№ 506
гр. Враца, 25.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:Мирослав Д. Досов
Пламен К. Кучев
при участието на секретаря Галя Цв. Иванова
като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно
гражданско дело № 20241400500477 по описа за 2024 година
Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба
вх.№7678/03.06.2024г., подадена от Средно училище „***“-гр.Враца, против
решение №218/12.04.2024г.на Районен съд-Враца, постановено по гр.дело
№3226/2023г., с което предявеният против жалбоподателя иск по чл.357, ал.1
КТ, вр.с чл.188, т.2 от КТ иск е бил уважен и училището е осъдено да заплати
на ищцата деловодни разноски в размер на 900 лв.
В жалбата се твърди, че решението на РС-Враца е незаконосъобразно.
Поддържа се, че от събраните по делото доказателства безспорно е
установено, че на 18.09.2023г., 21.09.2023г. и на 28.09.2023г., ищцата Ю. Н. е
извършила нарушения на трудовата дисциплина, които подробно се описват в
жалбата, както и че тези нарушения са били надлежно констатирани от
зам.директора на училището и за тях за изискани и дадени обяснения.
Поддържа се, че при налагане на наказанието работодателят е съобразил
тежестта на нарушенията, обстоятелствата около тяхното извършване и
общото поведение на служителя, като е взел под внимание също становището
на Етичната комисия и наличието на предходно дисциплинарно наказание. По
1
тези причини жалбоподателят счита за неправилни изводите на районния съд
относно тежестта на нарушенията.
В жалбата се посочва също, че работодателят е спазил изискванията за
приемане на обяснения от служителя, като за извършените на
18.09.2023г.нарушения обясненията са изискани писмено и такива са
представени от служителя, а за нарушенията на 21.09.2023г. обяснения са
изискани устно от зам.-директора на училището, който според жалбоподателя
е оторизирано лице. Жалбоподателят поддържа също, че няма законово
изискване за писмена форма на искането за обяснения и развива доводи, че
искането за обяснения може да бъде направено и от зам.-директора на
училището, съгласно функциите му, произтичащи от Закона за
предучилищното и училищно образование. Посочва се също, че в заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание директорът е съобразил дадените от
ищцата обяснения, описани в доклада на заместник-директора.
Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения
иск като се присъдят и направените от жалбоподателя деловодни разноски по
делото.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата Ю. А. Н., чрез
упълномощения си адвокат С., е подала отговор, с който оспорва въззивната
жалба. В отговора се поддържа, че тъй като в жалбата неи се съдържат
конкретни оплаквания по правилността на обжалваното решение, то
въззивният съд няма задължение за извършването на служебна проверка на
правилността на акта. Поддържа се също, че районният съд е постановил
мотивирано решение, което е съобразено с доказателствата и при обсъждане
на възраженията, доводите и исканията на страните. Развиват се доводи, че
районният съд правилно е приел, че наложеното наказание не съответства по
тежест на нарушението от 18.09.2023г., както и че при съдебен спор за
законност на наказанието съдът служебно извършва проверка за такова
съответствие, като съобразява всички обстоятелства, имащи отношение към
нарушението.
Иска се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на
направените разноски във въззивното производство.
С въззивната жалба и с отговора страните не представят доказателства
и не правят доказателствени искания.
При проверка на допустимостта и редовността на въззивната жалба
2
настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК.
При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо,
постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна
защита, предявено с исковата молба на ищеца.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен
състав обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във
връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема следното:
Районен съд-Враца е бил сезиран с предявен иск от Ю. А. Н. от
гр.Враца против Средно училище „***“-гр.Враца, за отмяна на заповед №РД-
12-276/19.10.2023г.на директора на училището, с която на ищцата е наложено
дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“.
В исковата молба се твърди, че ищцата работи по трудов договор при
ответника, като заема длъжността „***“ в група за целодневна организация на
учебния ден. Твърди също, че при издаването на заповедта за дисциплинарно
наказание е допуснато грубо нарушение на дисциплинарната процедура, тъй
като непосредствено преди налагането на наказанието работодателят не е
поискал писмени обяснения от ищцата и не я е изслушал, при което за
приписваните й нарушения тя е узнала едва с връчването на заповедта.
В исковата молба се твърди също така, че заповедта е издадена в
нарушение и на чл.189 КТ, тъй като не е съобразена с тежестта на твърдяните
нарушения на трудовата дисциплина, обстоятелствата, при които са
извършени и поведението на ищцата.
Ищцата поддържа, че при издаването на заповедта за наказание е
нарушена и разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ, тъй като заповедта не е
мотивирана по начин, който да позволява на ищцата да получи пълна
информация за обстоятелствата, на които се основава наказанието. Посочва
се, че заповедта препраща към доклади вх.№АТС-01-24/19.09.2023г. и №АТС-
01-64/21.09.2023г., които не са били доведени до знанието на ищцата.
При тези изтъкнати оплаквания е поискано отмяна на обжалваната
заповед.
3
В срока по чл.131 ГПК ответника Средно училище „***“-гр.Враца е
ангажирал писмен отговор, че оспорва иска като неоснователен. В отговора се
твърди, че на 13.09.2023 г., в 10:40 часа, е проведена среща разговор за
поредно съмнение, че ищцата се явява на работа след употреба на алкохол.
Твърди се също, че на 18.09.2023 г., в 15:50 часа, при посещение на ЦДО 5а,г и
ЦДО 7 б, г клас, от заместник директор, се установява, че в групата на ЦДО 5
а,г клас с учител К. А. присъстват всички ученици и се провежда
самоподготовка, а в групата на ЦДО 7 б, г клас с учител ищцата Н., заместник
директорът е посрещнат на вратата от трима ученици, които си тръгват, в
стаята са 10 ученици и не се провежда самоподготовка, ищцата седи на
учителската маса и бездейства. При последваща проверка в 16:15 часа, в
стаята на ЦДО 7 б,г клас няма никой. Ищцата седяла на пейка в двора, на
въпрос защо не провежда самоподготовка и учениците са навън, отговорила,
че няма какво да учат. При поименна проверка се установило, че от 26
ученици присъстват 7 ученика. Била попитана защо не правят преговор и
подготовка за входните равнища, което според ответника имало характер на
искане за даване на обяснения по реда на чл. 193 КТ.
На следващо място сочи, че на 21.09.2023 г., в 14:35 часа отново е
извършена проверка на ЦДО 7а и ЦДО 7 б, г клас, като във втората група с
учител ищцата нямало ученици и учител и стая № 211А е празна. Ищцата
обяснила, че всички ученици са ангажирани, като 7 б клас имат спортна
дейност, а 7 г клас са на ФУЧ математика. Счита, че ищцата следва да
уплътнява работното си време, а не да стои в почивка на тротоара и да пуши
цигари.
Сочи, че на 27.09.2023 г. е проведено заседание на комисията по етика,
като били разгледани сигнали и доклади срещу ищцата и комисията
единодушно взела решение да предложи на директора на училището да се
поискат писмени обяснения от ищцата, да се проведе разговор с нея и да се
наложи наказание „предупреждение за уволнение“ за неизпълнение на
длъжностната й характеристика и нормите на Етичния кодекс.
Заявява още, че на 28.09.2023 г., в 14:5 часа в коридора на втория етаж
се намирал ученикът Б. К. от 7г клас, отговорил, че не може да намери
госпожа Ю. Н.. Последната е открита в стая 211А, където по график се водят
часовете по ЦДО, не знае, че ученикът я търси. При извършена проверка се
установило, че уговорката му с госпожа Н. била да се яви в стаята в 14:00 часа,
4
но ученикът решил да си тръгне. Ищцата не била потърсила ученика, въпреки
че последният не се явил в стаята до 14:45 часа.
Според ответника така изброените факти сочат на действително
допуснати нарушения на трудовата дисциплина от ищцата, които нарушения
са констатирани от зам.-директора на училището и за тях да взети обяснения.
Сочи, че при налагане на наказанието са взети предвид критериите по
чл. 189 КТ, като директорът е съобразил тежестта на нарушенията, всички
обстоятелства около тяхното извършване и последиците от тях, както и
общото поведение на служителя. Твърди, че в протокола от заседанието на
Етичната комисия са изброени и други нарушения на трудовата дисциплина,
които не са били обект на отделно наказания. Преди налагане на процесното
наказание на служителката е наложено друго наказание - забележка.
Иска се отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.
При така подадените искова молба и отговор, с обжалваното решение
РС-Враца е уважил предявеният иск, като е отменил заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание. За да постанови това свое решение, районният съд
е приел, че при издаването на заповедта са допуснати посочените в исковата
молба нарушения на императивни норми на чл.193 и чл.195 от КТ, поради
което заповедта се явява: 1/ немотивирана, тъй като в нея не са посочени
нарушенията и кога са извършени, а е налице препращане към доклади, които
не са връчвани на ищцата и тя не е запозната с тях; 2/ издадена в нарушение на
чл.193 КТ, тъй като обяснения са били изискани само за едно от твърдяните
нарушения на трудовата дисциплина. Прието е също така, че наложеното
наказание не съответства по тежест на нарушението, извършено на
18.08.2023г., за което единствено са били взети обяснения.
Въззивната инстанция споделя направените от районния съд
фактически и правни изводи и намира, че решението му е постановено
при правилно приложение на материалния закон и доказателствата по
делото, при което на основание чл.272 ГПК се присъединява и препраща
към мотивите на първоинстанционния съд.
Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се
добави и следното:
В жалбата се поддържа, че пред първоинстанционния съд по безспорен
начин е установено, че ищцата е извършила нарушенията, описани в отговора
на исковата молба, заради които е наложено дисциплинарното наказание, и
5
тези нарушения са извършени на 18.09.2023г. и на 21.09.2023г. Доводите,
които се развиват в жалбата по отношение на така твърдяните нарушения,
сочат, че спорни пред въззивната инстанция са останали въпросите има ли
право заместник-директора на училището да изисква обяснения по реда на
чл.193 КТ, респ.спазена ли е процедурата по чл.193 КТ, и мотивирана ли е
заповедта за дисциплинарно наказание в съответствие с изискванията по
чл.195 КТ.
По отношение мотивирането на заповедта:
Съгласно разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ дисциплинарното наказание
се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят,
нарушението, и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа
на който се налага. Съгласно формираната константна практика на ВКС
(напр.Решение № 78 от 11.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1835/2017 г., IV г. о.,
ГК, Решение № 109 от 13.08.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3323/2017 г., IV г. о.,
ГК, Решение № 43 от 7.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2085/2017 г., IV г. о., ГК)
изискването за мотивиране на заповедта за наказание е императивно и има за
предназначение да информира работника или служителя в какво се е
провинил. Липсата на мотиви на заповедта я прави незаконосъобразна само
на това основание, тъй като прегражда пътя на работника или служителя да се
защити и прегражда възможността за съдебен контрол по същество на
наказанието.
В посочените решения ВКС е разяснил, че заповедта, с която се налага
дисциплинарно наказание, следва да бъде ясно мотивирана и по начин, че да
са ясни съществените признаци на деянието от обективна страна, времето и
мястото на извършването му. Важното е от съдържанието на заповедта да
следва несъмненият извод за същността на фактическото основание, поради
което е прекратено трудовото правоотношение и работникът или служителят
да има възможност да разбере причината, поради която трудовото
правоотношение се прекратява, а съдът да може да извърши проверка и, въз
основа на това, да заключи дали уволнението е законосъобразно. Така
даденото тълкуване е съобразено с целта на законодателя - задължението на
работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно наказание е с оглед
възможността да се прецени изискването за еднократност на наказанието, да
се съобразят сроковете по чл. 194 КТ и да се гарантира правото на наказаният
работник или служител да се защити ефективно.
6
Съдебната практика последователно също така застъпва становището,
че е допустимо мотивите на заповедта да са изложени в друг документ, към
който тя да препраща, стига обаче този документ също да е станал достояние
на работника или служителя.
В настоящия случай е безспорно, че издадената заповед за налагане на
дисциплинарно наказание на ищцата не съдържа мотиви относно
съществените признаци на деянието от обективна страна, времето и мястото
на извършването му, а по тези въпроси препраща към доклади вх.№АТС-01-
24/19.09.2023г. и №АТС-01-64/21.09.2023г., както и към констативен протокол
№6/28.09.2023г.на зам.-директор по учебната дейност и протокол
№1/27.09.2023г.на Комисията по етика.
Така описаните доклади и протоколи са представени по делото, като
видно от отбелязването върху констативен протокол №6/28.09.2023г. и от
допълнително представеното искане изх.№АТС-01-11/19.09.2023г., на ищцата
са били връчени единствено посочения констативен протокол и доклад вх.
№АТС-01-24/19.09.2023г. Ето защо и вземайки предвид горепосоченото
тълкуване на разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ, то следва да се приеме, че
нарушенията, които са релевантни за спора; по отношение на които следва да
се осъществи съдебния контрол и които очертават деянието от обективна
страна и време и място на извършването му, са тези, описани в доклад вх.
№АТС-01-24/19.09.2023г. и в констативен протокол №6/28.09.2023г.
Останалите доклади и протоколи (доклад №АТС-01-64/21.09.2023г и протокол
№1/27.09.2023г.) не са били доведени до знанието на ищцата и поради това
посочените в тях нарушения на трудовата дисциплина, каквито и да са, не
могат да служат като основание за налагане на дисциплинарно наказание и
работодателят не разполага с правото да са позовава на тях.
При така очертания предмет на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание, респ.на съдебния контрол, за да се прецени
законосъобразността на заповедта, следва да се извърши проверка дали при
налагане на наказанието работодателят е спазил императивните изисквания на
чл.193 КТ да изиска и приеме обяснения от работника или служителя за онези
нарушения, за които е изложил мотиви в заповедта.
По отношение приложението на чл.193 КТ:
Според разпоредбата на чл.193, ал.1 КТ работодателят е длъжен преди
налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя
7
или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените
доказателства. Задължението за предварително изискване на писмени
обяснения също има императивен характер, който произтича пряко от
разпоредбата на чл.193, ал.2 КТ, според която ако работодателят
предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел
писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да
разглежда спора по същество.
Както вече бе отбелязано, в разглеждания случай работодателят е имал
задължение да изслуша ищцата или да приеме писмените й обяснения за
нарушенията, описани в доклад вх.№АТС-01-24/19.09.2023г. и в констативен
протокол №6/28.09.2023г.
Видно от представеното копие от доклад вх.№АТС-01-24/19.09.2023г., в
него се съдържат констатациите от извършени на 18.09.2023 г. две проверки,
извършени съответно от заместник-директора по учебната част и от Т. Н..
Описано е, че в 15:50 часа г-жа Г. извършила проверка в групата за ЦДО 7б и
7г клас, където на вратата била посрещната от трима ученици, които си
тръгвали. В стаята били общо 10 ученици и не се провеждала самоподготовка,
а г-жа Ю. Н. седяла на учителската маса и бездействала. На г-жа Т. Н. било
възложено да извърши втора проверка след 16 часа, която извършила такава в
16:15 часа и констатирала, че стаята на групата на ЦДО 7б и 7г клас била
празна и подът е измит. Установила г-жа Ю. Н. седнала на пейка на двора, а от
26 ученици по списък наоколо били само 7. Г-жа Ю. Н. заявила, че
самоподготовка не се провежда, защото няма какво да учат, с оглед че е
началото на учебната година.
Въз основа на така представения му доклад, с искане изх.№АТС-01-
11/19.09.2023г. директорът на училището жалбоподател поискал от ищцата
даването на писмени обяснения за неуплътняване на работното време и
неспазване на дневния режим на учениците от 7б и 7г клас в групата за
целодневна организация на учебния ден на 18.09.2023г. Искането е връчено на
ищцата на 19.09.2023г. срещу подпис, заедно с доклада, а обясненията на
ищцата по случая да депозирани на 20.09.2023г. В тези обяснения е посочено,
че 18.09.2023г. е бил първия учебен ден и то с нова група ученици, поради
което ищцата счела за удачно да промени графика, като размени втория час от
организирания отдих със самоподготовка. Посочено е също, че
самоподготовката е започнала в 14,30 часа и е приключила в 15,50 часа, без
8
междучасие, след което учениците били изведени на двора.
Констативен протокол №6/28.09.2023г. е съставен от зам.-директора на
СУ“***“-гр.Враца и касае констатации от проверка на административната
дейност на ищцата. Видно от протокола, в него е посочено, че на 28.09.2023г.
е извършена проверка на тетрадките за домашна работа на учениците , при
която е установено, че само трима ученици са с написана домашна работа по
математика и работите им са написани в домашни условия (по техни
твърдения), вместо в часа за самоподготовка. Според отразеното в
констативния протокол, това потвърждава констатациите в доклада от
18.09.2023г., че ищцата не е организирала учебния процес за самоподготовка.
В констативния протокол са дадени препоръки до ищцата да спазва дневния
график и задълженията си по длъжностна характеристика, като този протокол
й е връчен на 29.09.2023г.
По делото не са представени доказателства и между страните няма
спор, че относно констатациите в констативен протокол №6/28.09.2023г.
обяснения от ищцата не са били искани. Независимо от това обаче,
изхождайки от съдържанието на протокола, въззивният съдебен състав
приема, че този протокол не индикира самостоятелни нарушения на трудовата
дисциплина, които да са извършени към датата на проверката и съставянето
му-28.09.2023г., а съдържа констатации за факти, потвърждаващи
извършването на твърдяните нарушения от 18.09.2023г., а именно, че на
18.09.2023г. ищцата не е провела час по самоподготовка на учениците от 7б и
7г клас( от 26 ученика само трима имат домашни, които е следвало да бъдат
написани в часа за самоподготовка на 18.09.2023г.). Ето защо следва да се
приеме, че нарушенията на трудовата дисциплина, за които заповедта за
дисциплинарно наказание е мотивирана чрез препращане към доклад вх.
№АТС-01-24/19.09.2023г. и в констативен протокол №6/28.09.2023г., са тези от
18.09.2023г., изразяват се, според работодателя, в неуплътняване на работното
време и неспазване на дневния режим на учениците от 7б и 7г клас в групата
за целодневна организация на учебния ден на 18.09.2023г. и за тези нарушения
обяснения за изискани и са приети от работодателя.
По отношение на всички останали нарушения, за които жалбоподателя
твърди, че са извършени-тези от 21.09.2023г. и от 28.09.2023г., мотиви в
заповедта за дисциплинарно наказание не са изложени, такива нарушения не
са описани надлежно по съществени признаци на деянието от обективна
9
страна, времето и мястото на извършването му, поради което те нито могат да
бъдат обект на дисциплинарна отговорност, нито на съдебен контрол. По тази
причина съдът и не дължи проверка за спазването на изискванията по чл.193,
ал.1 КТ по отношение на въпросните нарушения, описанието на които и
довеждането им до знанието на ищцата, е извършено от ответника едва с
отговора на исковата молба. Ето защо в настоящия случай съдът не дължи
отговор и на въпроса разполагал ли е заместник-директора да изисква,
съответно да получава обяснения от ищцата и в каква форма, относно
нарушенията от 21.09.2023г. и от 28.09.2023г., доколкото било чрез самата
заповед за наказание, било чрез документите, към които тя препраща, ищцата
не е била информирана в какво се е провинила и така правото й на защита е
било възпрепятствано, като възпрепятстван е и съдебния контрол по същество
на нарушенията.
Що се отнася до нарушението от 18.09.2023г., за което съдебният
контрол по същество е допустим, поради спазване на изискванията по чл.193,
ал.1 и чл.195, ал.1 КТ, то при извършена от съда преценка по чл.189, ал.1 КТ
не се установи наложеното наказание да е съответно на извършеното
нарушение. Касае се до едно нарушение- неуплътняване на работното време и
неспазване на дневния режим на учениците от 7б и 7г клас в групата за
целодневна организация на учебния ден на 18.09.2023г., което е извършено в
първия за годината учебен ден. Тежестта на това нарушение несъмнено не
обуславя налагане на дисциплинарно наказание „Предупреждение за
уволнение“ не само поради еднократния характер на нарушението, но и
поради това, че не се нуждае от някакво специално доказване фактът, че вида,
важността и обема на учебния материал в часа за самоподготовка в първия
учебен ден не са от решаващо значение за учебния процес. Следва да се
посочи също така, че доказателства за това какво точно е включвал часа за
самоподготовка, не са представени по делото, като не са представени и
доказателства разполагат ли учителите с право да разместват часовете, като се
има предвид, че в обясненията си ищцата е посочила, че поради извършено от
нея разместване на часовете, часът по самоподготовка в действителност е бил
проведен до 15:50 часа.
Разгледани в своята съвкупност, така изложените съображения дават
основание на въззивния съд да приеме, че обжалваната заповед за налагане на
дисциплинарно наказание е незаконосъобразна, като издадена в нарушение на
10
императивните норми на чл.189, ал.1, чл.193, ал.1 и чл.195, ал.1 от КТ и като
такава правилно е била отменена от районния съд. Обжалваното решение е
постановено при спазване на процесуалните изисквания, при правилно
приложение на материалния закон и след самостоятелна и съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, поради което и при пълно съвпадане на
изводите на въззивния и на първоинстанционния съд, това решение ще следва
да бъде потвърдено.
При този изход на делото и на осн.чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят ще
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна направените от нея
разноски за адвокатска защита пред настоящата инстанция, в размер на 900
лв., съобразно представените доказателства за тяхното извършване.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №218/12.04.2024г.на Районен съд-Враца,
постановено по гр.дело №3226/2023г.
ОСЪЖДА Средно училище „***“ - Враца, Булстат ***, със седалище и
адрес на управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Ю. А. Н., ЕГН **********, сумата
от 900 лева /деветстотин лева/, представляваща направените от нея разноски
за адвокатска защита в производството пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11