Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Плевен, 02.03.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в публично съдебно
заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
Членове: РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ
КУНЧЕВА
при секретаря Жени Стойчева, като разгледа докладваното от съдията Кунчева в.гр.дело № 691 по описа за 2019 година, на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид:
Въззивно производство по реда на
чл. 258 и сл. ГПК.
С решение на Плевенски районен съд
от 28.06.2019 г., постановено по гр.д. № 623/2018 г., са отхвърлени като
неоснователни предявените от Н.Б.А., с ЕГН **********, от с. Рибен, положителни установителни искове на основание
чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 5, ал. 1 от ЗН, за признаване за установено
по отношение на Р.Б.Р.,***, и по
отношение на Н.Т.П., с ЕГН **********, от
гр. *****, че Н.Б.А. е собственик по наследство на ½ идеална част от УПИ
V-147, кв. 24-а по плана на с. *****,
с площ от 1260 кв.м. и построените в този имот 3 едноетажни масивни жилищни
сгради, 3 едноетажни масивни стопански сгради, 1 едноетажна паянтова стопанска
сграда, масивен гараж и клозет, при граници и съседи: УПИ IV-139, от две страни улици и УПИ VI-146. Със същото решение е оставена без уважение
претенцията на Н.Б.А. на основание чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна до ½
ид.ч. на констативен нотариален акт за признаване право на собственост върху
недвижим имот по наследство и давностно владение № 122, том 2, дело 232 от 2011
г. на нотариус *****, *****, с район на действие Плевенски районен съд, в
частта, в която Р.Б.Р. е признат за собственик по давностно владение на
½ ид.ч. от УПИ V-147, кв. 24-а по плана на с. *****, с площ от 1260
кв.м. и построените в този имот 3 едноетажни масивни жилищни сгради, 3
едноетажни масивни стопански сгради, 1 едноетажна паянтова стопанска сграда,
масивен гараж и клозет, при граници и съседи: УПИ IV-139, от две страни улици и
УПИ VI-146.
Срещу така постановеното първоинстанционно
решение е постъпила въззивна жалба от Н.Б.А., подадена чрез пълномощника й адв.
М.С. ***. С жалбата се поддържа довод, че решението на районния съд е
неправилно поради противоречие с материалния закон, необоснованост и съществени
процесуални нарушения. Жалбоподателката счита за правилни решаващите изводи на
съда, че ответникът Р.Р., който е нейн брат, не е могъл да придобие по давност
процесния недвижим имот нито към датата на издаване на оспорения констативен
нотариален акт, нито към датата на продажбата на имота в полза на ответницата Н.П.. Счита обаче за изцяло неправилни и в
противоречие със събраните по предвидения в закона ред доказателства изводите
на съда, че ответницата Н.П. е придобила имота чрез добросъвестно владение.
Излага съображения в подкрепа на довода, че обективният признак на владението
изисква упражняване на непосредствена власт върху вещта, тъй като по този начин
се отблъсква владението на собственика, каквато власт в случая счита, че не е
упражнявана от ответницата, доколкото същата се е установила трайно да живее
във Франиця, а във възражението на особения й представил липсват твърдение, че
тя владее имота чрез другиго. Според жалбоподателката смяната на партидите във
Ви К, ЧЕЗ и общината не означава упражняване на фактическа власт, нито
отблъскване на владение. Счита също
така, че ответницата П. е знаела, че купува имота от несобственик, тъй като
нейната майка е съпруга на ответника Р.. Претендира отмяната на
първоинстанционното решение и уважаване на предявените искове.
В съдебно заседание въззивната жалба
се поддържа от процесуалния представител на страната.
Ответникът по въззивната жалба Р.Б.Р.
изразява становище за нейната неоснователност чрез пълномощника си по делото
адв. П.Д..
Ответницата по въззивната жалба Н.Т.П.
счита жалбата за неоснователна и пледира за потвърждаване на първоинстанционното
решение чрез назначения й особен представител адв. Р.Л. ***. Подробни
съображения са изложени в представения от адв. Л. писмен отговор на жалбата и
писмена защита по делото.
Плевенският окръжен съд, в настоящия
съдебен състав, като взе предвид доказателствения материал по делото,
оплакванията във въззивната жалба и наведените от страните доводи, намира
разглеждането на въззивната жалба за процесуално допустимо, а по същество
жалбата за неоснователна, предвид следните съображения:
Пред районния съд Н.Б.А. е предявила
положителен установителен иск за собственост на ½ идеална част от
недвижим имот, находящ се в с. *****, подробно описан с индивидуализиращите го
белези в исковата молба. Завила е също
така искане по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК да бъде отменен констативен
нотариален акт, с който е признато право на собственост върху целия имот в
полза на първия ответник – Р.Б.Р.. Исковата претенция се основава на фактически
твърдения, че ищцата и ответника Р.Р. са брат и сестра и единствени наследници
на техните родители – *****, починал на 27.10.1997 г., и *****, починала на
03.12.2002 г. Притежават по наследство
описания в исковата молба недвижим имот, който е придобит от техния баща чрез
покупко-продажба през 1962 г. С констативен нотариален акт от 06.12.2011 г.
ответникът Р.Р. е бил признат за собственик на целия имот по наследство и давностно
владение. Впоследствие, с нотариален акт от 19.07.2012 г. той е продал имота на
втората ответница. Ищцата счита, че първият ответник е бил само държател спрямо
нейната част от имота, а не владелец, поради което не би могъл да придобие
целия имот по давност. Счита също така, че ответницата Н.П. е придобила имота
по силата на продажбена сделка, която няма вещно-транслативен ефект за ½
идеална част от имота, тъй като праводателят по сделката не е бил собственик на
тази идеална част.
От събраните по делото писмени
доказателства се установява, че ищцата и ответника Р.Б.Р. са единствени
наследници по права низходяща линия /син и дъщеря/ на *****Р. ***, починал на
27.10.1997 г., и съпругата му *****, починала на 03.12.2002 г. Съгласно
нотариален акт за покупко-подажба № 64, том IV, дело 1541/1962 г. от 06.07.1962 г. наследодателят **********е
закупил недвижим имот, представляващ дворно място в с.*****, Плевенски окръг,
от 1230 кв.м., ведно с намиращата се в него къща, съставляващо парц. IV-21, в стр. кв. 24-а по плана на селото, при описани
съседи. С нотариален акт за признаване право на собственост върху недвижим имот
по наследство и давностно владение № 122, том II, рег.№ 4482, дело № 232/2011 г. от 06.12.2011 г.
ответникът Р.Б.Р. е признат за собственик на УПИ V-147, в кв.24А по плана на с. *****, общ.*****, целият с площ
от 1260 кв.м., ведно с построените в имота три едноетажни масивни жилищни
сгради, три едноетажни масивни стопански сгради, една едноетажна паянтова
стопанска сграда, масивен гараж и клозет при граници и съседи: УПИ IV-139, от две страни улици и УПИ VI-146. Същият имот е продаден от Р.Р., със съгласието на
съпругата му *****, на втората ответница Н. ***** П., като сделката е
обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 95, том II, рег.№ 3258, дело 187/2012г. от 19.07.2012 г. От
приложеното по делото удостоверение на Община ***** става ясно, че имотът,
описан в цитираните по-горе констативен нотариален акт и нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот, е индивидуализиран въз основа данните на
действащия дворищно-регулационен план на с.***** от 1991 г., като същият имот е
образуван и идентичен с парцел IV-21, в
стр.кв.24а, описан в нотариален акт № 64/1962 г.
По делото е безспорно установено, че
собствеността върху процесния имот е била придобита от родителите на ищцата и
първия ответник в режим на съпружеска имуществена общност. При това положение
след смъртта на наследодателя *****Р. през 1997 г. права върху процесния имот са
имали преживялата съпруга, синът Р.Р. и
дъщерята Н.А., а след смъртта на преживялата съпруга наследствените права на
сина и дъщерята са равни. Установено е по безспорен начин от събраните гласни
доказателства, че преживялата съпруга е живяла в имота до смъртта си. Следователно
давностно владение върху наследствения имот е можело да започне едва след
смъртта на наследодателката *****– 03.12.2002 г.
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС правото
на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато
владение в продължение на 10 години. В настоящия случай, както до снабдяването на ответника Р.Р. с констативен
нотариален акт за собственост върху целия наследствен имот по наследство и
давностно владение – 06.12.2011 г., така и до датата на продажбената сделка, с
която имотът е отчужден в полза на ответницата Н.П. – 19.07.2012 г., визираният
в цитираната законова норма 10-годишен период не е бил изтекъл. Този факт сам
по себе си изключва възможността за
придобиване право на собственост по давност, без да е необходимо да се изследва въпроса дали съсобственикът Р.Р., установил фактическа власт върху имота, е извършил
действия, с които е обективирал спрямо другия съсобственик – ищцата Н.А.,
намерение да владее нейната идеална част за себе си. В този смисъл не следва да
бъдат обсъждани събраните по делото гласни доказателства за изясняване на този
въпрос.
При това положение, към датата на
продажбената сделка с ответницата Н.П. –
19.07.2012 г. ответникът Р.Р. е бил собственик по наследство от неговите
родители само на ½ ид.част от недвижимия имот, предмет на сделката, като
останалата ½ ид.част е била собственост на ищцата. Следователно
сделката, макар и валидна, няма вещнопрехвърлително действие за притежаваната
от ищцата ½ ид.част от имота.
В хода на производството ответницата Н.Т.П.
е поддържала чрез назначения й особен представител по делото възражение, че е
придобила собствеността върху процесния имот на оригинерно основание –
придобивна давност по чл. 79, ал. 2 от ЗС за времето от сключването на сделката
– 19.07.2012 г. до образуването на исковото производство на 28.08.2018 г.
С чл. 79, ал. 2 ЗС е установено правилото, че чуждия имот
може да се придобива в рамките на 5 годишно непрекъснато владение, ако същото е
добросъвестно по смисъла на дефиницията на чл. 70 ЗС. Според чл. 70 ЗС добросъвестен владелец е
този, който владее на правно основание, годно да го направи собственик, без да
знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е
била опорочена. Юридическото основание по чл. 70 ЗС е винаги прехвърлителен
акт, който е насочен към прехвърлянето на собствеността. Юридическо основание
са актовете за продажба, замяна, дарение, даване вместо плащане, договор за
прехвърляне срещу гледане и издръжка и т.н.
В настоящият случай ответницата Н.П.
е придобила имота на юридическо основание - акт за продажба, по силата на който ответникът
Р.Р., със съгласието на съпругата си, прехвърля собствеността върху целия имот.
Независимо че прехвърлителят е бил собственик само на ½ ид.част от
недвижимия имот, прехвърлителната сделка не е нищожна, но няма транслативен
ефект по отношение на останалата ½ ид.ч., както е посочено и по-горе в
настоящото изложение.
От показанията на свидетелката *****–
съпруга на ответника Р.Р. и майка на ответницата Н.П., се установява по
безспорен начин, че ответницата П. се е установила и
живее в Париж, Франция повече от 20 години. Въз основа на събраните по
делото гласни доказателства може да се направи извод, че както към момента на продажбената сделка,
така и през следващите години, до
завеждането на делото от страна на Н.А.,
в имота са живели ответникът Р. и съпругата му. Свидетелката *****е
заявила, че за поддържането и обзавеждането на имота през годините средствата
са предоставяни от нейната дъщеря, която
идва всяка година през лятото на море в България и прекарва известно
време в имота си в с.*****. Установено е също така по делото, че веднага след
закупуването на имота ответницата Н.П. ***, Отдел „Местни данъци и такси“, подала е до „ЧЕЗ Електро България“ АД
заявление за продажба на електрическа енергия за битови нужди, в качеството си
на собственик на имота, като е декларирала че е във владение на имота от датата
на сделката по нотариалния акт, и е подала заявление до „Водоснабдяване и
канализация“ – Плевен да бъде открита партида за имота нейно име.
Настоящият съдебен
състав, базирайки изводите си на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, приема, че като купувач от 2012 г. ответницата Н.П. е установила
фактическа власт по отношение на закупения имот. Фактическата власт е
упражнявана чрез другиго /майката и нейния съпруг/ и е за сметка на
претендиращия собствеността владелец. Установено
е по безспорен начин в случая, че владението е било явно, постоянно,
непрекъснато и спокойно, както и че е упражнено за период по-дълъг от 5 години,
изтекъл преди завеждане на иска за отричане правото на собственост на Н.П..
Въззивният съд приема за
неоснователни доводите на въззивницата, че в случая липсват доказателства за
предаване на държането, поради което не може да се приеме владение от страна на
Н.П. чрез другиго, както и че в случая
липсва явно владение, тъй като не е налице манифестирано от Н.П. поведение, сочещо на
упражнена фактическа власт за нея самата.
В правната теория е прието, че щом
поначало е възможно едно лице да придобие владение чрез друго лице, то това е
възможно и тогава, когато самото лице, чрез което ще се придобие владението, е
във владение на вещта от по-рано. В такъв случай, за да се придобие владението
от досегашния владелец, достатъчно е да се постигне съгласие, че за в бъдеще
той ще държи вещта за новия владелец, т.е. ще стане държател на вещта.
Предаването на владението по такъв начин се нарича в теорията constitutum possessorium /вж.проф.П.Венедиков „Ново
вещно право“/. В настоящия случай, именно чрез
сключения договор за прехвърляне
правото на собственост върху имота, прехвърлителят Р.Р. и съпругата му са се съгласили владението да премине в
патримониума на новия собственик – Н.П., а те да останат само държатели на
имота за нея.
За добросъвестното владение на
ответницата Н.П. от значение е и обстоятелството, дали е знаела, че придобива
½ идеална част от процесния имот от несобственик. От наличните данни по
делото се налага извод, че П. не е знаела това и владението й, осъществено след
сключване на сделката от 19.07.2012 г. е добросъвестно по смисъла на чл. 70,
ал. 1 ЗС. Фактът, че праводателят по сделката е съпруг на нейната майка, по
никакъв начин не обосновава извод в обратен смисъл, доколкото същият се е
легитимирал като собственик на имота с издадения в негова полза констативен
нотариален акт за собственост по наследство и давност и по делото няма данни, а
и не се твърди да е било иницирано към
момента на сделката исково производство за отричане правата му на
собственик.
Предвид гореизложените съображения,
въззивният съд приема, че възражението на ответницата Н.П. за изтекла в нейна
полза придобивна давност, при което тя е станала собственик и на спорната1/2
идеална част от процесния имот, е доказано.
Това обуславя отхвърляне на
субективно съединените искове за собственост, предявени от ищцата Н.А. срещу двамата
ответници, както и заявеното искане за отмяна на констативния нотариален акт,
издаден в полза на ответника Р.Р., както правилно е приел и първоинстанционният
съд.
При този изход на процеса пред въззивната
инстанция, в полза на въззиваемия Р.Р. следва да бъдат присъдени направените от
него и своевременно претендирани разноски в установения по делото размер от 400
лв. за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание
чл. 271, ал. 1 от ГПК, Плевенският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1227 от
28.06.2019 г. на Плевенски районен съд, постановено по гр.д. № 6231/2018 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК Н.Б.А., ЕГН **********, да заплати на Р.Б.Р., ЕГН **********, сумата
от 400 лв., представляваща направени по делото разноски за въззивната
инстанция.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: