06.06.2021г. Възражението на ответника е бланкетно и
се опровергава от представеното неоспорено писмено доказателство – застрахователна
полица. На следващо място съвкупната преценка на събраните в хода на производството
доказателства е в състояние да обуслови извода за причинени от собствена на ответника вещ
вреди по автомобила на третото за спора лице. В подкрепа на изложеното е и заключението
на вещото лице, според което щетите по МПС е възможно да са били причинени по
описания в декларацията на застрахованото лице механизъм, както и показанията на
свидетеля потвърждаващи, че по време и място щетите по управлявания от него процесен
автомобил са причинени от дупка на пътното платно. Вещото лице също сочи, че е
възприело по време на твърдяното събитие наличието на такива изрязвания за ремонт по
пътя, доколкото живее в района и го е ползвал ежедневно.
Установено е и обстоятелството, че процесният участък от пътя „В.“ е част от
републиканската пътна мрежа и представлява публична държавна собственост по см. на чл.
8 ал. 2 от Закона за пътищата, доколкото същият по характеристиките си осигурява
транспортни връзки от национално значение съобразно чл. 3 ал. 2 от с.з. Същевременно
5
ответникът, в чиято тежест е било, не е провел доказване за изправността на вещта,
намираща се в режим на публична държавна собственост или за предприети мерки по
обезопасяване й. По тези съображения следва да се приеме, че настъпването на щетите по
автомобила е в пряка причинна връзка с наличието на дупки на пътното платно. Досежно
действителната стойност на нанесените по процесния автомобил вреди, съдът кредитира
изцяло като компетентно и обективно изготвено заключението на вещото лице по
допуснатата съдебна автотехническа експертиза, според което стойността им е равна на
платената от застрахователя. Същевременно от представеното по делото преводно
нареждане се установява, че ищецът е изпълнил задължението си за плащане на
застрахователното обезщетение чрез превеждането по сметката на застрахованото лице на
остатъка след извършеното прихващане с дължимата вноска по договора. Не се установи и
съпричиняване на вредите от пострадалото лице. Съгласно практиката на ВКС (пр. решение
№ 45 от 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г.; решение № 206 от 12.03.2010г. по т. д. №
35/2009г.; решение № 159 от 24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. и решение № 58 от
29.04.2011г. по т. д. № 623/2010г., Решение № 169 от 28.02.2012 г. на ВКС по т.д. №
762/2010г. и др.), при преценката за съпричиняване на настъпилите в резултат от ПТП вреди,
следва да се отчита не само факта на извършено от страна на пострадалия нарушение на
правилата за движение по пътищата, но и дали нарушенията са в пряка причинна връзка с
вредоносния резултат. Релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е
само онзи конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало, наред с
проявеното от виновния за непозволеното увреждане неправомерно поведение, вредоносен
резултат. Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и
когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като
съпричиняващо вредата по смисъла на чл. 51 ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно
проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди. По делото не
бяха установени такива действия или бездействия от страна на водача на застрахованото
МПС.
С оглед горните фактически и правни констатации, съдебният състав приема, че са
налице визираните в хипотезата на чл. 410 от КЗ във вр. с чл. 50 от ЗЗД предпоставки за
регресно обезщетяване на застрахователя, поради което предявеният на това основание
главен иск се явява изцяло основателен.
За ангажиране отговорността на ответника по обратния иск следва да бъде установен
фактическия състав на нормата на чл.79 от ЗЗД с оглед установяване неизпълнение по
договора за поддържане на републиканската пътна мрежа. Доколкото щетата е настъпила на
11.08.2020г. релевантен за изхода на спора е въпроса за състоянието на пътя към тази дата и
по чия вина така установената на пътното платно дупка нее била обезопасена и/или
сигнализирана. Видно от чл. 5 от договора, страните са предвидили, че дейностите за
поддържане се възлагат от възложителя на изпълнителя с годишни, месечни, допълнителни
и извънредни задания.
Такива задания по делото не са представени, но са налице гореобсъдениете
6
протоколи за приемане на работата и експедиционни бележки за доставена в периода от 10
до 12.08.2020г. асфалтова смес. Видно от тях /л.68 от делото/ е, че точно в процесния
участък от пътя действително е имало изрязани от изпълнителя за ремонт дефектни части от
него /вкл. в лявата част на дясната пътна лента от платното в посока Зл. пясъци, което
отговаря на твърдяния механизъм за увреждане по лявата задна гума на автомобила/, които
са били запълнени не по-рано от 10.08. и не по-късно от 12.08.2020г.
Съгласно чл. 12 т. 17 от договора, изпълнителят следва за своя сметка да осигури
безопасното движение на МПС по време на извършваните от него работи. За ангажиране на
договорната отговорност е необходимо и съществено условие установяване на причинната
връзка между настъпилото ПТП или щета с неизпълнение или некачествено изпълнение на
предмета на договора, както и на нормативните технически изисквания. Процесният договор
представлява такъв за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. от ЗЗД и отговорността за
изпълнителя възниква при неизпълнение на поетите от него задължения. В случая,
ответникът по обратния иск не проведе доказване на твърденията си, че във връзка с
възложения му ремонт е обезопасил движението по пътя при извършване на ремонтите
работи и е сигнализирал за наличието на препятствия по него. В т.см. е съд. практика - пр.
решене по в.т.д. № 1512/2016г. на ВОС.
В противоположен смисъл на твърденията на третото лице са и обсъдените гласни
доказателства.
От изложеното следва, че е установено наличието на всички елементи от
фактическия състав, пораждащ претендираните права на ищеца по обратния иск, поради
което следва да бъде уважен до претендирания размер при условен диспозитив. В тази
насока, съдът споделя съображенията дадени с решение №465/28.12.2012г. по гр.дело
№1211/2011г. на IV г.о. на ВКС, че с обратния иск една от главните страни предявява
регресните си права по отношение на привлечена или допълнително встъпила подпомагаща
страна. Такива права може да има ответникът, ако бъде уважен главният иск. Когато
регресните права възникват от изпълнението на решението, регресният иск се уважава с
условен диспозитив. Предметът на делото по регресния иск са различава от предмета на
делото по главния, но между тях същества отношение на преюдициалност или най-малкото
на обусловеност.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство,
които са на стойност 330 лева за държавна такса и депозити за експеритза и свидетел.
Претенцията му за адвокатско възнаграждение е неоснователна, тъй като не е представен
договор за правна помощ или друг документ удостоверяващ плащането му.
Следва да се присъдят и разноски на ищеца по обратния иск в размер на 50 лева за
държавна такса и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 78
ал. 8 ГПК.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
7
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 410 КЗ вр. чл. 50 от ЗЗД А. „П.“, с ЕИК *** и адрес гр.
С., пл. „М.“ №*, чрез О. – В., гр. В., ул. „Д П.“ №* да заплати на „****“ Е. с ЕИК **** със
седалище и адрес на управление гр. С., бул. „В.“№ *** сумата от 150,26 лева,
представляваща платено застрахователно обезщетение - 135,26 лв. и обичайни разноски за
определяне на обезщетението – 15 лв., по преписка/щета № ***** образувана при ищцовото
дружество във връзка с договор за застраховка „К.“ от 02.06.2020г., за причинени на л.а.
„***“, модел * с ДК № **** вреди, следствие на настъпило на 11.08.2020г. застрахователно
събитие – попадане на автомобила в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно
по пътя В. – З., след т.нар. „Д.“.
ОСЪЖДА на основание 79 ал. 1 т. 2 ЗЗД „И. Е., ЕИК ***** да заплати на А. „П.
и.” гр.С. с ЕИК *****сумата от 150,26 лева, представляваща обезщетение за лошо
изпълнение на договор за възлагане на обществена поръчка от 30.03.2020г., в размер на
присъденото на „*****“ Е.с ЕИК ***** регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по преписка/щета № *****, образувана при ищцовото дружество във връзка с
договор за застраховка „К.“ от 02.06.2020г., за причинени на л.а. „***“, модел *** с ДК №
**** вреди, следствие на настъпило на 11.08.2020г. застрахователно събитие – попадане на
автомобила в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно по пътя В. – З., след
т.нар. „Д.", при условие, че тази сума е платена от А. „П.И.” на „*****“ ** по предявения
главен иск с правно основание чл. 410 КЗ вр. чл. 50 от ЗЗД.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК А. „П.“ - гр. С. с ЕИК **** да заплати на
Д.“ Е. с ЕИК ****** сумата от 330 лева - съдебно-деловодни разноски в настоящото
производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 във вр. с ал.8 вр. чл. 219, ал. 3 ГПК „И.” Е. ЕИК
*****, да заплати на А. „П.” - гр. С. с ЕИК ****, сумата от 150 лева - съдебно-деловодни
разноски в производството.
Решението е постановено при участието в процеса на „И." Е. в качеството му на
трето лице – помагач на ответника А. „П.“, с ЕИК **** и адрес гр. С., пл. „М.“ №, чрез О. –
В., гр. В., ул. „.“ № *.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
8
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9