Р Е Ш
Е Н И Е
260889 /26.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, четиринадесети състав, гражданско
отделение в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти
септември две хиляди и двадесета година
в състав:
Районен съдия: Даниела Павлова
при участието на секретаря Кичка
Иванова разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 16107 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен отрицателен установителен иск с
пр.осн.чл.439, вр.чл.124 ГПК, вр.чл.117 и чл.111, б.”в” ЗЗД за приемане за установено в отношенията между
страните, че ищецът А.Й.Б. с ЕГН ********** ***
не дължи по влязлата в сила
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
постановена по ч.гр.д.№ 5328/14 г. на ВРС на ответника „А.з.с.н.в.“, ЕИК ****, седалище и адрес на управление ***, офис
сграда „Лабиринт“, ет.2, офис № 4 в
качеството му на правоприемник на „Ти Би Ай Банк“
ЕАД, ЕИК ***
следните суми: сумата от 541.34 лв. /петстотин четиридесет и един
лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща незаплатена главница по
Договор за потребителски кредит № ***/03.05.2012 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 23.04.2014 г.
до окончателното погасяване на задължението; сумата от 47.70 лв.
/четиридесет и седем лева и седемдесет стотинки/, представляваща такси
обслужване и управление на кредита; сумата от 18.64 лв. /осемнадесет
лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща договорна лихва за периода
от 15.01.2013 г. до 14.03.2014 г.; сумата от 32.50 лв. /тридесет и два
лева и петдесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от
15.01.2013 г. до 14.03.2014 г., тъй като вземането е погасено по давност на
осн.чл.111, б.”в” ЗЗД. Моли ответникът
да бъде осъден да му заплати съдебно-деловодните разноски.
Твърденията в молбата от които
ищецът черпи права са, че срещу него има издадена влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, постановена по ч.гр.д.№ 5328/14 г.
на РС Варна да заплащане на посочените суми. Вземането по нея произтича от
задължения по договор за кредит от
03.05.2012 г. Въз основа на издадения
изпълнителен лист е образувано изпълнително дело при ЧСИ Н.Георгиев с
район на действие района на ВОС за събиране на вземането. Ответникът е
правоприемник на взискателя „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и не е предприел действия за
събиране на вземането си повече от две години,
след извършване на последното действие от ЧСИ по молба на взискателя,
считано от 24.09.2014 г. Изпълнителното дело не е прекратено от ЧСИ. След тази
дата е текъл нов период от време повече от три години в който извършените действия не са прекъснали
давността и след 24.09.2019 г. вземането е погасено по давност. Съгласно
тълк.решение № 2 от 26.6.2015 г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС след
изтичане на период повече от две години от последното изпълнително действие
и/или искане на взискателя за извършване – в случая след 24.9.2014 г. настъпва
перемция на осн.чл.433, ал.1, т.8 ГПК като извършените след този срок действия
не са валидни и не прекъсват давността. От изложеното ищецът счита, че
давностият срок за погасяване на задължението по изп.дело № 20147160401514 е
започнал да тече от 24.9.2014 г. и вземането е погасено по давност след датата
24.9.2019 г.
В срока
за отговор е постъпил такъв от ответника. Счита
предявеният иск за недопустим поради липса на правен интерес по следните
съображения:
Твърди, че правният интерес е положителна
процесуална предпоставка за допустимост на исковете, за която съдът следи
служебно. Правният интерес следва да е налице, както при предявяване на иска,
така и в хода на производството. Теорията и практиката недвусмислено приемат,
че разпоредбата на чл.439 от ГПК урежда
специален установителен иск в полза на длъжника като средство, с което да
оспори едно съдебно признато вземане /материално притезание/, т.е. добило
състояние на изпълняемо право, въз основа на настъпили след приключване на
съдебното дирене или след изтичане на срока за възражение по чл. 414 от ГПК. Систематичното място на посочената
разпоредба, както и граматическото и логическото й тълкуване, вътрешно и във
връзка с разпоредбата на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, довеждат до заключението, че право на такъв иск
/активна процесуална легитимация/ има само правен субект, имащ качеството на
длъжник по изпълнението в рамките на едно висящо, т.е. неприключило
изпълнително производство. В случай че се приемат твърденията на ищеца, че
образуваното изпълнително дело № 20147160401514 по описа на ЧСИ Николай Георгиев,
per. № 716, с
район на действие - Окръжен
съд Варна е прекратено на осн. чл. 433, ал.
1, т.
8 от ГПК на
24.09.2016 г. с изтичане на
двугодишния срок, следва да се счита, че изпълнителното дело е прекратено, т.е.
не е висящо и ищецът в настоящото производство няма качеството
„длъжник", което от своя страна автоматично го лишава от правен интерес за
предявяване на иска. Това произтича от самия текст на чл. 439, ал.1 от ГПК където са използвани понятията
"длъжникът" и "изпълнението". Ето защо наличието на висящо, т.е. конкретно
изпълнително производство е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост
на разглеждания специален отрицателен установителен иск. Понятието
„интерес" по смисъла на процесуалния закон е немислимо да означава друго
освен мотив към осъществяване на законово правомерни /позволени от правото/
потребности на лицето, което не би било възможно да стане по друг правомерен
начин, освен чрез ефекта на съдебното решение, дало отговор на съответния иск.
Законен интерес е ясно, че означава онзи субективен стремеж, мотив към
задоволяване на потребности, които изрично законът позволява да се задоволят,
без да се застрашават и нарушават чуждите блага - предмет на права и законни интереси.
Интересът обаче не бива да се свързва с някаква практическа вероятност от
теоретично възможно бъдещо засягане/нарушаване на субективни права и законни
интереси. Общоизвестно е преобладаващото в теорията разбиране, че субективното
преобразуващо право на погасителна давност може да се упражни, а такова се
упражнява от ищеца, само като средство за защита по висящо исково или във
връзка с висящо изпълнително производство, но не и извън тях. С Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2
години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, че прекратяването на
изпълнителното производство, поради т.нар. "перемпция" настъпва по силата на
закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правнорелевантни факти. Прието е, че без правно значение е дали съдебният
изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога
ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по
право. В настоящия случай, ако се вземат предвид ищцовите твърдения,
перемпцията е настъпила през 2016 г. и след този момент не е налице висящо изпълнително дело, което да
обоснове правния интерес от иницииране на специалното производство по реда на
чл. 439 от ГПК. Налице е противоречивост в твърденията на
ищеца, основани на факти по делото (прекратен изпълнителен процес по силата на
закона) и търсената правна защита чрез подаването на отрицателен установителен
иск, само и единствено допустим при наличие на висящо изпълнително дело. В подкрепа на изложените аргументи са Определение от 16.10.2015 г. по гр.д. №
1261/2015 г. на Районен съд - Велико Търново, Определение от
16.05.2018 г. по гр.д.
№ 78/2018 г. на
Окръжен съд -Ямбол,
Определение № 617 от
22.11.2017 г. по в.ч.гр.д.
№ 779/2017 г. на
Окръжен съд - Пазарджик,
Решение № 73 от
24.06.1963 г. по гр.д. №
58/1963 г. на Върховния съд и др.
С случай, че съдът приеме предявения
иск за допустим, ответникът моли
за отхвърлянето му като неоснователен по следните съображения:
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая има издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД постановява, че ако вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Понастоящем в заповедното производство
издаването на изпълнителен лист се предпоставя от издаването на специален
съдебен акт-заповед за изпълнение, чрез която се установява дали вземането е
спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание (арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в сила
заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно
решение - същата има установително и преклудиращо действие в отношенията между
страните. Влязлата в сила заповед
за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на
обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които
е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение.
Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез
използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл.
424 ГПК,
аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Наред с изложеното, в
постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК Определение
№ 214 от
15.05.2018 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IVг. о. изрично е посочено: „Влязлата е сила
заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща
страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за
подаване на възражение.". Следователно, по действащия ГПК няма
основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение
към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица други актове на
ВКС (Определение № 480 от
27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 221/2010 г., IV г. о., ГК,
Определение
№ 443 от
30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д.
№ 1366/2015 г., II т. о., ТК;
Определение
№ 576 от
16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 4647/2015 г.,
IV г. о., ГК; Определение № 480 от
19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 2566/2013 г.,
IV г. о., ГК). В подкрепа на гореизложеното е Решение
№ 321 от 16.10.2018 г. по в.гр.д. № 479/2018 г., II с-в на
Окръжен съд - Перник.
В общия случай, когато съдебното
решение влезе в сила започва да тече нова давност. Следователно началото на
давностния срок в изпълнителното производство започва да тече от влизане в сила
на съдебно изпълнително основание. В заповедното производство, след изтичане на
срока за възражение и при неоспорване на заповед за изпълнение от длъжника,
какъвто е настоящият случай, издадената заповед за изпълнение влиза в сила.
Въпреки липсата на законов текст, който изрично да указва, че съществуването на
вземането в този случай е установено със сила на присъдено нещо, то доколкото
влязлата в сила заповед за изпълнение замества съдебното решение като
изпълнително основание /въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение
направо се пристъпва към принудително изпълнение/, следва, че след проведено
заповедно производство нова давност почва да тече от влязането в сила на
заповед за изпълнение. Продължителността на новия давностен срок по правило е
съответен на предходния давностен срок - общ, специален или особен, но предвид, че
правото е установено със съдебно решение, давността се превръща в обща 5 годишна давност. В
процесния случай изпълнителното дело е образувано с молба на
24.09.2014 г., като от този момент
започва да тече петгодишният давностен срок, който изтича на
24.09.2019 г. Съгласно разпоредбата
на чл. 116, б. "в"
ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително
изпълнение на вземането, при което с предприемането на всяко такова действие
започва да тече нова давност. Съгласно дадените
задължителни тълкувания в т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС изпълнителни действия, които прекъсват
давността са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана; присъединяването
на кредитора; възлагането на вземане за събиране или вместо плащане;
извършването на опис и оценка на вещ; назначаването на пазач; насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или
на плащания от трети задължени лица. С предприемането на всяко валидно действие
за принудително изпълнение започва да тече „нова давност". От правилото,
че когато започва да тече „нова давност" се възстановява съответният
давностен срок
- общ, специален или
особен, предвид, че се прекъсва давностен срок установен със съдебно решение,
поради което се е превърнал в общ, то и тази „нова давност", като
съответна, също е обща /5 г./. В настоящия случай, видно от представените от ищеца
доказателства, на 23.08.2017 г. е подадена молба от „А.з.с.н.в." АД да
бъде конституирана като взискател по образуваното изпълнително дело.
Петгодишният давностен срок е започнал да тече на 24.09.2014 г. (молба за образуване на изпълнително дело) и същият е прекъснат на 23.08.2017 г. (молба за конституране на взискател), от който момент е започнал да тече нов петгодишен давност
срок, който към настоящия момент все още не е изтекъл. По изложените
съображения ответното дружество счита, че
възраженията на ищеца за погасяване на задължението поради изтекла погасителна давност са необосновани.
Моли
за прекратяване на производството, в евентуалност за отхвърляне на предявения
иск на длъжника и за заплащане на
съдебни разноски, съгласно
представения списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител адв.Николай
Николов поддържа молбата и моли да се
уважи.
Ответникът е представил писмено становище с което поддържа отговора. Моли
да се вземат предвид изложените от него аргументи в отговора.
Съдът
като взе предвид събраните в производството доказателства както поотделно, така
и в тяхната съвкупност, становищата на страните, по свое убеждение и въз основа
на закона намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните нямат спор относно твърденията, че на
24.04.2014 г. по заявление на „Ти Би Ай
Кредит“ ЕАД, ЕИК **** по чл. 410 от ГПК е
образувано ч.гр.д.№ 5328
г. по описа за 2014
г. на Варненски районен съд, 20 състав и
са издадени заповед за изпълнение от същата, а след влизането й в сила и изпълнителен лист срещу А.Й.Б. с ЕГН **********
като „ОСЪЖДА А.Й.Б., ЕГН **********, с адрес: ***06 ДА ЗАПЛАТИ на „Ти Би Ай
Кредит” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, следните суми: сумата от 541.34 лв. /петстотин
четиридесет и един лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща
незаплатена главница по Договор за потребителски кредит № ****/03.05.2012 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 23.04.2014 г. до
окончателното погасяване на задължението; сумата от 47.70 лв. /четиридесет и
седем лева и седемдесет стотинки/, представляваща такси обслужване и управление
на кредита; сумата от 18.64 лв. /осемнадесет лева и шестдесет и четири
стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от 15.01.2013 г. до
14.03.2014 г.; сумата от 32.50 лв. /тридесет и два лева и петдесет стотинки/,
представляваща обезщетение за забава за периода от 15.01.2013 г. до 14.03.2014
г.; сумата от 325 лв. /триста двадесет и пет лева/, представляваща сторени в
заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 и 8 ГПК.
Въз основа на същите по молба на взискателя е образувано
изпълнително дело № 20147160401514 по описа за 2013 г. на ЧСИ Николай Георгиев с район на действие Варненски окръжен съд,
регистриран в Камарата на ЧСИ с per. № 716. На длъжника е връчена ПДИ по реда на чл.47 ГПК.
От изисканото в заверен препис
изпълнително дело се установява, че с договор за продажба на вземане /цесия/ от
13.08.2012 г. кредиторът „Ти Би Ай
Кредит“ ЕАД, ЕИК **** е прехвърлило на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД,
ЕИК **** процесното вземане. С договор за
продажба на вземане /цесия/ от 26.05.2017 г. кредиторът „Ти Би Ай Банк“
ЕАД, ЕИК ********* е прехвърлил на ответното дружество
„А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК **** процесното вземане. С постановление на ЧСИ от 23.08.2017 г. по молба на АСВ ЕАД същото дружество е
конституирано като взискател на основание приложения
към молбата договор за цесия. Представено е удостоверение от ЧСИ за размера на
задължението по изпълнителното дело към 27.06.2019 г. По молба на новоконституирания
взискател са извършени действия за установяване на
притежавани от длъжника банкови сметки и МПС и запор на същите – запорно съобщение от 20.11.2017 г., уведомление, справка
НАП, справка НБД, призовка за принудително изпълнение от 01.11.2018 г. за опис
и оценка на движими вещи.
С постановление за прекратяване
на изпълнително производство от 06.01.2020 г. на ЧСИ образуваното срещу ищеца
изпълнително дело № 20147160401514 по описа за 2013 г. на ЧСИ Николай Георгиев с район на действие Варненски окръжен съд,
регистриран в Камарата на ЧСИ с per. № 716 е прекратено на осн.чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Страните нямат спор
относно факта, че същото е влязло в сила.
По отношение на правния интерес
за ищеца да предяви иск по чл.439 ГПК е налице произнасяне на въззивния съд с определение от 22.07.2020 г., постановено
по ч.т.д.№ 843/2020 г. с което е отменено определението на ВРС за прекратяване
на производството на осн.чл.130 ГПК с указания за
произнасяне по същество на спора. Доколкото указанията на ВОС са задължителни
на настоящия съд, то възраженията на
ответника за недопустимост на иска са неоснователни.
В исковата си молба ищецът е
направил възражение за изтекла обща
давност след стабилизиране на неоспорено
изпълнително основание и е поискал да
бъде установено със съдебно решение, че не дължи сумите по изпълнителния лист
поради погасяване на задължението. Тези
твърдения и очертания от предмет
на доказване водят до извод за надлежно
упражнена искова защита на длъжник срещу насочено спрямо него принудително
изпълнение, изрично допусната в чл. 439 ГПК.
В хода на производството са
събрани доказателства, че конкретното
изпълнително дело е прекратено от ЧСИ, но
в отговора си заместилия взискател цесионер оспорва
претенцията с твърдения, че
давността е прекъсната.
В мотивите на определението ВОС
е посочил, че съществува разлика
между възраженията на длъжника за
погасяване на паричния дълг чрез плащане, опрощаване, новация,
сливане и т.н., които се отнасят до отричане на самото вземане и давността не
засяга това право, а само възможността на кредитора да упражни принуда - чл.
118 ЗЗД. С твърденията, изложени в
исковата молба, ищецът търси отричане не на материалното право, а на правото на принудително изпълнение, което
е процесуално и се удостоверява с
издадения в полза на кредитора
изпълнителен лист. С иск по
чл.439 ГПК длъжникът може да търси
отричане на легитимацията на взискателя като се позове на отпадането поради новонастъпили факти както на материалното право, така и на
упражненото процесуално право въз основа на изпълнителния лист.
От изисканото и приобщено в заверен
препис изпълнително дело № *** се установява, че същото е прекратено с
постановление на ЧСИ от 06.01.2020 г. за което страните са уведомени, постановлението
не е обжалвано и е влязло в сила. Въпреки, че изпълнителното дело е прекратено от съдебния изпълнител на основание чл. 433 ал.1 т.8 ГПК при настъпила перемция, взискателят може във всеки момент да упражни отново правото на принуда срещу длъжника, тъй
като изпълнителен лист за съществуване на дълга му е върнат и е в
негово държане. В тези случаи правното
положение на длъжника не се променя при прекратяване на образуваното
изпълнително дело. В актуалната съдебна
практика се застъпва становище, че
длъжникът има интерес да се освободи от принудителната
сила на изпълнителния лист, издаден в полза на взискателя
като води исково производство за отричане на съществуването на
удостовереното в заповедта материално право поради новонастъпил
факт с правопогасяващо действие, какъвто е изтичането
на давността за принудително събиране на паричния дълг. Компетентността на съдебния изпълнител да преценява такива
възражения е ограничена.
Съгласно разпоредбата на чл. 439 ГПК
длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението, като искът може да се основава
само на факти настъпили след приключване на съдебното дирене в производството
по което е издадено изпълнителното основание.
Правото на принудително изпълнение за лицето в чиято полза е налице
осъдително решение, подлежащо на изпълнение
възниква от момента, в който съдебното решение е влязло в сила и за него
важат общите правила за давността. Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД
щом вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога пет години, а чл. 116, б. "в" от ЗЗД определя кога се прекъсва тази давност - с предприемане действия
за принудително изпълнение. Изпълнителното дело против ищеца е образувано въз
основа на изпълнителен лист по влязлата в
сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Кредиторът е подал молба за образуване
на изпълнително дело пред ЧСИ Н.Георгиев
с район на действие района на ВОС и такова е било образувано. На 23.08.2017
г. ЧСИ е извършил изпълнително действие
„конституиране на взискател“ на ответното
дружество АСВ ЕАД по негова молба и
представени доказателства за правата му, след което са извършени последващи изпълнителни
действия от съдебния изпълнител по молба на взискателя.
Погасителната давност не спира
докато трае изпълнителният процес съгласно задължителните разяснения в т.10 на ТР 2/26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 на ОСГТК
на ВКС. Същевременно по силата на чл. 116, б.“в“ от ЗЗД, давността се прекъсва
с предприемане на действия за принудително изпълнение. В цитираното по-горе
тълкувателно решение е разяснено, че в хода на изпълнителния процес давността
се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ
и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Давността се прекъсва с насочване на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
От предприемането на последното
по време валидно изпълнително действие започва да тече новата давност,
независимо от това, дали изпълнителното производство е прекратено на основание
чл. 433, ал.1, т.8 ГПК – поради това, че взискателят не е поискал извършването
на изпълнителни действия в продължение на 2 /две/ години.
В настоящият случай последното
изпълнително действие, довело до прекъсване на давността е извършеното на на действия по принудително изпълнение от 01.11.2018 г. за
опис и оценка на движими вещи. Доколкото
няма данни по делото такива да са извършени реално, следва да се приеме, че с конституиране
на ответното дружество като взискател е прекъсната
давността. Съдът приема за последен установен
по делото начален момент, от който е започнала да тече нова давност 23.08.2017
г. В този смисъл решение по в.т.д. №
593/2017 г. на ВОС, ТО, решение № 511 от 29.06.2018 г. по т.д.№ 129/2018 г. на
ВОС, ТО.
Съгласно разпоредбата на чл.433
ал.1 т.8 ГПК, изпълнението се прекратява, когато в продължение на две години
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия. В настоящото
производството е безспорно установено, че
образуваното изпълнително дело № ****
е прекратено с постановление на ЧСИ от 06.01.2020 г. за което страните са
уведомени от ЧСИ, постановлението не е обжалвано и е влязло в сила. От изложеното дотук следва, че предявения иск
е изцяло основателен и следва да се уважи.
При този изход на спора ответникът дължи на ищеца разноски за производството в размер на 350
лева за както и разноски за производството пред ВОС по частната жалба в размер на 325 лева, съгласно представени
договор и за правна защита и списъци за всяка инстанция.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес
на управление ***, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис № 4, че А.Й.Б. с ЕГН ********** НЕ дължи
по влязлата в сила заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 5328/14 г. на ВРС н. „А.з.с.н.в.“, ЕИК ****, седалище и
адрес на управление ***, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис № 4 в качеството му на правоприемник на „Ти Би Ай
Банк“ ЕАД, ЕИК **** следните суми: сумата от 541.34 лв. /петстотин
четиридесет и един лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща
незаплатена главница по Договор за потребителски кредит № ****/03.05.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението – 23.04.2014 г. до окончателното погасяване
на задължението; сумата от 47.70 лв. /четиридесет и седем лева и
седемдесет стотинки/, представляваща такси обслужване и управление на кредита;
сумата от 18.64 лв. /осемнадесет лева и шестдесет и четири стотинки/,
представляваща договорна лихва за периода от 15.01.2013 г. до 14.03.2014 г.;
сумата от 32.50 лв. /тридесет и два лева и петдесет стотинки/,
представляваща обезщетение за забава за периода от 15.01.2013 г. до 14.03.2014
г., на осн.чл.439, вр.чл.124 ГПК, вр.чл.117 и чл.111, б.”в” ЗЗД.
ОСЪЖДА „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление ***, офис сграда
„Лабиринт“, ет.2, офис № 4 да заплати на А.Й.Б. с ЕГН ********** разноски за производството пред РС Варна в размер
на 350.00 /триста и петдесет/ лева и разноски за производството по ч.т.д.№
843/20 г. на ОС Варна в размер на 325.00 /триста двадесет и пет/ лева, на осн.чл.78 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен срок от съобщението до страните.
Районен съдия: