РЕШЕНИЕ
№ 246
гр. Разград, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на седемнадесети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело №
20213330101766 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с
чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 309а от ТЗ – установителни
искове, за установяване вземането на ищеца към ответника за дължими
главница, възнаградителна лихва, такси и обезщетения за забава.
Образувано е по искова молба, депозирана от “БАНКА ДСК” АД,
вписана в Търговския регистър при Агенция по вписванията при МП с ЕИК
************, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ’’"М." №
**, представлявана от СВ. ПЛ. П., упълномощена от изпълнителните
директори Юрий Благоев Генов и Арно Рене Жюлиен Льоклер с нотариално
заверено пълномощно с рег.№ **** и peг. № ****, том 3, акт № *** от
01.07.2019 г. на пом. нотариус по заместване И. С при нотариус М. Ш с рег.
№ ***на НК София, съдебен адрес: гр. Р, ул. ”Св. св. К и М” № **, срещу
ответницата Ф. Р. М. с ЕГН: ********** от с. К, общ. Р, обл. Р, ул. „И В“ №
**. Ищецът моли съда да признае за установено съществуването към
16.10.2021 г. на паричното вземане на „Банка ДСК“ АД срещу Ф. Р. М. с ЕГН:
**********, произтичащо от Договор кредит за текущо потребление от
12.03.2014 г. за следните суми: 5 201,36 лв. (пет хиляди двеста и един лева и
тридесет и шест стотинки) представляващи главница ведно със законната
лихва върху вземането, считано от 16.10.2020 г. до окончателното му
изплащане; 120,00 лева (сто и двадесет лева) - дължима такса; 331,98 лв.
(триста тридесет и един лева и деветдесет и осем стотинки) - неплатена лихва
за периода от 25/04/2020 г. до 15/10/2020 г.; 9,84 лв. (девет лева и осемдесет и
четири стотинки) - лихвена надбавка за периода от 26/04/2020 г,- 15/10/2020
г., както и сумата 113,26 лв. (сто и тринадесет лева и двадесет и шест
стотинки) за заплатена държавна такса и 100,00 лв. (сто лева) за
юрисконсултско възнаграждение. Моли се съда за остави в сила Заповед за
1
незабавно изпълнение от 19.10.2020 г. и изпълнителен лист от 19.10.2020 г.
по ч.гр.д. №1672/2020 г. по описа на Районен съд - Разград, с които
ответникът е осъден да заплати гореописаните суми. Моли се съда да осъди
ответника да заплати на „Банка ДСК“ АД и направените по настоящото
производство разноски.
Ищецът сочи, че на 12.03.2014 г. “Банка ДСК“ АД чрез Финансовия
център в град Разград сключила с ответницата Ф. Р. М. Договор за кредит за
текущо потребление, съгласно който представила на кредитополучателя
кредит в размер на 10 000 лв. (десет хиляди лева). Кредитът бил усвоен чрез
разплащателната сметка на кредитополучателя. Поради допусната забава в
плащанията на уговорените месечни вноски била изпратена покана-
уведомление до длъжника чрез ЧСИ Деян Драганов,, с което банката
уведомила длъжника, че ще превърне кредита в предсрочно изискуем.
Длъжникът бил посетен на адреса си и след като не била открита е залепено
уведомление по реда на чл. 47 от ГПК. На 16.10.2020 г. ищецът депозирал до
Районен съд – Разград заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК и на 19.10.2020 г.
Районен съд - Разград издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист, с които осъдил длъжника Ф. Р. М. да заплати на кредитора „Банка ДСК“
АД сумата: 5 201,36 - главница по договор за кредит ведно със законна лихва
от 16.10.2020 година до окончателното изплащане, 120,00 лв. - дължима
такса, дължима договорна лихва за периода от 25.04.2020 г. до 15.10.2020 г. в
размер на 331,98 лв., лихвена надбавка за забава върху просрочена главница
за периода от 26.04.2020 г. до 15.10.2020 г. в размер на 9,84 лв.Присъдени са
били и сумите 113,26 лв. за заплатена държавна такса в заповедното
производство и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. Въз
основа на така издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително
дело № 695/2020г. при ЧСИ Деян Драганов с рег. № 762 на КЧСИ с молба вх.
№13596/20.11.2020 г. Със съобщение по ч.гр.д. № 1672/2020 г. по описа на
съда, получено от „Банка ДСК“ АД на 22.07.2021 г., ищецът получил
съобщение за невъзможността длъжникът да бъде уведомен лично за
предприетите от страна на банката действия по събирането на вземането.
Ищецът прави доказателствено искане за присъединяване на ч.гр.д. №
1672/2020 г. по описа на съда, като изрично се прави изявление, че желаят да
се ползват от съдържащите се в него доказателства. Моли се съда да допусне
съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице след запознаване със
съдържанието на приложените по делото документи и в случай на нужда –
справка в счетоводството на банката, да даде отговор на следните въпроси:
какъв е размерът на задължението на ответника по договор за кредит за
текущо потребление към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист - 16.10.2020 г. В
случай, че експертизата е допусната се моли съда да разкрие банкова тайна за
движението по сметката, обслужваща кредита, което да бъде основание на
вещото лице за извършване на експертизата. Моли се съда да приеме като
доказателства приложените с ИМ документи с оглед установяване
основанието и размера на паричното вземане, съществувало и предявено в
заповедното производство по чл. 417 от ГПК и претендирано в настоящото
производство.
В срока за писмен отговор чрез назначения и особен представител
ответницата изразява становище за допустимост, но неоснователност на
2
предявените искове. Изразява се становище, че със сключването на договора
не са спазени принципите на добросъвестност за защитата на всеки признат
от нормите на правото интерес. Твърди се, че е налице неравноправна клауза,
а именно чрез договарянето на погасителния план, в частта с която се
определя размера на погасяваната главница при изпълнението на кредитния
договор, както и начина на определяне на ГПР, доколкото не е предвидена
възможността да бъдат съобразявани всички изменения на пазара и на
съответните пазарни индекси. Цитират се решения на съда на ЕС във връзка с
Директива 93/13 ЕИО на Съвета. Моли се съда да отхвърли като
неоснователни и недоказани предявените искове, както и да обезсили
издадената заповед за незабавно изпълнение от 19.10.2020 г. и изпълнителен
лист от същата дата по ч.гр. дело № 1672/2020 г. на Районен съд – Разград.
По направените искания от ищеца, ответникът не се противопоставя.
Посочва обаче, че не е необходимо назначаване на съдебно-счетоводна
експертиза, тъй като не оспорва претендирания размер на задължението.
Исковата молба е редовна и допустима.
Ищецът моли съда да уважи ИМ и да установи със сила на присъдено
нещо, че по отношение на ответницата същестуват вземания по отношение на
ответника, описани подробно. Моли се да се остави в сила издадената заповед
по ч.гр.д. № 1672/2020 г., както и да им бъдат присъдени направените
разноски по заповедното и по настоящото производство.
Ответникът чрез процесуалния си представител поддържа изложените в
отговора аргументи.
Като прецени събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
На 12.03.2014 г. “Банка ДСК“ АД чрез Финансовия център в град
Разград сключила с ответницата Ф. Р. М. Договор за кредит за текущо
потребление, съгласно който представила на кредитополучателя кредит в
размер на 10 000 лв. (десет хиляди лева). Кредитът бил усвоен чрез
разплащателната сметка на кредитополучателя. Крайният срок за погасяване
на кредита е 120 месеца до 12.03.2024 г., считано от датата на усвояване, с
падежна дата 25-то число на месеца. Кредитът е олихвява с преференциален
променлив лихвен процент е в размер на 12,45% годишно, а при неспазване
на условията се губи правото за ползване на преференциални условия, като се
прилага този по стандартните. Годишният процент на разходите по кредита е
14,23% и може да бъде променян при предпоставките, предвидени в общите
условия. На същата дата страните подписали и договор за залог върху
вземания, с който бил учреден залог върху вземанията за трудово
възнаграждение. Кредитополучателят подписал и приложените общи
условия.
С договора за кредит ответницата се е съгласила за заплаща такси
съгласно тарифата на банката.
Според т. 19.1. от общите условия при забава на плащането на
месечната вноска от деня, следващ падежната дата, частта от вноската се
олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в
размер на 10 процентни пункта. Само ако кредитополучателя заплати
дължимата вноска до седмия ден, надбавката не се прилага. Съгласно т. 19.2
при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни,
целият остатък по кредита става предсрочно изискуем и се отнася в
3
просрочие. До предявяване на молбата за събиране по съдебен ред остатъкът
се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в
размер на 10 процентни пункта, а след тази дата - със законната лихва по чл.
86 от ЗЗД. Според т. 20 кредиторът може да превърне кредита в предсрочно
изискуем при всяко неплащане в уговорените погашения по лихва и/или
главница. В този случай банката упражнява правата си, отправяйки покана за
плащане, а след изтичане на две седмици от получаването и - настъпва
предсрочна изискуемост.
Според приложените доказателства ответницата спряла да заплаща
задълженията си, непогасявайки месечната вноска за м. май 2020 г. и
следващите месеци - юни, юли, август и септември 2020 г., на обща стойност
главница 448,03 лв. и договорна лихва 0 291,17 лева, общо дни на забава 143.
На 13.08.2020 г. банката изпратила покана-уведомление до ответницата.
Частен съдебен изпълнител Д. Драганов с рег. № 762 връчил същата при
условията на чл. 47 от ГПК. Тъй като адресатът не е открит е предприето
залепяне на уведомлението на 23.09.2020 г. След изтичане на посочения
двуседмичен срок, частният съдебен изпълнител върнал придружително
писмото на банката на 09.10.2020 г., а банката обявила кредита за предсрочно
изискуем на 16.10.2020 г.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Процесният договор за кредит за текущо потребление от 12.03.2014 г. е
сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин.
Съдът приема, че договора не нарушава изискванията на чл. 22 от ЗПК.
Всички плащания са предвидени и уговорени в сключения договор.
Предвидено е плащане, включително на лихви, такси и комисионни и други
разходи само на предвидените в този договор. Следва да се има предвид, че
доколкото договора е сключен през 2014 г. са приложими разпоредбите на
действащия ЗПК, обнародван през 2010 г. В договора е предвидено
едностранно да се променя размера на годишния лихвен процент като се
променя базовия лихвен процент, но същевременно е предвидена възможност
за кредитополучателя при несъгласие с новите лихвени условия, променени
по реда на чл. 9 от договора, за които той банката го уведомява, с писмено
изявление до последната в рамките на 30-дневен срок от датата на промяната,
предсрочно да прекрати договора като издължи всички суми съгласно
условията (чл. 7.4. от Общите условия за предоставяне на кредити, подписани
от ответника). Съгласно разпоредбата на чл. 143 от Закона за защита на
потребителите като неравноправна клауза в договор, сключен с потребител,
се квалифицира всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Твърди
се неравноправност, доколкото не е предвидена възможност при изменение на
условията на пазара за промяна на договорените условия в полза на
ответницата. На следващо място се твърди неравноправност, поради
предвидената възможност за промяна на методологията по определяне на
базовия лихвен процент по кредита. По първото възражение, следва да се има
предвид, че посоченото по никакъв начин не нарушава посоченото в
цитираната директива. Неравноправност и нарушаване на посоченото в
директивата може да се твърди обаче, ако е предвидена възможност за
изменение на условията по договора. Доколкото обаче е дадена възможност с
чл. 7.4. от ОУ за прекратяване, това не нарушава разпоредбите на
4
директивата. В случая е от значение и факта, че дори да се приеме, че е
налице неравноправна уговорка, според събраните доказателства тя не е
породила действие.
Уговорките, с които са определени ГЛП и ГПР не противоречат на
добрите нрави, а същевременно ГПР отговаря на изискванията на чл. 19, ал. 4
от ЗПК.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че е налице валидно
облигационно отношение между страните, обективирано в приложения
договор. В него ясно са уговорени договорната лихва, ГПР, минималните
месечни вноски и дължимите такси. Предвид приложения погасителния
план ответницата е била информирана кога и какво дължи.
Предвид забава в плащането до настъпването на предсрочната
изискуемост ответницата дължи освен уговорената възнаградителна лихва,
както и лихвените надбавки за забава върху главницата. Съгласно чл. 19 от
ОУ при забава на плащането на главница и/или лихва повече от 90 дни
кредиторът е в правото да обяви кредита за предсрочно изискуем. Датата на
предсрочната изискуемост е 16.10.2020 г., за което ответницата следва да се
счита уведомена съгласно разпоредбите на ГПК от ЧСИ, чрез залепване на
уведомление. По отношение на тези задължения, съдът приема, че е доказана
настъпилата предсрочна изискуемост на вземането, при условията на
разпоредбите от договора, за което длъжникът е бил надлежно уведомен
преди подаване на заявление за издаване на заповед и при настъпили към този
момент обективните факти, обуславящи заявената изискуемост (арг. от т. 18
от ТР № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК). Настъпилата
изискуемост на главното вземане, поражда задължението за заплащане на
претендираната лихва за забава от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на задължението.
По отношение на претенцията за дължима такса в размер от 120,00 лева,
претендирана неизвестно на какво основание. Каквито и да са действията,
пораждащи този разход, те биха били типично управление на лош кредит и
съставляват присъщ за основния предмет на договора, а не допълнителен
разход. Систематичното тълкуване на чл. 10а, чл. 19, ал. 3 и чл. 33 от ЗПК
налагат извод за ограничаване на свободата на кредитора, предоставящ
потребителски кредит да договаря условия, при които освен обявената
договорна лихва и обезщетението за забава, на потребителя се възлагат и
други плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи.
Възстановяването на разходите по събиране на дълга от неизправен длъжник
зависи от конкретните, а не абстрактно предвидени при сключване на
договора разноски, направени поради неизпълнението. Уговарянето на
бъдещите разходи, събирани по силата на самия договор и въвеждането на
отделни такси за същата дейност, придава на подобни клаузи неустоечен
характер, несъвместими с потребителската защита. Ето защо претендираното
заплащане на такси и разноски за 120 лева е в противоречие с изискванията на
чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, която забранява от потребителя да се изискват такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Действията по извънсъдебно събиране на задължението са такива по
управление на кредита. В случая обаче не са представени доказателства за
стойността на конкретно направените разходи, макар и очевидно такива да са
били направени. Съдът обаче чрез доклада е разпределил доказателствената
тежест като е дал възможност на ищцовата страна да докаже основанието и
5
размера на претенциите си, включително относно претендираната такса. За
последното обаче не са ангагжирани никакви доказателства от ищеца, поради
което за това вземане исковата молба следва да бъде отхвърлена.
Претенцията за обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху размера на неплатената главницата от подаване на заявлението до
окончателното плащане е основателна, доколкото е налице забава на
плащанията.
По отношение на разноските:
Отново съобразно изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
следва да бъдат присъдени направените и претендирани от ищеца съдебни и
деловодни разноски в настоящото производство, включително и тези по
заповедното производство – аргумент от Тълкувателно решение № 4/2013 от
18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съразмерно на
уважената част от иска. Същите са доказани в общия размер от 1258,05 лв., от
които: 208,05 лева - заплатената държавна такса при образуване на делото,
450,00 лева – юрисконсултско възнаграждение, от които 100,00 лева по
заповедното, а останалите – по исковото, както и възнаграждение на
назначения особен представител в размер на 600,00 лева. Съразмерно на
уважения иск са дължими 1231,39 лв. Тези разноски съразмерно на уважения
иск следва да бъдат разграничени, както следва: общо 208,74 лв. (двеста и
осем лева и 74 стотинки) по заповедното производство и общо 1022,65 лв.
(хиляда двадесет и два лева и 65 стотинки) по исковото производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 във вр. с чл. 415,
ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че ответника
Ф. Р. М. с ЕГН: ********** от с. К, общ. Р, обл. Р, ул. „И В“ № **, дължи на
ищеца “БАНКА ДСК” АД с ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление: гр. С, ул. ’’"М." № ** представлявано от Юрий Благоев Генов и
Арно Рене Жюлиен Льоклер, чрез пълномощника им СВ. ПЛ. П., със съдебен
адрес: гр. Р, ул. ”Св. св. К и М” № **, следните суми, произтичащи от
сключения между страните Договор кредит за текущо потребление от
12.03.2014 г. и във връзка с издадената срещу ответника Заповед № **** за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. №
************** по описа на за 2020 г. Районен съд - Разград: 5 201,36 лв. (пет
хиляди двеста и един лева и тридесет и шест стотинки) представляващи
главница ведно с обезщетение за забава в размер законната лихва върху тази
сума, считано от 16.10.2020 г. до окончателното му изплащане; 331,98 лв.
(триста тридесет и един лева и деветдесет и осем стотинки), представляващи
неплатена договорна (възнаградителна) лихва за периода от 25.04.2020 г. до
15.10.2020 г.; 9,84 лв. (девет лева и осемдесет и четири стотинки),
представляващи лихвена надбавка за забава, начислена за периода от
26.04.2020 г. – 15.10.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска с правно основание
чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.
309а от ТЗ, предявен от “БАНКА ДСК” АД с ЕИК ************, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ’’"М." № **, представлявано
6
от Юрий Благоев Генов и Арно Рене Жюлиен Льоклер, чрез пълномощника
им СВ. ПЛ. П., със съдебен адрес: гр. Р, ул. ”Св. св. К и М” № **, срещу Ф. Р.
М. с ЕГН: ********** от с. К, общ. Р, обл. Р, ул. „И В“ № **, за сумата от
120,00 (сто и двадесет) лева, представляващи дължима такса във връзка със
сключения между страните Договор кредит за текущо потребление от
12.03.2014 г., за което вземане е издадена Заповед № **** за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № ************** по
описа на за 2020 г. Районен съд – Разград.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Ф. Р. М. с ЕГН:
********** от с. К, общ. Р, обл. Р ул. „И В“ № ** ДА ЗАПЛАТИ на “БАНКА
ДСК” АД с ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. ’’"М." № **, представлявано от Юрий Благоев Генов и Арно Рене
Жюлиен Льоклер, чрез пълномощника им СВ. ПЛ. П., със съдебен адрес: гр.
Разград, ул. ”Св. св. К и М” № **:
- сумата от 208,74 лв. (двеста и осем лева и 74 стотинки) за направени
разноски по заповедното производство по ************** по описа на за
2020 г. Районен съд – Разград и
- сумата от 1022,65 лв. (хиляда двадесет и два лева и 65 стотинки) за
направени разноски по настоящото исково производство.
ДА СЕ ПРИЛОЖИ заверен препис от решението към ч. гр. д. №
20203330101672 по описа на за 2020 г. Районен съд – Разград с оглед на
правните последици по чл. 416 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Разград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
7