Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
- 12 състав в публичното заседание на 06.12.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря………,
като взе предвид докладваното от съдия П.Колев т.д.№ 3496 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е отрицателен
установителен иск с правно основание по чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ.
Ищецът
„С.3“ ЕООД, ЕИК ********, твърди, че в молбата за предявяване на вземането си
срещу „Т.А. ООД“ (в несъстоятелност), ответникът И.П. посочва, че „Р.К.” ООД е
предоставило заем на „Т.А.” ООД в размер на общо 260 000 лв., че заемът не е
погасен от „Т.А.” ООД и на 22.07.2011 г. „Р.К.” ООД е прехвърлило вземането си
към „Т.А.“ ООД в полза на К.К.с подписване на
Тристранно споразумение от 22.07.2011 г., че на 27.01.2012 г. К.К.прехвърля част от това вземане (в размер на 190 000 лв.)
в полза на И.П., че на 02.03.2012 г. е подписано Споразумение между „Т.А.“ ООД
и И.П., с което Т.А.се задължава да издаде запис на заповед в полза на И.П. за
сумата от 210 000 лв. като обезпечение на задължението към П., както и че на
16.06.2014 г. е подписано Споразумение между „Т.А.“ ООД и И.П., с което
дружеството се задължава да учреди ипотека върху четири свои апартамента в
полза на И.П. като обезпечение на задължението си. Поддържа, че посочените
поредица от прехвърлителни сделки не са породили транслативен ефект, респ. че И.П. няма качеството на
кредитор на дружеството, тъй като основното вземане, което е прехвърляно с последващи споразумения /първоизточникът на процесното вземане - вземането, произтичащо от заема,
предоставен от „Р.К.” ООД на „Т.А.” ООД/, е било прехвърлено от неговия носител
(„Р.К.“ ООД) в полза на Д.Р.П.на 20.06.2011 г. Поради това намира, че „Р.К.”
ООД не е имало вземане срещу „Т.А.” ООД към 22.07.2011 г., следователно към
този момент не е можело да се прехвърлят права, които не е имало. Поддържа, че
понеже със Споразумението от 22.07.2011 г. К.К.не е
придобил вземането на „Р.К.” ООД към „Т.А.“ ООД, то последващият
договор за цесия, сключен на 28.04.2012
г. между К.К.и И.П. за част от същото вземане,
също не е произвел транслативен ефект.
Счита,
че ако не се приеме гореизложеното, то Споразумението от 22.07.2011 г. е
нищожно на следните основания. На първо място, липсва основание (кауза) за
прехвърляне от страна на „Р.К.” ООД на вземането му срещу „Т.А.“ ООД,
произтичащо от дадени на последното заеми, в полза на К.К..
Намира, че е налице основание за прехвърляне на вземането на „Р.К.“ ООД към „Т.А.“
ООД в полза на Р.П.. Поддържа, че К.К.не е предоставял в заем на „Р.К.“ ООД свои парични
средства, и не е налице основание за прехвърляне от „Р.К.“ ООД на вземане от „Т.А.“
ООД към К.К.. На второ място, намира за невярно
твърдението на И.П., че Р.К. е прехвърлило вземането си от „Т.А.“ ООД към К.К.преди това вземане да бъде прехвърлено на Д.П.. Счита, че
сключените между „Р.К.“ ООД и К.К.договори за цесия
от 27.04.2011 г., 18.05.2011 г, 13.06.2011 г. и 21.07.2011 г. не са
съществували към датата на предявяване на вземането на И.П. срещу „Т.А.“ ООД, а
освен това дори да са съществували, то поради това, че с всяко едно от тях
вземането е прехвърляно, то т. нар. обобщаващо споразумение от 22.07.2011 г.
(представено към молбата по чл. 685 ТЗ) не е имало транслативен
ефект, тъй като вземането в неговата цялост вече е било прехвърлено с
предходните споразумения (договорите за цесия). На трето място, намира, че
Споразумението от 22.07.2011 г. между „Р.К.” ООД, „Т.А.” ООД и К.К.е абсолютна симулативна сделка.
Счита, че общата воля на страните при сключване на договора е била единствено
да се увреди „Т.А.” ООД. Счита, че е налице и недействителност на
Споразумението от 22.07.2011 г. и на последващия
договор за цесия от 27.01.2012 г. с И.П., на
основание чл. 40 ЗЗД. Намира, че като управител на „Т.А.“ ООД К.К.е злоупотребил с представителната си власт, сключвайки
договорите във вреда на представлявания – „Т.А.“ ООД. Излага съображения, че
при отчитане на всички обстоятелства,
свързани с интереса на „Т.А.“ ООД и мотивите на представителя да сключи
Споразумението от 22.07.2011 г. се установява, че „Т.А.“ ООД не е имало
необходимост от предмета на Споразумението, а мотивите на представителя К.К.да постигне съгласие с представляваното от него „Р.К.”
ООД и със себе си, са да създаде задължения за „Т.А.“ ООД. Поддържа, че
Споразумението от 22.07.2011 г. по смисъла на чл. 40 ЗЗД не е произвело
действие за представлявания – „Т.А.“ ООД.
Твърди,
че документите за сделките, на които И.П. основава предявените си вземания, са
частни документи без достоверна дата, че същите са съставени за нуждите на
производството по несъстоятелност и че договорът за цесия между К. К. и Ив. П.
от 27.01.2012 г. няма действие спрямо длъжника „Т.А.” ООД. Поддържа, че в
счетоводството на „Т.А.“ ООД не са отразени счетоводни данни или записвания
относно твърденията на И.П., че вземането на „Р.К.“ ООД срещу „Т.А. ООД“ за
връщане на заема, е цедирано към К.К., както и че Т.А.има задължения към И.П., вкл. че същите
са обезпечени с издаване на Запис на заповед от „Т.А.“ ООД и учредяване на
ипотека върху апартаменти на „Т.А.“ ООД в полза на Ив. П.. Навежда доводи, че недействителността на договора за
цесия обуславяла и недействителност на обезпечаващата функция на записа на
заповед.
На
следващо място поддържа, че заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителният
лист, издадени на основание запис на заповед с поемател
И.П., са актове на съда, които не се ползват със сила на пресъдено
нещо. Намира, че понеже не е имало производство по установителен иск по чл. 422 ГПК, заповедта за изпълнение не е
стабилизирана и няма задължителна сила спрямо всички трети лица, както и че
неподаването на възражение може да се обясни с пропускането на срока за
възражение от страна на „Т.А.“ ООД, представлявано от К.К..
Поддържа, че процесният запис на заповед е издаден за
обезпечаване на вземане на И.П., което същият не е имал, а липсата на валидно
задължение по каузална сделка, което записът за заповед да обезпечава, обуславя
извод за липса на кауза на менителничния ефект. На
отделно основание счита за нищожна уговорката в записа на заповед за мораторна лихва върху неплатената част от задължението в
размер на 1 % месечно върху неплатената сума, без посочен краен срок на
начисляване на лихвата, поради което и тази сума е недължима на поемателя.
В
случай, че се приеме, че вземанията на И.П. са възникнали, прави възражение за недължимост на приетите от синдика вземания, представляващи
лихви, поради погасяването им по давност.
Поради това моли съда за
постановяване на решение, с което да бъде установено по отношение на ответниците „Т.А.“ ООД (н) и И.С.П., на синдика и всички
кредитори в несъстоятелсността, че „Т.А.“ ООД (н), не
дължи на И.П., сумата в размер на 93 194,55 лв., включваща главница в размер на
65 288,71 лв. и 26 385,84 лв. - лихва за забава, както и деловодни разноски по
гр.д. 51214/12г., ведно със законна лихва върху главницата до окончателно
изплащане, прието с основание: “Два договора за цесия и издадена заповед за
незабавно изпълнение.”
Синдикът на
несъстоятелното дружество – В.С., на основание чл. 694, ал. 4 ТЗ е депозирала
отговор на исковата молба. Счита предявения иск за допустим, но по същество за
неоснователен. Сочи, че е приел вземането на кредитора П. като обезпечено с поредност на удовлетворяване по чл. 722, т.1 ТЗ. Поддържа,
че вземането се основава на два договора за цесия – „Р.К.“ ООД цедира вземане към „Т.А.“ ООД на съдружника К., който от
своя страна цедира вземането към „Т.А.“ ООД в полза
на И.П.. Поддържа, че за приетото вземане има издадена влязла в сила заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК по гр.д. 48567/12 г. на СРС и издаден по нея ИЛ, въз
основа на който е образувано изп.д. 8/13 г. на ДСИ
при РС Разлог. Твърди, че вземането на кредитора П. е обезпечено с учредена
договорна ипотека върху 4 недвижими имота, находящи
се в гр. Банско. Поддържа, че е зачел като изпълнително основание издадения ИЛ,
приложен към молбата на П. за предявяване на вземането. Счита, че с влизане в
сила на заповедта за изпълнение е разрешен спор за материално право, което
съществува и на основание чл. 297 ГПК е задължителна за него, поради което е
зачел и силата на пресъдено нещо при приемане на
вземането на кредитора П.. Счита, че не е налице твърдяното от ищеца основание
по чл. 40 ЗЗД за недействителност на споразумението. Намира, че ищецът няма
право да се позовава на изтекла давност в полза на несъстоятелния длъжник.
Ответникът „Т.А.“ ООД
(н), ЕИК *******, чрез ликвидатора и управителя си, е подал отговор на исковата
молба. Моли за отхвърляне на предявения иск. Счита иска за допустим, по
същество за неоснователен. Твърди, че Д.П.е кредитор на дружеството с неприето
вземане в производството по несъстоятелност. Поддържа, че П. предявил иск за
съществуване на вземането му по чл. 694 ТЗ, за което било образувано т.д. 5/18
г. по описа на СГС, VI-12 с-в, но
ищецът направил отказ от предявения иск, т.е. вземането му било отречено със
сила на пресъдено нещо. Счита, че документите,
касаещи вземането на П. били порочни. Твърди, че счетоводителя на „Т.А.“ ООД (н) – З.Л.е осчетоводила договора
за заем между К.К. и „Р.К.“ ООД, заема между „Р.К.“
ООД и „Т.А.“ ООД и последващите договори за цесия, че
в счетоводствата на дружествата не са постъпвали документи, отнасящи се до
вземания на Д.П.за 220 000 лв., че през 2013 г. й е било забранено от Д.М.–
управител на „Т.А.“ ООД, да осчетоводява документи, които не са й дадени от
него. Счита, че не е налице твърдяното увреждане за дружеството на
споразумението от 22.07.11 г., както и че не е налице нищожност на клаузата за
неустойка за забава по записа на заповед, а и такова вземане И.П. не е
претендирал в молбата си по чл. 685 ТЗ.
Ответникът И.П. е подал отговор на исковата
молба. Оспорва
предявения иск. Твърди, че споразумението от 22.07.11 г., сключено между него и
„Р.К.“ ООД е крайно споразумение, което се предшества от три предходни
споразумения, сключени между същите страни – от 27.04.11 г., от 18.05.11 г. и
от 13.06.11 г. за общо 220 000 лв. и от четвърто споразумение от 21.07.11
г. за 40 000 лв. Твърди, че подписът върху споразумението от 22.06.11 г.,
сключено между „Р.К.“ ООД, „Т.А.“ ООД и Д. П., не принадлежи на последния.
Счита, че това споразумение не може да прехвърли нищо, тъй като към датата на
сключването му , „Р.К.“ ООД не е притежавало вземания , които да прехвърли.
Намира, че споразумението е създадено с такава дата, че да увреди И.П. като
кредитор на несъстоятелния длъжник, а също и другите му кредитори. На следващо
място, твърди, че Д.П.няма вземане към „Т.А.“ ООД поради извършения отказ от
иска му по чл. 694 ТЗ по т.д. 5/18 г. по описа на СГС, VI-12 с-в, а
определението по повод на отказа от иска влязло в законна сила. Навежда довод,
че определението на съда има установително действие в
отношения на длъжника, синдика и кредиторите в несъстоятелността – чл. 694, ал.
8 ТЗ. Твърди, че К.К.е предоставил заем на „Р.К.“
ООД, за което съществували и данни в счетоводството на „Т.А.“ ООД, но такива
данни в същото счетоводство по отношение на вземане на Д.П.липсвали. Оспорва
твърденията за симулативност на цесията между „Р.К.“
ООД и К.К., а също и доводите за недействителност на
договора за цесия по смисъла на чл. 40 ЗЗД, тъй като в случая не можело да се
говори за злоупотреба с представителна власт. Оспорва твърдението за наличието
на презумпция за недобросъвестността на третото лице. Счита, че възражението за
недействителност на записа на заповед е черпено от каузалното правоотношение и
е недопустимо да се прави от лица, които не са страна нито по ефекта, нито по
правоотношението. Счита, че записът за заповед е редовен от външна страна и е
достатъчно основание за съществуване и приемане на вземането му.
Ищецът е депозирал
допълнителна искова молба от 30.03.18 г. Намира за неоснователно становището на
синдика, изложено в отговора на исковата молба, относно силата на пресъдено нещо на влязлата в сила заповед за изпълнение.
Поддържа доводите за недействителност на споразумението от 22.07.11 г. на
основание чл. 40 ЗЗД. Счита, че в случая е и налице забраната по чл. 38, пр.
първо ЗЗД, тъй като сделката е сключена между дружеството чрез управителя му и
самия управител като физическо лице. Намира, че няма пречка в настоящото
производство да заяви възражения за изтекла давност в полза на несъстоятелния
длъжник по отношение вземането на кредитора.
Ищецът е депозирал и допълнителна искова молба от 04.07.18 г. Счита, че
подадения от „Т.А.“ ООД (н) отговор на исковата молба е ненадлежно подаден, тъй
като управителя е с отнети правомощия. Счита, че положения подпис върху
споразумението от 20.06.11 г. е на Д. П.. Намира, че показанията на свидетеля
Лозанова, дадени по т.д. 252/15 г. по описа на СГС, не могат да служат като
доказателство по настоящото дело.
Ответникът „Т.А.“ ООД
(н), ЕИК *******, чрез ликвидатора и управителя си, е подал допълнителен отговор.
Поддържа изложеното в отговора на исковата молба. Прави искане за отвод за пресъдено нещо, тъй като възражението за несъществуване на
вземането на И.П. поради съществуване на конкуриращо вземане на Д.П.е правоизключващо, като ищецът се позовава на същото
основание, на което Д.П.се позовал по т.д. 5/18 г. на СГС, по което вземането
на П. било отречено със силна на пресъдено нещо.
Евентуално намира, че определението за прекратяване по посоченото дело има установително действие по чл. 694, ал. 8 ТЗ. Оспорва
положения от Д.П.подпис в споразумението от 20.06.11 г. и счита документа за антидатиран.
Синдикът на
несъстоятелното дружество – В.С., на основание чл. 694, ал. 4 ТЗ е депозирала
допълнителен отговор. Поддържа изложеното в отговора на исковата молба.
Ответникът И.П. е подал
допълнителен отговор. Поддържа изложеното от него в отговора на исковата молба.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори относно това, че „Р.К.“ ООД е предоставил на несъстоятелния длъжник Т.А. ООД (н)
заем в размер на 260 000 лв. Тези факти се
установяват както от представените платежни документни, така и от
осчетоводяването на сумите от двете
дружества установено от заключението на ССЕ, както следва:
Дата Сума лв.
27.04.2011
100000,00
18.05.2011
20000,00
13.06.2011
100000,00
21.07.2011
40000,00
Общо: 260000,00.
По делото ответникът е представил споразумения, съставляващи договори за цесия от 27.04.2011г. – за 100 000 лв., 18.05.2011г. – да 20 000лв., 13.06.2011г.-за 100 000лв.
и от 21.06.2011г. – за 40 000 лв. Въз основа на
тях К.К.е придобил от „Р.К.“ ООД вземията по договорите за
заем на това
дружество от Т.А. ООД.
Представено е и Тристранно споразумение от 22.07.2011 г., въз основа на
което 22.07.2011 г. „Р.К.” ООД е прехвърлило на К.К.същите парични вземията от Т.А. ООД.
Съгласно споразумение от 27.01.2012 г. К.К.е прехвърлил
част от това
вземане (в размер на 190 000 лв.) в полза на И.П..
На 02.03.2012 г. е подписано Споразумение между „Т.А.“ ООД и И.П.,
с което Т.А.се задължава да издаде
запис на заповед в полза на И.П. за сумата
от 210 000 лв. като обезпечение на задължението към П., представен по делото.
На 16.06.2014 г. е подписано Споразумение между „Т.А.“ ООД и И.П.,
с което дружеството се задължава да
учреди ипотека върху четири свои
апартамента в полза на И.П. като обезпечение
на задължението си.
Не се спори, че в хода на
производството по несъстоятелност ответникът е предявил
следните вземания: Обезпечено
вземане за главница в размер на 188,068.06 лв.; Необезпечено вземане за законна
лихва за забава по чл. 86 от ЗЗД в размер на 76,005.98 лв. (седемдесет и шест
хиляди пет лева и деветдесет и осем ст.) за периода от 24.07.2013г. до 14.07.2017г.
върху главницата по т.1; Необезпечено вземане за законна лихва за забава за
периода от 15.07.2017г. до окончателното плащане на главницата по т. 1. Вземането по т. 1. се ползва с привилегия
по чл. 722, ал. 1, т.1 от ТЗ, тъй като за обезпечаването му е учредена
договорна ипотека върху четири самостоятелно обекта в жилищна сграда Шале Кукуряк, ул. Драма, гр. Банско.
Вземането
е извел от следния фактически състав: Р.К. ООД, ЕИК ******** е предоставило
четири парични заема на Т.а. ООД в общо размер на 260,000.00 лв. С тристранно
споразумение от 22.07.2011 г., Р.К. ООД е прехвърлило възмездно вземането си от
Т.а. ООД на К.Б.К. - съдружник в Т.А. ООД. С
договор за цесия от 27.01.2012г. К.К.е прехвърли
възмездно част от свое вземане към Т.а. ООД в размер на 190,000.00 лв. (сто и
деветдесет хиляди лева), за което длъжникът Т.а. ООД е бил надлежно уведомен
съобразно на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД на 30.01.2012г. на И.П..
Със
споразумение от 02.03.2012г., постигнато И.П. и Т.а. ООД длъжникът е издал запис на
заповед за сумата от 210,000.00 лв. (двеста и десет хиляди лева), в който той е посочен като поемател,
с падеж на връщане на цялата сума - 15.08.2012г.
Тъй
като длъжникът не е погасил задължението си, е подадал
заявление по чл. 417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение
(гр.д. № 48567/2012г. на СРС, 36-ти състав), за което е зададена заповед за
незабавно изпълнение за цялата сума и Изпълнителен лист от 02.11.2012г .
При
образувано изп. дело № 8/2013г. пред Д.Д., държавен съдия- изпълнител при Районен съд – Разлог е
била извършена публична продан на
имущество на длъжника. На 05.08.2013г. ДСИ Д.пристъпи към разпределение по чл.
460 от ТПК). След разпределението са останали непогасени вземания за главница в
размер на 188,068.06 лв. (сто осемдесет и осем хиляди и шестдесет и осем лева и
шест ст.),за законна лихва върху главницата от 24.07.2013г. до окончателното й
изплащане.
При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна
следното:
Искът е допустим с оглед предпоставките по чл.694 ТЗ
– предявен е в преклузивния срока по ал.6, от
кредитор, при наличие на депозирано от него възражение срещу списъка на приети
вземания, оставено без уважение от съда по несъстоятелността.
При отрицателен установителен иск в
тежест на ответника е да установи наличието на твърдяното от него право(ТР№8/2012
г.) В случая това е вземането, предявено в хода на производството по
несъстоятелност, въз основа на заявените правопроизводящи
факти и в претендирания
размер.
На първо място следва да се извърши
преценка на правното значение на влязлата в сила заповед по чл.417 ГПК.
Съгласно нормата на чл. 691 от ТЗ, не може да се
оспорва вземане, което е
установено с влязло в сила съдебно решение, постановено след датата на решението
за откриване на производството по несъстоятелност, по което е взел участие синдикът.
Заповедта е била издадена и е влязла в
сила преди откриване на производството по несъстоятелност, т.е. без участие на
синдика. Оспорилият вземането кредитор също не е бил страна в това производство
и следователно на е обвързан от постановения акт. Тъй като вземането не е неоспоримо по см. на чл.691 ТЗ,
то следва да се установи в хода на процеса.
В хода на производството са оспорени
датите на цесиите, явяващи се частни документи.
Съгласно
нормата на чл. 181, ал.1 ГПК, частният
документ е необходимо да има достоверна
дата, за да може да
им бъде противопоставен на „трети лица“. За
установяване на точния смисъл на това понятие следва да се изходи от
целта на разпоредбата – чл. 46, ал.1 ЗНА.
А целта на разпоредбата е да бъде предотвратено недобросъвестното използване на един документ
за прехвърляне на едно право
чрез антидатиране, така че да
може да бъде
противопоставен на лице, което придобило по-рано същото право. С оглед на тази цел
следва да се възприеме по-тясно
тълкуване на понятието „трети лица”, а именно, че „трето лице”
по смисъла на чл. 181, ал.1 ГПК е това, което черпи права от лицето,
подписало документа и правата, които то черпи могат
да възникнат само при условие,
че датата на възникването им предшествува датата на документа.
Следователно касае се до тези
неучаствали в съставянето на документа лица,
които черпят права от някой
от издателите и биха могли да
бъдат увредени от неговото антидатиране
Другите неучастващи в документа лица не са трети
лица и спрямо тях посочената в документа дата важи(Р№235/04.06.2010 г. по т.д.№176/2010 г. на ІІ ГО).
Следователно по
отношение на ищеца– лице, което не е участвало в съставянето на документите, но
не черпи права от тях, датата на представените от документи важи.
Вземането,
съгласно заявлението, изхожда от фактически състав включващ наличие на вземане
на „Р.К.” ООД от „Т.А.” ООД по договорите за заем, цедирано
на 22.07.2011 г. с Тристранно споразумение от 22.07.2011 г., прехвърлено на
ответника на 27.01.2012 г., обезпечено със запис на заповед и ипотека.
Макар
вземанията по каузалното правоотношение и по записа на заповед да са за
различни притезания, вземането е едно. Поради това и
страните по менителничното правоотношения могат да
разкрият обезпеченото каузално правоотношение, като спорът се измества към
релативните възражения основани на
правната връзка.
Ответникът
изрично е посочил обезпеченото правоотношение, като възражението на ищеца е за безпаричност на ценната книга – липса на обезпечено
вземане.
Съдът намира възражението за
основателно.
След като с договорите за цесия от 27.04.2011г. – за 100 000 лв., 18.05.2011г. – да 20
000лв., 13.06.2011г. - за 100 000лв. и от 21.06.2011г. –
за 40 000 лв. „Р.К.“
ООД се е разпоредил
с вземанията си по договорите за
заем от Т.А. ООД, то към момента на релевираната от
ответника транслативна сделка - 22.07.2011 г., цедентът не е притежател на правото, съответно не са били
налице вземания, които да се прехвърлят. Предвид обусловеността на предмета на
настоящото производство от правопораждащите факти,
заявени при предявяване на вземането в хода на ПН, съдът не може да основе правните си изводи за
придобиване на спорното право на предходни транслативни сделки, тъй като те са
различни придобивни основания, които не са били
въведени от кредитора.
Горното налага извода за
основателност на иска – ответникът не установи наличието на спорното право,
като прави безпредметно обсъждането на останалите правни доводи и
доказателствата за тяхното установяване.
В тежест на ответника-кредитор
следва да се възложи държавната такса.
Воден от горното, Софийският градски
съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.694 ТЗ, по предявен от „С.3“ ЕООД, ЕИК: ******** срещу „Т.А.“ ООД(Н)ЕИК:******* и И.С.П., ЕГН:**********, при участието
на синдика на „Т.А.“ ООД(Н)ЕИК:*******, че И.С.П., ЕГН:********** няма вземане в размер на 264 074 лв., от
които 188 068,06 лв. – главница и 76 005,94 лв. лихва за забава за
периода 24.07.2013 г. – 17.07.2017 г. към „Т.А.“ ООД(Н) ЕИК:*******, включено под №3 в списъка на приети вземания.
ОСЪЖДА И.С.П., ЕГН:**********,*** ,л.“********да
заплати на СГС сумата 2 640,74 лв. ДТ.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: