Решение по адм. дело №1191/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е първоначално по жалба на „Вилимпекс“ЕООД, със седалище и адрес: [населено място], [улица], представлявано от управителя В. К. В., чрез пълномощника- адвокат С. Г.-Т. от АК-Бургас, против Уведомително писмо, с изх.№ 02-020-2600/2360/02.05.2025г. на изпълнителния директор на ДФЗ, в което е обективиран отказ за плащане на безвъзмездна финансова помощ за кампания 2023 по интервенции/мерки по чл.1 от Наредба № 4 от 30.03.2023г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции на площ и за животни, за които се изисква кандидатът да е активен земеделски стопанин.

Изложени са доводи, че оспорения административен акт е издаден при неправилно приложение на материалния закон.Сочи се, че дружеството е регистрирано УРН 686630 в интегрираната система з аадм.контрол, а за конкретната кампания 2023г. дружеството е подало заявление за подпомагане, по интервенции, както следва: основно подпомагане на доходите за устойчивост /ОПДУ/- 52.54 ха; плащания за райони, различни от планинските райони, със съществени природни ограничения /НР2/- 52.54 ха; обвързано с производството подпомагане на доходите за протеинови култури /ИПК/ - 3.88 ха; Е.-схема за намаляване използването на пестициди /Е.-НИП/- 30.51 ха.

Оспорва се изводът на ответния орган, че дружеството не отговаря на нито едно от изискванията за активен земеделски стопанин на чл.54, ал.1, т.4 от ЗПЗП. Сочи се, че този извод не съответства на законовата разпоредба предвиждаща много алтернативни условия при преценка активността на земеделския стопанин. Изтъква се, че заявлението за подпомагане за кампания 2023г. е подадено от дружеството на 21.03.2023г. при действие на редакцията на чл.54, ал.1, т.4 от ЗПЗП, обн. в ДВ, бр.102 от 2022г., в сила от 01.03.2023г., където в буква „а“ е залегнало условие, свързано с кода за основната икономическа дейност в ТР, съгласно данните на НСИ. Производителят заявява, че основната дейност на фирмата е упражняване на селскостопанска дейност, съгласно НКИД 01.19, определен в ТР, а редакцията на закона е изменена от 01.05.2024г., с ДВ, бр.39 от 01.05.2024г., в насока, че е добавено изискване по отношение кода на дейността, който трябва да е определен година предхождаща годината на кандидатстване.

Иска се отмяна на оспорения административен акт.

В открито съдебно заседание, дружеството-жалбоподател, редовно призовано се представлява от пълномощника си- адвокат Г.-Т.. Пълномощникът поддържа жалбата и пледира същата да бъде уважена. Претендира разноски за внесена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение.

Ответникът – Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ представя административната преписка. В открито заседание, редовно призован, не се явява, а се представлява от пълномощник- юрк.Г.. В съпроводително писмо с изпращане на преписката до съда е направено възражение за недопустимост на жалбата, поради просрочие. Иска отхвърляне на жалбата, като неоснователна. Депозира и писмени бележки, в които поддържа становището си за законосъобразно постановен отказ, съответно тезата, че дружеството- заявител и жалбоподател по делото не е активен земеделски стопанин. Позовава се на информацията от НАП и НСИ, съгласно приложени по преписката писмо, обективиращи кореспонденцията между посочените институции и ДФ „Земеделие“. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 250 лева. В условието на евентуалност оспорва претенция за адвокатско възнаграждение, като се позовава на родствени връзки, както и липса на доказателство за платено адвокатско възнаграждение.

Административен съд - гр.Бургас, за да се произнесе по жалбата, като взе предвид доводите и становищата на страните, съобрази представените по делото доказателства и съгласно разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не е спорно, че жалбоподателят е земеделски производител (ЗП), регистриран в интегрираната система за административен контрол (И.) с уникален регистрационен номер (УРН) 686630. В качеството на земеделски производител е подадено заявление до Държавен фонд „Земеделие“ Разплащателна агенция с вх.№ 20013240 от 23.05.2023г. (л.14 и сл.), с което е заявено за подпомагане за кампания 2023г. по посочените интервенции за подпомагане ОПДУ; ДП-ОПДУ; ИПК; Е.-НИП; Е.-РОК и НР2. Към заявлението са приложени Таблица за използваните парцели, Е.-схеми и за заявените площи по интервенции към 2023 /л.21-гръб и сл./ и за използваните парцели през 2022г. /л.14-гръб и сл./ и изискуемите декларации.

По преписката се съдържа кореспонденция между ДФЗ и НАП- писмо л.31-32, на което е отговорено с писмо- л.33, с оглед предоставяне на информация от ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ и чл.92/чл.252 от ЗКПО, съгласно приложени списъци, като по отношение на дружеството „Вилимпекс“ е посочена основна дейност за финансовата 2022г. с код 4622, както и сумата, декларирана от юридическото лице в ГДД по чл.92 от ЗКПО. Съдържа се и кореспонденция с НСИ, а видно от отговора на НСИ – л.41 от делото е посочено, че КИД-2008 за 2022г. на дружеството е 46.22; приходи от селскостопанска дейност за 2022г- 0 лева; приходи от неселскостопанска дейност за същата година- 544;

От приетите по делото доказателства, се установява, че оспореното по делото Уведомително писмо /л.28-29 от делото/ съдържа една таблица. Видно от съдържанието на Таблица 1 липсват оторизирани суми по заявените интервенции за подпомагане.

В първата страница на писмото се сочи, че кандидатът не отговаря на критерия за допустимост по чл.54 от ЗПЗП, тъй като не е активен земеделски стопанин. Сочи се, че след извършени задължителни административни проверки по реда на закона и предоставената и описана по-горе в изложението информация от други държавни органи, които я събират и обработват се обосновава извод, че дружеството не отговаря на нито едно от условията в чл.54, ал.1, т.1 от ЗПЗП изброени пунктуално. Описват се конкретните показатели /данни/, съгласно изпратените от НАП и НСИ отговори.

По отношение възражението за недопустимост на жалбата, направено от ответната страна на жалбоподателя бяха дадени изрични указания и същият представи изискуемите доказателства, че е подал жалбата си в законния срок по пощата.

При така направените фактически констатации, съдът обосновава следните правни изводи:

Съгласно чл.20а от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), изпълнителният директор организира и ръководи дейността и на Разплащателната агенция и я представлява.

Съгласно ал.4 от същата разпоредба, изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, както и такива, делегирани на основание чл.2д, ал.2, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда.

В случаят, уведомителното писмо е издадено от самия изпълнителен директор.

Предвид изложеното съдът, приема, че оспореното уведомително писмо с изх.№ 02-020-2600/2360/02.05.2025г. е издадено от материално компетентен орган – изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в изискуемата писмена форма.

По отношение спазване на административнопроизводствените правила:

По-горе в изложението бяха обсъдени доводите на ответника, съдържащи се на първа страница от писмото, поради което същото е надлежно мотивирано и при постановяването му не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствеите правила, т.е. не е налице основание за отмяна на акта, по чл.146, т.3 от АПК.

Описаните в писмото съображения, съставляват именно фактически констатации и правни основания и обуславят отказа от изплащане на поисканата със заявлението помощ- подпомагане по интервенции.

По отношение изискванията за спазване на приложимите изисквания на материалния закон, същите принципно следва да се проверяват към момента на неговото издаване, т.е. към датата 02.05.2025г, съобразно указаното в нормата на чл.142, ал.1 от АПК. Обаче, самото административно производство е започнало в конкретния случай с подаване на процесното заявление на 23.05.2023г. и както правилно сочи жалбоподателя, възможността за неговото подпомагане е уредена с норми от материалноправен характер, чиито изисквания следва да се съобразяват към този момент, защото последващи изменения от рестриктивен /ограничителен/ характер не биха могли законосъобразно да обосноват отказ от исканото подпомагане по посочените интервенции.

В случаят, ответникът се позовава на чл.54, ал.1, т.4 от ЗПЗП, като твърди, че заявителят не отговаря на нито едно от посочените условния.

Съгласно чл. 54. (Нов – ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 1.01.2023 г.) (1) Директни плащания по интервенциите по чл. 53, ал. 1 се отпускат на физически и юридически лица или на групи от физически или юридически лица – активни земеделски стопани, които:

т.4 отговарят на едно от следните условия:

а) (изм. и доп. – ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 1.05.2024 г.) основната дейност на юридическото лице – търговец или на едноличния търговец, съгласно Кода на икономическата му дейност, удостоверен от Националния статистически институт за година, предхождаща годината на кандидатстване, е упражняване на селскостопанска дейност, или

б) (изм. – ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 1.05.2024 г.) предметът на дейност, основната икономическа дейност или упражняваната дейност на юридическото лице, което не е търговец и физическото лице съгласно Кода на икономическата му дейност, удостоверен от Националния статистически институт, за година, предхождаща годината на кандидатстване, е упражняване на селскостопанска дейност, или

в) лицето може да докаже, че:

аа) (изм. – ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 1.05.2024 г.) доходите му от селскостопанска дейност съставляват минимум 10 на сто от общия приход на предприятието, или

бб) (изм. – ДВ, бр. 39 от 2024 г., в сила от 1.05.2024 г.) годишният размер на директните плащания е минимум 2 на сто от общите приходи, получени от неселскостопански дейности през най-близката данъчна година, за което са налични такива доказателства.

Както правилно се сочи от жалбоподателя, всички тези нормативни изисквания са обхванати от редакцията на закона, с измененията от 01.05.2024г., т.е. са влезли в сила около 1 година след подаване на заявлението.

Относимата към датата на подаденото заявление редакция на закона действително се съдържа в чл.54, ал.1, т.4 от ЗПЗП /обн. в ДВ, бр.102 от 2022г., в сила от 01.01.2023г./, а именно, че заявителите следва да отговарят на едно от следните условия:

а) основната дейност на юридическото лице – търговец или на едноличния търговец, съгласно Кода на икономическата му дейност, определен в Търговския регистър, удостоверен от Националния статистически институт, е упражняване на селскостопанска дейност, или

б) предметът на дейност, основната икономическа дейност или упражняваната дейност на юридическото лице, което не е търговец и физическото лице съгласно регистър БУЛСТАТ, удостоверени от Националния статистически институт, е упражняване на селскостопанска дейност, или в) лицето може да докаже,че:

аа) доходите му от селскостопанска дейност съставляват най-малко една трета от общия приход на предприятието, или

бб) годишният размер на директните плащания е минимум 5 на сто от общите приходи, получени от неселскостопански дейности през най-близката данъчна година, за което са налични такива доказателства.

При съпоставяне на двете редакции е очевидно, че упрекът на ответника за липса на законовите изисквания по отношение на жалбоподателя се основава на неприложима редакция на материалния закон, в която са въведни рестриктивни допълнителни условия, с оглед изискването за посочените критерии да са налице конкретно за предхождащата годината на кандидатстване, каквито условия не поставя приложимата норма на материалния закон, т.е. приложимата към процесното заявление нейна редакция.

Ето защо и на основание чл.172, ал.2 от АПК, уведомителното писмо следва да бъде отменено и преписката следва да бъде върната за ново произнасяне на административния орган по отношение на кампания 2023г., на основание чл.173, ал.2 от АПК, тъй като съдът няма правомощие да се произнесе по съществото на подпомагането и на основание чл.174 от АПК да се определи 1-месечен срок за това произнасяне, считано от влизане на настоящото решение в сила.

При този изход на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателят следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер на 2550 лева, от които 50 лева платена държавна такса за образуване на съдебното производство и 2500 лева платено адвокатско възнаграждение на един адвокат, съобразно представен по делото договор за правна защита и съдействие на л.9, в който е посочено, че сумата е изплатена в брой и има характер на разписка за плащането. Основателно е направеното възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение, обективирано в съпроводителното писмо, но не поради липсата на доказателства за плащане, нито поради роднински връзки, чието изследване не е и предмет на делото, а поради факта, че производството не се отличава с фактическа и правна сложност, проведено е едно открито заседание, с кратка продължителност, с участие на пълномощника, в което не са ангажирани нови доказателства. При тези констатации, съдът счита, че сумата над 1000 лева действително е прекомерна, а възражението с правно основание чл.78, ал.5 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК е своевременно направено още с изпращане на преписката в съда и следва да бъде уважено. В случаят е налице отказ от подпомагане, като не са конкретизирани суми, чието основание за плащане е отречено в уведомителното писмо, поради което е приложима разпоредбата на чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 2004г. за възнагражденията за адвокатска работа. Освен това действащата редакция на тази наредба не посочва минимални размери, а ориентировъчни такива и при присъждане на възнаграждението следва да се вземат предвид именно критериите описани по-горе при обсъждане на възражението на ответника.

Обобщено, следва да се присъдят разноски по делото за настоящата инстанция в общ размер на 1050 лева в полза на жалбоподателя, платими от ДФЗ.

Мотивиран от изложеното, Административен съд Бургас, трети състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Уведомително писмо, с изх.№ 02-020-2600/2360/02.05.2025г., издадено от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ИЗПРАЩА преписката на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за ново произнасяне по заявлението на „Вилимпекс“ЕООД-[населено място], за кампания 2023г. и

ОПРЕДЕЛЯ едномесечен срок за това произнасяне, считано от влизането в сила на настоящия съдебен акт.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“- [населено място], представляван от изпълнителния директор, да заплати на „Вилимпекс“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя В. К. В., разноски по делото пред АдмС-Бургас в размер на 1050.00 лева (хиляда и петдесет лева).

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните, с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му.