РЕШЕНИЕ№ 262451
гр. Пловдив, 04.11.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното
заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА
ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова,
като разгледа докладваното гр. дело № 8807
по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени от “Водоснабдяване и канализация” ЕООД против “Водоснабдяване и канализация” ЕООД против Д.З.З. кумулативно обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 318, ал.
2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени
в Заповед № 10614/06.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 19805/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, I граждански състав, представляващо претендирана
продажна цена за доставена питейна вода и отвеждане на канална вода за периода
от 24.10.2016 г. до 15.11.2018
г. в размер на сумата от 544, 58 лв. за обект, находящ се в гр. П., ул. ***,
както и за установяване на изтекла мораторна лихва върху главното парично
задължение за периода от 31.12.2016 г. до 31.10.2019 г. в размер на сумата от 37,
80 лв., ведно със законна мораторна лихва от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 05.12.2019 г., до
окончателното й заплащане.
Ищецът
твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно правоотношение по
договор за доставка на питейна вода при Общи условия (ОУ) на основание чл. 198
Закона за водите, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ. Ответникът, потребител
с № **********, не заплатил за периода от 24.10.2016
г. до 15.11.2018 г. дължимата цена за доставка на питейна
вода до обект, находящ се в находящ се в гр. Пловдив, ул. ***. Поддържа, че
ответникът е собственик на водоснабдения имот по силата на нотариален акт ***Твърди,
че през целия период отчитането е било при условията на неизправно измервателно
устройство по реда на чл. 26, ал. 2 от Общите условия. Сочи, че монтираните
измервателни устройства в имота на потребителя са индивидуални, поради което
подмяната им е задължение на потребителя. Твърди, че ответникът е бил уведомен,
че измервателните устройства са неизправни, както и за начина на отчитане на за
посочения период, тъй като са му връчвани известия за неизправност на двата
водомера – водомер с № *** и водомер № ***. Поддържа, че на ответника са
връчвани покани за доброволно изпълнение, като на 12.04.2019 г. последният
отказал да предостави достъп за отчитане на измервателните устройства, за което
бил съставен протокол. По така изложените съображения се моли за уважаване на
предявените искове.
Ответникът
Д.З.З., чрез назначения му от съда особен
представител адв. Г.М., е депозирал в законоустановения за това срок по чл.
131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната
неоснователност. Твърди, че ответникът не е потребител на водоснабдителни и канализационни
услуги, тъй като последният е закупил единствено голата собственост по
отношение на процесния период, като правото на ползване е учредено в полза на Н.
С.З. и З. М.З.. Поддържа, че
ползвателите на водоснабдения имот са потребители по смисъла на Наредба № 14/14.09.2004 г. Сочи, че в исковата молба е посочено, че в
имота на ответника са монтирани два водомера, а издадените фактури са за
водомер с № ***, поради което не
е ясно дали се претендира начислена вода само по единия водомер или по двата.
Твърди, че по делото не са ангажирани доказателства за установяване на обстоятелството,
че водомерите в имота на ответника са неизправни. Оспорва ответникът да е бил
уведомен за неизправността на водомерите, тъй като представените по делото
известия не са подписани от последния, а от трето лице. Твърди, че с оглед
твърденията на ищеца за начисляване на количеството потребена
вода на основание чл. 26, ал. 2 от Общите условия, не са ангажирани
доказателства за размера на средномесечния разход за
съответния период от предходната година и за броя на обитателите. Релевира възражение за изтекла погасителна давност досежно
задълженията, претендирани за периода м. 10.2016 г.
до м. 12.2016 г. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените
искове.
Съдът, като
съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен
съд – Пловдив е сезиран с кумулативно и пасивно субективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД
във вр. с чл. 318, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Възникване
на спорното материално право се предпоставя от
установяване на следните материалноправни предпоставки (юридически факти):
наличие на валидно правоотношение по договор за доставка на водоснабдителни и
канализационни услуги, по силата на което ищецът се е задължил да предостави
ползването на съответната услуга чрез предоставяне за потребление на питейна
вода и отвеждане на каналната, а купувачът – да ги получи и да заплати
уговорената цена; 2. ищецът да е доставил питейна вода в твърдяното количество
на купувача, както и услуга по отвеждането на каналната вода.
Договорът
за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги е такъв със смесен
характер –за търговска продажба на питейна вода и за изработка, изразяваща се в
предоставяне на услуги по отвеждане на отпадната вода и нейното пречистване,
както и канализационни услуги. Този договор за се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл.
8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
(Наредбата), като водопреносното предприятие
задължително публикува одобрените от Комисията за енергийно и водно регулиране
общи условия най-малко в един централен и в един местен ежедневник, като общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване – арг.
чл. 11, ал. 7 и ал. 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (ЗРВКУ) и чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата.
Ищецът
е представил справка за неплатени задължения на ответника и опис на издадените
фактури за начисляване на претендираните задължения. Така представените
документи представляват частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 180 ГПК, обективиращи изгодни за техния издател факти. В
този смисъл те притежават само формална доказателствена сила за
обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, направено от субекта,
сочен като техен издател.
По
делото е изслушано и заключението на вещото лице по допуснатата и приета без
възражения на страните съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице, по която е
установило, че издадените от ищеца фактури са намерили счетоводно отражение.
Вещото лице е установило, че размерът на непогасените задължения е за сумата от
544, 58 лв. за главница и 37, 80 лв. за лихва, като не са налице данни за
плащане, с което да е погасено някое от процесните задължения. Експертизата е
установила, че отчетеното количество по представените карнети
е изчислено съобразно действащите цени за битови потребители за съответния
период. В отговор на поставените служебно от съда въпроси експертизата е
установила размера на непогасените по давност задължения на ответника от 526,
46 лв. за главница и 34, 90 лв. за лихва, с прилагане на тригодишната погасителна
давност, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение.
Представен
е препис от карнетните книги на ищцовото
дружество, в които е обективирано начисленото
количество за доставена питейна вода и услуги, които не носят подписите на
потребителя.
Представен
е и препис от Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребители от ВиК оператор, одобрени от
ДКВЕР с Решение № ОУ-027/09.06.2006 г. и Решение № ОУ-09/11.08.2014 г.
В
производството по делото са изслушани показанията на свидетелката М.Д.К.,
отчитала процесния обект на ул. *** в периода от 2017 г. до 2019 г. При
предявяване на приложените по делото карнети посочва,
че за пръв път на 13.10.2017 г. е посетила имота, като е установила наличие на
трима обитатели, като начисляването е по реда на Тарифата по 5 куб.м. на човек.
Свидетелства, че там където не е налице записване е тъй като достъпът до имота
е препятсван. Сочи, че не си спомня за абонат с имена
Д.З.З..
Съдът
цени показанията на този свидетел на основание чл. 172 ГПК като последователни
и житейски логични, доколкото по делото не са налице данни за конкретна
заинтересованост на свидетеля от изхода на правния спор, предмет на
производството по делото.
Ищецът
твърди, че ответникът е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги в
качеството му на собственик и ползвател на процесния водоснабден имот, находящ
се в гр. Пловдив, ул. ***, т. е. че той е
страна по процесното правоотношение.
В
производството по делото е представен Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот ***., по силата на който в полза на Н. С.З. и З. М.З. е учредено
пожизнено вещно право на ползване по отношение на недвижимия имот,
представляващ апартамент № ***, находящ се в гр. П,
ул. ***. С мотариалният акт голата собственост по
отношение на посочения недвижим имот е прехвърлена по силата на договор за
покупко-продажба в полза на ответника Д.З.З..
По
делото е представена справка от Служба по вписванията – гр. Пловдив към
Агенцията по вписванията, от която се установява, че процесният
недвижим имот е деклариран като собственост на ответника Д.З.З., с налично отбелязване, че не са налице декларирани
данни за ползвател.
Съгласно
разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2014 г. потребители на В и К
услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат
отпадъчни и/или дъждовни води; респ. собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни
имоти в сгради - етажна собственост или на водоснабдяваните обекти, разположени
на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно
отклонение. По смисъла на дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 ЗРВКУ
потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са юридически или
физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят В и К услуги, съотв. на имоти в етажната
собственост. Следователно, страна по сключения договор за предоставяне на
водоснабдителни и канализационни услуги до процесния имот е неговият собственик
или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е
задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена
вода, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото
дружество и за него са се породили установените в Общите условия облигационни
задължения.
Следователно, тази законова уредба свързва
качеството потребител с правото на собственост или учредено вещно право на
ползване, като от значение е реалното ползване на съответния вид енергия. Този
извод се налага от изричното разграничаване на хипотезата на учредено вещно
право на ползване в законовата дефиниция и определянето на титуляра
на същото като потребител на доставяната в имота топлинна енергия. Възприетото
в специалния закон разрешение съответства и на общата уредба на задълженията на
носителя на ограниченото вещно право по чл. 57 ЗС, възлагаща в негова тежест
разноските, свързани с ползването на вещта.
Ето защо, когато за един имот има и учредено
вещно право на ползване, потребител на топлинна енергия не е собственикът на
имота, а титулярят на вещното право, който го упражнява.
В случая се установява, че ответната страна е
придобила собствеността по отношение на процесния имот по силата на договор за покупко-продажба,
като с нотариалния акт за изповядване на сделката е учредено съвместно вещно
право на ползване върху имота в полза на Н. С.З. и З. М.З..
Следователно ответната страна е лишена от
правомощието да ползва имота, доколкото това вещно право е учредено в полза на
трети лица, като за последната остава “голата собственост” върху недвижимия
имот. Поради което ответната страна не е задължена да погасява разноските,
свързани с ползването на вещта, поради което няма качеството потребител по
смисъла на чл. 153 ЗЕ.
Това обстоятелство не се опровергава от
представената по делото справка от Служба по вписванията – гр. Пловдив, в която
е удостоверено, че собственик на имота е ответника, без да са налични
отбелязвания за учредено право на ползване, доколкото от приложения по делото
нотариален акт се установява, че в полза на Н. С.З. и З. М. З. учредено
пожизнено право на ползване.
Правото на ползване е уредено в чл. 56 и
следващи ЗС като самостоятелно ограничено вещно право, което се ползва с петиторна защита, съгласно чл. 111 ЗС. За него законът
предвижда специални правила, като забрана за разпореждане и специални основания
за погасяване - при смърт на ползвателя - чл. 59, ал. 1 ЗС, при не ползване в
продължение на пет години, или при погиване на вещта - чл. 59, ал. 3 ЗС.
Съгласно
разпоредбата на чл. 4 от Правилника по вписванията на вписване подлежат всички
актове, с които се прехвърля правото на собственост (продажба, дарение, замяна,
даване вместо изпълнение, отчуждаване срещу задължение за гледане и хранене и
др.) или с които се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно
право (право на ползуване,
собственост върху постройка и др.) върху недвижими имоти, както и актове, с
които се признават такива права (констативни нотариални актове, актове, които имат силата на констативни нотариални актове,
актовете за държавна собственост, актовете за общинска собственост и други,
изрично предвидени в закон). В разпоредбата на чл. 4, б. „в“ от Правилника е
посочено, че на вписване подлежат и актовете за отказване от вещни права върху
недвижими имоти.
В случая липсата на
изрично вписване за наличието на учредено вещно право на ползване не води до
извод за погасяване на това вещно право. На първо място това е така, доколкото
по делото е приложено удостоверение от Службата по вписванията във връзка с
декларирани данни по лице – отнасяща се до ответника. На следващо място от така
представената справка не може да се презюмира, че
вещното право на ползване е погасено по смисъла на чл. 59, ал. 1 или ал. 3 ЗС,
доколкото за установяване на тези обстоятелства не са въведени твърдения от
страна на ищеца, респ. не са представени доказателства, от които последното да
се установява при условията на пълното и главно доказване по смисъла на чл.
154, ал. 1 ГПК.
По така изложените съображения собственикът на
топлоснабдения обект не носи отговорност за
разноските, свързани с ползването на вещта, поради което предявените искове
следва да бъдат отхвърлени.
Тъй
като вземанията за заплащане на мораторна законна лихва са добавъчни, при
невъзникването на главни парични задължения следва да бъде отхвърлени и акцесорните искове.
При
този изход на делото в полза на ответникът се следват разноски на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, каквито не следва да се присъждат, тъй като такива в
производството не са сторени.
Така
мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от
“Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, против Д.З.З., ЕГН **********, с адрес ***, кумулативно
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед № 10614/06.12.2019
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. №
19805/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, I
граждански състав, представляващо претендирана продажна цена за доставена
питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от 24.10.2016 г. до 15.11.2018 г.
в размер на сумата от 544, 58 лв. за обект, находящ се в гр. П, ул. ***, както
и за установяване на изтекла мораторна лихва върху главното парично задължение
за периода от 31.12.2016 г. до 31.10.2019 г. в размер на сумата от 37, 80 лв.,
ведно със законна мораторна лихва от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - 05.12.2019 г., до окончателното й
заплащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Окръжен съд
- Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от настоящото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК