№ 76
гр. Асеновград, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Иван Г. Шейтанов
при участието на секретаря Мария Ил. Ацалова
като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Административно
наказателно дело № 20235310200171 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НП №22-0239-000229/11.03.2022г. издадено от П. К. Б. - Началник
РУ към ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, с което на К. Г. С. с ЕГН**********, от гр.
Асеновград, обл. Пловдивска, ул. „Борис Сарафов“ № 9 на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.175, ал.3, пр.1 и чл.185 от ЗДвП, са наложени административни наказания:
„ГЛОБА” в размер на 200 /двеста / лева и лишаване от право да управлява МПС за
шест месеца за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и „ГЛОБА” в размер на 20
/двадесет/ лева за нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят К. Г. С. се явява лично по делото, като макар и чрез отразеното
в жалбата, да оспорва вменените с НП нарушения, то все пак съжалява за случилото се.
Сходно становище, като отразеното в жалбата изразява и упълномощения
повереник от страна нарушителя. Адв. Л. А.- М. изцяло поддържа подадената жалба,
като счита, че обжалваното НП следва да се отмени, поради недоказаност на
нарушенията. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.
Административнонаказващия орган, редовно уведомен, не изпраща
представител. Чрез отразеното в представеното писмено становище става ясно, че
според АНО подадената жалба е неоснователна, като обжалваното НП следва да се
потвърди изцяло. Алтернативно, при отмяна на НП, молят за намаляване на
присъдените разноски до предвидения минимум в Наредба № 1 от 2004г. на Висшия
1
адвокатски съвет.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното:
Св. Г. А. Ч. живее в гр. Пловдив, като на 14.08.2021г. решил да отиде на туризъм
в района на с.Добростан, обл. Пловдивска. Във връзка с това, около 13.50 часа, св. Ч.
пътувал с личният си автомобил и се намирал по пътя между селата Орешец и
Добростан, като наближавал второто населено място. Движейки се, св. Ч. забелязал, че
срещу него от към с.Добростан се задава четириколесно МПС- АТВ с водач който не
носел каска. Според св.Ч., водача на АТВ се бил разсеял, защото след като забелязал
идващия срещу него лек автомобил, той се сепнал и без видими причини променил
посоката на дясно. Вследствие на това АТВ-то се ударило в оградата покрай пътя, а
водача паднал на самото платно. Св. Ч. спрял да наблизо, като слязъл от автомобила за
да укаже помощ на пострадалия. Тъй като същия бил неконтактен, в 13.56 часа, св. Ч.
провел разговор от мобилния си телефон с оператор на ЕЕН на РЦ 112 гр. Кърджали,
като подал сигнал за произшествието. По повод на получения сигнал на мястото бил
изпратени екип на ФСМП гр. Асеновград и такъв на РУ на МВР Асеновград. В екипа
изпратен от РУ Асеновград участвали свидетелите Д. В. С. и А. Х. М.- полицейски
служители в същото управление. Отивайки на местопроизшествието те установили, че
пострадалия е К. Г. С., който продължавал да е неконтактен. Докато се намирали там,
екипа на ФСМП приготвил пострадалия за транспортиране в най-близкото здравно
заведение. На място бил установени очевидеца-св. Ч., както и четириколесното МПС-
АТВ, което се намирало извън пътя. Огледа на самото МПС установил, че то е без
регистрационни табели. Малко след това били снети писмени обяснения от св. Ч., а
няколко дена по-късно и от водача К. Г. С. и неговата съпруга- св. М.С. С.а. Двамата
полицейски служители изготвили и докладна записка, като материалите по
образуваната преписка били изпратени на РП Пловдив, ТО Асеновград.
С постановление от 19.10.20210г. на прокурор при РП Асеновград, била
образувана преписка №12400/2021г. за предварителна проверка по случая. Преписката
била изпратена на разпореждане на Началника на РУ Асеновград, като по същата
следвало да се извърши проверка и събиране на данни за престъпление по чл.345, ал.2
вр. ал.1 от НК. Проверката била възложена на св. Владимир Панайотов, служител в РУ
Асеновград, който направил справка в ЕЕН на РЦ 112 гр. Кърджали и получил от там
съответно копие от записа на СД носител, с докладна записка от 01.12.2021г. изпратил
преписката на наблюдаващия прокурор за решаване по същество. С постановление от
31.12.2021г. на прокурор в РП Пловдив, ТО Асеновград, но основание чл.199 и чл.213,
ал.1 вр. чл.24, ал.1,т.1 от НПК и чл. 9, ал.2 от НК било отказано образуването на
досъдебно производство, като образуваната преписка №12400/2021г. била прекратена.
Препис от постановлението били изпратени на Началника на РУ Асеновград с оглед
предприемане на мерки по реализиране на административната отговорност на К. Г. С..
2
Въз основа на така изпратените материали от приключената преписка с №12400/2021г.
било издадено и обжалваното НП №22-0239-000229/11.03.2022г. Началника на РУ към
ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и
веществени доказателства, както и от показанията на свидетелите Д. В. С., А. Х. М., Г.
А. Ч., М.С. Ч.а и И.З.И..
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена от
надлежна страна, в законоустановения за това срок и съдържа необходимите
реквизити, а разгледана по същество за основателна, но по съображения извън от тези
от посочените в нея.
Видно от обжалваното НП то при неговото издаване АНО допуснал съществено
нарушение на административнонаказателните правила, което е довело до накърняване
правото на защита на санкционираното лице. Нарушението се състои в това, че НП е
било издадено при лиса на съставен АУАН, което пък води до извод, че не е налице и
образувано административнонаказателното производство съгласно правилата посочени
в ЗАНН. Това следва от разпоредбата на чл.36, ал.1 от ЗАНН, където е казано, че
административнонаказателното производство следва да се счита за образувано със
съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение. Налице
е само едно изключение и то е по чл.36, ал.2 от ЗАНН, който гласи, че без приложен
АУАН административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато
производството е прекратено от съда или прокурора и е препратено на наказващия
орган. За да е налице тази хипотеза обаче, то е било необходимо да са налице следните
две кумулативни предпоставки, а именно производството да е прекратено от съда
/респективно от прокурора/ и същото да е било изпратено на АНО. Макар и
материалите да са били изпратени надлежно на АНО, то от съдържанието на
постановлението на РП Пловдив, ТО Асеновград по преписка №12400/2021г. се
установява, че изискуемото в случая досъдебно производство не е било образувано, а
дори напротив, било е отказано да се образува такова. В този смисъл следва и извода,
че е налице липсата на една от предпоставките по чл.36, ал.2 от ЗАНН, което води и до
извод, че не е налице и валидно образувано административнонаказателно
производство. Липсата и необходимостта от надлежно съставен АУАН, не са били
констатирани от АНО, който е следвало съобразно своите правомощия по чл.52, ал.4 от
ЗАНН да прецени дали, ако не е изтекъл срока, да върне материалите за съставяне на
акт, а вместо това той е пристъпил към издаване на НП, което в случая, поради
нарушение на процесуалните правила, се явява незаконосъобразно. Началото на
производството се поставя с акт за установяване на административно нарушение, който
следва да съдържа определени реквизити. По този начин се охранява правото на
защита на нарушителя- той трябва да узнае, че срещу него е започнало производство,
3
което може да приключи с налагане на административно наказание или имуществена
санкция, както и да разбере състава на нарушението което органа съставил акта счита,
че е осъществено.
Допуснатото нарушение на процесуални правила е съществено, предвид което
обжалваното НП ще следва да бъде отменено, като незаконосъобразно издадено. Тъй
като съдът отменява НП по посоченото основание, то намира че не следва да се
произнася и по всички останали възражения, посочени в жалбата на К. Г. С. и тези
направени от неговя повереник.
Предвид изхода на делото, направеното искане от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски се
явява основателно, а разгледано по същество то следва да бъде уважено изцяло.
Същото е направено на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, който гласи, че „ В съдебните
производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс“. От приложените по делото писмени
доказателства–пълномощно и договор за правна защита и съдействие /лист 9 и 10 от
съд.дело/ се установява, че от страна жалбоподателя С. е бил изплатен хонорар на адв.
М. в размер на 400 лева. Това именно се явяват и направените по делото разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение. Доколкото адв. М. е изготвила подадената
жалба и се яви в съд.заседание, то е налице процесуално представителство в съдебната
фаза, и е видно, че е изпълнила поетите ангажименти спрямо жалбоподателя. Съгласно
разпоредбата на чл.18, ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения „За процесуално представителство, защита и
съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2
върху стойността на наложената глоба. В случая следва да намери приложение текста
на чл.7, ал.2,т.1 от Наредбата, където е предвидено, че за „За процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес при интерес до
1000 лв. възнаграждението е в размер на 400 лв.“ Доколкото спрямо жалбоподателя са
били наложени две административни наказания глоба в общ размер на 220 лева и
кумулативно административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ то
съдът е на становище, че размера на адвокатското възнаграждение се явява изцяло
съобразен с Наредбата. В този смисъл направеното искане от АНО за прекомерност на
възнаграждението съгласно чл.63д, ал.2 от ЗАНН се явява неоснователно. Делото не се
отличава с някаква фактическа и правна сложност, като същото приключи в рамките на
едно заседание. Предвид и което искането за присъждане на разноски, в размер на
400лв. се явява основателно и следва да бъде уважено, като съдът осъди ОД на МВР
Пловдив, като ЮЛ, в чиято структура се намира РУ Асеновград чийто Началник е
издател на процесното НП (чл.37, ал.2 от ЗМВР).
4
Мотивиран от горното, Съдът постанови
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НП №22-0239-000229/11.03.2022г. издадено от П. К. Б. -Началник РУ
към ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, с което на К. Г. С. с ЕГН**********, от гр.
Асеновград, обл. Пловдивска, ул. „Борис Сарафов“ № 9 на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.175, ал.3, пр.1 и чл.185 от ЗДвП, са наложени административни наказания:
„ГЛОБА” в размер на 200 /двеста / лева и лишаване от право да управлява МПС за
шест месеца за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и „ГЛОБА” в размер на 20
/двадесет/ лева за нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив да заплати на К. Г. С. с ЕГН**********, от гр.
Асеновград, обл. Пловдивска, ул. „Борис Сарафов“ № 9, сумата от 400.00 лева
/четиристотин лева / за направени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
5