РЕШЕНИЕ
№ 309
гр. София, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев
Величка Цанова
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
в присъствието на прокурора Е. Цв. Г.
като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20241000600840 по описа за 2024 година
Настоящото производство е по чл.327 вр.чл.318 и сл НПК,като е
образувано по:
-въззивна жалба,вх.№4517/08.05.2024 година,допълнена надлежно след
изготвяне на мотиви,подадена от подсъдимия И. Г. И.,с установена
самоличност,ЕГН ********** чрез защитника му адв.Е. Е. от АК-София,с
посочен съдебен адрес и
-въззивна жалба вх.№4509/08.05.2024 година,допълнена надлежно след
изготвяне на мотиви,подадена от М. С. Д.,ЕГН ********** и Й. Е. С. ,ЕГН
********** в качеството им на частни обвинители чрез повереника им а. Б. от
БлАК,с посочен съдебен адрес,против присъда №23/24.04.2024
година,постановена по нохд №487/2023 година по описа на Окръжен съд
гр.София.
С цитираната присъда съдът е признал подсъдимия И. Г. И.,роден на
******** година в гр.***,българин,български гражданин,женен,с постоянен
1
адрес в гр.***, ул.„***“№**,със средно образование,работещ като пазач в
ТПДЛС „Арамлиец“ ,неосъждан,ЕГН ********** за виновен в това,че на
06.07.2021 година,около 18,00 часа на път СФО-2234 между гр.Елин Пелин и
село Петково,област Софийска,в района на около един километър от гр.Елин
Пелин,при управление на моторно превозно средство лек автомобил марка
„Сузуки“,модел „Витара“,peг.№******** нарушил правилата на движение по
чл.25 ал.1 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/-„Водач на пътно
превозно средство ,който ще предприеме каквато и да е маневра, преди да
започне маневрата трябва да се убеди,че няма да създаде опасност за
участниците в движението,които минават покрай него и да извърши
маневрата,като се съобразява е тяхното положение,посока и скорост на
движение“ , като предприел маневра по смисъла на чл.76 от ППЗДвП чрез
завиване надясно за включване в движението от банкета на пътя,без да се
убеди,че няма да създаде опасност за участниците в движението,които
минават покрай него и извършил маневрата без да се съобразява с
положението,посоката и скоростта на движение на движещия се от дясната му
страна мотоциклет марка „Сузуки“,модел “ГСХ Р1000“,peг.№
********,управляван от Б. Е. С.,при което автомобилът се установил
перпендикулярно на пътя,в следствие на което настъпил удар между предна
дясна гума на лекия автомобил и предна част на движещия се по пътя от
гр.Елин Пелин към село Петково мотоциклет,с което по непредпазливост
причинил смъртта на Б. Е. С.,ЕГН **********,поради което на основание
чл.343 ал.1,б „в“ вр.чл.342 ал.1 и чл.54 НК го осъдил на наказание „лишаване
от свобода” за срок от 3/ТРИ/ години.
На основание чл.66 ал. НК съдът е отложил изтърпяването на
определеното на подсъдимия И. Г. И. наказание „лишаване от свобода“ за срок
от 5 /ПЕТ/ години ,считано от влизане на присъдата в законна сила.
На основание чл.343г вр.чл.37,т.7 НК съдът е лишил подсъдимия И. Г. И. с
установена самоличност,ЕГН ********** от право да управлява МПС за срок
от ТРИ години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.111 ал.1 НПК съдът е постановил веществените
доказателства да се пазят до приключване на производството по делото във
всички съдебни инстанции до приключването му с окончателен съдебен
акт,след което веществените доказателства обект 1 /обтривка с марлен тампон
2
от волана на лек автомобил peг.№ ********,приложен в т.2 от делото/ и обект
2 /обтривка с марлен тампон от скоростен лост на лек автомобил с peг.№
********,приложен в том 2 от делото/,да бъдат унищожени.
Съдът е постановил веществените доказателства обект 4 /каска,поставена
в запечатан плик/ ,лек автомобил марка „Сузуки“,модел „Витара“,peг.№
********,мотоциклет марка „Сузуки“ ,модел “ГСХ Р1000“,peг.№ *******,да
бъдат върнати на правоимащите лица.
На основание чл.189 ал.3 НПК съдът е осъдил подсъдимия И. Г. И.,ЕГН
********** да заплати сторени разноски общо в размер на 2624,17 /две хиляда
шестстотин двадесет и четири лева и седемнадесет стотинки/ лева,от които
разноски по досъдебното производство в размер на 1349,50 лева /хиляда
триста четиридесет и девет лева и петдесет стотинки/ по сметка на ОСлО-
СОП,както и по сметка на ОС-София сумата 1273.67лева разноски в съдебно
следствие.
Във въззивната жалба,допълнена надлежно,подадена от подсъдимия И. И.
чрез защитника му адв.Е. Е. се твърди,че атакуваният съдебен акт е
незаконосъобразен и необоснован в частта,касателно определените по размер
наказания.Твърди се,че съдът при отмерване на наказанията „лишаване от
свобода“ и „лишаване от право да управлява МПС“ около средния им размер
не е съобразил добрите характеристики за подсъдимото лице и степента на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия /изложени
твърдения,че съдът не е отчел,че е неправоспособен водач на такова МПС и го
е управлявал с превишена скорост/.
В допълнението към въззивната жалба след изготвяне на мотивите към
атакуваната присъда по същество защитата твърди,че:
-В недостатъчна степен е отчетено от решаващия съд,че подсъдимият не е
осъждан,трудово ангажиран е и с много добри характеристични
данни,социално интегриран в обществото. Твърди се,че не е отчетено
процесуалното поведение на подсъдимия,дадените от него обяснения по
фактите,разкаянието му и изразената критика към стореното от него.
-Не е отчетено в дълбочина,че подсъдимият е направил всичко зависещо от
него след деянието за оказване помощ на пострадалото лице,като съдът
необосновано е приел да е сторен само опит за помощ,отчитайки поведението
на подсъдимия единствено като смекчаващо наказателната отговорност
3
обстоятелство,вж.т.3 от допълнението към въззивната жалба.
-Твърди се,че първостепенния съд не е оценил в достатъчна степен
съпричиняването от страна на пострадалия към вредоносния
резултат/неправоспособен да управлява мотоциклет, управлявал с превишена
скорост МПС,липса на спирачни следи от мотоциклета/.Оспорват се изводите
на първия съд,касателно предотвратимостта на удара,с оглед максимално
разрешената скорост на движение от 70 км./час,скоростта на движение на
мотоциклетиста и свързаната с това „опасна зона“ от 70,74 метра при скорост
от 80 км./час,и установената пряка видимост между двете МПС от 71,36
метра.Излагат се съображения за съществуваща възможност за маневра от
страна на пострадалия,с която да избегне т.н.“инициален удар“-навлизане на
подсъдимия в платното на движение на пострадалия /ширина от 3,20 метра/ с
50-до 70 см. с последващ покой на л.автомобил.Твърдят се по същество и
допуснати съществени процесуални нарушения,довели до ограничаване
правото на защита на подсъдимия,доколкото не са събрани и проверени
възможни доказателства по надлежен ред,свързани с пряката видимост между
двете МПС и водачите им към момента на започване маневра „обратен завой“
и/или завиване надясно от страна на подсъдимия и какво е било разстоянието
при такава видимост.В тази връзка се твърди,че не е изяснено реагирали ли са
водачите на МПС на възникналата опасност и ако да-в кой момент и
установява ли се забавяне на тези реакции/ако има такива/.Твърди се,че не е
изяснено имал ли е и какво е било разстоянието за „…свободен за
преминаване коридор“ от страна на мотоциклетиста в собствената му лента за
движение и могъл ли е да премине безпрепятствено покрай управлявания от
подсъдимия автомобил.По последните възражения ,вж.т.н.“доказателствени
искания“ е сторено искане за назначаване на допълнителна АТЕ за отговор на
поставените въпроси и изясняване на сторените възражения,което съдът е
оставил без уважение.
Претендира се изменяне на присъдата и постановяване на съдебен акт,с
който се намалят по размер наложените на подсъдимият И. И. наказания.
С въззивната жалба,допълнена надлежно след изготвяне на
мотиви,подадена от М. С. Д.,ЕГН ********** и Й. Е. С.,ЕГН **********,в
качеството им на частни обвинители чрез повереника им адв.Е. Б. се твърди,че
атакуваният съдебен акт в осъдителната му част е законосъобразно,но
4
наложеното наказание е явно несправедливо /коментира се единствено
наказанието „лишаване от свобода“/.Частното обвинение намира,че първият
съд е отмерил наказание „лишаване от свобода“ в занижен размер,като
претендира,че незаконосъобразно се явява и прилагане нормата на чл.66 НК
по отношение определеното такова по размер.Твърди се,че първият съд е
подценил отегчаващите наказателната отговорност обстоятелства
/многобройни наказания по ЗДвП,несъставомерни нарушения-неправилно
паркиране,движение назад/ ,а е надценил смекчаващите такива.
Оспорва се обосноваността на изводите на първия съд,свързани с
възможността пострадалия С. да премине покрай автомобила,управляван от
подсъдимия И..
Намира,че неправилно е прието подсъдимият И. да е действал при форма
на вина-небрежност,вместо да се приеме,че действа при
„самонадеяност.Излагат се съображения.
Отрича се да е налице съпричиняване от страна на пострадалия Б. С.,като
се оспорват доводите на защитата,изложени във въззивната жалба на
подсъдимото лице,подадена чрез защитник,касателно съпричинителско
поведение от пострадалия.Твърди се,че скоростта му на движение и липсата
на правоспособност да управлява мотоциклет не са в причинно-следствена
връзка с вредоносния резултат.
Претендира изменяне на присъдата,като се увеличи наказанието
„лишаване от свобода“ по размер или се отмени приложението на чл.66 НК по
отношение определеното наказание от първия съд.
Пред въззивния съд повереникът на частните обвинители
поддържа,акцентира и развива подробни съображения по сторените
оплаквания,сторените с въззивната жалба,като поддържа искането за
увеличаване на наложеното наказание „лишаване от свобода“ и/или отмяна
прилагането на чл.66 НК.Намира,че неправилно изразеното съжаление от
подсъдимото лице се отчита от първия съд като смекчаващо наказателната
отговорност обстоятелство,доколкото го намира за декларативно
заявено.Оспорва доводите на защитата за съпричиняване и оказана помощ от
подсъдимия на пострадалото лице.
В хода по същество претендира за първи път за увеличаване на
наложеното наказание на подсъдимия И. по реда на чл.343г НК вр.чл.37
5
ал.1,т.7 НК.
Частните обвинители по делото се явяват пред въззивния съд и поддържат
заявеното от повереника им.
Пред въззивния съд адв.Е.,защитник на подсъдимия И. е поддържал
сторените с въззивната жалба подробни оплаквания и искания,като е оспорил
изцяло исканията на повереника на частните обвинители,като
необосновани.Акцентира на това,че първият съд в недостатъчна степен е
отчел смекчаващите вината и наказателната отговорност обстоятелства при
отмерване наказания на подсъдимото лице.
Пред въззивния съд подсъдимият И. поддържа заявеното от защитата си.
Моли за справедливо решение,включително по реда на чл.333 ал.2 НПК.
Представителят на САП поддържа становище за неоснователност на
въззивните жалби,като сочи,че постановеният от първия съд съдебен акт е
законосъобразен и обоснован.Приема,че възприетото от първият съд от
фактическа страна е доказано еднозначно от събраните и проверени
доказателствени източници.Не намира основания за изменяне или отмяна на
атакувания съдебен акт,поради което е направено искане съдебния акт да се
потвърди.
Съдът,като взе предвид направените оплаквания във въззивните
жалби,изложението на защитата и подсъдимия И. И. пред въззивния
съд,заявеното от представителя на САП,поддържаните доводи на повереника
на частните обвинители и заявеното от самите частни обвинители,като
провери изцяло атакувания пред него съдебен акт при условията на чл.313 и
чл.314 НПК,приема за установено следното:
Въззивните жалби са допустими,подадени са по предвидения в Закона ред
и срок,а преценени по същество са неоснователни.
Съображенията на съда са следни:
Софийска окръжна прокуратура е внесла за разглеждане в Софийски
окръжен съд обвинителен акт против И. Г. И., роден на ******** година в
гр.***, българин,български гражданин,женен,с постоянен адрес в гр.***,ул.
„***“№ ** ,със средно образование,неосъждан,ЕГН ********** за извършено
от него престъпление по чл.343 ал.1,б „в“ вр.чл.342 ал.1 НК.
Инкриминирано е нарушение,допуснато от страна на подсъдимото лице,на
6
правилата за движение по чл.25 ал.1 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/-„Водач на пътно превозно средство,който ще предприеме каквато и да
е маневра, преди да започне маневрата трябва да се убеди,че няма да създаде
опасност за участниците в движението,които минават покрай него и да
извърши маневрата,като се съобразява е тяхното положение ,посока и скорост
на движение“.
Въззивният съд намира,че в хода на проведеното съдебно следствие от
първия съд фактическата обстановка е изяснена в нейната пълнота.В
изпълнение на задълженията си по чл.12 НПК и чл.13 НПК,първият съдът е
осигурил възможност на страните да докажат твърденията си в наказателния
процес,изграждайки вътрешното си убеждение при спазване изискването на
чл.14 НПК въз основа на надлежно събрани и проверени доказателства и
доказателствени средства.Фактическата обстановка по делото е еднозначно и
категорично изяснена,ясно и изключително подробно изложена в мотивите на
първия съд чрез събрани ,надлежно проверени и вярно оценени в хода на
съдебното следствие факти.Възприетите от първоинстанционния съд факти и
изяснената чрез анализ и оценка,включително досежно констатирани
противоречия при някои от тях,в съвкупност фактическа обстановка се
споделя изцяло от настоящия съдебен състав.Въззивният съд намира,че не са
нарушени правилата на Закона,регламентиращи дейността на съда по
събиране,проверка и оценка на доказателствата.
Не е провеждано въззивно съдебно следствие.
Нови фактически положения въззивният съд не установява.
Посочи се и по-горе,че в хода на проведеното съдебно следствие от първия
съд фактическата обстановка е изяснена в пълнота.Доказателственият обем по
делото е попълнен по надлежен процесуален ред с възможните за събиране и
проверка доказателствени източници ,което гарантира тяхната процесуална
годност и доказателствена удостоверителност.
Безспорно в решението на въззивния съд следва да бъде изложена
възприетата от него фактическа обстановка,но ако тази фактическа обстановка
е идентична с приетата от първия съд,то „..въззивния съд може да
възпроизведе приетото от проверявания съд-Р№73/20.07.2020 г.по
н.д.166/2020 год. на ВКС,3-то н.о.Съгласно Р№43/16.12.2021 г. по н.д.
№1032/2020 год. на ВКС,1-во н.о. „…в случаите,когато въззивната инстанция
споделя напълно аргументацията в мотивите на първоинстанционния съдебен
акт,не е задължена да ги преповтори“.Такива доводи са изложени в
7
Р№181/2012 г. по н.д.№486/2012 г. на ВКС,1-во н.о.,Р№343/06.12.2012 година
по н.д.№960/2012 година,1-во н.о. и в Р№372/01.10.2012 година по н.д.
№1158/2012 година на ВКС.
Собствена оценка на фактите е сторена и от въззивния съд,като изричното
им подробно преповтаряне не се налага.Както се сочи изрично в цитираното
по-горе Р№372/01.10.2012 година по н.д.№ 1158/2012 година на ВКС,когато
съдът се е съгласил с доказателствения анализ на първия съд,не се налага
въззивният съд отново подробно да обсъжда доказателствата по делото.И това
е така,доколкото първият съд е дал ясни отговори на поставените пред него
възражения и въпроси /същите въпроси се поставят на обсъждане и пред
въззивния съд като възражения/,относно събраните и проверени
доказателствени източници.Въззивният съд,обаче дължи винаги собствен
анализ и оценка на събраните доказателства дори,когато приема изцяло
приетите от първия съд факти.В конкретния случай,доколкото приетите за
установени релевантни факти са поставени в основата на изведените
решаващи изводи на І-инст.съд за вината на подсъдимия И.,правната
квалификация на деянието и наказателната отговорност на подсъдимия,и
доколкото следва да се даде отговор на поставени възражения,оплаквания и
искания от страните по делото пред въззивния съд,то те следва да се очертаят
отново.
В мотивите си,л.4,предпосл.абзац-л.8-ми от делото,съставът на
проверявания съд е описал изключително подробно и последователно
фактите,релевантни за установяване предмета на доказване по делото по
см.на чл.102 НПК,а след това ги е подложил на внимателен анализ
,подчертавайки способите,чрез които доказателствените
източници,установяващи приетите за установени факти,са проверени.Както се
посочи по-горе въззивният съд не установява нови фактически
положения,различни от възприетите и изложени от първия съд.
Подсъдимият И. И. е с установена по делото самоличност.Правоспособен
водач на МПС е от 26.02.1997 година,като притежава валидно свидетелство за
управление на МПС № *********/18.10.2018 година,издадено от ПП-
КАТ,ОДМВР-София.В периода от придобитата правоспособност до
инкриминирания период на подсъдимия И.,като водач на МПС,са му налагани
различни административни наказания за нарушения по ЗДвП и ППЗДвП, вж.
справка за нарушител-водач,т.1-ви,л.л.132-134 от ДП.
На 06.07.2021 година,около 18,00 часа в светлата част на денонощието,И.
И. управлявал лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Витара“,рег.№ ********
по път СФО - 2234 с посока на движение от гр.Елин Пелин към
8
с.Петково,област Софийска,като с него в автомобила на предна дясна седалка
пътувал св.К. С..Установено е,че целта на пътуването им била свързана с
изпитване и пробване на МПС,което часове преди това било
придобито/заплатено/ от К. С. на Я. Е..В един момент водачът И. предприел
действия за спиране на МПС,но доколкото в посоката му на движение /към
с.Петково/ нямало уширение за спиране,той насочил лекия автомобил към
отбивка,даваща му възможност безопасно да спре движението на
автомобила,вляво от лентата му за движение. Подсъдимият И. пресякъл с л.а.
първоначално осевата линия между двете ленти за движение,после-косо
пресякъл насрещната лента за движение и спрял автомобила на пътно
уширение на банкета в ляво ,считано на посока му на движение.Автомобилът
бил установен в покой,ориентиран с предната си част към
с.Петково.Подсъдимият И. и К.С. останали в автомобила и водели разговор
около 4-5 минути.Взели решение да се върнат обратно в гр.*** без да пътуват
към с.Петково.
В този участък от пътя движението било организирано двупосочно,с по
една лента за движение в двете посоки,разделени една от друга с бяла
прекъсната лента.Времето било топло и ясно,а пътя бил сух,покрит с
асфалтова настилка,без неравности,препятствия и наклони,и с неограничена
видимост без зрителни препятствия,предвид релефа на района.Описваният
пътен участък бил прав,като от двете страни на пътя имало затревен
банкет,вж.изготвен протокол за оглед на местопроизшествие,л.л.9-12 и
изготвен фотоалбум,л.л. 13-35 от ДП.
В изпълнение на решението си да се върнат към гр.Елин Пелин
подсъдимият И. привел автомобила в движение за завиване надясно и
обръщане на автомобила в противоположна посока за
движение.Независимо,че с оглед размера си уширението,на което бил
установен в покой лекия автомобил,позволявало с няколко последователни
маневри да се промени положението на лекия автомобил в рамките на самото
уширение на банкета без при маневра да се навлиза на пътното
платно/вж.експертни изводи в заключение на САТЕ/,подсъдимият извивайки
волана надясно предприел маневра,с която да насочи л.а в посока гр.Елин
Пелин и навлязъл с автомобила първоначално в по-близката от двете
ленти,предназначена за движение в посока към гр.Елин Пелин,където/както
сочи в мотивите си и първия според обяснения на подсъдимото лице/изчакал
9
преминаващи в тази посока МПС,след което продължил движението си за
обръщане посоката на движение,като пресякъл осевата линия между двете
ленти за движение на пътното платно,поставяйки л.автомобил
перпендикулярно на пътя.
В този момент по пътя се движел Б. Е. С. с управляван от него мотоциклет
марка „Сузуки“,модел “ЕСХ Р1000“ с рег. № ******* с посока на движение от
гр. Елин Пелин към с.Петково.Използвал предпазна каска при управлението
на мотоциклета. Когато мотоциклета,управляван от С. наближил мястото на
т.н.“инициален удар“, подсъдимият И. се придвижвал с автомобила си
перпендикулярно на пътната ос,разделяща двете ленти за движение,като бил
навлязъл с предната част на автомобила в лентата за насрещно движение.При
извършване на описаната маневра водачът И. не преценил адекватно пътната
обстановка,не се огледал,за да се увери,че извършвайки тази маневра по
описания начин няма да създаде опасност за другите участници в движението,
преминаващи покрай него,като не се съобразил с отстоянието и
положението,посоката и скоростта на движещия се от дясната му страна
мотоциклет,управляван от Б. С., който,както сочи и първия съд „…се е
намирал в неговото полезрение“.В момента,в който лекия
автомобил,управляван от подс.И. се намирал перпендикулярно на пътя и вече
бил навлязъл с около 50-60 сантиметра с предната си част в
лентата,предназначена за движение на мотоциклета,настъпил удар между
предна дясна част на автомобила /над-и в областта на дясна гума на лекия
автомобил/ и предната част на мотоциклета.При реализирания „инициален
удар“ мотоциклета се вклинил в лекия автомобил,последвала ротация на
предната част на лекия автомобил наляво и леко встрани,а тялото на
пострадалия С. било отхвърлено нагоре, напред и вдясно,спрямо посоката на
движение на мотоциклета.Тялото на С. се установило на няколко метра след
мястото на реализирания удар между двете МПС,в дясно от банкета, считано
по посока на движението му.
След произшествието К. С. се обадил на спешен телефон „112“,като
обаждане на спешния телефонен номер сторил и св.А. Х.,който управлявал
велосипед и преминал покрай мястото на ПТП непосредствено след
т.н.“инициален удар“.Подсъдимият И. и св.К.С. останали на
местопроизшествието до пристигане на дежурен медицински екип и
10
служители на МВР.
Била установена смъртта на пострадалия С. от пристигналия медицински
екип.
Разследващите органи на място извършили оглед на
местопроизшествието,като е изготвен огледен протокол с приложени към него
скица и фотоалбум.
По експертен път,чрез назначена и изпълнена от д-р В.Т. СМЕ№588/2021
година ,л.л.70-71 ДП,приета от първия съд,са установени и травматичните
увреждания по пострадалия С.,комуто се установява да са причинени
множество травми и наранявания:
-съчетана шийна и гръднокоремна травма със счупване на шести прешлен,
-тежък оток на мозъка с вклиняване,
-контузия и разкъсване на белия дроб двустранно,
-контузия на големите съдове в зоната на медиастинума и шията,
-многофрагментно счупване на костите на таза,
-счупване на костите на левите крайници и обширни охлузвания и
кръвонасядания по тялото и крайниците.
Травматичните увреждания са в резултат на удара и последващо
съприкосновение с терена, като в следствие на получените
увреждания,причинени с голяма кинетична енергия, отговарящи да са
получени при ПТП,настъпила смъртта на пострадалия С. в кратък времеви
период,констатирана от пристигналия незабавно екип на Спешна медицинска
помощ. Отразено е,че е била неизбежна.Безспорно е установена пряка
причинно-следствена връзка между причинените увреждания и смъртта на
пострадалия.Травматичните увреждания върху пострадалия,механизмът на
получаване,видовете и характеристиките им,както и причината за смъртта са
изяснени експертно в медицинската експертиза,като категорично изяснена по
експертен път е причината за смъртта на пострадалия С.,дължаща се на
тежката съчетана гръднокоремно и шийна травми,като е била неизбежна и е
настъпила в кратък период от време след получените травматични
увреждания.
Експертът д-р Т. е защитил изводите си пред първия съд,вж.л.л.179 и сл.от
делото ,като е поддържал,че в резултат от кинетичната енергия при сблъсъка и
11
„катапултиране“ тялото на водача от седалката на мотоциклета с последващо
приземяване върху терена,са причинени счупване на шийните
прешлени,съчетано с оток на мозъка,контузия и разкъсване на тъканите на
белия дроб,като всяко от тези травматични увреждания е в състояние да
доведе до смърт на пострадалото лице като „неизбежен резултат“,независимо
от висококвалифицираната медицинска помощ.
В заключение по допълнителна СМЕ,назначена /вж.определение на
съда,л.210 от делото/ и изготвена /л.л.226-234 от делото/ в хода на съдебното
следствие,д-р М. Г. е потвърдила описания механизъм по горецитираната
СМЕ,изпълнена от д-р Т.,касателно характеристиките на пътното
произшествие,движение и позиции на участниците,в същото по време и след
настъпването му,в съответствие,както сочи в мотивите си първия съд „….с
констатираните като аутопсионна находка травматични увреждания на
пострадалия Б. С.“.
Изготвените и приети от съда съдебно-химически експертизи /№А-531-
2021г. и №Т-531-2021 г./, вж.т.1-ви,л.л.72-73изпълнени от експерти Д. и
М.,изясняват,че в кръвта на пострадалия към момента на произшествието не е
имало остатъци от етилов алкохол, наркотични
вещества,барбитурати,антидепресанти и/или други лекарствени средства,
предизвикващи забавени реакции и/или неадекватно поведение.
Не се установяват остатъци от етилов алкохол и/или наркотични
вещества,барбитурати , антидепресанти и/или други лекарствени средства и
при подсъдимото лице.
Според заключението на изпълнена по реда на чл.144 и сл НПК авто-
техническа експертиза /том 1-ви,л.80-113 ДП/ от експерта инж.С. Д. и дадени
от него пояснения на съдебно следствие пред първия съд,мястото на
удара,задача №1 е:
-по ширина на пътното платно на 2.70-2.80 метра в ляво от десния край на
платното за движение,считано по посоката на огледа,която е и посоката на
движение на мотоциклета,
-по дължина,на 1236.00-1236.10 метра след ориентира и по посока
движението на мотоциклета,управляван от пострадалия С..
Скоростта на движение на двете МПС,задача№2,в момента на удара е
12
определена на 82.63 км/час за мотоциклета и 10.16 км/час за лекия
автомобил,като ъгъла,под който е бил л.а. в момента на удара спрямо осевата
линия,е бил 73-74 градуса.Не са отразени спирачни следи и не са установени
данни,сочещи водача на мотоциклета/пострадалия С./ да е предприел действия
по спиране на МПС преди „инициалния удар“.
Експертът е категоричен,касателно „опасната зона за спиране на
мотоциклета“-74.55 метра ,задача №3 от АТЕ,като при навлизане в платното
за движение лекия автомобил е попадал в опасната зона за спиране на
мотоциклета.Експертът убедително е защитил извода си, възприет от първия
съд,че“….водачът на мотоциклета не е имал техническа възможност да
предотврати ПТП“,освен при движение със скорост от и под 30,51 км./час-
задача№4.
На основа заключението на експерта първият съд коректно е приел,че като
водач на лекия автомобил подсъдимият И. е имал възможност да предотврати
настъпването на ПТП,ако при извършване на описаната маневрата по
посочения начин,свързана с навлизане в платното за насрещно движение,е
съобразил движението на мотоциклетиста и е изчакал преминаването му. При
положение,че е извършил маневрата по описания начин подсъдимият е бил
длъжен и е следвало да се огледа за други участници в движението,да
съобрази местоположението им,вкл. да изчака преминаване на
мотоциклета.Установено е,че преди подсъдимият И. да започне описаната
маневра,мотоциклетът се е намирал на разстояние около 71 метра преди
мястото на „инициалния удар“ по дължина на пътното платно и е бил видим за
подсъдимия,а И. е имал от техническа гледна точка възможност да го
възприеме и да съобрази поведението си. Установено е по експертен път,че
подс.И. непосредствено преди навлизането с л.а. в лентата за насрещно
движение,където се е движел мотоциклетистът С.,е могъл да го възприеме
непосредствено,като в този момент мотоциклетът е отстоял на 17 метра от
мястото на инициалния удар /вж.пояснения на експерта,л.190 от делото/.В
мотивите си първият съд правилно е обобщил,че „От това разстояние водачът
на л.а. „Сузуки“,подс.И. е можел да добие представа за скоростта на движение
на мотоциклета,а именно,че същият се движи и приближава с висока
скорост,и да вземе решение да го пропусне да премине при движението му в
собственото си пътно платно,без да навлиза в платното за насрещно
движение,и по този начин да предотврати сблъсъка между двете транспортни
13
средства“.
Възприетата от първия съд фактическа обстановка,приета и от въззивния
съд,е изградена на основа анализ и оценка на няколко отделни групи
доказателства и доказателствени средства. Внимателната оценка на фактите
по делото от страна на въззивния съд и прочита на мотивите към атакувания
съдебен акт сочат,че за да изгради вътрешното си убеждение първият съд ясно
е очертал предмета на доказване в наказателно-правния спор и
последователно е подложил на анализ и оценка отделните групи
доказателствени източници,оценявайки ги отделно и в съвкупната им
доказателствена обусловеност,при стриктно спазване правилата на
формалната логика,разписани в Закона.
В мотивите си първият съд подробно е посочил доказателствените
източници-писмени доказателствени средства,гласни доказателствени
средства и писмени доказателства,които е анализирал и поставил в основата
на фактическите си изводи,както и приетите по делото експертни
заключения,които са анализирани изключително внимателно.В анализа си е
бил обстоятелствен,ясен и последователен,което позволява въззивният съд да
проследи процеса на формиране на вътрешното убеждение на проверявания
съд по фактите.
Въззивният съд,както това е сторил и първия съд,оценява няколко групи
доказателствени източници-гласни доказателствени средства /обяснения па
подсъдимия И. ,показания на свидетелите К. С.,Я. Е. и А. Х.,приобщените по
реда на чл.281 ал.5 вр.ал.1,т.5 НПК показания на св.М.Д. и св.Й. С.,вж.л.л.241
и 242 от делото/,писмени доказателствени средства-протокол за оглед на
местопроизшествие,протокол за оглед на веществени доказателства,приемо-
предавателни протоколи,писмени доказателства /справки за
водач,удостоверение за наследници,справка за съдимост,справка за
собственост на МПС,както и описаните подробно писмени
доказателства,веществени доказателства,всички проверени по реда на чл.144
НПК чрез способи за проверка на доказателства и доказателствени средства
/чрез изготвени експертни изследвания/.
Първият съд е анализирал изключително внимателно дадените от
подсъдимия И. И. обяснения,вж.л.л.176-л.179 от делото,като е подчертал в кои
части ги кредитира и защо. При условията на чл.305 ал.3 НПК първият съд е
обсъдил посочените гласни доказателствени средства,както и показанията на
св.С.,и на св.Ал.Х. с останалия доказателствен обем-писмени доказателства и
доказателствени средства,вкл.експертни заключения по реда на чл.144 и
сл.НПК,а в процеса на анализ и оценка е съобразил тяхната логична
14
обусловеност, непротиворечивост и вътрешно съответствие с общия
доказателствен обем.Там,където анализът на обясненията на подс.И.
очертават вътрешни противоречия или непълноти,те са констатирани и
преодолени по начина,разписан от закона,като ясно се сочи в коя част се
кредитират и защо,и в коя част като недостоверни или непълни се
дискредитират.
Първият съд убедително е приел процесуална валидност и доказателствена
годност на приложените по делото писмени доказателствени средства-
протокол за оглед на местопроизшествие и придружаващ го фотоалбум,л.л.9-
35 ДП,протоколи за доброволно предаване,протокол за оглед на веществени
доказателства,както и писмените доказателства по делото-справка за
съдимост,фиш от ЦСМП,данни за МПС,справки.
Въззивният съд изрично подчертава,че при експертните анализи и
изчисления на технически параметри,относими към правилното решаване на
наказателно-правния спор, особено свързани със скорост на движение на
МПС,отстояния и опасна зона,експертът по АТЕ е посочил,че изводите му са
аргументирани на основа на използвани научни методи и математически
формули за изчисления,установяващи приблизителна,но значителна точност
на констатациите.
Неоснователно е развитото във въззивната жалба на защитата на
подсъдимия обобщаващо оплакване по същество,че първоинстанционният съд
е подценил факти,установени с гласни доказателствени средства-чрез
обяснения на подсъдимия,а необосновано е надценил други доказателства и
доказателствени средства.Безспорно противоречия в доказателствения
материал и спор по фактите има,но тези противоречия са
установени,обсъдени и преодолени от съда чрез способи за събиране,проверка
и оценка на доказателствата и доказателствените средства в наказателния
процес.Самата фактическа обстановка е установена от първия съд
безпротиворечиво и се споделя изцяло от въззивната съдебна инстанция след
собствен анализ на доказателствения обем и изготвените по делото експертни
изследвания.
При условията на чл.339 ал.2 НПК като неоснователно се оценява
твърдението на защитата,че първият съд не е изяснил основни
въпроси,свързани с предмета на доказване ,поради което не е приел да е
налице противоправно поведение от страна на пострадалия С. като водач на
МПС и така да е съпричинил вредоносния резултат.В тази насока
оплакванията на защитата на подсъдимия,сторени пред първия съд са сторени
и пред въззивната съдебна инстанция.
Неоснователно е основното оплакване на защитата,че от страна на първия
15
съд не е съобразено неправомерно поведение на пострадалия,довело до
съпричиняване на вредоносния резултат,включително конкретните
възражения за липса на правоспособност и квалификация /съответна
категория за управление на мотоциклет и неумението да управлява
мотоциклета по начин,позволяващ на пострадалия да премине през „коридор“
в лентата за движение в посока с.Петково/ и скорост на движение на
мотоциклета на пострадалия непосредствено преди-и по време на
т.н.“инициален удар“.
Такова твърдение говори за неточна критика на мотивите на първия съд.
Следва да се посочи,че на тези възражения против законосъобразността и
обосноваността на атакувания съдебен акт първият съд е дал убедителни
отговори,споделени изцяло от въззивния съд.
Първият съд не е подминал без анализ обстоятелството,че С. е управлявал
мотоциклета в района на местопроизшествието със скорост около 12 км. над
допустимата,но ясно е подчертал,че „…това обстоятелство следва да бъде
преценено като административно нарушение,без връзка със съставомерния
резултат“.За да приеме този правен извод решаващият съд се е основал да
експертните изводи по авто-техническата експертиза,доколкото вещото лице
категорично е посочило,че удар между двете МПС е щял да настъпи дори,ако
С. е управлявал мотоциклетът с разрешената от закона скорост от 70 км/час и
при тези параметри С. не е имал техническа възможност да предотврати
т.н.“инициален удар“ в автомобила ,управляван от подсъдимия И..Правилно е
подчертано от решаващия съд,че „Единствено в случай,че скоростта на
мотоциклета би превишавала значително установената по експертен път или
обратното,ако се е движел със скорост под 30 км/час двете превозни средства
щяха да се разминат без да настъпи сблъсък помежду
им.Последното,движението в дадения участък от националната пътна мрежа
със скорост 30 и по-малка,също представлява нарушение,
поведение,забранено от ЗДП /разпоредбата на чл.22 ал.2 ЗДП / и не би могло
да се изисква…“.В отговор на стореното възражение от защитата първият съд
е анализирал нормата на чл.20, ал.2, пр.2 ЗДП,приемайки правомерно
поведение на пострадалия С. като водач на МПС, доколкото „….в момента на
възникване на опасността за водача на мотоциклет, автомобилът категорично
попада дълбоко в опасната му зона по начин,че дори и да е предприел
16
аварийно спиране,предотвратяването на сблъсъка е било
невъзможно“.Изрично е акцентиран извод на инж.С. Д.,че при установената
скорост на движение на мотоциклета/и при определената от закона/
предприемането на аварийно спиране ще влияе върху напречната устойчивост
на мотоциклета на пътното платно по начин,по който би се стигнало до
преобръщане на мотоциклета,изстрелване на тялото на водача във въздуха и
падането му върху терена,водещо до причиняване на травми,несъвместими с
човешкия живот.Изводите на решаващият съд са в съответствие с разписаното
в чл.24 ал.1 ЗДП.
Във връзка с възражението за наличие на съпричинителско поведение от
страна на пострадалия С.,неотчетено от първия съд,свързано с неправилно
местоположение на мотоциклетиста на лентата за движение и липсата на
квалификация да управлява мотоциклет ,попречила му да премине през
„коридор“-а в собствената му лента за движение правилно първият съд
коректно е анализирал нормата на чл.15 ЗДП-„На пътя водачът на пътно
превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение,а
когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка използва най-дясната
свободна лента“,което му е позволило да обоснове законосъобразни изводи за
липса на съпричинителска деятелност към вредоносния резултат от страна на
пострадалия С..Обосновано е прието,че „…това задължение съществува
единствено,когато няма обособени ленти в платното за движение за отделните
посоки,а когато такива са налице-задължението е да се движи в собствената си
лента“.Коректно е и позоваването на заявеното от св.А. Х.,който със синове си
са управлявали велосипеди в същата посока /от гр.Елин Пелин към с.Петково/
и преди произшествието са били изпреварени от мотоциклетиста Б. С.,като на
основа заявеното от този свидетел първият съд правилно е посочил,че С. е
управлявал правомерно мотоциклета на пътното платно /обосновано като
първи извод на решаващия съд/ и с поведението,включително с избраната
скорост на движение пострадалия мотоциклетист не е застрашавал останалите
участници в движението,включително св.Ал.Х. и синовете му /обособено като
втори извод на решаващия съд,вж.мотиви ,л.11 ,посл.абзац и л.12,първи абзац/.
На основа изложеното по-горе въззивният съд се съгласява изцяло с
обобщаващия извод на първия съд,че „….не е налице противоправно
поведение от страна на водача на мотоциклет „Сузуки“,пострадалия Б.
С.,което да му се вмени в отговорност за съпричиняване към настъпилия
17
съставомерен резултат.Резултатът се намира в непосредствена причинна
връзка само и единствено с допуснатите нарушения по ЗДП и ППЗДП на
водача на автомобила, подсъдимия И. И. вменени му с повдигнатото против
него обвинение“.
В обобщение,по повод проверката на възприетите и изложени факти,и
обстоятелства по-горе,следва да се посочи,че при условията на чл.305 ал.3
НПК първият съд е обсъдил съвкупния доказателствен обем според
изискването на Закона,а решаващите изводи за установените факти по
делото,са законосъобразни и обосновани.Обективираното в съдебния акт
вътрешно убеждение на съда е изградено на основата на
обективно,всестранно и пълно изследване на всички факти и обстоятелства по
делото.В изпълнението на задължението си по чл.305 ал.3 НПК проверявания
съд е посочил кои факти приема за доказани и въз основа на какви
доказателства и доказателствени средства е изградил вътрешното си
убеждение. Установяването във възможен обем на тези релевантни факти и
обстоятелства е последвано от точната им оценка в съответствие с принципите
на формалната логика-принцип за тълкуване и оценка на релевантни факти и
обстоятелства от съществено значение за изясняване на обективната истина в
процеса.
Това са фактическите положения,въз основа на които е приложен правилно
материалния закон при дадената правна оценка на поведението на подс.И..
Законосъобразен е изводът на първия съд,че действайки по описания начин
от обективна и субективна страна подсъдимият И. И. е реализирал признаци
на престъпление, описани в чл.343 ал.1 б.”в” вр.чл.342 ал.1,пр.3 НК.
От обективна страна е безспорно,че подсъдимият е реализирал признаците
на престъпление ,описани в чл.343 ал.1,б.„в“вр.чл.342 ал.1 НК.Подсъдимият е
наказателно отговорен,годен субект на това престъпление като водач на
МПС,реализирало ПТП и по този въпрос между страните не се спори.
От обективна страна еднозначно се установява,че на 06.07.2021
година,около 18.00 часа на път СФО-2234 между гр.Елин Пелин и село
Петково,в района на около един километър извън гр.Елин Пелин,при
управление на моторно превозно средство л.а.марка„Сузуки“,модел
„Витара“,peг.№ ********,подсъдимият И. И. е нарушил правила за движение
по пътищата,описани в чл.25 ал.1 от Закона за движение по пътищата:„Водач
на пътно превозно средство,който ще предприеме каквато и да е маневра ...
преди да започне маневрата трябва да се убеди,че няма да създаде опасност за
участниците в движението,.... които минават покрай него и да извърши
18
маневрата,като се съобразява с тяхното положение,посока и скорост на
движение“.Безспорно подс.И. предприел маневра по смисъла на чл.76
ППЗДвП /извеждане на л.а. от покой и завиване в дясно за включване в
движение от банкета на пътното платно в лента за движение в посока към
гр.Елин Пелин/ без да се убеди,че няма да създаде опасност за други
участници в движението/какъвто е бил пострадалия Б.С.,управлявал
мотоциклет в посока гр.Ел.Пелин към с.Петково/,които преминават край него
и извършил маневрата без да се съобразява с положението,посоката и
скоростта на движение на движещия се от дясната му страна мотоциклет
марка „Сузуки“,модел “ЕСХ Р1000“,ДК№ *******,управляван от Б. Е.
С..Безспорно от обективна страна е установено,че при предприетата в
нарушение на посоченото правило за движение по
пътищата,автомобилът,управляван от подсъдимия се установил
перпендикулярно на пътя,в следствие на което настъпил удар между предната
дясна гума на лекия автомобил и предната част на движещия се от гр.Елин
Пелин към с.Петково мотоциклет.Обективно в резултат на реализирания
„инициален удар“ и получените от С. тежки травматични увреждания е
причинена смъртта на Б. Е. С.,ЕГН **********.От обективна страна деянието
на И. И. се изразява в противоправно нарушаване разпоредбата на чл.25 ал.1
ЗДвП.Както сам твърди в обясненията си,И. не е възприел движещия се в
лентата за насрещно движение/в посока с.Петково/ мотоциклет ,но е има
обективна възможност своевременно да го възприеме и да съобрази
поведението и в хода за започнала маневра.В описания пътен участък
взаимната видимост между участниците в движението е практически
неограничена.Посочи се по-горе,че подс.И. е имал обективна възможност да
възприеме намиращия се на пътя мотоциклетисти не само в началния момент
на предприетата от него маневра,но и в един по-късен момент,когато лекия
автомобил е бил ситуиран перпендикулярно на пътното
платно,непосредствено преди навлизане в насрещната лента за
движение.Налице е пряка причинна връзка между допуснатото нарушения на
чл.25 ал.1 ЗДП и настъпилия тежък вредоносен резултат,смъртта на Б. С..
Само за пълнота на изложението следва да се посочи,че законът
предвижда,че не е виновно извършено деянието,когато деецът не е бил
длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на обществено-опасните
последици.За да се приеме,че водач на МПС не действа виновно при
19
настъпване на обществено-опасни последици е необходимо деецът да се е
съобразил с предписанията на правно-регламентираната дейност,която
осъществява при управлението на МПС и да са налице условия,при които той
да е бил поставен в положение на невъзможност да изпълни задълженията си
и да предотврати настъпването на вредни последствия.Деянието е
случайно,когато водачът на МПС не е могъл,нито е бил длъжен да предвиди
настъпването на обществено-опасните последици и обективно каквото и да
направи да не може да ги предотврати.Само когато липсват всички елементи
на непредпазливата вина,ще е налице “случайно събитие” по см.на чл.15
НК.Такива изводи, обобщаващи разбирането за наличие на случайно събитие
по см.на чл.15 НК,са направени в редица решения на ВКС-Р №318 /11.08.1988
година по н.д.№315/88 година,ІІІ н.о.,Р № 720/30.12.91 година по н.д.№ 606/91
година,ІІІ н.о.Такова разбиране е изразено и в Р№729 /03.02.1992 година по
н.д.№ 585/91 година,ІІ-ро н.о..Както при деянието,извършено при условията
на несъзнавана непредпазливост ,така и при случайно деяние,деецът не
предвижда настъпването на обществено–опасните последици.При
“небрежност”-та обаче,той е бил длъжен и е могъл,според обстоятелствата да
ги предвиди,а при “случайно деяние”е в невъзможност да направи това.И при
“небрежност”-та и при “случайно деяние”се причиняват вредни последици,но
разликата се проявява в наличието или липса на виновна причинно-следствена
връзка.
В конкретния случай не е така,а и защитата не претендира наличие на
чл.15 НК.
С оглед направените оплаквания и при условията на чл.339 ал.2
НПК,следва ясно да се посочи,че въззивния съд не споделя основателност на
оплакването на защитата,че обективно удара за пострадалия не е бил
неизбежен.Доказателствата по делото,анализирани по-горе сочат на друг
фактически,а оттам-и правен извод.В тази връзка не се споделят като
основателни възраженията на защитата,че ако са били налице
„професионалните умения„ на пострадалия ,свързани с управление на такова
МПС /мотоциклет/,то С. е имал възможност да избегне т.н. “инициален
удар“като водач на МПС в конкретната ситуация,доколкото е имал „коридор“
от около 270 метра,за да премине покрай лекия автомобил.Въззивният съд
внимателно,на основа изводи и на експерт по АТЕ,обсъди възможността за
извършване на спасителна маневра, при която С. отклони посоката на
20
движение на мотоциклета,но с оглед заявеното от експерта не споделя
доводите на защитата.
Не се възприема и от въззивния съд за доказано твърдяното от защитата и
оспорвано от частното обвинение обстоятелство,че подсъдимият И. в първия
възможен момент е оказал помощ на пострадалия С.,която да обуслови
прилагане на привилегирован състав на престъпление.Такива факти не се
установяват категорично от заявеното в обясненията на подс. И.,не се
установяват от поддържаното от св.С.,а не са твърдени и в обстоятелствената
част на обвинителния акт.В тази насока убедително решаващият съд е приел
за основателни възраженията на частното обвинение,че не е доказано
подсъдимият да е оказал приживе помощ на пострадалия.
Изрично и убедително в мотивите си първият съд е посочил,че“….не
споделя становището на защитата,че деянието на подсъдимия И. следва да
получи различна правна квалификация,а именно по чл.343а НК,като се
приеме,че след деянието подсъдимият е направил всичко зависещо от него за
оказване на помощ на пострадалия“.В тази насока правилно и коректно са
ценени показанията на св.К. С.-очевидец на пътното произшествие,сочещ,че
именно той,а не подсъдимия се е обадил на спешен телефон 112.Коректно
първият съд е посочил,че може да се приеме да е оказана помощ,когато
същата е била реално полезна и приложима,т.е,в случаите,когато
пострадалият е жив и с видими признаци на живот.Изрично е посочено,че
„съдът изцяло се доверява на показанията на св.К. С. като обективни и
безпристрастни, като за състоянието на пострадалия той е установил пред
съда-„След като се обадих на 112 отидох при пострадалия,нямаше признаци
да диша“.
Следва да се сподели изцяло възприетото от първия съд,касателно
субективната страна при изясняване признаците на престъпление,описани в
чл.343 НК.Безспорно от субективна страна деянието е извършено от
подсъдимия И. И. при условията на несъзнавана непредпазливост
/небрежност/ по см.на чл.11 ал.3,пр.І НК,характеризираща се с два момента–
отрицателен и положителен.Подсъдимият И. не е предвиждал възможността
да настъпят обществено-опасните и вредни последици.Налице е и
положителният момент при несъзнаваната непредпазливост-деецът е бил
длъжен и е могъл да предвиди настъпването на тези вредни
21
последици.Формата на вина е изведена от действията и цялостното поведение
на подсъдимия ,описано и изследвано по-горе,като е оценено поведението му
предхождащо, съпътстващо и последващо изпълнителното деяние.
Следва да се посочи категорично,че не са основателни възраженията на
частното обвинение против атакувания съдебен акт,касателно приетата форма
на вина.Голословно е твърдението,че деянието е реализирано от подс.И. при
условията на престъпна самонадеяност,а не при условията на
„небрежност“.Различни са фактите,въз основа на които може да се изведе
твърдение за самонадеяно поведение от страна на подсъдимото лице.Нито
частното обвинение твърди такива,нито такива факти и обстоятелства са
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Причините за извършеното престъпление по транспорта от страна на
подсъдимия се коренят в проявен нисък оценъчен критерии на поведение от
негова страна при осъществяване на правно регламентирана
дейност,представляваща и източник на повишена опасност,каквато в
същността си е управлението на МПС,наред с неточна оценка на създадена
реално усложнена пътна обстановка.
В принципен план следва да се посочи,че обществената опасност на едно
конкретно престъпно деяние е основно, обективно, определящо и не
юридическо негово качество,което го характеризира от гледна точка на
неговото отрицателно въздействие върху съществуващи и защитени от Закона
обществени отношения и го отличава от не престъпните деяния.За изясняване
на обществената опасност на едно деяние винаги следва да се оцени конкретно
характера,начина и степента на увреда на обекта на защита, специфичните
качества на дееца , субективните му особености, условията на време,място и
обстановка на реализиране на едно престъпно поведение.Обществената
опасност е определящо качество на престъпното деяние по отношение на
останалите негови свойства, посочени в чл.9 ал.1 НК.
Тя е и основанието за проявата на останалите свойства-противоправност и
наказуемост.
За престъплението,извършено от подсъдимия И. Законодателят,застанал на
принцип на законоустановеност на наказанието,е определил наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 2/две/ години до 6/шест/години,считано към
датата на извършеното деяние.
22
Неоснователна е жалбата на защитата на подсъдимия И.,че нарушен
Закона,доколкото на подсъдимото лице е наложено несправедливо
наказание,без първият съд в достатъчна степен да оцени добрите
характеристични данни за подсъдимото лице,неговото коректно процесуално
поведение и стореното разкаяние за случилото се и причиненото от
него.Напротив,видно е,че в мотивите към атакуваната присъда първият съд е
очертал ясно смекчаващите вината и наказателната отговорност
обстоятелства.Няма спор,че за подсъдимото лице са събрани добри
характеристични данни,трудово ангажиран е,вж.л.132 от ДП,семеен и вграден
в обществото български гражданин,не е осъждан и е имал действително
коректно процесуално поведение в хода на наказателното производство.
Единственото отегчаващо наказателната отговорност обстоятелство-
допуснати нарушения от подсъдимия И. като водач на МПС,вж.приложена
справката от КАТ-ПП за водач-нарушител е отчетено от първия съд коректно
при правилно отмерена относителна тежест.
При условията на чл.339 ал.2 НПК въззивният съд намира за
несъстоятелни твърденията на частното обвинение и повереника,че не следва
да се отдава значение на изразеното съжаление и разкаяние от страна на
подсъдимия,доколкото то е неискрено и е сторено декларативно, единствено с
оглед определяне и индивидуализиране на наказанията.В мотивите си първият
съд изрично е посочил,че „…подсъдимият е оказал всестранно съдействие на
разследването….дава подробни обяснения.Изразява съжаление и разкаяние за
стореното,което според преценката на съда е искрено и неподправено.Най-
ярка илюстрация в тази връзка е поведението му непосредствено след
настъпване на инцидента за опит за оказване на помощ на пострадалия,който
без да се цени като обстоятелство,обосноваващо по-леко квалифицирано
деяние,същевременно няма пречка да обоснове налично смекчаващо
отговорността обстоятелство при индивидуализацията“.
В тази насока и защитата е сторила основателни възражения,които
напълно се споделят от въззивния съд.
Неоснователни са възраженията на частното обвинение,че първият съд не
е съобразил „нарушения“,свързани с поведението на И. на пътя като водач на
МПС,които макар и несъставомерни,влияят пряко на цялостното му виновно
поведение.В тази насока следва да се посочи,че на тези възражения първият
23
съд още пред себе си е дал отговор,сочейки,че твърдените от частното
обвинение„….нарушения,предхождащи инцидента за осъществяване на
непозволени от закона маневри,съдът разглежда в контекста на преценката за
водач с неправомерно поведение,от гледна точка на изискванията на
ЗДП,изтъкната по-горе“,а и защитата е възразила обосновано,че ситуирането
на пътя на МПС,управлявано от подсъдимия непосредствено преди започване
на описваната по-горе маневра не е сторено в нарушение на правила за
движение по пътищата.Това твърдение на защитата е обосновано..
Неоснователна се явява подадената въззивна жалба от повереника на
частните обвинители,с която се твърди,че е определено незаконосъобразно
наказанието „лишаване от свобода“,което следва да се наложи на подсъдимото
лице,както по отношение размера,така и по отношение приложението на
нормата на чл.66 НК.
Въззивният съд намира при условията на чл.339 ал.2 НПК,че е
необосновано твърдението на частното обвинение първият съд неправилно да
е оценил релевантни за определяне на наказателната отговорност
обстоятелства,като не е преценил налични по делото отегчаващи вината
отговорност и е подценил в относителната им тежест.
Необосновано е и оплакването на частното обвинение,че с определеното
по размер наказание „лишаване от свобода на подсъдимия с приложение
нормата на чл.66 НК и с наложеното по размер наказание по чл.343г НК,няма
да се постигнат целите по чл.36 НК.
Първият съд е намерил и в мотивите си декларативно е акцентирал,че
наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление по чл.343
ал.1,б.„в“вр.чл.342 ал.1 НК,следва да се определи при условията на чл.54 НК.
На сетне, аргументирано този извод е обоснован и въззивният съд се
съгласява изцяло с тезата на проверявания съд.
Първият съд,отчитайки смекчаващите и отегчаващи наказателната
отговорност обстоятелства е определил наказание „лишаване от свобода“ в
размер на ТРИ години,т.е под средния предвиден от Закона размер.Въззивният
съд намира,че това наказание по размер е законосъобразно,справедливо и
съобразено коректно с всички обстоятелства,подлежащи на оценка при
определяне вид и размер на наказание.
24
Законосъобразно,на основание чл.343г вр.чл.37 ал.1,т.7 НК,съдът е лишил
подсъдимия И. от право да управлява моторно превозно средство за срок от
ТРИ години,като са убедителни доводите на проверявания съд,че тези
наказания са съответни /чл.35 ал.3 НК/ на стореното престъпление,на
обществената опасност на деянието и дееца
Правилно решаващият съд е намерил,а такова е и изразеното становище на
представителя на държавното обвинение,че по отношение наказанието
„лишаване от свобода“ следва да се приложи института на т.н.“условно
осъждане“.Самият подсъдим не се разкрива като деец с висока степен на
обществена опасност,а извършеното от него престъпление е изключение в
живота му.
Законосъобразно първият съд е намерил,че изпълнението на наложеното
наказание „лишаване от свобода“ за срок от ТРИ години следва да се отложи с
5-годишен изпитателен срок по реда на чл.66 ал.1 НК.Налице са материално-
правните и процесуално-правни предпоставки за това.Въззивният съд,както е
намерил и първият съд счита,че за постигане целите на наказание, разписани в
чл.36 НК,за поправително-възпитателното въздействие на наказанието и за
неговото предупредително-възпиращо действие не се налага подсъдимото
лице да се отдели от обществото чрез изолиране в пенитенциарно
заведение.Безспорно подсъдимият И. И. е личност с ниска степен на
обществена опасност,с изградени трудови навици,вписан в социалния
живот,без данни за други криминални прояви,влизащи в дисонанс със
Закона,преживява и преработва чрез изразено съжаление случилото се,като
несъмнено е благоприятна прогнозата целите на наказание да се реализират с
респекта на определения изпитателния срок.Видно е,че и първият съд е бил
обстоятелствен,обосновавайки доводите си за прилагане нормата на чл.66
НК,отчитайки“…започнал дълбок катарзис посредством осмисляне на
допуснатата грешка и поемане на отговорност за стореното“.
В обобщение следва да се посочи,че определеното наказание „лишаване от
свобода“на подс.И. по размер и начин на изпълнение държи сметка на всички
отчетени от първия и от въззивния съд смекчаващи вината и наказателната
отговорност обстоятелства,както и наличието на едно отегчаващо такова.С
такава по вид и обем наказателна репресия ще се въздейства в най-пълна
степен върху подсъдимия за постигане целите на наказанието,за
25
поправително-възпитателното въздействие на наказанието върху него,като се
респектират и останалите членове на обществото,в следствие реализиране на
генералната превенция на наказанията.
Съдът законосъобразно се е произнесъл по веществените доказателства по
делото и за сторените разноски.
При извършената цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт
извън направените възражения от защитата и подсъдимия,и от частните
обвинители,настоящия съд не намери основания за изменянето му.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА,на основание чл.338 вр.чл.334,т.6 НПК,присъда
№23/24.04.2024 година, постановена по нохд №487/20232 година по описа на
Софийски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано и протестирано пред ВКС на РБ в
15 дн.срок от съобщението,че е изготвено по реда и начина, указани в чл.350
ал.2 и сл.от НПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
26