Определение по адм. дело №592/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 166, ал.3 от АПК вр.чл.172, ал.6 от ЗДвП.

Образувано е по молба на И. С. В. от гр.Русе, с която се иска спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената заповед № 25-3393-000229/22.08.2025 г., издадена от началника на Второ РУ при ОД на МВР – Русе. С оспорения акт по отношение на молителя е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, а именно „Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

Искането е обосновано с твърдения, че молителят бил дал кръвна проба за химическо лабораторно изследване, което се установявало от фискалния бон, издаден на 22.08.2025 г., в 02:12 ч., от Спешното отделение на „УМБАЛ Медика Русе“ ООД при заплащане цената на изследването. Молителят поддържа, че допуснатото предварително изпълнение на заповедта нарушава принципа на съразмерност по чл.6 от АПК, тъй като съществувала несигурност след колко време ще са готови резултатите от изследването. Сочи, че лишаването от СУМПС му създавало затруднения при изпълнението на трудовите му задължения в ДКЦ-1, където работел по изпълнението на проект от обществено значение. Твърди, че това затруднявало и посещенията при майка му, която живеела в с.Червена вода. Излага съображения, според които тестовете за употребата на наркотични вещества били ненадеждни и генерирали множество фалшиво положителни резултати, поради което отказал да бъде изпробван с такъв тест, а избрал да даде кръвна проба за изследване. Моли съда да постанови определение, с което да спре допуснатото предварително изпълнение на акта.

Съдът намира, че искането е направено от процесуално легитимирана страна - адресата на акта, чието предварително изпълнение е допуснато, при образувано съдебно производство по оспорването му и при наличие на правен интерес, поради което е допустимо. Разгледано по същество, то се явява неоснователно.

Предварителното изпълнение на оспорения акт е допуснато ex lege, по силата на закона - чл.172, ал.6 от ЗДвП. Цитираната разпоредба предвижда, че подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Специалният закон – ЗДвП, не сочи критериите, при които спирането би било допустимо, поради което приложима е общата разпоредба на чл.166, ал.4 вр. ал.2 от АПК, според която допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон се спира, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

В конкретния случай твърдените вредни последици, които биха настъпили от предварителното изпълнение на акта, се изразяват в невъзможността молителят да управлява МПС, с което да ходи на работа, да пазарува и да посещава своята майка в с.Червена вода, общ.Русе. Забраната за управление на МПС поради временното отнемане на свидетелството за това съставлява целената правна последица на административния акт и поради това тя не може да се разглежда като „значителна или трудно поправима вреда“ по смисъла на чл.166, ал.4 вр. ал.2 от АПК. Обратното би довело до абсурдния извод, че всякога, щом бъде наложена принудителна административна мярка от посочения вид – по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП и поради това жалбоподателят временно изгуби правото да управлява МПС, ще е налице такава значителна или трудно поправима вреда, съставляваща основание за спиране на предварителното изпълнение на акта. Очевидно не това е била целта на законодателя, който в чл.172, ал.6 от ЗДвП изрично е допуснал такова изпълнение.

Същевременно жалбоподателят не сочи други обстоятелства и не представя доказателства за наличието на такива, които да водят до извод за превес на личния му интерес да управлява МПС над противостоящия му обществен такъв от прилагането на оспорената мярка, който може да бъде извлечен от чл.1, ал.2 и чл.171 от ЗДвП, а именно осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения, а, като крайна цел, и опазване на живота и здравето на участниците в движението по пътищата.

Представеният с жалбата фискален бон, издаден на 22.08.2025 г., в 02:12 ч. от Спешното отделение на „УМБАЛ Медика Русе“ ООД удостоверява заплащането на цената от 50 лева за вземане на биологична проба за химическо изследване, но за установяване употребата не на наркотични вещества, а на алкохол и това е изрично отбелязано във фискалния бон.

Съществуват редица разлики в реда, по който се вземат биологичните проби за установяване употребата на алкохол, от една страна, и наркотични вещества, от друга. Така например чл.15, ал.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози предвижда, че при изследване за концентрация на алкохол в кръвта се вземат две проби кръв в предназначени за целта вакуумни епруветки, всяка от които с обем не по-малък от 4 мл. Същевременно чл.15, ал.3 изисква за изследване за употреба на наркотични вещества кръвните проби да са с по-голям обем – не по-малък от 7 мл като се взема и проба урина с препоръчителен обем не по-малък от 20 мл. От своя страна разпоредбата на чл.17, ал.1, изр.второ от наредбата предвижда, че пробите кръв за изследване за алкохол се вземат във вакуумни епруветки, съдържащи натриев флуорид (стабилизатор) и антикоагулант (калиев оксалат или сол на ЕДТА), докато според изречение трето на същата разпоредба пробите кръв за изследване за наркотични вещества или техни аналози се вземат във вакуумни епруветки с антикоагулант (сол на ЕДТА или хепарин), т.е. възможно е приложението на различни по вид антикоагуланти в зависимост от това дали изследването ще е за алкохол или за наркотици.

Както е предвидено и в чл.172а, ал.1 от ЗДвП, в относимите части на разпоредбата, разходите за извършване на медицинско изследване, за вземане на биологични проби и за извършване на химическо изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или химико-токсикологично изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, са за сметка на лицето, което е отказало извършването на проверка с техническо средство или тест. Тези разходи се определят по размер със заповед по чл.28 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. на ръководителя на многопрофилното лечебно заведение за болнична помощ.

Съдът извърши служебна проверка на обявената цена на платените медицински услуги на интернет страницата на „УМБАЛ Медика Русе“ ООД 1, при което установи, че са обособени следните отделни видове платени медицински услуги: биологична проба за химическо лабораторно изследване (за алкохол) с цена 50 лева (25,56 €), биологична проба за химическо лабораторно изследване (за наркотични вещества) с цена също 50 лева (25,56 €) и биологична проба за химическо лабораторно изследване (за алкохол и наркотични вещества) на цена 75 лева (38,35 €).

Следователно заплатената от молителя цена на услугата по вземане на биологична проба за химическо изследване на употребата само на алкохол няма отношение към твърдяното от него изпълнение или неизпълнение на даденото му с талона за медицинско изследване предписание за даване на проби за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества. Освен това молителят не е представил и препис от талона, за да може съдът да прецени дали е спазен срокът по чл.6, ал.6, т.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за явяването в спешното отделение, който е до 45 минути. От часа на установяване на нарушението – 00:30 ч. на 22.08.2025 г. до часа на заплащане на цената на изследването на биологичната проба за алкохол в 02:12 ч. на 22.08.2025 г. е изминал над час и половина, т.е. срок, който надвишава 45 минутния такъв, а чл.15, ал.5, изр. първо от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. изрично указва, че вземането на кръв и урина за изследване за концентрация на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва в срока за явяване, определен в талона за изследване.

Несъстоятелен е и поддържаният в молбата аргумент, че значимостта на трудова ангажираност на молителя е такава, че дори временното отнемане на неговото СУМПС накърнява не само личния му живот, но и обществения интерес. Видно от представените от самия молител доказателства, изпълняваната от него длъжност при работодателя „Кемпарк Строй“ ЕООД е „общ работник строителство на сгради“. Съдът, без да подценява значимостта на позицията „общ работник“ при изпълнението на инфраструктурни проекти от обществен интерес, намира, че тя не предполага такива особени умения, с които да разполага само молителят и че евентуалната невъзможност на последния да я изпълнява, защото не може да ходи на работа с автомобила си, не би накърнило обществения интерес в твърдяната значителна степен.

Доколкото за главното производство законодателят е предвидил едноинстанционност на делото при приключване на спора по същество – чл.172, ал.5, изр.второ от ЗДвП, то и производството по акцесорното искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта, предмет на съдебен контрол за законосъобразност по главното производство, се развива и приключва на една съдебна инстанция, поради което настоящото определение не подлежи на обжалване (в този смисъл е и практиката на ВАС – вж. определение № 4630 от 16.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 4295/2022 г., VII о. и мн.др.).

Така мотивиран и на основание чл.166, ал.4 вр. ал.2 от АПК вр. чл.172, ал.6 от ЗДвП, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И. С. В., с [ЕГН], от гр.Русе, ул.“Даме Груев“ № 8, вх.3, ет.2, ап.5, за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената заповед № 25-3393-000229/22.08.2025 г., издадена от началника на Второ РУ при ОД на МВР – Русе, с която по отношение на молителя е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, а именно „Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

Определението не подлежи на обжалване.