№ 1011
гр. Варна, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Г.
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Г. Въззивно гражданско дело №
20223100500004 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид:
Настоящото въззивно производство се развива след постановено Решение на ВКС №
60246/22.12.2021 по гр.д. № 252/2021, с което е отменено решението на ВОС №
1078/09.10.2020 по гр.д. № 1607/2020. Производството е образувано по въззивната жалба
на „Енерго-про Продажби“ АД вх.№ 29607/21.05.2020 срещу решението на ВРС–41 с-в №
1412/17.03.2020г по гр.д.№ 18080/2019г, с което е прието за установено в отношенията
между страните, че Т. Г. Г., не дължи на въззивното дружество сумата от 8145,44лв,
претендирана от отв.дружество като цена на консумирана ел.енергия за периода от
12.12.2017г. до 11.12.2018г. в обект на потребление находящ се в ***, с аб.№ *** и кл. № **,
за която сума е издадена фактура № ***/23.10.2019г, на осн.чл.124 ал. 1 ГПК.
В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение. Въззивното дружество намира извършената
корекционната процедура за законосъобразна, а предявения иск - за неоснователен.
Твърди се начислена сума за реално потребена от абоната ел. енергия, натрупана в
т.н. скрит регистър, доказана с представения по делото протокол от БИМ, в качеството му
на оторизиран и независим орган и заключението по СТЕ.
Потребителят е длъжен да заплаща стойността на ползваната в имота ел.енергия.
Същата се дължи на основание чл.50 ПИКЕЕ вр.чл.200 ЗЗД.
КП отразявал действителното фактическо положение и бил съставен съгласно
изискванията на чл.47 ал.2 от ПИКЕЕ.
Отправеното искане за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване
на друго за отхвърляне исковата претенция, както и присъждане на направените в
производството съдебно–деловодни разноски.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата Т. Г. Г. със
становище за неосновател ност на оплакванията в жалбата. Счита решението на ВРС за
правилно и законосъобразно и затова моли за потвърждаването му и присъждане на
сторените в съдебното производство разноски.
1
В исковата си молба Т. Г. Г. твърди, че била извършена проверка на СТИ и било
констатирано неточно измерване на консумирана ел.енергия, поради което била начислена
сметката за използвана ел.енергия в размер на посочената сума. Счита, че не са били налице
предпоставките за извършване на корекцията, както и не са представени доказателства за
реалното доставяне на количеството ел.енергия, посочено в становището, периода на
извършената корекция бил определен произволно, а също и поради незаконосъобразността
на предвидените в ПИКЕЕ корекционни процедури.
Твърди, че не е присъствала при изготвяне на КП и оспорва констатациите в него.
Моли за постановяване на решение за уважаване на предявения отрицателен
установителен иск за недължимост на посочената сума-.
Претендира присъждане на разноски.
В постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор от „Енерго-Про Продажби”
АД се оспорва основателността на предявения иск.
Възразява, че процесната сума представлява цена на потребено количество
ел.енергия, дължима по силата на съществуващото между страните продажбено
правоотношение. Извършена била проверка на СТИ при спазване на задълженията на
ответника, посочени в общите условия. За проверката бил съставен КП, на осн.чл.50 от
ПИКЕЕ. Обективираните в него констатации са годно основание за изготвяне на становище
за начисляване на ел.енергия на начислените суми за потребена ел.енергия. Абонатът е
потребител ел.енергия в количество, различно от отчетеното и затова дължи заплащането
му, на осн.чл.79 ал.1 вр.чл.200 ал.1 предл.1 ЗЗД.
Така предявеният отрицателен установителен иск намира правното си основание в
разпоредбата на чл.124 ал.1 от ГПК, а обективно кумулативно съединеният с него акцесорен
иск - в разпоредбата на чл.86 ЗЗД.
СЪДЪТ, предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема
за установено от фактическа и правна страна:
Няма спор между страните, че ищцата е потребител на ел.енергия по силата на
договорни отношения при общи условия с ответника, както и че имотът, в който е бил
монтиран процесният електромер, е присъединен към електропреносната мрежа.
От КП № 1105287/11.12.2018г се установява, че на посочената дата и по-горе адрес на
потребление служители „ЕРП Север“АД са извършили проверка на процесното СТИ и са
отчели стойностите в тарифи: 1.8.1, 1.8.2, 1.8.3 и 1.8.4. Електромерът бил демонтиран за
проверка в БИМ и на негово място бил монтиран нов.
От КП № 2448/17.10.2019г - АУ-Е-000029-71541/14.12.2019г на БИМ, ГД“МИУ“, РО-
Варна се установява, че при осъществяване на метеорологична експертиза на процесното
СТИ било констатирана преминала ел.енергия в регистър Т3 в размер на 42 587,8кВтч.
Посочено е, че СТИ съответствало на метеорологичните характеристики и отговаряло на
изискванията за точност при измерване на ел. енергия, същевременно не съответствало на
техническите характеристики. Не е констатиран осъществен достъп във вътрешността на
електромера.
По делото е представено становище от 23.10.2019г за начисляване на корекция на
ел.енергия за периода 12.12.2017г- 11.12.2018г, като е посочено, че корекцията била
извършена на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ.
Изготвена е била фактура № ***/23.10.2019г на стойност 8145,44лв.
Приложен е и Протокол за монтаж/демонтаж, от който е видно, че на 21.07.2015г
процесното СТИ е било монтирано на обекта на ищеца с нулеви показания на тарифи –
дневна и нощна.
2
От заключението на в.лице по допуснатата СТЕ, неоспорено от страните и прието от
съда като обективно и компетентно дадено се установява, че процесният електромер е
преминал метрологична проверка през 2015г, като метрологичната му годност била шест
години. Натрупването в тарифа 1.8.3 била резултат на неправомерно вмешателство в
програмата за параметризация на СТИ, по точно в тарифната схема. Процесът се
осъществявал чрез използване на специализирана техника и парола за достъп второ ниво.
В о.с.з. в.лице е посочило, че практически невъзможно начисленото количество
ел.енергия от 43 000кВтч да бъде консумирано за една година.
Съобразно дадените от ВКС указания в настоящата инстанция е допусната нова СТЕ.
Въз основа на неоспореното от страните и прието от съда като обективно и
компетентно дадено заключение на в.лице е направен същият извод, а именно, че
процесното количество ел.енергия, натрупано в скрития регистър от 42 587,8кВтч не би
могло да бъде консумирано за едногодишен период.
Макар да се явява резултат от човешко въздействие, не може да бъде направен
категоричен извод от кого е извършено това при положение, че се установява, че „ЕОН
България Мрежи“ /със сегашно наименование „ЕРП Север“АД/ като мрежови оператор и
собственик на СТИ, имащ правото да извършва и проверките на СТИ, разполага със софтуер
за промяна на тарифните схеми, на вградения часовник, нулиране на флагове за състояние,
изтирване на списъци със събития, избор на визуализираните на дисплея тарифи, избор на
показваните параметри при команда ReadOut, промяна на паролите за достъп до тези
функции. По данни от дружеството-производител и доставчик на СТИ – „Пластроник“АД
показанията в регистрите на тарифите не може да се променя през обслужващия софтуер,
но има заложени функции за нулиране на всички регистри. Така показанията в тарифите
могат да се променят чрез подмяна на паметта /EEPROM/, което е възможно след отваряне
корпуса на устройството.
Според заключението на в.лице процесното количество е преминало за много по-
дълъг период от време от 1210 дни /от установената от в.лице дата на параметризация на
19.08.2015 до датата на демонтажа -11.12.2018г/. При това положение следва да се приеме,
че спорното количество ел.енергия, дори да е преминало и да е било консумирано, това е
станало за период, много по-голям от процесния едногодишен, за който е издадена
фактурата.
При съобразяване периодично променяните от КЕВР цени за технологичен разход за
целия период от 1210 дни, за което в.л. е посочило и конкретните решения на Енергийния
регулатор, общата левова равностойност за цялото количество ел.енергия от 42 587,8кВтч
/при изчислена средно дневно 34,34кВтч/ за битови абонати би била равна на сумата от
5765,90лв + 1158,18лв ДДС или общо 6924,08лв.
Съответно, за процесния едногодишен период 2017-2018г, т.е. за 365 дни,
максималното количество ел.енергия, което би могло да премине /в.лице посочва, че
максимална мощност от 60 Ампера дори да е възможна, то това не би могло да бъде за
продължително време, тъй като поради претоварване ел.инсталацията може да дефектира/
би могло да бъде 12 534,1кВтч. При съобразяване действалите към процесния период цени
за технологичен разход, определени с решенията на КЕВР, заедно с всички останали
добавки към тях /подробно посочени в табл. на в.л. на л.32/, след извършени от съда
аритметични изчисления въз основа данните по делото, следва, че за периода 12.12.2017-
30.06.2018 – 201 дни х 34,34кВтч х 0,15503лв = 1070,07лв ; за 1.07.2018-11.12.2018 – 164 дни
х 34,34кВтч х 0,16473 = 927,72лв, като общо за целия процесен едногодишен период е равна
на 1997,80лв, върху която следва да се начисли ДДС в размер на 399,56лв и общият сбор е
равен на 2397,36лв.
Предвид дадените от ВКС задължителни указания относно приложимите материално-
правни норми, следва, че искът е доказан до горепосочения размер за фактурирания
едногодишен период.
3
Гореизложеното налага извода за частична неоснователност на предявения иск до
посочения размер на 2397,36лв за процесния едногодишен период от 12.12.2017г–
30.06.2018г и за основателност на отрицателния установителен иск за разликата над тази
сума до общо претендираната въз основа на издадената за едногодишен период ф-ра №
***/23.10.2019г за 8145,44лв.
Достигането до частично съвпадащи крайни правни изводи налагат частичната
отмяна постановеното от ВРС решение и вместо него предявеният отрицателен
установителен иск подлежи на отхвърляне до горепосочената сума от 2397,36лв.
За разликата над нея до размера от 8145,44лв предявеният отрицателен
установителен иск като основателен следва да бъде уважен и в тази част решението на ВРС
да бъде потвърдено.
Гореизложеното налага изменение на решението в частта за разноските, като в полза
на въззиваемата страна - ищец бъдат присъдени разноските съразмерно уважената част от
иска, на осн.чл.78 ал.3 ГПК, а в полза на въззивното дружество - ответник – съразмерно
отхвърлената част от претенцията, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
От данните по делото е видно, че страните са направили разноски за съответните
инстанции, както следва:
за първата инстанция
- ищецът е заплатил 325,82лв държ.такса + 850лв адв.хонорар /л.60-62-I/
- отв.дружество – 150лв депозит за в.лице + 1764лв адв.х-р с вкл.ДДС, от които 1470лв
възнаграждение и 294лв ДДС /л.68-70-I/
за първото въззивно производство
- ищецът–800лв запл.адв.х-р /л.25-27/
- отв.дружество–162,91лв д.такса + 1764лв адв.х-р с вкл.ДДС, от които 1470лв
възнаграждение и 294лв ДДС /л.28-32/
за касационната инстанция
- ищецът–800лв за заплатена адв.х-р
- отв.дружество–30лв+162,91лв - д.такси + 1764лв адв.х-р, от които възнаграждение в
размер на 1470лв и 294лв ДДС
за настоящата въззивната инстанция
- ишецът–800лв адв.възнагр-е ;
- отв.дружество-400лв депозит СТЕ + 1764лв–адв.хонорар с вкл.ДДС, от които възнагр-ето е
в размер на 1470лв и 294лв - ДДС
Във всички инстанции има наведени от двете страни възражения за прекомерност на
адв.възнаграждения.
По отношение претендираните и от двете страни разноски за заплатено
адв.възнаграждение, съдът счита заявените насрещни възражения за прекомерност за
основателни с оглед фактическата и правна сложност на делото и затова размерът на
адв.възнаграждение за всяка една от инстанциите следва да бъде редуцирано до минималния
такъв.
При цена на иска от 8145,44лв това се равнява на 737,30лв съобразно чл.7 ал.2 т.3 от
Наредба № 1/2004, или закръглено 750лв, до който размер следва да бъдат редуцирани и
двете насрещни претенции за заплатено адв.възнаграждение. Върху посочената сума следва
да се изчисли и дължимото ДДС от 20%, равно на 150лв. Или в полза на ищеца следва да се
присъди възнаграждение от 750лв, а в полза на ответното дружество 900лв с вкл.ДДС. В
допълнение следва да се посочи и това, че общият сбор на разноските, заплатени за
адв.възнаграждение за четирите инстанции от ответното дружество възлизат общо на 7056лв
с вкл ДДС, което е равно на 86,63% от размера на спорната претенция от 8145,44лв.
Така общият сбор на разноските на всяка от страните за всички инстанции възлиза на
следните суми:
за ищеца: 750лв + 325,82лв + 750лв + 750лв + 750лв или общо 3325,82лв
4
за отв.дружество : 900лв + 150лв + 900лв + 162,91лв + 900лв + 162,91лв + 30лв + 900лв +
400лв или общо 4505,82лв
Съразмерно уважената част от отрицателния установителен иск за разликата над
2397,36лв. до претендираните 8145,44лв, т.е. за сумата от 5748,08лв в полза на ищеца
следва да се присъдят разноски общо в размер на 2345лв. Предвид, че с решението на ВРС
са присъдени суми в полза на ищеца в размер на 1179,08лв, то на същия следва да бъде
присъден само остатъкът от общо дължимата сума или 1168лв.
Съразмерно отхвърлената част от предявения отрицателен установителен иск за
сумата от 2397,36лв, в полза на отв.дружество се полага сумата от 1326,15лв.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на ВРС–41 с-в № 1412/17.03.2020г по гр.д.№ 18080/2019г, в
ЧАСТТА му , с която е прието за установено в отношенията между страните, че Т. Г. Г. не
дължи на въззивното дружество сума в размера до 2397,36лв, претендирана от
отв.дружество като цена на консумирана ел.енергия за периода от 12.12.2017г до
11.12.2018г. в обект на потребление находящ се в ***, с аб.№ *** и кл. № **, за която сума е
издадена фактура № ***/23.10.2019г, на осн.чл.124 ал. 1 ГПК,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Т. Г. Г. ЕГН ********** и адрес *** срещу "Енерго-
Про Продажби" АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна бул.
„Вл.Варненчик" № 258, Варна Тауърс-Г, за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 2397,36лв, претендирана от
отв.дружество като цена на консумирана ел.енергия за периода от 12.12.2017г до
11.12.2018г. в обект на потребление находящ се в ***, с аб.№ *** и кл. № **, за която сума е
издадена фактура № ***/ 23.10.2019г, на осн.чл.124 ал. 1 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС–41 с-в № 1412/ 17.03.2020г по гр.д.№
18080/2019г, в останалата част, с която е уважен предявеният отрицателен установителен
иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на
"Енерго-Про Продажби" АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна
бул.„Вл.Варненчик" № 258, Варна Тауърс-Г, за разликата над 2397,36лв до 8145,44лв, т.е.
за сумата от 5748,08лв, както и в частта, с която е осъдено ответното дружество да заплати
на ищеца сумата от 1179,08лв – сторени от ищеца разноски, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Т. Г. Г. ЕГН ********** и адрес *** да заплати на Енерго-ро
Продажби" АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна бул.
„Вл.Варненчик" № 258, Варна Тауърс-Г, сумата от 1326,15лв /хиляда триста двадесет и
шест лева и 15ст/ - за сторените от отв.дружество разноски за всички инстанции съразмерно
отхвърлената част от иска, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Енерго-Про Продажби" АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Варна бул.„Вл.Варненчик" № 258, Варна Тауърс-Г, да заплати на Т. Г. Г.
ЕГН ********** и адрес ***, сумата от 1168лв /хиляда сто шестдесет и осем лева/,
представляваща остатъкът след присъдената от ВРС сума за сторените от ищеца разноски за
всички инстанции съразмерно уважената част от иска му, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
Решението може да се обжалва пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД с касационна
жалба в едномесечен срок от уведомяването на страните, арг.чл.280 ал.3 т.1 ГПК.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6