Р Е
Ш Е Н
И Е № 260042
гр. Кюстендил, 08.03.2021г.
Кюстендилски
окръжен съд, в открито съдебно заседание
на втори юни
през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня Богоева
ЧЛЕНОВЕ: Евгения Стамова
Веселина Джонева
и
при участието на съдебен секретар Мая Стойнева,
като
разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева
в.гр.д. № 89
по
описа на КнОС за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба
от Т.В.Г., с адрес ***, насочена срещу решение № 928 от 04.11.2019 г.,
постановено от Районен съд – Кюстендил по гр.д. № 2136 по описа на съда за 2018
г.
С оспорвания първоинстанционен съдебен
акт КнРС е уважил предявен от З.Т.С., Ц.И.М., К.Г.М. и В.Г.П. иск за делба на
съсобствени с ответника по иска Т.В.Г. недвижими имоти, както следва:
Разпределил е в дял на З.Т.С., с ЕГН **********,
с адрес *** и изключителна собственост следните недвижими имоти:
1. Поземлен
имот с идентификатор **** по КККР на землището на с. ***, община ***, област
Кюстендил, одобрени със Заповед № РД-18-163/23.01.2018 г. на изп. директор на
АГКК, с адрес на поземления имот: с.***, м. „***“, с площ от 3000 кв.м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: овощна
градина, категория на земята при неполивни условия: 9, стар идентификатор:
няма, номер по предходен план: 017041, при съседи: поземлени имоти с
идентификатори: ****, ***, ***, ***.
2. Поземлен
имот с идентификатор **** по КККР на землището на с. ***, община ****, област ***,
одобрени със Заповед № РД-18-163/23.0.2018 г. на изп. директор на АГКК, с адрес
на поземления имот: с. ***, м. „***“, с площ от 1000 кв.м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
категория на земята при неполивни условия: 5, стар идентификатор: няма, номер
по предходен план: 009-054, при съседи: поземлени имоти с идентификатори: ***, ****,
***, ***, ***, ***.
3. Поземлен
имот с идентификатор № 36659.4.88 по КККР на землището на с. ***, община ***,
област ***, одобрени със Заповед № РД-18-163/23.01.2018 г. на изп. директор на
АГКК, с адрес на поземления имот: с. ***, м. „*****“ с площ от 1902 кв.м.,
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
нива, категория на земята при неполивни условия: 9, стар идентификатор няма,
номер по предходен план: 004088, при съседи: поземлени имоти с идентификатори: ***,
***, ***, ***, ****, ***, ****, ***, ***, ***.
Стойността на този дял е в размер на 867
лева.
Разпределил е в дял на Ц.И.М., с ЕГН **********, с адрес *** следните
недвижими имоти:
1. Поземлен
имот с идентификатор *** по КККР на землището на с. ***, община ***, област ***,
одобрени със Заповед № РД-18-163/23.01.2018 г. на изп. директор на АГКК, с
адрес на поземления имот: с.***, м. „**“, с площ от 2600 кв.м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: овощна
градина, категория на земята при неполивни условия: 9, стар идентификатор:
няма, номер по предходен план: 017027, при съседи: поземлени имоти с
идентификатори: ****, ***, ***, ***, ***.
2. Поземлен
имот с идентификатор *** по КККР на землището на с. ***, община ***, област ***,
одобрени със Заповед № РД-18-163/23.01.2018 г. на изп. директор на АГКК, с
адрес на поземления имот: с. ***, м. „***“, с площ от 1000 кв.м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
категория на земята при неполивни условия: 5,
стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 010151, при съседи:
поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***, ***.
Стойността на този дял е в размер на 611
лева.
Разпределил е в дял на К.Г.М., с ЕГН **********, с адрес *** следните имоти:
1. Поземлен
имот с идентификатор *** по КККР на землището на с. ***, община ***, област ***,
одобрени със Заповед № РД-18-163/23.01.2018 г. на изп. директор на АГКК, с
адрес на поземления имот: с.***, м. „***“, с площ от 1500 кв.м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: овощна
градина, категория на земята при неполивни условия: 5, стар идентификатор:
няма, номер по предходен план: 047027, при съседи: поземлени имоти с
идентификатори: ***, ***, ***, ***, ***.
2. Поземлен
имот с идентификатор № *** по КККР на землището на с. ***, община ***, област ***,
одобрени със Заповед № РД-18-163/23.01.2018 г. на изп. директор на АГКК, с
адрес на поземления имот: с. ***, м. „***“, с площ от 143 кв.м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
категория на земята при неполивни условия: 3, стар идентификатор няма, номер по
предходен план: 039-009, при съседи: поземлени имоти с идентификатори: ***, ***,
***, ***, ***.
Стойността на този дял е в размер на 598
лева.
Разпределил е в дял на В.Г.П., с ЕГН **********,
с адрес ***, следните имоти:
1. Поземлен имот с идентификатор *** по
КККР на землището на с. ***, община ***, област ***, одобрени със Заповед №
РД-18-163/23.01.2018 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на поземления имот:
с.***, м. „***“, с площ от 1200 кв.м., трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: овощна градина, категория на земята при
неполивни условия: 5, стар идентификатор: няма, номер по предходен план:
048016, при съседи: поземлени имоти с идентификатори: ****, ***, ***, ***, ***,
***, при права за страните:
- 2 -
2. Поземлен имот с идентификатор *** по
КККР на землището на с. ***, община ***, област **, одобрени със Заповед №
РД-18-163/23.01.2018 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на поземления имот:
с. ***, м. „****“, с площ от 970 кв.м., трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни
условия: 9, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 005001, при
съседи: поземлени имоти с идентификатори: ****, ***, ***, ***.
3. Поземлен имот с идентификатор № ***
по КККР на землището на с. ***, община ***, област ***, одобрени със Заповед №
РД-18-163/23.01.2018 г. на изп. директор на АГКК с адрес на поземления имот: с.
***, м. „***“ с площ 391 кв.м., трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни
условия: 9, стар идентификатор няма, номер по предходен план: 035-073 при
съседи: поземлени имоти с идентификатори: ****, ***, ***, ***.
Стойността на този дял е в размер на 540
лева.
Разпределил е в дял на Т.В.Г., с ЕГН **********,
с адрес: *** следните недвижими имоти:
1. Поземлен имот с идентификатор *** по
КККР на землището на с. ***, община ***, област **, одобрени със Заповед №
РД-18-163/23.01.2018 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на поземления имот:
с. ***, м. „**“, с площ от 2289 кв.м., трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: овощна градина, категория на земята при
неполивни условия: 5, стар идентификатор: няма, номер по предходен план:
015012, при съседи: поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***, ***.
2. Поземлен имот с идентификатор *** по
КККР на землището на с. ***, община ***, област ***, одобрени със Заповед №
РД-18-163/23.01.2018 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на поземления имот:
с.***, м. „***“, с площ от 500 кв.м., трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни
условия: 9, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 033075, при
съседи: поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***.
3. Поземлен имот с идентификатор *** по КККР
на землището на с. ***, община ***, област ***, одобрени със Заповед №
РД-18-163/23.01.2018 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на поземления имот:
с. ***, м. „****“ с площ от 969 кв.м., трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни
условия: 9, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 005101 при
съседи: поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***.
Стойността на този дял е в размер на 922
лева.
Осъдил е Т.В.Г., с ЕГН **********, с
адрес *** да заплати на З.Т.С. сумата от 17 лева. за уравнение на дела й.
Осъдил е Т.В.Г. да заплати на В.Г.П.
сумата от 21лева за уравнение на дела й.
Осъдил е Ц.И.М. да заплати на В.Г.П.
сумата от 21 лева за уравнение на дела й.
Осъдил е К.Г.М. да заплати на В.Г.П.
сумата от 8 лева за уравнение на дела й.
Осъдил е З.Т.С. да заплати по сметка на
съда държавна такса в размер на 50 лева.
Осъдил е Ц.И.М. да заплати по сметка на
съда държавна такса в размер на 50 лева.
Осъдил е К.Г.М. да заплати по сметка на
съда държавна такса в размер на 50 лева.
Осъдил е В.Г.П. да заплати по сметка на
съда държавна такса в размер на 50 лева.
Осъдил е Т.В.Г. да заплати по сметка на
съда държавна такса в размер на 50 лева.
Осъдил е Т.В.Г. да заплати на З.Т.С., Ц.И.М.,
К.Г.М., В.Г.П. деловодни разноски в размер на 707.60 лева.
Недоволен от решението на районния съд,
въззивникът Т.В.Г. го обжалва с доводи за неговата неправилност, изразяваща се
в нарушение на процесуалните правила, а именно неучастието му в производството.
Сочи, че не е бил уведомен за развилото се пред КнРС съдебно производство,
което го е лишило от възможността да присъства в производството и да защити
интересите си. Иска преразглеждане на делото с негово участие.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил
писмен отговор от насрещната страна - З.Т.С., Ц.И.М., К.Г.М. и В.Г.П., чрез
процесуалния представител по пълномощие
адв. С. К. от Адвокатско дружество „****“. Излага доводи за
неоснователност на депозираната въззивна жалба като моли за оставянето й без
уважение и потвърждаване на обжалвания първоинстанционен съдебен акт. Твърди,
че от жалбата не става ясно кои са конкретните пороци на обжалваното решение,
като нейното съдържание не съответства на разпоредбата на чл.260, т.3, т.4, т.5
и т.6 ГПК. Изтъква, че с въззивната жалба не се сочат факти и обстоятелства,
установяващи, че жалбоподателят е бил лишен от правото си да участва в процеса.
В производството пред въззивната
инстанция въззиваемата Ц.И. М. – ищца в първоинстанционното производство е починала,
като наследници на същата се явяват нейни низходящи от първи ред, а именно
нейните деца – К.Г. М. и В.Г. М.. Същите физически лица на самостоятелно
основание имат качеството на ищци в първоинстанционното производство, сега
въззиваеми.
В постановеното по реда на чл.267,
ал.1 ГПК определение въззивният съд е констатирал, че въззивникът – ответник в
първоинстанционното производство е бил призован по реда на чл.47 от ГПК и на
основание чл.47, ал.6 от ГПК му е бил назначен особен представител адв. В. К.
от АК – Кюстендил на разноски, заплатени от ищците. Доколкото обаче въззивната
жалба е подадена лично от ответника с посочен в същата адрес за призоваване и
данни за ел. адрес, съдът е преценил, че във въззивното производство не се
налага представляването на страната от особен представител.
Настоящият съдебен състав на окръжен
съд, като взе предвид доводите, наведени в жалбата и отговорът към същата, както и
съобразно събраните по делото доказателства и след преценката им намира за
установено следното.
Атакуваният
съдебен акт на Районен съд- Кюстендил е валиден и допустим.
Съгласно чл.269, изр. второ ГПК, разгледан във връзка
с чл.6, ал. 2 ГПК, въззивният съд е обвързан от изрично посочените във
въззивната жалба доводи на страната, обжалваща първоинстанционното решение.
Въззивната жалба е подадена в
законния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което
е допустима и подлежи на разглеждане.
- 3 -
Разгледана по същество въззивната жалба
се приема за неоснователна. Съображенията в тази насока са следните:
Производството по гр.д. № 2136/2018 г.
по описа на Районен съд Кюстендил е образувано по искова молба, предявена от З.Т.С.,
с ЕГН **********, с адрес ***, Ц.И.М., с ЕГН **********, с адрес ***, К.Г.М., с
ЕГН **********, с адрес *** и В.Г.П., с ЕГН **********, с адрес *** срещу Т.В.Г.
с адрес *** за делба на съсобствени между страните недвижими имоти.
С Решение № 443 от 21.05.2019 г.
постановено от КнРС по гр.д. № 2136/2018 г. по описа на същия съд е допусната делба
на процесните имоти между съделителите при следните права:
1.За З.Т.С.-3/12 ид.части;
2. За Ц.И.М.-2/12 ид.части;
3.За К.Г.М.-2/12 ид.части;
4.За В.Г.П.-2/12 ид.части;
5. За Т.В.Г.-3/12 ид.части.
В развилото се пред РС – Кюстендил
производство ответникът Т.В.Г. е бил представляван от надлежно назначен по реда
на чл.47, ал.6 ГПК особен представител. Същият е депозирал отговор по реда на
чл.131 ГПК и е взел участие в проведените открити съдебни заседания.
С обжалваното в настоящото
производство решение на РС – Кюстендил е извършена делба на процесните
недвижими имоти между съделителите, като е разпределил в дял на всеки от съдеблителите
съответни недвижими имоти, осъдил ги е да заплатят суми за уравнение на
дяловете им, както и дължащата се в производството държавна такса. Осъдил е
ответника да заплати на ищците сторените от същите разноски за назначения на
ответника особен представител.
При така установеното от фактическа
страна, КнОС от правна приема следното:
Както бе изложено съдът е обвързан от
изрично посочените във въззивната жалба доводи на страната, обжалваща
първоинстанционното решение.
Депозираната от въззивника Т.В.Г. жалба
има бланкетен характер като в същата не са изложени конкретни доводи за
неправилност на обжалвания първоинстанционен съдебен акт. Като порок на
първоинстанционното решение се сочи единствено нарушеното право на ответника да
участва в развилото се съдебно производство. Т.е. въззивната проверка следва да
бъде ограничена до това налице ли е соченото от въззивника – ответник съществено
нарушение на процесуалните правила от страна на районният съд, водещо до
нарушаване правото му на участие в производството и осигуряване на неговата
процесуална защита.
Съгласно чл.47, ал.6 ГПК, фигурата на
особен представител е предназначена единствено да подсигури хода на един вече
висящ процес - изпълнителен или исков, тъй като той се назначава по отношение
на страна, която не инициира производството – на длъжника в изпълнението или на
ответника в исковото производство.
Страната, която няма постоянен или
настоящ адрес, съответно не се намира на тях, и не е упълномощила лице да я
представлява, сама се е поставила в невъзможност да участва във водени срещу
нея съдебни производства, поради което при представляването на същата от особен
представител не е налице твърдяното нарушение на основни начала в гражданския
процес.
Именно с цел да бъдат защитени
интересите на ответник, който не може да бъде намерен на посочения по делото
адрес, законодателят е регламентирал същият да бъде представляван в
производството от специално назначен от съда негов особен представител при
спазване на процедурата по чл.47 ГПК.
От приложените по делото документи не се
установява нарушение на процесуалните правила от страна на районният съд в
установеният в чл.47 ГПК процесуален ред за призоваване на ответника, респективно
при установена невъзможност същият да бъде призован и да му бъде връчен препис
от исковата молба и приложенията, правилно съгласно разпоредбата на чл. 47, ал.
6 от ГПК е назначен особен представител на ответника – адвокат В. К. – АК –
Кюстендил , който да го представлява. Участието на служебно назначен от съда
особен представител на ответника гарантира защита на неговите права. Видно от
съобщение, находящо се на лист 47 от първоинстанционното производство, същото
върнато и приложено към делото в цялост, се установява, че длъжностното лице по
връчването е посетило адреса на ответника Т.В.Г. на 17.11.2018 г., 28.11.2018
г., 09.12.2018 г. и 17.12.2018 г. и същото във върнатото в цялост съобщение е
удостоверило, че при четирикратонто посещение на адреса не е успяло да намери
адресата или лице, съгласно да получи съобщението. При тези данни районният съд
е разпоредил да се направи справка за адресната регистрация на ответника и за
сключени от същия трудови договори, с цел призоваването му по неговата
месторабота. От извършената справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. се
установява идентичност на посочения в исковата молба адрес на ответника и
неговия постоянен и настоящ такъв, при което районният съд е разпоредил да се
залепи уведомление на адреса на ответника на основание чл.47, ал.1 ГПК.
Връчителят е залепил уведомлението на 15.01.2019 г. на входната врата и е
пуснал екземпляр от него в пощенската кутия, като в същото е отразено, че
ответника следва в двуседмичен срок да се яви в канцеларията на РС – Кюстендил
за получаване на книжа по гр.д.№ 2136/2018 г. по описа на същия съд. указано е,
че при неявяване в срок за получаване на книжата, същите ще се приложат по
делото и ще се считат за редовно връчени. След изтичане на указания срок съдът
е пристъпил към назначаване на особен представител на ответника на основание
чл.47, ал.6 ГПК като за целта е указано на ищците да внесат по сметка на съда
сума за възнаграждение на особения представител. Изпратено е и искане до АК –
Кюстендил за определяне на такъв измежду вписаните в колегията адвокати. С
уведомително писмо до КнРС Адвокатска колегия – Кюстендил е определила адв. В.
К. за особен представител на ответника Т.В.Г., като същият с определение на
съда от 12.03.2019 г. е назначен за особен представител на ответника в
производството. Съдът е разпоредил връчване на особения представител на препис
от исковата молба и приложените към същата доказателства, който в указания
едномесечен срок е депозирал отговор по реда на чл.131 ГПК. Взел е участие и в
проведените по делото о.с.з. Анализирайки изложените хронологично действия на
съда във връзка с приложение на разпоредбата на чл.47 ГПК, настоящата инстанция
намира, че в случая не е нарушено правото на ответника като страна в процеса да
участва в него, нито е налице твърдяното нарушение на правото му на защита на
правата му.
Доколкото във въззивната жалба е изразено
несъгласие ответника да заплаща сторените от ищците разноски за назначеният му
особен представител, съдът в тази връзка приема следното от правна страна:
Доколкото развилото се пред районният съд
производство е във връзка с делба на съсобствени на страните недвижими имоти,
то при възлагането на разноски намира приложение нормата на чл.355 ГПК.
Съгласно същата страните заплащат разноските в делбеното производство съобразно
дяловете си, което е възможно и се извършва с решението по втората фаза на
делбата.
- 4 -
Систематичното място на нормата на
чл.355 ГПК, а именно в глава Двадесет и девета „Съдебна делба” ГПК, я прави
специална спрямо общите норми на гражданския процес, регламентиращи
присъждането на сторените в исковия процес разноски. Разноските при делбеното
производство се присъждат върху размера на признатите дялове. До този извод се
достига при тълкуване правилото на чл.
355 ГПК, както и постановките на ППВС № 7/1973г., според което разноските в
делбеното производство се определят съобразно с признатия дял на съделителите в
прекратената общност, когато са направени по необходимост, а когато са
направени по повдигнати спорни въпроси - съобразно с общите правила за
възлагане на разноските.
Възприетият в ППВС № 7/1973 г., т. 9,
принцип за възлагане на разноските, е последователно възприеман и детайлизиран
в практиката на ВКС. Съгласно Определение № 4 по ч. гр. д. № 542/10 г., II г.
о. на ВКС съделителите заплащат съобразно дяловете си при приключване на
делбеното производство онези разноски по призоваване на свидетели, вещи лица,
включително и възнаграждение за последните, както и по извършването на оглед и
други съдопроизводствени действия, които са направени по повод признаване и
ликвидиране на съществуващата съсобственост, като при липса на оспорване на
правата на съделителите, както и относно способа за извършване на делбата всеки
съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство от
адвокат. При наличие на спор относно правата на съделителите, респективно
оспорване на самия факт на съществуване на съсобствеността, както и при спор
относно способа, по който следва да бъде извършена делбата във втората фаза на
производството, както и по присъединените искове в делбеното производство и при
обжалване на постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения,
приложение намира разпоредбата на чл. 78 ГПК, в който смисъл са и указанията по
приложението на процесуалния закон, дадени в т. 9 на Постановление № 7/1973 г.
на Пленума на ВС. (в този смисъл виж и Определение № 252 по ч. гр. д. №
2024/2014 г., I г.о. на ВКС).
Съгласно приетото по т.6 от ТР №
6/06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, особеният представител на
страна в гражданския процес - адвокат, осъществяващ процесуално
представителство, регламентирано с особени правила и произтичащо от нарочен акт
на съда /чл.47, ал. 6 ГПК, вр. с чл.29, ал.3 ГПК/ получава възнаграждение за
участието си по конкретно дело, тъй като представителството му по делото е
винаги възмездно по аргумент от чл. 36, ал. 1 ЗАдв. Когато представляваното
лице е ответник по делото, разноските за осъществената процесуална защита от
особения представител се понасят от ищеца.Това възнаграждение е различно от
отговорността за разноски, която се реализира с оглед постигнатия резултат при
наличие на предпоставките по чл. 78 ГПК. Възнаграждението може да бъде
възстановено на ищеца като разноски при съответен изход на спора, едва след
като бъде заплатено от него, съобразно правилото по чл. 47, ал. 6 ГПК, както в
случая е сторил и КнРС.
При изложените правни доводи въззивният
съд намира за правилен извода на районният съд, че в тежест на ответника следва
да бъдат възложени сторените от ищците разноски за заплащане възнаграждение на
особения представител.
Тъй като даденото от
първоинстанцинният съд разрешение е в съответствие с утвърдената съдебна
практика и не се установи извършено от същия нарушение на процесуалните правила
във връзка с осигуряване участието, респ. процесуалната защита на ответника в
производството, то постановеното от същият решение ще бъде потвърдено.
Относно настъпилата смърт на съделителката
Ц.И. М. във въззивното производство,
следва да се има предвид, че не следва извършване на процесуални действия
относно възложените й в дял делбени имоти. Останалото от нея наследство касае
единствено правоприемниците й – нейните законни наследници.
Както бе посочено законни наследници на Ц. М.
се явяват нейни низходящи от първи ред, а именно нейните деца – К.Г. М. и В.Г.
М., са страни в делбеното производство на самостоятелно основание, поради което
правото им на участие не е нарушено.
По разноските:
Въззивникът не претендира разноски за
настоящата инстанция, а и с оглед изхода на производството такива не му се
следват. От страна на въззиваемите не е
заявено искане за присъждане на разноски.
Воден
от изложеното и на основание чл.271 ГПК, Кюстендилският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 928 от 04.11.2019 г., постановено от Районен съд – Кюстендил по гр.д.
№ 2136 по описа на съда за 2018 г.
Решението
на КнОС може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: