Решение по адм. дело №231/2024 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на С. С. А., [ЕГН], действаща чрез „Еднолично адвокатско дружество Владислав Велев“, БУЛСТАТ *********, вписано в АК - Русе, представлявано от адв. В. М. В., против Ревизионен акт (РА) № Р-03001723006694-091-001/05.06.2024 г., издаден на основание чл. 122 от ДОПК от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 149/04.09.2024 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ - Варна при ЦУ на НАП-София, с който на жалбоподателката са установени задължения за внасяне по ЗДДФЛ за данъчен период 2018г. - 2022 г. в общ размер на 10 838.64 лева, от които 7 634.95 лева – главница (данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 във вр. с чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ) и 3 203.69 лева – лихви за забава. В писмена защита по същество са изложени конкретни съображения относно незаконосъобразността на оспорения акт, като се твърдят допуснати съществени нарушения при определяне на данъчната основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за ревизираните периоди, както и определените задължения. Възразява, че при издаването на акта не е съобразено, че през ревизирания период всички разходи за издръжката на жалбоподателката и на домакинството й, вкл. за придобиване на имущества през този период, са заплащани от фактическия й съжител О. Ф. Ш. – баща на трите й деца. Същият закупил и придобитите в периода и обсъждани в РА - недвижим имот в гр. Исперих и два леки автомобила. В тази връзка и преди фактическото издаване на акта не била извършена необходимата насрещна проверка за анализиране на имущественото състояние на съжителя. Възразява, че незаконосъобразно са приети за облагаеми доходи паричните суми в общ размер на 40 704,85 лева, получени от жалбоподателката в периода от 01.03.2019г. до 31.12.2022г. чрез преводи от различни физически лица от Турция и Германия чрез „Изипей“ АД, тъй като същите били дарени от наредителите на преводите и попадат в изключението на чл. 13, ал. 2 от ЗДДФЛ. Възразява, че неправилно органите по приходите са приели притежавани от жалбоподателката налични парични средства в брой към 01.01.2017г. в размер на 5 000.00 лева, като не са съобразили установената положителна величина при съпоставка от предходната 2016 година като крайно салдо 47 369,65 лева, формиращо началното имуществено състояние на задълженото лице към началото на следващия ревизионен период. Твърди, че е притежавала тази сума в брой, като получена по дарение от различни лица през периода от 2008 – 2016г. и това обстоятелство е установено от влезлия в сила РА № ********* от 19.06.2014г. и РД № 1400346 от 14.05.2014г., издадени от орган по приходи при ТД на НАП – Варна, ИРМ Русе. Претендира оспорения РА да бъде отменен изцяло. Заявена е претенция за присъждане на разноски, съгласно представен Списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът по жалбата Директор на Дирекция „ОДОП“ - Варна при ЦУ на НАП-София, чрез своя процесуален представител, счита жалбата за неоснователна и претендира за отхвърлянето й, като бъде оставен в сила оспорения ревизионен акт по мотивите, подробно изложени в него и в решението по чл. 155, ал. 2 от ДОПК. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по чл. 161, ал. 1 от ДПК и съобразно представения Списък по чл. 80 от ГПК.

Окръжна прокуратура – Разград, редовно уведомена, не изпраща представител и не участва в производството.

Административен съд - Разград, след преценка на събраните по делото доказателства и обсъждане доводите на страните, приема от фактическа и правна страна следното:

І. По допустимостта на жалбата.

РА е обжалван от С. С. А. по административен ред и с Решение № 149/04.09.2024 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ - Варна при ЦУ на НАП-София е потвърден изцяло, като са определени на жалбоподателката задължения за внасяне по ЗДДФЛ за данъчен период 2018г. - 2022 г. в общ размер на 10 838.64 лева, от които 7 634.95 лева – главница (данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 във вр. с чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ) и 3 203.69 лева – лихви за забава. Решението е съобщено по електронен път на данъчно задълженото лице (ДЗЛ) на 18.09.2024 г., като жалбата срещу РА е подадена също електронно на 02.10.2024 г.

При тези данни съдът приема, че жалбата е допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл. 156, ал. 1 ДОПК, от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол.

ІІ. По валидността и процесуалната законосъобразност на оспорения РА:

Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03001723006694-020-001 от 15.11.2023 г., издадена от Б. С. С. - Началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП - Варна, е възложено на А. Г. Н. – Главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и Н. И. И. – Старши инспектор по приходите, да извършат ревизия на С. С. А. относно задълженията за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от Закона за данък върху доходите на физически лица (ЗДДФЛ) за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2022г. Заповедта е надлежно връчена на лицето чрез пълномощник – „Еднолично адвокатско дружество Владислав Велев“, представлявано от адв. В. М. В. - на 04.12.2023г., видно от приложената разписка (л. 4 от преписката). По реда на чл. 113, ал. 3 във вр. с чл. 114, ал. 2 от ДОПК срокът за приключване на ревизионното производство е продължен до 02.05.2024 г. със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия (ЗИЗВР) № Р-03001723006694-020-002 от 01.03.2024г., издадена от Д. Н. Б. – Главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Варна в сектор „Ревизии“, ИРМ Русе, оправомощена със Заповеди №№ Д-10 от 02.01.2024г. на Директора на ТД на НАП – Варна и № 33-11 от 03.01.2024г. на Изпълнителния директор на НАП. ЗИЗВР е връчена на ревизираното лице (РЛ) на 11.03.2024г. по електронен път, видно от приложеното Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“ (л. 10 от преписката), като и двете обсъждани заповеди са издадени от оправомощени лица по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК.

В срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК инспекторите са изготвили Ревизионен доклад (РД) № Р-03001723006694-092-001 от 16.05.2024 г. (л. 162 - л. 143 от преписката), връчен на РЛ по електронен път на 21.05.2024 г., видно от приложеното Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“ (л. 163 от преписката). Същият е възразен от РЛ по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК по съображенията, поддържани и в настоящото съдебно производство, като не са представени допълнителни доказателства в подкрепа на възраженията.

В срока по чл. 119, ал. 2 от ДОПК е издаден процесният Ревизионен акт (РА) № Р-03001723006694-091-001 от 05.06.2024 г. (л. 177 - л. 168 от преписката), подписан от ръководителя на ревизията и от възложителя, и връчен на РЛ по електронен път на 17.06.2024г., видно от приложеното Удостоверение (л. 178). В РА са обсъдени възраженията на РЛ, но са приети за неоснователни. Съответно направеното в РД предложение за установяване на задължения на ревизирания данъчен субект по видове и по периоди, подробно посочени в доклада, са възприети изцяло от ревизиращия орган, като са установени публични задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ общо в размер на 10 838.64 лева за ревизирания период, от които 7 634.95 лева – главница (данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 във вр. с чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ) и 3 203.69 лева – лихви за забава. Този РА е обжалван изцяло пред Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Варна при "ЦУ" на НАП и потвърден с негово Решение № 149 от 04.09.2024г.

Обсъдените горе документи (ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА) съставляват електронни документи, подписани с валиден електронен подпис от техните издатели, което се установи при приобщаването им в проведеното съдебно заседание на 05.12.2024г.

При тези данни съдът приема, че оспореният РА е валиден документ, като издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия, при спазване на регламентираните в ДОПК срокове. По своята форма и съдържание той отговаря на изискванията на чл. 120 от ДОПК.

В хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и норми, които да обуславят отмяна на РА само на това основание. Жалбоподателят е бил надлежно уведомен за започналото производство, като му е предоставена възможност да участва в производството и да ангажира доказателства във връзка със спорните обстоятелства. Извършвано е електронно връчване на документи на декларирания от РЛ електронен адрес на упълномощения от него адвокат - [електронна поща], съобразно разпоредбата на чл. 29, ал. 4, предл. 2 от ДОПК, като съгласно чл. 30, ал. 6 от ДОПК в тези случаи, съобщението се счита за връчено, когато адресатът изпрати потвърждение за получаването му чрез обратно електронно съобщение, или чрез активиране на електронна препратка или чрез изтеглянето му от информационната система на компетентната администрация. Към делото са представени удостоверения за извършено връчване по електронен път, в които е посочена датата, на която са активирани електронните препратки и на която са изтеглени. С оглед на това съдът приема, че е налице редовно извършено и удостоверено връчване на всички актове, документи и книжа.

Приходните органи са положили усилия за да съберат необходимите и относими към спора доказателства, които са приобщени по предвидения в ДОПК ред. За установяването на всички факти и обстоятелства, имащи отношение към данъчните задължения на РЛ са предприети процесуални действия с цел установяване на имущественото състояние на лицето и направените от него разходи за периода на ревизията 2017г. - 2022г., установяване на всички източници на доходи на лицето за ревизирания период, съпоставка на притежаваното имущество и направените разходи от лицето с декларираните и/или получени от него доходи за периода на ревизията.

В хода на ревизионното производство, на 04.12.2023 г., а след това на 15.03.2024г., на РЛ са връчени Искания за представяне на документи, справки, декларации и писмени обяснения (л. 11-14 и л. 107-110 от препискатоа) относими към получените доходи и извършените разходи за ревизираните периоди. В отговор, до изтичане на срока за представяне на изисканите по реда на ДОПК доказателства, в ТД на НАП Варна не са постъпили документи, данни и сведения от името на ревизираното лице за целите на протичащата ревизия, в т.ч. чрез представител или пълномощник, чрез пощенски оператор, куриер или по електронен път.

Поради непредставяне от С. С. А. на изисканите от нея документи и обяснения, на основание чл. 54-57 във вр. с чл. 37, ал. 1, чл. 49 и чл. 50 от ДОПК са присъединени доказателства, налични и архивирани в ТД на НАП - Варна, събрани в хода на предходна проверка за установяване на факти и обстоятелства, приключила с Протокол КД-73 № П-03001723142666-073-001 от 17.10.2023г., приобщени с Протокол КД-73 № Р-03001723006694-ППД-001 от 31.01.2024г.

Въз основа на установените обстоятелства ревизиращият екип приложил особения ред на облагане, регламентиран в чл. 122 – чл. 124 от ДОПК, като за ревизираните години е определена данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 1 и ал. 4 от ДОПК след анализ на относимите обстоятелства по ал. 2. На РЛ са връчени Уведомление по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК № Р-03001723006694-139-001 от 29.04.2024г., както и Уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК № Р-03001723006694-113-001 от същата дата, с което жалбоподателката е информирана, че основата за облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периодите от 01.01.2017 г. до 31.12.2022 г. ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК. Прието е, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 - до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация, т. 2 - налице са данни за укрити приходи или доходи и т. 5 - документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване. Предоставен е 14-дневен срок за вземане на становище и представяне на доказателства.

ІІІ. По материалната законосъобразност на РА.

Оспореният РА е издаден при правилно тълкуване и приложение на материалния закон. Установените с него публични задължения кореспондират изцяло на събраните доказателства. Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. В случая съдът приема, че са доказани предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 5 от ДОПК – установени са данни за укрити приходи, като задълженият субект е получил облагаеми доходи, които не са декларирани и за чийто произход и основание за получаване не е дал обяснения, подкрепени с доказателства (документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци). В този случай преценката за правилното приложение на материалния закон зависи от това доколко жалбоподателят успешно е провел доказване на възраженията си, с оглед законоустановената презумпция по чл. 124, ал. 2 от ДОПК, т.е. в тежест на жалбоподателката е да ангажира доказателства, оборващи формалната доказателствена сила на РА, а такива доказателства не бяха представени в хода на съдебното производство.

Въпреки предоставената й възможност жалбоподателката не е ангажирала становище по връченото й уведомление за провеждане на ревизията по особения ред. Не е декларирала по реда на чл. 124, ал. 3 от ДОПК (с декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите) имуществото си, вида и размера на направените разходи, както и всички източници на доходи, приходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране и техния размер.

С разпоредбата на чл. 2 от ЗДДФЛ е посочено, че обект на облагане по този закон са доходите на местните и чуждестранните физически лица. С. С. А. е местно лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ и е носител на задължението за данъци за придобитите от нея доходи от източници в Република България и в чужбина (чл. 6 от ЗДДФЛ). Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаеми по този закон са доходите от всички източници, включително и от източници по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ (по арг. на чл. 10, т. 6 от закона), придобити от данъчно задълженото лице (ДЗЛ) през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.

Така ревизиращите органи, въз основа на съвкупния анализ на данните от приобщените доказателства, получените документи и справки в отговор на отправени искания от трети лица, включително дружества, извършващи международни парични преводи и др., са установили, че С. С. А. е българска гражданка, с постоянен адрес в [населено място]. Същата е неомъжена, домакиня, фактически съжителстваща с О. Ф. Ш. от [населено място] и трите им общи непълнолетни деца. Не е извършвала стопанска дейност, няма регистрация като ЕТ, няма участия в търговски дружества, сдружения и кооперации. При извършена справка в информационните масиви на НАП, органите по приходи са установили, че за ревизираните периоди от лицето не са подавани ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, включително за получени доходи, подлежащи на облагане.

Извършена е съпоставка за съответствие между стойността на имуществото и направените разходи и получените доходи за всяка от ревизираните календарни години, за онагледяване на която са изготвени нарочни таблици. В същите са отразени данни само за документално установените реализирани доходи и извършени разходи (без включване на разходи за издръжка на жалбоподателката и трите й деца) за всеки отчетен период, който е данъчната година, съвпадаща с календарната, както следва:

За 2017г. не е установено несъответствие между получените доходи и направените от С. С. А. разходи. Не са установени получени облагаеми доходи, за които лицето да следва да подаде ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ и да дължи данъци и осигуровки. Въпреки тази констатация жалбоподателката оспорва възприетия в РА размер на наличните й парични средства в брой към 01.01.2017 г. от 5 000.00 лева, претендирайки начална разполагаема сума в началото на ревизирания период значително по-висока от възприетия от приходните органи минимум.

Така, при предходната й проверка за установяване на факти и обстоятелства, приключила с Протокол КД-73 № П-03001723142666-073-001 от 17.10.2023г. (материалите и доказателствата, по която са приобщени към ревизионното производство), жалбоподателката в Писмен отговор по искане за представяне на документи и обяснения е заявила налични парични средства в брой към 01.01.2017 г. от 55 000 лева, които в хода на настоящото съдебно производство заявява в размер на 47 369,65 лева. Твърди, че е притежавала тази сума в брой, като получена по дарение от различни лица през периода от 2008 – 2016г., позовавайки се на констатациите по влязъл в сила РА № ********* от 19.06.2014г., издаден от орган по приходи при ТД на НАП – Варна, ИРМ Русе. Същият РА е представен като доказателство пред съда, като вписаните в него констатации установяват, че обхватът на ревизията тогава е включвал двугодишен период от 01.01.2008г. до 31.12.2010г. и посочената сума от 47 369,65 лева представлява установения доход на РЛ към 31.12.2010г. При това положение, твърденията на жалбоподателката, че посочената сума представлява положително крайно салдо на доходите й в края на 2016 година, формиращо началното имуществено състояние на задълженото лице към началото на следващия ревизионен период, т.е. към 01.01.2017г., освен че е некоректно, но и неподкрепено с доказателства. Няма как данни, установени за период отпреди 7 години (към дата 31.12.2010г.) да бъдат обективен критерии за финансовото състояние на РЛ към началния период 01.01.2017г., включен в обхвата на процесната ревизия.

Ревизиращият орган правилно е приел, че в тежест на ревизираното лице е да установи и посочи, при условията на пълно доказване, че са налични сочените парични средства в брой и тяхното съхраняване, респ. че е имало финансовата и имуществена възможност да разполага със суми в размерите, съответстващи на направените разходи. Този извод е в съответствие с общият принцип в процеса за тежестта за установяване на положителни факти, ползващи страната, която твърди настъпването им и доколкото такива доказателства не са ангажирани, то претендираният от жалбоподателката размер на началната разполагаема сума в брой в началото на ревизирания период към 01.01.2017 г. от 47 369,65 лева се явява недоказан. При това положение и за целите на съпоставката на доходите и разходите на ревизираното лице, органите по приходите правилно са приели като налични парични средства към 01.01.2017г. сумата от 5 000 лева. В тази връзка са съобразили утвърдената практика на приходната администрация и житейската логика, че е нормално всяко лице да притежава някакви спестявания до размера на посочената сума, без необходимост от доказване, аргументи за което са изведени и от разпоредбата на чл. 164 от ГПК и се споделят от съда.

За 2018г. е установено превишение на разходите над установените приходи на РЛ в размер на 34 478,31 лева, като разходите включват такива за закупуване на недвижимо имущество в размер на 29 800 лева, определена в резултат на изготвена експертна оценка, разходи за придобиване на превозно средство в размер на 2 000 лева и документално доказани разходи за същата година за заплатени данъци, осигурителни вноски, такси и др. публични задължения, по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО и задължения по влязъл в сила РА от *********/19.06.2014 г. – общо в размер на 2 678,31 лева.

При ревизията е прието, че за да извърши разходи в установения размер, ревизираното лице следва да е разполагало с парични средства. За размера на формирания недостиг в размер на 34 478,31 лева няма доказателства, че тези парични средства са декларирани и обложени, поради което в РА се приема, че те са облагаеми доходи, придобити през 2018г. от други източници по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, които не са изрично посочени в закона и не са обложени с окончателни данъци по реда на същия закон или по реда на ЗКПО.

Съдът приема за правилни изводите на ревизиращия орган. Следва да се отбележи, че ЗДДФЛ не съдържа разпоредби, регламентиращи извършване на съпоставка между реализирани доходи и извършени разходи, както и разпоредби, регламентиращи възможността за приемане на установения недостиг и/или превишение (с неизяснен произход) на парични средства за данъчна основа, върху която да се определи прекия данък. Такива разпоредби се съдържат единствено в чл. 122 и чл. 123 от ДОПК. Това от своя страна е довело до извършване на ревизия по особения ред и съответно определяне на данъчната основа за облагане с данък върху доходите за ревизираните периоди след анализ на критериите, изброени в чл. 122, ал. 2, т. 1-16 от ДОПК. В случая визираните разпоредби на ДОПК са спазени от органите по приходите. Извършеният анализ на критериите по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, изложен в РД е неразделна част от РА.

Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК - в случаите по чл. 122, ал. 1 при определяне на основата по реда на чл. 122, ал. 2 се смята до доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или доход, когато направените разходи от лицето и от свързаните с него лица по § 1, т. 3, буква "а" от допълнителните разпоредби явно и съществено превишават размера на декларираните получени средства. В случая е било налице основание за прилагане на оборимата презумция, която не изисква установяване на източника на дохода (вж. Тълкувателно решение № 11 от 3.12.2021 г. на ВАС по т. д. № 3/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия).

Така, въз основа на събраните доказателства се установява, че в този период с Договор за покупко-продажба на МПС от 25.09.2018г. с нотариална заверка на подписите на страните, от които продавач Е. А. К. и купувач С. С. А., последната е закупила лек автомобил, марка и модел „Мерцедес Б 180 ЦДИ“, с рег.№ [рег. номер], за сумата от 2 000.00 лева.

През същата година с Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 11.12.2018г., оформен с НА № 39, том VIII, рег.№ 10559, дело № 1041 от 2018г. по описа на Нотариус, рег.№ 254 на Нотариалната камара и с район на действие РС- Исперих, С. С. А. е придобила недвижим имот, представляващ част от масивна едноетажна жилищна сграда, както и самостоятелен обект с начин на ползване – гараж, ведно с правото на собственост върху ½ ид.част от поземления имот, в който са построени сградите и ½ ид.част от правото на строеж върху същия имот, находящи се на адрес: [населено място], [улица], които закупила за сумата от 3 000 лева, получени напълно и в брой от купувача. Установено е също, че така описания имот жалбоподателката е отчуждила през 2021г. с Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 23.03.2021г., оформен с НА № 101, том II, рег.№ 1677, дело № 154 от 2021г. по описа на същия Нотариус, като е вписана продажна цена в същия размер от 3 000 лева.

При преценка на ревизиращите органи, че посочената покупна, респ. продажна цена на имота съществено се отклоняват от пазарната такава, с Акт за възлагане на експертиза № Р-03001723006694-01-001 от 27.03.2024 г., на основание чл. 63 от ДОПК, е възложена експертиза за определяне на пазарната цена на имота по реда на Наредба Н-9/2006 г. за реда и начините за прилагане методите за определяне на пазарни цени по смисъла на § 1, т. 10 от Допълнителните разпоредби на ДОПК и в съответствие с § 1, т. 32 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО.

Представеното експертно заключение вх.№ 9251 от 24.04.2024г. определя по метода на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци към момента на осъществяване на доставката, пазарна стойност на оценяваните част от масивна едноетажна жилищна сграда и гараж, заедно с прилежащите идеални части от ПИ към дата на придобиването от С. А. - 11.12.2018г. в размер на 29 800.00 лева и пазарна цена към датата на отчуждаването им от С. А. - 23.03.2021 в размер на 31 300.00 лева, без включен ДДС към пазарните стойности.

По този начин и предвид установените явни и съществени отклонения от пазарните цени на закупените и продадени обекти, ревизиращите органи са приели на основание чл. 77 от ЗДДФЛ във връзка с чл. 16 от ЗКПО, че за целите на определяне на данъчната основа не следва да се кредитират условията на двете сделки - вписаната цена на недвижимите имоти в нотариалните актове, а следва да се вземе предвид цената, получена при извършване на обичайна сделка от съответния вид при пазарни условия, т.е. цената, установена от експертизата. Така за целите на съпоставката на притежаваното имущество и направените разходи от РЛ С. А. с декларираните и/или получени от нея доходи за 2018г. и 2021 г., в РА е констатиран обсъдения горе разход през 2018 г. на РЛ - за придобиване на недвижим имот в размер на 29 800 лева, респ. получен доход през 2021 г. от продажба на недвижим имот в размер на 31 300 лева.

От страна на жалбоподателката, в хода на ревизионното производство не са ангажирани доказателства в оспорване на обсъденото експертно заключение. Пред съда, в съдебно заседание на 05.12.2024г., процесуалният представител на страната ангажира становище, че не оспорва така определената пазарна цена на имота, като поддържа твърдението, че обсъжданият имот е закупен от фактическия съжител О. Ф. Ш., чиито доходи били достатъчни, за да покрият разхода за покупката на имота на посочената пазарна цена. Поддържа и твърдението, че той е закупил и двете МПС-та, обсъдени в РА, като придобити от жалбоподателката, едното от които е обсъденият горе лек автомобил, марка и модел „Мерцедес Б 180 ЦДИ“, с рег.№ [рег. номер], закупен са сумата от 2 000 лева.

За установяване на същите обстоятелства е допуснат и разпитан пред съда като свидетел фактическият съжител О. Ф. Ш., чиито показания подкрепят поддържаните твърдения, че той, с негови парична средства, е закупил през 2018г. описания горе недвижим имот, за да се ползва от майката на С., но е закупен на името на последната. Твърди също, че през 2018г. закупил като подарък на С. една кола „Мерцедес С180“, за да кара с нея децата на училище и на детска градина, а през 2021г. лично закупил от гр. Шумен, но на името на С., друг автомобил „Опел Корса“, за да се ползва от втората съпруга на баща му.

Съдът не кредитира тези свидетелски показания. Както покупко-продажбата на недвижим имот, така и закупуването на МПС са формални сделки, за действителността на които законът изисква специална форма – нотариален акт при прехвърляне собственост върху недвижими имоти (арг. чл. 18 от ЗЗД), респ. писмен договор с нотариална заверка на подписите на страните при прехвърляне собственост на МПС (арг. чл. 144, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП). За придобитото от жалбоподателката С. С. А. имущество, обсъдено по-горе, са налице такива формални договори.

Нотариалният акт за правна сделка представлява официален свидетелстващ документ в частта, с която нотариусът удостоверява, че пред него са се явили посочените лица и съдържащите се в нотариалния акт изявления са техни. В тази част документът има обвързваща материална доказателствена сила. В частта, съдържаща изявлението на купувача, че е платил цената, респ. че същата е получена от продавача (с характер на разписка), нотариалния акт е частен свидетелстващ документ за знание, материализиращ удостоверителното изявление на своя издател за даден факт. Този факт може да се е осъществил обективно, може и да не се осъществил, затова частните свидетелстващи документи могат да бъдат верни или неверни. Същото важи и за договора за покупко-продажба на МПС, като по отношение факта на плащането на цената, двата договора нямат обвързваща доказателствена сила.

В процесния случай не се оспорва факта на плащането на цената, а кой е реалният субект, извършил това плащане. Оспорването на този факт, че С. С. А. е реалният купувач по двете сделки, като само фиктивно е вписана като такава, предполага да се докаже неистинност на официалния свидетелстващ документ относно верността на съдържанието му по реда на чл. 193 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДПОК, а такова оспорване не е направено. Както в Договора за покупко-продажба на МПС от 25.09.2018г., така и в Договора за покупко-продажба на недвижим имот от 11.12.2018г., фигурира името на С. С. А. като купувач, респ. тя е лицето, което се е явило пред нотариуса като страна по сделка за придобиване на съответното имущество, заплатило и съответната цена за придобиването му.

Дори да се приеме за спорен факта на самото плащане на цената, достоверността на който е оборим със свидетелски показания по арг. от чл. 158, ал. 1 във вр. с чл. 57, ал. 2, т. 3, предл. 2 от ДОПК, то показанията на свидетеля О. Ф. Ш. следва да се преценяват при условията на чл. 57, ал. 4 от ДОПК с оглед вероятната негова заинтересованост от резултата на ревизията, каквато заинтересованост безспорно е налице, предвид качеството му на фактически съжител на жалбоподателката и баща на децата й. В този смисъл показанията му не се подкрепят от никакви други доказателства по делото, установяващи по несъмнен начин, че той е извършил реалното предаване на парите (със собствени средства) за придобиване на процесното имущество. В тази връзка не е достатъчно само да се докаже възможност за заплащане на съответните парични суми, поради което е без правно значение факта, че ревизиращите органи не са анализирали имущественото състояние на фактическия съжител, както и съдът счита за неотносимо да обсъжда констатациите по съставения на О. Ф. Ш. РА № Р-03001723004215-091-001 от 13.03.2024г. за същия ревизиран период 01.01.2017г. – 31.12.2022 г. Освен това, в оспореното решение на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, административният орган изрично е обсъдил като служебно известен факта, че на О. Ф. Ш. е извършена ревизия, приключила с посочения горе РА, в хода на която, обаче, е установено, че ревизираното лице не е декларирало предоставени суми, заплащани разходи по издръжката на общото им домакинство, както и разходи, свързвани с придобиване на имущество от С. С. А.. По тази начин е съобразена разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК във връзка с установяване на разходите, направени от свързаното лице – фактически съжител.

В случай, както свидетелят твърди, че той е заплатил установената пазарна цена от 29 800 лева за придобиване на процесния недвижим имот по Договора от 11.12.2018г., то този факт е установим със съответни документи по арг. от чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, като регламентира, че плащанията на територията на страната на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лева, се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, а такива писмени доказателства не са представени нито в хода на ревизията, нито в хода на съдебното производство.

Ето защо съдът приема за неоспорени констатациите на ревизиращите органи по отношение на направените от РЛ С. С. А. разходи за придобиване на недвижимо имущество и 1 брой МПС през 2018г., както и установеното превишение на тези разходи над установените приходи на лицето. В тази връзка е уместно да се обсъди и факта, че по отношение на същото това имущество при предходната й проверка за установяване на факти и обстоятелства, приключила с Протокол КД-73 № П-03001723142666-073-001 от 17.10.2023г. (материалите и доказателствата, по която са приобщени към ревизионното производство), жалбоподателката в Писмения отговор по искане за представяне на документи и обяснения, в т. 2 е заявила изрично, че средствата, използвани за заплащане цената за придобиване на въпросните лек автомобил, марка и модел „Мерцедес Б 180 ЦДИ“, с рег.№ [рег. номер], на стойност 2000 лева, както и на недвижимия имот по Договора от 11.12.2018г., са лични нейни средства, които е получила по дарение от различни лица през периода 2008 – 2010г. и това обстоятелство е установено с влязъл в сила РА от *********/19.06.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Варна, ИРМ Русе. Очевидно е, че жалбоподателката няма единно становище относно произхода на средствата, използвани за придобиване на това имущество, но и в двете поддържани от нея хипотези нито е доказано в хода на производството, че е разполагала с лични парични средства в посочения размер (аргументи за които бяха обсъдени по-горе във връзка с твърдението за налични парични средства в брой към 01.01.2017 г.), нито се доказа, че имуществото е придобито със средства на фактическия съжител О. Ф. Ш..

За следващите данъчни години 2019г., 2020г., 2021г и 2022г., въз основа на извършеното проучване и събрани доказателства, не е установено несъответствие между получените доходи и направените от С. С. А. разходи. През тези години е установено, че РЛ е получавало парични суми чрез използвани платежни услуги през системата на „Изипей" АД, ЕИК *********, представляващи случайни операции (такива, при които клиентът няма разкрита сметка при „Изипей" АД), от наредители - физически лица от чужбина - Турция, Германия и Белгия, както следва:

- за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.20219г. е установен получен доход от такива случайни операции общо в размер на 12 856,82 лева;

- за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. жалбоподателката е получила доходи по същия начин в размер на 8 602,53 лева;

- за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. са получени общо 8 251,36 лева и

- за периода от 01.01.2022г. до 31.12.2022г. – 10 994,14 лева.

Доколкото не са установени данни тези доходи да са сред изрично изброените в чл. 10, ал. 1 от ЗДДФЛ, това е дало основание на ревизиращите органи да приемат, че представляват реализирани, но укрити доходи от други източници по смисъла на чл. 10, т. 6 и чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ.

За същите суми не са представени документи, послужили като основание за извършения превод, както и доказателства, позволяващи определянето им като необлагаеми доходи или суми получени на друго правно основание, поради което и на основание чл. 35, т. 6 във връзка с чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ, в РА е прието, че са облагаеми доходи за съответния период.

За същите РЛ е следвало да подаде ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, респ. Приложение № 6 към съответната ГДД за доходи от други източници по чл. 35 от ЗДДФЛ, но не е подавало такива.

Жалбоподателката не оспорва получаването на тези парични суми на територията на страната, нито оспорва техния размер, но възразява, че представляват дарения от наредителите на преводите и попадат в изключението на чл. 13, ал. 2 от ЗДДФЛ.

Обосновано ревизиращият орган е обсъдил като неоснователно това възражение предвид особените правила за доказване, регламентирани в чл. 116, ал. 1 от ДОПК - в случаите, когато за установяване на задълженията на РЛ е необходимо да се изяснят факти и обстоятелства извън територията на страната, то според закона задължение на ревизирания (жалбоподателката) е да представи доказателства за изясняването им, а такива не са ангажирани. Освен това е установено, че С. С. А. не е подавала декларации по чл. 49, ал. 3 от ЗМДТ за периода 2017г. - 2022 г. за облагане на безвъзмездно придобити имущества, включително безвъзмездно придобити парични средства и не е заплащала местен данък за тях.

Съдът също приема за недоказан факта, че обсъжданите парични суми са преведени като дарение в полза на ревизираното лице. Действително, както е посочено и във възражението на жалбоподателката, дарението на парични суми (като вид движимо имущество) е реален договор и поражда правно действие с предаването, респ. получаването на тези суми от надареното лице (арг. чл. 225, ал. 2 от ЗЗД). Този факт - на предаването на парите е категорично установен от ревизиращите органи. Но дарението има и субективна страна, то е каузален договор, при който съществува специално основание и мотив, които също подлежат на установяване. Става въпрос за желаният правен резултат от подобно действие. На доказване подлежи типичната непосредствена цел, която се преследва с предоставянето на имуществената облага - желанието на дарителя да облагодетелства безвъзмездно надареното лице, като предизвика увеличаване на неговото имущество за сметка на своето имущество, без да очаква получаването на каквато и да е насрещна престация, както взаимно съгласие на страните (дарител и надарен) за настъпването на тези правни последици. И доколкото в процесните извлечения за извършените парични преводи не е отразено основание, че се касае за дарение, то както сочи и самата жалбоподателка, материално-правните отношения между страните подлежат на установяване с други доказателствени източници. Необосновано, обаче счита, че в тежест на органите по приходите е да установят какви са действителните отношения между нея и наредителите на преводите. Тъй като става въпрос са системни парични преводи на суми, изпратени от различни физически лица от чужбина, то съгласно разпоредбите на чл. 124, ал. 2 и чл. 116, ал. 1 от ДОПК в тежест на жалбоподателкта е, при условията на пълно и главно доказване, да установи спорните факти – дарственото намерение на тези физически лица, като потвърдят, че мотивът за изпращане на паричните суми не е свързан с някакви очаквания и обективно липсва получаване на насрещна престация, както твърди РЛ. В противен случай, подобни спонтанни и системни прояви на щедрост спрямо жалбоподателката от различни физически лица в чужбина, без да са установени отношенията им (конкретен мотив, причина), категорично предизвикват съмнение, а в хода на производството не са представени доказателства, които по категоричен и безспорен да установяват, че получените суми имат характер на дарения.

Относно неплащането на местния данък, то принципно неизпълнението на задължението за деклариране на получените парични суми по реда на ЗМДТ не променя правната характеристика на сделката като дарение, но в случая по делото изобщо липсват доказателства за подобно дарствено намерение от страна на наредителите на паричните преводи.

Въз основа на горното, съдът приема за недоказано твърдението, че получените суми са дарения и не съставляват доход, съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от ЗДДФЛ. Събраните в хода на ревизионното производство доказателства несъмнено налагат извода, че за жалбоподателката е налице увеличение на имуществото, т.к. е получила парични средства чрез системите на „Изипей“ АД, без да са налице доказателства за вида на дохода. Получените суми представляват доходи, придобити през посочените данъчни години (2019г., 2020г., 2021г и 2022г.) – от други източници по смисъла на чл. 10, т. 6 и чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, които не са изрично посочени в този закон, не са необлагаеми и не са обложени с окончателни данъци по реда на ЗДДФЛ и ЗКПО.

За 2021г., данъчните органи правилно и обосновано са установили и реализиран от С. С. А. облагаем доход от продажба на недвижимо имущество по реда на чл. 33 от ЗДДФЛ и съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 10 от ЗДДФЛ. Последната определя като доход от източник в Република България, доходите от използване, продажба, замяна или друго прехвърляне на недвижимо имущество, включително на идеална част или ограничено вещно право върху него, намиращо се на територията на страната.

През обсъжданата 2021г., с Договора за покупко-продажба на недвижим имот от 23.03.2021г., оформен с НА № 101, том II, рег.№ 1677, дело № 154 от 2021г. по описа на Нотариус, рег.№ 254 на Нотариалната камара и с район на действие РС-Исперих, ревизираното лице отчуждава имота, придобит през 2018г. (с Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 11.12.2018г.), обсъдени по-горе.

Предвид установената от данъчните органи и неоспорена от ревизираното лице пазарна цена на недвижимия имот към датата на придобиването му, определена на 29 800,00 лева спрямо пазарната цена на същия имот към датата на отчуждаването му (23.03.2021г.), определена на 31 300.00 лева, то тези цени освен за целите на съпоставката на притежаваното имущество и направените разходи от РЛ, са използвани от ревизията и за определяне на доход от прехвърляне на имущество по реда на чл. 33, ал. 1 от ЗДДФЛ.

Съгласно цитираната разпоредба, облагаемият доход от продажба или замяна на недвижимо имущество, включително на ограничени вещни права върху такова имущество, се определя, като положителната разлика между продажната цена и цената на придобиване на имуществото се намалява с 10 на сто разходи, а според ал. 5 - продажната цена включва всичко придобито от лицето във връзка с продажбата/замяната, включително възнаграждение, различно от пари.

Законосъобразно, отчитайки факта, че жалбоподателката не е ангажирала доказателства, установяващи друга пазарна стойност, различна от установеното в експертизата, ревизиращият орган е прил заключението като обективно и компетентно дадено и предвид констатираното отклонение по смисъла на чл. 77 от ЗДДФЛ във връзка с чл. 16 от ЗКПО (обсъдено и по-горе), правилно е преценил, че за целите на определяне на данъчната основа не следва да се кредитира вписаната в нотариалния аккт цена на недвижимия имот (така, както регламентира чл. 33, ал.6 от ЗДДФЛ), а следва да се вземе предвид цената, получена при извършване на обичайна сделка от съответния вид при пазарни условия, т.е. цената, установена от експертизата.

По този начин е отчетено наличие на положителна разлика при придобивна цена от 29 800,00 лева и продажна такава от 31 300,00 лева, въз основа на която е определен облагаем доход за 2021 г. по смисъла на чл. 33, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 1 350,00 лева (31 300,00 – 29 800,00 = 1 500 лева, от които са приспаднати 10 % нормативно признати разходи (10 % от 1500 = 150 лева), съответно 1 500 – 150 = 1 350 лева).

В случая е съобразено от органите по приходите, че между датата на придобиването на обсъждания недвижим имот (11.12.2018г.) и датата на неговата продажба (23.03.2021г.) са изминали по-малко от 3 години, поради което правилно са приели, че полученият доход от продажбата не попада в изключенията за необлагаеми доходи по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДФЛ, респ. се явява облагаем доход по смисъла на чл. 12 от същия закон.

В този случай продавачът (РЛ С. С. А.) е била длъжна да подаде ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, респ. Приложение № 5 към съответната ГДД за доходи от прехвърляне на права или имущество и да внесе данъка не по-късно от 30 април на годината, следваща годината, през която е извършена продажбата (придобит дохода) – чл. 67, ал. 5 от ЗДДФЛ, но не са извършени такива действия.

Относно определения данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ и лихва

Съгласно чл. 16 от ЗДДФЛ при опредляне на данъчните задължения облагаемият доход и данъчната основа се определят за всеки източник на доход поотделно съгласно разпоредбите на този закон. Чл. 17 от същи закон регламентира, че общата годишна данъчна основа е сумата от годишните данъчни основи по чл. 25, 30, 32, 34 и 36, намалена с предвидените в този закон данъчни облекчения.

Съгласно чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ размерът на данъка върху общата годишна данъчна основа се определя, като общата годишна данъчна основа по чл. 17 се умножи по данъчна ставка 10 на сто.

В процесния случай и предвид очертаната правна рамка, органите по приходите законосъобразно и правилно са определили размера на данъчната основа и на дължимия ДДФЛ за съответните 2018 г., 2019 г., 2020г., 2021г. и 2022г., съобразявайки приложимите разпоредби на чл. 34 и чл. 36 от ЗДДФЛ, според източниците на доходи, респ. законосъобразно са определени и задълженията на жалбоподателката.

Така за 2018г. органите по приходите са установили, че жалбоподателката не е разполагала с парични средства, които да покриват като размер извършените от нея разходи през периода в размер на 34 478.31 лева. Законосъобразно е формирана данъчна основа за облагане по реда на чл. 122 от ДОПК, като посоченото превишение (недостиг) е прието за облагаем доход по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ.

Годишната данъчна основа в този случай правилно е определена по реда на чл. 36 от ЗДДФЛ, като облагаемият доход по чл. 35, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване, когато облагаемия доход по чл. 35 се включва при годишното изравняване на осигурителния доход.

Установено е, че през 2018г. РЛ е внесло здравни осигуровки по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО общо в размер на 183.60 лв. (9 бр. вноски х 20.40 лв. за периода от м.01.2018г до м.09.2018г.).

Така, на основание чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ е установено задължение за данък върху дохода в размер на 3 429,47 лева (10 %), върху който е начислена лихва в размер на 1 910,69 лева за периода от 01.05.2019г. до 05.06.2024г.

За 2019г., 2020г., 2021г. и 2022г. при определяне на данъчната основа за облагане с данък върху доходите на физическите лица по ЗДДФЛ приходните органи са съобразили разпоредбите на чл. 35, т. 6, чл. 36 и чл. 34 от ЗДДФЛ. Взета е предвид брутната сума на облагаемите доходи, придобити през всяка от посочените данъчни години, представляваща пълният размер на левовата равностойност на получените от жалбоподателката С. С. А. парични преводи чрез използваните платежни услуги през системата на „Изипей“АД за съответните данъчни години и годишната данъчна основа е определена, след като този доход се намали с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО (чл.36 от ЗДДФЛ). За 2021г. е съобразен и реализирания облагаем доход по реда на чл. 33 от ЗДДФЛ от продажба на недвижимо имущество, по отношение на който е приложима разпоредбата на чл. 34 от ЗДДФЛ - годишната данъчна основа за доходи от прехвърляне на права или имущество се определя, като облагаемият доход по чл. 33, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване, когато облагаемият доход по чл. 33 се включва при годишното изравняване на осигурителния доход.

По този начин за 2019 г. е определена годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 12 856,82 лева (от получените суми по платежна система „Изипей“ АД) и дължим данък за внасяне по чл. 48, ал.1 от ЗДДФЛ (10 %) в размер на 1 285,68 лева, ведно с лихва за просрочие в размер на 585,58 лева за периода от 01.05.2020г. до 05.06.2024г.

За 2020 г. е определена годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ в размер на 8 602,53 лева от получените суми по платежна система „Изипей“ АД и дължим данък за внасяне в размер на 860,25 лева, ведно с лихва за просрочие в размер на 304.59 лева за периода от 01.05.2021г. до 05.06.2024г.

За 2021 г., наред с установените получени суми по платежна система „Изипей“ АД в общ размер на 8 251,36 лв., които са облагаеми доходи по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, С. А. има реализиран облагаем доход по реда на чл. 33 от ЗДДФЛ от продажба на недвижимо имущество в размер на 1 350,00 лева. По този начин и на основание чл. 16, ал. 1 и чл. 17 от ЗДДФЛ е определена годишна данъчна основа в размер на 9 601,36 лева и дължим данък за внасяне в размер на 960,14 лева, ведно с лихва за просрочие в размер на 242,07 лева за периода от 03.05.2022г. до 05.06.2024г.

За 2022 г. е определена годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ от получените суми по платежна система „Изипей“ в размер на 10 994.14 лева, съответно дължим данък за внасяне в размер на 1 099,41 лева, ведно с лихва за просрочие в размер на 160,76 лева за периода от 02.05.2023г. до 05.06.2024г.

Така определените задължения са в съответствие със събраните доказателства относно доходите на оспорващата и приложимите законови разпоредби.

Законната лихва върху дължимия данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ е законосъобразно начислена, на основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК. В цитираната разпоредба е предвидено, че за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен от съответния закон, който в случая е Закон за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания (ЗЛДТДПДВ). Съгласно правилото на чл. 1 от този закон, неплатените в сроковете за доброволно плащане, неудържаните или удържани, но невнесени в срок данъци, такси и други държавни вземания от подобен характер се събират със законната лихва.

Законната лихва е правилно определена в своя размер, съобразно регламентирания срок по чл. 67, ал. 5 от ЗДДФЛ за внасяне на данъка по чл. 48, ал. 1 - до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода, като по този начин лихвата е изчислявана, считано от 01.05 на съответната година (следваща годината на придобиване на дохода) до датата на издаване на ревизионния акт – 05.06.2024г. (изготвен Лихвен лист – л. 179 от административната преписка), като са съобразени и случаите, в които срокът за внасяне на данъка е изтичал в неприсъствен ден, в конкретния случай за 2022г. и за 2023г. (съответно 30.04 е в почивни дни - събота и неделя, респ. срокът изтича в първия следващ присъствен ден), поради което за посочените години лихвата е изчислена, съответно от 03.05.2022г. (при изтичащ срок за внасяне на данъка на 02.05.2022г.) и от 02.05.2023г. (при изтичащ срок за внасяне на данъка на 01.05.2023г.).

Въз основа на така изложеното съдът приема, че са били налице фактическите и правни предпоставки за издаване на оспорения РА. Установените с него публични задължения и лихви са правилно и обосновано определени, поради което подадената жалба следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.

С оглед изхода на спора и на основание чл.161, ал.1 от ДОПК искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно. Същото е своевременно предявено и доказано в претендирания размер от 1 375 лева, изчислен съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Мотивиран така Административен съд - Разград

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. С. А., [ЕГН], против Ревизионен акт (РА) № Р-03001723006694-091-001/05.06.2024 г., издаден на основание чл. 122 от ДОПК от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 149/04.09.2024 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ - Варна при ЦУ на НАП-София, с който на жалбоподателката са установени задължения за внасяне по ЗДДФЛ за данъчен период 2018г. - 2022 г. в общ размер на 10 838.64 лева, от които 7 634.95 лева – главница (данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 във вр. с чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ) и 3 203.69 лева – лихви за забава.

ОСЪЖДА С. С. А., [ЕГН] ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП-София, сумата от 1 375, 00. (хиляда триста седемдесет и пет) лева - дължими деловодни разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението му на страните.