№ 293
гр. Бургас, 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20242120105776 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.310, ал.1, т.1 от ГПК и е образувано по повод
исковата молба на И. Ц. Ц. против „Белина Еко Фреш“ ООД, с която са предявени искове по
чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ.
В законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба, с който
исковете се приемат за допустими, но неоснователни.
В съдебно заседание ищцата поддържа исковете и моли съда да ги уважи, като й
присъди сторените по делото разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника моли съда да
отхвърли исковете и да присъди на страната сторените по делото разноски.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На **** г. е сключен на основание чл.67, ал.1, т.1, вр. чл.70 от КТ трудов договор №
**** (за краткост Договора), по силата на който И. Ц. М. (към настоящия момент с фамилно
име Ц.) приема да изпълнява, считано от ****., длъжността „работник химическо чистене –
ръчно“ в ответното дружество срещу основно месечно трудово възнаграждение в размер на
710 лева с периодичност на изплащане веднъж месечно и с допълнително възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит за всяка година трудов стаж при същия
работодател. Срокът на предизвестие за прекратяване на трудовия договор е 30 дни.
Със заповед № 080.8 от 29.12.2023 г. на управителя на дружеството работодател е
увеличено трудовото възнаграждение на ищцата на 933 лева, считано от 01.01.2024 г.
Брутното трудово възнаграждение на ищцата за месец юни 2024 г. е в размер на 938, 60 лева,
а за месец юли 2024 г. – 914,11 лева.
Със заповед № 094/26.07.2024 г. на управителя на дружеството работодател на
основание чл.329 от КТ и във връзка с намаляване на обема на работа в обект „****“ на
предприятието, е определена комисия, включваща две лица, която да извърши подбор между
служителите в обект „****“ и да направи преценка на коректността, качеството на работа,
1
професионалната квалификация и трудовата дисциплина на служителите на обекта, като
подборът се извърши до ****. В същата заповед е посочено, че комисията следва да
представи в срок до ****. протокол, който съдържа резултати от извършената преценка и
направените съпоставки между служителите. Посочено е също така, че след подбора следва
да се връчи предизвестие за уволнение на определения служител.
На ****. е съставен протокол на комисията по подбор, която достига до извод, че
следва да бъде прекратен трудовият договор с ищцата, поради това, че тя загубва вещи,
системно закъснява за работа, без да уведоми прекия си ръководител, и има десетки случаи
на устни забележки от управителката, че пуши през работно време пред ателието. По делото
няма доказателства ищцата да е уведомена за съставяне на комисията за подбор,
респективно за констатациите на тази комисия.
На ****. управителят на дружеството работодател издава заповед № **** на
основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ, с която прекратява трудовото правоотношение с ищцата,
считано от ****., поради намаляване обема на работа, като е наредено да й се изплатят:
обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ поради неспазено предизвестие; обезщетение по чл.224,
ал.1 от КТ – пропорционално на отработеното време (неизползван платен годишен отпуск).
Постановено е заповедта да се връчи на ищцата по куриер.
На същата дата, ****., работодателят съставя придружително писмо до ищцата, с
което я уведомява, че трудовото й правоотношение е прекратено със заповед № ****/****.,
поради което следва да представи в офис на фирмата официален банков документ за
изплащане на дължимите суми и трудовата си книжка за оформяне и нанасяне на стажа.
Заповедта за уволнение и придружителното писмо са връчени на ищцата на
09.08.2024 г. чрез куриер, като на същата дата тя отказва да ги получи отново в офис на
работодателя, за което е съставен протокол от същата дата.
Междувременно, в периода ****. – 02.08.2024 г., ищцата е настанена в отделение по
гинекология към „УМБАЛ-БУРГАС“ АД с окончателна диагноза „заплашващ аборт“, за
което й е издадена епикриза. На 02.08.2024 г. от лекарска комисия към същото отделение й е
издаден болничен лист за периода ****. – 01.09.2024 г. поради „заплашващ аборт“. На
07.08.2024 г. ищцата изпраща по куриер до работодателя двата цитирани по-горе
медицински документа и уведомление по чл.313а от КТ, че е бременна. Няма данни тези
документи да са получени от работодателя.
На 28.08.2024 г. управителят на дружеството работодател издава заповед № 097, с
която отменя заповед за уволнение № ****/****. на служителката И. Ц. Ц.. На 29.08.2024 г.
работодателят съставя уведомително писмо изх. № 185 до ищцата, с което я уведомява, че
заповедта за уволнение е отменена и следва да се яви на работа или да представи документ
за своето отсъствие. Тези два документа са връчени на ищцата на 05.09.2024 г.
За периода на болничния лист на ищцата е изплатено обезщетение от ДОО в размер
на 703,04 лева.
По доказателствата:
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за доказана въз основа на
събраните по делото писмени доказателства. Съдът намира, че вещественото доказателство
диск, съдържащ запис на телефонен разговор, респективно заключението на вещото лице по
назначената съдебно-техническа експертиза, са без значение за правилното решаване на
спора, като мотивите за това са следните:
Според разпоредбата на чл.313а от КТ бременната работничка или служителка,
ползва права, включително и защита срещу уволнение, след удостоверяване на състоянието
си пред работодателя с надлежен документ, издаден от компетентните здравни органи.
Безспорно се установи, че медицински документ, в който е отразено, че госпожа Ц. е
бременна, й е издаден на дата 02.08.2024 г., поради което такъв не е бил наличен към дата
****.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
2
По допустимостта на исковете:
Установи се, че след образуване на делото на 22.08.2024 г. ответникът е отменил
заповедта за уволнение. Според разпоредбата на чл.344, ал.2, изр.2 от КТ след предявяването
на иска и до влизането в сила на съдебното решение, работодателят може да отмени
заповедта за уволнение с писменото съгласие на работника или служителя. В тежест на
ответника е да докаже, че такова съгласие е получено от ищцата, и това му бе указано с
определението по чл.140 от ГПК, но дружеството не ангажира такива доказателства.
След като исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ са допустими, е без значение за
тяхната основателност отмяната на заповедта за уволнение, извършена в хода на исковото
производство /след подаване на исковата молба/ - в този смисъл Решение № 68 от 25.02.2011
г. на ВКС по гр. д. № 33/2010 г., IV г. о.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна:
Доказателствената тежест по този иск е на работодателя, който трябва да установи, че
законосъобразно е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение.
Намаляването на обема на работа е фактическо състояние, обективен факт, за
доказването на който са допустими всички доказателствени средства – Решение № 1853 от
14.12.2004 г. на ВКС по гр. д. № 2884/2002 г., III г. о. По делото не се събраха никакви
доказателства, ангажирани от работодателя, че е налице този обективен факт, въпреки че е
прието решение от работодателя, а именно – заповед № 094/26.07.2024 г. за определяне на
комисия за подбор на персонала поради намаляване на обема на работа.
По аргумент от разпоредбата на чл.333, ал.5 от КТ бременна работничка не може да
бъде уволнена на основание намаляване обема на работа. Според разпоредбата на чл.333,
ал.7 от КТ закрилата по този член се отнася към момента на връчването на заповедта за
уволнение.
При прекратяване на трудовия договор с предизвестие релевантният момент, към
който следва да се преценява спазването на предварителната закрила при уволнение по чл.
333 КТ, е моментът на връчване на предизвестието, включително и при неспазен срок на
предизвестие – Решение № 608/01.12.2010 г. по гр.д. № 1548/2009 г. III г.о. ВКС, Решение №
239 от 23.03.2010 г. по гр.д. № 5111/2008 г. III г.о. ВКС. Това е така, защото при неспазване
срока на предизвестието заповедта за уволнението придобива конститутивен характер с
връчването й на служителя, а вместо реално отработени дни се заплаща обезщетение по чл.
220, ал. 1 КТ – в този смисъл решение № 22 от 04.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3146/2013 г.,
III г. о. и Определение № 1094 от 15.05.2023 г. на ВКС по к. гр. д. № 3916/2022 г.
Прекратяване на трудовия договор с „ретроактивно действие“ (за минало време), не може да
има – така Решение № 573 от 30.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5163/2008 г., II г. о.
Тъй като прекратяване на трудовото правоотношение поради намаляване на обема на
работа се извършва с предизвестие (чл.328, ал.1, т.3 от КТ), то към момента на връчване на
изявлението на работодателя следва да се извършва преценка съществувало ли е
потестативното право за прекратяване на трудовото правоотношение и надлежно ли е
упражнено то.
Следователно към дата 09.08.2024 г., когато е връчена на ищцата заповедта за
уволнение, работодателят следва да бъде уведомен чрез медицински документ, че ищцата е
бременна. Тук обаче се налага следното уточнение:
В Решение № 342 от 2.01.2013 г. по гр. д. № 240/2012 г. на III г.о. на ВКС се съдържа
принципното разрешение на въпроса кога възниква задължението на работничката и
служителката за уведомяване на работодателя, че е бременна. Задължението, свързано със
закрилата по чл. 333, ал. 5 от КТ, възниква от момента, в който бъде известена от
работодателя за такива факти, от които за нея настъпват и съответните права. Следователно,
задължението се поражда, когато работодателят я уведоми за намерението си да прекрати
трудовото правоотношение. Поради прекратяването на трудовия договор без спазване на
срока за предизвестие ищцата е лишена от възможността да изпълни задължението си за
3
уведомяване преди да настъпи действието на уволнението (така Определение № 342 от
31.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 12/2015 г., III г. о.). Няма доказателства до момента на
връчване на заповедта за уволнение работодателят да е уведомил ищцата, че ще бъде
включена в процедура по подбор, респективно да я е уведомил за констатацията на
комисията за подбор, че нейното правоотношение ще бъде прекратено, така, щото тя да е
могла да му съобщи за обстоятелството и да представи съответния документ. В отговора на
исковата молба ответникът „признава“, че на ****. ищцата не е била на работа, като е
уведомила прекия си ръководител, че има записан час на гинеколог. Работодателят е наясно,
че госпожа Ц. е имала няколко предишни „гинекологични операции“, но въпреки това не я е
попитал дали е бременна, нито е изчакал резултата от посещението на ищцата при лекаря и
евентуалната диагноза.
Ето защо нейното поведение не може да се прецени като умишлено затаяване на
информация или умишлено въвеждане в заблуждение на работодателя /Решение № 246 от
12.07.2013 г. по гр. д. № 711/2012 г. на IV г.о. на ВКС, Решение № 492 от 17.06.2010 г. по гр.
д. № 477/2010 г. на IV г.о./ и не представлява недобросъвестно упражняване на правото й по
чл. 333, ал. 5 от КТ. Затова, дори да се приеме, че ищцата е имала преди дата 09.08.2024 г.
задължение за уведомяване, неизпълнението на това задължение няма правно значение за
действието на закрилата и тя се прилага независимо от това дали работодателят е бил
уведомен /Решение № 246 от 12.07.2013 г. по гр. д. № 711/2012 г. на IV г.о. на ВКС/. Този
извод следва от обективния характер на закрилата по чл. 333 от КТ, която има за цел да
запази работника или служителя от неблагоприятните последици на уволнението по
социални и хуманни критерии (Решение № 492 от 17.06.2010 г. по гр. дело № 477/2010 г. на
IV г.о.).
На последно място, когато подборът е задължителен, каквато е процесната хипотеза
(аргумент от чл.329, ал.1 от КТ), в него не могат да участват работници и служители, по
отношение на които се прилага абсолютна закрила при уволнение. Следователно, след като
ищцата е бременна (обективен факт), тя не може да участва в подбора, който се извършва
поради намаляване на обема на работа, защото тя не може да бъде уволнена на това
основание – аргумент от чл.333, ал.5 от КТ. Предвид изложеното работодателят е следвало
да събере информация от ищцата преди извършване на подбора дали тя е бременна и само
при нейно бездействие да предостави същата, да я включи в подбора, което не е сторено.
Ето защо следва да се приеме, че уволнението на ищцата е незаконосъобразно и
следва да бъде отменено. Искът по чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява основателен.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди
уволнението работа.
Тъй като главният иск е уважен, то ищцата следва да бъде възстановена на заеманата
от нея преди уволнението длъжност „работник, химическо чистене (ръчно)“.
По иска по чл. 344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ за присъждане на обезщетение за
времето на оставане без работа поради уволнението:
Волята на ищцата е ясно изразена в петитума на исковата молба – претендира се
обезщетение в размер на 933 лева на месец (макар брутното й трудово възнаграждение за
месец юни 2024 г. да е в по-висок размер) за периода от уволнението „до приключване на
съдебното дирене“, т.е. до дата 30.01.2025 г., т.е. претенцията е определяема.
Както вече се посочи, прекратяването на трудовото правоотношение настъпва на
09.08.2024 г., когато е връчена заповедта на ищцата. Периодът от 09.08.2024 г. до 30.01.2025
г. е по-кратък от 6 месеца, поради което при доказване на основанието на иска, ищцата ще
има право да получи обезщетение за същия. За този период искът е предявен в размер на
4861,70 лева.
Доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението е останала без
работа и не е получавала трудово възнаграждение, е на ищцата – в този смисъл
Тълкувателно решение № 6 от 15.07.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2013 г., ОСГК.
Установи се, че ищцата не е започнала работа при друг работодател.
4
Установи се също така, че за периода ****. – 01.09.2024 г. на ищцата е изплатено
обезщетение за временна неработоспособност по издадения й болничен лист. За същия
период тя е неработоспособна и не би могла да реализира доходи от труда си, дори да не е
била незаконно уволнена. Това означава, че за времето от датата на уволнението (09.08.2024
г.) до отпадане на състоянието на временна неработоспособност (01.09.2024 г.) госпожа Ц.
няма право на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, тъй като няма причинна връзка между
противоправното поведение на работодателя и неполученото трудово възнаграждение за
този период – изцяло в този смисъл Решение № 323 от 28.06.2011 г. на ВКС по гр. д. №
784/2010 г., IV г. о.
Няма никакви доказателства, че след дата 01.09.2024 г. ищцата отново е била в
състояние на временна неработоспособност, като доказателствената тежест за това е на
ответника и това му бе указано с доклада по делото. Видно от епикризата, изходът от
заболяването е „успешен“, като пациентът се изписва „с подобрение“. Ето защо искът е
основателен за периода 02.09.2024 г. – 30.01.2025 г. Това е така, защото „отмяната“ на
заповедта за уволнение, предприета от работодателя след образуване на делото и без
писмено съгласие за това от ищцата, „не възстановява“ трудовото правоотношение и не
задължава Ц. да се „връща на работа“. Такъв ефект има само съдебното решение.
Според разпоредбата на чл.228, ал.1 от КТ брутното трудово възнаграждение за
определяне на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ е полученото от работника или
служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е
възникнало основанието за съответното обезщетение. Според Решение № 665 от 11.01.2011
г. на ВКС по гр. д. № 1688/2009 г., III г. о. обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ следва да се
определи въз основа на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен
отработен месец преди уволнението. В конкретния случай това е месец юни 2024 г., защото
през месец юли 2024 г. ищцата е била във временна неработоспособност за два дни.
Ищцата претендира като основа за определяне на обезщетението сума в размер от 933
лева на месец (по-ниска от брутното й трудово възнаграждение), поради което за периода
02.09.2024 г. – 30.01.2025 г. тя има право на обезщетение в размер на 3868,50 лева, като
искът следва бъде уважен в този размер и отхвърлен за разликата до пълния претендиран
такъв от 4861,70 лева и за периода 09.08.2024 г. – 01.09.2024 г.
По разноските:
С оглед изхода от спора и двете страни имат правно на разноски. Ищцата е заплатила
адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева. Видно от договор за правна защита и
съдействие (л.6 от делото), същото е изплатено за „защита по трудов спор по чл.344, ал.1,
т.1-3 от КТ“. В този смисъл, предвид липсата на други уточнения в договора, следва, че за
всеки един от подлежащите на разглеждане три иска ищцата е заплатила адвокатско
възнаграждение в размер на 333,33 лева. Тъй като първите два иска са уважени, то ищцата
има право на адвокатско възнаграждение за тях в размер на 666,66 лева. Тъй като искът по
чл.344, ал.1, т.3 от КТ бе уважен частично, ищцата има право на разноски по него в размер
на 265,23 лева или тя има вземане за разноски в размер общо от 931,89 лева.
Ответното дружество е направило разноски в размер на 900 лева, изплатено
адвокатско възнаграждение. Ищцата е предявила своевременно възражение за прекомерност
на изплатеното от дружеството адвокатско възнаграждение, като съдът намира това
възражение за частично основателно. По делото са проведени 5 открити съдебни заседания,
като разглеждане на делото е отложено поради доказателствени искания само на ищцовата
страна или невъзможност за явяване на нейн процесуален представител. Във всички съдебни
заседания процесуалният представител на ответника се е явявала и е вземала становище по
развитието на процеса, респективно по основателността на доказателствените искания на
насрещната страна. От фактическа страна делото не се отличава със сложност, като спорът е
почти изцяло правен. Ето защо съдът намира за справедливо адвокатско възнаграждение в
размер на 780 лева.
Видно от договор за правна защита и съдействие (л.48 от делото), адвокатското
5
възнаграждение е изплатено за „процесуално представителство по делото“. В този смисъл,
предвид липсата на други уточнения в договора, следва, че за защита срещу всеки един от
подлежащите на разглеждане три иска ответникът е заплатил адвокатско възнаграждение в
размер на 260 лева. За първите два иска ответникът няма право на разноски. За третия иск, с
оглед отхвърлената му част, има право на разноски в размер на 53,12 лева.
Според разпоредбата на чл. 83, ал.1, т.1 от ГПК такси и разноски не се внасят от
ищците – работници по искове, произтичащи от трудови правоотношения. Това
освобождаване е окончателно, като при уважаване на иска, следващата се такса, респективно
разноски се понасят от ответника – чл.78, ал.6 от ГПК. Исковете за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна и за възстановяване на предишната работа са
неоценяеми и съдът определя държавна такса за всеки един от тях по 80 лева или общо 160
лева за двата иска. Държавната такса по третия иск, с оглед уважената част, е в размер на
154,74 лева. На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на съда обща сума в размер на 314,74 лева за държавни такси. Той следва да бъде
осъден да заплати и разноските, направени от бюджета на съдебната власт за
възнаграждение за вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза в размер на
400 лева, тъй като това доказателство бе поискано от ищцата за доказване на иска по чл.344,
ал.1, т.1 от КТ, който бе уважен.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно и ОТМЕНЯ уволнението на И. Ц. Ц., ЕГН – **********, с
адрес гр. Б. ***, извършено със заповед № ****/****. на управител на „Белина Еко Фреш“
ЕООД, ЕИК – *********, с която на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ е прекратено
трудовото й правоотношение без спазване срока на предизвестие, считано от връчването й
на заповедта на 09.08.2024 г.
ВЪЗСТАНОВЯВА И. Ц. Ц., ЕГН – **********, на заеманата от нея длъжност преди
уволнението й със заповед № ****/****. на управител на „Белина Еко Фреш“ ЕООД, ЕИК –
*********, а именно „работник химическо чистене (ръчно)“.
ОСЪЖДА „Белина Еко Фреш“ ЕООД, ЕИК – *********, да заплати на И. Ц. Ц., ЕГН
– **********, с адрес гр. Б. ***, обезщетение в размер на 3868,50 лева (три хиляди
осемстотин шестдесет и осем лева и петдесет стотинки) за времето от 02.09.2024 г. до
30.01.2025 г., през което е останала без работа поради незаконното уволнение със заповед №
****/****. на управител на „Белина Еко Фреш“ ЕООД, ЕИК – *********, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба 22.08.2024 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума до
пълния претендиран размер от 4861,70 лева (четири хиляди осемстотин шестдесет и един
лева и седемдесет стотинки) и за периода 09.08.2024 г. – 01.09.2024 г.
ОСЪЖДА „Белина Еко Фреш“ ЕООД, ЕИК – *********, да заплати на И. Ц. Ц., ЕГН
– **********, с адрес гр. Б. ***, сумата от 931,89 лева (деветстотин тридесет и един лева и
осемдесет и девет стотинки) разноски по делото.
ОСЪЖДА И. Ц. Ц., ЕГН – **********, с адрес гр. Б. ***, да заплати на „Белина Еко
Фреш“ ЕООД, ЕИК – *********, сумата от 53,12 лева (петдесет и три лева и дванадесет
стотинки) разноски по делото.
ОСЪЖДА „Белина Еко Фреш“ ЕООД, ЕИК – *********, да заплати по сметка на
Бургаския районен съд сумата от 714,74 лева (седемстотин и четиринадесет лева и
седемдесет и четири стотинки), представляваща дължими държавни такси и разноски за
уважените искове.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от датата на обявяването му.
6
На основание чл.345, ал.1 от КТ след влизане на решението в сила да се изпрати
съобщение до И. Ц. Ц., че може да заеме предишната работа, на която е възстановена, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7