Р Е Ш Е Н И Е
№ 83
гр. Перник, 12.05.2022 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд Перник, в открито съдебно заседание проведено на
деветнадесети април две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
при секретар Наталия Симеонова, като разгледа докладваното от съдия
Гоцова административно дело № 163/2022 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е с правно основание чл.145 и сл. от
Административно- процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.211 от Закона за
Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба на Н.Й.М. – младши автоконтрольор в група
„Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ (ОДПКПД) на
сектор „Пътна полиция“ към отдел ОП при ОДМВР Перник, чрез адв.Г.Б. *** срещу
Заповед рег.№ 313з-329/24.02.2022г. на Директора на ОДМВР Перник, с която на
основание чл. 194, ал. 2, т. 2 вр.
чл. 197, ал.1, т.3 вр. 200, ал.1, т. 11 от ЗМВР му е
наложено дисциплинарно наказание "порицание“ за срок от 6 месеца.
В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на
оспорената заповед като постановена в нарушение на процесуалния и материалния
закон, както и в противоречие с предвидената от закона цел. Поддържа се
незаконосъобразност на оспорената заповед поради неспазване на установената
форма, неяснота на правната квалификация, липса на съответствие на правната
квалификация на нарушението с фактическото описание на деянието. Твърди, че е нарушена процедурата по налагане на дисциплинарното
наказание, което е засегнало правото на защита на служителя. В съдебно
заседание пълномощникът на жалбоподателя адв. Б. пледира жалбата да се уважи
като се отмени оспорения акт. Иска се и присъждане на съдебни разноски
съобразно представен списък на разноските.
Ответникът по жалбата – Директор
на ОДМВР Перник, в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител главен
юрисконсулт З.В., оспорва основателността на жалбата. Счита, че при издаването
на оспорената заповед са спазени всички административно-производствени правила,
както и че същата е в съответствие със закона и неговата цел. По тези съображения моли за оставяне на жалбата без
уважение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият състав на Административен съд – Перник, като обсъди
направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл.146 от АПК, намира
за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Н.Й.М. заема длъжността "младши автоконтрольор II степен" в
група "Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на
сектор"Пътна полиция" в отдел "Охранителна полиция" при ОД
на МВР-Перник. Представена е типова длъжностна характеристика на
длъжността, както и Протокол УРИ № 313р-16630 от 31.12.2020г. за запознаване на
Н.М. с длъжностната характеристика.
Съгласно ежедневна
ведомост /л.41/ на 20/21.08.2021г. е бил дежурен нощна смяна за
времето от 20.00ч. до 08.00ч., заедно с Л.М.. Нарядът е
осъществяван със служебен автомобил с рег. ****.
В ОД на МВР- Перник е постъпило писмо
рег.
№ 7855р-8502/17.09.2021г. на дирекция
"Вътрешна сигурност" – София (л. 34), с което на директора на ОДМВР Перник е съобщено, че по време на наряд
нощна смяна на 21.08.2021г. полицейските служители в служебен автомобил рег. **** в 00:50:46ч. поставят неустановен предмет пред камера 02, монтирана на
арматурното табло в автомобила, а в 06:54ч. премахват неустановения предмет,
като по този начин се ограничава видимостта към купето на автомобила и е допуснато
нарушение на указанията за работа със системата АИС ВОДПК.
Със заповед № 313з-1619/29.09.2021г. на
директора на ОДМВР Перник /л.30-32/ е образувана
дисциплинарната преписка, като е разпоредено извършване на проверка по данните
в писмо рег. № 7855р-8502/17.09.2021г. на ДВС-МВР съгласно чл. 205, ал. 2 от ЗМВР от комисия от служители при отдел ОП при ОДМВР Перник. Определен е срок за
приключване на проверката до 30 дни от датата на издаване на заповедта. Жалбоподателят се е запознал със заповедта на 06.10.2021г.
Дал е писмени обяснения от 19.11.2021г., в които сочи, че по време на дежурството
20/21.08.2021г. не е поставял предмети пред камера 02 на автомобила. Сведения е
дал и Л.М.на 19.11.2021г., в които сочи, че не е поставял предмет пред
камерата.
В изпълнение на заповедта
комисията е извършила проверка. По предложение на комисията срокът за
проверката е удължен с още 30 дни с резолюция на директора на ОДМВР Перник. Резултатите
от същата са обективирани в Справка рег. № 1158р-11165 от 29.11.2021г. /л.26-29/.
Видно от справката, комисията е прегледала 62 броя видеофайла с видео
информация от АИС ВОДПК от камери, монтирани в служебен автомобил с рег. ****,
съдържащи данни за работата на наряда нощна смяна на 20/21.08.2021г. Констатациите
на комисията са, че в 00:50:46ч. полицейските служители, закриват с неустановен
предмет камера 02, монтирана на арматурното табло в автомобила, с което нарушават работната й функция. По
време на наряда е изключен режима на видеонаблюдение нощно виждане. В 06:54:26ч.
се премахва неустановения предмет. Предметът не може да бъде определен.
Изводите на комисията са,
че се потвърждават констатациите, изложени в писмо рег. №
7855р-8502/17.09.2021г. на ДВС-МВР. Комисията e определила действията на
служителите, като съзнателни и при пряк умисъл, в разрез със служебните им
задължения, нарушаващи указанията за
работа със системата АИС ВОДПК, утвърдени с МЗ № 8121з-731/15.07.2020г.
Направен е извод, че служителите не са изпълнили задължения, вменени им с
длъжностна характеристика, а именно: в ежедневната си работа използва
технически средства за осигуряване безопасното движение по пътищата като
осигурява законосъобразната им експлоатация и изпълнява и други задачи,
възлагани от служебното ръководство, в рамките на предоставените му
правомощия във връзка с т. 10 от раздел
ІІ- „не се допуска поставяне на вещи и предмети върху арматурното табло на
автомобила“ от Указания за работа на
полицейските служител със системите за аудиозапис и видеонаблюдение, монтирани
в служебни автомобили на Пътна полиция“, утвърдени със заповед № 8121з-731 от
15.07.2020г. на министъра на вътрешните работи.
Според проверяващите горното съставлява дисциплинарно нарушение по
смисъла на 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР и
са направили предложение двамата служители в наряда да бъдат наказани с "порицание".
С покана от 30.11.2021г. /л.24/ жалбоподателят е бил поканен за
запознаване с обобщена справка рег. № 1158р-11165 от 29.11.2021г и всички
материали от проведената дисциплинарна проверка, образувана със заповедта от 29.09.2021г.
и му е дадена възможност в срок до 24 часа след запознаване да даде
допълнителни обяснения или възражения, както и да представи доказателства.
Жалбоподателят е запознат със справката на 01.12.2021г., за което е положил
подпис на справката. Жалбоподателят е подал възражение вх. № 17851/02.12.2021г.,
което преповтаря сведението от 19.11.2021г. , че не е поставял предмети пред
камера 02.
Комисията се е произнесла по възражението със становище рег. №
1158р-11726 от 14.12.2021г., в което е приела възраженията за неоснователни и
отново е потвърдила направените констатации и предложения за наказание в
обобщената справка от 29.11.2021г.
С писмо рег. № 1158р-11762/14.12.2021г., материалите от дисциплинарното
производство са изпратени на директора на ОД на МВР Перник.
По делото
като свидетел е разпитан Л.М.. Дадените от него показания в съдебно заседание
са еднопосочни с представените по време на дисциплинарното производство
сведения. Съдът извърши преценка на показанията на свидетеля с оглед на всички
други данни по делото и ги кредитира, съобразявайки и нормата на чл. 172 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.
Въз основа на установените
факти е издадена оспорената Заповед рег.№ 313з-329/24.02.2022г. на Директора на
ОДМВР Перник, с която на жалбоподателя на основание чл. 194, ал. 2, т. 2
вр. чл. 200, ал.1, т. 11 от ЗМВР му е
наложено дисциплинарно наказание "порицание“ за срок от 6 месеца за
неизпълнение на задълженията му, произтичащи от длъжностна характеристика на
„Младши автоконтрольор II-I степен“: използва в ежедневната си работа
технически средства за осигуряване безопасното движение по пътищата като
осигурява законосъобразната им експлоатация във връзка с т. 10 от раздел ІІ-
„не се допуска поставяне на вещи и предмети върху арматурното табло на
автомобила“ от Указания за работа на
полицейските служител със системите за аудиозапис и видеонаблюдение, монтирани
в служебни автомобили на Пътна полиция“, утвърдени със заповед № 8121з-731 от
15.07.2020г. на министъра на вътрешните работи.
Видно от ръкописното отбелязване върху заповедта, същата е връчена на
жалбоподателя на 07.03.2022г. Жалбата, по която е образувано настоящето
производство, е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, от
легитимирано лице по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК и
срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт съобразно чл. 211 ЗМВР, поради
което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна
поради следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от
компетентен орган на ръководна длъжност. Съгласно чл. 204, т. 3 от ЗМВР
във връзка с чл. 37, ал. 2 от ЗМВР,
това е директорът на ОД на МВР, който е компетентен да налага дисциплинарни
наказания по чл. 197 от ЗМВР.
Дисциплинарно наказващият орган е изпълнил задължението си по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР да изслуша лично
жалбоподателя или да приеме писмените му обяснения. Безспорно се установява, че
при дисциплинарното разследване на жалбоподателя е предоставена възможност,
както да представи писмени обяснения, така и да се запознае със събраните
материали и с изготвената от комисията обобщена справка и в 24-часов срок да
даде допълнителни обяснения или възражения. Служителят се е възползвал от
възможността и е дал своите писмени обяснения във връзка с образуваното
дисциплинарно производство, представил е и писмени възражения след запознаване
с материалите от проверката. Приемането на писмените обяснения на наказаното
лице е достатъчно за изпълнение изискването на
чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, тъй като в този случай изслушването на служителя
е предвидено алтернативно и не е задължително. Съгласно чл. 59 от Инструкция №
8121з-877 от 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в
Министерството на вътрешните работи- когато след запознаване с обобщената
справка служителят, срещу когото се води дисциплинарното производство, не е дал
писмени обяснения или възражения, дисциплинарно наказващият орган преди
налагане на дисциплинарното наказание пР.ва служителя с покана да даде писмени
обяснения или да го изслуша. В конкретния случай, такива писмени обяснения и
възражения срещу обобщената справка са били депозирани от негова страна, поради
което и не е било необходимо да бъде поканен за изслушване преди налагането на
наказание. Правото на защита на дисциплинарно наказаното лице, гарантирано от
процесуалните правила на производството, не е накърнено.
При извършената проверка относно спазване на
срока за реализиране на дисциплинарната отговорност по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР,
съдът намира, че е налице извършено съществено процесуално нарушение. Дисциплинарната
отговорност не е реализирана в преклузивния срок по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР - не по -
късно от два месеца от откриване на нарушението. Дисциплинарното нарушение се смята за открито,
когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил
извършеното нарушение и самоличността на извършителя по силата на чл. 196, ал. 1 от ЗМВР, като
съгласно ал. 2 на чл. 196 от ЗМВР
дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното
производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. Видно от
писмо рег. № 1158р-11762/14.12.2021г./л.18/, материалите от дисциплинарното
производство са изпратени на директора на ОД на МВР Перник на 14.12.2021г. Предвид
липсата на доказателства за датата, на която са постъпили при директора на
ОДМВР – Перник, в качеството му на дисциплинарно наказващ орган, следва да се
приеме, че това е станало на датата на изпращане на материалите с
придружителното писмо – 14.12.2021 г. като от този момент тече срока за
издаване на заповедта за дисциплинарно наказание. Поставената резолюция от
18.01.2022г. с подпис на директора и съдържание „г-жа Г.“ означава, че тогава
се е произнесъл по материалите, а не че тогава са постъпили при него. Под тази
резолюция има още 2 резолюции с 2 дати - 16.12.2021г. – „г-жа Б.“, 21.01.2022г.- „г-жа Р.“. На
становището от комисията има резолюция от 18.01.2022г. „госпожа Г., да се
изготви заповед за налагане на наказание порицание за срок от 6 месеца“ Ето защо съдът приема, че датата 18.01.2022г. е датата на произнасяне на ДНО по
материалите, а не датата на постъпване на материалите при него. При това
положение заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание, издадена на 24.02.2022 година се явява издадена при неспазване
на срока за реализиране на дисциплинарната отговорност по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, тъй като макар да е
издадена не по – късно от една година от извършване на нарушението, то тя е
издадена по – късно от два месеца от откриването му. С изтичането на който и да
е от двата срока по посочената разпоредба се преклудира възможността на
дисциплинарно наказващият орган да наложи дисциплинарно
наказание. Издаването на заповедта извън двумесечния срок по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР води до извод за
незаконосъобразност на същата поради допуснато съществено процесуално нарушение
по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК.
Относно приложението на материалния закон,
съдът намира следното:
От събраните по делото доказателства не се
установява жалбоподателят да е извършил нарушенията,
за които е бил наказан, а именно да е поставил предмет, с който да се закрива
камера 02. В справката от работата на комисията се говори безадресно
за полицейски служители, без обаче да се индивидуализира кой е закрил камерата.
Същевременно в оспорената заповед ДНО приема, че това е Н.М.. В справката от
извършената проверка, са описани действия на двойката служители, които са били
наряд с процесния автомобил – оспорващия Н.М. и полицейския служител Л.М., но
дисциплинарната отговорност е лична, а не на двойката, и е следвало в заповедта
да се опишат точно именно действията на оспорващия, което не е сторено от
административния орган. Следователно не е
доказано по несъмнен начин извършването на дисциплинарно нарушение от страна на
жалбоподателя. Не е доказано наличието на фактическо основание
за налагане на дисциплинарно наказание, поради което оспорената заповед се
явява постановена в противоречие с относимите материалноправни норми.
Въз основа на изложеното следва да се приеме, че оспорената Заповед рег.№
313з-329/24.02.2022г е незаконосъобразна, като постановена в противоречие с
материалния закон, при допуснато съществено процесуално нарушение, поради което
следва да бъде отменена на основание чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК.
Относно разноските:
Предвид изхода на спора жалбоподателят има право на разноски.
Внесената държавна такса възлиза на 10.00 лв., а съгласно
представения по делото Договор за правна защита и съдействие, се претендира
договореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
От страна на ответника се прави възражение за прекомерност
на уговореното адвокатско възнаграждение, което Съдът намира за основателно.
Нормата на чл.78 ал.5 от ГПК, приложима във връзка с чл.144 от АПК, въвежда две
кумулативно свързани предпоставки, а именно: адвокатското възнаграждение да е
прекомерно /съобразно фактическата и правна сложност на спора/ и насрещната
страна да е направила искане за прекомерност на претендираните разноски.
Размерът следва да е справедлив, обоснован и съобразен с действителната правна
и фактическа сложност на делото, както и да не бъде по - нисък от предвидения
минимален такъв, определен в Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. В тази връзка съдът намира, че делото не е нито
с голяма фактическа, нито с правна сложност. В проведеното единствено съдебно
заседание, където се явява пълномощник, не се правят допълнителни доказателствени
искания, нито се сочат други доказателства. Предвид това, настоящият съдебен
състав намира, че следва да уважи като основателно възражението на ответника за
прекомерност на договореното възнаграждение за адвокат в размер на 500 лв..,
като го намали до размера, определен в разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 3 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минимален такъв.
Съгласно цитираната норма, за процесуално представителство, защита и съдействие
по административни дела по Закона за Министерството
на вътрешните работи , възнаграждението е 400 лв. Така общо дължимите от
ответника разноски, за които следва да бъде осъден в настоящото производство,
възлизат общо на 410.00 (четиристотин и десет) лева.
Мотивиран от горното, на основание чл. 172,
ал. 2 и чл. 143, ал. 1 АПК Административен съд – Перник,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Н.Й.М., ЕГН **********,
Заповед рег.№ 313з-329/24.02.2022г. на Директора на ОДМВР Перник, с която му е
наложено дисциплинарно наказание "порицание“ за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ПЕРНИК да заплати на Н.Й.М., ЕГН **********,
сумата от 410 /четиристотин и десет/ лева разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
СЪДИЯ:/п/