Номер 151210.11.2020 г.град ***
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - София13-ти търговски
На 03.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Христо Лазаров
Николай Метанов
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело №
20201001002195 по описа за 2020 година
Производството е по реда на глава двадесета от ГПК – въззивно
обжалване.
Делото е образувано по въззивна жалба от ищеца – Б. И. В. - К., ЕГН
**********, чрез адв. В. срещу решение № 658 от 27.04.2020г., постановено
по т.д. № 804/2019г., по описа на Софийски градски съд, т.о., VI-15 състав. С
обжалваното решение е отхвърлен иска на Б. И. В. - К. срещу „Тяхуа“ ЕООД,
ЕИК *** за установено по реда на чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, че вписването по
партидата на дружеството в търговския регистър, като адрес на управление на
ответника в град ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. *** е
несъществуващо обстоятелство.
Въззивникът/ищецът - Б. И. В. - К. счита, че обжалваното решение е
неправилно, тъй като предявеният иск бил доказан и основателен. На първо
място твърди, че от представения по делото нотариален акт се установявало,
че ищцата е собственик на процесния апартамент, който е вписан като адрес
на управление на ответното търговско дружество. По силата на додговор за
наем Ц. Ч. е ползвал апартамента до лятото на 2009г., след което го е
напуснал. На 16.11.2011г., законният представител на ответното търговско
дружество – Ц. Ч. е вписал в ТР, че същото е със седалище и адрес на
управление - град ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***. Излага
1
правни доводи, че при иск по чл. 29 от Закон за търговския регистър и
регистър на юридическите лица с нестопанска цел/ЗТРРЮЛНЦ/, проверката
не засягала законосъобразността на решението на едноличния соственика на
капитала, а се отнасяла до несъществуването на самото вписано
обстоятелство. Цитира практика в същия смисъл - определение № 684 от
17.07.2012г., по ч.т.д. 383/2012г. по описа на ВКС, II т.о. и определение № 254
от 09.04.2012г., по ч.т.д. 571/2011г. по описа на ВКС, II т.о. Моли въззивния
съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи
предявения иск. Претендира направените разноски за двете инстанции.
Въззиваемият/ответникът – „Тяхуа“ ЕООД, не е подал писмен
отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание не се явява и не изпраща
представител.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, срещу
подлежащо на въззивно обжалване решение, в законоустановения срок и е
процесуално допустима, и подлежи на разглеждане по същество.
При служебно извършената от въззивния съд проверка, на основание
чл. 269 ГПК, се установява, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата
обстановка по делото и страните не спорят, че от нотариален акт № 78 от
02.04.1999г., том I, рег. № 7084, дело № 103 от 1999г., на нотариус Б. Я., с
район на действие СРС, се установява, че ищцата е придобила правото на
собственост върху процесния апартамент № 78, със застроена площ от 78,76
кв.м., находящ се в град ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***. Между
ищцата и Ц. Ч. бил сключен договор за наем от 09.08.2005г., като последният
е напуснал апартамента през лятото на 2009г. На 16.11.2011г. ответното
търговско дружество е пререгистрирано в търговския регистър/ТР/ към
Агенцията по вписванията и е вписан адрес на управление, град ***, ж.к.
„***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, апартамент № 78.
За да отхвърли предявения иск като неоснователен,
първоинстанционният съд е изложил мотиви, че адресът на управление на
ЕООД представлявал елемент от статута на дружеството, който е част от
задължителното съдържание на учредителния акт и съгласно чл. 115, т. 1 ТЗ и
2
чл. 137, ал. 1, т. 1 ТЗ се определял от едноличния собственик на капитала на
дружеството съгласно чл. 114, ал. 3 ТЗ и чл. 147, ал. 2 ТЗ. Приел, че можело
да бъде квалифицирано като вписване на несъществуващо обстоятелство по
смисъла на чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, само в хипотезите, при които вписаният
адрес на управление не е съответен на действителното съдържание на
актовете на върховния орган на дружеството по чл. 115, т. 1 ТЗ и чл. 137, ал.
1, т. 1 ТЗ (респективно чл. 114, ал. 3 ТЗ и чл. 147, ал. 2 ТЗ) или е съответен на
съдържанието на тези актове, но по исков ред бъде установена нищожност на
самите актове (изрично в този смисъл мотивите към т. 3 от тълкувателно
решение №1 от 06.12.2002г. по тълк.д. №1/2002г. на ВКС, ОСГК). Приел, че
щом вписаният адрес на управление на ответното дружество е идентичен с
адреса на управление, определен с учредителния акт на дружеството, а
вписването на този адрес в търговския регистър към Агенцията по
вписванията на 16.11.2011г. не е извършено въз основа
на последващо решение на едноличния собственик на капитала за промяна на
адреса на управление на дружеството (чиято валидност да е допустим
предмет на разглеждане в производството по предявения установителен иск
по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ), а е извършено като последица от
пререгистрацията на дружеството по реда на §4 ЗТРРЮЛНЦ.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема
от правна страна следното:
Предмет на делото е предявен иск от трето лице, което твърди, че е
собственик на недвижим имот, който е отдал под наем на физическо лице,
което го е вписало като седалище и адрес на управление на ответното
търговско дружество. Всеки собственик на недвижим имот има правен
интерес да установи, че неговият адрес вписан в ТР е несъществуващо
обстоятелство. Предявен е отрицателен установителен иск, за установяване
несъществуване на факт/обстоятелство с правно значение, който изрично е
предвиден в закон, съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 4, изр. второ вр. с чл.
29, ал. 1 пр. последно ЗТРРЮЛНЦ.
Ищецът е доказл при условията на главно и пълно доказване, че е
собственик на имота, който е вписан в ТР като седалище и адрес на
управление на „Тяхуа“ ЕООД. В доказателствена тежест на ответника е да
3
установи, съществуването на това обстоятелство, че дружеството фактически
се помещава на адреса на управление към датата на приключване на устните
състезания. Допустими са всички доказателствени средства. Ответното
търговско дружество не е подало отговор на исковата молба и не е упражнило
правото си на защита по предявения иск на ищеца, поради което следва да
понесе тежестта от недоказването на правно релевантния факт. Следователно
предявеният иск е основателен и следва да се уважи само на това основание.
Неправилни са изводите на първоинстанционния съд, че щом за това
обстоятелство било взето надлежно решение от органите на ответното
търговско дружество и вследствие на неговата служебна пререгистрация било
вписано, това обстоятелство е и съществуващо. Този извод противоречи на
смисъла и целта на законодателя, залегнали в разпоредбата на чл. 29, ал. 1,
пр. последно ЗТРРЮЛНЦ, която урежда всички хипотези на установяване на
несъществуване на вписано обстоятелство. Вписването на едно обстоятелство
в ТР не означава, че е и съществуващо. Не може съществуването на
процесното обстоятелство да зависи от начина и реда на вземане на решение
от едно търговското дружество и включването му като част от
задължителното съдържание на учредителния й акт, които са послужили като
основание за вписване в ТР. Именно с отрицателния установителен иск всяко
трето лице ще упражни правото си на защита срещу дружество, което е
вписало адрес на управление, в който не се помещава в действителност. Още
повече, че не може да същестува нарушено право без право на защита, както
неправилно счита първоинстанционният съд. Още по-малко, съществуването
на процесното обстоятелство да се установява само от приемане на решение
от едно търговско дружество за адрес на управление и вследствие на
извършена пререгистрация с неговото вписване в ТР.
Релевантно за това производство е обстоятелството, че дружеството е
напуснало вписания адрес на управление и не осъществява дейност от него,
което по несъмнен начин би доказало вписване на несъществуващо
обстоятелство по смисъла на чл. 29, ал. 1, пр. последно ЗТРРЮЛНЦ. Винаги,
когато този факт бъде доказан, ще е установено несъществуването на вписано
обстоятелство в ТР.
Ирелевантно за това производство е предвиденото в закона основание
4
за уведомяване на дружеството, чрез фингирано връчване по реда на чл. 50,
ал. 2 ГПК, както и правата на третите лица, произтичащи от тези последици.
Защото това са правни последици единствено за дружеството, което не е
вписало в ТР новия си адрес на управление.
Предвид изхода на правния спор е основатело искането на ищеца за
пресъждане на направените разноски за двете инстанции. Ищецът е направил
разноски за първоинстанционното производство за държавна такса в размер
на 50 лева и за адв. възнаграждение в размер на 360 лева, което е уговорено в
договора за правна защита и съдействие, и е реално платено. Ищецът е
направил разноски за въззивното производство за държавна такса в размер на
25 лева. Следователно ответникът дължи на ищеца разноски за двете
инстанции в общ размер на 435 лева и следва да бъде осъден да ги заплати.
Мотивиран от горното, Софийският апелативен съд, на основание чл.
271, ал. 1, изр., първо, пр. второ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 658 от 27.04.2020г., постановено по т.д. №
804/2019г., по описа на Софийски градски съд, т.о., VI-15 състав, с което е
отхвърлен предявеният иск от Б. И. В. - К., ЕГН ********** срещу „Тяхуа“
ЕООД, ЕИК ***, за признаване за установено по реда на чл. 29, ал. 1
ЗТРРЮЛНЦ, че вписването на адреса на управление в град ***, ж.к. „***“,
бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, като адрес на управление на „Тяхуа“ ЕООД
по партидата на дружеството в търговския регистър, представлява вписване
на несъществуващо обстоятелство И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на Б. И. В. - К., ЕГН
********** срещу „Тяхуа“ ЕООД, ЕИК ***, че не съществува вписано
обстоятелство по партидата в търговския регистър на „Тяхуа“ ЕООД, ЕИК
*** - адрес на управление в град ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап.
***.
ОСЪЖДА „Тяхуа“ ЕООД, ЕИК *** да заплати на Б. И. В. - К., ЕГН
********** сумата от 435/четиристотин тридесет и пет/ лева, представляващи
разноски за двете инстанции.
5
След влизане в сила на решението, да се изпрати служебно на ТР при
Агенцията по вписване, на основание чл. 30, ал. 1 вр. с чл. 14, изр. второ от
ЗТР.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6