№ 32530
гр. София, 10.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело №
20231110171284 по описа за 2023 година
Настоящият съдебен състав констатира, че в издадената на 17.10.2023г.
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2215/2023г. по описа на РС – Монтана има
допусната очевидна фактическа грешка в датата, от която следва да се дължи
законна лихва върху претендираната главница – от датата на подаване на
заявлението до окончателното плащане. Видно от самото заявление е, че
същото е постъпило на регистратурата на СРС на 04.08.2023г., а не на
07.08.2023г., както погрешно е изписано в заповедта за изпълнение, която
фактическа грешка следва да се отстрани от съда, издал заповедта за
изпълнение.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими и
необходими и приемането им е допустимо. Същите обаче не са надлежно
заверени съобразно изискванията на чл.183 ГПК /„вярно с оригинала“ или
електронен образ, заверен от страната с КЕП/, което налага на ищеца да бъдат
дадени указания в този смисъл.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ИЗПРАТИ ч.гр.д. № 2215/2023г. по описа на РС – Монтана, ведно с
ч.гр.д. № 44054/2023г. по описа на СРС, 159-ти състав, на съставна на РС –
Монтана за преценка и процедиране съобразно изложеното.
След отстраняване на констатираната очевидна фактическа грешка в
1
издадената заповед за изпълнение, делото да се върне на настоящия състав
за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждането му в
о.с.з.
НАСРОЧВА делото за 15.10.2024г. от 11:00 часа, за която дата и час да се
уведомят страните с препис от настоящото определение.
ПРИЕМА писмените доказателства, представени с исковата молба.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да завери
представените към исковата молба писмени доказателства съобразно
изискванията на чл. 183 ГПК /„вярно с оригинала“ или електронен образ,
заверен от страната с КЕП/.
При неизпълнение, съдът ще ги изключи от доказателствения материал
по делото.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното /извънсъдебно/ уреждане на отношенията е най-
взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.
ДАВА СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, вр. чл.234, ал.3, т.2 КТ, вр. чл.92 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК, вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът ФИРМА е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК срещу Г. К. Г. за сумите, както следва: сумата от 1350 лв.,
представляваща неустойка за неизпълнение по договор за повишаване на
квалификацията от 01.07.2022г. към трудов договор №400596 от 19.10.2014г.,
ведно със законната лихва от депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до
плащането, както и за сумата в общ размер на 91,92 лв., представляваща
лихва за забава за периода от 13.01.2023г. до 21.03.2023г. в размер на 32,36 лв.,
съответно за периода от 23.03.2023 г. до 03.08.2023 г. в размер на 59,56 лв., за
които суми му е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
2215/2023г. по описа на РС – Монтана. След връчване на заповедта за
изпълнение по чл. 47, ал. 5 ГПК и при събрани данни, че длъжника не живее
на адреса, са предявени установителни искове за вземанията, предмет на
издадената заповед за изпълнение.
2
Ищецът ФИРМА твърди, че е сключил с ответника Г. К. Г. договор за
повишаване на квалификацията от 01.07.2022г. към трудов договор № 400596
от 19.10.2014г., по силата на който ответникът се е задължил да не прекратява
трудовото си правоотношение 18 месеца, считано от датата на подписване на
договора. За неизпълнение на това задължение, страните са уговорили, че
работникът ще дължи на работодателя неустойка в размер на сумата от 2000
лв. Излага доводи, че трудовото правоотношение между страните е
прекратено от работника с предизвестие, преди изтичане на 18 месеца от
подписване на договора за повишаване на квалификацията, за което е издадена
Заповед №2622/09.11.2022г. От общо уговорената неустойка в размер на 2000
лв. длъжникът заплатил на 12.01.2023г. сумата от 500 лв., съответно на
22.03.2023 г. – сумата от 150 лв., поради което дължи на работодателя и
мораторна лихва върху неизплатената част от главницата, считано от датите
следващите дните на плащане. Моли съда да установи вземанията така, както
са предявени в заповедното производство. Претендира разноски.
Ответникът Г. К. Г. в срока по чл. 131 ГПК не е депозирала отговор на
исковата молба.
По иска по чл.422,ал.1 ГПК, вр.чл.234,ал.3,т.2 КТ, вр.чл.92 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже, че страните са били обвързани от валидно
правоотношение по договор за повишаване на квалификацията от 01.07.2022г.,
по който той е изправна страна и е изпълнил произтичащите от договора
задължения, прекратяване на трудовото правоотношение между страните от
работника преди изтичане на 18 месеца от подписване на договора за
повишаване на квалификацията, валидно уговорена неустоечна клауза за
обезщетяване на вредите от неизпълнение на задължението на работника да
полага труд при ищеца 18 месеца след подписване на договора и размер на
уговорената неустойка.
Ищецът не сочи доказателства да е изправна страна по договора,
респективно да е изпълнил произтичащите от него свои задължения.
В тежест на ответника и при доказване на горните обстоятелства е да
докаже положителния факт на погасяване на дълга.
По иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже наличието на главен дълг и момента на изпадане на ответника в
забава.
3
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4