РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. Пловдив, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Б. Бонев
Членове:Михаела Ат. Добрева
Станислава Б. Бозева
при участието на секретаря Тихомира П. Калчева
в присъствието на прокурора К. Д. П.
като разгледа докладваното от Михаела Ат. Добрева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20215300602412 по описа за 2021 година
С присъда № 99 от 15.10.2021 г. по н.о.х.д. № 20215330204620 по описа
за 2021 г., РС Пловдив е признал подсъдимата Ф. Р. АНГ., родена на
17.01.1992 год. в гр. Пловдив, с адресна регистрация по постоянен и настоящ
адрес гр. П., ул. „С.” № ***, самоопределяща се като българка, българско
гражданство, неомъжена, без образование, осъждана, ЕГН ********** за
ВИНОВНА в това, че на 17.06.2021 г. в гр. П., в условията на опасен рецидив
– извършила е престъплението, след като е била осъждана два пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне
за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, е
отнела чужди движими вещи – портмоне от естествена кожа на стойност 5 лв.
/пет лева/ ведно с парична сума в размер на 240 лв. /двеста и четиридесет
лева/ или всичко на обща стойност 245 лв. /двеста четиридесет и пет лева/ от
владението на Г.Б.М., ЕГН ********** от гр. Т., без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.
196, ал. 1, т. 1 вр. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. “б” от НК вр. чл. 58а, ал. 1 вр.
чл. 54 от НК я е ОСЪДИЛ на ЕДНА ГОДИНА И ДЕСЕТ МЕСЕЦА
1
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието изпълнение на основание чл. 57, ал. 1, т.
2, б. „Б“ от ЗИНЗС е постановил да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ
режим, при което на основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 и 2 от НК е
приспаднал времето, през което е бил задържана по реда на ЗМВР и НПК,
както и времето, през което по отношение на нея е била взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража”, считано от 17.06.2021 г. до влизане на
присъдата в сила.
Срещу присъдата е постъпила жалба от подсъдимата, чрез служебния
защитник адв. Р.Н.. Твърди се, че в хода на съдебното производство са
допуснати съществени нарушения на процесуалните права на подсъдимата,
които са довели до нарушаване на правата – след даване ход на съкратено
съдебно следствие била дадена възможност на подсъдимата по нейно желание
да погаси имуществените вреди за да сключи споразумение с държавното
обвинение и тъй като след отлагане това не станало възможно, въпреки
промененото становище на подсъдимата, относно извършването на деянието,
производството продължило по обявената процедура по чл.371 т.2 от НПК,
завършила с осъдителна присъда. Обвинението не било доказано –
твърденията на пострадалия били противоречиви, с липса на конкретика
относно размера на отнетата сума. Жалбоподателката твърди и че липсва
съставомерност поради това че инкриминираната сума била дължима на
подсъдимата като насрещна престация за извършена сексуална услуга, нещо
повече, пострадалият бил некоректен – отказал уговорено заплащане.
Липсвал и умисъл за кражба – подсъдимата била със съзнанието, че взема
нещо което се дължи. Твърдят се предпоставки за прилагане на чл.9 ал.2 от
НК – обществената опасност била явно незначителна – под 1/3 от МРЗ (200лв.
спрямо 650лв.). При преценката за обществената опасност на подсъдимата,
макар и действаща при опасен рецидив, следвало да се отчете тежкото
социално положение. С тези аргументи жалбоподателката иска обжалваната
присъда да се отмени и да се постанови нова оправдателна.
Въззивният съд, след като се запозна с оплакванията на
жалбоподателите, при направената служебна проверка установи следното:
Жалбата е направена в законния срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивният съд я намира за неоснователна.
За да постанови атакуваната присъда ПРС е приел за установено от
2
фактическа страна, изложеното в обвинителния акт, като производството пред
първоинстанционния съд е протекъл по реда на Гл.ХХVІІ от НПК в
хипотезата на чл.371 т.2 от НПК, а именно, че:
На 17.06.2021 г. преди обяд пострадалият Г.Б.М.от гр.Т.пристигнал в
гр. П., за да търси авточасти за лекия си автомобил марка и модел „Фиат Уно“
с рег. № ***. Не намерил търсените авточасти и решил да се връща в гр. Т..
Около обяд същият ден той спрял на кръговото кръстовище на пътен възел
„С.м.“ в гр. П., където стояла непознатата му Ф. Р. АНГ., за да я попита за
пътя за гр. К.. Същата била облечена с долнище на анцуг и блуза с дълъг
ръкав. Видимо била от ромски произход. По неустановени по делото причини
тя се самонастанила на предната дясна седалка в автомобила му и започнала
да му предлага сексуални услуги. Първоначално той отказвал. Впоследствие
се съгласил без да уточнят стойността на уговорените услуги и тя започнала
да го насочва накъде да кара. Минали по черен път, стигайки в близост до
„А.ш.“ на изхода на гр. П., където нямало жилищни и други сгради и било
безлюдно. Там Мондешки паркирал автомобила и подсъдимата му извършила
съответната сексуална услуга. След това тя се обърнала назад в автомобила,
където имало бутилка с вода и поискала да си налее в нейно шише. Там било
оставено и портмонето на пострадалия. М.бил излязъл от колата, за да си
закопчае панталона, когато изведнъж А. хукнала да бяга. Той веднага
погледнал на задната седалка в автомобила си и видял, че портмонето му го
нямало там. Потърсил го, но не го открил и разбрал, че А. му го е откраднала
и затова избягала. Тя се изгубила от погледа му и той сигнализирал на ЕЕН
112. Дежурният оператор го посъветвал да отиде в най-близкото РУ на МВР,
но тъй като М.не бил местен и не знаел къде се намира полицейското
управление, решил сам да намери жената, която му откраднала портмонето. В
него той съхранявал сумата от 240 лв., това била инвалидната му пенсия.
Същата сутрин тръгнал от град Троян със сумата от 250 лева, но спирал в гр.
С.и в гр. К., където похарчил от тях сумата от 10 лева. След като тръгнал да
търси подсъдимата, по пътя М.видял учебна кола. Приближил се и видял
вътре неустановена по делото жена, която попитал къде е инструкторът. Тя
му го показала малко по-надолу по пътя. Пострадалият отишъл при него и го
помолил за съдействие. Докато инструкторът, който не е неустановен по
делото, търсил телефона си, М.видял подсъдимата А., която минала покрай
тях. Той й казал да спре, че ще дойде полиция, но тя продължила по пътя.
3
Пострадалият М. тръгнал след нея, опитвайки да я догони, но не успял да я
настигне, тъй като куцал. Тя стигнала до близкото кръстовище на ул. „А.ш.“,
пресякла го и започнала да тича. Тогава той видял намиращия се там свидетел
А.Т.Т., който по същото време чакал за шофьорски изпит. Същият възприел
опитите на куцащия мъж да догони жената от ромски произход. Щом стигнал
до него, пострадалият набързо му обяснил, че тази жена му откраднала
портмонето с всички пари, с които разполагал. Т.веднага тръгнал след нея в
посока към блок № ***в ЖК „Т.“ в град П.. Тогава той видял полицейски
автомобил, който изчаквал зелена светлина на светофара на кръстовището на
ул. „Ц.С.“ и ул. „А.ш.“ в гр. П.. Т. показал на полицаите И.И.Т.и Ц.А.Л., които
били в патрулния автомобил, посоката, в която избягала подсъдимата А. и
накратко им предал казаното му от М., че същата е откраднала портмонето
му. Те незабавно тръгнали на обход в посочената им посока и установили
подсудимата Ф. Р. АНГ. в близост до блок № ***в ЖК „Т.“ в град П..
Полицейските служители я попитали дали има чужди вещи в нея, а тя им
признала, че е взела портмоне на гражданин, с когото била малко преди това.
Обяснила им, че той дължал пари за извършена му сексуална услуга.
Показала на полицаите въпросното портмоне и заедно с нея те се върнали
пред сервиз „Н.“ на ул. „А.“, където чакали М.и А.Т., който им подал сигнала.
Снели установъчните им данни, докладвали в ОДЧ на Пето РУ при ОД на
МВР - гр. Пловдив, откъдето бил изпратен и пристигнал на място АП-451,
който поел случая, а Т.и Л.продължили с изпълнение на поставените им
задачи за деня. Подсъдимата А. била отведена в сградата на Пето РУ при ОД
на МВР - гр. Пловдив, където С.С.Б.провел беседа с нея. Пред него тя
признала, че спи по улиците и от около пет години проституирала в района на
бул. „Ц.ш.“ в град П., в близост до пътен възел „С.м.“. Предала доброволно 1
брой кафяво на цвят портмоне от естествена кожа с цип, в което имало 2 броя
банкноти с поминал от 50 лева, 1 брой банкнота с поминал от 20 лева, 1 брой
банкнота с номинал от 5 лева и сумата от 6.65 лева на монети.
Така изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд е
приел за установена от от формалните признания на подсъдимата, дадени по
реда на чл. 371, т. 2 от НПК, както и от събраните на досъдебна фаза
доказателствени материали, а именно показанията на свидетелите Г.М., И.Т.,
Ц.Л., С.Б., А.Т., както и от приложените по досъдебното производство
писмени доказателства – протоколи за доброволно предаване, съдебностокова
4
експертиза, писмо от Дирекция „Национална система 112“ РЦ Кърджали,
протокол за оглед на веществени доказателства заповед за задържане на лице,
справка за съдимост, справка БДС, характеристична справка, вещественото
доказателство – компактдиск в плик и останалите събрани по делото писмени
доказателства.
Първоинстанционният съд не е констатирал противоречия,
несъответствия и непоследователност. Приел е че самопризнанията на
подсъдимата се подкрепят от свидетелските показания на пострадалия, който
подробно разяснява хода на събитията. Приел е, че неговите показания се
допълват и подкрепят от тези на свидетелите Т., когото пострадалият срещнал
и помолил за помощ, както и от показанията на полицейските служители Т.и
Л., който открили подсъдимата и намиращия се в нея портфейл. Приел е, че
така коментираните гласни доказателства се потвърждават и от писмените
доказателства, сред които протокол за оглед на веществени доказателства и
протокол за доброволно предаване на инкриминираната вещ, с намиращи се в
нея парични знаци. По тази причина първоинстанционният съд е преценил
показанията на свидетелите М., Т., Л.и Т.за обективни, непротиворечиви,
последователни и допълващи се, поради което им се е доверил и основал
фактическата си обстановка на тях. Кредитирал е и показанията на свидетеля
Б.като подкрепящи останалия събран доказателствен масив.
Първоинстанционният съд е счел, че обсъдения като годен и възприет
доказателствен материал е в пълно съответствие със самопризнанията на
подсъдимата.
Въз основа на така обсъдените доказателства и възприетата фактическа
обстановка първоинстанционният съд е приел от правна страна, че
подсъдимата Ф. Р. АНГ. е осъществила от фактническа и правна страна
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1, б. „Б“ от
НК като на 17.06.2021 г. в гр. П., в условията на опасен рецидив (извършила е
престъплението, след като е била осъждана два пъти на лишаване от свобода
за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК), е отнела чужди
движими вещи – портмоне от естествена кожа на стойност 5 лв. /пет лева/
ведно с парична сума в размер на 240 лв. /двеста и четиридесет лева/ или
всичко на обща стойност 245 лв. /двеста четиридесет и пет лева/ от
5
владението на Г.Б.М., ЕГН ********** от гр. Т., без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои.
От обективна страна първоинстанционният съд е приел, че елементите
на престъплението за което е обвинена подсъдимата са доказани от събраните
и обсъдени доказателства, като е изложил мотиви за установяването на всеки
от тези елементи. Обсъдени са и квалифициращите признаци по чл.196 от НК,
предвид данните за съдимост на подсъдимата Ф.А.. Обсъдено е възражението
на подсъдимата, че не е установена фактическата обстановка по делото.
Изложени са мотиви, че при направено признание на фактите от
обстоятелствената част на обвинителния акт от страна на подсъдимата и
установеното му съответствие с доказателствата събрани в досъдебното
производство от страна на съда и при заявено желание производството да
протече по реда на чл.371 т.2 от НПК, съдът е ограничен в тези рамки и не
може да установява нови факти, а да оправдае подсъдимата като я признае за
невиновна може само при установяване на липса на доказаност на някой от
елементите на престъплението или поради липса на престъпление по друга
причина. Според първоинстанционния съд няма основания за последното.
Обсъдено е възражението на защитата за наличие на граждански
отношения между подсъдимата и пострадалия като неоснователно.
От субективна страна първоинстанционният съд е счел, че извършеното
от подсъдимяата деяние е извършено виновно, при форма на вината – пряк
умисъл.
При индивидуализация на наказанието първоинстанционният съд е
съобразил и приложил реда по чл. 58а, ал. 1 НК, като е обсъдил наличните по
делото данни по критериите на чл.54 от НК, въз основа на което е приел, че
целите на наказанието по чл. 36 НК ще се осъществят с наказание
ориентирано към минимума предвиден в закона за това престъпление, а
именно 2 години и 9 месеца лишаване от свобода, което е намалил с 1/3, и е
наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година и десет
месеца, лишаване от свобода, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 б.Б от
ЗИНЗС е постановил да се изтърпи при първоначален строг режим.
Пред въззивната инстанция делото е инициирано от жалба на
подсъдимата, чрез служебния защитник адв. Р.Н.. Твърди се, че в хода на
съдебното производство са допуснати съществени нарушения на
6
процесуалните права на подсъдимата, които са довели до нарушаване на
правата – след даване ход на съкратено съдебно следствие била дадена
възможност на подсъдимата по нейно желание да погаси имуществените
вреди за да сключи споразумение с държавното обвинение и тъй като след
отлагане това не станало възможно, въпреки промененото становище на
подсъдимата, относно извършването на деянието, производството
продължило по обявената процедура по чл.371 т.2 от НПК, завършила с
осъдителна присъда. Обвинението не било доказано – твърденията на
пострадалия били противоречиви, с липса на конкретика относно размера на
отнетата сума. Жалбоподателката твърди и че липсва съставомерност поради
това че инкриминираната сума била дължима на подсъдимата като насрещна
престация за извършена сексуална услуга, нещо повече, пострадалият бил
некоректен – отказал уговорено заплащане. Липсвал и умисъл за кражба –
подсъдимата била със съзнанието, че взема нещо което се дължи. Твърдят
се предпоставки за прилагане на чл.9 ал.2 от НК – обществената опасност
била явно незначителна – под 1/3 от МРЗ (200лв. спрямо 650лв.). При
преценката за обществената опасност на подсъдимата, макар и действаща при
опасен рецидив, следвало да се отчете тежкото социално положение. С тези
аргументи жалбоподателката иска обжалваната присъда да се отмени и да се
постанови нова оправдателна.
Въззивният съд, при самостоятелния си прочит на първоинстанционното
производство, установи, че събраните доказателства са правилно възприети и
кредитирани и че въз основа на тях първоинстанционният съд е направил
законосъобразен, относно годността и допустимостта и относимостта
процесуален анализ на основните, подкрепящи доказателствената теза
доказателства и доказателствени средства, които прецизно е съпоставил и
анализирал по отношение подлежащите на установяване факти. Правилно в
съответствие и в пълнота първоинстанционният съд е коментирал както
помежду им така и в съответствие със закона и практиката доказателствената
съвкупност.
Възражението на въззивната жалбоподателка за нарушения на
процесуалния закон като са били смесени процедурите за съдебно
споразумение и за съкратено съдебно следствие – въззивният съд намира за
неоснователно. Видно от проведеното първо съдебно заседание подсъдимата
е направила изявление по чл.371 т.2 от НПК признавайки фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и отказвайки се да се събират
нови доказателства за тези обстоятелства, а да се ползавт събраните в
досъдебното производство. Първоинстанционният съд е разяснил на
подсъдимата правата и последиците от протичането на делото по поискания
ред, разбирането на които подсъдимата изрично е потвърдила. Процесуалната
възможност проверена от първоинстанционния съд е довела до обявяването
на допустимостта на провеждането на съкратено съдебното следствие по реда
на чл.371 т.2 от НПК и съответствието на самопризнанието с доказателствата
от досъдебното производство. Поради изявление на подсъдимата, че иска да
възстанови вредите, като възможност за сключване на споразумение с
7
прокуратура – делото е отложено за да се даде възможност на подсъдимата да
възстанови причинените на пострадалия М.имуществени вреди. С подобни
изявления делото е отложено още веднъж, като в последното съдебно
заседание подсъдимата е заявила категорично, че няма да ги възстанови, тъй
като ги счита за неоснователно претендирани.
При така протеклия от процесуална гледна точка съдебен процес по
делото пред първата инстанция е абсолютно неоснователно твърдението на
защитата, че първоинстанционният съд е смесил процедурите по глава 27 от
НПК и по глава 29 от НПК.
Процедура по глава 29 по делото не е провеждана, като тя изисква не
само възстановяване на вредите, но и постигнато съгласие между държавното
обвинение и подсъдимата и защитника ѝ по въпросите по чл.381 ал.5 от НПК.
Подсъдимата е направила изрично изявление, че няма да възстановява
вредите, но не и за отказ от заявената воля по чл.371 т.2 от НПК. Напротив –
поискано е приключване на делото.
При това положение – законосъобразно производството е продължило
по обявената процедура по чл.371 т.2 от НПК, като е завършило с присъда.
Напълно неоснователно в жалбата се твърди че това е станало въпреки
промененото становище на подсъдимата, относно извършването на деянието.
Изявление на подсъдимата в този смисъл по делото няма.
Възражението във въззивната жалба, че обвинението не е доказано, като
се твърди, че твърденията на пострадалия били противоречиви относно
размера на отнетата сума. Въззивният съд намира за неоснователно и това
възражение. В присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства и доказателствени средства, в показанията на пострадалия е
видна обоснована категоричност за наличните пари в портфейла му към
момента на извършване на кражбата от подсъдимата Ф.А.. Именно и поради
съответствието в частност между тези показания и самопризнанията,
направени от подсъдимата, в смисъла и обхвата на чл.371 т.2 от НПК,
първоинстанционният съд е приел, че протицането на производството по този
ред е допустимо.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателката, че липсва
съставомерност на инкриминираното деяние, поради гражданско-правния
характер на отношенията между нея и пострадалия (поради това че
инкриминираната сума била дължима на подсъдимата като насрещна
престация за извършена сексуална услуга, и некоректността на пострадалия,
който отказал уговорено заплащане) и поради липса на умисъл за кражба
(подсъдимата била със съзнанието, че взема нещо което се дължи).
Възражението е правено и пред първата инстанция и намерило отговор в
мотивите на първоинстанционния съд, които въззивният напълно споделя и не
счита за нужно да приповтаря.
Неоснователна е и претенцията във въззивната жалба за наличие на
предпоставки за прилагане на чл.9 ал.2 от НК. Твърди се, че обществената
опасност на деянието била явно незначителна – под 1/3 от МРЗ (200лв.
спрямо 650лв.), а тежкото социално положение на подсъдимата, макар и
действаща при опасен рецидив следвало да се отчете при преценката за
обществената опасност на дееца. Въззивният съд обаче установи, че
възражението че не е отчетено тежкото социално положение на подсъдимата
е неоснователно – то е основния мотив на първоинстанционния съд да
определи наказанието при превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства. Обстоятелството, че отнетата сума е под 1/3 от МРЗ
съпоставено с обстоятелството, че подсъдимият е пенсионер по болест и
наличните в портмонето му пари са пенсията му, неутрализира относителната
тежест при преценката по чл.9 ал.2 от НК на размера на нанесените
имуществени вреди. Подсъдимата целенасочено е завела попострадалия на
безлюдно място, където лесно е осъществила замисъла си, преценявайки
разликата във възрастта и значително занижените физически възможности на
пострадалия, който е инвалид, да я възпре да избяга с портфейла му. Макар
8
приложението на чл.9 ал.2 от НК да не се изключва по принцип в случаите на
опасен рецидив, всички тези обстоятелства, наред с данните за съдимостта на
Ф.А. определят обществената опасност на инкриминираното деяние като
значителна и изключват приложението на чл.9 ал.2 от НК.
С оглед на горното въззивният съд като не намери основателно
възражение направено от инициатора на въззивното производство, което да
обосновава отмяна на атакуваната присъда и като не установи по реда на
чл.314 от НПК други нарушения на материалния и процесуалния закон, на
основание чл.338 от НПК, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 99 от 15.10.2021 г. по н.о.х.д. №
20215330204620 по описа на РС Пловдив за 2021 г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9