Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на петнадесети
октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР
МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. СИЛВИЯ ТАЧЕВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №3980 по описа на СГС за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ответника З.Ц.П. срещу решение от 11.07.2018 г. по гр.д. №67038/2017 г. на
Софийски районен съд, 157 състав, в частта, в която са уважени предявените от
„Банка ДСК“ ЕАД срещу жалбоподателя кумулативно съединени установителни искове
с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.430 ал.1 ТЗ, чл.430 ал.2 ТЗ, вр. чл.86
ал.1 ЗЗД, вр. чл.141 ЗЗД за сумата от 10 046,08 лв., представляваща
предсрочно изискуема главница по договор за кредит от 25.08.2011 г., което
вземане е обезпечено с договор за поръчителство от същата дата, ведно със
законната лихва, считано от 26.04.2017 г. до изплащане на вземането, сумата от
918,77 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 15.11.2016 г. –
25.04.2017 г., сумата от 120,00 лв., представляваща такса за изискуемост, и сумата от 234,73 лв.,
представляваща лихва за забава за периода 15.11.2016 г. – 25.04.2017 г., за
които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по гр.д.
№25930/2017 г. по описа на СРС, 157 състав.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение
е неправилно и незаконосъобразно, тъй като СРС неправилно е приел, че не са
налице основанията по чл.147 ал.1 ЗЗД за отпадане отговорността на
поръчителя-ответник, тъй като 6-мес. преклузивен срок е започнал да тече от 15
или 16.07.2015 г. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да
отмени решението в обжалваната му част и да отхвърли изцяло предявените искове.
Претендира разноски.
Въззиваемата
страна „Банка ДСК“ ЕАД в срока за
отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение
да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Третото
лице-помагач С.Д.С. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по
жалбата.
Решението на СРС в частта, в която предявените
установителни искове са отхвърлени за разликата над посочените по-горе размери,
не е обжалвано от ищеца и е влязло в сила в тази му част.
Съдът, като обсъди
доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по
делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
Процесното първоинстанционно решение
е валидно, допустимо и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му,
поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка
доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и
следното:
По делото не е спорно наличието на
сочените договор за кредит за текущо потребление от 25.08.2011 г. и договор за
поръчителство от същата дата. Не е спорно и че кредитополучателят не е изпълнил
задълженията си по договора, поради което е възникнало задължение за
банката-кредитор до обяви кредита за предсрочно изискуем. Спорен е единствено
въпросът за датата на настъпилата предсрочна изискуемост, респ. дали е изтекъл
6-мес. преклузивен срок по чл.147 ал.1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.147 ал.1 ЗЗД, поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако
кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на 6 мес. Това разпореждане
се прилага и в случая, когато поръчителят изрично е ограничил своето
поръчителство до срока на главното задължение. 6-мес. срок е преклузивен и
неспазването му води до отпадане отговорността на поръчителя за онези
задължения, за които кредиторът не е предявил иск срещу главния длъжник.
Според разясненията, дадени в т.18
на ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата
на предявен иск по чл.422 ал.1 ГПК за вземане, произтичащо от
договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем
при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и
кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става
изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката
е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на
длъжника предсрочната изискуемост. В хипотезата на предявен иск по чл.422
ал.1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става
изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно
изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на
определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60
ал.2 ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. С други думи - постигнатата в договора
предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други
обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника
кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако банката
изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника-кредитополучател,
поради което и доводите на въззивника, че предсрочната изискуемост е настъпила
на 15 или 16.07.2015 г. /с неплащане от кредитополучателя в период от 171 дни/
са неоснователни.
Съгласно трайната и непротиворечива
практика на ВКС
/решение №40 от 17.06.2015 г. по т.д. №601/2014 г., І ТО, решение №23 от
24.03.2015 г. по т.д. №1717/2013 г., І ТО и др./.,
отговорността
на поръчителя по договор за кредит, обезпечен с поръчителство, се погасява, ако
към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417
т.2 ГПК е изтекъл 6-месечният срок по чл.147 ал.1 ЗЗД, чийто начален момент се
определя от датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за
предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника-кредитополучател и то ако към
този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на
преимуществото на срока.
В
този момент целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем както по
отношение на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя.
В
настоящия случай, видно от представената и в заповедното, и в исковото
производство пред СРС, нот. покана от 14.02.2017 г., нот. заверена от нот. М.Р.,
връчена на длъжника по договора за кредит на 23.03.2017 г. лично срещу
разписка, която също е представена, банката-кредитор е заявила, че упражнява правото си да обяви процесния
договор за кредит за предсрочно изискуем, което изявление е достигнало до
длъжника-кредитополучател на 23.03.2017 г., т.е. това е датата на настъпилата
предсрочна изискуемост и от която дата тече 6-мес. преклузивен срок по чл.147
ал.1 ЗЗД. Уведомяване на поръчителя е ирелевентно за обявяване
на предсрочната изискуемост на кредита. Релевантно е единствено уведомяването
на кредитополучателя – без неговото уведомяване не настъпва предсрочна
изискуемост на кредита, като в този смисъл са неоснователни и доводите на
въззивника в тази насока.
Поради
изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед
изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство
в размер на сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №448291/11.07.2018 г., постановено
по гр.д. №67038/2017 г. по описа на СРС, ГО, 157 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА З.Ц.П.,
ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „Б. ДСК“ ЕАД, ЕИК ******,
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******, на основание чл.78 ал.3
и ал.8 ГПК 100,00 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство.
Решението
е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ответника С.Д.С..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.