Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Анна Димова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е по чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. С решение № 752 от 29.01.2013 година по гр. д. № 1837/2012 година Районен съд – град Г.О е приел за установено по отношение на „А.” Е. – град Г.О и на И. Н. Б., че дължат солидарно на „К.” Е. – град Г. О.сума в размер на 23 615.55 лева, представляваща дължима сума по запис на заповед с дата на издаване 21.07.2009 година, издаден за обезпечаване изпълнение на парично задължение по договор за заем от 21.07.2009 година, ведно със законната лихва върху главницата от 22.01.2010 година до окончателното й изплащане, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 195 от 25.01.2010г. по Ч. гр. дело № 168/2010г. на ГОРС. С решението е отхвърлен предявеният от „К.” Е. – град Г.О против „А.” Е. – град Г.О и И. Н. Б. иск по чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415 ГПК, във връзка с чл. 86 ЗЗД, относно претендираната лихва за забава в размер на 6 230.03 лева върху главницата от 23 615.55 лева като неоснователен. „А.” Е. – град Г.О и И. Н. Б. са осъдени да заплати на „К.” Е. – град Г.О сумата от 1 064.06 лева, представляваща направените от дружеството разноски по делото съразмерно на уважената част от иска. „К.” Е. – град Г.О е осъдено да заплати на „А.” Е. – град Г.О и на И. Н. Б. сумата от 235.20 лева, представляваща направените от тях разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от иска Недоволни от така постановеното решение в частта, с която е уважен предявеният иск, са ответниците по делото „А.” Е. – град Г.О и И. Н. Б., които го обжалват в тази му част в предвидения с чл. 259, ал. 1 ГПК срок за това. В жалбите си въззивниците развиват подробни съображения в подкрепа на твърдението си за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната му част. Твърдят, че пред първоинстанционния съд са направили възражение за недопустимост на исковата претенция, но същото не е прието за основателно от съда, което прави постановеното по делото решение неправилно. Твърдят, че е налице пълно несъответствие между основанието, на което е издадена заповедта за изпълнение и изпълнителният лист – запис на заповед и основанието, на което се претендира сумата в исковото производство – договор за заем. Посочват, че записът на заповед е формална, едностранна, безусловна и абстрактна правна сделка, а договорът за заем е каузално и реално договорно правоотношение. Твърдят, че в случая се касае за предявен от ищеца изцяло нов иск – претендиране на сума на основание, различно от това, на което е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение. Молят решението в обжалваната му част, като неправилно и незаконосъобразно, да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло. Претендират да им бъдат присъдени направените от тях по делото разноски за двете инстанции. Въззиваемият „К.” Е. – град Г.О заема становище, че въззивните жалби на „А.” Е. – град Г.О и на И. Н. Б. по делото са неоснователни и недоказани, респективно –решението, в обжалваната му част, е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. Излага подробни съображения относно неоснователността на всички възражения, изложени във въззивните жалби. Не претендира разноски. Окръжният съд, като съобрази твърденията на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Въззивните жалби на „А.” Е. – град Г.О и на И. Н. Б. са подадени в срок и са процесуално допустими. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни. Предмет на разглеждане по делото е предявеният от „К.” Е. – град Г.О срещу „А.” Е. – град Г.О и И. Н. Б. положителен установителен иск по чл. 422, във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане за установено, че „А.” Е. – град Г.О и И. Н. Б. дължат на „К.” Е. – град Г.О сумата от 23 615.55 лева – главница, представляваща дадена в заем парична сума, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 195 от 25.01.2010г. по Ч. гр. дело № 168/2010г. на ГОРС; сумата в размер на 6 230.03 лева, представляваща лихва за забава върху неплатената стойност за периода на забавата, считано от 23.08.2011 година до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. За да приеме за установено с обжалваното решение, по отношение на „А.” Е. – град Г.О и на И. Н. Б., че двамата дължат солидарно на „К.” Е. – град Г.О сума в размер на 23 615.55 лева, представляваща дължима сума по запис на заповед с дата на издаване 21.07.2009 година, издаден за обезпечаване изпълнение на парично задължение по договор за заем от 21.07.2009 година, ведно със законната лихва върху главницата от 22.01.2010 година до окончателното й изплащане, по заповед за изпълнение на парично задължение № 195/25.01.2010 година по Ч.гр.д. № 168/2010 година на ГОРС, Районеният съд е приел, че основанието за издаване на заповедта за изпълнение е запис на заповед, като в заявлението изрично е посочено, че претендираната с него сума е предмет на договор за заем. На следващо място е счел, че основанието на претендираното с установителния иск право също е вземане по запис на заповед, послужил като обезпечение за изпълнение на задължението по договор за заем, поради което е налице пълна идентичност между материалното право, чието изпълнение се претендира в заповедното производство и правото, чието установяване се иска в исковото производство. Съдът е приел, че с исковата молба ищецът е въвел твърдение за наличие на каузални правоотношения, послужили като причина за менителничното задължение, което не обосновава извод за недопустимост на исковата претенция, а задължава съда да се произнесе относно съществуването на спорното вземане, след като изследва не само формалната редовност и действителност на менителничния ефект, а и валидността на сделката, сочена за източник на каузалното правоотношение, както и погасяване на възникналите от нея задължения. Въз основа на представения по делото договор за заем от 21.07.2009 година първоинстанционният съд е приел за доказано наличието на заемно правоотношение между страните по делото, по силата на което „А.” Е. е получило в заем от „К.” Е. сумата в размер на 80 000.00 лева и е поело задължение да върне дадената в заем сума до 10.10.2009 година. Получаването на сумата е установено с подписана от заемополучателя разписка от 21.07.2009 година, с която е удостоверил неизгоден за себе си факт, поради което има характера на частен свидетелстващ документ, ползващ се с доказателствена сила. На следващо място първоинстанционният съд е приел за доказано и обстоятелството, че договорът за заем е каузалното правоотношение, за обезпечаване изпълнението на което е издаден записът на заповед. Районният съд е изложил подробни мотиви в тази насока, които изводи тази инстанция, този състав, напълно споделя и към които препраща на основание чл. 272 ГПК. Пред тази инстанция не се представят доказателства, навеждащи на изводи, различни от тези на Районен съд – град Г.О. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В тази връзка настоящият съдебен състав приема, че постановеното от Районен съд – град Г.О решение е валидно и допустимо. Единственото възражение, което ответниците по делото, сега въззивници, са направили с подадените от тях въззивни жалби е, че постановеното от първоинстанционния съд решение е неправилно, доколкото се касае за предявен от ищеца изцяло нов иск – претендиране на сума, на основание различно от това, на което е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение. Съдът, в настоящия му състав обаче, намира това възражение за неоснователно. Следва да се има предвид, че предметът на установителния иск е вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, според изричната норма на чл. 415, ал. 1 ГПК – установява се дължимостта на сумата, за която е издадена заповедта за изпълнение, на основанието, на което е претендирана със заявлението и на което основание заповедта за изпълнение е издадена. В този смисъл, следва да има идентичност както между страните в производствата, така и предмета на заповедта за изпълнение и установителния иск. Няма пречка заявителят да предяви по исков ред вземане, което е в по-малък размер от това, за което е получил заповед за изпълнение, какъвто е и случаят по делото. Видно от подаденото от „К.” Е. – град Г.О заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК /л. 4 от Ч.гр.д. № 168/2010 година на ГОРС/, в графата по т. 9, б. „в” – „За какво е паричното вземане”, заявителят е посочил „Дадена парична сума в заем”, а в графата по т. 12 от заявлението – „Документ от който произтича вземането” е посочен запис на заповед. В исковата молба ищецът изчерпателно е изложил основанията, на които основава исковата си претенция. Подробно е описал всички обстоятелства, свързани с дадената по договора за заем сума на ответника; разписката, която последният е подписал за получаването й; записът на заповед, издаден за обезпечаване изпълнението на договора за заем; подаването на заявление за заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, въз основа на което е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по Ч.гр.д. № 168/2010 година на Районен съд – град Г.О; последвалите плащания от страна на „А.” Е., както и подписването на договор за разсрочено плащане, съгласно Ч.гр.д. № 168/2010 година по описа на ГОРС от 08.02.2010 година. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че вземането, предмет на заповед № 195 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 25.01.2010 година по Ч.гр.д. № 168/2010 година на Районен съд – град Г.О е идентично с вземането, предмет на предявения по реда на чл. 422, във връзка с чл. 415 ГПК установителен иск, по който се е произнесъл първоинстанционният съд с обжалваното решение. На следващо място, правилно Районният съд е приел, че следва да се произнесе по въпроса за наличието на каузално правоотношение, за обезпечаване изпълнението на което е издаден записът на заповед и за пораждане на задължението по него. Твърдение за наличие на каузално правоотношение, обезпечено със записа на заповед може да бъде въведено от всяка от страните по делото. В този смисъл е и константната съдебна практика на ВКС. Така в решение № 143 от 01.02.2013 година по т.д. № 870/2011 година на І т.о. на ВКС е прието, че независимо от въведените от длъжника възражения срещу съществуването на вземането, кредиторът може да твърди, че записът на заповед е издаден като обезпечение на изпълнението по конкретно каузално правоотношение, като докаже връзката между издадената ценна книга и съществуването на вземането по каузалното правоотношение. В този смисъл, доколкото ищецът по делото още с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, а по-късно и с исковата молба е въвел твърдения за наличието на договор за заем, който е обезпечен със запис на заповед, съдът е длъжен да се произнесе освен по формалната редовност и действителност на записа на заповед като абстрактна правна сделка, но и относно наличието на каузално правоотношение, обезпечено със записа на заповед, респективно – възникването и погасяването на задълженията по каузалната сделка. По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че въззивните жалби на „А.” Е. – град Г.О и на И. Н. Б. по делото са неоснователни и недоказани. Решението, в обжалваната от тях част, е правилно и законосъобразно, поради което и като такова в тази му част същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 752 от 29.01.2013 година на Районен съд – град Г.О по гр. д. № 1837/2012 година в обжалваната му част. Препис от решението да се връчи на страните. Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |