Решение по дело №12839/2018 на Софийски градски съд

                                               Р Е Ш Е Н И Е

                                                                               

                                        Гр. София, 08.05.2019 год.

 

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА

                                                                           ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА

                                                                              МЛ. СЪДИЯ АНЕТА ИЛЧЕВА

 

при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова гр. д. № 12839/2018 год. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение от 30.10.2017 г., постановено по гр.д. № 13504/2017 г. по описа на СРС, съдът признава за установено по отношение на А.П.Т., ЕГН **********, че дължи на „Т.С." ЕАД, ЕИК *******, по предявен иск с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, сумата от 83.83 лв. за периода м. 01.2013г. до м. 04.2015г., представляваща доставена и незаплатена топлинна енергия, сумата от 19.72 лв., представляваща главница за услугата дялово разпределение за периода м. 01.2013г. до м. 04.2015г., ведно със законната лихва върху главниците от 09.02.2016г. до окончателното изплащане на сумите, както и по предявен иск с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД, сумата от 12.85 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ТЕ за периода 28.02.2013г. до 03.02.2016г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 7217/2016г. на СРС, 35 с-в, като отхвърля иска за главница за потребена ТЕ над уважената сума от 83.83 лв. до пълния претендирай размер от 84.51 лв., иска за лихва върху главницата за потребена ТЕ над уважената сума от 12.85 лв. до пълния предявен размер от 13.49 лв., както и иска за лихва върху главницата за дялово разпределение за сумата от 2.41 лв., като неоснователни и недоказани.

Недоволен от съдебното решение, в осъдителната му част, е останал въззивникът А.П.Т., ЕГН **********, който в законоустановения срок е подал въззивна жалба. В същата твърди неправилност на съдебното решение в осъдителната му част като постановено в противоречие със съдопроизводствените правила и  с материалноправните разпоредби на закона. Представя подробно становище в подкрепа на твърденията си.

В законоустановения срок въззиваемата страна и конституираното по делото трето лице- помагач не са представили становище по подадената въззивна жалба.

Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.

За да се произнесе, Софийски градски съд съобрази следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена в срок, от легитимирано лице в процеса и против акт, подлежащ на разглеждане по реда на въззивното производство.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността   на  решението,  по  допустимостта  му  –  в  обжалваната  част,  като  по  останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. По отношение на неговата правилност, съдът намира, че подадената въззивна жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните:

От събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства (нотариален акт, заявление за откриване на партида за процесния имот, удостоверение за наследници и други) и въз основа на правилата на чл. 150, ал.2 от Закона за енергетиката се установява, че в процесния период въззивникът е имал качеството на потребител на топлинна енергия, отдавана от сградната инсталация по смисъла на чл. 142, ал.2 от Закона за енергетиката.  Съответно за него е възникнало задължението в срок да заплати цената за получената топлинна енергия.

Няма спор между страните, че третото лице-помагач е поело да осъществява задълженията на топлинен счетоводител за процесната сграда.

От изслушаните пред първоинстанционния съд СТЕ и СЧЕ, които настоящият съд също кредитира като обективно и компетентно изготвени, се установява, че за процесния период по партидата на въззивника няма извършено плащане. Сумата, която въззивникът дължи за потребена топлинна енергия, отдавана от сградната инсталация е в размер на 83,83 лв., а за услугата „дялово разпределение“ същият дължи сумата в размер на 19,72 лв. Изчислени и дължимите закони лихви върху главниците.

Въз основа на събраните в хода на делото доказателства, настоящата съдебна инстанция намира изводите на първоинстанционния съд за правилни и законосъобразни. При условията на пълно и главно доказване въззиваемият е установил пред съда наличието на валидно възникнало в тежест на въззивника задължение за заплащане на стойността на  предоставената му топлинна енергия ( отдавана от сградна инсталация) и за услугата „дялово разпределение“. Във връзка с последното съдът правилно е приел, че съобразно ОУ, чл.61, ал.1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл.10 от Общите условия на договорите между „Т.С." ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на въззиваемото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Доказано е по делото и неизпълнението на посочените задължения на датата на падежа, поради което съдът правилно е приел за частично основателни подадените искове включително за законна лихва за забава върху двете главници.

С оглед изложеното настоящата съдебна инстанция намира, че следва да потвърди обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно.

При този изход на делото въззивната инстанция следва да разгледа подадената ведно с въззивната жалба частна жалба срещу определение от 04.07.2018 г., постановено по гр.д. № 13504/2017 г. по описа на СРС, с което е оставена без уважение подадена от въззивника молба с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на съдебното решение в частта за разноските.

С подадената частна жалба се твърди, че посоченото определение е неправилно и следва да бъде отменено като се иска от въззивния съд да допусне изменение на съдебното решение в частта за разноските като определи присъденото юрисконсултско възнаграждение за заповедното и исковото производство по реда на Закона за правната помощ, вместо по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение като съобрази приетото изменение на чл. 78, ал.8 ГПК (ДВ, бр.8 от 2017 г.).

Разпределението на разноските се извършва съобразно крайния изход на делото и при съобразяване на действащите към момента на приключване на устните състезания норми. Към датата на издаване на заповедта за изпълнение – 23.02.2016 г. изменението на чл. 78, ал.8 ГПК, в сила от 28.01.2017 г., не е било влязло в сила, поради което размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение се е изчислявал съобразно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение. Съответно правилно първоинстанционният съд е отказал да измени съдебното си решение в тази част. Към момента на приключване на устните състезания в първоинстанционното исково производство (25.10.2017 г.) вече е била в сила новата редакция на чл. 78, ал.8 ГПК съобразно която юрисконсултското възнаграждение следва да се определи по Закона за правната помощ и именно тя е приложена от съда, поради което определението му по чл. 248 ГПК, с което е отказано изменение на съдебното решение и в тази част е правилно и законосъобразно.

По разноските:

С оглед изхода на спора на въззиваемата страна се следват направените в хода на въззивното производство разноски в размер на 100 лв. на основание чл. 78, ал.3 вр. ал.8 ГПК вр. с чл. 25 от Наредба за заплащане на правната помощ.

 

Водим от горното,  СОФИЙСКИ  ГРАДСКИ  СЪД

 

                                      Р       Е       Ш       И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение от 30.10.2017 г., постановено по гр.д. № 13504/2017 г. по описа на СРС.

ПОТВЪРЖДАВА определение от 04.07.2018 г., постановено по гр.д. № 13504/2017 г. по описа на СРС, постановено по реда на чл. 248 ГПК.

ОСЪЖДА А.П.Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** чрез адвокат Е.М.Г. да заплати на  „Т.С." ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал.8 ГПК вр. чл.25 от Наредба за заплащане на правната помощ сумата от 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.

Решението, в частта, с която е потвърдено определение от 04.07.2018 г., подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването. В останалата част решението е окончателно.

       

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

 

                                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.              

 

 

                                                                                     2.