№ 3348
гр. Варна, 29.08.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. С.
мл.с. Виляна Н. Михалева
като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно
гражданско дело № 20233100501746 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена на 24.07.2023 г. от
Н. А. К., К. В. К. и П. К. В., всички чрез адв. Х., срещу Решение
№169/04.07.2023 г., постановено по гр. д. № 1209/2022 г. по описа на РС –
Провадия, с което са уважени искове, както следва:
1) с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, като е признато за установено
между С. К. С. и П. К. В., че последната не е собственик на реална част с
площ 105 кв.м. от УПИ ХV-261, в кв.35а по плана на с. Ветрино, одобрен със
заповед № 5859/05.09.1964г., при граници на реалната част по комбинирана
скица, представляваща Приложение № 4 към приетата по делото СТЕ:
останалата част от УПИ XV-261 , УПИ № XII-260, УПИ XIV-261 , улица,
защрихована с червен цвят на комбинирана скица, представляваща
Приложение № 4 към приетата по делото СТЕ на вещо лице С. Костов, при
граници на реалната част по скица № 213/04.05.2022г. на община Ветрино:
УПИ XV-261, УПИ XVI 260, УПИ XIV-261 , улица, при граници на цялото
УПИ ХV-261, в кв.35а по плана на с. Ветрино УПИ XV-261 по скица №
213/04.05.2022г. на община Ветрино: улица от две страни, УПИ XVI 260,
УПИ XIV 261, а по комбинирана скица, представляваща Приложение № 4 към
приетата по делото СТЕ при граници: улица от две страни, УПИ XII 260,
УПИ XIV 261;
2) с правно основание чл. 108 ЗС, като е признато за установено в
отношенията между С. К. С., от една страна, и К. В. К. и Н. А. К., от друга
страна, че С. К. С. е собственик въз основа на покупко-продажба,
1
обективирана в нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот №
38, том V, дело № 646, рег. № 5241 от 25.09.2019г. на нотариус Илко Кънев ,
вписан в CB-Провадия под Акт № 171, том IX, дело № 1721, вх. рег. № 3132
от 26.09.2019г. на гореописаната реална част от УПИ ХV-261, в кв.35а по
плана на с. Ветрино и К. В. К. и Н. А. К. са осъдени да предадат на С. К. С.
владението върху гореописаната реална част;
3) с правно основание чл. 109 ЗС, като К. В. К. и Н. А. К. са осъдени да
преустановят неоснователните си действия, с които пречат на С. К. С. да
упражнява в цялост правото си на собственост върху гореописаната реална
част от УПИ ХV-261, в кв.35а по плана на с. Ветрино, като премахнат
изградените в същата ограда и стопанска постройка.
Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение. Жалбоподателите Н. А. К., К.
В. К. и П. К. В. поддържат, че за ищеца липсва правен интерес от иска по чл.
124, ал. 1 ГПК. Сочат, че исковете са уважени немотивирано, след като съдът
е приел, че оградата не е местена и границите между процесните имоти не са
променяни поне от 1990 г., а според САЕ – от 40 г. Поддържат, че
постройката е отразена на плана от 1964 г. Излагат, че съгласно РП от 1920 г.
имотът е съставлявал парцел III в кв. 66 и той е застроен още от
първоначалния собственик, който е поставил вътрешна граница на имота,
материализирана на място с трайни означения, и е владял повече от 10 г.
преди влизане в сила на ЗТСУ, като забраната за придобиване по давност на
реална част от урегулиран парцел не следвало да се прилага. Сочат, че
своевременно, след запознаване със СТЕ, са релевирали възражение за грешка
в кадастралната карта при изготвяне на следващия РП, но районният съд не се
е произнесъл с изрично определение относно допустимостта му. Считат, че в
РП от 1964 г. имотът не е отразен такъв, какъвто е на място към момента на
самото заснимане, като при отреждането на парцелите дворищно-
регулационната граница е поставена неправилно и без да се зачете
съществуващата имотна граница. Твърдят, че планът от 1964 г. не е
приложен, тъй като съществуващата имотна граница никога не е съвпадала с
регулационната граница. Посочват, че при изработване на дворищно-
регулационния план е прокарана разделителна линия в парцела и отредените
два парцела са обозначени с различни планоснимачни номера. Считат, че
неправилно съдът е преценил кои свидетелски показания са достоверни и кои
не са. Поддържа, че вещото лице по СТЕ е изместило съществуващата на
място имотна граница и ситуира граница, различна по форма, място и размер,
и която е разположена по друг начин от посочения от ищеца в скица,
приложена към исковата молба, а на комбинираната скица била нанесена
имотна граница, която не съществувала и се основавала на неверни данни.
Твърди, че регулацията не е приложена. Посочва, че отС.ието на стопанската
постройка от съществуващата граница на място не е измервана по делото и
изводът на съда, че не е спазено разС.ието от 3 м за нежилищните сгради до
вътрешните граници на УПИ, е несъобразен с доказателствата. По
2
изложените съображения отправят искане за отмяна на първоинстанционното
решение и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат
отхвърлени. Отправят искане за допускане на повторна съдебно – техническа
експертиза, по която вещото лице да даде заключение по въпросите, посочени
във въззивната жалба. Претендират разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия С. К. С.,
чрез адв. Г., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Навежда доводи,
с които обосновава правилност и законосъобразност на обжалваното решение.
Отправя искане за потвърждаване на обжалваното решение. Счита искането
за допускане на повторна СТЕ за неоснователно. Не релевира
доказателствени искания. Претендира разноски.
На осн. чл. 267, ал. 1 ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е процесуално допустима. Депозирана е от активно
легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалване на
решението, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и отговаря на съществените
изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Доказателственото искане на въззивниците за допускане на повторна
съдебно – техническа експертиза е недопустимо и като такова следва да бъде
оставено без уважение. Поставените във въззивната жалба задачи към вещото
лице не съвпадат с тези, по които е допуснато извършването на СТЕ от
първоинстанционния съд, поради което искането по същество не
представлява такова за изготвяне на повторна експертиза, с която да се даде
заключение по същите задачи, по които първоначалното заключение е било
необосновано и е възникнало съмнение за неговата правилност. При
отсъствие на предпоставките по чл. 201 ГПК доказателственото искане е
недопустимо. Дори да се приеме, че въззивната страна отправя искане за
допускане не на повторна, а на допълнителна експертиза, това искане също
следва да бъде оставено без уважение, тъй като е преклудирано, доколкото
въззивниците са имали възможност да поставят така формулираните задачи
на вещото лице най-късно в заседанието, в което проектът за доклад по чл.
146 ГПК е бил приет за окончателен, а не във второто о. с. з. Не са налице
предпоставките на чл. 266 ГПК. Освен горното, сочените обстоятелства,
които страната се домогва да установи чрез исканото доказателствено
средство са неотносими към предмета на спора, а доказването им не
необходимо за неговото правилно разрешаване.
Съдът констатира, че с представеното към исковата молба пълномощно
адв. Г. е упълномощен за осъществяване на процесуално представителство по
иск с правно основание чл. 109 ЗС срещу Кръсю К., поради което и на осн. чл.
101 ГПК на въззиваемата страна следва да бъдат дадени конкретни указания
за отстраняване на констатираните нередовности.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 267 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
НАСРОЧВА производството по в.гр.д. № 1746/2023 г. по описа на ОС –
Варна за разглеждане в открито заседание на 24.10.2023 г. от 09:00 ч. , за
която дата и час да се призоват страните по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на
въззивниците за допускане на повторна съдебно – техническа експертиза, по
която вещото лице да даде заключение по поставените във въззивната жалба
задачи.
УКАЗВА на въззиваемия в едноседмичен срок от получаване на
съобщението да представи пълномощно, с което упълномощава адв. Т. Г. за
осъществяване на процесуално представителство пред първоинстанционния и
пред въззивния съд, както и нарочна молба, с която изрично да потвърди
извършените от адв. Г. процесуални действия до този момент, вкл. по
подаване на исковата молба, на осн. чл. 101, ал. 1 ГПК.
ПРЕДУПРЕЖДАВА въззиваемия, че при неизпълнение в цялост и в
срок на указанията ход на делото няма да бъде даден.
НАПЪТВА на осн. чл. 273, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК страните към
медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на
спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе
до бързото и ефективно уреждане на спора помежду им и ще благоприятства
процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения помежду им.
При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 9 ГПК.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от настоящото определение на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4