М О Т И В
И
на Присъда № 218,
постановена
на 8 декември 2016г.
по НЧХД № 1607 от 2016г.
по описа на
Старозагорския Районен съд
Подсъдим по делото е В.Д.И., роден на ***г***,
с постоянен адрес ***7, с настоящ адрес кв. Три чучура север № 69, вх. В, ет.5,
ап.69, българин, български гражданин, със средно специално образование,
неженен, неосъждан, безработен, ЕГН **********.
С Тъжба и писмено уточнение към
нея, внесени от пострадалото лице К.Д.Г., ЕГН ********** ***, подсъдимият
е предаден на съд, за това, че на 04.05.2016г. в гр. Стара Загора, в кв.
Самара, бл.5, вх.А, на площадката във входа, на първия етаж, причинил на
тъжителя лека телесна повреда, вследствие на причинените му контузия на гръдния
кош, кръвонасядане на клепачите на лявото око, травматичен оток и кръвонасядане
в областта на лявата ушна мида и контузия в долната част на гърба, изразяваща
се в причиняване на болки и страдания, без разстройство на здравето - престъпление по
чл.130, ал.2 от НК.
За съвместно разглеждане в
наказателният процес бе приет граждански иск, предявен от частния тъжител, против подсъдимия, както следва: за сумата в размер
на 1000 (хиляда) лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди – болки и страдания, вседствие на нанесена контузия на
гръден кош; за сумата в размер на 1000
/хиляда лева/ лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди – болки и страдания, вседствие на нанесено кръвонасядане на клепачите на
лявото око, както и за сумата от 1000
(хиляда) лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, вседствие на
травмичен оток и кръвонасядане в областта пред лявата ушна мида, като всяка от
сумите ведно със законната лихва, считано от 04.05.2016г. до окончателното
плаща-не, както и присъждане на
направените по делото разноски.
Процесуалният представител
на частния тъжител- адвокат В.З. *** и тъжителят поддържат повдигнатото против
подсъдимия обвинение, като считат, че от събраните доказателства в хода на
съдебното следствие, по категоричен начин се установило, че деянието било
извършено от него, а доказателственият материал по делото изцяло подкрепял
описаната фактическа обстановка, такава, каквато е изложена в тъжбата,
респективно пледира за признаване на подсъдимия за виновен. Моли, да бъде
уважен изцяло предявения от доверителя й граждански иск и да се присъдят в
негова полза направените по делото разноски.
Защитникът на
подсъдимия– адвокат И.С. ***, оспорва обвинението срещу своя подзащитен, като
пледира, съдът да освободи подсъдимия от наказание, при условията на чл.130,
ал.3 от НК, тъй като станало сбиване, при което частният тъжител отвърнал
веднага на дееца, респективно му причинил същата по вид лека телесна повреда,
изразяваща се в причиняване на болки и страдания, без разстройство на здравето.
В противен случай, единият деец щял да бъде наказан, а другият /тъжителят/ -
награден. По отношение на приетия за съвместно разглеждане в процеса граждански
иск, се изразява становище за частичната му основателност, поради което
следвало да бъде отхвърлен частично, поради прекомерност.
Подсъдимият В.И. не
се признава за виновен по повдигнатото му обвинение и поддържа становището на
защитника си, че не следва да бъде наказан.
СЪДЪТ, като обсъди
събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, обсъди доводите и становищата на страните и въз основа
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Ф А К Т И Ч Е С К А О Б С Т А Н О В К А:
Подсъдимият В.И. не е осъждан и не
е наказван по реда на чл.78а от НК към момента на деянието.
Установи се по делото, че на
инкриминираната дата подсъдимият, който е син на свидетеля Н. В., пребивавал в
нейното жилище на адрес в гр.Стара Загора, кв. Самара № 5, вх.А, ет.1, ап.27. Тъжителят
Г. и съжителката му също живеят на посочения адрес, но на ет.4. К.Г. работил
като локомотивеш машинист и в нощта преди деянието бил нощна смяна. Върнал се
сутринта, след което спял известно време. Вечерта гледали телевизия, заедно с
жената, с която съжителства- свидетеля С. К., след което им се приспало, но шум
отвън ги смущавал. Тъжителят решил да предупредени съседите, живущи на първия
етаж, за които се знаело, че ползват агрегат на автомобил, за да го изключат. На
04.05.2016г. около 22.30 часа се позвънило на входната врата на жилището на В.
и сина й. Бил тъжителят, който слязъл от четвъртия етаж на входа, на първия
етаж по пижама и чехли. Свидетелят В. не разпознала точно кой е отвън по гласа,
в отговор на отправения й въпрос кой звъни, но била спокойна, тъй като не била
сама в жилището към този момент и отворила вратата. Пред входната врата стоял К.Г..
Той направил забележка на В. за включения агрегат на паркиран пред сградата
товарен автомобил, който предизвиквал шум и смущавал живущите във входа. Заявил
на майката на подсъдимия, че шума на този автомобил му пречи. След малко на
вратата се появил сина на В. и потърсил сметка на тъжителят защо безпокои майка
му. Непосредствено след това последвали няколко удара с юмруци и ритници в
лявата страна на тялото на тъжителя, който се бил обърнал към асансьора.
Ударите били неочаквани за тъжителя и
той реагирал бавно, като вдигнал ръце да се предпази. След това се обърнал към
подсъдимия, но ударите продължили и тъжителят загубил равновесие, при което
паднал на земята на площадката на етажа. Подсъдимият продължил да рита по
тялото тъжителя. Последният пълзял до асансьора, след което успял да се качи в
него и се придвижил до четвъртия етаж, където живее. Междувременно, съпругата
на тъжителя се учудила, че К. се бави и като отворила вратата на жилището видяла
пострадалия, който бил отвън пред вратата и бил на колене. Окото му било
насинено. На въпроса какво се случило, Г. отговорил, че бил бит от В.. Св.К.
помогнала на мъжа си да влезе в жилището и да седне на канапето. Обадили се на
тел.112. Тъжителят имал кръв по бузата си от лявата страна. Окото му било
насинено и почти било притворено от отока. Не можел да стои на краката си. Изпитвал
силни болки в областта на колената. Разказал на св.К. какво се случило и как
след отправената забележка за шума, издаван от агрегата майката на подсъдимия
му казала да изчака малко, при което се появил сина й и в момента когато К.
тръгвал към асансьора, подсъдимият му нанесъл побоя. Пристигнали служители на
МВР, които снели сведения от пострадалия и след това пристигналия екип на
спешна медицинска помощ го откарал в болнично заведение. Върнал се след
полунощ. Изпитвал остри болки в областта на гръдния кош. Не можел да се обръща
и спял само на едната си страна. През следващите дни бил в болнични, издаден от
личния му лекар, тъй като от причинените телесни увреждания не бил
работоспособен. Когато го видял св.Г. А., приятел на дъщерята на св.К.,
пострадалият не изглеждал добре. Имал подутини в лявата част на лицето, които
били с червен цвят. Бил тъжен и не му се говорело много, но разбрал че побоят
му бил нанесен от съсед, който вдигал шум с камиона си. Според свидетеля Р. Г.,
когато В.И. дошъл да живее във входа- през август или септември 2015г. говорил
с него, в качеството си на председател на дом. съвета на входа и казал на
подсъдимия, че имало оплакване от живущите относно шум, който се чувал от
хладилния агрегат на неговия камион. Не знаел дали вечерта на инкриминираната
дата този агрегат работел, а по принцип лицето на неговото жилище било от
другата страна на сградата и той не чувал агрегата. За случилото се на
04.05.2016г. вечерта разбрал по-късно. Не бил виждал подсъдимия около този
период и не знае дали бил удрян. Впоследствие разбрал, че на мястото са идвали
полицейски служители. Полицейският екип посетил адреса вечерта включва
свидетелите И.Х. и Е.Е.. Св.Х. изготвил докладна записка по случая, в която
отразил констатираното от посещението, а в показанията си сочи, че след като в
този документ е отразил, че пострадалият Г. имал видими наранявания в лявата
страна на лицето, значи го е възприел лично. Служителите на МВР разговаряли с
тъжителя, а после и с посочения от него извършител на побоя- подсъдимия И., на
когото бил съставен и предупредителен протокол по Закона за МВР. Полицейските
служители не са възприели видими наранявания, които да са причинени на
подсъдимия. След това била извършена проверка и от свидетеля Т.П.- инспектор в
Първо РУ на МВР-Стара Загора, според който майката на подсъдимия разказала, че
тъжителят бил ядосан и викал, при което излязъл сина й. Не си спомня да му е
казано, че тъжителят първи започнал сбиването, а само, че пострадалият говорил
на висок тон. Според неговите спомени от разказите на участниците, последвал
удар, блъскане от страна на подсъдимия, при което тъжителят паднал на земята, а
според заявеното му от тъжителя, подсъдимият директно го ударил в лицето. Още
при проверката тъжителят приложил съдебномедицинското удостоверение, за разлика
от подсъдимия, който твърдял, че спрямо него също имало нанесени удари, но не
представил никакъв медицински документ. По случая била заведена преписка с вх.№
2090 от 2016г. по описа на РП-Стара Загора, но с постановление на РП-гр.Стара
Загора от 13.06.2016г. било отказано образуването на досъдебно производство
срещу подсъдимия, тъй като за престъпление по чл.130, ал.2 от НК наказателното
преследване се осъществявяло по тъжба на пострадалия пред съда. По делото бе
назначена и приета съдебно-медицинска експертиза по писмени данни. Видно от
заключението на вещото лице, на пострадалия К.Г. *** са причинени контузия на
гръдния кош, без видими външни увреждания, кръвонасядане на клепачите на лявото
око, травматичен оток и кръвонасядане в областта пред лявата ушна мида, както и
контузия в поясния отдел на гръбначния стълб. Според уточнението на вещото лице
в съдебното заседание, поясния отдел на
гръбначния стълб означава долната част на гърба, както е формулирано
в тъжбата частното обвинение. Според констатациите на вещото лице, описаните
травматични увреждания са от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да
са получени по време и начин посочени в тъжбата на К.Г.. Всяко от тези
увреждания причинявало болка, а в съвкупност - страдание. Сочи се, че
възстановителният процес продължил около две седмици.
Гореизложената фактическа обстановка се установява
по несъмнен
начин от приобщения по
делото доказателствен материал поотделно и в неговата съвкупност, както следва:
свидетелските показания на С. П. К., Г.
Н. А., И.Ж.Х., Е.Н.Е., Р. Ж. Г., Т.П.П., заключението на вещото лице по
приетата съдебно-медицинска експертиза, заверено копие на Лист за преглед на
пациента К.Г. в ДКБ/СО, постъпил на 05.05.2016г., съдебномедицинско
удостоверение № 141 от 2016г. на К.Г., болничен лист, издаден на 05.05.2016г.
на К.Г. от д-р М.М., амбулаторен лист № 3662 от 09.05.2016г. на К.Г.,*** за
отказ да се образува ДП от 13.06.2016г, ведно с приложените към преписката
протокол за предупреждение и докладни записки от И.Х. и от Т.П., свидетелство
за съдимост на подсъдимия.
Съдът кредитира с доверие
свидетелските показания на посочените по-горе свидетели, като последователни,
логични и взаимнодо-пълващи се, които взаимно се подкрепят и от описаните
писмени доказателства, респективно от констатациите на вещото лице. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Н. В, с изложената от нея версия, че
тъжителят първи ударил сина й в лицето и то неочаквано, след което бил блъснат
от него, при което тъжителят паднал, а едва ли не подсъдимият отишъл да го
вдига от земята, след което тъжителят го ритнал в слабините и така започнало
сборичкване между двамата. Няма никакви обективни находки от евентуално
причинени на подсъдимия увреждания нито в областта на лицето, нито в друга част
на тялото. Освен това звучи нелогично именно тъжителят да е нанесъл първи удар,
дори да е станало т.нар сборичкване, защото тъжителят само е разговарял с нея
по повод шума на агрегата, а е логично именно подсъдимият да е ударил тъжителя,
вследствие на факта, че тъжителят прави забележка на майка му. Необяснимо е и
обстоятелството как тъжителят получил травмите си на гръдния кош, на клепачите
на лявото око и на лявата ушна мида, ако се приеме за достоверно изложеното от
майката на подсъдимия, че К.Г. паднал „назад
някак си и седнал на земята”. Единствено правдоподобно звучи
обстоятелството, че тъжителят паднал на земята, предвид факта, че загубил
равновесие от ударите и поради това, че бил „по чехли”, но не се възприема за
достоверно изложеното, че при падането си тъжителят „ритнал” подсъдимия „в
слабините” и после започнало сборичкване. Ако се бе случило такова взаимно
разменяне на удари, сбиване или т.нар. сборичкване би следвало да са причинени
телесни повреди и на подсъдимия, нещо което остава абсолютно недоказано и
представлява само защитна версия. Несериозно звучи твърдението, че тъжителят
докато бил на земята, след падането си „ритнал” подсъдимия в областта на
слабините.
Не
се кредитират с доверие и показанията на свидетеля П. П., дългогодишен колега на подсъдимия, предвид заявеното от
него, че като видял подсъдимия след осъщественото деяние същият бил „посинен по лицето и по врата, с разбита уста”.
Никой от другите свидетели не твърди, след случилото се подсъдимият да бил
насинен и с разбита уста, дори в показанията на майка му Н. В. не се излагат
подобни твърдения за насиняване и разбита уста. Както вече бе посочено, след
посещението си и вземане на отношение непосрествено след като били повикани на
адреса, полицейските служители, по-конкретно св.Х. установил, че потърпевшият
/тъжителят/ има видими следи от наранявания в областта на лявата страна на
лицето, но не си спомни другият участник в „свадата” да има следи от
нараняване, което логично може да се обясни с отсъствието на такива. Така, че
ако свидетелят П. видял след случая на инкриминираната дата своя колега и
подсъдим по делото „посинен по лицето и
по врата, с разбита уста” това са увреждания, които подсъдимият би могъл да
получи впоследствие, при друг инцидент, който няма нищо общо с предмета на
делото или са откровени неистини, казани въпреки предупреждението по чл.290 от НК, отправено и към този свидетел. В този смисъл, не се кредитират и обясненията на подсъдимия пред съда, в контекста
на изложеното и от майка му, че едва ли не бил ударен от тъжителя, след което
се защитил. Разбира се, подсъдимото лице има право на такава защитна позиция и
е негова лична преценка какво изразява в хода на наказателното производство,
без да носи никаква отговорност за излагане на неверни твърдения. В заключение,
показанията на В. също не се кредитират не заради пристрастието й, а тъй изложената
и от нея теза противоречи на останалия доказателствен материал по делото, както
на свидетелските показания на посочените по-горе свидетели, така и на
приобщените и описани писмени доказателства, съответно противоречи и на
констатациите на вещото лице, които се ценят от съда като професионални и безпристрастни.
Липсват каквито и да било обективни данни за нанесени от страна на тъжителя
телесни повреди на подсъдимия. В този смисъл, показателно е и изложеното от
напълно безпристрастния свидетел- инспектор Т.П., който посочи, че не си спомня
да му е казано, че тъжителят първи започнал сбиването, а само, че говорил на
висок тон. Според заявеното от него имало разлика само в обстоятелството дали е
блъснат от подсъдимия или бил ударен в лицето, но описаните и доказани по
несъмнен начин телесни увреждания на пострадалия Г. са показателни за нанесения
му побой от страна на подсъдимия. При положение, че тъжителят само бе паднал на
стълбищната площадка, на равна плоскост, не би могъл да претърпи толкова
различни увреждания по различни части на тялото си, разположени на различна
равнина, защото не се и твърди да е падал няколко пъти или по неравни
повърхности, за да получи увреждане на гръдния кош, на лявото око, на лявата
ушна мида и в поясния отдел на гръбначния стълб /долната част на гърба/. Както
вече бе посочено, според направеното уточнение от на вещото лице при
изслушването му в хода на съдебното следствие, поясния отдел на гръбначния стълб означава долната част на гърба,
както е формулирано в тъжбата частното обвинение.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
По гореописаният
начин, подсъдимият В.Д.И.
осъществил от обективна
и субективна страна престъпния състав на чл.130, ал.2 от НК, тъй като на 04.05.2016г. в гр. Стара Загора, в кв. Самара, бл.5, вх.А,
на площадката във входа, на първия етаж, причинил на тъжителя лека телесна
повреда, вследствие на причинените му контузия на гръдния кош, кръвонасядане на
клепачите на лявото око, травматичен оток и кръвонасядане в областта на лявата
ушна мида и контузия в долната част на гърба, изразяваща се в причиняване на
болки и страдания, без разстройство на здравето.
Съдът обстойно и задълбочено обсъди и направи
преценка на събраните по делото доказателства и прие за установено по
категоричен начин, че е налице пряк умисъл от страна на подсъдимия за
извършване на деянието, тъй като установените по делото обстоятелства сочат, че
той съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал неговите
общественоопасни последици и е целял настъпването им, като искал да причини
болки и страдания на пострадалия, вследствие нанесените от подсъдимия удари с
юмруци и ритници.
Ето защо, съдът
намери, че в случая е налице осъществяване от обективна и субективна страна на
престъпния състав на чл.130, ал.2 от НК,
като намира за доказано по несъмнен начин, че подсъдимият
В.Д.И. е автор на престъплението, за
което е обвинен с предявената тъжба в нейната цялост, поради което го призна за
виновен, по така повдигнатото му обвинение.
Съдът намира, че в
случая е неприложима разпоредбата на чл.130, ал.3 от НК, както поиска защитника
на подсъдимия, защото с ангажираните в хода на наказателното производство
доказателства в тяхната съвкупност и поотделно не се доказа тъжителят /пострадалият/
да отвърнал веднага на дееца със също такава телесна повреда, поради което да
се освободят и двамата от наказание. Кое от доказателствата се цени и кредитира
с доверие от съда и какво установява бе посочено по-горе, поради което няма да
се преповтаря. При положение, че не се доказа на посочената дата и място на
друг, освен на частния тъжител да била причинена лека телесна повреда, по
смисъла на чл.130, ал.2 от НК, и то включваща няколко телесни увреждания,
поради което е многостепенна, позоваването на този привилегирован състав е
необосновано и незаконосъобразно.
ВИД И
РАЗМЕР НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ:
За извършеното от подсъдимия В.Д.И. престъпление,
законът предвижда наказание „лишаване от
свобода” до шест месеца или „пробация”,
или „глоба” от сто до триста лева.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства и като се съобрази с двата основни принципа –
законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК,
изхождайки от предвиденото за това престъпление наказание, степента на
обществена опасност на деянието и дееца и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, както и с целите на наказанието залегнали в чл.36 и чл.
54, съобрази следното:
Както по-горе в
описаната фактическа обстановка бе посочено, от представеното свидетелство за
съдимост се установява, че подсъдимият е пълнолетно лице, с чисто съдебно
минало. За деянието, което е умишлено по своя характер се предвижда наказание
лишаване от свобода в посочения диапазон или пробация, или глоба, а от престъплението
не са настъпили имуществени вреди, което да налага възстановяването им от
извършителя. Изложеното обосновава извода, че следва да се приложи
императивната разпоредба на чл.78а от НК, т.е. да се приложи института на
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на админи-стративно
наказание „глоба”. Не са налице отрицателни предпостав-ки за реализиране на
този институт, които са обективирани в нормата на чл.78а, ал.7 от НК.
При
индивидуализацията на наказанието, съдът взе предвид наличието на смекчаващи
отговорността обстоятелства, а именно чистото съдебно минало на дееца, както
и добрите характеристични данни на подсъдимия, който няма други
противообществени прояви и за който процесното престъпление се явява изолиран
случай на такова деяние. Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът
квалифицира наличието на няколкото изброени телесни увреждания, които
характеризират повредата като многостепенна, макар и причиняваща болки и
страдания, без разстройство на здравето. От друга страна, не се събраха данни
обуславящи извода, че извършителят е с имотно състояние, което би обосновало
по-висок размер на наложената санкция, предвид социалния му статус, поради
което съдът намира, че същият следва да бъде в минимален размер и наложи на В.Д.И. административно наказание глоба, в размер на 1000.00 /хиляда/ лева.
С посочения размер на наказание, съдът намира, че ще бъдат постигнати целите на
наказанието, а именно да се поправи и превъзпита дееца към спазване на законите
и добрите нрави, да му се въздейства предупредително, като му се отнеме
възможността да върши престъпления занапред и да се въздейства предупредително
спрямо другите членове на обществото.
ОТНОСНО ПРИЕТИЯ ЗА СЪВМЕСТНО
РАЗГЛЕЖДАНЕ В НАКАЗАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС ГРАЖДАНСКИ ИСК:
В настоящото наказателно производство бе приет за съвместно разглеждане граждански
иск от частния тъжител К.Г. срещу подсъдимия, описан в началото на изложението.
При съвкупната
преценка на доказателствата, съдът прие, че е налице фактическия състав на
чл.45 от ЗЗД – налице е деяние, вредоносен резултат и причинна връзка между
противоправното и виновно поведение на подсъдимия В.Д.И. и настъпилите
вреди, които са
от неимуществен характер, с оглед изтърпените от тъжителя болки и страдания, за които законът указва, че следва да бъдат
обезщетени по справедливост. Предвид това, като прецени събрания по делото
доказателствен материал заедно и поотделно, съдът намира за такъв справедлив
размер сумата от 1 500.00 /хиляда и петстотин/ лева, представляваща
обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди, от които, както
следва: сумата от 500 /петстотин/ лева, за претърпени болки и страдания, вследствие
на нанесена контузия на гръдния кош,
сумата от 500 /петстотин/ лева, за претърпени болки и страдания, вследствие
на кръвонасядане на клепачите лявото око, сумата от 500 /петстотин/ лева,
за претърпени болки и страдания, вследствие травматичен оток и кръвонасядане
в областта на лявата ушна мида, ведно със законната лихва, върху всяка от
посочените суми, считано от деня на увредата- 04.05.2016г. до окончателното плащане на посочените суми, поради
което осъди подсъдимият да заплати на гражданския ищец обезщетението в посочения
размер. Тези конкретни суми бяха присъдени в полза на гражданския ищец въз
основа на изрично предявените претенции в заседанието, преди даване ход на
съдебното следствие, като бе съобразено изричното формулиране на трите пера,
всяко от по 1000 лева, възлизащи общо на претендираната сума от 3000 лева за
обезщетяване на причинените болки и страдания. Фактът, че са причинени всички
описани по-горе телесни травми води до извода, че причинените болки и страдания са с по-голям интензитет. Поради тази
констатация, макар че увреждането се изразява само в причиняване на болки и
страдания, без разстройство на здравето, са причинени по-големи вредоносни
последици, като съвкупност от всички увреждания, в сравнение с причиняване само
на едно увреждане, например което и да било от описаните повреди, ако е
самостоятелно. В този смисъл, се обосновава изводът, че по-високия интензитет
на тези болки и страдания, като съвкупност, предпоставя и определяне на
обезщетение за всяко от уврежданията в посочения размер, съответно общо за
сумата от 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева и присъждане на сума в по-нисък
размер не би било справедливо, респективно не би обезщетило причинените на
пострадалия неимуществени вреди.
В останалата част, за разликата от присъденото, до
пълния предявен размер на гражданския иск, т.е. за разликата от от 500
/петстотин/ лева до 1 000 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение за
претърпените болки и страдания, вследствие причинена контузия на гръдния кош, за разликата от 500 /петстотин/ лева до
1 000 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение за претърпените болки и
страдания, вследствие на кръвонасядане клепачите
на лявото око, за разликата от 500 /петстотин/ лева до 1 000 /хиляда/
лева, представляваща обезщетение за претърпените болки и страдания, вследствие
на травматичен оток и кръвонасядане в
областта на лявата ушна мида, съдът намира, че искът е НЕОСНОВАТЕЛЕН,
поради което го ОТХВЪРЛИ, в съответната част.
Р А З Н О
С К И:
При този изход на делото, на основание
чл.189 от НПК, подсъдимият
бе осъден да заплати направените разноски по производството. В полза на частния
тъжител и граждански ищец бе присъдена сумата от 712.00 /седемстотин и дванадесет/ лева, представляваща направени от
частния тъжител и гр.ищец разноски по делото за платено адвокатско
възнаграждение и внасяне на държавна такса за образуване на настоящото дело.
Подсъдимият бе осъден да заплати дължимата държавна такса върху уважената
част от гражданския иск, която възлиза на сумата от 60.00 лева, както и сумата от 250.00
/двеста и петдесет/ лева,
представляваща направени разноски в хода на съдебното производство за изплащане
възнаграждение на вещо лице, които следва да заплати по сметка на Районен съд –
гр. Стара Загора, в полза бюджета на съдебната власт.
ПРИЧИНИ И
УСЛОВИЯ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА
ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:
Ниското правно
съзнание на подсъдимия, незачитане на обществения ред и правото на телесна
неприкосновеност на другите граждани, в частност, на пострадалия К.Г.
Водим от
горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: