Решение по дело №513/2017 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 юни 2017 г. (в сила от 11 октомври 2017 г.)
Съдия: Светлана Кирилова Димова
Дело: 20172230200513
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 април 2017 г.

Съдържание на акта

                                                   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   249

 

гр. Сливен, 20.06.2017 г.

 

В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение, ІІІ-ти наказателен състав, в публично заседание на тридесети май през 2017 година, в състав:

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛАНА ДИМОВА

 

 

при секретаря И.Ж. като разгледа докладваното от председателя АНД № 513 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по повод жалба на „….” ООД, представлявано от Д.А.Г. против НП на Директора на Областно пътно управление-Сливен, с което на основание чл. 56 ал.3 т.1 вр. чл. 54 ал.1 предл.2 вр. чл. 53 ал.1 предл.2 вр. чл. 26 ал.2 т. 2 б. „б” от Закона за пътищата е наложена „Имуществена санкция” в размер на 3000 /три хиляди/ лева за нарушението по чл. 26 ал.2 т. 2 б. „б” от Закона за пътищата.

Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител, който моли за отмяна на НП.

В с.з. органа, издал обжалваното наказателно постановление изпраща свой представител. Моли за потвърждаване на НП.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 23.01.2017 г. при извършен оглед на крайпътен обект на път І-6 /София-Бургас/ при км. 354+482 в дясно „….” ООД експлоатира крайпътен търговски обект – „Търговски комплекс, бензиностанция и газ станция” и пътна връзка към него в обхвата на пътя и обслужващата зона, без да притежава изискуемото разрешение за специално ползване на пътя чрез експлоатация на търговски обект на Администрацията управляваща пътя.

В момента на проверката обектът  е функционирал, извършвайки търговска дейност – продават се горива. За влизане в обекта се е преминавало през пътна връзка, започваща от републикански път и преминаваща в обслужващата му зона. В обекта има свободен достъп на хора през вход разположен непосредствено на републиканския път.

Въз основа на горепосочената констатация на жалбоподателя е съставен АУАН и НП като е прието, че е нарушен 26 ал.2 т. 2 б. „б” от Закона за пътищата, поради което на основание  чл. 56 ал.3 т.1 вр. чл. 54 ал.1 предл.2 вр. чл. 53 ал.1 предл.2 вр. чл. 26 ал.2 т. 2 б. „б” от Закона за пътищата е наложена „Имуществена санкция” в размер на 3000 /три хиляди/ лева.

            Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът направи следните  правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима- подадена в законоустановения срок от лице имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество е основателна.

Съдът дава вяра на свидетелските показания и на представените писмени доказателства.

По делото е безспорно установено  описаното нарушение, че на посочената по-горе дата, а именно това, че на 23.01.2017 г. на крайпътен обект на път І-6  /София-Бургас/ при км. 354+482 в дясно „….” ООД експлоатира крайпътен търговски обект – „Търговски комплекс, бензиностанция и газ станция”. Установено е, че достъпа до обекта е осигурен чрез  пътна връзка към него в обхвата на пътя и обслужващата зона. Установено е и обстоятелството, че при извършената проверка дружеството жалбоподател не е представил документ – Разрешително по чл. 26, ал.3 от Закона за пътищата ,поради което АНО е приел, че обекта се стопанисва  без дружеството да притежава изискуемото разрешение за специално ползване на пътя 

В момента на проверката обектът  е функционирал, извършвайки търговска дейност – продават се горива. За влизане в обекта се е преминавало през пътна връзка, започваща от републикански път и преминаваща в обслужващата му зона. В обекта е установен  свободен достъп на хора през вход разположен непосредствено на републиканския път.

          Така установената експлоатация на пътната връзка без притежаване на разрешение е забранена съгласно императивната норма на чл. 26 от ЗП , съгласно който  в обхвата на пътя и обслужващите зони е забранена експлоатацията на търговски крайпътни обекти, включително на площадки за оказване на пътна помощ и пътни връзки към тях.Тези дейности са поставени под специален разрешител режим регламентиран в същия текст от закона /ал.3 и следващите/ ,съгласно които следва да бъде издадено Разрешение  в съответствие с вида на пътя, който в конкретния казус е от републиканската пътна мрежа.

 

Предвид горното, съдът приема, че АНО правилно е квалифицирал извършеното от жалбоподателя като нарушение на разпоредбата на чл. 26 ал.2 т. 2 б. „б” от Закона за пътищата.

Съдът обаче счита, че при правилно квалифицирано деяние АНО неправилно е санкционирал дружеството жалбоподател като е определил имуществена санкция на ООД –то, вместо на физическото лице. В конкретния случай в АУАН е посочено, че жалбоподателят  е нарушил разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 2, б. „б” от ЗП като е наложил наказание на основание чл.53,ал.1 предл. 2 от ЗП в размер на 3000лв. Съгласно посочената разпоредба  „Физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 4 и чл. 41 или които извършат или наредят да бъдат извършени следните дейности: движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя се наказват „ с посочената по-горе глоба. С така посочените текстове от ЗП и в частност в разпоредбата на чл. 53 ал. 1 предл. 2 от ЗП в обхвата на виновните лица са включени физическите лица допуснали нарушението, а не ЮЛ, поради което АНО неправилно е ангажирал АНО на дружеството жалбоподателя,вместо лицето допуснало нарушението. Неправилно АНО е обвързал санкцията и с разпоредбата на чл. 54 ал.1 предл.2 от ЗП, доколкото посочената разпоредба указва налагане на наказания в следните случай „  При нарушения по чл. 52 на юридическите лица и на едноличните търговци се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв., а при нарушения по чл. 53 - в размер от 3000 до 8000 лв.”, а разпоредбата на чл. 52 от същия закон урежда случай на нарушения различни от установения при проверката.

 

             Предвид изложеното, съдът

 

Р          Е          Ш        И         :

 

    ОТМЕНЯ НП № 53-00-244/31.03.2017 г. на Директора на Областно пътно управление-Сливен, Агенция „Пътна инфраструктура”-гр. София, с което на „…..” ООД, ЕИК …., с адрес на управление: гр. Р., ул. … № ….., представлявано от Д.А.Г., на основание чл. 56 ал.3 т.1 вр. чл. 54 ал.1 предл.2 вр. чл. 53 ал.1 предл.2 вр. чл. 26 ал.2 т. 2 б. „б” от Закона за пътищата е наложена „Имуществена санкция” в размер на 3000 /три хиляди/ лева за нарушението по чл. 26 ал.2 т. 2 б. „б” от Закона за пътищата като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

 

 

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд-гр. Сливен в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: