Р Е Ш Е Н И Е
№………./…..........2020 год.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ТОНИ КРЪСТЕВ
при секретар Мария Манолова,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1987 по описа за 2018 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на И.Н.С., гражданка на Руска Федерация, родена
на *** г., живуща в гр. Ванино, Хабаровски край, РФ, чрез адв. М.Н.,***, срещу В.П.П.
за прогласяване нищожността на „Договор по чл. 179 ал.2 от ТЗ“ от 11.11.2013
г., нотариално заверен peг. № 5295 от 11.11. 2013 г. на нотариус И. О. с район
на действие PC-Варна, за покупко-продажба на 50 дяла по 100 лв. всеки, общо на
стойност 5000 лв. от капитала на „Арсенал" ЕООД, ЕИК *********, с продавач
– И.Н.С., гражданка на Руска Федерация и купувач – В.П.П. на цена 500 лева, на
осн. чл. 40 ЗЗД, поради договаряне във вреда на представлявания и срещу „Арсенал"
ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, бул. „К. Б. I" 131, за установяване на:
(а) несъществуване на вписани в търговския регистър на обстоятелства по
заявление вх. № 20131111130601, вписани под № 20131115164214 от 15.11.2013 г.,
относно „АРСЕНАЛ" ЕООД, ЕИК *********, а именно: прехвърляне на дружествен
дял от И.Н.С. на В.П.П., промяна в състава на съдружниците – вписване на В.П.П.
като едноличен собственик на капитала, промяна в управлението и
представителството на дружеството, нов учредителен акт, и (б), евентуално, недопустимост
на вписване в търговския регистър на обстоятелства по заявление вх. №
20131111130601, вписани под № 20131115164214 от 15.11.2013 г., относно
„АРСЕНАЛ" ЕООД, ЕИК *********, а именно: прехвърляне на дружествен дял от И.Н.С.
на В.П.П., промяна в състава на съдружниците – вписване на В.П.П. като
едноличен собственик на капитала, промяна в управлението и представителството
на дружеството, нов учредителен акт.
Ищцата твърди, че в качеството си на неин пълномощник на 11.11.2013 г.
ответникът В. П. е продал сам на себе си всички дялове на ищцата в „Арсенал"
ЕООД – 50 дяла по 100 лева всеки, общо на стойност 5000 лева, за сумата от общо
500 лева продажна цена и станал едноличен собственик на капитала и управител,
като в момента на сделката дружеството е
имало значителни активи – недвижими имоти и МПС. За продажбата на дяловете и
промените в дружеството ищцата не била уведомявана, не била дала съгласие за сделката
и не била коментирана продажна цена на такава сделка. Счита, че стойността на
активите към м. 11.2013 г. надхвърля многократно пазарната цена на дяловете по
договора за продажба на дялове (500 лева). През следващите години част от
имотите на дружеството били разпродадени от ответника. Твърди, че договорът от
11.11.2013 г. е сделка, извършена във вреда на представлявания, тъй като
справедливата пазарна стойност на дяловете на ищцата е многократно по-висока от
цената 500 лева, договорена от В. П. сам със себе си, поради което договорът е
недействителен, а вписаните в търговския регистър по заявление вх. №
20131111130601 обстоятелства са несъществуващи, евентуално вписването им е
недопустимо.
В срока по чл. 376 ГПК, ответниците са подали писмен отговор, в който
оспорват исковете като недопустими, а в евентуалност – като неоснователни.
Правят възражение за погасяване по давност на всички предявени искове. Сочат,
че волята на ищцата е била да прекрати участието си в дружеството колкото се
може по-скоро след като на 04.04.2011 г. е придобила дружествените дялове, тъй
като на 04.04.2011 г. е упълномощила П. да прехвърля дяловете и́.
Дружеството било декапитализирано поне от 2011 г. От 2011 до настоящия момент,
дружеството непрекъснато било на загуба и имало задължения на стойност около 1
500 000,00 лева. Ищцата знаела за сделката прехвърляне на дялове от 11.11.2013
г., защото такава е била волята и́ още от 7.4.2011г., а на 23.6.2013 г.
отново поставила въпроса. Не искала никакви суми за дяловете си, знаела, че
дяловете и́ нямат никаква стойност – пасивите били повече от активите,
ищцата била приела ГФО за 2011 и 2012 г. На 7.4.2011г. между ищцата и П. бил
сключен устен договор за поръчка – да извърши прехвърлянето на дружествените
дялове и да прекрати членството на ищцата в дружеството без да иска нищо в
замяна /като стори това или безвъзмездно, или при цена и условия, каквито
намери за добре/. На 15.11.2013 г. била уведомена от П. за извършената сделка.
Пълномощното не било оттеглено, пълномощникът е имал право да договори цена по
своя преценка или да прехвърли безвъзмездно на когото намери за добре.
Възразяват, че стойността на дружествения дял се определя не само от активите,
но и от пасивите на дружеството. По баланс към 31.12.2013 г. задълженията на
дружеството били в размер на 1 768 000,00 лева при загуба от поне 218 000,00
лв. Стойността на дяловете била отрицателна още към момента на закупуването им
от ищцата, както и към момента на продажбата, извършена от ответника, поради
което не е налице вреда. Ответникът В.П. противопоставя възражение, че е
придобил дружествените дялове по силата на чл. 78, ал.1 ЗС и по давност,
съобразно чл. 80 ЗС чрез владението им в периода 11.11.2013 г. -11.11.2018 г. и
до настоящия момент. Твърди, че е действал добросъвестно съгласно волята на
упълномощителя. Ответниците излагат още, че П. е вписан в TP като управител на
5.11.2013 г. Считат, че вписването на обстоятелствата предмет на исковете с
правно основание чл. 29, ал. 1 от ЗТР е допустимо, тъй като заявлението от
11.11.2013 г. изхожда от легитимирано
лице – управителя П., който е такъв съгласно решение от 30.10.2013 г. и
вписване в TP от 5.11.2013 г., които не са оспорени. Сочат, че с решението от
11.11.2013 г. не е вземано решение за промяна в управлението.
Ищцата в подадена в срока по чл. 372 ГПК допълнителна искова молба
поддържа становището си и оспорва възраженията на ответника. Сочи, че доскоро не е знаела за извършените с вписване
№ 2013110511180 промени, но обстоятелството, че оспорването им не е предмет на
настоящата искова молба не следва да се тълкува във вреда на ищцата в смисъл,
че е съгласна с тези действия. Поддържа, че исковете не са погасени по давност,
тъй като такава не е предвидена в закона. Поддържа, че е упълномощила В. П. с
приложеното към исковата молба пълномощно от 7.04.2011 г. с цел да ищцата да
развива дейност и да управлява, вкл. чрез тримата пълномощници /не само В. П./.
Оспорва твърдението, че към м. 11.2013 г. дружеството е имало задължения, които
да надхвърлят пазарната стойност на активите, като твърди, че активите
многократно са надхвърляли задълженията и цената от 500,00 лева не представлява
справедливата пазарна стойност на дела на И. С.. Твърди, че И. С. е уредила
финансовите си отношения с физическите лица – бивши съдружници М. и С. и същите
нямат претенции към дружеството. Твърди, че възмездното придобиване на активите
от дружеството със средства на бившите съдружници е станало през 2005, 2006,
2007 г. като към 2013 г. тези задължения са погасени по давност. Позовава се на
пълномощното от 27.06.2013 г., с което И. С. като представляващ дружеството
упълномощава В. П. да приеме по дарение в полза на дружеството прехвърлените от
А. М. идеални части от 7 апартамента в гр. Варна, „Зл. Пясъци", х-л
„Дръстър". Сочи, че голяма част от имотите са придобити от дружеството
безвъзмездно и дори само те като пазарна цена към момента на оспорената сделка
надхвърлят сумата 500 лева – цена на дяловете от дружеството. Излага, че през
2013 г. е била в България и е извършила упълномощаването за посочената сделка,
дружеството е било действащо и В. П. е получавал заплата като служител на
същото, вкл. през 2014 г. Оспорва възражението, че е съществувал устен договор
за поръчка за прехвърляне на дяловете и прекратяване на членството, уведомяване
по Вайбър и липса на претенции към собствеността на дружеството, съгласие за
продажба. Оспорва, че стойността на дружествения дял е бил „отрицателна
величина", и че цената от 500 лева е в интерес на представлявания. Оспорва
възражението, че В. П. е придобил дяловете по давност, тъй като
законодателството не познава придобиване на дялове по давност. Оспорва
редовността на воденото счетоводство на „Арсенал" ЕООД от 2012 г., 2013 г.
до 2019 г., както и публикуваните в TP ГФО на дружеството, ведно с балансите и
финансовите резултати, като твърди, че счетоводството на дружеството не е
водено редовно, не са отразени промените в задълженията на дружеството,
погасените по давност задължения към трети лица, погасените задължения към
бившите съдружници – чрез плащане или опрощаване. Твърди, че задължения към
дата на прехвърляне на дяловете 11.11.2013 г. не са съществували или са били в
минимален размер в сравнение с активите на дружеството. Относно осчетоводените
задължения от 2005, 2006 и 2007г, поддържа, че с изтичане на 5-годишна давност,
вземанията на кредиторите спрямо търговеца се погасяват, поради което е
следвало да бъдат отписани и признати като приходи в съответната година, т.е.
В. П. към м. 11.2013 г., е придобил дружество без задължения към кредитори.
В срока по чл. 373 ГПК, ответниците в допълнителен отговор поддържат
възраженията, направени с отговора. Възразяват, че ищцата като трето лице за
задълженията на дружеството не може да прави възражение за погасяването им по
давност. Поддържат, че декапитализацията на дружеството съществува отпреди
11.11.2013 г. и възразява срещу преправяне на счетоводството на дружеството.
Поддържат, че действителната пазарна стойност на дяловете е отрицателна
величина. Липсвал правен интерес от иска по чл. 40 ЗЗД. Рекапитулацията между
представляващ и представител следвало да се извърши по реда на чл. 284 ЗЗД с
право на представлявания, ако твърди, че има вреди да ги установи и претендира
в законово допустимите срокове за защита на права. Считат за неоснователно е
твърдението, че поръчката по прехвърляне на дружествените дялове следва да е в
писмен вид. Пълномощното от 7.4.2011г. било показателно за волята на ищцата и
то е в необходимата форма – писмена с нотариална заверка на подписите. За
договора за поръчка специална форма не била необходима. Поддържат, че
счетоводството на дружеството е водено редовно през целия период 2010-2019г.
Заявяват, че задълженията не са погасени по давност, същите не са към бивши
съдружници, нито са "уредени с ищцата". Позовават се на чл. 10 от ЗТРРЮЛНЦ.
В пледоарията си по
същество процесуалният представител на ищеца поддържа изложените доводи.
Представя писмена защита. Процесуалният
представител на ответното дружество пледира за отхвърляне на исковете.
Варненският окръжен съд, въз
основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа
страна следното:
Между
страните не се спори, че пълномощно рег. № 3559 и 3560 от 7.4.2011 г., заверено
от Нотариус В. Г. за съдържание и подпис, е било надлежно издадено от ищцата и
на 11.11.2013 г. ответникът В.П., действайки като пълномощник на ищцата по
силата на същото пълномощно, е продал дружествените дялове на ищцата
представляващи 100 % от капитала на „Арсенал" ЕООД на самия себе си на
цена в общ размер 500 (петстотин) лева.
Продажбата
на дяловете е извършена с „Договор по чл. 179 ал.2 от ТЗ“ от 11.11.2013
г., нотариално заверен peг. № 5295 от 11.11.2013 г. на нотариус И. О. с район
на действие PC-Варна. В договора е изрично записано, че купувачът е уведомен и
приема всички стари публични и частни задължения на дружеството.
Видно
от съдържанието на пълномощното ответникът В.П. и лицата А. М. и Жанна С. са
били упълномощени от ищцата лично и в качеството и́ на органен
представител на „Арсенал“ ЕООД поотделно да извършват от нейно име и от името на
втория ответник „Арсенал“ ЕООД изброените правни действия и сделки, в т.ч. с
право да придобиват недвижими имоти от името на „Арсенал“ ЕООД, както и с
правото да представляват ищцата И.С.
в качеството и́ на едноличен собственик на капитала, като от нейно име
вземат решения за дейността на дружеството, решения за извършване на
разпоредителни сделки с имоти и вещи, собственост на дружеството, при цена и
условия каквито уговорят, включително и решения за промени в дружеството – за
смяна на собственик, управител, заличаване и прекратяване на дружеството, както
и с право да продават дружествените и́ дялове на цена и при условия,
каквито уговорят, всеки с право да договаря сам със себе си (л. 16, 17, 19-22).
От приетите по делото писмени доказателства се установява още, че с
договор от 04.04.2011 г. Жанна А. С. и А. А. М. са продали на ищцата И.Н.С.
собствените си дружествени дялове в „Арсенал" ЕООД, ЕИК *********,
представляващи 100 % от капитала на дружеството на цена в размер на 5 000
лева. Със заявление
А4 вх. № 20110404125119 е заявено за вписване в ТР придобиването от ищцата на
100 % от дружествените дялове в „Арсенал" ООД. С извършеното по
заявлението вписване № 20110406123843 са заличени предишните съдружници и
управители Жанна А. С. и А. А. М. и като едноличен собственик на капитала и
управител на дружеството е вписана ищцата И.Н.С..
Със заявление А4 вх. № 20131111130601
ответникът В.П. е заявил за вписване в търговския регистър промяна в обстоятелствата
по отношение на „Арсенал" ЕООД, ЕИК *********, а именно: прехвърляне на
дружествен дял от И.Н.С. на В.П.П., промяна в състава на съдружниците –
вписване на В.П.П. като едноличен собственик на капитала, нов учредителен акт. Към
заявлението са приложени Договор за прехвърляне на дружествен дял, нотариално
заверен peг. № 5295/11.11.2013 г.; Протокол - решение и Протокол от ОСС на
„Арсенал" ЕООД от 11.11.2013 г., подписани от ответника П. лично и като
пълномощник на И. С., обективиращи промяната в членствения състав на
дружеството и приемането на нов учредителен акт. Заявените промени са вписани в
ТР на 15.11.2013 г. под № 20131115164214.
Със заявление А4 вх. № 20131030093856
ответникът В.П. е заявил за вписване в търговския регистър промяна в
управлението и представителството на „Арсенал" ЕООД, в резултат на което с
вписване № 20131105111807 е заличен управителят И.Н.С. и като такъв е вписан В.П.П..
От приетото като доказателство пълномощно от
27.6.2013г., peг. № 8857 и 8858, том 2, акт 88 на Нотариус В. Г. (л. 180) е
видно, че ищцата е упълномощила ответника В. П. да приеме дарение в полза на
„Арсенал“ ЕООД на ½ ид.ч. от седем недвижими имота в х-л „Дръстър“, Зл.
пясъци, в т.ч. два апартамента и пет паркоместа.
От извършена от съда служебна справка в търговския регистър, с оглед на
позоваването в отговора на исковата молба на всички публикувани след 2010 г.
ГФО, се установява, че към края на 2011 г. „Арсенал" ЕООД има
задължения в общ размер 1 784 х. лв., към края на 2012 г. – в общ размер също
1 784 х. лв., а към края на 2013 г. – 1 768 х. лв. Балансите за 2011
и 2012 г. са подписани от ищцата И. С., а за 2013 г. от ответника В. П.. Разликата
между активите и пасивите в балансите е отрицателна величина, съответно: -(минус)
139 х. лева за 2011 г., -(минус) 215 х. лева за 2012 г. и -(минус) 218 х. лева
за 2013 г. Тези данни са видни и от представените от ищцата счетоводни баланси
за 2012 и 2013 г.
От приетото по делото заключение на вещите лица по допусната комплексна съдебно-оценителна
и счетоводна експертиза (СОСЕ), неоспорено от ответниците и оспорено от ищцата
само в частта на установените пасиви, което съдът кредитира до степен съгласно
изложеното по-долу, се установява, че към 11.11.2013 г. в счетоводството на
дружеството са отразени пасиви в общ размер 1 769 000 лева.
Доколкото в случая не е налице хипотезата на напускащ съдружник, при
която стойността на дружествения дял се изчислява по предвидения в чл. 125, ал.
3 от ТЗ начин, на експертизата е поставена задачата да установи пазарната, а не
балансовата стойност на 100 % от дружествените дялове в капитала на „Арсенал“
ЕООД към 11.11.2013 г. В отговор на така поставената задача в първоначално
изготвеното заключение вещите лица посочват (Вариант 2), че при стойност на ДМА
по пазарна цена разликата между активи и задължения е плюс 655 х. лв., тоест
стойността на активите е 2 424 000 лева и надвишава тази на задълженията
със 655 000 лв.
Съгласно допълненото заключение пазарната стойност на активите във
вариант 1 (с включени имоти в хотел „Дръстър") е 1 665 000 лева
и във вариант 2 (с изключени стойности на имотите в хотел „Дръстър") е
1 531 000 лева.
За да достигне до тези различни стойности спрямо първоначалния вариант на
депозираното заключение експертизата е изключила от оценката имота под № 22,
тъй като към 11.11.2013 г. същият не е бил собственост на дружеството и след
анализ на информацията, предоставена от ответниците с молба от 24.02.2020 г. е
редуцирала стойността на част от недвижимите имоти, в т.ч. имот в м. „Траката“,
гр. Варна, като за последния е отчела обстоятелството, че съгласно нотариалния
акт за продажба на този имот от 30.06.2016 г. построената в същия сграда е била
със степен на завършеност груб строеж, докато в първоначалния вариант на
заключението е оценяван обект в завършен вид.
Съдът намира, че по отношение на пазарната стойност на активите не следва
да се кредитира вариант 2-2 на допълненото заключение, в което пазарната
стойност на активите е 1 531 000 лева, тъй като вариант с изключване
на стойността на имотите в хотел „Дръстър" не е възлаган на експертизата и
по делото не са представени доказателства за настъпили факти и обстоятелства, които
да налагат изключването на този актив от имуществото на дружеството („Арсенал“
ЕООД не е страна по представените от ответниците с молба от 24.02.2020 г.
съдебни решения).
В допълненото заключение, съдът не кредитира и извода, че задълженията на
ответното дружество са в размер на 2 289 000 лева. Увеличението в
размер на 520 000 лева е извършено от вещите лица на базата на клаузи в
приложени към допълненото заключение (л. 549-552) договори за паричен заем от
10.06.2007 г. за сумата 450 000 евро със „Собер груп“, Латвия, и от
20.10.2007 г. за сумата 195 410 евро с „Хигилекс лимитед“, Германия, или
общо 1 223 х. лева. Тези договори не носят подписи на страни и не са
приети по делото като доказателства по надлежния процесуален ред, а въпросните
лихви не са заведени в счетоводството на ответника. Ето защо посочените
договори не могат да се приемат като основание за допълнително начисляване на
лихви в размер на 7 % годишно. При това положение съдът приема, че по
счетоводни данни пасивите на дружеството към 11.11.2013 г. са в размер на
1 769 000 лева. При така установените стойности на активи и пасиви се
получава разлика в размер на 655 000 лева по първоначално изготвения
вариант и -(минус) 104 000 лева по вариант 2-1 на допълненото заключение.
От представените като приложения към
заключението на вещите лица ГФО за 2007, 2008 и 2009 г. се установява още, че
задължения в размер на 1 223
х. лева са заведени, съответно, като задължения по облигационни заеми (2007
г.), задължения към финансови предприятия (2008 г.) и други задължения със срок
до 1 година (2009 г.). В отчетите за 2010 г. – 2012 г. задълженията са отразени
в графата други задължения над 1 г. Следователно, налице са противоречиви
счетоводни записвания относно основанието и срокът на тези задължения.
За доказване, респ. опровергаване на
твърденията за сключен между ищцата и ответника П. договор за поръчка с предмет
продажба на 100% от дяловете на ищцата в „Арсенал" ЕООД при уговорените в
договора от 11.11.2013 г. условия, по делото са събрани гласни доказателствени
средства – свидетелски показания.
От показанията на свидетеля Ж. Е. О., който
сочи, че се намира в делови отношения с ответника В.П., се установява, че
доколкото свидетелят знаел ищцата С. и ответника П. имали делови
взаимоотношения за прехвърлянето на въпросната фирма „Арсенал“ или пълномощно.
Свидетелят бил шофьор на повикване от 2011 до 2013 г., за което му плащал
ответника П., и заявява, че е возил ищцата С. и ответника П. на различни места,
в т.ч. при нотариус. Според свидетеля И. С. искала да прехвърли по-бързо
дяловете си, защото й било трудно да идва до България. Данъците й били много
високи и не можела да ги покрива и искала възможно най-бързо господин П. да
уреди тези неща. Това се случило през месец април 2011 г. Госпожа С. искала да
прехвърли дяловете си на В.П. при всякакви условия, стига това да стане
по-бързо. Свидетелят не е чувал да се говори за конкретни суми. Свидетелят
изнася данни и за друга среща между тях – през юни или юли 2013 г., когато ги
возил при нотариус. Отново се провел разговор възможно по-бързо да се случат
нещата. Тогава трябвало П. да провери дали в регистъра окончателно е
прехвърлено всичко на него, за да може той да движи от нейно име всичко.
Доколкото свидетелят знаел, П. изпълнил това, което искала С.. Прехвърлил
дяловете на себе си. По-късно седял в офиса и чакал в търговския регистър да
излязат неговите имена и след това той по Вайбър й съобщил, че името му вече е
излязло в търговския регистър и че вече В.П. управлява от нейно име. Това
свидетелят предполага, че се е случило няколко месеца след юни-юли 2013 г.
Свидетелят сочи, че не говори руски език, но го разбира. П. разговарял със С. на
руски език. В. П. не бил споделял със свидетеля каква е причината да купува
тази фирма със задължения.
Според свидетеля Я. Д. Н., който в периода
2008 г. – 2014 г. бил системен администратор в „Арсенал“, през пролетта на 2011
г. В.П. се срещнал с И.С. в офиса и говорили, че тя няма възможност да се
занимава с текущите дела на фирмата и иска да го упълномощи за това и в същото
време иска и да продаде дружествените си дялове, защото се притеснява, тъй като
знаела, че фирмата има задължения. Станало дума на кого иска да ги прехвърли –
на В.П.. Не била казала точна сума, на която да ги продаде, но някаква
символична сума, тъй като фирмата била силно задлъжняла. Свидетелят изнася
сведения и за друга среща между тях в началото на лятото през 2013 г. Поводът
бил, че И.С. вече наистина искала окончателно да прехвърли дяловете си във
фирмата. Ответникът П. изпълнил нейното желание като прехвърлил дяловете на
себе си в края на 2013 г. В края на един работен ден той провел телефонен
разговор с нея, като я уведомил, че дяловете са прехвърлени и въпросът е
приключен. Доколкото свидетелят бил разбрал, И.С. е искала да направи услуга на
А. М. и Ж. С. и да купи фирмата „Арсенал“. След това през 2011 г. И.С. искала
да премахне дружествените си дялове, тъй като се притеснявала. Свидетелят
работел в отделна стая на втория етаж, но слизал и долу да решава проблеми с
компютрите и така станал свидетел на обсъждането на този въпрос. Не знаел кога И.С.
е купила фирмата. На въпрос на ищцата И.С. кога и къде е чул разговорите с
господин П. след като не е седял с тях на една маса, а просто е минавал покрай
тях, свидетелят отговаря, че това е станало долу на първия етаж през м. юни
2013 г. и те просто обсъждали, че подготвят пълномощно.
Свидетелят А. А. М., заявява, че през 2002 г.
е дошъл в България и започнал да се занимава с недвижими имоти. Имал голям
персонал и успял да придобие голям офис, където работели със скъпи недвижими
имоти, записани на фирма „Арсенал“. Познавал господин П. от 2006 г, когато го
наел във „Дао Реал Груп“ като охранител, а по-късно изпълнявал и определени
технически функции, възложени му от свидетеля. В. П. нямал никакво отношение с
фирмата „Арсенал“ докато М. напуснал България през 2011 г. В лични разговори с М.
И.С. изразила желание да придобие бизнес в България и свидетелят й предложил
дружеството „Арсенал“, което към онзи момент притежавало недвижими имоти,
закупени от Ж. С. и М. с техни лични средства. Към края на 2011 г. било
издадено пълномощно от И.С. към господин П., в което фигурирали също М. и Ж. С..
Свидетелят се запознал с текста на пълномощното след издаването му и бил смутен
от някои неща в него, но в онзи момент имал доверие в П.. Според свидетеля, И.С.
никога не е имала желание да се отърве от дружеството, напротив, тя искала да
работи и да развива бизнеса, затова придобила дружество с дългосрочни активи.
Тъй като П. бил подчинен на свидетеля М., последният му разпоредил да подготви
пълномощно, с което може да участва в сделките и да продава имоти на трети лица
в полза на И.С.. Свидетелят твърди, че се е намирал в постоянен контакт с И.С..
Тя им звъняла по телефона и съответно те (от контекста се разбира, че става
дума за М. и С.) давали разпореждания на П. във варненския офис. С. никога не
била споделяла, че иска нейните дялове да бъдат прехвърлени на П.. Свидетелят
изнася, че започнали да се съмняват в действията на господин П. във връзка с
разсрочено плащане на клиенти на фирмата, когато той с пълномощното не предал
дължимите пари на фирмата-строител, а ги задържал за себе си. Тогава, в средата
на 2014 г., разбрали, че фирмата е продадена и дяловете са прехвърлени на
неговото име и той се явява едноличен собственик на дружеството. Свидетелят
заявява, че познава Я. Н., който бил уеб дизайнер и програмист, имал отделна
стая в офиса и се занимавал единствено с поддръжка на уеб сайта на фирмата.
Според М. фирмата не е имала задължения, не е взимала кредити, в активите
и́ имало много скъпо струващи недвижими имоти. Господин П. превеждал суми,
свързани с продажба на имоти, на апартаменти. Свидетелят не може да назове
общата сума, но заявява, че милион евро с един превод не е имало никога.
От показанията на свидетелката Л. А. М.,
приятелка на И.С. от 2010 г., които съдът цени при условията на чл.172 от ГПК,
се установява, че Ж. С. предложила на свидетелката и на съпруга и́ да
придобият една фирма за един милион евро. Тъй като свидетелката през 2010 г.
родила дете в София, това предложение станало по-интересно за И.С., която
искала да се премести във Варна и да се занимава с недвижими имоти. Тя
придобила тази фирма за 1 000 000 евро, нямала никакви проблеми и се
радвала, защото фирмата носела големи доходи. С. планирала да се премести в
България. Свидетелката била близка с Ж. С., с която имали разговори и уговорки,
ако И.С. не може да се справи с фирмата, свидетелката и съпругът и́ да
откупят фирмата за същата сума – 1 000 000 евро, а именно „Дао Реал“
и „Арсенал“. Според свидетелката това била една фирма. През 2014 г.
свидетелката разбрала, че управителят, който бил оставен да наглежда и ръководи
фирмата, не е предал пари, които се дължали и разбрала, че това е В.П..
Правни
изводи:
І. По иска срещу В.П. с правно основание чл. 40 ЗЗД за
прогласяване нищожността на договора 11.11.2013 г. за покупко-продажба на 100 %
от дружествените дялове в „Арсенал" ЕООД.
Съгласно
разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т.
д. № 5/2014 г., ОСГТК, фактическият състав, пораждащ недействителността по чл. 40 ЗЗД се състои от два елемента –
обективен и субективен. За да е налице обективният
елемент следва да се установи, че договорът, сключен от представителя и третото
лице е във вреда на представлявания. Увреждането на интересите на
представлявания може да има най-различни проявни форми, например: договор,
сключен при неизгодни за него условия; предоставените на пълномощника права са
упражнени превратно, макар и в рамките на представителната му власт, както и
най-различни други хипотези. Не е необходимо вредата да е настъпила, а е
достатъчно да е налице сигурност за нейното настъпване, но във всички случаи се
има предвид обективно увреждане на интересите на представлявания, което не е
незначително. Преценката за наличието на увреждането, респ. – за сигурното му
настъпване, се извършва предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен
случай, но във всички случаи – към момента на сключването на договора. Субективният елемент включва "споразумяване" между
представителя и насрещната страна по договора (третото лице) за увреждането на
представлявания. Този елемент от фактическия състав се свежда до
недобросъвестност на представителя и насрещната страна по договора (третото
лице) относно увреждането на представлявания т.е. и двамата знаят (осъзнават),
че сключеният договор обективно уврежда представлявания. Тази недобросъвестност
също не се предполага, а подлежи на доказване от страна на представлявания.
Увреждането
на представлявания и недобросъвестността на представителя и на насрещната
страна по договора са релевантни за недействителността по чл. 40 ЗЗД, и тя ще намери приложение, само
когато договорът е сключен в рамките на представителната власт (учредена с
пълномощно или от закона).
При
преценката дали е налице превратно упражняване от пълномощника на
предоставената му представителна власт следва да се отчетат всички
обстоятелства, свързани с интересите на представлявания и мотивите на
представителя да сключи договора (така Решение № 27 от 2.02.2015 г. на ВКС по
гр. д. № 4265/2014 г., IV г. о., ГК).
В
случая е безспорно установено, че по силата на предоставеното му нотариално
заверено пълномощно от 07.4.2011 г. ответникът В.П. е разполагал с
представителна власт да извърши продажба на дружествените дялове на ищцата в
„Арсенал“ ЕООД на цена и при условия каквито уговори, в т.ч. и като договаря
сам със себе си.
С
оглед на обстоятелството, че пълномощникът е едновременно и насрещна страна по
сделката, тъй като е договарял сам със себе си, достатъчно е той да е бил
недобросъвестен, т.е. да е знаел, че уврежда интересите на ищцата.
От събраните
по делото доказателства не се установи ищцата изрично да е изразила воля за
извършване на процесната сделка на цена
от 500 лева. Показанията на свидетелите О. и Н. съдът преценява като
неубедителни в тази насока. И двамата свидетели изнасят по същество една и съща
информация за случайно дочути от тях по различно време и на различни места
разговори между ищцата С. и ответника П., без самите те да са участвали или
присъствали официално на преговори между страните. Също така случайно двамата
свидетели са дочули разговор по „Вайбър“ след извършване на процесната сделка. Според
свидетеля О. в резултат от прехвърлянето на дружествените дялове ответникът П.
трябвало „да движи всичко“ от името на ищцата, което е вътрешно противоречие в
показанията на свидетеля. И двамата свидетели не дават сведения за конкретно
договорени параметри на сделката.
Също
така, показанията на свидетелите О. и Н., че И. С. още от 2011 г. на всяка цена
искала да се освободи от дружествените си дялове, не кореспондират с изнесените
от О. и Н. сведения за извършено от ищцата и ответника В. П. съвместно посещение
при нотариус през лятото на 2013 г. След като още от 2011 г. ищцата е искала
бързо и на всяка цена да се освободи от дружествените си дялове, тя е можела да
стори това лично именно при това посещение при нотариуса, а не вместо това да
упълномощава В. П. да приема като дарение в полза на „Арсенал“ ЕООД още
недвижими имоти, доказателство за което е и представеното по делото пълномощно
от 2013 г.
Страните не оспорват стойностите на активите на дружеството определени от
вещите лица в допълненото заключение, а те са между 1 531 000 и
1 665 000 лева.
Спорен е въпросът дали дружеството е имало задължения в размери надвишаващи
стойността на активите, което да обуслови продажна цена на дяловете близка до
нула.
Според свидетелите М. и М. „Арсенал“ ЕООД не е имало задължения, а само
активи. Тези показания не могат да се кредитират, тъй като обективно не е
възможно дружество с регистриран капитал от 5 000 лева да закупи активи за
повече от един милион лева без привлечени за целта средства.
Ищцата оспорва счетоводните записвания и се
позовава на липсата на доказателства за произхода на основните задължения –
тези към „Собер груп“, Латвия и „Хигилекс лимитед“, Германия, в общ размер 1
223 х. лева, както и на обстоятелството, че същите са заведени в счетоводството
преди 01.01.2008 г., поради което са били налице основания да се отпишат от
баланса на „Арсенал“ ЕООД като погасени по давност.
По делото не са налице данни „Арсенал“ ЕООД да е извършвало
инвентаризация на активите и пасивите с цел достоверното им представяне във
финансовите отчети, което съгласно чл. 22, ал. 1 от ЗСч (отм., ДВ, бр. 95 от
8.12.2015 г.) следва да се извършва най-малко веднъж годишно по ред и начин,
определени от органите на управление на предприятието.
Счетоводната експертиза не е в състояние да
установи, дали са били налице основания за отписване на тези задължения, тъй
като ответникът не е представил документи, от които да се установи основанието
за възникване на задълженията и техния срок. Представените от ответниците и
приложени към заключението договори за заем от 2007 г. не носят подписи на
страни, поради което не могат да бъдат ценени като източник на информация
относно основанието за възникване на задълженията и техния срок, респ.
наличието или липсата на основание за отписването им. Липсва информация и
относно това по какъв начин сумите са постъпили в патримониума на дружеството.
За задължението към А. М. в размер на
340 128,95 лева, възникнало след 01.01.2008 г., също не е ясно основанието
и срокът за погасяване. Ако задължението е възникнало през 2008 г. и е без срок
съществува възможност същото да се погаси по давност преди 11.11.2013 г.
Ответникът В. П. е бил запознат със
задълженията на „Арсенал“ ЕООД, тъй като в подписания от него договор от
11.11.2013 г., с който прехвърля сам на себе си дружествените дялове, изрично е
записано, че е уведомен и приема всички стари публични и частни задължения на
дружеството и става собственик на неговите активи (л. 40).
От изложеното следва, че през 2013 г. е била
налице възможност да се извърши инвентаризация на пасивите на „Арсенал“ ЕООД и в
случай, че са налице основания за това, значителна част от тях да бъдат
отписани като погасени по давност. Тази възможност е напълно реална, а не
хипотетична, тъй като не са налице преки доказателства, че задълженията са със
срок, а счетоводните записи са оспорени. Налице са и противоречия в начина на
отчитане на задълженията в балансите на дружеството през различните години
досежно основание и срок на задълженията. Съгласно чл. 69, ал. 1 от ЗЗД, ако
задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага. Това
означава, че изискуемостта на вземането възниква с пораждане на задължението.
Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. За задълженията без срок, възникнали през 2007
г. давността би изтекла през 2012 г., а за тези от 2008 г. – през 2013 г.
Ответникът В. П.
е бил упълномощен не само да представлява И. С. при продажба на дяловете на
ищцата в „Арсенал“ ЕООД,
но и да извършва редица действия от името и за сметка на дружеството, които по
обем и предмет се доближават до правата на търговския пълномощник по смисъла на
чл. 26 от ТЗ. Следователно ответникът В. П. е разполагал с необходимата
информация, въз основа на която да прецени дали е в интерес на ищцата да
прехвърли сам на себе си дружествените дялове за сумата от 500 лева.
Отношенията между
упълномощител и упълномощен, се основават на доверието, което представляваният
има в своя представител. Това доверие изисква от пълномощника да упражнява
даденото му потестативно право да въздейства върху правната сфера на
упълномощителя изключително в интерес на представлявания. Още повече това важи
в случаите, когато пълномощникът договаря сам със себе си, поради очевидният
конфликт на интереси между качеството му на представител и личното му качество
на страна по сделката.
В конкретния случай,
пълномощникът е продал на себе си за 500,00 лева дружествени дялове в ООД,
което има активи за над 1,5 милиона лева, без да са налице безспорни
доказателства, че е поискал и е получил изричното одобрение на упълномощителя за
извършване на сделката при тези условия. По този начин ищцата е била лишена от
възможността да извърши конкретна преценка по отношение на реалната пазарна
цена на дружествените дялове в момента на продажбата им с оглед наличието на
стари задължения в голям размер и възможността същите или част от тях да са с
изтекъл давностен срок.
Лишаването от възможност
за такава конкретна преценка е увредило интересите на представляваната, която в
качеството си на управител на „Арсенал“ ЕООД е имала правото да разпореди
инвентаризация на задълженията на дружеството, която да доведе до отписване на
част от тях, при което пазарната цена на дружествените дялове би била
значително по-висока. Но дори и без извършване на инвентаризация, ищцата е
можела да вземе предвид възможността част от вземанията да са с изтекъл
давностен срок, респективно да прецени тяхната действителна пазарна стойност.
В случая не става въпрос
за противопоставяне от страна на ищцата на възражение за изтекла давност в
настоящия процес, каквото би било недопустимо с оглед на предмета и страните по
делото. Става въпрос за интереса на упълномощителя да извърши конкретна
преценка относно цената, на която да се извърши разпореждане чрез продажба на
дялово участие с притежаваното от нея търговско предприятие с балансово число над
1,5 милиона лева, като вземе предвид изтичането на давностните срокове за
значителна част от задълженията на дружеството.
Индиция за нарушаване на
интереса на ищцата е и обстоятелството, че видно от показанията на свидетеля М.,
последният е бил в близки отношения с И. С. и макар по счетоводни данни да се
явява кредитор на дружеството, твърди че последното не е имало никакви
задължения.
В обобщение, съдът намира, че предоставените на пълномощника права са упражнени превратно, макар и в
рамките на представителната му власт, тъй като в качеството си на пълномощник ответникът
е бил запознат със задълженията на „Арсенал“ ЕООД и е можел да съобрази, че при погасяване на значителна
част от тях по давност пазарната цена на 100 % от дружествените дялове би била
значително по-висока от 500 лева. В този смисъл, ответникът е действал
недобросъвестно като е сключил със самия себе си договор, който уврежда
интересите на ищцата в качеството й на представлявано лице, лишавайки я от възможността
след преценка относно събираемостта на част от задълженията на дружеството да
получи значително по-висока продажна цена за притежаваните от нея 100 % от
капитала на „Арсенал“ ЕООД, при условие че в този момент действително е желаела
извършването на тази продажба.
Възражението на ответника
В. П. за придобиване на дружествените дялове чрез давностно владение е
неоснователно. Дружествените дялове не са движими вещи нито ценни книги на
приносител. Законът не предвижда възможност членствени права да бъдат
придобивани по давност. Чл. 78, ал. 1 от ЗС е изцяло неприложим към конкретния
случай.
Горното обуславя извод за
основателност на иска.
ІІ. По иска срещу „Арсенал" ЕООД с правно основание чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ за установяване
на несъществуване на вписани в търговския регистър обстоятелства по
заявление вх. № 20131111130601, вписани под № 20131115164214 от 15.11.2013 г.
Този
иск е обусловен от изхода на делото по иска с правно осн. чл. 40 от ЗЗД.
По заявление
вх. № 20131111130601 на 15.11.2013 г. в ТР са вписани следните промени в
подлежащи на вписване обстоятелства относно „Арсенал" ЕООД: прехвърляне на
дружествен дял от И.Н.С. на В.П.П. и промяна в състава на съдружниците –
вписване на В.П.П. като едноличен собственик на капитала. Обявен е нов
учредителен акт, отразяващ настъпилите промени.
Недействителността
на договора от 11.11.2013 г. за покупко-продажба на 100 % от дружествените
дялове в „Арсенал" ЕООД обуславя наличието на неосъществен фактически
състав по прекратяване на членственото правоотношение на ищцата И.С., респ.
несъществуване на вписано в търговския регистър обстоятелство. Ответникът В. П.
не е придобил в резултат на недействителната сделка дружествените дялове и не е
станал едноличен собственик на капитала на дружеството. При липса на това
качество същият не е бил компетентен да приема и нов учредителен акт.
Следователно, към момента на вписването им в търговския регистър посочените
обстоятелства не са възникнали валидно, което обуславя основателност на иска в
тази му част.
По
отношение на промяната в управлението и представителството на дружеството,
съдът намира, че искът е неоснователен, тъй като промяна в това обстоятелство
нито е заявена със заявление вх. № 20131111130601, нито е вписана по това
заявление. Такава промяна е вписана по-рано по заявление вх. № 20131030093856,
но това вписване не е предмет на предявения иск.
С
оглед на горното искът ще се уважи в частта отнасяща се до вписването на
прехвърляне на дружествен дял и нов едноличен собственик на капитала, както и
обявяването на нов учредителен акт и ще се отхвърли по отношение на вписаната по-рано
на 30.10.2013 г. промяна в управлението и представителството на дружеството.
ІІІ. Отхвърлянето на иска за установяване на несъществуването на вписано
обстоятелство относно управлението и представителството на дружеството налага разглеждане на
евентуалния иск за недопустимост на това вписване.
Заявление вх. №
20131111130601 е подадено от
легитимирано лице – управителя на дружеството, който е надлежно вписан с
предходно вписване 20131105111807. Ищцата твърди, че промяната в управлението и
представителството е вписана със заявление вх. № 20131111130601,
поради което искът е допустим.
От
събраните по делото доказателства се установява, че промяна в управлението и
представителството на дружеството не е заявена със заявление вх. №
20131111130601 и не е вписана по това заявление, поради което и евентуалният иск за недопустимост
на вписването в тази му част се явява неоснователен и ще се отхвърли.
Отговорност за
разноски.
С оглед на изхода от спора ищцата има право на
сторените съдебно-деловодни разноски на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК. Претендира се единствено присъждане на
държавна такса.
Ответникът „АРСЕНАЛ" ЕООД не претендира разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на
основание чл. 40 ЗЗД, като сключен във вреда на
представляваното лице, договор от 11.11.2013 г., нотариално заверен с peг. №
5295 от 11.11. 2013 г. на нотариус И. О. с район на действие PC-Варна, с който В.П.П.
в качеството си на пълномощник на И.Н.С., гражданка на Руска Федерация, родена
на *** г., е продал на В.П.П., ЕГН **********,***, 50 дяла по 100 лв. всеки,
общо на стойност 5000 лв., представляващи 100 % от капитала на „АРСЕНАЛ"
ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, бул. „К. Б. I" 131, на цена в размер на
500 (петстотин) лева.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл. 29, ал. 1, предл. трето от ЗТРРЮЛНЦ, по иск на И.Н.С., гражданка на Руска Федерация, родена на ***
г., против „АРСЕНАЛ" ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, бул. „К. Б. I"
131, че с вписване № 20131115164214 по партидата на „АРСЕНАЛ" ЕООД са
вписани несъществуващи обстоятелства, а именно: прехвърляне на дружествен дял
от И.Н.С. на В.П.П., промяна в състава на съдружниците – вписване на В.П.П.
като едноличен собственик на капитала, обявяване на нов учредителен акт.
ОТХВЪРЛЯ иска на И.Н.С.,
гражданка на Руска Федерация, родена на *** г., против „АРСЕНАЛ" ЕООД, ЕИК
*********, гр. Варна, бул. „К. Б. I" 131, за признаване за установено, на
основание чл. 29, ал. 1, предл. трето от ЗТРРЮЛНЦ, че с вписване № 20131115164214 по партидата на
„АРСЕНАЛ" ЕООД е вписано несъществуващо обстоятелство, а именно: промяна в
управлението и представителството на дружеството.
ОТХВЪРЛЯ иска на И.Н.С.,
гражданка на Руска Федерация, родена на *** г., против „АРСЕНАЛ" ЕООД, ЕИК
*********, гр. Варна, бул. „К. Б. I" 131, за установяване на основание чл. 29, ал. 1, предл. второ от ЗТРРЮЛНЦ на
недопустимост на вписване № 20131115164214 по партидата на „АРСЕНАЛ" ЕООД относно
следното обстоятелство: промяна в управлението и представителството на
дружеството на дружеството.
ОСЪЖДА В.П.П.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на И.Н.С., гражданка на
Руска Федерация, родена на *** г., сумата 200,00 лева съдебно-деловодни разноски пред
ВОС на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „АРСЕНАЛ"
ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, бул. „К. Б. I" 131, ДА
ЗАПЛАТИ на И.Н.С.,
гражданка на Руска Федерация, родена на *** г., сумата 80,00
лева съдебно-деловодни разноски пред ВОС на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: