№ 261
гр. Русе , 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Явор Д. Влахов
при участието на секретаря Албена Асп. Соколова
като разгледа докладваното от Явор Д. Влахов Административно
наказателно дело № 20214520200288 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Т. СТ. Т., от гр.Русе, до Русенския Районен съд
против наказателно постановление № 38-0000196/02.02.2021г. на Директора
на Регионална дирекция “Автомобилна администрация” гр.Русе, с което за
нарушение по чл.24/изм./, ал.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАПр/ и
на осн. чл.93, ал.1, т.1 от ЗАПр му било наложено наказание “Глоба” в размер
на 2000.00лв., а за нарушение по чл.31/изм./, ал.1, т.5 от Наредба № 34 от
1999г. за таксиметров превоз на пътници /Наредба №34/1999г./ и на осн.
чл.93, ал.1, т.1 от ЗАПр му било наложено наказание “Глоба” в размер на
2000.00лв.
Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление
като незаконосъобразно и неправилно.
За административнонаказващият орган, редовно призовани, не се явява
законен или упълномощен представител.
Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
1
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Вместо него се явява
упълномощен процесуален представител, който моли Съда да отмени
наказателното постановление, като излага аргументи за липса на елементи от
обективната страна на състава на нарушенията.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
На 30.12.2020г., около 10.45ч., на ул.“Тодор Икономов“, в гр.Русе, в
района на бл.209, свид.А.К. – старши инспектор в РД “Автомобилна
администрация”-Русе, извършил проверка на престояващ на таксиметрова
стоянка лек таксиметров автомобил “Фолксваген Туран” с рег. № Р 3838 ВС,
управляван от жалб.Т.Т.. Автомобила бил с отличителни белези за
таксиметров автомобил, с открита табела “Такси”, с включен на зелен сигнал
ЕТАФП и без поставена табела “Не работи”. При проверката, служителите на
РД“АА” гр.Русе констатирали, че превозното средство е собственост на
превозвача „Саваж“ЕООД гр.Русе и е оборудвано с изправен и работещ
електронен таксиметров апарат с фискална памет. В хода на проверката, въз
основа на изведен дневен финансов отчет, проверяващите установили, че с
таксиметровият автомобил е извършен един курс за 30.12.2020г. При
извършената проверка на документите свид.К. констатирал, че жалб.Т. не
представя пътна книжка. При проверка в информационната система на
ИА“Автомобилна администрация“ се установило, че за конкретният
таксиметров автомобил не е издадено на „Саваж“ЕООД гр.Русе разрешение
за таксиметров превоз на пътници от Община Русе.
С оглед установеното, свид.К. приел, че жалб.Т.Т. е извършил две
нарушения - по чл.24/изм./, ал.1 от ЗАПр и по чл.31/изм./, ал.1, т.5 от Наредба
№ 34 от 1999г., за които му съставил акт.
Въз основа на този акт и посочените по-горе факти, Директора на РД
“Автомобилна администрация” гр.Русе, издал обжалваното наказателното
постановление, с което за двете нарушения и на осн. чл.93, ал.1, т.1 от ЗАПр
на Тихомир Тонкво били наложени две наказания “Глоба”, всяко в размер на
2000.00лв.
2
Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в
хода на настоящото производство доказателства.
Жалбата е подадена в срока на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимното за
това действие лице, при наличието на правен интерес, поради което е
допустима, а разгледана по същество, се явява неоснователна.
В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушенията
били описани достатъчно пълно и ясно, като били посочени всички елементи
от обективната страна на състава им, както и допълнителните относими към
тях обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя
да разбере за извършването на какви конкретни нарушения е ангажирана
административнонаказателната му отговорност, респективно да организира
пълноценно защитата си, което той в крайна сметка сторил в развилото се
съдебно производство.
Действително, установява се, че до издаване на НП е последвало
изменение и в двете правни норми /чл.24 от ЗАПр с ДВ бр.60 от 2020г., в сила
от 1.01.2021г. и чл.31 от Наредба № 34 от 1999г. с ДВ бр.9 от 2021г., в сила от
2.02.2021г./, посочени като нарушени в АУАН, като това обстоятелство не е
намерило отражение при цифровата квалификация на нарушенията в
наказателното постановление. По мнение на Съда обаче, това нарушение не
от категорията на съществените, доколкото същото не би могло обективно да
повлияе отрицателно върху правото на защита на наказаното лице и
възможността му да разбере в извършването на какви нарушения е обвинен.
На първо място, и в акта за установяване на нарушенията, и в издаденото въз
основа на него наказателно постановление, при пълен идентитет между
инкриминираните според РД“АА“-Русе факти, нарушенията, както бе
посочени и по-горе, били описани достатъчно ясно и съдържали обективните
белези, необходими да бъдат квалифицирани като конкретни деяния от двата
нормативни акта. На второ място, при сравнителен анализ между старите и
новите редакции на двата нормативни акта става ясно, че за нито едно от
двете нарушения, за което била ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не е отпаднала наказуемостта, нито са
отпаднали или въведени съществени обстоятелства, очертаващи различни
елементи от обективната страна на нарушенията. Още повече, че съобразно
3
чл.3, ал.1 от ЗАНН, за всяко административно нарушение се прилага
нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му, а както бе
посочено по-горе, не са налице предпоставките на чл.3, ал.2 от ЗАНН според
която, ако последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от
тях, която е по-благоприятна за нарушителя.
По отношение нарушението по т.1 от НП:
Съдът намира, че от доказателствата по делото се установява по
безспорен начин, че съставът на това нарушение е осъществен виновно от
жалб.Т.Т..
В АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление,
съответните административни органи приели, че извършеното от жалб.Т.
нарушение се изразява в това, че извършвал таксиметров превоз без за
автомобила управляван от него да е налице редовно издадено разрешение от
Община Русе. Това нарушение било квалифицирано по чл.24, ал.1 от ЗАПр,
според която правна норма /в редакцията към момента на установяване на
нарушението/ таксиметровите превози на пътници се извършват от
регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на
регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем места,
включително мястото на водача, с електронен таксиметров апарат с фискална
памет, по ред, определен в наредбата по чл. 12а, ал.5, след издаване на
разрешение за таксиметров превоз на пътници. Съгласно чл. 24а, ал.1 и
ал.2 ЗАПр /в редакцията към момента на установяване на нарушението/
разрешението за таксиметров превоз на пътници се издава от кмета на
общината или от упълномощено от него длъжностно лице за всеки отделен
автомобил, като в него се вписват данните на водача в случаите, когато
той извършва дейността от името на регистриран превозвач, но за своя
сметка. Самото разрешение се издава на регистриран по реда на този закон
превозвач, който е подал заявление до кмета на общината, в която ще
извършва дейността си по таксиметров превоз на пътници. По идентичен
начин е уредбата в чл.3, ал.1 и ал.2 от Наредба № 34/1999г. /в редакцията към
момента на установяване на нарушението/, в който е предвидено, че
таксиметров превоз на пътници се извършва, както от търговци, притежаващи
4
удостоверение за регистрация и издадено от кмета на общината или
упълномощени от него длъжностни лица разрешение за таксиметров превоз
на пътници /ал.1/, така и от водачи, извършващи дейността за своя сметка, от
името на превозвача по ал.1 /ал.2/. Анализа на тези правни норма налага
извода, че за всеки автомобил, с който превозвача ще извършва таксиметров
превоз от свое име и за своя сметка, или друг водач ще извършва такъв
превоз, от името на превозвача и за своя сметка, следва да е издадено
разрешението за таксиметров превоз на пътници от кмета на общината или от
упълномощено от него длъжностно лице, като в него следва да са вписани
данните на водача в случаите, когато той извършва дейността от името на
регистриран превозвач, но за своя сметка. Действително, задължение на
превозвача е да се снабди с разрешение за извършване на таксиметров превоз
за всеки от своите автомобили, като допускането на превоз с автомобил без
такова разрешение е самостоятелно нарушение, за което несъмнено
отговорността е на превозвача /чл.34, ал.1 от Наредбата/. В същото време,
съобразно чл.24, ал.1 от ЗАПр, на конкретният водач /като лице по чл.12, ал.1
от ЗАПр/, е забранено да осъществява таксиметров превоз с автомобил, за
които няма издадено разрешение от съответната община, на територията на
която ще се извършва превозът. Въпрос на вътрешни отношения и
организация между водача и превозвача е как ще бъде постигнат този
резултат, което в крайна сметка не оказва влияние върху
административнонаказателната отговорност на всеки от тях.
Установява се в конкретният случай, че на 30.12.2020г. в гр.Русе,
жалб.Т.Т. извършвал таксиметров превоз за своя сметка, от името на
превозвача „Саваж“ ЕООД гр.Русе, с лек таксиметров автомобил “Фолксваген
Туран” с рег. № Р 3838 ВС, без за този автомобил, на превозвача да е
издадено от Община Русе разрешението за извършване на таксиметров
превоз.
При това положение е очевидно, че към момента на проверката
жалб.Т.Т. е извършвал таксиметров превоз, в нарушение на разпоредбата на
чл.24/изм./, ал.1 от ЗАПр. С новата редакция на тази правна норма не е
отпаднало задължението да се извършва таксиметров превоз само с
автомобили, за който превозвача има издадено разрешение от Община Русе, а
единствено е въведена възможността автомобилите, с който ще се извършва
5
дейността да бъдат включени към удостоверение за регистрация за
таксиметров превоз на пътници, за които има издадено разрешение от
съответната община, на територията на която ще се извършва превозът.
С оглед изложеното правилно е ангажирана отговорността на водача на
основание чл.24/изм./, ал.1 от ЗАПр. Правилно бил определен вида и размера
на наказанието за това нарушение, като АНО приложил относимата към
нарушението санкционната разпоредба на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАПр, според
която водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз
или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени
лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се
изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва със глоба
2000 лв. - при първо нарушение.
По тези съображения Съдът намира, че в тази му част обжалваното
наказателно постановление, следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
По отношение нарушението по т.2 от НП:
Съдът намира, че от доказателствата по делото се установява по
безспорен начин, че съставът и на това нарушение е осъществен виновно от
жалб.Т.Т..
Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.31/изм./, ал.1, т.5
от Наредба № 34/1999 г. на МТ. Съгласно посочената разпоредба /в
приложимата редакция към датата на нарушението/ при управление на
таксиметров автомобил водачът е длъжен да носи пътна книжка, издадена от
превозвача (приложение № 12). Понастоящем, с изменението на чл.31 от
Наредбата /с ДВ бр.9 от 2021г., в сила от 2.02.2021г./, същото задължение за
водача е въведено с нормата на чл.31, ал.1, т.3. В АУАН и НП са посочени
установените факти, дата и място на извършване на нарушението, а самото
нарушението е описано, като се сочи, че водачът извършва таксиметров
превоз без пътна книжка, издадена от превозвача, обстоятелство категорично
доказано от показанията на свидетеля А.К.. По този начин жалбоподателят Т.
6
виновно е нарушил цитираната по-горе разпоредбата, за което правилно и
законосъобразно е санкциониран с обжалваното наказателно постановление.
Наказанието е правилно определено, при приложението на санкционната
норма на чл.91, ал.1, т.1 от ЗАПр, предвиждаща наказание „Глоба“ в размер
на 2000.00лв. за водач на моторно превозно средство, който извършва
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без
редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други
документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от
този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му,
доколкото жалбоподателя не е представил пътна книжка нито при
проверката, нито в административната или в съдебната фаза на
производството. Тъй като наложената административна санкция е в
абсолютна стойност, то Съдът не разполага с възможност да разглежда
въпроса относно нейния размер, което налага НП и в тази част за бъде
потвърдено.
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖАДАВА Наказателно постановление № 38-
0000196/02.02.2021г. на Директора на РД “Автомобилна администрация”
гр.Русе, с което за нарушение по чл.24/изм./, ал.1 от Закона за автомобилните
превози и на осн. чл.93, ал.1, т.1 от ЗАПр на Т. СТ. Т., от гр.Русе, ЕГН-
********** било наложено наказание “Глоба” в размер на 2000.00лв., а за
нарушение по чл.31/изм./, ал.1, т.5 от Наредба № 34 от 1999г. за таксиметров
превоз на пътници и на осн. чл.93, ал.1, т.1 от ЗАПр му било наложено
наказание “Глоба” в размер на 2000.00лв.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7