О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№
1044
гр.Бургас, 10.04.2020г.
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав,
в закрито заседание на десети април две хиляди и двадесета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня
Ванева
като разгледа
докладваното от младши съдия Ваня Ванева ч.гр.д. №848 по описа за 2020г. на Бургаски
окръжен съд, II-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод частна жалба, подадена от „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София
1715, р-н Витоша, кв. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков Казанджията“ 4-6,
чрез пълномощника адв. Жельо Денев – АК Стара Загора, с която се обжалва
Разпореждане №1297/17.01.2020г., постановено по ч.гр.д.№248/2020г. по описа на Районен съд Бургас.
С обжалваното разпореждане районният
съд е отхвърлил заявлението на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище
и адрес на управление: гр. София 1715, р-н Витоша, кв. „Малинова долина“, ул.
„Рачо Петков Казанджията“ 4-6, чрез пълномощника адв. Жельо Денев – АК Стара
Загора, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за изпълнение на
парично задължение, за осъждане на Н.М.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, в
частта относно сумата от 92,15 лв. – сборна мораторна лихва за забавено
плащане, считано от 14.01.2017г. до 15.01.2020г., включително по договор за
потребителски кредит № CREX-11155889 от 09.02.2015г., сключен между длъжника и
кредитодателя „БНП Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД, които вземания
кредитодателят-цедент е прехвърлил на заявителя-цесионер, съгласно договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 09.10.2015г., както и за
останалата част от направените съдебно-деловодни разноски за платена държавна
такса за разликата между присъдения размер от 19,72 лв. и претендирания размер
от 25 лв.
На основание чл.415, ал.1, т.3, вр. ал.3
и ал.4 от ГПК, е указано на заявителя, че в едномесечен срок от съобщението
може да предяви осъдителен иск за вземането си като довнесе дължимата държавна
такса.
Твърди се в частната жалба, че разпореждането
е незаконосъобразно и неправилно. Оспорва се като неправилен изводът на
първоинстанционния съд, че с оглед недействителността на договора за
потребителски кредит, претендираната със заявлението мораторна лихва в размер
на 92,15 лв., не се дължи и поради това заявлението в тази част следва да се
отхвърли. Твърди се, че дори да се приеме, че договорът за потребителски кредит
е недействителен, то не се дължат възнаградителни лихви по него, като това не се
отнася за законната лихва за забава, регламентирана в ЗЗД. Изложени са
съображения, че претендираната мораторна лихва следва да се присъди в полза на
кредитора. Претендира се отмяна на обжалваното разпореждане, с което е
отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
за сумата от 92,15 лв. – мораторна лихва, както и за направените по делото
съдебно-деловодни разноски – държавна такса за сумата над 19,72 лв. до пълния
претендиран размер от 25 лв., т.е. за сумата от 5,28 лв. и връщане на делото на
РС Бургас с указания за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, за
горепосочените суми.
Бургаският
окръжен съд, като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията
на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира за установено от
фактическа страна
следното:
Производството пред първата инстанция е
започнало по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено на 16.01.2020г., от "ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, срещу Н.М.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, за заплащане
на следните суми: 344,52 лв. – представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит с номер
CREX-11155889 от 09.02.2015г.; 92,15 лв., представляваща мораторна лихва за
периода 14.01.2017г. – 15.01.2020г., ведно със законната лихва върху посочената
главница от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, както и
направените по делото разноски в размер на 25 лв. – държавна такса, като е
посочено, че паричното вземане произтича Договор за потребителски кредит с
номер CREX-11155889 от
09.02.2015г., задължението, по който е изкупено от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, на
основание сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
09.10.2015г. и приложенията към него, между „БНП Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД
, ЕИК:********* и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД. Ангажирани са доказателства.
На 17.01.2020г. е издадена Заповед №43
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено
длъжникът Н.К. да заплати на кредитора „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, сумата от 344,52
лв., представляваща дължима главница по сключен с кредитодателя „БНП Париба
Пърсънал Файненс“ ЕАД, договор за потребителски кредит номер CREX-11155889 от
09.02.2015г., които вземания кредитодателят-цедент е прехвърлил на
заявителя-цесионер, съгласно договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 09.10.2015г. и приложенията към него, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 16.01.2020г.,
до окончателното изплащане, както и направените съдебно-деловодни разноски за
платена държавна такса в размер на 19,72 лв., съразмерно с уважената част от
заявлението.
С обжалваното разпореждане, депозираното
заявление е отхвърлено, като съдът е приел, че договорът за потребителски кредит е недействителен,
на основание чл.22 от ЗПК, тъй като приложеният към него погасителен план не
отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК. В мотивите си съдът е
посочил, че на основание чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит
е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита и поради това е приел,
че претендираното вземане от 92,15 лв., представляващо мораторна лихва за периода
14.01.2017г.-15.01.2020г., противоречи на закона и е отхвърлил заявлението в
тази част. Определил е по съразмерност разноските, като е отхвърлил заявлението
за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 5,28 лв., представляваща част
от направените съдебно-деловодни разноски.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно ТР 6/2017г., от 15.01.2019г.,
на ОСГТК на ВКС, ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд,
предвидени в чл.269, изр. второ от ГПК, не се прилагат в производството по
частна жалба. В мотивната част на горецитираното ТР е посочено, че при разглеждане
на частните жалби въззивният съд действа като съд по същество – той решава сам
поставения пред него въпрос, като е длъжен да се произнесе по всички факти,
обуславящи издаването на обжалвания акт, по които е следвало да се произнесе и
първоинстанционният съд, без да е ограничен от посоченото в частната жалба, тъй
като законът не предвижда основания за обжалване. В производствата по частни
жалби е налице възможност да бъде проверена правилността на обжалвания акт и на
невъведени в частната жалба оплаквания. Съдът служебно проверява всички правно
релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция,
тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз
основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По
този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на
процесуалния закон, която дейност не е обусловена от волята на страните,
обективирана посредством оплакванията за незаконосъобразност.
С оглед гореизложеното, въпреки липсата
на оплакване в частната жалба срещу приетата от районния съд недействителност
на процесния договор за потребителски кредит, въззивният съд следва служебно да
се произнесе по този въпрос.
Съгласно чл.22 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и когато не са спазени изискванията на
чл.11 ал.1 т.11 от ЗПК. Нормата установява изискване, договорът за потребителски
кредит да съдържа подробно условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването.
В разглеждания случай погасителният
план към процесния договор е в съответствие с чл.11 ал.1 т.11 от ЗПК, тъй като съдържа
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски. Изискване за посочване отделно на главницата и лихвата в
рамките на отделната погасителна вноска е въведено с разпоредбата на чл.11 ал.1
т.12 от ЗПК, която касае ситуация, в която потребителят погаси предсрочно
главницата по срочен договор за кредит и при която за него се поражда право да
получи нов погасителен план, и в този само случай планът трябва да съдържа
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата и лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент. В тази връзка е и разпоредбата на чл.11 ал.3 от ЗПК, според която, когато се
прилага чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК, кредиторът предоставя на потребителя при
поискване и безвъзмездно, във всеки един момент на договора извлечение по
сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящи плащания.
Настоящият случай не е такъв, тъй като не е налице предсрочно погасяване на
главницата.
От това следва, че хипотезата на чл.11,
ал.1, т.12 от ЗПК не следва да се смесва с тази, предвидена в т.11. Приложимата
в настоящия случай е разпоредбата на т.11 от чл.11 от ЗПК, съобразно която не е
предвидено такова завишено по съдържание изискване към погасителния план.
С оглед на горното въззивната инстанция
намира изводите на първоинстанционния съд за недействителност на договора за
кредит на основание чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК и съответно за приложимостта на чл.23 от ЗПК за неправилни.
Крайните изводи на двете съдебни
инстанции не съвпадат, поради което обжалваното разпореждане следва да се отмени
и вместо това да се постанови издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата от 92,15 лв. – мораторна лихва за периода
14.01.2017г.-15.01.2020г., както и за сумата от 5,28 лв. – част от направените съдебно-деловодни
разноски, представляваща разликата над уважения размер от 19,72 лв., до пълния
предявен такъв от 25 лв.
Не е направено искане за присъждане на
разноски в настоящото съдебно производство от заявителя, поради което такива не
следва да се присъждат.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд,
О П Р Е Д Е Л
И:
ОТМЕНЯ Разпореждане №1297 от 17.01.2020г., постановено по ч.гр.д. №248/2020г. по описа на Районен съд Бургас.
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Н.М.К., ЕГН: **********, с
адрес: ***, за заплащане на „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1715, р-н
Витоша, кв. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков Казанджията“ 4-6, на сумата от 92,15 /деветдесет и два лева и
петнадесет стотинки/ лв., представляваща
сборна мораторна лихва за забавено плащане за периода 14.01.2017г. – 15.01.2020г., както и сумата от 5,28 /пет лева и
двадесет и осем стотинки/ лв., представляваща част от направените съдебно-деловодни
разноски - разликата над уважения размер от 19,72 лв., до пълния предявен такъв
от 25 лв.
ВРЪЩА делото на
Районен съд Бургас за изготвяне на
заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Определението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.