№ 338
гр. Пловдив, 30.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на тридесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Михаела Хр. Буюклиева
Членове:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Катя Ст. Пенчева
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
и прокурора Андрея Атанасов Атанасов (АП-Пловдив)
Сложи за разглеждане докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно
частно наказателно дело № 20215000600635 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:27 часа се явиха:
Обвиняемият КР. Г. П. се явява лично и със защитника си адв.Й.Д. с
пълномощно по делото.
За Апелативна прокуратура - Пловдив се явява прокурор А.А..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
Обв. П.: Да се гледа делото.
Съдът, след съвещание, намира, че са налице основанията за даване ход
на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се частната жалба на адвокат Д. – защитник на
обвиняемия К.П., срещу определението на П. окръжен съд, постановено по
ЧНД № 2605/2021 г. по опис на същия съд, с което спрямо обвиняемия П. е
взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Съдебният акт се
атакува като неправилен и незаконосъобразен. Иска се неговата отмяна и
определяне на по-лека мярка за неотклонение по отношение на обвиняемия
1
П..
Разясниха се на страните правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искане за отводи и няма да представям
доказателства.
Адв. Д.: Поддържам жалбата. Нямам искания за отводи. Представям и
моля да приемете епикриза, отнасяща се за детето на моя доверител.
ОБВИНЯЕМИЯТ П.: Нямам искания за отводи. Поддържам жалбата.
Да се приеме доказателството.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приеме и приложи по делото.
Съдът след съвещание намира, че представената епикриза на К.К. П. е
относима към предмета на делото и следва да бъде прочетена и приета, както
и всички приложени по делото писмени доказателства, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА представената от адв. Д. епикриза на К.К. П.,
както и приложените по делото писмени доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам нови искания. Да се даде ход по същество.
Адв. Д.: Нямам други искания. Моля за ход по същество.
Обв. П.: Също.
Съдът, с оглед изявленията на страните, намира, че делото е изяснено от
фактическа страна и следва да се даде ход на съдебните прения, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, пред вас се атакува
определението, с което спрямо К.П. е взета мярка за неотклонение
„задържане под стража“.
За да постанови същото, съдът е приел, че са налице изискуемите от
закона предпоставки, а именно, че повдигнато е обвинение за извършени две
престъпления по чл. 354а, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 29, ал. 1 от НК и такова по
чл. 270 от НК. За първото престъпление се предвижда наказание лишаване от
свобода от 5 до 15 години и кумулативно глоба. За второто се предвижда
лишаване от свобода от свобода от 3 години, т.е. имаме налице тежко
2
умишлено престъпление, което е извършено и при условията на опасен
рецидив, за което законът предпоставя, че е налице опасност да извърши
друго престъпление или да се укрие, което и съдът е приел в своето
определение.
За да достигне до този извод, съдът е обсъдил най-напред наличието на
обосновано предположение за извършването на двете престъпления, което се
доказва от събраните до момента доказателства по делото, които съдът
подробно е обсъдил в определението си. Касае се за престъпление, с предмет
около 1 кг наркотично вещество, което не би могло да бъде за лична
употреба, защото, както знаем от практиката, от такова наркотично вещество
могат да бъдат изготвени стотици цигари, а са налице и данни за
разпространение евентуално на това количество, като съдът е възприел, че
може да се направи този извод на базата на показанията на полицейските
служители и няма пречка в тази насока.
За да изведе своите изводи, съдът е отговорил на възражението на
защитата за здравословното състояние, както на близките, така и на самия
обвиняем, а именно на майка му. Касае се за заболяване с давност повече от
10 години, т.е. през този период за нея са се грижили и негови близки, а и
няма доказателства за нея да се е грижил само той.
Що се касае за неговото заболяване, налице е адекватна, както виждаме
от приложената медицинска документация, медицинска грижа в условията на
ареста, предписани са медикаменти. Що се касае до днес представената
епикриза, виждаме, че е с давност от 5 години. Друга нова документация не е
представена, като може да се предположи, че няма обективни данни за
последващо настъпило усложнение на заболяването, а видно е и от самата
епикриза, че лекарският екип, който е изготвил същата, е приел, че може да
остава случаен епилептичен пристъп и да са дадени препоръки за прием на
лечебни медикаменти, т.е. няма данни от този момент насам да има някакви
усложнения, които евентуално да налагат някаква специална медицинска
грижа.
Считам, че определението е правилно и обосновано. Отговаря на всички
изисквания на закона, като е отговорено и на всички възражения на защитата,
поради което следва да бъде потвърдено и мярката за неотклонение
„задържане под стража“ да остане в сила.
3
Адв. Д.: Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите жалбата на моя
доверител срещу първоинстанционното определение за вземане на мярка за
неотклонение на К.П., като заявявам, че поддържаме изцяло изложените
съображения пред първата инстанция и освен това следва да посочим
следното: считаме, че определението на първоинстанционния съд е изградено
изцяло на стремежа на окръжния съд по някакъв начин да отговори, макар и
неподкрепено от доказателствата по делото, с аргументи против защитната
теза на обв. К.П. и доколкото съдът трябва да реши основно някои въпроси,
той се постара преди всичко да защити не в качеството на съдия, а като
прокурор прокурорската тези, развита в искането за вземането на мярка за
неотклонение. Аз и тогава посочих, че мярката за неотклонение е
изключителна. Тя се взема само тогава, когато е необходима и в тази насока
практиката на Европейския съд, който ние сме загърбили изцяло, особено
нашия съд, е категорична, че не може да бъде взета мярка за неотклонение
„задържане под стража“, когато това не е необходимо или не преследва
целите, залегнали в закона. В нашия закон целта е същата и е посочена по
какъв начин се преценява целта, но въпреки всичко и въпреки всички
доказателствата, съдът се опитва да опровергае доказателствата по делото.
Даже стига до комична ситуация, когато твърди, че той нямал нужда да си
купи на по-евтина цена марихуана, защото работил и имал доходи,
следователно не му е необходимо. Смешна е тезата, защото пред
новогодишните празници целият български народ се е юрнал да купува
евтини стоки, тъй като масови са промоциите, особено на домакинска
техника, да не говорим ноторно известният факт на черния петък, където
половината американци умират, за да могат да си купят някоя дрешка, чанта
или някаква техника. Така че, този извод на съда е изцяло излезнал извън
нормалното мислене на всеки човек, който знае, че когато един човек има
изгода да си купи нещо по-евтино на същото качество, естествено ще
предпочете по-евтиното, а този човек работи като шофьор и неговата заплата
не е толкова голяма. Затова считам, че онези тези, които изложи
първоинстанционния съд са комични и затова защото пренебрегна основния
принцип, че в наказателното производство най-важното са доказателствата по
делото. Съдът пренебрегна доказателствата по делото, защото изрази без
причина съмнения в показанията на свидетеля, който беше разпитан на
първоинстанционното производство, с оглед заболяванията и грижите, които
4
е оказвал. Днес чувам от държавното обвинение, че анализирайки
здравословното състояние на майка му, не само той се бил грижил за майка
си, защото по делото нямало доказателства, че само той се е грижил. Има ли
едно доказателство, че друг се е грижил и как преценяваме ние доказателства
- на базата на предположение или на базата твърдите доказателствата,
събрани по настоящото дело? Моят доверител се е признал за виновен, че е
придобил това количество от 1.035 кг. марихуана, но наред с това по делото
няма никакви доказателства той да е разпространявал или да е закупил тази
марихуана с цел да я разпространява. Твърденията на полицейските
служители, че са получили някаква информация, че той и другото лице, което
е свидетел по делото, че били търгували в А. с марихуана не намира опора в
нито едно доказателство по делото. Вие ще видите от материалите по делото,
че ако имаха такава информация, след като провеждат продължително време
операция по следене, по наблюдение на двамата - на обвиняемия П. и на
свидетеля по делото щяха да хванат поне един случай, при който те
разпространяват, но нямат такъв случай. Наблюдават ги в А. и С., къде са
доказателствата за разпространение? Да, обосновано предположение за
извършено престъпление има, въпросът обаче е за какво престъпление и
задължение на съда е да обсъди за какво престъпление има обосновано
предположение, дали за това, за което му и повдигнато обвинение или за по-
леко. Ние считаме, че няма никакви доказателства, че това количество е
закупено с цел разпространение, а и практиката на Върховния съд е
категорична, че не може само от количеството да се прави извод, че то е било
с цел разпространение, независимо колко цигари могат да се направят от
него. За да има доказано, че престъплението е извършено с цел
разпространение, следва да има твърди доказателства за това, а не оперативна
информация, с която много често полицейските служители спекулират.
Затова оперативната информация е само за предварителна проверка, а
всичката информация, която е оперативна и могат да я превърнат в
доказателство следва да бъде в кориците на делото. Такива доказателства
освен голите твърдения на полицейските служители няма и те не са
подкрепили своите голи твърдения с никакви доказателства в тази насока.
Нещо повече, ако те бяха подкрепени с доказателства, щеше да има още един
подсъдим по настоящото дело.
Безспорно е, че първото условие, евентуално, за вземане на мярката за
5
неотклонение за обосновано предположение за извършено престъпление, за
което се предвижда наказание повече от 5 години лишаване от свобода, е
налице, но ние считаме, че престъплението ще следва да бъде квалифицирано
по ал. 3, защото по настоящите материали няма други доказателства.
С две думи, за обоснованото предположение за второто престъпление. В
тази насока не чух аргументи от държавното обвинение, но ще кажа, че
практиката е твърда на Върховния съд - не може да се пречи на органи на
властта с бягство от местопрестъплението. ВС е категоричен, че когато не се
спре на стоп палка на полицейски служител, съставлява административно
нарушение по ЗДВП - чл. 174, а не съставлява пречене на орган на властта. И
в това отношение вие знаете решенията и практиката на ВС. ВС казва, че
преченето става с активни действия, с оглед органите на властта да им се
препятства да извършат своята дейност. Той е извършил едно полицейско
неподчинение, което следва да бъде санкционирано евентуално или по ЗМВР,
но по-вероятно по ЗДвП, но няма никакви данни, нито обосновано
предположение той да е извършил престъпление по чл. 270. Това е за
обоснованото предположение.
Вярно е, че моят доверител е осъждан преди това. Но аз считам, че
независимо от осъждането, мярката за неотклонение задържане под стража,
когато се аргументира, следва да бъдат доказани двете опасности, визирани в
чл. 63 ал. 1 НПК. Опасността да извърши престъпление или да се укрие - с
оглед на това, че нашата теза е, че той е извършил съдействие на органите на
МВР, като е признал вината, че е придобил въпросното количество, няма
никаква опасност той да извърши престъпление. В тази насока изводите на
първоинстанционния съд са голословни и неподкрепени от доказателствения
материал. Вярно е, че прокурорът направи реплика по отношение на това
наше признание, че той не бил посочил от кого е закупил въпросното
количество марихуана, но той не бил е питан и от разследващия орган, а
разследващият орган можеше да го попита. Той признава самото деяние, в
което е обвинен. Така че, мисля, че той е оказал пълно съдействие в тази
насока.
Отделно от това, по делото са събрани всички доказателства по делото,
без извършената експертиза за съответното количество и съответното
съдържание на теткрахидроканабинол в марихуаната. Остава една експертиза
6
да се извърши, т.е. делото е изяснено и по никакъв не може да се попречи на
разследващия орган и на прокуратурата да установят обективната истина. Той
съдейства и, нещо повече, още повече че самата му приятелка, с която
съжителства на семейни начала, е разпитана и същата съвсем откровено, без
да има никакъв защитен уклон по отношение на неговата дейност, е разказала
онова, което знае по настоящото дело. Затова считам, че няма никаква
опасност той да се укрие.
Освен това, по това дело е странно, че се твърди, че може да извърши
престъпление. По това дело е странно да се твърди, че той да има опасност да
се укрие. Този човек е с постоянен адрес, с постоянна месторабота, освен това
той е свързан със семейство не само по чисто емоционални, но и по
здравословни причини. Вие виждате, че неговото дете страда от вродени
мозъчни кисти, които не са оперирани, следователно кистите са налице и
заболяването е налице. Защото е поставена тази диагноза, независимо, че
епикризата, която представяме, е от преди 5 години. Но заболяването е
налице и следва да се полагат грижи за здравословното състояние на детето.
А разпоредбата на чл. 56 ал. 2 НПК задължава съда, когато преценява
вземането на мярка за неотклонение или ревизиране на взета, то следва
задължително да се съобрази с онези обстоятелства, които са посочени в тази
разпоредба: семейно положение, здравословно състояние, отношение към
трудовата дейност, здравословно състояние на близки, възрастта на лицето и
всички обстоятелства имат значение, за да бъде преценено дали е
необходима тази мярка за неотклонение или не.
К.П. е осъждан и преди това, но никога не се е отклонявал от
призоваването на разследващите органи и на съдебните органи. Това ще
видите и от самото дело. Защото, ако имаше такива доказателства по делото,
те щяха да бъдат посочени. Въпросът е дали, след като той е с влошено
здравословно състояние, което се установява както от разпитания свидетел на
първата инстанция, така е и посочено и като фамилна обремененост в
настоящата експертиза, която представихме, е видно, че той на 32 години е
получил инфаркт – сърдечна аномалия и инфаркт. А инфарктът е
категоричен. Въпросителна има за сърдечната аномалия. Но на 32 години
това е един рисков човек, който се труди и може всеки момент да усложни
своето здравословно състояние. Инфарктът е едно от тежките заболявания.
7
Вярно е, че му се дават лекарства и може да приема лекарства в условията на
ареста, но условията на ареста едва ли са мястото, където един човек с
инфаркт трябва да изтърпява една такава тежка мярка. Всичко това води на
извод, че тази мярка не е необходима и производството може да приключи и с
по-лека мярка за неотклонение.
Затова ще моля да приемете, че вземането от първата инстанция е
неправилно на мярката за неотклонение задържане под стража, да приемете,
че настоящото производство може да бъде осигурено с по-лека мярка за
неотклонение - домашен арест, който, според мен, не би следвало да се
изтърпява, защото той е също арест, по-вероятно е една гаранция, която ще
обезпечи производството по-нататък. Затова ще ви моля да се даде
възможност на лицето да се грижи за детето си, за майка си и за своето
здраве, да приемете за основателна жалбата ни и да вземете по-лека мярка за
неотклонение.
В този смисъл ви моля да се произнесете.
ОБВИНЯЕМИЯТ КР. Г. П. / за лична защита/: Моля да уважите
молбата на адвоката ми, не бих се укривал и не бих нарушавал закона по
никакъв начин. Единствената ми молба е да бъде близко до сина ми.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:
ОБВИНЯЕМИЯТ КР. Г. П.: Съжалявам за тези неща, които направих.
Моля молбата ми да бъде уважена.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдът, след съвещание, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.64, ал.7 от НПК.
Образувано е по частна жалба на адв.Й.Д., защитник на КР. Г. П.,
обвиняем по досъдебно производство №***/2021г. по описа на РУ на МВР
гр.А., срещу протоколно определение № 1208/23.12.2021г. на Окръжен съд
гр.П., постановено по ЧНД № 2605/2021г. по описа на същия съд, с което е
взета мярка за неотклонение „задържане под стража” спрямо обвиняемия.
В жалбата се излагат доводи, че не са налице кумулативните основания
8
за определяне на мярка за неотклонение „задържане под стража” спрямо
обвиняемия П.. Прави се искане за отмяна на определението на
първоинстанционния съд и вземане на по-лека мярка за неотклонение спрямо
последния.
В съдебно заседание защитникът на обвиняемия поддържа жалбата и
развива изложените в нея съображения.
Обвиняемият П. се присъединява към казаното от неговия защитник и
иска да му се наложи по-лека мярка за неотклонение.
Представителят на Апелативна прокуратура гр.П. изразява становище,
че жалбата е неоснователна, а атакуваният съдебен акт, като правилен и
законосъобразен, следва да се потвърди.
Съдът, след като анализира доказателствата по делото, поотделно и в
тяхната съвкупност, изложеното в жалбата и заявеното от страните, намира за
установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от
надлежна страна в процеса. Разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови определението си, Окръжен съд гр.П. е приел, че в
случая са налице основанията, визирани в чл.63 от НПК, за вземане мярка за
неотклонение „задържане под стража” спрямо обвиняемия П..
Този извод се споделя изцяло от въззивния съд.
Правилно първоинстанционният съд е счел, че от събраните
доказателства по делото може да се направи обосновано предположение за
съпричастност на обвиняемия към деянията по чл.354а, ал.2, т.4 вр. ал.1, вр.
чл.29, ал.1, б.“а“ от НК, с предмет 1035 гр. марихуана, и чл.270, ал.1 от НК, за
които е привлечен към наказателна отговорност. В подкрепа на този извод са
събраните гласни, писмени и веществени доказателства.
Законодателят борави с понятието „предположение“ и не изисква онази
безспорност и категоричност, която е задължителна при решаване на
въпросите по чл.301 от НПК от съда при постановяване на присъдата.
На следващо място, касае се за умишлени престъпления, за които се
предвижда наказание лишаване от свобода. Първото е и тежко умишлено
деяние по смисъла на чл.93, т.7 от НК, наказуемо с лишаване от свобода от
9
пет до петнадесет години, както и глоба.
Като се вземат предвид обстоятелствата, при които е осъществена
вменената деятелност, засегнатите обществени отношения, нейният предмет,
като вид наркотик, количество, цена, въззивният съд също намира, че
съществува реална опасност обвиняемият П. да извърши престъпление.
Не може да се пренебрегне и обстоятелството, че е осъждан за деяния
по чл.321, чл.244 и чл.246 от НК, за които му е наложено наказание лишаване
от свобода в размер на три години, седем месеци и 10 дни, както и че се касае
за вменено престъпление, осъществено при условията на опасен рецидив.
Налице е и опасност от укриване с оглед на факта, че обвиняемият не
пребивава на постоянния си адрес и е направил опит да осуети извършването
на полицейска проверка спрямо него.
Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че реалната
опасност от извършване на престъпление и укриване се презюмира на
основание чл.63, ал.2, т.1 и 2 от НПК, тъй като от доказателствата по делото
не се установява противното.
Доводите на защитата за процесуалното поведение на обвиняемия П.,
изразяващо с в даване на обяснения, съдействие за разкриване на обективната
истина, признаване на вина са въпроси, които ще се обсъждат от съда,
разглеждащ делото по същество.
Тези, че делото е изяснено и разследването е пред приключване, са
извън компетентността на съда поради обстоятелството, че прокуратурата е
тази, която осъществява ръководство и надзор върху досъдебното
производство.
Здравословното състояние на обвиняемия и неговите близки не е пречка
спрямо него да се вземе мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Здравословните неразположения на обвиняемия П. са от минал период. Тези
на майка му и на сина му не са го възпрели от престъпната му деятелност.
Последните не живеят с обвиняемия. За тях има други лица, които могат да се
погрижат при необходимост.
С оглед фазата, на която се намира разследването, степента на
обществена опасност на деянието и дееца, настоящата инстанция намира, че
целите визирани в чл.57 от НПК ще се постигнат само с мярка за
10
неотклонение „задържане под стража”. Те не биха се постигнали с по-лека,
каквото е становището на защитника на обвиняемия П..
Поради изложеното Пловдивският апелативен съд счита, че
определението на Окръжен съд гр.П. е законосъобразно и обосновано и като
такова следва да се потвърди, а жалбата, като неоснователна, да се остави без
уважение.
Воден от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 1208/23.12.2021г. на
Окръжен съд гр.П., постановено по ЧНД № 2605/2021г. по описа на същия
съд, с което спрямо КР. Г. П. , ЕГН **********, обвиняем по досъдебно
производство №***/2021г. по описа на РУ на МВР гр.А., е взета мярка за
неотклонение „задържане под стража”.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
11