РЕШЕНИЕ
гр.С., 16.07.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІV-В състав в публичното заседание на десети декември през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ:
Димитър Ковачев
Йоана Генжова
секретаря Цветослава
Гулийкова в присъствието на прокурора ..................... като разгледа
докладваното от съдията-докладчик в.гр.дело N: 10 581 по описа за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение № 565370, постановено на
19.12.2018 г. по гр.д.№ 3 263/2018 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 168 състав ЗД „Б.И.”
АД, ЕИК ******е осъден да заплати на П.А.К., ЕГН ********** на основание чл.226,
ал.1 КЗ /отм./ сумата 2 790,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди от настъпи-ло на 01.10.2014 г. в гр.Софи застрахователно
събитие – ПТП, от които: 300,00 лева – разходи за лекарства /фраксипарин/,
ведно със законната лихва от 01.10.2014 г. до оконча-телното заплащане на
сумата; 600,00 лева – разходи за рехабилитация, ведно със законната лихва от
01.01.2015 г. до окончателното заплащане на сумата; 1 872,00 лева –
разходи за заключваща плака с кортикален винт, заключващ кортикален винт
самонараняващ титан, заключващ кортика-лен винт и заключващ спонгиозен винт
цяла резба, ведно със законната лихва от 06.10.2014 г. до окончателното
заплащане на сумата; 18,00 лева – разходи за допълнителен филм за образна
диагностика, ведно със законната лихва от 18.11.2014 г. до окончателното
заплащане на сумата, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 231,68 лева
– разноски по делото.
Със същия акт претенциите на П.А.К.
срещу ЗД „Б.И.” АД с основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди до пълния предявен размер от 6 970,00
лева, представляващи: разходи за лекарства в размер на 200,00 лева, разходи за допълнителна
усилена храна за периода от 01. 10.2014 г. до 01.04. 2015 г. в размер на
1 080,00 лева, разходи за болногледач за три месеца – от 01.10.2014 г. до
01.01.2015 г. в размер на 2 700,00 лева и транспортни разходи в размер на
200,00 лева, са отхвърлени като неоснователни и недоказани, като П.А.К. е
осъдена да заплати на ЗД „Б.И.” АД на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 497,76
лева – разноски по делото.
Така постановеното съдебно решение
е обжалвано от ищцата П.А.К., гр.С., действаща чрез процесуалния й представител
адв.Н. – в частта, с която са отхвърлени предявените от нея искове по чл.226,
ал.1 КЗ /отм./ относно имущест-вените вреди за сума в общ размер от
4 180,00 лева. Във въззивната жалба се поддържа, че в атакуваната част
решението е постановено в нарушение на материалния закон, процесуал-ните
правила и е необосновано, като са наведени доводи, че по делото са събрани
доста-тъчно доказателства, за това че тези разходи са направени и са търпени
имуществени вреди, като от приетата СМЕ е установено и че тези разходи са били
необходими. Посочено е и че относно претенцията, касаеща възнаграждението за
болногледач, първоинстанционното решение противоречи на константната практика
на ВКС.
Моли съда да отмени решението в
обжалваната част и да постанови друго, с което да й се присъди и сумата от
4 180,00 лева , заедно със законната лихва от заявените момен-ти до
окончателното й заплащане. Претендира и присъждането на разноски по делото,
вкл. и адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция на основание чл.38,
ал.2 ЗА.
Ответникът по жалбата – ЗД „Б.И.”
АД, *** в срока по чл.263, ал.1 ГПК е
подал писмен отговор на
въззивната жалба, в който същата е оспорена изцяло, с наведени съображения за
нейната неоснователност, и за правилност и законосъобразност на първо-инстанционния
съдебен акт и постановяването му в съответствие с материалния и проце-суалния
закон. Инвокирани са доводи, че сумите, които се претендират, са неоснователни
и силно завишени; че няма представени доказателства за извършените разходи; че
размерът на претенцията за допълнителна храна е силно завишен – че наистина СМЕ
признава необ-ходимостта от силна храна за срок от 3 месеца, но стойността,
посочена от вещото лице е по-малка от посочената от ищцата. Наведени са
твърдения и че няма нито едно доказателст-во – касова бележка, фактура или друг
документ, който да удостовери, че е извършена рехабилитация, както и че няма
представена касова бележка, която да сочи стойност на превоз до лечебно
заведение. Претендира присъждането на разноски по делото.
С влязло в сила на 29.06.2019 г.
определение № 127274 от 29.05.2019 г., постановено по гр.д.№ 3 263/2018 г.
по описа на СРС, ІІ ГО, 168 състав, е оставена без уважение молбата по чл.248 ГПК на ищцата П.А.К., представлявана чрез процесуалния й представител адв.С.Н.,
обективирана във въззивната й жалба, за изменение на решение №
565370/19.12.2018 г. в частта за разноските, като неоснователна.
Софийски градски съд, като прецени
доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите
на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за устано-вено следното:
Въззивната е жалба е процесуално допустима
– същата е подадена от легитимира-на страна в производството, в срока по
чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валид-ността на
решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите
въпроси той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и
когато следи слу-жебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно
решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената проверка настоящата
инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и процесуално
допустимо в обжалвана част, както и че настоящият казус не попада в двете
визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС, поради което следва да се обсъдят релевираните доводи от
жалбоподателя относно неговата правилност.
С подадената искова молба с уточненията към
нея съдът е сезиран с искове с прав-но основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за
заплащане на обезщетения за имуществени вреди, причинени на ищцата П.А.К. в
резултат на пътно-транспортно произ-шествие /ПТП/, настъпило на 01.10.2014 г.
около 8,00 ч. в гр.С. *** и ул.”Одрин” по вина на водача на л.а.”Нисан Алмера”
с ДК № ******– Б.К.П., който движейки се по ул.”Одрин” в посока към ул. ”Ох-ридско
езеро” на кръстовището с ул.”Партений Нишавски” предприема маневра „завой
наляво”, при което удря ищцата, пресичала ул.”Партений Нишавски” като
пешеходец.
В исковата молба са наведени доводи, че
водачът на МПС преди да започне маневрата не се е убедил, че няма да създаде
опасност за участниците в движението и не е пропуснал пешеходецът да премине, с
което е станал причина за настъпване на произшест-вието; че от това събитие
ищцата е получила фрактура пелвис и рамос супуриор осис пубис синистра –
счупване на горното рамо на срамната кост и счупване на горния край на
рамен-ната кост /хумерус/ - закрито, във връзка с които са й били извършени
оперативни процеду-ри в болнично заведение по спешност; била е поставена на
строг постелен режим и е имала
ограничения в движенията. Поддържа се и че в резултат на ПТП П.К. е претърпяла
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лекарства за периода от 01.10.2014
г. до 01.10.2015 г. – обезболяващи: аулин и течен аналгин всекидневно, аксетин,
калцид и фраксипарин за 2 месеца; допълнителна силна храна /усилена диета/ за
период от 01.10.2014 г. до 01.04.2015 г.; за болногледач за периода от
01.10.2014 г. до 01.01.2015 г., разходи
за транспорт – за заплащане на гориво за транспортирането й с автомобили на
приятелски начала за посещения в МБАЛСМ „Пирогов” за контролни прегледи на
13.10. 2014 г., на 17.10.2014 г., на 25.10.2014 г., на 10.11.2014 г. и на
17.11.2014 г., за постъпване в болница – на 01.10.2014 г. и на 07.10.2014 г. и
за постъпване за рехабилитация на 06.12.2014 г. в гр.Банкя и връщането до дома
й на 13.12.2014 г. /съгласно уточненията, допуснати във въззивното
производство/; разходи за рехабилитатор за 30 дни – от 01.01. 2015 г. до 01.02.
2015 г., за остеосинтезни материали, както и за допълнителен филм за образна
диагностика, направени на 18.11.2014 г.
Постановеното от
първоинстанционния съд решение № 565370 от 19.12.2018 г. по гр.д.№ 3 263/2018
г. по описа на СРС не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която ЗД „Б.И.”
АД, *** е осъден да заплати на П.А.К. на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ сума
в общ размер от 2 9700,00 лева – обезщетение за претърпени от ищцата имуществени
вреди, представляващи: направени разходи за закупуване на лекарст-вото
фраксипарин, за рехабилитация, за остеосинтезни материали и за допълнителен
филм за образна диагностика, от настъпилото на 01.10.2014 г. ПТП на кръстовището,
образувано между ул.”Партений Нишавски” и ул.”Одрин” в гр.С., с оглед на което
със сила на пресъдено нещо по делото е установено наличието на елементите от
фактическия състав на разпоредбата на чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за ангажиране на
отговорността на ответника по този иск ЗД „Б.И.” АД – в качеството му на
застраховател по риск „Гражданска отговор-ност” на виновния за реализирането на
събитието водач на лек автомобил с марка/модел „Нисан Алмера” с ДК № ******– Б.К.П.
по полица № 02114001332798 със срок на покритие: 13.05.2014 г. до 13.05.2015
г., валидна към датата на инцидента.
Решението на първоинстанционния
съд е постановено при прието за неоснователно релевирано от ответното дружество
възражение за съпричиняване на настъпилия за ищцата вредоносен резултат, което
обстоятелство не е оспорено пред въззивната инстанция.
След преценка на събрания в
първоинстанционното производство доказателствен материал – поотделно и в
неговата съвкупност, намира, че са налице условията за ангажи-ране на отговорността
на ответника по заявените срещу него искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ
/отм./ за заплащане на обезщетения за имуществени вреди – разходи за
обезболяващи лекарства, за усилена храна и за болногледач. Визираната разпоредба
от КЗ от 2005 г. /отм./, но действал към датата на процесното събитие и
регламентиращ право-отношенията – предмет на спора, вменява в задължение на
застрахователя да репарира причинените вреди на трето лице, пряка и
непосредствена последица от виновните и проти-воправни действия или бездействия
на деликвента по застраховка „Гражданска отговор-ност”, покриваща отговорността
на собственика на МПС и всяко друго лице, ползващо същото на законно основание,
съгласно чл.257, ал.2 КЗ /отм./.
От събраните гласни доказателства
– показанията на свидетелката Л.Н.С., живуща на семейни начала със сина на
ищцата, които съдът кредитира като последователни, почиващи на лични
впечатления и несъдържащи вътрешни противоречия, безспорно се установява, че във връзка с възстановяването от получените
телесни
увреждания от реализираното на 01.10.2014 г. ПТП ищцата П.К. е приемала болкоуспокояващи
медикаменти – аналгин и аулин, разходите й за които са били между 50,00 лева – 100,00 лева месечно, и
медикаменти за калциране на костите за период от около 6 м., както и че същата
е спазвала специална диета, състояла се в прием предимно на прясно сирене,
което техни познати им доставяли от провинцията, плодове, зеленчуци и меса, за
което на ден е заплащано около 10,00 лева. Констатира се и че поради забраната
да става до зарастване на срамната кост, което е било за срок приблизително 3
м. и невъз-можността на ищцата да се обслужва сама с оглед фрактурите на таза и
лявата раменната кост, през първите три месеца й е помагала жена, на която са
заплащали на ръка по 30,00 лева на ден, а след това са ползвали услугите й по часово
до около година.
От
приетото заключение
на съдебно-медицинската експертиза на вещото лице д-р Р.Д., неоспорено в
процеса, е видно и че във връзка с
получените от ПТП увреди е било обективно необходимо пострадалата да приема
обезболяващи лекарства до 30-ти следоперативен ден, а след първия месец –
периодично за срок от 5-6 месеца, както и усилена диета за около 6 месеца –
допълнително 6,00 лева на ден, 1 080,00 лева за 6 м. Съгласно данните от
това доказателство след ПТП пострадалата е имала затруднения в движението на
двата крайника за срок около 3-4 м., като за около 3 м. е била нуждата й от болногледач.
В приетата СМЕ не
е обосновано заключение, че в пряка причинно-следст-вена връзка с получените травматични
увреди при процесния инцидент пострадалото лице е следвало да приема
медикаменти за калциране.
С
оглед изложените обстоятелства настоящата инстанция приема, че вследствие на
процесното ПТП в патримониума на ищцата К. са настъпили имуществени вреди, равняващи се на стойността на направените
разходи за лекарствени препарати – обезбо-ляващи на обща стойност за 6 м. от
150,00 лева, от които: 50,00 лева за първия месец и по 20,00 лева за следващите
пет месеца, в които необходимостта от прием на тези медикамен-ти съгласно СМЕ е
била периодична; за усилена диета за срок от 6 м. на стойност 1 080,00
лева, съгласно заключението на СМЕ и за болногледач за 3 м. на стойност от
2 700,00 лева, съгласно показанията на свидетелката Симеонова, възлизащи в
общ размер на 3 930,00 ле-ва, които следва да бъдат предмет на
възстановяване от страна на застрахователното дру-жество по реда на чл.226,
ал.1 КЗ /отм./.
Необосновани са инвокираните в отговора по чл.263, ал.1 ГПК аргументи,
че няма представени доказателства – документи за извършване на визираните
разходи. Писмените доказателства не са единствените годни такива за установяване
на осъществяването и стой-ността на обсъжданите разноски. С оглед цената и вида
на разходите за тяхното доказване са допустими всички доказателствени средства,
предвидени в ГПК, в т.ч. гласни доказа-телства, предвид това че те не попадат в
приложното поле на изключенията по чл.164, ал.1 ГПК, както и съдебни
експертизи.
Неоснователни
са наведените от ответника доводи, че претендираните имуще-ствени вреди за
допълнителна храна са силно завишени. Заявеният размер на тази претен-ция е 1
080,00 лева, а не 1 800,00 лева, както се сочи от застрахователя, а СМЕ е
признала необходимостта от усилена диета не за три месеца, а за шест месеца,
като посоченият от вещото лице размер на стойността на тази диета, съвпада с
претендирания такъв.
С
ангажираните по делото доказателства до приключване на устните състезания по
делото пред СРС не е установено от страна на ищцата, че същата е имала
обективна необхо-димост да приема обезболяващи лекарства в периода: 02.04.2015
г. – 01.10.2015 г. и че е приемала такива, нито че в пряка причинна връзка с
процесното събитие е приемала аске-тин и е имала нужда да приема калцид, поради
което претенцията й за заплащане на обез-щетение за посочения период и за този
вид медикаменти се явяват неоснователна и правил-но не е била уважена от
първоинстанционния съд.
Настоящата инстанция намира, за
неоснователно и заявеното от жалбоподателката П.К. искане на разглежданото
правно основание от КЗ от 2005 г. /отм./ относно претендираните имуществени
вреди – разходи за транспорт в размер на 200,00 лева.
Със събраните по делото
доказателства П.К. не е провела пълно и глав-но доказване в съответствие с
разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК и не е установила, а още по-малко по безспорен
начин, твърденията й, че е ползвала автомобили на нейни приятели за придвижването
й до УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” за контролни прегледи и стационарно лечение, и за
рехабилитация до гр.Банкя, както и че е заплатила горивото за това.
С оглед изложеното, поради
липсата на настъпили в патримониума на П.К. доказани имуществени вреди от
процесното деяние, изразяващи се в заплатено гориво за транспортирането й на
приятелски начала, за жалбоподателката-ищца не се е породило предвиденото в
чл.226, ал.1 КЗ /отм./ право за тяхното репариране.
Поради частичното несъвпадане на
изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното
решение трябва да бъде отменено в частта, с която искът по чл.226, ал.1 КЗ
/отм./ е отхвърлен за сумата от 3 930,00 лева и в частта, в която ищцата е
осъдена да заплати на ответното дружество разноски по делото за разликата над
29,77 лева да присъдения размер от 497,76 лева, като се постанови ново, с което
исковете за заплащане на обезщетения за имуществени вреди на посоченото
основание за лекарствени препарати –
обезболяващи за периода от 01.10.2014 г. до 01.04.2015 г., за усилена диета за
срок от 6 м. /от 01.10.2014 г. до 01.04.2015 г./ и за болногледач за 3 м. /от
01.10.2014 г. до 01.01.2015 г./ в посочените по-горе размери – да бъдат
уважени, заедно
със законната лихва от 01.10.2014 г. до окончателното им заплащане.
В останалата част обжалваното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Съобразно приетия изход на делото ищцата следва да се заплати на
основание чл.78, ал.1 ГПК допълнителни разноски за първоинстанционното
производство в размер на 335,04 лева, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК
разноски за въззивното производство за държавна такса съобразно уважената част
от жалбата – в размер на78,60 лева.
Възнаграждение по реда на чл.38,
ал.2 ЗА на пълномощника на жалбоподателката – адв.Н., не се дължи. По силата на установената с чл.38, ал.1 ЗА правна уредба
безп-латна адвокатска помощ и съдействие може да се оказва на: 1. лица, които
имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица и 3. роднини, близки или
на друг юрист. Съглас-но константната съдебна практика на ВКС, обективирана в
решение № 165/26.10.2010 г. по т.д.№ 93/2010 г. на ВКС, ІІ ТО, решение №
97/06.07.2009 г. по т.д.№ 745/2008 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 220/07.01.2013
г. по т.д.№ 1106/2011 г. на ВКС, II ТО, решение № 111/01. 07.2011 г. по т.д.№
676/2010 г. на ВКС, II ТО, определение № 532/13.05.2015 г. по гр.д.№ 597/2015
г. на ВКС, ІІІ ГО, определение № 217/18.07.2016
г. по гр.д.№ 70/2016 г. на ВКС, III ГО и мн.други,
когато в представения договор за правна защита и съдействие не е посочено
конкретно основание от кръга на визираните в т.1 – т.3 на чл.38, ал.1 ЗА, при
които единствено законът допуска уговаряне на безплатна адвокатска защита по
делата, а само е отбелязано, че адвокатското възнаграждение е дължимо при
условията на чл.38 ЗА, не може да се приеме, че формалното позоваване на разпоредбата
на чл.38 ЗА е достатъчно, за да обоснове извод за възникнало в полза на
процесуалния представител основание да претендира и получи възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска помощ при предпос-тавките на чл.38 ЗА, какъвто е и
даденият казус. В приложения по делото от страна на въззивницата-ищца
договор за правна защита и съдействие е отразено, че възнаграждението на
процесуалния представител е съгласно чл.38 ЗА, без обаче да е посочено в коя от
хипоте-зите на чл.38, ал.1, т.1 – т.3 от ЗА е уговорено същото, т.е. кое е
законовото основание за ползване на безплатна адвокатска защита по делото.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на
въззиваемата страна се дължат съобразно отхвър-лената част от жалбата разноски
за направените разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 20,93 лева.
Воден от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 565370, постановено на 19.12.2018 г. по гр.д.№ 3
263/2018 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 168 състав – в частта, в която е отхвърлен предявеният от П.А.К., ЕГН **********
срещу ЗД „Б.И.” АД, ЕИК ******иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за
сумата 3 930,00 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени
вреди от ПТП, настъпило на 01.10.2014 г. – за обезболяващи лекарства за периода от 01.10.2014 г. до 01.04.2015 г., за
усилена диета за срок от 6 м. - от 01.10.2014 г. до 01.04.2015 г. и за болногледач
за срок от 3 м. - от 01.10. 2014 г. до 01.01.2015 г., както и в частта, в която П.А.К., ЕГН ********** е осъдена да заплати на ЗД „Б.И.” АД, ЕИК ******на
основание чл.78, ал.3 ГПК разноски по делото за разликата над 29,77 лева до
присъдената сума от 497,76 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД
„Б.И.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да ЗАПЛАТИ на П.А.К., ЕГН **********, с
адрес: *** на основание чл.226, ал.1 КЗ от 2005 г. /отм./ допълнително сумата
от 3 930,00 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени й вследствие
на ПТП, настъпило на 01.10. 2014 г. в гр.С., от които: 150,00 лева – разходи за обезболяващи лекарства за периода от 01.10.2014 г. до 01.04.2015 г., заедно със законната лихва,
считано от 01.10.2014 г. до окончателното им заплащане; 1 080,00
лева – разходи за усилена диета за
срок от 6 м. - от 01.10.2014 г. до 01.04.2015 г., заедно със законната лихва,
считано от 01.10.2014 г. до окончателното им заплащане и 2 700,00
лева – разходи за болногледач за срок
от 3 м. - от 01.10.2014 г. до 01.01.2015 г., заедно със законната лихва, считано от 01.10.2014
г. до окончателното им заплащане.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по гр.дело гр.д.№ 3 263/2018 г. по описа
на СРС, ІІ ГО, 168 състав решение № 565370 от 19.12.2018 г. в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:*** да ЗАПЛАТИ на П.А.К.,
ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 335,04 лева /триста тридесет и пет лева
и четири стотинки/ – допълнителни разноски за
първоинстанционното производство, както и сумата 78,60 лева /седемдесет и осем лева и шестдесет стотинки/ – разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА П.А.К., ЕГН **********, с
адрес: *** да ЗАПЛАТИ на ЗД „Б.И.”
АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 20,93 лева /двадесет лева и деветдесет и три стотинки/
– разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.