МОТИВИ към присъда № 202/07.11.2017г. по НОХД 4050/2017г. по описа на
РС-Бургас
Производството по делото е
образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП срещу С.М.А., ЕГН: **********, с който същият е обвинен в това, че на 11.08.2017г. около 00.40 часа в гр. Бургас, кв. Победа,
ул. "Опълченска" 36, не изпълнил Съдебна Заповед за незабавна защита
от домашно насилие, издадена на 01.08.2017г. въз основа на Определение №
5000/01.08.2017г. по гр. дело № 5578/2017г. по описа на Районен съд - Бургас и
връчена му на 09.08.2017г., като влязъл в жилището на майка си М.С.Г., ЕГН: **********,
находящо се на горепосочения адрес и й нанесъл побой - ударил я със стол в
областта на главата и раменете - престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК.
Пред съда,
производството по делото протече по реда на Глава ХХІV от НПК (бързо
производство), като съгласно разпоредбата на чл. 359 ал.3 и ал. 4 (предишни ал.
2 и ал. 3) НПК – в това производство не се допуска граждански иск и не участва
частен обвинител, поради което и съдът въобще не излага мотиви дали от
престъплението по чл. 296, ал.1 НК има пострадал или не.
В хода на
съдебното следствие подсъдимият депозира кратки обяснения, като заявява, че
действително спрямо него е имало издадена Заповед за незабавна защита, с чието
съдържание е бил запознат, но отрича да е извършвал действия, с които да не
изпълни заповедта.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на
събраните в хода на производството доказателства. Посочва, че фактът на
извършено престъпление и участието на подсъдимия в него са доказани безспорно.
Счита, че с оглед съдебното минало на подсъдимия, както и факта, че същият не
работи – по-лекото предвидено в закона наказание „глоба” е неприложимо, поради
което моли за налагане на наказание „лишаване от свобода” за срок от една
година, което да бъде изтърпяно ефективно.
Служебният защитник на подсъдимия - адв. Н.-БАК също счита, че вината на
подзащитния му е безспорно доказана. Счита обаче, че с оглед постигане целите
на наказанието, най-адекватно би се явило наказанието „пробация”.
Подсъдимият А. заявява, че се придържа към казаното от неговия защитник.
В предоставената от съда възможност за последна дума подсъдимият
заявява, че иска да му бъде наложено наказание „глоба” и не иска да влиза в
затвора.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени
средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на
чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият С.М.А., ЕГН: **********
е роден на ***г***. Същият е българин, с българско гражданство без образование,
неженен, работи без трудов договор като общ работник. Никога не е притежавал
валидна лична карта.
Подс. А. е осъждан многократно с общо 25
влезли в сила съдебни акта, както като непълнолетен (за квалифицирано
убийство), така и като пълнолетен (преимуществено за престъпления против
собствеността). За последно с Определение на БРС по НЧД № 4374/2016г. му е било
определено едно общо наказание измежду няколко осъждания, а именно „Лишаване от
свобода” за срок от 12 месеца, което е било изтърпяно за времето от
08.08.2016г. до 14.03.2017г.
След излизането си от Затвора на 14.03.2017г. подсъдимият
заживял на адрес: гр. Бургас, ул. „Опълченска” № 36 заедно с майка си – св. М.С.Г.
в еднофамилна къща с малък двор. Същият злоупотребявал системно с алкохол, като
в състояние на алкохолно опиване често обиждал и заплашвал майка си, като на
23.07.2017г. за пореден път осъществил спрямо нея акт на физическо насилие
(видно от мотивите на Определение № 5000/01.08.2017г. по ГД № 5578/2017г. на
БРС). Свидетелката Г. се уплашила от поведението на сина си и сезирала БРС с
молба за издаване на Заповед за незабавна защита по реда на чл. 18, ал.1 ЗЗДН.
По молбата на св. Г. било образувано гр. дело № 5578/2017г. по описа на Районен
съд – Бургас, като с Определение № 5000/01.08.2017г. съдът наложил мярка за
незабавна защита на М.Г., задължил подсъдимия С.А. да се въздържа от извършване
на домашно насилие спрямо майка си, отстранил го от жилището на горепосочения
адрес за срок до приключване на делото пред съда и забранил на С.А. да
приближава на по-малко от 50 метра майка си, жилището, в което тя живее и
местата й за социални контакти и отдих. Въз основа на Определението, за
посочените забрани съдът издал Съдебна Заповед за незабавна защита от домашно
насилие от дата 01.08.2017г., която подлежи на незабавно изпълнение и има
действие до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт. Делото било
насрочено за разглеждане на 28.08.2017г. от 14,20 часа. В Съдебната заповед за
незабавна защита били повторени всички забрани така, както са посочени в
Определението. Освен това било указано на полицейските органи да следят за
изпълнението на Заповедта, а също и съдът предупредил А., че при неизпълнение
на съдебната заповед той ще бъде задържан от полицейски орган и ще бъде
сезирана Прокуратурата.
На 09.08.2017г. полицейските служители от 01 РУП - Бургас –
св. А.Г. и св. В.А. посетили адреса на подс. А., като го заварили на улицата
пред къщата. Свидетелите обяснили на подс. А., че трябва да му връчат Съдебна
Заповед за незабавна защита от домашно насилие, както и Определението на съда и
призовка за явяване в съдебно заседание. Св. Г. прочел на подс. А. заповедта,
след което и двамата полицаи му обяснили съдържанието на съдебния акт. Двамата свидетели
изрично обяснили на подсъдимия, че по силата на съдебната заповед за незабавна
защита трябва да се въздържа от насилие спрямо майка си, а освен това му се забранява
да я доближава на по-малко от 50 метра, както жилището, така и на местата, на
които тя ходи. Разяснили му и неблагоприятните последици, свързани с
неизпълнение заповедта. Подсъдимият възприел съдържанието на заповедта, след
което се подписал на Разписка, с която полицаите му предали Съдебната заповед и
Определението на Съда. Св. Г. съставил на подсъдимия и протокол за полицейско
предупреждение, с който отново изрично го предупредели да спазва Съдебната
заповед и да не приближава на по-малко от 50 метра майка си, жилището й и
местата й за отдих и контакти, както и че в случай на неизпълнение носи
отговорност по чл. 296 НК.
На 10.08.2017г. вечерта подс. С.А. употребил алкохол, като
под въздействие на същия, решил да влезе в жилището на майка си и да й нанесе
побой. В изпълнение на намисленото, около 00,30 часа на 11.08.2017г подс. С.А.
влязъл в жилището на майка си на горния адрес и започнал да й вика и да я
обижда, след което й нанесъл удар със стол в областта на главата и раменете. По
същото време в жилището на св. Г. се намирала и дъщеря й - Ж.Й., която
възприела случващото се, уплашила са и избягала от къщата. Малко след нея
излязъл и подс. С.А., като на излизане от къщата счупил един прозорец.
Във връзка с инцидента бил подаден сигнал в 01 РУП-Бургас,
като на място били изпратени св. А.Г., св. В.А. и св.А.Ч.. При пристигането си
свидетелите установили, че в двора на къщата се намира подс. С.А. и Ж.Й., а св.
М.Г. ту влизала в къщата, ту излизала от нея на двора, като разстоянието между
подсъдимия и майка му било само няколко метра. Въпреки появата на полицейските
служители подсъдимия продължил да се държи агресивно и буйствал. Крещял на
майка си, като й казал, че ще и отреже главата, като в един момент ударил силно
стъклото на прозореца и го счупил. Тогава полицаите използвали помощни средства
и го задържали за срок от 24 часа.
За случая било образувано бързо производство № 797/2017г. по
описа на 01 РУП-Бургас, пор. № 2410/2017г. по описа на БРП, в хода на което С.А.
бил привлечен като обвиняем за горепосоченото деяние.
По доказателствата:
Изложената
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните в хода на
съдебното производство доказателствени материали, а именно:
От гласните
доказателствени средства: показанията на св. В.А. (л. 37 гръб – 38 от съдебното
производство), включително и приобщените по реда на чл. 281, ал.5, вр. с ал.1,
т. 1 НПК от ДП (л. 30 гръб, ред 5-6 от ДП); св. А.Г. (л. 38 гръб от съдебното
производство); А.Ч. (л. 39 от съдебното производство), включително и
приобщените по реда на чл. 281, ал.5, вр. с ал.1, т. 2 НПК от ДП (л. 31, ред
1-4 от ДП); св. М.Г. (л. 39 гръб от съдебното производство) и частично от обяснения
на подсъдимия (л. 22 гръб – 23 от съдебното производство).
От писмените
доказателства: справка за съдимост (л.11-16 от съдебното производство); справка
от ОДМВР-Бургас (л. 32 от съдебното производство); разписка (л.6 от ДП);
Протокол по чл. 65 ЗМВР (л. 7 от ДП);Определение № 5000/01.08.2017г. по гр.дело
№ 5578/2017г. на БРС (л. 9-10 и л. 12 от ДП); Съдебна заповед за незабавна
защита (л.11 от ДП); Заповед за задържане по ЗМВР (л. 14 от ДП).
Съдът прецени
събраните в хода на производството доказателства по реда на чл.305, ал.3 НПК,
като кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели. Въпросните
показания са логични, последователни и взаимосвързани, като се подкрепят от
писмените доказателства по делото. Всички разпитани свидетели добросъвестно
излагат възприятията си за значимите факти, като съдът не констатира
противоречия или неясноти. Настоящият състав си дава ясна сметка, че св. Г. е в
близкото родство с подсъдимия, както и че същата е потърпевша от актовете на
домашно насилие от страна на подс. А., което потенциално сочи на
заинтересованост и предубеденост, но в конкретния случай такава не се
констатира. Изложеното от тази свидетелка кореспондира с показанията на св. А.,
Г. и Ч., поради което и съдът му дава вяра.
Съдът
кредитира частично обясненията на подсъдимия от съдебното производство, в
частта, досежно запознаването му със Съдебната заповед. В тези си части,
обясненията на подсъдимия кореспондират с останалите гласни доказателствени
средства, както и с писмените доказателства, поради което и съдът им дава вяра.
В останалата част, а именно, че след връчване на заповедта подсъдимият не е я е
нарушавал и не е закачал майка си, съдът не кредитира обясненията на подс. А.. Както
е известно обясненията на подсъдимия освен доказателствено средства са и
основно средство за упражняване на правото на защита, поради което и подлежат
на внимателна и детайлна проверка от страна на съда. Доколкото в посочената
част обясненията на подсъдимия категорично се опровергават от посочените вече гласни
и писмени доказателствени материали, съдът счита, че е тази им част обясненията
представляват защитна версия на подсъдимия, поради което и не ги цени при
формиране на вътрешното си убеждение.
От правна страна:
Съгласно
разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК,
за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин,
както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от
фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка,
настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 296, ал.1 НК, за което му е повдигнато обвинение.
Престъплението е насочено срещу правосъдието, като същото
засяга обществените отношения, гарантиращи изпълнението на съдебните актове и
издадените с тях разпореждания.
На първо място от обективна страна, съдът счита, че първото
изискване на закона, а именно - да има издадена заповед за защита от домашно
насилие, е налице. Това е така, доколкото видно от приобщеното по делото
Определение № 5000/01.08.2017г. по гр. дело № 5578/2017г. на БРС, компетентният
първоинстанционен съд е издал Съдебна заповед за незабавна защита по чл. 18,
ал. 1 от Закона за защита от домашното насилие, с която е наложил на св. М.Г.
мярка за незабавна защита, като е задължил подсъдимият А. да се въздържа от
домашно насилие спрямо нея и му е забранил да приближава на по-малко от 50
метра жилището, местата за социални контакти и отдих на същата. Въпросната
заповед е влязла в сила незабавно, т.е. на 01.08.2017г., като към 11.08.2017г.
все още не е била преустановила правното си действие.
Изпълнителното деяние на престъплението е формулирано като
„не изпълни” заповедта. Законодателят е инкриминирал всяко едно поведение
(действие или бездействие) на дееца, което обективно влиза в противоречие с
поведението, предписано в издадения съдебен акт. В конкретния случай заповедта
въвежда задължение на подсъдимия да не доближава майка си на по-малко от 50 метра,
както и да се въздържа от актове на домашно насилие спрямо нея. Съгласно
легалната дефиниция в чл. 2, ал.1 ЗЗДН – „домашно насилие” е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната
свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена
връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство. В конкретния случай с действията си по влизане в жилището на св. Г.
и нанасянето на същата на удар със стол, подсъдимият безспорно не е изпълнил и
двете забрани на съдебната заповед. Същия не само е доближил непосредствено
пострадалата, но и е извършил спрямо нея нов акт на домашно насилие, поради
което и по мнение на настоящия състав, поведението му безспорно изпълва със
съдържание изпълнителното деяние на престъплението по чл. 296, ал.1 НК.
От субективна страна деянието е извършено от А. с пряк
умисъл, като същият е съзнавал общественоопасния характер на
извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал
настъпването им. Интелектуалната страна на умисъла
обхваща съзнаване от страна на подсъдимия, че БРС е издал валидна съдебна
заповед за незабавна защита от домашно насилие, която го задължава да се
въздържа от актове на домашно насилие спрямо майка му, както и му забранява да
я доближава на по-малко от 50 метра, като същият е предвиждал, че с действията
си няма да зачете волята на съда и ще наруши заповедта, но от волева страна
същият е искал да наруши забраните.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението, в което подсъдимият беше признат за
виновен, законът предвижда наказание лишаване от свобода за срок до 3 години
или глоба до пет хиляди лева.
При решаване на въпроса за конкретния вид и размер на наказанието,
което следва да се наложи на подсъдимия, съдът отчете както смекчавайте, така и
отегчаващите отговорността обстоятелства.
В негативен план за подсъдимия следва да се отчете
изключително обремененото му съдебно минало. След внимателно запознаване със
справката му съдимост се установява, че същият е осъждан общо 25 пъти, като
престъпната му деятелност дебютира, когато същият е само на 17 години и то с
извършването на квалифицирано убийство. От тогава, единствените периоди, през
които подсъдимият не е извършвал престъпления, са тези, през които се е намирал
в пенетенциарно заведение за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода”.
Спрямо подсъдимия е въздействано многократно с методите на държавната репресия,
включително и чрез налагане на множество наказания „лишаване от свобода”, като
въпреки това, тези мерки за обществено въздействие очевидно не са изиграли
поправителна роля спрямо дееца, който е продължил престъпното си поведение,
демонстрирайки не само незачитане на неприкосновеността на личната сфера на
защитеното лице, но и пълно неглижиране на правовия ред и постановения съдебен
акт. Касае се за лице, проявяващо престъпна упоритост, за което не е пресилено
да се каже, че е превърнало извършването на престъпления в начин на живот. В
конкретния случай подсъдимият е излязъл от Затвора по-малко от пет месеца,
преди да извърши настоящето престъпление, като очевидно поредното му
пребиваване в пенетенциарно заведение по никакъв начин не е изградило у него
съзнание за зачитане на законите и правовия ред.
На следващо място съдът не може да не отбележи, че в
конкретния случай неизпълнението на съдебната заповед е извършено само около 24
часа, след като подсъдимият е бил запознат с нейното съдържание – т.е. не е
имало почти никакъв период от време, в който същият да е съобразявал
поведението си с това, предписано му от съда. Този факт, по мнение на настоящия
състав, също завишава обществената опасност на извършеното.
Не може да не се спомене, че в случая подсъдимият не се
е ограничил само с доближаване до майка си на по-малко от 50 метра, а
неизпълнението на заповедта се е изразило и в несъставомерно унищожаване на
вещи (счупване на прозорци) и нанасяне на телесна повреда (удар със стол),
което също следва да се отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство.
Съдът не може да подмине и факта, че в случая освен, че
полицейските служители са връчили заповедта на подсъдимия, то те са изготвили и
отделен протокол за полицейско предупреждение – т.е. подсъдимият е бил
предупреден да се въздържа от домашно насилие (да не приближава майка си) не
само от съда, но и от органите на МВР. С последващите си действия, същият е
престъпил не само съдебната забрана, но и забраната от страна на полицейските
служители, което сочи, че подс. А. категорично отказва да се съобразява с
правовия ред в страната и без значение колко и кои държавни органи му издават
разпореждания и забрани, същият упорито отказва да се съобрази с тях. Между
другото въпросното пренебрежително отношение към държавните органи и техните
разпореждания, а и към държавността като цяло, е ясно изводимо от поведението
на подсъдимия, след пристигане на полицейските служители на място. Същият
вместо да преустанови действията си по нарушаване на обществения ред и
неизпълнение на заповедта, е продължил да буйства и дори присъствието на трима
служители на реда не му е попречило да обижда майка си, да й се заканва и дори
да счупи стъкло на прозорец.
Като единствено смекчаващо отговорността обстоятелство
в известна степен може да се отчете тежкото материално и социално положение на
подсъдимия, но същото по никакъв начин не в състояние самостоятелно да
разколебае горните изводи. Не следва да се забравя, че въпреки тежкото си
материално положение, подсъдимият все пак е намерил средства, за да употреби
алкохол, поради което и въпросното смекчаващо отговорността обстоятелство е с
относително малка тежест.
Всичко казано по-горе, мотивира съдът да приеме, че в
случая п
ри индивидуализация на наказателната отговорност
на подсъдимия наказанието следва да се определи при прилагане на правилата на чл.54, ал.1 и ал.
2 НК, тъй като не са налице нито многобройни, нито изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да позволят приложението на чл.55 НК.
Съдът напълно
се солидаризира с изводите на БРП, че измежду двете алтернативни наказания,
приложение следва да намери лишаването от свобода. Предвид обществената
опасност на конкретното деяние и изключително завишената опасност на
подсъдимия, настоящият състав е на мнение, че всяко друго наказание, различно
от лишаване от свобода не би могло да постигне целите на наказанието. Не следва
да се заравя и че подсъдимият не работи на трудов договор и няма доходи, поради
което и наказанието „глоба” би било неизпълнимо.
Относно
конкретния срок, през който подсъдимия следва да бъде лишен от свобода, съдът
отчитайки всички посочени по-горе отегчаващи и смекчаващи отговорността
обстоятелства, счита, че същият следва да бъде определен в размер на една
година.
Съдът счита,
че така индивидуализираното наказание би могло да постигне целите по чл.
36,ал.1 НК, като дори и да не способства за поправянето и превъзпитанието на А.
и да не му въздейства предупредително (с оглед многократните безрезултатни
наказания, налагани спрямо същия), то същото ще му отнеме възможността да върши
други престъпления в един сравнително продължителен период от време. Освен
всичко горепосочено, с така определеното наказание биха се постигнали и целите
на генералната превенция, като се въздейства възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото.
Към момента на извършване на инкриминираното
деяние подсъдимият е бил осъждан на "лишаване от свобода" за
престъпления от общ характер, а които не е бил реабилитиран, поради което по
отношение на същия не са налице материалноправните предпоставки за приложението
на чл.66, ал.1 от НК.
Поради същата причина не са налице и предпоставките за приложение на чл. 78а НК, поради което и съдът не се спира подробно на тези институти.
Само за
пълнота следва да се посочи, че предложеното от защитника наказание „пробация” въобще
е неприложимо за конкретното престъпление. Това е така, доколкото дори
хипотетично да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 55 НК, то съдът би
трябвало първо да определи най-лекото предвидено в закона наказание – в случая
това е „глоба”, като чак след това, ако прецени, че то е несъразмерно тежко да
слезе под най-ниския предел на същото, като съгласно чл. 55, ал.2 НК – съдът може
да слезе най-много с една втора. Казано по друг начин, чрез разпоредбите на чл.
54 и 55 НК, законодателят въобще не е предвидил възможност за налагане на
наказание „пробация” за престъпления по чл. 296, ал.1 НК.
По отношение на режима.
Доколкото
настоящето умишлено престъпление е извършено преди да са изтекли повече от пет
години от изтърпяване на предходно наложено наказание лишаване от свобода,
което не е било отложено на основание чл. 66 от НК, а именно – наказанието,
определено по НЧД 4374/ 2016 год. - лишаване от свобода
за срок от дванадесет месеца, изтърпяно на 14.03.2017г., то и на
основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „Б” ЗИНЗС на подсъдимия следва да бъде
определен първоначален „СТРОГ” режим за изтърпяване на така наложеното
наказание лишаване от свобода.
По разноските и по веществените
доказателства.
По делото няма сторени разноски, и няма приложени веществени доказателства,
които да налагат произнасяне от съда.
По тези съображения съдът постанови
присъдата си.
Да се съобщи
писмено на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: