№ 3279
гр. София, 07.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДАЯНА К. ТОПАЛОВА
като разгледа докладваното от ДАЯНА К. ТОПАЛОВА Гражданско дело №
20211110150659 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Р. М. Р., срешу „С.К.“ ООД.
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона,
предявените искове са процесуално допустими, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК и
страните са направили доказателствени искания, на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1
ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 04.02.2020
г. сключил с ответника договор за паричен заем, по силата на който получил сумата от 300 лв., при
фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40, 05 % и годишен процент на разходите /ГПР/ в
размер на 48, 63 %. Твърди, че договорът е нищожен, тъй като не са спазени изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 20 ЗПК, доколкото не е посочен размерът на лихвения процент на ден. Отделно от това
размерът на лихвата противоречи на добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на
законната мораторна лихва, който е 30,00 % към датата на сключване на договора, а освен това към
40, 05 % следвало да се включи и таксата за бързо разглеждане на искането за кредит, която
представлявала допълнителна цена на отпуснатия заем, с което този процент значително се
надвишавал. В противоречие на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК не били ясни и условията, при които се
начислява лихвеният процент. Всичко изложено сочи на нищожност на целия договор, тъй като не
би могъл да се сключи без тази клауза. Отделно от това твърди, че уговорката за ГПР била
нищожна, като неравноправна, тъй като заблуждавала потребителя и не му позволявала да вземе
информирано решение, защото при изчисляването на този процент не била включена и таксата за
бързо разглеждане на искането за кредит. По този начин кредитополучателят не получавал реална
информация за икономическата тежест, която поема. На второ място, уговорката за ГПР
1
противоречала на чл. 10, ал. 1 ЗПК, защото не била ясна и разбираема – липсвала информация
които точно разходи са взети предвид при определяне на този процент. При тези твърдения иска
съдът да прогласи нищожност на договора, в евентуалност на клаузите на чл.3.10 от договора и на
чл.31 от ОУ.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва исковете с твърдения, че твърденията на
ищеца, че клаузата за договорна лихва противоречи на добрите нрави, надвишавайки повече от три
пъти размера на законната мораторна лихва, са неотносими, тъй като касят отменени нормативни
актове. Твърди, че към размера на договорната лихва не следвало да се включва таксата за
експресно разглеждане на искането за кредит, тъй като то представлявало допълнителна услуга,
която обаче не била задължителна за потребителя и договорът можело да се сключи без
заплащането й. Дори обаче клаузата за допълнителна услуга да е недействителна, това не
пораждало недействителност на целия договор, тъй като тя не е съществен елемент от
съдържанието му. Клаузата за договорна лихва не можело да се определи и като неравноправна,
тъй като не е уговорена индивидуално и същевременно е ясна и разбираема – бил определен
фиксиран лихвен процент в размер на 40,05%, който не подлежал на промяна. Поради тази
причина не следвало да се посочва и методика за изчисляване на този процент. Уговорката за ГПР
била законосъобразна и основателно не съдържала размера на таксата за експресно обслужване,
тъй като ползването на такава услуга не било задължително условия за сключването на договора за
кредит. Единственият разход, който участвал в ГПР, бил уговореният годишен лихвен процент.
Клаузата за ГПР не поставяла потребителя в неравноправно положение, тъй като този процент бил
ясно и точно определен на база компонентите, заложени в Приложение № 1 от ЗПК и съобразно
изискванията на чл. 19, ал. 2 ЗПК. Средният потребител, който е разумен, наблюдателен,
сравнително добре информиран и предпазлив не би изпаднал в заблуждение и би взел
информирано решение при сключването на договора. Страните нямали възможност да уговарят
начин на определяне на ГПР и в този смисъл не бил нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Не били
нарушени и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 20, тъй като посочването на лихвен процент на ден
било приложимо само за договорите с променлив лихвен процент, а за правото на отказ от
договора потребителят бил запознат с приемането на общите условия.
II. Обстоятелства, които се признават:
Отделя за безспорен и ненуждаещ се от доказване факта на сключен между страните
договор за паричен заем № 395237/04.02.2020 г., със соченото в исковата молба съдържание, по
силата на който ищецът получил сумата от 300 лв., при фиксиран годишен лихвен процент в
размер на 40, 05 % и годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 48, 63 %, част от
допълнителното съдържание на който договор са Общи условия.
III. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са обективно евентуално съединени главни установителни искове с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК ; чл. 26, ал. 1, предл.
1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК ; чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК; чл.
26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за паричен заем №
395237/04.02.2020 г., и евентуални искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД за
прогласяване нищожност на клаузата на чл. 3.10 от договора за заем и клаузата на чл.31 от ОУ .
IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
Предвид отделените за безспорни факти не са налице други от предмета на доказване, за
които съдът да дължи разпределяне на доказателствена тежст, а спорът е по правото.
2
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора документи като писмени
доказателства по делото.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани в исковата молба и
отговора, при депозит в размер на 350,00 лв., вносими по равно от страните в 1-седмичен срок от
връчване на настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В.П..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за допускане на съдебно-техническа
експертиза, тъй като фактите за установяване на които е направено искането са безспорни по
делото.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази становище
и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва, че
съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги
направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват и
процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от събиране
на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена
половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат да
вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно
заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.02.2022 г., от 10.30
ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3