№ 241
гр. Велико Търново, 22.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – пети състав, в съдебно заседание на
седми май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария Данаилова
при
участието на секретаря С.М. изслуша докладваното от съдия Данаилова адм. д. № 82 по описа за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), вр. чл. 54 от Закона за кадастъра и имотния регистър.
Образувано е по жалба на „В-ФАРМ“ АД, гр. Велико
Търново, бул. „България“ № 15, чрез ***М.Л.-С. против Заповед №
18-318-08.01.2019г. на Началник СГКК – гр. Велико Търново, с която е одобрено
изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Велико Търново,
съгласно скица – проект № 15-13857-08.01.2019г., състоящо се в нанасяне на
поземлени имоти и сгради на административен адрес гр. Велико Търново, ул. „Б.“
№ 1 и промяна в границите на съществуващи обекти, и заличени обекти в КККР.
Жалбоподателят
оспорва решението като незаконосъобразно – издадено в противоречие с
материалноправните разпоредби и при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Посочва, че промяната се осъществявала
вследствие Заповед № РД 22-1436/05.09.2014г. на кмета на община Велико Търново,
поради което е поискал да бъде спряна процедурата, тъй като не е запознат със
съдържанието на същата и не е установено налице ли е отклонение от правните
норми при създаване на улица, преминаваща в близост до поземления имот, върху
който се намира сградата му. От негова страна срещу Заповед № РД
22-1436/05.09.2014г. на кмета на община Велико Търново била депозирана жалба,
по която е образувано и висящо адм. дело № 14/2019г., независимо от което била
издадена процесната заповед, а е следвало да се прекрати, респ. спре
процедурата до влизане в сила на решението по адм. дело № 14/2019г. На следващо
място в заповедта липсвали мотиви относно това кое точно несъответствие налага
промяната, а само се цитирали нормите на чл. 54, ал. 4, във вр. с чл. 54, ал. 1
и чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР.
Намира, че липсва
яснота дали в процесния случай се касае за наличие на непълнота или грешка. Нямало
обосновка съществувало ли е несъответствие в данните за този имот и сградите
спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на КККР. Дори и да
се предположело, че изменението е във връзка със Заповед № РД
22-1436/05.09.2014г. на кмета на община Велико Търново, то към датата на
издаване на процесната заповед същата не била влязла в сила, т. е. не били
налице основанията за промяната. Началникът на СГКК не бил спазил задължението
си да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, като е издал
процесната заповед без да провери налице ли е действително несъответствие между
отразеното в кадастралните регистри и състоянието на парцела.
Счита, че
правата му са засегнати от промяната в кадастъра, тъй като непосредствено до
парцела, на който е разположена сградата преминавала второстепенна улица, като
заедно с това са разширени уличните платна, а не било ясно при предвиждане на
улицата дали са спазени нормативно установените отстояния, т е. дали
създаването на тази улица е законосъобразно.
Моли съда да
постанови решение, с което да отмени обжалвания акт и да върне преписката на
административния орган за ново произнасяне. Претендират се разноски.
В съдебно
заседание, процесуалния представител на жалбоподателя адв. М.Л. поддържа така
подадената жалба по изложените в нея съображения. Претендира заплащане на
направени по делото разноски. Доводите за отмяна на обжалвана заповед се
поддържат и в депозирана по делото писмена защита вх. № 2428/16.05.2019г.
Ответникът
по жалбата – Началникът на СГКК Велико Търново, чрез адв. Н., изразява
становище за недопустимост и алтернативно неоснователност на
жалбата и моли за оставянето й без разглеждане, респ. без уважение. Подробни
съображения доразвива в писмена защита вх. № 2473/21.05.2019г. Претендира
присъждане на съдебните разноски по делото.
Заинтересованата
страна - МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД, гр. Велико
Търново, ул. „Ниш“ № 1, чрез адв. М., изразява становище
за
недопустимост и алтернативно неоснователност на жалбата и моли за оставянето й
без разглеждане, респ. без уважение. Територията върху която и около която е
разположена сградата, собственост на жалбоподателя, по никакъв начин не се
засягала от изменението на КК, установяващо съществуващи на място състояния в
терена.
Заинтересованата
страна - Община Велико Търново, пл.
Майка България № 2, чрез юрисконсулт Д.Й., изразява становище за недопустимост,
респ. неоснователност на жалбата по съображения, подробно изложени в писмена защита
вх. № 2444/17.05.2019г.
Заинтересованата
страна - „Център за кожно-венерически заболявания В.
Търново“ ЕООД, гр. Велико Търново, ул. Б. № 1 не се явява и не заема становище по
жалбата.
Заинтересованата
страна - „Център за психично здраве – В. Търново“ ЕООД,
гр. Велико Търново, ул. Б. № 1, чрез адв. Г., изразява становище за
неоснователност на жалбата. Не се сочели и доказвали конкретни оплаквания
досежно законосъобразността на процесната заповед. С промяната по никакъв начин
не се засягали правото на собственост на жалбоподателя, нито правото му на достъп
със създадените нови улици или с отразяването на КК на улична мрежа от югоизток,
която според вещото лице, не само съществува на място, но и е с приложена
улична регулация.
Заинтересованата
страна - „Комплексен онкологичен център – В. Търново“
ЕООД, гр. Велико Търново, ул. Б. № 1 не се явява и не заема становище по
жалбата.
Заинтересованата
страна - Й.И. ***. А. Г. № *, ет. *,
ап. *, се явява в съдебно заседание от 26.03.2019г. и
заявява, че по принцип не е запознат в детайли и не може да заеме становище по
жалбата.
Заинтересованата
страна - „ГИЛЕ“ ООД, гр. Велико Търново, ул. Б. № 1 не се
явява и не заема становище по жалбата.
Съдът, като
взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително
тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа страна:
Предмет на
обжалване е Заповед №
18-318-08.01.2019г. на Началник СГКК – гр. Велико Търново, с която е одобрено
изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Велико Търново,
съгласно скица – проект № 15-13857-08.01.2019г., състоящо се в нанасяне на
поземлени имоти и сгради на административен адрес гр. Велико Търново, ул. „Б.“
№ 1 и промяна в границите на съществуващи обекти, и заличаване на обекти в кадастралната
карта и кадастралните регистри.
От събраните
в хода на съдебното производство доказателства безспорно се установява, че
производството по издаване на оспорваната заповед е започнало въз основа на
заявление с вх. № 01-395291-11.10.2018г., подадено от Многопрофилна областна
болница за активно лечение „Д-р Стефан Черкезов“ АД, с приложен към него проект
по чл. 75 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържанието, създаването
и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, с което е
поискано изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Велико Търново, ЕКАТТЕ 10447, общ. Велико Търново, одобрена със заповед №
РД-18-86/19.09.2008г. на изпълнителния директор на АГКК и съгласно скица-проект
№ 15-13857-08.01.2019г., състоящо се в нанасяне на поземлени имоти и сгради на
административен адрес гр. Велико Търново, ул. „Б.“ № 1.
Изменението
се изразява в нанасяне на поземлени имоти с идентификатори 10447.507.637,
10447.507.638, 10447.507.640, 10447.507.641, 10447.507.642, 10447.507.643 и
сгради с идентификатори 10447.507.641.1, 10447.507.641.2, 10447.507.641.3,
10447.507.643.1, 10447.507.643.2, 10447.507.643.3, 10447.507.643.4, 10447.507.643.5,
10447.507.643.6, 10447.507.643.7, 10447.507.643.8, 10447.507.643.9, 10447.507.643.10,
10447.507.643.11, 10447.507.643.12, 10447.507.643.13, 10447.507.643.14, 10447.507.643.15,
10447.507.643.16, 10447.507.643.17, 10447.507.643.18, 10447.507.643.19, 10447.507.643.20;
схеми на самостоятелни обекти в сгради с идентификатори 10447.507.641.1.1,
10447.507.641.1.2, 10447.507.641.1.3, 10447.507.643.15.1, 10447.507.643.15.2, 10447.507.643.15.6,
10447.507.643.15.7; промяна в границите на съществуващи обекти в КККР за
поземлен имот с идентификатор 10447.507.120; заличаване на обекти от КККР:
поземлен имот с идентификатор 10447.507.119, сгради с идентификатори
10447.507.119.1, 10447.507.119.2, 10447.507.119.3, 10447.507.119.4, 10447.507.119.5,
10447.507.119.6, 10447.507.119.7, 10447.507.119.8, 10447.507.119.9, 10447.507.119.10,
10447.507.119.11, 10447.507.119.12, 10447.507.119.13, 10447.507.119.14, 10447.507.119.15,
10447.507.119.16, 10447.507.119.17, 10447.507.119.18, 10447.507.119.19, 10447.507.119.20,
10447.507.119.21, 10447.507.119.22, 10447.507.119.23, 10447.507.119.24, 10447.507.119.27,
10447.507.119.28, схеми на самостоятелни обекти в сграда с идентификатори
10447.507.119.28.1, 10447.507.119.28.2, 10447.507.119.28.6, 10447.507.119.28.7.
Във връзка с
така постъпилото заявление, административния орган е уведомил заинтересованите
лица - МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД, гр. Велико
Търново, ул. „Ниш“ № 1; Община Велико Търново, пл. Майка България № 2; „Център
за кожно-венерически заболявания В. Търново“ ЕООД, гр. Велико Търново, ул. Б. №
1; „Център за психично здраве – В. Търново“ ЕООД, гр. Велико Търново, ул. Б. №
1; „Комплексен онкологичен център – В. Търново“ ЕООД, гр. Велико Търново, ул. Б.
№ 1; Й.И. ***. А. Г. № 6, ет. 2, ап. 7, „ГИЛЕ“ ООД, гр. Велико Търново, ул. Б.
№ 1, за
започналата процедура по изменение на кадастралната карта и кадастралния
регистър и им е предоставил срок за запознаване с документите, като им е
указал, че в случай на несъгласие с исканото изменение следва да представи документи, доказващи претенции
на права.
В определения
срок е постъпило становище вх. № 02-1886-14.12.2018г. по описа на СГКК Велико
Търново, от заинтересованото лице „В-ФАРМ“ АД с възражение, че Заповед №
1436/05.09.2014г. на кмета на Община Велико Търново за ЧИ на ПУП не е влязла в
сила.
Анализирайки
представените документи и като е взел предвид заявеното възражение от
заинтересованото лице, административния орган е счел, че в конкретния случай е не
е налице спор за материално право между заявителя и заинтересованото лице,
което представлява пречка за допускане на исканото изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, тъй като правата на заинтересованото лице са засегнати
само от досежно обстоятелството, че с одобряване на исканото изменение се
променя само идентификаторът на притежаваната от дружеството сграда, без да се
променят каквито и да било други нейни характеристики. Административният орган се е мотивирал, че промяната
на идентификаторът на сградата е обективна последица от изменението, която не е
свързана с промяна на правата или засягане на интереси на дружеството.
Така издадената
заповед на Началника на СГКК - Велико
Търново е връчена на жалбоподателя на 17.01.2019г. Недоволно от така
издадената заповед, жалбоподателят депозира жалба до АСВТ чрез издателя на акта
на 01.02.2019г., като въз основа на същата е образувано настоящото дело.
В хода на съдебното дирене е обявен за служебно известен и ненуждаещ се от
доказване фактът, че пред Административен
съд Велико Търново е висящо адм. дело № 14/2019г. имащо за предмет оспорването
от „В-ФАРМ“ АД
гр. В. Търново на Заповед № РД 22-1436/05.09.2014г. на кмета на Община Велико
Търново. С определение от 05.04.2019г. от закрито заседание е отхвърлено възражението
за недопустимост на оспорването поради просрочие на жалбата. Счетено е, че по
делото не са представени годни доказателства, че оспорената Заповед е връчена на дружеството по предвидения в ЗУТ
ред.
Изслушана по
настоящото делото е съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице
архитект дава заключение, че имотът, в който жалбоподателят притежава сграда
представлява двуетажна административна-складова сграда за съхранение и
процедиране на фармацевтична продукция. Тя е построена като такава и запазва
функциите си и понастоящем. Сградата е отразена в Кадастралния план, върху който
е изработен действащия преди последното изменение регулационен план на кв.
„Варуша“, одобрен със Заповед № 536/1971г. Последвалото ЧИ на ПУП, одобрено със
Заповед № РД-22-1436/05.09.2014г. е изработено върху оцифрено копие от този
Кадастрален план, като в него сградата е отразена идентично. Уличната регулация
по този план в по-голямата си част е проведена по съществуващите към момента
площадкови улици и алеи на район „Стара болница“. Такава е и тангиращата от
югоизток улица о.к.8840-о.к.8841-о.к.8842, която е с напълно изградено улично
трасе и прилежащи тротоари. Прилежащата откъм северозапад улица
о.к.8847-о.к.8848-о.к.8857-о.к.8858 е с ново трасе в участъка
о.к.8848-о.к.8857-о.к.8858, и регулацията не е приложена. Разположената на 2.32
м северозападно от сградата подпорна стена с височина 1.90 – 3.40 м попада
изцяло в уличната регулация, която тангира непосредствено очертанията на
сградата. Тази регулация не е приложена и респективно не е отразена в
процесното изменение на КККР. Действащата преди процесното изменение КККР, е
одобрена със Заповед № РД-18-86/19.09.2008г. отразява кадастралното състояние
по същия кадастрален план и процесната сграда е отразена идентично.
Според
вещото лице поради променения брой, респективно, номерацията на поземлените
имоти и сградите в района, се изменя отразяването на сградата в КККР.
Съществуващия по действащата Кадастрална карта идентификатор 10447.507.119.12
става 10447.507.119.10. Освен това с обособяването на поземлен имот
10447.507.637, представляващ новообособена улица, той формира нова южна граница
на ПИ 10447.507.643, в който попада и процесната града. Тази граница частично
засяга изградената югоизточно от сградата товарна рампа, като 1.15 м от нея
остава в уличната регулация, на тротоара на тази улица. Както рампата, така и
уличното платно са съществуващи в този вид от десетилетия. Вещото лице е
отбелязало, че новопроектираната прилежаща откъм северозапад улица
о.к.8847-о.к.8848-о.к.8857-о.к.8858 е с ново трасе в участъка о.к.8847-
о.к.8857-о.к.8858, регулацията не е приложена и съответно не е отразена в
процесното изменение н КККР, така че не може да се говори за засягане на
отразяването на сградата в КККР от тази проектна улица.
Във връзка с
питането съществувало ли е несъответствие в данните за имота и сгради на
заявителя Многопрофилна болница за активно лечение „Д-р Стефан Черкезов“ АД
спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на КК и КР, вещото
лице отговаря, че имотите и сградите на заявителя са многобройни и са
претърпели в последните години някои промени, реконструкции и промени на
предназначението. Не се установяват конкретни данни за несъответствия на
отразеното в КККР със съществуващото на място в близост до процесната сграда,
което да оказва някакво влияние върху нейното отразяване.
Съгласно
заключението на вещото лице изменението на КККР, респективно заповедта за
одобряването му, отразяват наличните кадастрални дадености към момента на
изработването му, вкл. приложената улична регулация. Такава е регулацията на
тангиращата от към юг улица о.к.8840-о.к.8841-о.к.8842 която е напълно
изградена и нейната регулация следва да се счита за приложена. Тъй като тази
улица е установена с ЧИ на ПУП, одобрена със Заповед № РД 22-1436/05.09.2014г.,
в този смисъл може да се каже, че процесната заповед частично се обосновава със
Заповедта за одобрение на ЧИ на ПУП.
С ЧИ на ПУП,
одобрена със Заповед № РД 22-1436/05.09.2014г. на кмета на Община Велико
Търново, се внасят следните изменения: площадковата улично-алейна мрежа на
район „Стара болница“ се урегулира, като в по-голямата си част новата регулация
почти напълно съвпада с трасетата на съществуващите пътни платна и прилежащо
благоустрояване. В северната част на имота има предвидени нови улични трасета
за обслужване на прилежащите УПИ. Такава е и улица
о.к.8847-о.к.8848-о.к.8857-о.к.8858, тангираща от северозапад процесната
сграда. Подпорната стена, изградена за овладяване на денивелацията
северозападно от сградата, попада изцяло в уличната регулация, а значителната
разлика в нивелацията на улицата предполага съществени промени на нивото на
терена, свързани със съответни изкопни и укрепителни работи. В този смисъл
според вещото лице това предвиждане на ЧИ на ПУП не е оптимално. Възможно е
алтернативно решение, по-добре адаптирано към теренните особености и незасягащо
подпорната стена. Обособява се нов УПИ ІV „За здравни дейности“, чийто
североизточна и северозападна граница тангират процесната сграда, при което
подпорната стена и североизточният балкон остават извън УПИ ІV. Югоизточната
граница на УПИ ІV частично засяга товарната рампа на сградата, но това е
несъществено. Вещото лице е извело
извода, че като цяло предвижданията на ЧИ на ПУП със заповедта от 2014г. не
съдържат нарушения на правни норми и отклонения от действащи нормативи, но в
някои аспекти не предлага оптимално решение.
В хода на
съдебното производство като доказателства по делото са приети документите от
административната преписка, изх. № 27-25-05.02.2019г. на СГКК Велико Търново; Заповед
№ РД-20-1/04.01.2019 година на изпълнителния директор на АГКК, с която инж. К. М.
е определена да изпълнява длъжността началник за определен период, посочен в
заповедта; Заповед № ЧР 32-245/22.10.2018 година на изпълнителния директор на
АГКК.
При така
установената фактическа обстановка, съдът обосновава следните правни изводи:
Жалбата е
подадена против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол,
от легитимирано лице, чиито права и законни интереси частично са засегнати от заповедта,
в законоустановения срок по чл. 149, ал.1 от АПК, поради което е частично процесуално
допустима.
Разгледана по същество в допустимата
си част жалбата е неоснователна.
С
оглед преценка допустимост на настоящото производство следва да се приложи
разпоредбата на § 1, т. 13 от Допълнителните разпоредби на ЗКИР. Оспорения административен
акт касае ПИ в територията на така наречената стара болница, а жалбоподателят
не притежават право на собственост върху ПИ, а само върху една сграда в него. Чрез
изменението в КК и КР на гр. В. Търново се заличава идентификаторът
10447.507.119.12 на тази негова сграда и се създава нов 10447.507.634.10, тоест
промяната е само в номерация на сградата без да се променя площта границите
собствеността на сградата или други данни като това по никакъв начин не влияе
негативно в правната сфера на жалбоподателя.
Заинтересованите лица по чл. 131 от ЗУТ и § 1, т. 13 от
допълнителните разпоредби на ЗКИР не са идентични, поради което приемането за
допустимо на производството по оспорване на ПУП не прави автоматично допустимо
и оспорването по ЗКИР. Жалбоподателят не фигурира в кадастъра като собственик
на имота, в границите на който се обособяват самостоятелни обекти, предмет на
административния акт, а е само собственик на самостоятелен обект в него, без да
притежава право на строеж. От страна на жалбоподателя е налице признание от
негова страна, че няма право на собственост върху поземления имот, а само
собственост върху сграда, находяща се в поземления имот. Същият счита, че на
основание чл. 63 от Закона за собствеността, като собственик върху постройката,
който не притежава земя, има право да се ползва от земята при спазване на
разпоредбите на визирания нормативен акт. Това обаче не го прави заинтересована
страна легитимирана да оспорва в цялост Заповед №
18-318-08.01.2019г. на Началник СГКК – гр. Велико Търново. Още повече, че от
заключението на СТЕ се установи, че не се касае до ограничаване на никакви
негови права, вкл. на ползване и преминаване в имота.
От събраните по делото доказателства по
несъмнен начин се установява, че жалбоподателя няма права на собственост нито
върху поземления имот, който се заличава, нито върху някоя от сградите, в които
се нанасят самостоятелни обекти. Фактът, че той има права на
собственост върху построена в същия имот сграда, не обосновава правния му
интерес за оспорване на административния акт в цялост. Както се посочи по-горе,
при оспорване на актове за изменение на КККР, издадени на основание чл. 53 и сл. ЗКИР
с право на жалба разполагат заинтересованите лица по §
1, т. 13 ДР ЗКИР, т. е. собствениците и носителите на други вещни
права върху недвижимите имоти, засегнати от изменението, когато са вписани като
такива в кадастралния регистър към влязлата в сила КК. В този смисъл Определение № 5452
от 25.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4227/2018 г., II о. Жалбоподателят не се
легитимира като съсобственик на имота, върху който е построена сградата, нито
на нанасяните самостоятелните обекти, предмет на изменението. Видно от представения НА № 82, том І, рег. №
1471, дело № 70 от 11.06.2001г. /л. 15
от делото/ жалбоподателят не притежава и право на строеж върху ПИ, засегнат от
изменението на КК и КР,
за да може правото на
ползване да се разпростира върху цялата площ на земята, върху която е отстъпено
правото на строеж. Само собственик на обект в построената в имота сграда,
изпълнена по отстъпено право на строеж върху държавна земя, т. е. носител на
ограничено вещно право върху имота, има право на ползване върху земята, върху която е
това вещно право.
Легитимацията да се обжалва акта за
изменение на кадастъра не възниква и от действията на администрацията по
уведомяването на лицето за провеждането на административното производство и
съобщаването на заключителния му акт. Притежанието на качеството на
заинтересована страна се подчинява на обективен критерий и затова факта на
участието на жалбоподателя в административната фаза на производството не
обвързва съда при проверката за съществуването на правен интерес от
оспорването. В този смисъл Определение № 14828 от 5.12.2017 г. на ВАС по адм.
д. № 10841/2017 г., II о.
Данни за правата върху имотите, обект на
кадастъра и за документите, от които черпят правата си, се извличат от КР - чл. 2, ал. 5 от ЗКИР.
Само данните, които са записани в КР се ползват с доказателствена сила. Само за
тях кадастъра има действие и изменението му ги засяга. В случая не се спори, че
според одобрената КККР жалбоподателя е вписан като собственик на сграда с
идентификатор 10447.507.119.12, поради което оспореното изменение го засяга и има
правен интерес за оспорването само доколкото се заличава негова сграда с
идентификатор 10447.507.119.12 и се нанася същата сграда с идентификатор
10447.507.119.10. Право да обжалват изменението в кадастъра имат
лицата, които черпят права от последния, т. е. тези, които са записани по него
като собственици или носители на вещни права върху имотите, засегнати от
изменението - чл. 147, ал. 1 АПК
вр. чл. 54, ал. 2
и ал. 1 и
§
1, т. 13 ДР ЗКИР. Само по отношение на заличаването на сградата му с
идентификатор 10447.507.119.12 и нанасянето на същата с нов идентификатор
10447.507.119.10 е налице правен интерес за „В-ФАРМ“ АД, тъй като за нея е записан
като собственик, т. е. е засегнат от изменението.
Оспорената заповед, в частта, по отношение на която
жалбата е допустима, е издадена от компетентен административен орган, в кръга
на правомощията му съгласно чл. 51, ал. 2,
вр. чл. 54, ал. 4 от ЗКИР. По делото е представена заповед №
РД-20-1/04.01.2019 година, с която инж. К. М. е определена да изпълнява
длъжността началник за определен период, посочен в заповедта.
Актът е съставен в предвидената форма и съдържа изложение на фактически и правни основания
за постановяването му. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, които да мотивират неговата отмяна. Неоснователни са
оплакванията в жалбата за липса на фактическо основание и мотиви на заповедта
за одобреното изменение. Заповедта са основава на документите, част от
административната преписка, включително материалите изготвени от правоспособно
по ЗКИР лице. Наведените от
жалбоподателя оплаквания не могат да се квалифицират и като спор за материално
право, тъй като липсват каквито и да било данни за такъв. Възраженията на
жалбоподателя по-скоро са свързани с предвижданията на одобрения от кмета на
общината ПУП, а не с изменението на кадастралната карта. Заповед № РД
22-1436/05.09.2014г. на кмета на Община Велико Търново за одобряване на ПУП не
се явява преюдициална за решаването на настоящия спор. Следва да се кредитира
обяснението на вещото лице по СТЕ, че промяната в кадастъра не отразява УПИ ІV
и може да се каже, че тя не влияе на устройствените условия на терена, в който
е разположена процесната сграда, собственост на жалбоподателя. По принцип
изменението на ПУП е на основата на действащия към момента на одобряването му
кадастрален план - чл. 115 от ЗУТ и в тази смисъл преюдициален характер би
имало висящо производство по жалба срещу заповед за одобряване на кадастрална карта, каквато хипотеза в случая
не е налице, поради което искането за спиране на настоящото дело да
приключването на адм. дело № 14/2019г. е отхвърлено като неоснователно с
позоваване на Определение № 13726/11.12.2018г. на ВАС по адм. дело №
14306/2018г., ІІІо.
Оспореният акт е и материално
законосъобразен. Съгласно чл. 54, ал. 1 от ЗКИР, непълнотата
или грешката се допълва или поправя от службите по геодезия, картография и
кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на
кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти, а съгласно
ал. 2, когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право,
тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред. В конкретния
случай, в хода на развилото се административно производство, жалбоподателят
„В-ФАРМ“ АД е изразил изрично несъгласие с исканото изменение без да оспорва
правото на собственост на заявителя и другите заинтересовани страни върху
процедирания имот. Несъответствието в
данните за недвижимите имоти в кадастралната карта и кадастралния регистър,
каквото в случая е налице, спрямо действителното им състояние към момента на
одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри представлява
непълнота или грешка по смисъла на § 1, т. 16 ДР ЗКИР.
Отстраняването им се извършва по реда на чл. 54 ЗКИР.
Не се спори
между страните, че със заявление с вх. № 01-395291-11.10.2018г., подадено от
Многопрофилна областна болница за активно лечение „Д-р Стефан Черкезов“ АД, с
приложен към него проект по чл. 75 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри, е поискано изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. Велико Търново, ЕКАТТЕ 10447, общ. Велико Търново, одобрена със заповед
№ РД-18-86/19.09.2008г. на изпълнителния директор на АГКК и съгласно
скица-проект № 15-13857-08.01.2019г., състоящо се в нанасяне на поземлени имоти
и сгради, и заличаване на обекти на административен адрес гр. Велико Търново,
ул. „Б.“ № 1. Не се констатират никакви нарушения при заличаването на
сграда с идентификатор 10447.507.119.12 и нанасянето на същата с нов идентификатор
10447.507.119.10. Както се
вижда от сборната скица, южният контур на улицата не съвпада с трасето на
съществуващата асфалтова настилка. По северния фронт, където е процесната
сграда двете линии практически съвпадат. Уличната регулация не следва изцяло
пътното платно, това е и невъзможно според вещото лице, защото пътното платно е
изградено при други условия и без наличие на улична регулация. Решението, според
вещото лице, е технически напълно издържано и в южната улица е оптимално,
защото асфалтовата настилка е по-тясна от проектираната улична регулация, която
има обща ширина
Видно от гореизложеното не се ограничава правото на
собственост, не се променят характеристиките или какъвто и да било друг признак
на сградата, за която жалбоподателят е записан като собственик, т. е. е
засегнат от изменението й. Променя
се само номерацията на имота – от идентификатор 10447.507.119.12 става с
идентификатор 10447.507.119.10.
Неоснователно в жалбата се сочи, че непосредствено до
парцела, на който е разположена сградата преминава второстепенна улица, като
заедно с това са разширени уличните платна. Видно от отговора на вещото лице по
СТЕ, новопроектираната в югоизточна посока улица следва съществуващо изградено
пътно платно. В обхвата на улица от о.к. 8841 – о.к. 8842 от към страната на
Аптека № 4 има пълно съвпадение от сега съществуващото положение и
новопроектираната улична регулация, а решението е напълно технически издържано
и в южната улица е оптимално, защото асфалтовата настилка е по-тясна от
проектираната улична регулация. Направеното изменение на кадастралната карта по
същество установява съществуващо на място състояния на терена, върху който е
разположена сградата на жалбоподателя. По никакъв начин не му се засяга правото
на достъп със създадените нови улици или с отразяването на КК на съществуващата
от югоизточна страна улична мрежа, която според вещото лице не само съществува
на място, но е и с приложена улична регулация. Не се засяга правото на достъп
на жалбоподателя до неговата сграда с тези новопроектирани или съществуващи
улици. Както сочи експертизата новопректираната улица от към северозапад с о.к.
8848 до о.к. 8857-о.к.8858, като регулацията не е приложена и съответно не е
отразена в изменението на КККР, така че не може да се говори за засягане на
отразяването на сградата в КККР от проектната улица. Не се установяват
нарушение на правила и норми, установено в нормативен акт.
Друг аргумент, изтъкнат от жалбоподателя, е
че се пречи ползването на сградата. Както се сочи в Определение № 9958 от
29.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9816/2015 г., II о., Определение № 7621 от
23.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5718/2015 г., II о. кадастралната карта
обхваща съвкупността от основни данни за местоположението, границите и
размерите на недвижимите имоти, набирани, представяни, поддържани в актуално
състояние и съхранявани по установен в закона ред - чл. 2 ЗКИР
и в този смисъл няма за цел да отчита наличието на пречки при ползването на
имотите. От друга страна по настоящото дело не се доказаха наличието на каквито
и да било пречки за ползването сградата. Опровергани от експертизата бяха
оплакванията за отклонение от правните норми при създаване на улица, която
преминава в непосредствена близост до поземления имот, в който се намира
сградата на жалбоподателя. Вещото лице посочи, че като цяло предвижданията на
ЧИ на ПУП не съдържат нарушения на правни норми и отклонения от действащите нормативи.
По
изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че в по-голямата си част жалбата е недопустима,
а в допустимата част оспореният административен акт е законосъобразен,
постановен в съответствие с административно-производствените правила и при правилно приложение на материалния закон, поради което жалбата следва да бъде оставане без
разглеждане, респ. отхвърлена като неоснователна.
При този изход на делото и предвид своевременно
направеното искане на ответника и заинтересованата страна „Център за психично здраве – В. Търново“ ЕООД за
присъждане на направените по делото разноски, жалбоподателят следва да бъзе
осъден да заплати на основание чл. 143, ал.
4 от АПК, разноски в размер от по 600лв., за които има данни, че са
реално заплатени по отразения в договора за правна защита и съдействие начин.
На Община Велико Търново, представлявана от
юрисконсулт се следват разноски в размер на 100лдв. Съгласно тълкувателно решение № 3
от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. № 5/2009 г. на административния
орган се дължи юрисконсултско възнаграждение, когато е защитаван от
юрисконсулт. Възнаграждението следва да се определи съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК /нова ред. ДВ бр.
8/24.01.2017 г./ във връзка с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ в минималния размер на
100 лева.
Водим от
горното и на основание чл. 159, т. 4 и
чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Велико Търново, 5 състав
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „В-ФАРМ“
АД, гр. Велико Търново, бул. „България“ № 15, чрез ***М.Л.-С. против Заповед №
18-318-08.01.2019г. на Началник СГКК – гр. Велико Търново, в частта й с която се заличава сграда с идентификатор
10447.507.119.12 и се нанася сграда с идентификатор 10447.507.119.10.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „В-ФАРМ“
АД, гр. Велико Търново, бул. „България“ № 15, чрез ***М.Л.-С. против Заповед №
18-318-08.01.2019г. на Началник СГКК – гр. Велико Търново, в останалата й част.
ОСЪЖДА „В-ФАРМ“
АД, ЕИК: *********, гр. Велико Търново, бул. „България“ № 15 да
заплати на Службата по геодезия, картография и кадастър Велико Търново към
Агенция по геодезия, картография и кадастър, направените разноски за ***в
размер на 600 (шестстотин) лева.
ОСЪЖДА „В-ФАРМ“
АД, ЕИК: *********, гр. Велико Търново, бул.
„България“ № 15 да заплати на Община Велико Търново,
направените разноски за юрисконсулт в размер на 100 (сто) лева.
ОСЪЖДА „В-ФАРМ“ АД, ЕИК: *********, гр. Велико Търново, бул. „България“ № 15 да
заплати на „Център за психично здраве – В. Търново“ ЕООД, гр.
Велико Търново, ул. Б. № 1, направените разноски за ***в размер на 600
(шестстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: